Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 2509

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

20.09.2012 г.                                                                          гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На двадесети септември две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

 

Секретар: Гергана Проданова

Като разглежда докладваното от съдията

НАХД № 4457 по описа за 2012 година

                                            

Р      Е      Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2085/2012 г. от 27.03.2012 г. на ВРИД Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Пловдив, упълномощен с МЗ № Із-1687/02.08.2010г., с което на жалбоподателя З.А.К., ЕГН **********, за нарушение по чл.100 ал.2 пр.1 от ЗДвП и на основание ч.179 ал.3 т.4 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                               

 

М    О    Т    И    В    И:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

Обжалвано е Наказателно постановление № 2085/2012 г. от 27.03.2012 г. на ВРИД Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Пловдив, упълномощен с МЗ № Із-1687/02.08.2010г., с което на жалбоподателя З.А.К., ЕГН **********, за нарушение по чл.100 ал.2 пр.1 от ЗДвП и на основание ч.179 ал.3 т.4 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева.

 Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Поддържа депозираната жалбата пред съда с наведените в нея доводи и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

Административно-наказващия орган - Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща представител.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, но разгледана по същество, същата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 13.03.2012 г. от актосъставителя С.Т. е съставен акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя З.А.К., ЕГН **********, за това, че на същата дата около 14:00 часа на път *** срещу входа на фирма „***”, управлява лек автомобил „Нисан Патрол” с рег. № ***, собственост на З.А.К., като управлява автомобила без залепен валиден винетен стикер от категория К3. Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят поддържа констатираните в АУАН обстоятелства и в свободен разказ излага фактическата обстановка по нарушението. Твърди, че проверката е извършена на път от републиканската пътна мрежа, където се изисква винетен стикер.

Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание прави няколко възражения срещу така съставения акт. На първо място твърди, че по целия път на неговото придвижване – с. ***, никъде е нямало поставен знак „винетка”в тази посока и той незнаел дали излиза на път от републиканската пътна мрежа. Следващото възражение е относно размерът на глобата, който според жалбоподателя е прекалено завишен, имайки предвид големия шофьорски стаж /40 години при ежедневно кормуване/ без почти никакви нарушения на пътя. В графата възражения и обяснения в АУАН, обаче, последният твърди, че няма възможност да купи винетка, тъй като през зимата се намирал в с. Ц., а като се е качвал за селото е минал по пътя за с. М., който е без винетен стикер, след което пътят е затворен.

Съдът не възприема направените от жалбоподателя възражения по следните съображения:

Въвеждайки изискването на чл.100, ал.2,  от ЗДвП "Водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност", законодателят детайлно и ясно е определил и неговия обхват. В ал.2 и ал.3 на чл.3 от Закона за пътищата ясно и изчерпателно са определени двата вида пътища в Р България -  републикански и местни. Касаещи изискването на чл. 100, ал.2, от ЗДвП вр. с чл.10, ал.1, т.1 от ЗП са пътищата от републиканската пътна мрежа. Съгласно легалната дефиниция в ал.2 на чл.3 от ЗП "републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Отделни републикански пътища са включени в трансевропейската пътна мрежа". За още по-голяма яснота в ал.3 на същия член законодателят е дал и определение на т.н. "местни пътища". Те са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Взимайки предвид и определенията на законодателя и в останалите няколко текста до чл.10 от ЗП, следва да се счита, че придвижването с МПС от едно населено място до друго в Р България, тоест пътищата извън урбанизираните територии,  са неразделна част от републиканската пътна мрежа. Списъкът им съгласно нормата на ал.4 на същия чл.3 от ЗП се утвърждава от МС на РБ.

Неоснователно и несериозно, предвид гореизложеното, е да се твърди незнание на пътищата от републиканската пътна мрежа от страна на жалбоподателя.

На следващо място, въпреки, че К. твърди в жалбата си, че по целият път от с. Ц. - с. Г. - с. Б. - с. Б. - гр. П. няма нито един знак "Винетка", то в съдебно заседание категорично заявява, че при извършената му проверка по обратния път е бил спрян точно до такъв знак - на път *** срещу входа на фирма "***".

Според мнението на съда, няма и нормативно въведено изискване за обозначаване на пътищата със съответния знак, за нужда от винетен стикер, за да придобият статута на такива - част от републиканската пътна мрежа. Горното е станало по силата на Закона на пътищата и РЕШЕНИЕ № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.

Неоснователно е и възражението за размера на санкцията, наложена от административно наказващия орган на К. - съгласно нормата на чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП, предвидената от законодателя санкция е констатна - не е предвиден нито минимум, нито максимум, и при наличие на съставомерните признаци на административното нарушение, както административния орган, така и съдът е обвързан от закона в преценката си. В тази връзка съдът намира за уместно да отбележи и липсата на основания за приложението на чл.28А от ЗАНН. Видно от справката на сектор КАТ - ОДП Пловдив, К. има и друго наказание за нарушение по ЗДвП. Отделно от това се явява и факта на високата санкция, предвидена за нарушение по чл.100, ал.2, предл.1 от ЗДвП, която от своя страна говори за и за изключително високата степен на обществена значимост, отдадена от законодателя, на обществените отношения, регулирани с нарушената разпоредба.

При така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка съдът намира, че законосъобразно наказващия орган е подвел извършеното като административно нарушение по посочения текст. При определяне на административното наказание, правилно е било преценено от наказващия орган, че се касае за виновно поведение от жалбоподателя К., свързано с неизпълнение на разпоредбата на чл.100 ал.2 пр.1 от ЗДвП, за която той да следва да бъде санкциониран. Наложено му е справедливо наказание в единствения предвиден в закона за нарушението размер.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                    

 

ВЯРНО с оригинала.

 

Г.П.