М О Т И В И

По НОХД №2776/2011 г. по описа на Районен съд-ПЛОВДИВ, ХХVІ н.с., с подсъдими В.С.А. ***, В.А.В. *** и Х.И.А. ***.

 

Подсъдимата В.С.А. ***  е предадена на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.308 ал.1 вр. чл. 26 ал.1  вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Подсъдимият В.А.В. *** е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 1 от НК и престъплението по чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 от НК.

Подсъдимата Х.И.А. *** е предадена на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимата В.С.А. за виновна в извършване на престъплението, за което е предадена на съд, като на осн. чл.78А от НК я освободи от наказателна отговорност и й наложи административно наказание „глоба” в минимален размер. По отношение на подсъдимите В.В. и Х.А., моли всеки от тях да бъде признат за виновен в извършване на престъпленията, за които е предаден на съд, като за всяко от тях му бъде наложено наказание „пробация”, включващо задължителните пробационни мерки, всяка за срок от шест месеца, а по отношение на първата пробационна мярка – с явяване и подписване пред пробационен  служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично. На осн. чл.23 ал.1 от НК на В.В., съответно на Х.А. да бъде определено едно общо най-тежко наказание „пробация”, включващо задължителните пробационни мерки, всяка за срок от шест месеца, а по отношение на първата пробационна мярка – с явяване и подписване пред пробационен  служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.

Подсъдимата В.С.А., редовно и своевременно призована, се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновна, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Съжалява за извършеното. Служебният й защитник адв.Л.  моли съда да признае подзащитната й за виновна в извършване на престъплението, за което е предадена на съд, като на осн. чл.78А от НК я освободи от наказателна отговорност и й наложи административно наказание „глоба”.

Подсъдимият В.А.В., редовно и своевременно призована, се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Съжалява за извършеното. Служебният му защитник адв.Керкенекова  моли съда да признае подзащитния й за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като на осн. чл.78А от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба” в минимален размер.

Подсъдимата Х.И.А., редовно и своевременно призована, се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновна, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Съжалява за извършеното. Служебният й защитник адв.К.-Карадимова  моли съда да признае подзащитната й за виновна в извършване на престъпленията, за които е предадена на съд, като за всяко от тях й наложи наказание „пробация”, включващо двете задължителни пробационни мерки, и на осн. чл.23 ал.1 от НК й определи едно общо най-тежко наказание „пробация”, включващо същите пробационни мерки.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

В.С.А. е родена на *** ***, живуща ***, българка, българска гражданка,  омъжена, с висше образование, на работа, ЕГН **********

От приложената на л.24-27 от съдебното производство справка за съдимост се установява, че В.А. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК към инкриминирания период.

Съгласно характеристичната справка /л.114, том 1/, подсъдимата е трудовоангажирана.

В.А.В. е роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, пенсионер по болест, ЕГН **********.

От приложената на л.29 от съдебното производство справка за съдимост се установява, че В.В. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК.

Съгласно характеристичната справка /л.113, том 1/, подсъдимият понастоящем е трудоустроен и е пенсионир по болест, като видно от експретно решение №2410 от 167/11.10.2010г. / л.12, том 1/ на В. е определена 50 % намалена работоспособност за срок от три години.

Х.И.А. е родена на *** ***, живуща ***, туркиня, българска гражданка, омъжена, с основно образование, на работа, ЕГН **********.

От приложената на л.31 от съдебното производство справка за съдимост се установява, че Х.А. е осъждана.

Съгласно характеристичната справка /л.112, том 1/, подсъдимата е трудовоангажирана.

С Решение № 2400/31.03.1999 година по фирмено дело №1614/1999 г. по описа на ПОС в търговския регистър на едноличните търговци при съда е регистриран едноличен търговец „К.З.-**", със седалище и адрес на управление : гр.П., ул.Т. №*, управлявано  и представлявано от  К.З., съгласно удостоверение за актуално състояние /л.82, том 2/. Осъществяваната от ЕТ търговска дейност се свежда до извършване на продажба на плодове и зеленчуци. Същата е реализирана лично от К.З.  на „Ч.П." в гр.П.. Последният като представляващ ЕТ не наема на работа лица както въз основа на трудови, така и въз основа на граждански договори. Развива горепосочената дейност до месец ноември 2000 година. От 01.01.2001 година преустановява осъществяването й и в началото на месец март 2001 година заминава за А., където живее и работи в продължение на няколко години със съпругата си. К.З. никога и по никакъв повод не издава пълномощно на друго лице да представлява него като физическо лице, както и да представлява ЕТ „К.З.- *” гр.П..

През месец  май 2009 година К.З. се завръща в България. Установява, че в ТД на НАП - П. има подадени уведомления по чл.62 ал.4 от Кодекса на труда /КТ/, както и придружителни писма, с които представляваният от него ЕТ „К.З.-*" гр.П. е регистрирал трудови договори, сключени както следва : на 01.02.2005 г. с В.А.В., на 03.01.2000 г. с Й.П.Т., на 03.06.2002 г. с Д.Г.Г., на 02.05.2005 г. с Х.И.А., на 01.07.2000 г. с А.Г.К., на 01.03.2000 г. с П.П.Г., на 03.01.2000 г. с Л.И.Б., на 03.01.2000 г. с Р.Х.В., на 03.01.2000 г. със З.А.Д. и на 01.02.2005 г. с И.Ф.А.. Посочените лица К.З. не познава и със същите няма каквито и да е отношения. Същевременно ЕТ „К.З.-**" гр.П. некога не е осъществявал ветеринарна дейност, за която се изисква специален лиценз и квалификация, каквито К.З. не притежава. От друга страна, печатът на ЕТ „К.З.-*" гр. П. е кръгъл такъв, а не правоъгълен, а именно правоъгълен печат е положен върху документите, копия от които му са изпратени от ТД на НАП- П. във връзка с извършените регистрации на сключени трудови договори по чл. 62 ал.4 от КТ.

Междувременно от 2005 година В.А. като представляваща „К.” ЕООД, съгласно удостоверение за актуално състояние /л.13-14, том 4/, осъществява консултантска дейност в сферата на кредитирането Във връзка с тази дейност по повод консултиране на различни физически лица за отпускане на заеми и при установена  липса на достатъчно доходи от тяхна страна, А. се обръща за съдействие към други лица, между които и В. Х., работещи в същата сфера. Последните й подсигуряват данни на търговски дружества и еднолични търговци, към които посочените лица да бъдат регистрирани и осигурявани по трудов договор, за да може по този начин да бъдат увеличени доходите им с оглед доказване на същите пред съответната банка.

В.А. обяснява на обърналите се към нея за консултиране лица, че ще се водят на трудов или допълнителен трудов договор към някой от еднолични търговци и търговски дружества, с които същата работи по посочения по-горе начин, както и точно към кой от тях. В тази връзка подсъдимата взема личните данни на лицата, след което по-късно на същите лица предоставя в готов вид пълен комплект от документи, съставени и попълнени от неустановено в хода на разследването лице, които документи са необходими за кандидатстване за отпускане на кредит пред съответната банка, а именно: трудов договор, евентуално допълнително споразумение към трудов договор, удостоверение за заеманата длъжност и трудово възнаграждение, потвърждение за превеждане на трудовото възнаграждение по банков път. Едновременно с това А. предприема и съответните постъпки за регистриране на така съставените трудови договори пред ТД на НАП - П. с оглед удостоверяване на трудовите правоотношения и трудовото възнаграждение на лицата - кредитоискатели при евентуална насрещна проверка от страна на банката-кредитодател. Между ползваните от А. търговски дружества и еднолични търговци за регистриране на трудови договори с оглед увеличаване дохода на кандидатите за кредит е и ЕТ „К.З. - **" гр.П., чийто Управител-К.З.  подсъдимата не познава.

Съгласно заключението по назначената в хода на досъдебното производство графическо-почеркова експертиза /л.51-62, том 1 /, подписите, положени за „Подпис ръководител”  в  представените в  оригинал десет броя уведомления по чл.62 ал.4 от КТ, подадени от името на ЕТ „К.З.-*" гр. П. относно лицата: В.А.В., Й.П.Т., Д.Г.Г., Х.И.А., А.Г.К., П.П.Г., Л.И.Б., Р.Х.В., З.А.Д. и И.Ф.А., както и на  придружителните писма към част от тях, а именно тези с вх.№15-111-05-5879/09.06.2006 г., вх.№15-111-03-9444/01.09.2006 г., вх.№15-111-01-8616/31.07.2006 г., вх.№15-111-17-8002/08.11.2006 г., вх.№15-111-22-2381/08.12.2006 г. и вх.№15-111-21-2097/19.07.2006 г., не са изпълнени от К.З., Х.А., В.А. и В. Х., а отпечатъците от правоъгълните печати в посочените документи не са идентични с отпечатъците от кръгъл печат на ЕТ „К.З.-**" гр. П..

От заключението по графическо-почеркова експертиза също така се установява, че:

1. от В.А. са изпълнени ръкописните текстове в частта „данни за трудовия договор” в следните документи : 1. уведомление по чл.62 ал.4 от КТ от 09.06.2006 година, издадено от ЕТ „К.З.-*" гр.П.  на името на И.Ф.А. ЕГН ********** по трудов договор №7/01.02.2005 г., с основно трудово възнаграждение 420.00 лева и длъжност - ветеринар-лаборатория; 2.уведомление по чл.62 ал.4 от КТ от 09.06.2006 година, издадено от ЕТ „К.З.-*" гр.П.  на името на В.А.В., ЕГН ********** по трудов договор №6/01.02.2005 г. с основно трудово възнаграждение 480.00 лева и длъжност - ветеринар; 3. уведомление по чл.62 ал.4 от КТ от 31.07.2006 година, издадено от ЕТ „К.З.-*" гр.П.  на името на името на Х. И. А. ЕГН ********** по трудов договор №6/02.05.2005 година, с основно трудово възнаграждение 400.00 лева и длъжност - лаборант-медицински; 4.уведомление по чл.62 ал.4 от КТ от 01.09.2006 година, издадено от ЕТ „К.З.-*" гр.П. на името на Р.Х.В., ЕГН ********** по трудов договор №2/03.01.2000 г., с основно трудово възнаграждение 160.00 лева и длъжност - ветеринар; 5.уведомление по чл.62 ал.4 от КТ от 01.09.2006 г., издадено от ЕТ „К.З.-**” гр.П. на името на Й.П.Т. ЕГН ********** по трудов договор №5/03.01.2000 година, с основно трудово възнаграждение 160.00 лева и длъжност -доставчик-дистрибутор и 6.уведомление по чл.62 ал.4 от КТ от 01.09.2006 г., издадено от ЕТ „К.З.-**” гр.П.  година на името на Л.И.Б., ЕГН ********** по трудов договор №8/03.01.2000 година, с основно  трудово възнаграждение 160 лева и длъжност -дистрибутор;

2. от В.А. са изпълнени ръкописните текстове в три броя придружителни писма за подаване на уведомления по чл.62 ал.4 от КТ, издадени от ЕТ „К.З.-**” гр.П., а именно тези с вх.№15-111-05-5879/09.06.2006 г., вх.№15-111-03-9444/01.09.2006 г., вх.№15-111-01-8616/31.07.2006 г.;

3. от В.А. е изпълнен и подписът  в придружително писмо за подаване на уведомление по чл.62 ал.4 от КТ, издадено от ЕТ „К.З.-**” гр.П. с вх.№15-111-05-5879/09.06.2006 г.

Всички останали изследвани текстове и подписи, полагани за „подпис” и „подпис на ръководител” не са изпълнени от К.З., Х.А., В.А. и В. Х..

Съдът възприема заключението по графическо-почеркова експертиза като обективно и компетентно изготвено.

Съгласно справка за пътувания /л.43, том 2/, на 22.03.2006 г. В. Х. напуска РБългария и не са налице данни за завръщането му в страната след посочената дата.

От представената справка на ТД на НАП - П. /л.170, том 2/, придружителните писма и уведомленията по чл.62 ал.4 от КТ се приемат съгласно регламентираната вътрешна процедура и Наредба №5. Разпоредбата на чл.1 от посочената Наредба установява, че работодателят уведомява компетентната териториална дирекция на Национална агенция по приходите за сключване, изменение или прекратяване на трудови договори, като изпраща уведомление /приложение №1/ и уведомление за промяна на работодателя по чл.123 ал.1 от КТ или за промяна на правната му форма /приложение №5/. Изпращането се извършва чрез подаване в компетентната или във всяка една ТД на НАП или по интернет с електронен подпис, когато работодателят има удостоверение за универсален електронен подпис, или от изрично упълномощено лице, притежаващо удостоверение за универсален електронен подпис, или чрез препоръчано писмо с обратна разписка. Уведомлението се изпраща на хартиен носител, на електронен носител или чрез интернет по предварително утвърден формат на записа. Уведомленията се изпращат с придружително писмо /приложение №2/, което в случаите на чл.1 ал.2 т.1 и 3 е в два екземппляра. Съгласно чл.З от Наредбата, уведомлението съгласно приложение №31 се изпраща в тридневен срок от сключване на трудовия договор, изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността, и/или срокът на договора и издаване на постановление по реда ча чл.405а от КТ, както и в 7- дневен срок от прекратяване на трудовия договор. След получаване на уведомленията, ТД на НАП издава справка /приложение №3/, която съдържа списък на заверените уведомления и списък на неприетите уведомления е описание на причината за неприемането им. Справката се заверява от длъжностно лице в ТД на НАП и се връчва на представител на работодателя или се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка или по интернет. Работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление. Връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления. Работодателят е длъжен да съхранява справките и да ги представя при поискване на контролните органи на ИА „Главна инспекция по труда" и на органите по приходите на НАП. В чл.5 от Наредбата са установени задължителните реквизити на уведомлението.

Съгласно утвърдената вътрешна процедура за регистрация на уведомления за трудови договори към 2006 година /л.181-185, том 2/, при приемане на документите за регистрация на трудови договори по чл.62 ал.4 от КТ, в съответната териториална дирекция служителят от сектор „Регистрация" проверява самоличността и предствителната власт на подаващия документите - при представяне на място, наличието на положен подпис както на придружителните писма, така и на всяко подавано уведомление на книжен насител, идентификационните данни / ЕГН /БУЛСТАТ /, както и броят на книжните носители или записи от магнитния носител отговаря ли на описаните в придружителното писмо. Извършва визуална проверка на данните, попълнени в уведомленията на хартиен носител. При установени несъответствия или некоректни данни в приемо-предавателния протокол и/или уведомлението при извършената проверка от служителя, същият изготвя уведомително писмо за неприемане и връщане на документите. След извършените проверки служителят въвежда данните от уведомленията в модул „Регистрация", „Трудови договори". От менюто се избира начин на подаване - на хартиен или на магнитен носител, в офис на НАП или подадена по пощата, след което се избира БУЛСТАТ на задълженото лице, чиито уведомления ще бъдат обработени. При получени по пощата уведомления се въвежда и датата на пощенското клеймо. При обработка на уведомленията, когато данните за работодателя или за лицето приносител са некоректни, се издава отказ за приемане на уведомления. При коректни данни за работодателя или за лицето приносител, обработката продължава, като служителят разпечатва справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.4 от КТ в два екземпляра, която се подписва и подпечатва от приемащия служител. За получените по пощата уведомления посочените справки се връщат на задълженото лице по пощата, като към нея се прилага и всичко необходимо.

И.А., З.Д., П.Г., Д.Г., А.К., Л.Б., Р.В. и Й.Т. не познават  К.З.. Никойо тях не се е намирал в трудово правоотношение с ЕТ „К.З.-*" гр.П., не е подписвал трудов договор с последния, както и не е кандидатствал за кредит с документи, издадени от работодател ЕТ „К.З.-**" гр.П..

Срещу 12 % - равняващи се на сумата от 1 000 лева, В.А. осигурява документи на И.А. за теглене на кредит от името на ЕТ „Д.-Д.П." гр.П.. С фирмените документи и печата на посочения ЕТ, А. се снабдява от Д.П. срещу обещанието да й съдейства за отпускане на кредит. След време А. връща документите и печата на ЕТ „Д.-Д.П." гр.П. на Д.П., без да й окаже такова съдействие. Такива отношения А. има и с Й.Т., чиито данни взема, за да му съдейства да се снабди с документи, че работи на трудов договор към някой едноличен търговец или търговско дружество с оглед кандидатстване пред банка за отпускане на кредит. В последствие А. не снабдява същият с такива документи, поради което Й.Т. се отказва от услугите й. Последният кандидатства за отпускане на кредит заедно със съпругата си пред „**" АД клон П.. Представя справка-декларация за месечно трудово възнаграждение като шофьор-пласьор към СД Ж.-*Ж.И С." и обезпечава отпуснатия му кредит с учредяване на ипотека върху недвижим имот.

В.В. познава В.А. *** и знае, че същата извършва посреднически услуги в сферата на кредитирането, както и съдейства срещу възнаграждение не само с контакти, но и чрез подготвянето на необходимия комплект от документи за кандидатстване пред съответните банкови институции. През 2006 година, когато му се налага във връзка с осъществяваната от него дейност да изтегли кредит за закупуване на стомана, но има затруднения с доказване на дохода си, В.В. се обръща за съдействие към А.. След като й предоставя личните си данни и провежда  няколко срещи с нея и и непознат за него мъж, В. получава от А. предварително попълнени и подпечатани документи, издадени на негово име от ЕТ „К.З.-*" гр.П., а именно: трудов договор №6/01.02.2005 година, сключен между ЕТ „К.З.-*" гр.П., представляван от К.А.З., ЕГН ********** като работодател, и В.А.В., ЕГН ********** на длъжност - икономист, за неопределено време, с основно трудово възнаграждение 420 лева и допълнително възнаграждение за прослужено време - 63.00 лева, допълнително споразумение към трудов договор № 6 от 01.02.2005 година, сключено на 31.05.2006 година между ЕТ К.З.-**" гр.П., представляван от К.А.З., ЕГН **********, като работодател, и В.А.В., ЕГН ********** на длъжност „икономист" за неопределено време, с основно трудово възнаграждение 440.00 лева и допълнително възнаграждение за прослужено време - 70.40 лева, както и  Удостоверение изх.№33/16.06.2006 година, издадено от работодателя ЕТ „К.З.-**” гр. П. до „Б.Д.С.К." ЕАД гр. П. за заеманата от В.А.В., ЕГН ********** по безсрочен трудов договор №6/01.02.2005 година по чл.67 от КТ длъжност „икономист” и чисто трудово възнаграждение, както следва : за месец март 2006 година-360,79 лева, за месец април 2006 г. -360,79 лева и за месец май 2006 г.-360,79 лева.

Макар и некога да не е работи в ЕТ „К.З.-*” гр.П., да не познава представляващия и управляващия го К.З., както и не е получава от ЕТ трудово възнаграждение, с молба вх.№365/20.06.2006 г. В.В. кандидатства пред „Б.Д.С.К.” клон П. за отпускане на кредит за текущо потребление в размер на 9 000 лева, като за доказване на трудовото си правоотношение, съответно доходи, представя горепосочените документи. Едновременно с това в попълнената декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица /л.98-101, том 3/, неразделна част към подадената молба за отпускане на кредит, В.В. изрично декларира, че работи в ЕТ „К.З.-**” гр.П. като „икономист” от 01.02.2005 т. с получаван чист месечен доход в размер на 360,79 лева.

Съгласно заключението по назначената в хода на досъдебното производство графическо-почеркова експертиза /л.51-62, том 1/, подписът за „работодател” в удостоверение изх.№33/16.906.2006 г.  не е изпълнен от К.З., подписите и ръкописният текст в трудов договор №6/01.02.2005 година не са изпълнени от К.З., В.В., В.А. и В. Х., а отпечатъците от праноъгълен печат  в трудов договор №6/01.02.2005 година, допълнително споразумение от 31.05.2006 г. към трудов договор №6/01.02.2005 година и удостоверение изх.№33/16.906.2006г.  и не са идентични с отпечятъците от кръгъл печат на ЕТ „К.З.-**” гр.П.. Подписите за „кредитополучател” в договор за кредит за текущо потребление от 22.06.2006 г. /л.94-95, том 3/, както и подписите за „подпис на кредитополучател в декларация за гражданско и имуществено състояние и свързани лица /л.98-101, том 3/, неразделна част към молбата за кредит за текущо потребление  вх.№365/20.06.2006 г. /л.96, том 3/ са изпълнени от В.В..

Съдът възприема заключението по графическо-почеркова експертиза като обективно и компетентно изготвено.

Поръчител по кредита на В.В. е О.К., който лично подписва договора за поръчителство от 22.06.2006 г., неразделна част от договора за кредит за текущо потребление.

   За периода от 04.04.2005 година до 17.12.2007 година Х.А. е в трудово правоотношение с ЕТМ.-*-А.А."  гр.П.. Въз основа на сключен трудов договор №2/04.04.2005 г. е назначена на длъжност шивачка с основно месечно възнаграждение 150 лева. За  същия от страна на работодателя е подадено уведомление по чл.62 ал.4 от КТ в ТД на НАП- П.. Със Заповед от 17.12.2007 година по взаимно съгласие Х.А. е освободена от длъжност, за което прекратяване на трудовото правоотношение е подадено уведомление в ТД на НАП-П..

 На 18.11.2005 година с молба вх.№392 /л.65-66, том 4/ Х.А. кандидатства като съкредитоискател със съпруга си В.Ш.А. А. пред "Б.П.Б." АД /понастоящем „Ю.И Е.Д.Б." АД/ за отпускане на потребителски кредит в размер на 4 000 лева. Със същата пред ръководството на банката декларира и представя доказателства за налично трудово правоотношение с ЕТ „М.*-А.А." гр.П..

През 2006 година Х.А. се нуждае от допълнителни финансови средства. За кандидатстване за отпускане на кредит пред съответните банкови институции на същата и е необходим доход, по-висок от получавания такъв от ЕТ „М.*-А.А." гр.П.. Поради тава А. се обръща към В.А.,  осъществяваща посреднически услуги в сферата на кредитирането. На последната Х.А. предоставя своите и на съпруга си лични данни, както и копие от трудовия си договор, сключен с ЕТ „М.*-А.А." гр.П. По-късно получава от В.А. необходимия за кандидатстване за отпускане на кредит пред „Б." АД филиал П. пълен комплект документи, между които  и  предварително съставени, подписани и подпечатани: трудов договор №11/02.05.2005 година, сключен между ЕТ „К.З.-*” гр.П. като работодател и Х.И.А. ЕГН ********** на длъжност -лаборант за неопределено време и трудово възнаграждение 400.00 лева; допълнително споразумение №14/03.01.2006 година към трудов договор №11 от 02.05.2005 година, сключено между ЕТ „К.З.-*” гр. П. като работодател и Х.И.А. ЕГН ********** на длъжност  -лаборант за неопределено време и трудово възнаграждение 670.00 лева; удостоверение от 07.08.2006 г., издадено от ЕТ „К.З. -76” гр.П.,  представляван от К.А.З., ЕГН **********, като работодател  до „Б.” АД филиал П. относно заеманата от Х.И.А., ЕГН ********** длъжност -лаборант без прекъсване от 02.05.2005 година по безсрочен договор №11/02.05.2005 година и брутно и нетно възнаграждение за м.юни 2006 година и м.юли 2006 година; потвърждение от 07.08.2006 година, издадено от ЕТ „К.З. -76” гр.П. като работодател, до „Б.”АД филиал П. относно изплащаното месечно трудово възнаграждение на Х.И.А., ЕГН ********** на длъжност -лаборант по трудов договор №11/02.05.2005 година да става чрез банков превод и справка за изпратени уведомления по чл.62 ал.4 от КТ с придружително писмо вх.№15-999-03-00110323/03/05/2005 от работодател ЕТ „К.З.- 76” гр.П. за сключен след 01.01.2003 г. трудов договор с Х.И.А. – лаборант.

Макар и никога да не се намира в трудово правоотношение с ЕТ „К.З.-**” гр.П., да не познава представляващия и управляващия едноличния търговец, както и да не получава трудово възнаграждение от същия, с  искане за кредит вх.№ М 1053/21.08.2006 година /л.46-51, том 3/ Х.А. кандидатства пред „Б.” АД филиал П. за отпускане на потребителски кредит в размер на 9 000 лева, като за доказване на трудовите си  правоотношения, съотв. доходи, представя горепосочените документи.

На 24.10.2006 година с молба за кредит за текущо потребление вх.№1870/24.10.2006 г. /л.62, том 3/ до „Б.Д.С.К.” клон П. за отпускане на кредит в размер на 9 500 лева, Х.А. представя трудов договор №11/02.05.2005 година, сключен между ЕТ „К.З.-*” гр.П. като работодател и Х.И.А., ЕГН ********** на длъжност „лаборант” за неопределено време и трудово възнаграждение 400.00 лева, удостоверение от 20.10.2006 година, издадено от ЕТ „К.З.-*” гр.П., представлявано от К.А.З., ЕГН **********, като работодател до „Б.Д.С.К.” ЕАД П. относно заеманата от Х.И.А., ЕГН ********** по безсрочен трудов договор №11/02.05.2006 година по чл.67 от КТ длъжност „лаборант” с чисто трудово възнаграждение, както следва: за м.Юли 2006 година – 306.16 лева, за м.Август 2006 година – 306.16 лева и за м.Септември 2006 година – 306.16 лева. В попълнената декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица /л.63-64, том 3/, неразделна част към молба за кредит №1870/24.10.2006 година, Х.А. изрично декларира, че освен в ЕТ „М.-*-А.А.” гр. П. като шивачка, същата работи и в ЕТ „К.З.-*” гр. П. като лаборант от м.05.2005 г. с получаван общ чист месечен доход в размер на 469.16 лева.

Съгласно заключението по назначената в хода на досъдебното производство графическо-почеркова експертиза /л.51-62, том1/, подписът в долната част върху правоъгълен печат,  в трудов договор №11/02.05.2005 година и в допълнително споразумение № 14/03.01.2006 година към трудов договор №11/02.05.2005 година не е  изпълнен от К.З., както и подписът в долната част на  удостоверение от 07.08.2006 г., издадено от ЕТ „К.З. -*” гр.П., както и на потвърждение от 07.08.2006 година, издадено от ЕТ „К.З. *” П., не е изпълнен от К.З.. Отпечатъците от положения в посочените документи правоъгълен печат не са идентични с отпечатъците от кръгъл печат на ЕТ „К.К.-*” гр.П..

Видно от заключението по графическо-почерковата експертиза /л.51-62, том 1/, подписите, положени от името на Х.А. в договор за банков кредит №092/28.08.2006 г. /л.38-42, том 3/, в договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2006 г. /л.59-61, том 3/, в искане за кредит вх.№ М 1053 от 21.08.2006 година /л.46-51, том 3/, в молба за кредит за текущо потребление вх.№1870/24.10.2006 година /л.62, том 3/, както и в декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица /л.63-64, том 3/, са изпълнени от Х.А..

От заключението по графическо-почеркова експертиза /л.51-62, том 1/ ес установява, че в искане за издаване на национална кредитна карта Р. /л.103, том 3/ и договор за издаване на национална кредитна карта Р. всички подписи от името на И.А. са изпълнени от последната

Съдът възприема заключението по графическо-почерковата експертиза като обективно и компетентно изготвено.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от  събраните по делото:

*писмени доказателствени средства :експретно решение №2410 от 167/11.10.2010г. / л.12, том 1, заключение по графическо-почеркова експертиза /л.51-62, том 1/ характеристични справки /л.112, 113, 114, том 1/, договор за банков кредит, ведно с искане за ползване на суми по кредит /л.158-160, том 1/, искане за кредит /л.168-173, том 1/, потвърждение /л.174, том 1/, удостоверение /л.175, том 1/, трудов договор №9/01.03.2005 г. /л.176, том 1/, справка от ТД на НАП-П. за актуално състояние на всички действащи трудови договори на ЕТ „К.З.-**” гр.П. /л.11, том 2/, справки за изпратени уведомления по чл.62 ал.4 от КТ /л.12, том 2/, справка за пътувания /л.43, том 2/, удостоверенние за актуално състояние /л.82, том 2/, уведомление  чл.64 ал.2 от КТ  на името на И.А. /л.91, том 2/, уведомление  чл.64 ал.2 от КТ на името на В.В. /л.92, том 2/, придружително писмо вх.№15-111-05-5879/09.06.2006 г. /л.93, том 2/, уведомление  чл.64 ал.2 от КТ  на името на Р.В. /л.95, том 2/, уведомление  чл.64 ал.2 от КТ  на името на Й.Т. /л.96, том 2/, уведомление  чл.64 ал.2 от КТ на името на Л.Б. /л.97, том 2/, придружително писмо вх.№15-111-03-9444/01.09.2006 г. /л.98, том2/, уведомление  чл.64 ал.2 от КТ на името на Х.А. /л.100, том 2/, придружително писмо вх.№15-111-01-8616/31.07.2006 г. /л.101, том 2/, уведомление по чл.62 ал.4 от КТ на името на Д.Г. /л.103, том 2/, уведомление по чл.62 ал.4 от КТ на името на П.Г. /л.104, том 2/, уведомление по чл.62 ал.4 от КТ на името на А.К. /л.105, том 2/, придружително писмо вх.№15-111-22-2381/08.12.2006 г.  /л.106, том 2/, придружително писмо вх.№15-111-21-2097 /л.109, том 2/,  придружително писмо вх.№ 15-111-17-8002/08.11.2006 г., данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ, подадена от ЕТ „К.З.-**” гр.П. /л.121-130, том 2/, трудов договор №6/01.02.2005 г. /л.204, том 2/, допълнително споразумение към трудов договор №6/01.02.2005г. /л.205, том 2/, договор за банков кредит №092/28.08.2006 г. /л.38-42, том 3/, искане за кредит вх.№М- 1053/21.08.2006 г. /л.46-51, том 3/, потвърждение /л.53, том 3/, удостоверение /л.54, том 3/, трудов договор №11/02.05.2005 г. /л.55, том 3/, допълнително споразумение №14/03.01.2006 г. към трудов договор №11/02.05.2005 г. /л.56, том 3/, договор за кредит за текущо потребление /л.59-61, том 3/, молба за кредит за текущо потребление /л.62, том 3/, декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица /л.63-64, том 3/, удостоверение /л.65, том 3/, договор за кредит за текущо потребление /л.94-95, том 3/,  молба за кредит за текущо потребление /л.96, том 3/, удостоверение /л.97, том 3/, декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица /л.98-101, том 3/, искане за издаване на национална кредитна карта Р. /л.103, том 3/, договор за издаване на национална кредитна карта Р. /л.104-107, том 3/, учредителен акт на „К.” ЕООД и решение на едноличния собственик /л.7-10, том 4/, удостоверение за актуално състояние /л.13-14, том 4/, договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство /л.34-39, том 4/, молба за потребителски кредит /л.65-66, том 4/, договор за потребителски кредит /л.69-72, том 4/, трудов договор №2/04.04.2005 г. /л.90, том 4/, длъжностна характеристика /л.106, том 4/, Заповед от 17.12.2007 г. /л.109, том 4/, справки за съдимост /л.24-27, л.29 и л.31 от съдебното производство.

* гласни доказателствени средства, а именно, направените от подсъдимите самопризнания и показанията на свидетелите К.А.З., Е. А., Л.Б.,  Д.Г., П.Г., Й.Т.,  А.К., И.А., Д.П., Р.В., И.Д.,  Л.Б., А.А., Е.Г., Д.Ц., О.К.,  С. В., Р.В., З.Д., В. Х., на които показания съдът дава вяра като обективни, логични, последователни и кореспондиращи на писмените доказателствени средства по делото и на направените от подсъдимите самопризнания.

 

При така установената фактическа обстановка съдът напави следните правни изводи:

 

По отношение на подсъдимата В.С.А.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че от обективна страна извършените деяния от В.С.А. са съставомерни по чл.308 ал.1 вр. чл. 26 ал.1  вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че през периода 09.06.2006 г. – 01.09.2006 г. в гр.П., като извършител, в съучастие с неизвестен извършител, при условията на продължавано престъпление, е съставила неистински официални документи - 6 броя Уведомления по чл. 62 ал. 4 от КТ, издадени от ЕТ „К.З.-**" П., както следва:

от 09.06.2006 година на името на И.Ф.А., ЕГН ********** по договор № 7/01.02.2005 г, с основно трудово възнаграждение 420.00 лева и длъжност ветеринар-лаборатория;

от 09.06.2006 година на името на В.А.В., ЕГН ********** по договор № 6/01.02.2005 г., с основно трудово възнаграждение 480.00 лева и длъжност - ветеринар;

от 31.07.2006 година на името на Х.И.А. ЕГН ********** по договор № 6/02.05.2005 година, с основно трудово възнаграждение 400.00 лева и длъжност лаборант – медицински;

от 01.09.2006 година, на името на Р.Х.В. ЕГН ********** по договор № 2/03.01.2000 г., с основно трудово възнаграждение 160.00 лева и длъжност - ветеринар;

от 01.09.2006 година на името на Й.П.Т. ЕГН ********** по договор № 5/03.01.2000 година, с основно трудово възнаграждение 160.00 лева и длъжност доставчик-дистрибутор;

от 01.09.2006 година на името на Л.И.Б. ЕГН ********** по договор № 8/03.01.2000 година, с основно трудово възнаграждение 160.00 лева и длъжност - дистрибутор, с цел да бъдат използвани.

Подсъдимата осъществява обективните признаци на състава на престъплението, тъй като в съучастие с неизвестен извършител съставя уведомления по чл.62 ал.4 от КТ, издадени от ЕТ „К.З.-**” гр.П. на 09.06.2006 г. името на И.А., на 09.06.2006 г. на името на В.В., на 31.07.2006 г. на името на Х.А., на 01.09.2006 г. на името на Р.В.,  на 01.09.2006 година на името на Й.П.Т. и на 01.09.2006 година на името на Л.И.Б.. От заключението по графическо-почеркова експертиза, което съдът възприема, безспорно се установява, че ръкописният текст в горепосочените уведомления в частта на същите „данни за трудовия договор” са изготвени от В.А.. В останалата си част посочените уведомления са съставени от неустановено в хода на наказателното произвоство лице.

Уведомленията по чл.62 ал.4 от КТ, издадени от ЕТ „К.З.-**” гр.П. на 09.06.2006 г. името на И.А., на 09.06.2006 г. на името на В.В., на 31.07.2006 г. на името на Х.А., на 01.09.2006 г. на името на Р.В.,  на 01.09.2006 година на името на Й.П.Т. и на 01.09.2006 година на името на Л.И.Б., са официални документи  по смисъла на чл.93 т.5 от НК,  тъй като са издадени от длъжностно лице - представляващия и управляващия работодателя ЕТ „К.З.-**” гр.П. – К.З., в това му качество, в кръга на негова компетентност при спазване на установения ред и форма, регламентиран във вътрешна процедура и   Наредба № 5 /29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведовлението по чл.62 ал.4 от КТ. Същите са неистински такива, тъй като не представляват конкретно  писмено изявление с правно значение на обозначеня в него автор за “подпис за ръководител”, съгласно заключението по графическо-почерковата експертиза, което съдът възприема. Видно от същото, подписите за „подпис за ръководител” в посочените уведомления по чл.62 ал.4 от КТ не са изпълнени от представляващия ЕТ „К.З.-**” гр.П. - К.З..

Така осъществената от В.А. престъпна дейност е продължавана такава по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като същата извършва шест деяния, конкретизирани по време, място, начин и обстоятелства на извършване; всяко едно от деянията поотделно осъществява състава на чл.308 ал.1 от НК; извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка /сходство на начина и условията, при които са извършени/ и еднородност на вината /умисъл/, като последващите деяния от обективна и субективна страна се явяват продължение на предшестващите. Всяко едно от деянията е насочено срещу един и същ непосредствен обект, а именно обществените отношения, осигуряващи нормалните условия за съставянето и използването на документите, реда и правната сигурност на  документирането и всяко следващо деяние прибавя нов към вече настъпилия общественоопасен резултат.            

От субективна страна подсъдимата извършва престъплението умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава противоправния характер на осъщественото деяние, като цели и иска настъпването на забранените му последици. Налице е и допълнителният признак от субективна страна, а именно цел инкриминираните документи да бъдат използвани. Макар и изпълнението на това намерение /като признак от субективна страна/ да не е необходимо, за да се приеме, че престъплението е довършено, то осъществяването му безспорно го доказва. А в случая същото е реализирано чрез извършеното подаване на горепосочените уведомления по чл.62 ал.4 от КТ в ТД на НАП-П., съгласно справка на ТД на НАП-П. за актуално състояние на всички действащи трудови договори при ЕТ «К.З.-**» гр.П. /л.11, том 2/  с оглед получаване на уведомление за регистрация на трудовия договор, необходимо за представяне пред банковата институция за сключване на договор за банков кредит.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за  освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на В.А. за престъплението по чл.308 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. Подсъдимата е пълнолетно лице; не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78А НК към инкриминирания период; престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок до три години; от престъплението не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Поради това, след като съдът призна В.А. за виновна в извършване на престъпление по чл.308 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, на  основание чл.78А във вр. чл.2 ал.2 НК /престъплението е извършено в периода 09.06.2006 г. до 01.09.2006 г., към мойто момент - този на довършване на престъплението 01.09.2006 г., в разпоредбата на чл.78 А от НК се предвижда административно наказание „глоба” от 500 лева до 1000 лева, а с последващите изменения на чл.78 А НК с ДВ бр.75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г. - административно наказание „глоба” от 500 до 5 000 лева и с ДВ бр.26/2010 г., в сила от 10.04.2010 г. - административно наказание „глоба” от 1000 до 5000 лева /тоест налице е увеличение и на минимума, и на максимума на размера на „глобата”/, я освободи от наказателна отговорност и й наложи административно наказание „глоба” в размер на 800 лева.

При определяне на размера на административното наказание „глоба” съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимата към инкриминирания период, изказаното съжаление, добрите характеристични данни и трудовата й ангажираност, както и изминалия значителен период от време от извършване на престъплението. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат множеството деяния /6/, включени в осъществената продължавана престъпна дейност, както и продължителния период на последната / почти три месеца/.

Така определеното административно наказание съдът намира, че е необходимо,  достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимата, както и за постигане на генералната превенция.

 

По отношение на подсъдимия  В.А.В.

 

Относно престъплението по чл. 316 вп. чл.308 ал.1 от НК.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че от обективна страна извършеното деяние от В.А.В. е  съставомерно по чл. 316 във вр. чл.308 ал.1 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на 20.06.2006 година, в гр. П., пред Ръководството на „Б.Д.С.К." ЕАД П., съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - Удостоверение изх. № 33/16.06.2006 година, издадено от работодателя - ЕТ „К.З.-**" П. до Б.Д.С.К.” ЕАД П. за заеманата от В.А.  В.  ЕГН  ********** по безсрочен трудов договор № 6/01.02.2005 година по чл. 67 от КТ - длъжност икономист и чисто трудово възнаграждение, както следва: за месец март 2006 година - 360.79 лева, за м. април 2006 година - 360.79 лева и за м. май 2006 година -360.79 лева, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Удостоверение изх. № 33/16.06.2006 година, издадено от работодателя - ЕТ „К.З.-**" гр. П. до Б.Д.С.К.” ЕАД П. за заеманата от В.А.  В.  ЕГН  ********** по безсрочен трудов договор № 6/01.02.2005 година по чл. 67 от КТ - длъжност икономист и чисто трудово възнаграждение, както следва: за месец март 2006 година - 360.79 лева, за м. април 2006 година - 360.79 лева и за м. май 2006 година -360.79 лева г. е официален документ по смисъла на чл.93 т.5 НК, тъй като е издадено от длъжностно лице - представляващия и управляващия работодателя ЕТ „К.З.-**” гр.П. – К.З., в това му качество,  в кръга на негова компетентност при спазване на установения ред и форма. Същото е неистински такъв, тъй като не представлява конкретно писмено изявление с правно значение на обозначения в него автор за “работодател”, съгласно заключението по графическо-почерковата експертиза, което съдът възприема. Видно от същото, подписът за „работодател” в удостоверение изх. № 33/16.06.2006 година не е изпълнен от представляващия ЕТ „К.З.-**” гр.П. - К.З..

От заключението по графическо-почерковата експертиза, което съдът възприема, се установява, че подписът за „работодател” в удостоверение изх. № 33/16.06.2006 година не е изпълнен и от В.В.. Следователно последният е лице, от което не може да се търси наказателна отговорност за съставянето на опорочения документ. Подсъдимият ползва посоченото удостоверение, като представя същото пред ръководството на „Б.Д.С.К.” ЕАД гр.П. във връзка със сключване на договора за кредит за текущо потребление от 22.06.2006 г. /л.94-95, том 3/.

 С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че от обективна страна са налице всички признаци на състава на престъплението по чл.316 във вр. с чл.308 ал.1 НК.

Престъплението по чл.308 ал.1 НК е умишлено и тъй като с него се преследва определена цел, то осъществяването му е възможно единствено при наличието на пряк умисъл у дееца. Следователно пряк по необходимост следва да бъде и умисълът на този, който само се ползва от неистинския документ. В противен случай ползването не би било „съзнателно”/ съгл. чл.316 НК/, тоест съдържащо представи и за умисъла на създателя на документа.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава  противоправния характер на осъщественото деяние, като цели и иска настъпването на забранените му последици.   От доказателствения материал по делото се установява, че В.В. съзнателно ползва опорочения документ. На същия е  известно обстоятелството, че  никога не се е намирал в трудово правоотношение с ЕТ „К.З.-**” гр.П., както и не е получавал трудово възнаграждение от последния, поради което В.В. има представи, че ползваният документ е неистински такъв, тъй като изявлението в него не изхожда от управляващия и представляващия работодателя ЕТ „К.З.-**” гр.П.-К.З., посочен като негов автор.  

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за  освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на В.В. за престъплението по чл.316 във вр. чл.308 ал.1 от  НК. Подсъдимият е пълнолетно лице; не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 А НК; престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок до три години; от престъплението не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Поради това, след като съдът призна В.В. за виновен в извършване на престъпление по чл.316 във вр. чл.308 ал.1 от  НК, на  основание чл.78 А във вр. чл.2 ал.2 НК /престъплението е извършено на 20.06.2006 г., към мойто момент в разпоредбата на чл.78 А от НК се предвижда административно наказание „глоба” от 500 лева до 1000 лева, а с последващите изменения на чл.78 А НК с ДВ бр.75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г. - административно наказание „глоба” от 500 до 5 000 лева и с ДВ бр.26/2010 г., в сила от 10.04.2010 г. - административно наказание „глоба” от 1000 до 5000 лева /тоест налице е увеличение и на минимума, и на максимума на размера на „глобата”/, както и към датата на извършване на престъплението не съществува забрана за прилагане на чл.78А от НК при множество престъпления / ДВ бр.75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г. /, го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.

При определяне размера на административното наказание  „глоба” съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, направеното в хода на досъдебното производство самопризнание, изказаното съжаление, обстоятелството, че понастоящем същият е пенсионер по болест, както и изминалият значителен период от време от извършване на престъплението. Не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства.

Така определеното административно наказание съдът намира, че е необходимо,  достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.

 

Относно престъплението по чл. 316 вр. чл.309 ал.1 от НК.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че от обективна страна извършеното деяние от В.А.В. е  съставомерно по чл. 316 във вр. чл.309 ал.1 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на 20.06.2006 година, в гр. П., пред Ръководството на „Б.Д.С.К." ЕАД П., съзнателно се е ползвал от неистински частни документи - Трудов договор № 6 от 01.02.2005 година, сключен между ЕТ „К.З.-**" П. като работодател и В.А.В., ЕГН ********** на длъжност - икономист, за неопределена време, с основно трудово възнаграждение 420.00 лева и допълнително възнаграждение за прослужено време - 63.00 лева и Допълнително споразумение към трудов договор № 6 от 01.02.2005 г., сключено на 31.05.2006 година между ЕТ „К.З.-**" П. като работодател и В.А.В. ЕГН ********** на длъжност - икономист, с основно трудово възнаграждение 440.00 лева и допълнително възнаграждение за прослужено време - 70.40 лева, когато от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Трудов договор № 6 от 01.02.2005 година, сключен между ЕТ „К.З.-**" П. като работодател и В.А.В., ЕГН ********** на длъжност - икономист, за неопределена време, с основно трудово възнаграждение 420.00 лева и допълнително възнаграждение за прослужено време - 63.00 лева, както и допълнително споразумение към трудов договор № 6 от 01.02.2005 г., сключено на 31.05.2006 година между ЕТ „К.З.-**" П. като работодател и В.А.В. ЕГН ********** на длъжност - икономист, с основно трудово възнаграждение 440.00 лева и допълнително възнаграждение за прослужено време - 70.40 лева са частни документи по аргумент на противното от чл.93 т.5 от НК / не са издадени от длъжностно лице в това му качество, в кръга на негова компетентност при спазване на установения ред и форма/. Същите са неистински такива, тъй като не представляват конкретно писмено изявление с правно значение на обозначения в него автор за “работодател”, съгласно заключението по графическо-почерковата експертиза, което съдът възприема, подписът за когото не е изпълнен от управляващия и представляващия работодателя ЕТ „К.З.-**” гр.П.-К.З., посочен като автор.  

Видно от заключението по графическо-почерковата  експертиза, което съдът възприема, подписът в горепосочените документи за „работодател” не е изпълнен и от В.В..  Следователно последният е лице, от което не може да се търси наказателна отговорност за съставянето на опорочения документ. Подсъдимият ползва същите, представяйки ги  пред ръководството на „Б.Д.С.К.” ЕАД гр.П. във връзка със сключване на договора за кредит за текущо потребление от 22.06.2006 г. /л.94-95, том 3/.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че от обективна страна са налице всички признаци на състава на престъплението по чл.316 във вр. с чл.309 ал.1 от НК.

 Престъплението по чл.309 ал.1 НК е умишлено и тъй като с него се преследва определена цел, то осъществяването му е възможно единствено при наличието на пряк умисъл у дееца. Следователно пряк по необходимост следва да бъде и умисълът на този, който само се ползва от неистинския документ /неистинските документи/. В противен случай ползването не би било „съзнателно”/ съгл. чл.316 НК/, тоест съдържащо представи и за умисъла на създателя на документа.

   От субективна страна подсъдимят извършва престъплението умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава противоправния характер на осъщественото деяние, като цели и иска настъпването на забранените му последици.  От  доказателствения материал по делото безспорно се установява, че В.В. съзнателно ползва опорочените документи. На същия е  известно обстоятелството, че  никога не се е намирал в тредово правоотношение с ЕТ „К.З.-**” гр.П., както и не е получавал трудово възнаграждение от последния, поради което В.В. има представи, че ползваните документи са  неистински такъви, тъй като изявленията в същите не изхожда от управляващия и представляващия работодателя ЕТ „К.З.-**” гр.П. - К.З., посочен като техен автор.

     Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за  освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на В.В. за престъплението по чл.316 във вр. чл.309 ал.1 от  НК. Подсъдимият е пълнолетно лице; не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 А НК; престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок до две години; от престъплението не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Поради това, след като съдът призна В.В. за виновен в извършване на престъпление по чл.316 във вр. чл.309 ал.1 от  НК, на  основание чл.78 А във вр. чл.2 ал.2 НК /престъплението е извършено на 20.06.2006 г., към мойто момент в разпоредбата на чл.78 А от НК се предвижда административно наказание „глоба” от 500 лева до 1000 лева, а с последващите изменения на чл.78 А НК с ДВ бр.75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г. - административно наказание „глоба” от 500 до 5 000 лева и с ДВ бр.26/2010 г., в сила от 10.04.2010 г. - административно наказание „глоба” от 1000 до 5000 лева /тоест налице е увеличение и на минимума, и на максимума на размера на „глобата”/, както и към датата на извършване на престъплението не съществува забрана за прилагане на чл.78А от НК при множество престъпления / ДВ бр.75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г. /,го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.

При определяне размера на административното наказание  „глоба” съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, направеното в хода на досъдебното производство самопризнание, изказаното съжаление, обстоятелството, че понастоящем същият е пенсионер по болест, както и изминалият значителен период от време от извършване на престъплението. Не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства.

Така определеното административно наказание съдът намира, че е необходимо,  достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.

 

Наложените на подсъдимия В.В. административни наказания „глоба” в размер на 500 лева не подлежат на групиране.

 

По отношение на подсъдимата Х.И.А.

 

Относно престъплението по чл.316 вр. чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че от обективна страна извършеното деяние от Х.И.А. е  съставомерно по чл.316 вр. чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че през периода 21.08.2006 година до 24.10.2006 година, в гр. П., пред Ръководството на „Б." АД филиал П. и „Б.Д.С.К." ЕАД П., при условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвала от неистински частни документи, както следва: на 21.08.2006 година пред ръководството на „Б." АД филиал П. от Трудов договор № 11 от 02.05.2005 година, сключен между ЕТ „К.З." П. като работодател и Х.И.А. ЕГН ********** на длъжност - лаборант за неопределено време и трудово възнаграждение 400.00 лева и Допълнително споразумение № 14/03.01.2006 година съм трудов договор № 11 от 02.05.2005 година, сключено между ЕТ „К.З." П. като работодател и Х.И.А. ЕГН ********** на длъжност - лаборант за неопределено време и трудово възнаграждение 670,00 лева и на 24.10.2006 година пред ръководството на Банка „Д.С.К” ЕАД - П. от Трудов договор №11 от 02.05.2005 година, сключен между ЕТ „К.З." П. като работодател и Х.И.А., ЕГН ********** на длъжност - лаборант за неопределено време и трудово възнаграждение 400.00 лева, когато от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Трудов договор № 11 от 02.05.2005 година, сключен между ЕТ „К.З." П. като работодател и Х.И.А. ЕГН ********** на длъжност - лаборант за неопределено време и трудово възнаграждение 400.00 лева и допълнително споразумение № 14/03.01.2006 година съм трудов договор № 11 от 02.05.2005 година, сключено между ЕТ „К.З." П. като работодател и Х.И.А. ЕГН ********** на длъжност - лаборант за неопределено време и трудово възнаграждение 670,00 лева са частни документи по аргумент на противното от чл.93 т.5 от НК / не са издадени от длъжностно лице /лица/ в това им качество, в кръга на негова / тяхната/ компетентност при спазване на установения ред и форма/. Същите са неистински такива, тъй като не представляват конкретно  писмено изявление с правно значение на обозначения в него автор, съгласно заключението по графическо-почерковата експертиза, което съдът възприема. Видно от същото, подписите в долната част върху правоъгълен печат, положени в  посочените, не са изпълнени от управляващия и представляващия работодателя ЕТ „К.З.-**” гр.П. - К.З., посочен като техен автор.

Видно от заключението по графическо-почерковата експертиза, което съдът възприема, подписите в долната част върху правоъгълен печат на горепосочените документи не са изпълнени от Х.А.. Следователно последната е лице, от което не може да се търси наказателна отговорност за съставянето на опорочените документи. Подсъдимата ползва трудов договор № 11 от 02.05.2005 година и допълнително споразумение № 14/03.01.2006 година към същия, представяйки ги на 21.08.2006 г. пред Ръководството на „Б." АД филиал П. и „Б.Д.С.К." ЕАД П. във връзка със сключване на договора за банков кредит от 28.08.2006 г. /л.21-25, том 3/. Същият трудов договор №11 от 02.05.2005 година подсъдимата ползва, като го представя на 24.10.2006 година пред ръководството на Банка „Д.С.К.” ЕАД - П. във връзка ссъс сключване на договор за кредит за текущо потребление  от 27.10.2006 г. /л.59-61, том 3/.

Така осъществената от Х.А. престъпна дейност е продължавана такава по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като същата извършва две деяния, конкретизирани по време, място, начин и обстоятелства на извършване; всяко едно от деянието поотделно осъществява състава на чл.309 ал.1 от НК; извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка /сходство на начина и условията, при които са извършени/ и еднородност на вината /умисъл/, като последващите деяния от обективна и субективна страна се явяват продължение на предшестващите. Всяко едно от деянията е насочено срещу един и същ непосредствен обект, а именно обществените отношения, осигуряващи нормалните условия за съставянето и използването на документите, реда и правната сигурност на  документирането и всяко следващо деяние прибавя нов към вече настъпилия общественоопасен резултат.   

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че от обективна страна са налице всички признаци на състава на престъплението по чл.316 във вр. с чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Престъплението по чл.309 ал.1 НК е умишлено и тъй като с него се преследва определена цел, то осъществяването му е възможно единствено при наличието на пряк умисъл у дееца. Следователно пряк по необходимост следва да бъде и умисълът на този, който само се ползва от неистинския документ /неистинските документи/. В противен случай ползването не би било „съзнателно”/ съгл. чл.316 НК/, тоест съдържащо представи и за умисъла на създателя на документа.

От субективна страна подсъдимата извършва престъплението умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава противоправния характер на осъщественото деяние, като цели и иска настъпването на забранените му последици.  От доказателствения материал на далото безспорно се установява, че Х.А. съзнателно ползва опорочените документи. На същата е  известно обстоятелството, че  никога не се е намирала в трудово правоотношение с ЕТ „К.З.-**” гр.П., както и не е получавала трудово възнаграждение от последния, поради което Х.А. има представи, че ползваните документи са неистински такива, тъй като изявленията в същите не изхождат от управляващия и представляващия работодателя ЕТ „К.З.-**” гр.П. - К.З., посочен като техен автор.

        Предвид изложените съображения съдът призна Х.А. за виновна в извършване на престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от  НК.

Предвиденото наказание за посоченото престъпление е „лишаване от свобода” за срок до две години. Предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, на основание императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, наказанието на подсъдимата следва да бъде определено на осн. чл.58А от НК. Престъплението, за което подсъдимата е призната за виновна, е извършено в периода 21.08.2006 г. до 24.10.2006 г., към която дата е в сила разпоредбата на чл.58 А от НК преди изменението й с ДВ бр.26/2010г., в сила от 10.04.2010 г. На основание същата в посочената редакция, наказанието на подсъдимата следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК, а именно чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК, тоест предвид липсата на законоустановен минимум на предвиденото наказание „лишаване от свобода” за срок до две  години, същото да бъде заменено с наказание „пробация” и в този смисъл посочената разпоредба на осн. чл.2 ал.2 от НК се явява по –благоприятен за дееца закон от този, който понастоящем е в сила /чл.58А от НК, предвиждащ определяне на наказанието “лишаване от свобода” при спазване на разпоредбите на общата част на НК и намаляване на определеното наказание с една трета/.

Предвид гореизложеното и след като се съобрази с императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, на осн. чл. 316 вр. чл. 309 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58А от НК вр. чл. 2 ал. 2 от НК вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б от НК съдът наложи на подсъдимата наказание „пробация”, включващо пробационните мерки :

- задължителна регистрация по настоящ адрес – гр. П., ул. Л. № * за срок от една година, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

При определяне на вида и на срока на пробационните мерки, включени в наложеното на подсъдимата наказание „пробация”,  съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства : изказаното съжаление, трудовата й ангажираност, както и изминалия значителен период от време от извършване на престъплението. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат лошите характеристични данни предвид предходното осъждане на подсъдимата, както и продължителния период на осъществената продължавана престъпна дейност /повече от два месеца/.

Така определеното наказание съдът намира, че е необходимо,  достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимата.

 

Относно престъплението по чл.316 вр. чл.308  ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че от обективна страна извършеното деяние от Х.И.А. е  съставомерно по чл.316 вр. чл.308 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че през периода 21.08.2006 години до 24.10.2006 година в гр.П., пред Ръководството на „Б." АД филиал П. и „Б.Д.С.К." ЕАД П., при условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвала от неистински официални документи, както следва: на 21.08.2006 година пред ръководството на  „Б." АД филиал   П.  от  Удостоверение от 07.08.2006 година, издадено от ЕТ „К.З." П. като работодател до „Б." АД филиал П. относно заеманата от Х.И.А., ЕГН ********** длъжност - лаборант без прекъсване от 02.05.2005 година по безсрочен трудов договор №11/02.05.2005 година и брутно и нетно трудово възнаграждение за м. юни и м. юли 2006 година и Потвърждение от 07.08.2006 година, издадено от ЕТ „К.З." П. като работодател до „Б." АД филиал П. относно изплащаното месечно трудово възнаграждение на Х.И.А., ЕГН ********** на длъжност - лаборант по трудов договор № 11/02.05.2005 година да става чрез банков превод и на 24.10.2006 година пред ръководството на „Б.Д.С.К." ЕАД П. от Удостоверение от 20.10.2006 година, издадено от ЕТ „К.З." П. като работодател до „Б.Д.С.К.” ЕАД П. за заеманата от Х.И.А. ЕГН ********** по безсрочен трудов договор № 11/02.05.2005 година по чл.67 от КТ длъжност - лаборант и чисто трудово възнаграждение, както следва: за м. 07.2006 година - 306.16 лева, за м. 08.2006 година - 306.16 лева и за м.09 2006 година -  306.16 лева, когато от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Удостоверение от 07.08.2006 година, издадено от ЕТ „К.З." П. като работодател до „Б." АД филиал П. относно заеманата от Х.И.А., ЕГН ********** длъжност - лаборант без прекъсване от 02.05.2005 година по безсрочен трудов договор №11/02.05.2005 година и брутно и нетно трудово възнаграждение за м. юни и м. юли 2006 година и потвърждение от 07.08.2006 година, издадено от ЕТ „К.З." П. като работодател до „Б." АД филиал П. относно изплащаното месечно трудово възнаграждение на Х.И.А., ЕГН ********** на длъжност - лаборант по трудов договор № 11/02.05.2005 година да става чрез банков превод, както и удостоверение от 20.10.2006 година, издадено от ЕТ „К.З." П. като работодател до „Б.Д.С.К.” ЕАД П. за заеманата от Х.И.А. ЕГН ********** по безсрочен трудов договор № 11/02.05.2005 година по чл.67 си КТ длъжност - лаборант и чисто трудово възнаграждение, както следва: за м. 07.2006 година - 306.16 лева, за м. 08.2006 година - 306.16 лева и за м.09 2006 година -  306.16 лева са официални документи по смисъла на чл.93 т.5 от НК, тъй като са издадени от длъжностно лице - представляващия и управляващия работодателя ЕТ „К.З.-**” гр.П. – К.З., в това му качество,  в кръга на негова компетентност при спазване на установения ред и форма. Същите са неистински такива, тъй като не представляват конкретно  писмено изявление с правно значение на обозначеня в него автор, съгласно заключението по графическо-почеркова експертиза, което съдът възприема. Видно от същото, подписът в долната част на удостоверение от 07.08.2006 година и на потвърждение от 07.08.2006 година и подписът за „работодател” в удостоверение от 20.10.2006 година не са изпълнени от управляващия и представляващия работодателя ЕТ „К.З.-**” гр.П. - К.З., посочен като техен автор.

Видно от заключението по графическо-почерковата експертиза,   което съдът възприма, подписът в долната част на удостоверение от 07.08.2006 година и на потвърждение от 07.08.2006 година, както и подписът за „работодател” в удостоверение от 20.10.2006 година, не са изпълнени  от Х.А.. Следователно  последната е лице, от което не може да се търси наказателна отговорност за съставянето на опорочените документи. Подсъдимата ползва посочените документи, като представя на 21.08.2006 г. пред Ръководството на „Б." АД филиал П. и „Б.Д.С.К." ЕАД П. удостоверение от 07.08.2006 година и потвърждение от 07.08.2006 година във връзка със сключване на договора за банков кредит от 28.08.2006 г. /л.21-25, том 3/. Удостоверение от 20.10.2006 година подсъдимата ползва, представяйки го на 24.10.2006 г. пред ръководството на „Б.Д.С.К.” ЕАД гр.П. във връзка със сключване на договора за кредит за текущо потребление от 27.10.2006 г. /л.59-61, том 3/.

Така осъществената от Х.А. престъпна дейност е продължавана такава по смисъла на чл.26 ал.1 отНК, тъй като същата извършва две деяния, конкретизирани по време, място, начин и обстоятелства на извършване; всяко едно от деянието поотделно осъществява състава на чл.308 ал.1 от НК; извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка /сходство на начина и условията, при които са извършени/ и еднородност на вината /умисъл/, като последващите деяния от обективна и субективна страна се явяват продължение на предшестващите. Всяко едно от деянията е насочено срещу един и същ непосредствен обект, а именно обществените отношения, осигуряващи нормалните условия за съставянето и използването на документите, реда и правната сигурност на  документирането и всяко следващо деяние прибавя нов към вече настъпилия общественоопасен резултат.   

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че от обективна страна са налице всички признаци на състава на престъплението по чл.316 във вр. с чл.308 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Престъплението по чл.308 ал.1 НК е умишлено и тъй като с него се преследва определена цел, то осъществяването му е възможно единствено при наличието на пряк умисъл у дееца. Следователно пряк по необходимост следва да бъде и умисълът на този, който само се ползва от неистинския документ /неистинските документи/. В противен случай ползването не би било „съзнателно”/съгл. чл.316 НК/, тоест съдържащо представи и за умисъла на създателя на документа.

  От субективна страна подсъдимата извършва престъплението умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава противоправния характер на осъщественото деяние, като цели и иска настъпването на забранените му последици.  От доказателствения материал по делото безспорно се установява, че Х.А. съзнателно ползва опорочените документи. На същата е  известно обстоятелството, че  никога не се е намирала в тредово правоотношение с ЕТ „К.З.-**” гр.П., както и не е получавала трудово възнаграждение от последния, поради което Х.А. има представи, че ползваните документи са неистински такива, тъй като изявленията в същите не изхождат от управляващия и представляващия работодателя ЕТ „К.З.-**” гр.П. - К.З., посочен катотехен автор.

 Предвид изложените съображения съдът призна Х.А. за виновна в извършване на престъпление по чл.316 във вр. чл.308 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от  НК.

Предвиденото наказание за посоченото престъпление е „лишаване от свобода” за срок до три години. Предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, на основание императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, наказанието на подсъдимата следва да бъде определено на осн. чл.58А от НК. Престъплението, за което подсъдимата е призната за виновна, е извършено в периода 21.08.2006 г. до 24.10.2006 г., към която дата е в сила разпоредбата на чл.58 А от НК преди изменението й с ДВ бр.26/2010г., в сила от 10.04.2010 г. На основание същата в посочената редакция наказанието на подсъдимата следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК, а именно чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК, тоест превдид липсата на законоустановен минимум на предвиденото наказание „лишаване от свобода” за срок до три години, същото да бъде заменено с наказание „пробация” и в този смисъл посочената разпоредба на осн. чл.2 ал.2 от НК се явява по –благоприятен за дееца закон от този, който понастоящем е в сила /чл.58А от НК, предвиждащ определяне на наказанието “лишаване от свобода” при спазване на разпоредбите на общата част на НК и намаляване на определеното наказание с една трета/.

Предвид гореизложеното и след като се съобрази с императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, на осн. чл. 316 вр. чл. 308 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58А от НК вр. чл. 2 ал. 2 от НК вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б от НК съдът наложи на подсъдимата наказание „пробация”, включващо пробационните мерки :

- задължителна регистрация по настоящ адрес – гр. П., ул. Л. № 25 за срок от една година, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

При определяне на вида и на срока на пробационните мерки, включени в наложеното на подсъдимата наказание „пробация”,  съдът взе предвид изказаното съжаление, трудовата й ангажираност, както и изминалия значителен период от време от извършване на престъплението. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат лошите характеристични данни предвид предходното осъждане на подсъдимата, както и продължителния период на осъществената продължавана престъпна дейност / повече от два месеца/.

Така определеното наказание съдът намира, че е необходимо,  достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимата.

Съдът, след като взе предвид, че подсъдимата извършва престъплението по чл.чл.316 вр. чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и престъплението по чл.316 вр. чл.308 ал.1 вр. чл.26 ал1. от НК, за които е предадена на съд, преди да е налице влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях, и  след като определи наказание за всяко едно от посочените престъпления, на осн. чл.23 ал.1 от НК кумулира наложените за същите на Х.А. наказания, като определи едно общо най-тежко наказание  „пробация”, включващо пробационните мерки :

- задължителна регистрация по настоящ адрес – гр. П., ул. Л. № * за срок от една година, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Съдът счете, че така определеното общо най-тежко наказание „пробация” с посочени пробационни мерки и срок може да осъществи своето поправително и превъзпитателно въздействие по отношение на подсъдимата, поради което и на осн. чл.24 от НК не увеличи същото. 

С оглед признаване на подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения и на осн. чл.189 ал.3 он НПК съдът осъди В.С.А., В.А.В. и Х.И.А. да заплатят по сметка на ВСС направените разноски по делото в размер на 150 лева за изготвената в хода на досъдебното производство графическо-почеркова експертиза или всеки от тях от по 50 лева.

Предвид изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:        

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.