РЕШЕНИЕ

 

Номер 3423                            22.11.2010 Година                         Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав

 

На двадесет и първи октомври, две хиляди и десета година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: И. Анастасов

 

Секретар: Елена Лянгова

 

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 790 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         По делото е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС от М.С.Н., К.С.В. и др. против “Тракия РМ”ЕООД- гр.Пловдив и “Термотехника”АД- гр.Пловдив за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху техен собствен недвижим имот, а именно: дворно място с площ от 10045 кв.м., съставляващо реална част от бивш имот пл.№ 37 по стар кадастрален план от 1939г. на гр.П., Терм. централа “В.” и кв.”Б.”, попадащ в южната част на УПИ ІV- Стоп.дейностиТермотехника”АД, кв.7 по действащия план на гр.П., Ю. индустриална зона, І- ва и ІІ- ра части, целият с площ от 44600 кв.м., като бъде отменен констативен нот.акт № 46/10.08.2005г., том ІІІ на Нотариус К. Д. частта, с която второто дружество е признато за собственик на процесната площ от 10045 кв.м., като част от посочения УПИ ІV.

         От страна на ответните дружества оспорват иска като неоснователен.

         ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         Ищците твърдят, че правото на собственост върху процесния имот им е възстановено с решение № 22631/21.10.1997г. на ПК- Пловдив- Първенец в качеството им на наследници на Н., И. и Ф. В.. След постановяване на това решение ищците подали молба за попълване на кадастралната основа с възстановения имот. Кметът на Район “Ю.” отказал по мотив на това, че е налице спор за материално право с ответните дружества. Последните били във владение на процесния имот, което обстоятелство обосновавало правния интерес от предявяване на иск по чл.108 от ЗС. От страна на ответните дружества се твърди, че процесният имот попада в парцел ІV, който бил предоставен за стопанисване и управление на завод “Н.Й.В.”. При преобразуването на това предприятие парцелът бил включен в капитала на “Термотехника”ЕООД, чийто правоприемник бил “Термотехника”АД. Към исковата молба е приложен нот.акт № 104/15.11.2005г., с който това дружество е продало на “Тракия РМ”ЕООД 9/10 ид.ч. от УПИ ІV. Твърди се, че горепосоченото решение на ПК- Пловдив- Първенец е непротивопоставимо на ответниците, които били действителните собственици на имота по силата на включването му в капитала на втория ответник по реда на ЗППДОП и по силата на горепосочената сделка. По- конкретно се твърди, че решението е постановено при липса на компетентност, тъй като процесният имот не бил заявен надлежно- не бил индивидуализиран в заявлението. Във връзка с горното е заявено възражение за придобивна давност- общата 10- годишна и кратката 5- годишна. Придобиването на собствеността по силата на добросъвестно владение се мотивира с факта, че от ръководството на второто дружество са разбрали за реституционното решение в полза на ищците едва при завеждането на гр.д.№ 2920/2007г., което е имало за предмет установителен иск за право на собственост върху процесния и по настоящето дело имот. За своята добросъвестност първото дружество се позовава на сделката, имаща за предмет 9/10 ид.ч. от УПИ ІV. Твърди се и това, че при постановяване на реституционното решение не е бил съобразен действителния статут на имота. Друг довод на ответниците е, че процесният имот няма кадастрално отражение на действащия план.

         С решение № 22631/21.10.1997г. на ПРС- Пловдив- Първенец на наследници на Н., И. и Ф. В. е възстановено правото на собственост върху имот от 10,045 дка. в строителните граници на гр.П.- Ю, м.”Б. м.”, съставляващ част от бивш имот пл.№ 37 по стар план от 1939г.. На база на приетите по делото удостоверения за наследници / л.11 и сл./ се установява, че ищците са наследници на посочените наследодатели. Със същото решение е признато право на възстановяване на собствеността върху друга част от посочения имот с площ от 3,420 дка., но същата не е възстановена, като е прието, че тя е застроена. Решението е постановено въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ / л.9, 10/, съобразно с изискването на чл.11, ал.1 от същия правилник. Ето защо, съдът приема, че от формална страна не са допуснати процесуални нарушения, които да обосновават нищожност на реституционното решение.

         На възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат всички земеделски имоти, които са се индивидуализирали като такива към момента на влизане в сила на закона и през периода на колективизацията, т.е. към момента на одържавяването им. Видно от приетото по делото заключение на в.л.В.С. / л.147 и сл./, процесната площ от 10045 кв.м. попада в разширение с 22000 кв.м. на парцела на МЗ”Н.Й.В.” при действието на план от 1972г.. На база на приетите по делото АДС № 9646/13.03.1973г. /л.48/, заповед № 300/05.08.1968г. на ГОНС- гр.П. и протокол № 6/12.09.1968г. за оценка на придаваемо място, заповед № 30/10.02.1977г. и др. става ясно също така, че това разширение попада  на юг спрямо терен от 21300 кв.м., отчужден през 1968г. от ТКЗС”Г.Димитров”- с.Първенец и отреден за парцел на ТПК”Н.В.”, преобразувана впоследствие по силата на решение на ЦК на БКП от 16.06.1970г. /л.258/ в държавно предприятие. Тъй като в заключението не са налице данни за друг регулационен план преди този от 1972г., не би могло да се каже с каква площ и какво местоположение точно е бил първоначалният терен на ТПК”Н.В.”, но при всяко положение, тъй следва да е бил на север от отчуждената от ТКЗС”Г.Димитров” площ от 21300 кв.м.. Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се приеме, че през периода на колективизацията процесната площ от 10045 кв.м. е попадала извън регулация и по всяко вероятност е била включена в блок на посоченото ТКЗС. Съответно- следва да се приеме също така, че бивш имот пл.№ 37 попада в приложното поле на ЗСПЗЗ и възстановяването му по реда на този закон не е принципно недопустимо.

         Първият по- съществен спорен въпрос е относно наличието на предпоставките по чл.10, ал.7, вр. чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесната площ. Съгласно чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, се възстановяват, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. По аргумент на противното от разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ собствеността върху бившите земеделски земи, попадащи понастоящем в регулация, не се възстановява реално, а собствениците подлежат на обезщетяване, ако съответните имоти са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. В приетото по делото заключение на в.л.Д.М. / л.321/ е отразено, че през 1989г. от ИПП”Машпроект” е изработен технологичен генерален план за ЗТС”Н.В.”, а през 1990г. е бил изработен и план за озеленяване. Тези планове следва да обхващат и спорната по делото площ. От друга страна по делото са приети и четири оригинални папки с ген.план за МЗ”В.” от 1976г.. Наличието на два генерални плана се обяснява с техния различен обхват. Ген.планът от 1976г. предвижда застрояване върху цялата площ на отредения за завод “Н.В.” парцел. В обяснителните записки към плана най- общо е посочено, че северната част от парцела е била застроена с производствени и битови сгради, като голяма част от него е била заета от открити складове, а южната / тази в която попада процесният терен/ е била незастроена, обработваема земя. Видно от скицата за вертикалната планировка и от тази за оградата обаче, ген планът е предвиждал събаряне на стари сгради и изграждане на нови такива, а именно: столова с кухня в североизточната част на парцела, административна сграда и пропуск с гараж в северната и северозападната части на парцела, корпус за готова продукция в югоизточната част на имота, един голям механо- монтажен корпус, заемащ  почти изцяло пространството между първите три сграда и корпуса за готова продукция, както и още един корпус с югозападната част от парцела към ж.п.линията. От скицата- чертеж на л.298, представляваща част от ген.план от 1989г., става ясно, че към онзи момент са били изградени столова и административна сграда, с местоположение, съответстващо на това по ген.плана от 1976г., а освен това “механичен” корпус, западно от първите две сгради и вместо големия механо- монтажен корпус- два по- малки, между които е ситуиран открит склад с кранове. Всички тези сгради попадат в първоначално отредената за предприятието площ, обозначена на скиците към заключението на в.л.С. с букви “А”, “Б”, “В”, “И” и “А”, т.е. извън процесната по настоящето дело площ. За по- голяма яснота следва да се посочи, че западната граница на УПИ ІV/ бивш парцел ІV/ приблизително малко след средата й прави чупка в западно- югозападна посока. Именно на нивото на тази чупка е границата между площта от 21300 кв.м., обозначена с горепосочените букви, и площта от 22000 кв.м., попадаща южно от първата / площта от 22000 кв.м. е тази, в която попада и спорната площ/. Докато поне половината от механо- монтажния корпус по ген.плана от 1976г. навлиза на юг от посочената чупка- респективно на юг от границата между площите от 21300 кв.м. и площта от 22000 кв.м., то съществувалите към 1989г. два по- малки корпуса са на значително разстояние на север от тази граница. Скицата към ген.плана от 1989г. не отразява никакво съществуващо строителство в спорната по делото площ / същото важи и по отношение на скицата на л.309, която е по проекта за озеленяване/. Новопроектираните обекти по ген.плана от 1989г. са корпус № 2, обозначен на скицата на л.298 с № 4, отделение за лакопокритие- № 5, битова сграда-  №17 с трафостанция- всичките плътно долепени една до друга и разположени в посока североизток- югозапад в средната част на площта от 22000 кв.м., постройки №№ 14 и 15 в западната част от посочената площ, както и открит склад от западната страна на новия корпус. В останалата част от процесния терен е било предвидено изграждането на вътрешнозаводски пътища и обособяването на зелени площи. Видно от заключението на в.л.Д.М., нито един от тези обекти не е реализиран. Вещото лице открива на място на терена четири бетонни стъпки, разстоянието между които е равно на ширината на битовата сграда с № 17 на скицата на л.298. Вещото лице констатира също така наличието на стълб с кабел за кран до една от бетонните стъпки. На база на приетото по делото заключение на в.л.Ч.П. не се установява категорично дали хумусния слой от процесния терен е отнет. Разпитаната по делото свидетелка А.В. сочи, че процесният терен не е имал и няма настилка и се ползва за складиране на материали.

         Пречките за възстановяване на собствеността по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ са застрояване при спазване на всички нормативни изисквания или започнато към 01.03.1991г. строителство въз основа на учредено право на строеж. Съгласно чл.232 от ППЗТСУ / отм./, разрешения за строеж на обекти на държавата, кооперации и обществени организации се издават въз основа на утвърдените проекти и сметни документации. Съгласно чл.49, ал.2 от ППЗТСУ / отм./, със застроителен и регулационен план въз основа на генералните строителни планове за изграждане на отделните предприятия и складове, съгласувани с органите на Министерство на строителството и селищното устройство, съответно с органите на окръжните (общинските) народни съвети, се определят и уточняват очертанията и размерите на площите за отделните обекти и обемно- пространственото оформяване на строежите в промишлеността и складовата зона. От наличните по делото доказателства във връзка с ген. плана от 1989г. не е видно същият да е съгласуван и одобрен по реда на чл.216 от същия правилник. Липсват данни и за издадено строително разрешение. Ето защо, дори да приемем наличните четири бетонни стъпки за начало на строителство, то не е налице достатъчно основание да се счита, че същото е започнато при спазване на всички нормативни изисквания. Не се установява тези бетонни стъпки да са изградени преди 01.03.1991г., като се има предвид, че, ако въобще е започнало някакво строителство, то това следва да е станало след 1989г.. Настъпилите след тази година социално- икономически промени поставят под съмнение възможността за финансиране на една такова сравнително обемно ново строителство, каквото е било предвидено. Нелогично е, ако е било осигурено финансиране за строителството, същото да се е ограничило само в изграждането на четири бетонни стъпки / не би следвало строителството да започне при налични средства само за тези четири бетонни стъпки, а от друга страна, ако са били осигурени достатъчно средства, не би следвало те да са се изчерпали с изграждането на стъпките. Ето защо, съдът намира, че не е налице основание изводът в удостоверението и скицата по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ да се счита за опроверган. Възможно е хумусния слой от терена да е отнет, но това не е пречка за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл.10, ал.7, тъй като е достатъчно този терен да е имал статут на земеделски имот през периода на колективизацията. Липсата на застрояване не дава основание да се приеме също така, че процесният терен представлява част от по- голям такъв, върху който да е реализирано някакво цялостно мероприятие. Такова мероприятие е реализирано в първоначално отредената и застроена площ от 21300 кв.м., но не и в допълнително предоставената на завод “Н.В.” площ от 22000 кв.м., върху която не са осъществени никакви цялостни мероприятия- изграждане на настилка и/или сгради, функционално свързани с настилката и сградите в останалата част от парцела.

        Наличните копия от заповед № РД- 17- 70/28.06.1991г. на Министъра на индустрията, търговията и услугите /л.277/, от приложение № 5 към същата / л.279/, от разделителен протокол / л.271/, както и от самото съдебно решение за вписване в търговския регистър на “Термотехника”ЕООД не съставляват преки и категорични доказателства за включването на целия бивш парцел ІV, настоящ УПИ ІV, и в частност на процесния терен в капитала на това дружество, тъй като във всички тези документи имуществото, включено в капитала е индивидуализирано само с парична стойност. Липсва и балансът на “Биотехинвест” към 31.03.1991г., въз основа на който е следвало да се формира капитала на новосъздадените търговски дружества, съгласно горепосочената заповед. От друга страна логично би било да се допусне, че, тъй като в разделителния протокол като приемник на съответна част от имуществото на “Биотехинвест” е посочен ЗТС”Н.В.”, а всъщност се има предвид новосъздаденото търговско дружество “Термотехника”, то на това дружество е било предоставено стопанисваното и управлявано от бившия завод имущество, включително и отредения за същия парцел ІV. Приетото по делото заключение по ССЕ с в.л.Р.В. нито потвърждава, нито опровергава евентуален извод за включването на процесния имот в капитала на дружеството, чийто универсален правоприемник е вторият ответник. В заключението е отразено, че по баланса на дружеството към 31.12.1997г. се водят ДМА- сгради, земя и др. на определена обща стойност. Отразено е също така, че данъчна декларация за УПИ ІV е била подадена едва през 2005г. на база на издадения констативен нотариален акт, но това обстоятелство не обосновава категорично извод за това, че до 2005г. този имот не се е водил по баланса на дружеството предвид липсата на ясна индивидуализация на имуществото по счетоводния баланс / по баланса се води земя на определена стойност; в счетоводството на дружеството може и да са знаели, че тази земя е именно УПИ ІV, макар счетоводните документи да не удостоверяват именно такава индивидуализация, но да са считали, че без нотариален акт не могат да декларират имота/. По съществен в случая обаче е въпросът, дали, ако процесният имот, като част от парцел ІV / настоящ УПИ ІV/, е бил включен в капитала на “Термотехника”ЕООД, то, съгласно чл.18, ал.1, вр. ал.2 от ЗППДОП / отм./ и § 6, ал.6 от ПЗР на този закон, това обстоятелство е съставлявало пречка за реалното възстановяване на собствеността върху същия. Съгласно чл.18, ал.2 от ЗППДОП /отм./, бившите собственици на земеделски имоти, върху които са построени държани и общински предприятия, са имали право да получат съответна част от акциите или дяловете на образуваните въз основа на предприятията търговски дружества. С разпоредбата на §6, ал.6 е предвидено обезщетяване на правоимащите по ЗСПЗЗ на първо място чрез акции или дялове от търговските дружества, в чийто капитал са включени бившите земеделски имоти, и едва при недостиг на акции или дялове- с компенсаторни записи. От редакцията на горните разпоредби става ясно, че същите са приложими само в случаите, когато няма възможност за реално възстановяване на бившите земеделски имоти. Това е така, тъй като в ал.2 на чл.18 изрично е посочено, че става дума за земеделски имоти, върху които са построени предприятия. Понятието “построени” предполага наличието на отрицателните предпоставки по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ или мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 от същия закон. Правоимащи по смисъла на ЗСПЗЗ са лицата, на които е признато право на възстановяване на собствеността, но същото не им е възстановена и поради това те имат право на обезщетение. Правоимащи не са лицата, на които правото на собственост е реално възстановено. Тези лица са собственици на възстановените им имоти, като същите са могли да се ползват от правата по чл.18, ал.2, т.е. да поискат срещу земята си да получат акции или дялове, без обаче тази правна възможност да ги лишава от притежаваните от тях вещни права. Тук е мястото да се допълни, че съгласно трайната съдебна практика на КС на Р.България / решение № 8/19.06.1995г., решение № 12 по к.д.№ 12/93г./ собствениците на земеделски имоти никога не са губили правото си на собственост, като само са били лишени от възможността да го упражняват през един определен период от време. Държавата не би могла валидно да прехвърли в капитала на свои дружества имоти, които не са и никога не са били държавна собственост. Изключение от горното правило е допустимо само в случаите, когато не са налице предпоставките за реално възстановяване на собствеността, т.е. когато обектите на право на собственост не съществуват и не биха могли да съществуват самостоятелно, тъй като представляват застроена площ под сгради или обслужваща площ към същите. В конкретния случай не е налице застрояване, не са налице пречки за реалното възстановяване на собствеността, същата е възстановена и не е налице основание ищците да бъдат лишени от същата, без от тях да е изразено желание за получаване на акции от приватизираното “Термотехника”АД.

        В писмената защита от пълномощниците на ищците изрично е заявено оспорване на твърдението на ответниците за придобиване от последните на процесния имот по давност, като се сочи, че не е ясно кое от двете дружества следва да е упражнявало давностно владение, какъв е периодът на това владение, а също така, че не се установява нито да е била упражнявана фактическа власт под някаква форма, нито да е било демонстрирано своене. Във връзка с горното на първо място следва да се отбележи, че вторият ответник не би могъл да упражнява владение преди възникването му като правен субект, т.е. преди регистрацията на “Термотехника”ЕООД. Тъй като от първото ответно дружество се позовават както на 10- годишната придобивна давност, така и на тази по чл.97, ал.2 от ЗС и тъй като това дружество не би могло да упражнява фактическа власт преди 2005г., следва да се приеме, че при условие на евентуалност се твърди слято давностно владение по правоприемство от “Термотехника”АД и самостоятелно добросъвестно владение на основание на сделката по нот.акт № 104/15.11.2005г..

         Свидетелката В. сочи, че е работила в завод “Н.В.”, а впоследствие в “Термотехника” от 1977г. до 2000г. и впоследствие отново от 2006г.. Както беше посочено по- горе, според показанията й южната, незастроена половина от парцела на бившето предприятие нямала настилка и се ползвала за складиране на материали. Едва ли цялата площ от 22000 кв.м. се е ползвала за посочената цел, още повече, че в заключенията на в.л.С. и в.л.Ч.П. се съдържат данни, че този терен в значителна част е запуснат и в него има изхвърлени боклуци. Свидетелката сочи, че се е ползвала цялата площ на юг до ж.п.линията, но тези показания следва да се разбират в смисъл, че не се е ползвала само някаква ограничена площ в близост до северната половина, а ползването е било разпростряно върху разни части от целия терен от 22000 кв.м.. При това напълно е възможно владението да се осъществява и чрез складиране на различни ненужни вещи. По- същественото в случая обаче е това, че твърдяното владение следва да е осъществявано върху една реална част от урегулиран имот, но не като изолирана част от него, а напротив- като неразделна част от същия. Когато владението се осъществява върху необозначена нито на план, нито на място на терена площ, то, за да се приеме, че е владяна именно такава площ следва фактическата власт да е упражнявана върху всяка една част от същата, тъй като в противен случай не би могло да се приеме, че частите, върху които не е упражнявана фактическа власт са части от владяната площ. В случаите обаче, когато се владее един цял урегулиран имот, не е необходимо фактическата власт да се упражнява под някаква конкретна форма върху всеки един квадратен метър от имота, защото обектът на придобивната давност е ясно определен. Естествено в конкретния случай би могло да се приеме, че е владяна само северната половина от УПИ ІV- тази, която е застроена и която се е ползвала активно от предприятието / от второто търговско дружество/. В този смисъл особено съществен е и субективният момент, който при юридическите лица се изразява чрез действията на техните ръководни органи, работници и служители. Щом като площта от 22000 кв.м. или по- точно някаква част от нея се е ползвала за складиране на материали или/и за изхвърляне на непотребни вещи само от “Термотехника” и от никой друг, то е налице до голяма степен основание да се счита, че от ръководството на това дружество са възприемали  площта от 22000 кв.м. като части от неговия парцел /УПИ/. При приемане на заключението на в.л.С. се повдигна въпроса относно приложението на регулацията от 1972г. / по точно на увеличаването на парцела за завод “Н.В.” чрез присъединяване на площта от 22000 кв.м. със заповед № 30/1977г./. Вещото лице посочи, че не са налице данни за това регулацията да е приложена. Има се предвид, че липсват данни за оценка и плащане на присъединената към парцел ІV площ. Следва обаче да се има предвид и това, че липсват данни за това, на кого евентуално би следвало да бъде заплатена тази площ. За същата поне по настоящето дело липсва АДС / приетите АДС са за северната половина от 21300 кв.м./. Липсват обаче е каквито и да било документи за право на собственост към 1977г. в полза на трети лица. Естествено, както беше посочено по- горе, земеделските стопани никога не са губили правото си на собственост, но към онзи момент на собствеността върху обработваемите земи не се е гледало по този начин- те не са могли да бъдат частна собственост. На л.190 по делото е налице служебна справка, в която е отразено, че с протокол № 1/10.01.1977г. е била оценена част от блок на АПК”Г.Димитров”, с площ от 22000 кв.м., предназначена за разширение на МЗ”Н.В.”. Дали оценката е влязла в сила и дали стойността на горепосочения терен е била изплатена са обстоятелства, по отношение на които, предвид липсата на преки доказателства, не може да се приеме нищо категорично. Все пак не е изключено регулацията да е била приложена, като аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че на последващия план от 1984г. площите от 21300 кв.м. и 22000 кв.м. са заснети в границите на един и същ кадастрален имот- имот пл.№ 27. Гореизложеното е от значение не толкова за приложението на регулацията, а отново за субективния момент на владението, като според съда заснемането на имот пл.№ 27, включващ и допълнителната площ от 22000 кв.м., и отреждането отново на парцел, също включващ и тази площ, са дали достатъчно основание още преди преобразуването на държавното предприятие ръководството му да разглежда въпросната част от парцел ІV като такава, представлява част от стопанския му двор. Това субективно отношение следва да е било унаследено от ръководството на търговското дружество. Това е видно от показанията на свидетелката, която сочи следното: “Проучвания са правени на терена някъде 1987- 1988г.. Аз вече работех там. През цялото време се ползваше този терен до самия край, до ж.п.линията и сме си правили планове за разширение”. Сочи се е едно трайно отношение към терена, като такъв на предприятието и впоследствие като такъв на търговско дружество “Термотехника”. По въпроса относно упражняването на фактическата власт върху южната част от УПИ ІV следва да се има предвид и това, че в обясненията си при приемане на заключението й в.л.В.С. поясни, че отразената на плана от 1984г. ограда между северната и южната части не съществува, а съществува ограда по границите на урегулирания имот, включително и по тези на южната му половина. В показанията си свидетелката В. също сочи за наличието на такава ограда. При това безспорно между страните обстоятелство е това, че никой друг субект не е заявявал претенции за право на собственост и за владение върху процесния имот, докато ищците да започнат да търсят защита на правата си по съдебен ред.

          В исковата молба се сочи, че едва през 2007г. / или през предходната година/ от ищците е била подадена молба за попълване на кадастралната основа с възстановения им имот. Била издадена заповед от 14.02.2007г., с която исканото попълване било отказано по мотив на това, че е налице спор за материално право по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗКИР. Било заведено посоченото гр.д.№ 2920/2007г., което видно от определението на л.6 и сл. е прекратено по мотив на това, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на осъдителен, а не на установителен иск. Така или иначе до 2007г., а и след това кадастралната основа не е била попълнена. Това обстоятелство е от съществено значение във връзка с горните мотиви относно обема на владението. Посочено беше, че вторият ответник е владял, ползвал и своил процесната площ, както цялата площ на парцела си / понастоящем УПИ ІV/ като неразделна част от същия. Тъй като процесната площ не е имала и няма индивидуализация на действалия и действащ понастоящем план, то същата не би могла да се свои като самостоятелен обект на право на собственост. Именно поради това за основателността на заявените от ответниците възражения за изтекла придобивна давност е без съществено значение дали владението е упражнявано върху цялата процесна площ и конкретно спрямо ищците като реституционни собственици. Съгласно чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, влязлото в сила решение на ПК /настоящи ОбСЗ/, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В случаите по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ е следвало скицата да бъде издадена от общината след попълване на кадастралната основа с възстановения имот. В мотивите към решение № 24/01.02.99г. по гр.д.№ 1912/97г. на ВКС, ІV г.о., в което се цитира решение № 410 по гр.д.№ 397/93г. на ВС, 5- членен състав, се сочи, че без скица правния и фактически състав по възстановяване на собствеността върху имот по чл.10, ал.7 не е приключил. Тези мотиви са в съответствие с възприетото в съдебната практика виждане, че, тъй като правото на собственост върху земеделските имоти никога не е губено, то в производството по ЗСПЗЗ се възстановява индивидуализацията на имотите. Независимо от това, доколко гореизложеното може да се възприеме буквално и да се приложи буквално в конкретния случай, остава валиден горният извод, а именно, че не е налице основание за някакво пространствено разграничение между различни части от УПИ ІV- урегулираният имот е владян в неговата цялост и със съзнанието у ръководствата на дружествата, че той е техен. Относно субективния момент на владението следва да се допълни, че снабдяването с констативен нотариален акт едва през 2005г. не обосновава липса на намерение за своене до този момент. От ръководството на “Термотехника”АД са считали имота за техен, като такъв, включен в капитала на дружеството им. Нотариалният акт е издаден именно на база на документите, които според ответната страна обосновават това основание за собственост. Обстоятелството, че имотът се е считал за собствен на основание, различно от твърдяната придобивна давност, не изключва възможността за придобиване чрез давностно владение, тъй като субективният елемент на владението може да се изразява както в намерение имотът да бъде придобит в някакъв последващ момент, така и в съзнанието, че той вече е собствен на някакво друго основание / такава е формата на анимуса във всички случаи на добросъвестно владение- владелецът упражнява фактическа власт, като си мисли, че е собственик на основание на сделка, без да знае, че праводателят му не е бил собственик или че сделката е опорочена/.

         Относно времето на владението, субектите на същото и придобитите права на първо място следва да се отбележи, че, съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, изтеклата до м.ноември 1997г. придобивна давност върху имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече наново от датата на влизане в сила на съответния закон за изменение и допълнение, с който е приета посочената разпоредба / бр.107/18.11.1997г./. При това положение е безпредметно да се обсъжда владението, упражнявано преди 21.11.1997г.. До изповядване на сделката, приобретател по която е първият ответник, “Термотехника”АД е упражнявало владение върху целия имот само за себе си. След тази сделка от двете дружества е продължило да владее идеалните части, на които се е считало за собственик, като първият ответник е присъединил владението на втория при условията на чл.82 от ЗС, за да довърши придобиването на формално прехвърлените му 9/10 ид.ч.. С предявяване на иска по гр.д.№ 2920/2007г. придобивната давност следва да е била прекъсната. Тъй като производството по същото обаче е прекратено като недопустимо, по аргумент от разпоредбата на чл.116, б.”б” от ЗЗД следва да се приеме, че прекъсване не е настъпило. Предявяването на недопустим иск не може да се разглежда като действие, годно да смути давностното владение, тъй като чрез него не е възможно да се реализира реална защита на правото на собственост. Ето защо, приемайки възраженията на ответните дружества за изтекла в тяхна полза придобивна давност с начален момент от 22.11.1997г. и краен момент- 23.11.2007г., съдът намира, че предявения по делото иск по чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлен, ведно с искането по чл.537, ал.2 от ГПК, като в полза на ответниците бъдат присъдени изцяло направените от тях съдебни разноски в размер от 2722,50 лева за първото дружество / 60 лева за ССЕ, 2500 лева за адв.възнаграждение, 60 лева за СТЕ, 50 лева за СТЕ и 2,50 лева за съд.удостоверение/ и в размер от 672,50 лева за второто / 60 лева за ССЕ, 500 лева за адв.възнаграждение, 60 лева за СТЕ, 50 лева за СТЕ и 2,50 лева за съд.удостоверение/.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

 

РЕШИ :

 

          ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от М.С.Н. ***, ЕГН: **********, К.С. ***-б, ЕГН: **********, Н.С.Н. ***, ЕГН: **********, П. ***, ЕГН: **********,***, ЕГН: **********, Ц.Н.В. ***, ЕГН: **********, Ф.Ф.С. ***, ЕГН: **********, Е.А.В. ***, ЕГН: **********,***, ЕГН: **********,***, ЕГН: **********,***, ЕГН: **********,***, ЕГН: **********, С.П.Д. ***, ЕГН: **********, Д.Л.Т. ***, ЕГН: **********, В.Г.Т.-***, ЕГН: **********, Л.Г.Т. ***, ЕГН: **********, А.Г. ***, ЕГН: **********, П. ***-а, ЕГН: **********, Б.В.К. ***, ЕГН: **********, К.И.Ф. ***, ЕГН: **********,***, ЕГН: ********** и П.А.В. ***, ЕГН: ********** *** и “Термотехника”АД- гр.Пловдив, ул.”Братя Бъкстон”№ 136 за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху техен собствен недвижим имот, а именно: дворно място с площ от 10045 кв.м., съставляващо реална част от бивш имот пл.№ 37 по стар кадастрален план от 1939г. на гр.П., Терм. централа “В.” и кв.”Б.”, попадащ в южната част на УПИ ІV- Стоп.дейностиТермотехника”АД, кв.7 по действащия план на гр.П., Ю. и. з. І- ва и ІІ- ра части, целият с площ от 44600 кв.м., както и искането по чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен констативен нот.акт № 46/10.08.2005г., том ІІІ на Нотариус К. Д.в частта, с която второто ответно дружество е признато за собственик на процесната площ от 10045 кв.м., представляваща част от посочения УПИ ІV.

         ОСЪЖДА ищците М.С.Н. ***, ЕГН: **********, К.С. ***-б, ЕГН: **********, Н.С.Н. ***, ЕГН: **********, П. ***, ЕГН: **********,***, ЕГН: **********, Ц.Н.В. ***, ЕГН: **********, Ф.Ф.С. ***, ЕГН: **********, Е.А.В. ***, ЕГН: **********,***, ЕГН: **********,***, ЕГН: **********,***, ЕГН: **********,***, ЕГН: **********, С.П.Д. ***, ЕГН: **********, Д.Л.Т. ***, ЕГН: **********, В.Г.Т.-***, ЕГН: **********, Л.Г.Т. ***, ЕГН: **********, А.Г. ***, ЕГН: **********, П. ***-а, ЕГН: **********, Б.В.К. ***, ЕГН: **********, К.И.Ф. ***, ЕГН: **********,***, ЕГН: ********** и П.А.В. ***, ЕГН: ********** да заплатят солидарно на “Тракия РМ”ЕООД- гр.Пловдив, ул.”Братя Бъкстон”№ 136 сумата от 2722,50 лева- съдебни разноски, както и да заплатят солидарно на “Термотехника”АД- гр.Пловдив, ул.”Братя Бъкстон”№ 136 сумата от 672,50 лева- съдебни разноски.

         Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: /п/ Иван Анастасов

 

Вярно с оригинала.

ЕЛ