Р Е Ш Е Н И Е

 25.07.2012г, гр. Пловдив       

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Пловдивският районен съд, ІII граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юни  през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

Районен съдия :ЕЛЕНА ТАХЧИЕВА

 

 

при секретар Илияна Куцева, като разгледа гражданско дело № 22 323 / 2010г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Предявен е отрицателен установителен иск по ч.439, ал.1 и 2 ГПК във вр. с чл.124 ГПК, с цена 300лв. 

Ищецът Р. К. Р. чрез законния си представител С.В.Р. твърди, че била осъдена да заплати на ответника К.Б.Р. деловодни разноски по гр.дело за увеличаване на присъдена издръжка № 1419/2010г на ПОС в размер на 300лв. Последният от своя страна дължал на ищцата също сума от 300лв, представляваща направените от нея разноски за образуване на изпълнително дело № 161/2010г на ЧСИ М. К. С изрично изявление за прихващане двете суми били погасени. Ответникът бил уведомен за изявлението с две писма с обратни разписки – на домашен адрес и на адреса по месторабота, съответно на 01.11. и 08.11.2010г. Въпреки, погасяването на задължението на ищцата чрез извънсъдебно прихващане ответникът образувал изпълнително дело и предприел изпълнителни действия по събиране на тези суми, с които натоварил ищцата.

 Въз основа на тези обстоятелства прави искане за постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 300лв, представляваща присъдени разноски по гр.д. № 11 432/2009г на РС, поради извършено извънсъдебно прихващане.

 В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е депозирал такъв, с който е направил обстойни възражения от против основателността на иска от фактическо и правно естество:

    - На първо място е възразил против основанието на иска с доводи, че е изпълнил доброволно задължението си по цитираното гр.дело, с което е увеличена дължимата от него издръжка на малолетната му дъщеря с 20лв, преди образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ М. К., но ищцата чрез законния си представител С.Р. отказала да получи изпълнението, поради което е изпаднала в забава и в негова тежест се следват направените разноски на основание чл. 95 ЗЗД във вр. с чл. 96, ал.2 ЗЗД.

- На второ място е направил възражение, че поради неоправданото приемане на изпълнението от страна на ищцата, действаща чрез законния си представител, за да се освободи от задължението и последиците на забавата, е депозирал дължимата от него сума по банкова сметка ***не на изпълнително дело пред ЧСИ М. К., на основание чл.97, ал.1 предл. второ от ЗЗД.

-На следващо място, в случай, че не бъдат възприети за основателни горните възражения, въвежда и друго, състоящо се в това, че направеното от ищцата чрез законния й представител изявление за прихващане не е породило правни последици, тъй като не е достигнало до знанието му, в която връзка оспорва подписите в обратната разписка и известието за доставяне, а  така също, че това изявление за прихващане не би могло да породи присъщия си погасителен ефект, тъй като е направено от лице без представителна власт, на основание чл. 42 ЗЗД, ал.1 от ЗЗД при отсъствие на предпоставките по чл. 42, ал.2 предл. последно за неговото потвърждаване.

 Съдът след като прецени и обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните направи следните фактически констатации: 

Със съдебно решение по гр.дело № 11432/2009г на ПРС, ХVІІІ гр.с., е изменен размера на издръжката, която ответникът К.Б.Р. е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря Р. К. Р. /ищца по делото/, действаща чрез законния си представител С.В.Р. от 160лв на 180лв. Постановеното съдебно решение е обжалвано пред ПОС и потвърдено по въз.гр.д.№1419/2010г, по което в тежест на ищцата са присъдени направените от ответника деловодни разноски в размер на 300лв.

Въз основа на влязлото в сила решение по посоченото гр.дело в полза на ищцата е издаден изпълнителен лист против ответника и по нейна молба с вх. № 02033/14.04.2010г образувано изпълнително дело № 00161/2010г по описа на ЧСИ М. К., с район на действие – съдебния район на ПОС. От представеното по делото удостоверение от ЧСИ М. К. се установява, че вземането на взискателя включва размера на увеличената издръжка 20лв месечно /за периода 26.09.2009г-06.2010г/, такси и разноски за образуване на изп. дело, включително и адв. възнаграждение в размер на 300лв за образуване на изп. дело.

Въз основа на решението на ПОС ответникът се е снабдил с изпълнителен лист против ищцата за присъдените в негова полза деловодни разноски в размер на 300лв, въз основа на който е образувано изп. дело № ... по описа на ЧСИ М. О.

Не се спори също и от представените писмени доказателства се установява, че ответникът Р. чрез пощенски запис е изпратил на... на С.Р. като законен представител на малолетната ищца Р. Р. сумата, представляваща увеличената издръжка от 20лв месечно за периода от месец септември 2009 до месец март 2010г в размер на 147,98лв.

Предложеното от ответника изпълнение чрез плащане на сумите, представляващи изменение на издръжката в посочения размер не е прието от законния представител на ищцата, който факт не само не се спори, но и се установява от представените по делото писмени доказателства – удостоверение, издадено от ЧСИ Д. М., пред който е образувано изп. дел 12951/2010г въз основа на изп. лист за първоначално определената издръжка, а така също се признава от законния представител на ищцата в депозирана по делото молба от 23.11.2011г.

Със същото удостоверение се установява и факта, че след заявения отказ на ищцата да приеме изпълнението ответникът е превел на 20.07.2010г по сметка на ЧСИ М. сумата от 180лв, представляваща размера на увеличената с 20лв издръжка за посочения период.

 По повод направеното оспорване на истинността на представените от ищцата частни документи –известие ИД ... и товарителница № ... относно подписа на получател, като такъв, който не е положен от ответника, е открито производство по чл.193 ГПК. Със същите тези документи ищецът цели да установи, че изявлението за прихващане е достигнало до знанието на адресата. Безспорно от приетата по делото СГЕ се установява, че подписа в оспорените документи не е изпълнен от ответника Р..

От събраните по делото гласни доказателства се установява категорично, че цитираните обратна разписка и известие за доставяне са подписани от св. Б.Р. /баща на ответника/, който ответникът е посочил за свой съдебен адресат по повод на образуваните между страните съдебни дела. Свидетелят не е сигурен, поради изминалия период от време, но според него пратката е съдържала само копие от съдебно решение, с което се увеличава издръжката на ищцата с 20лв. В противоречие с неговите показания са тези на св. Л.К., която посочва, че замествала колежката си адв. Н. и лично се ангажирала с подготвянето на писмата, обективиращи изявлението за прихващане, както и с изпращането им. Провела телефонен разговор с ответника, при който останала с категоричното убеждение, че последният е получил писмата и е запознат с тяхното съдържание, което станало в период от две седмици след връщане на обратната разписка за доставяне в адвокатската кантора. Свидетелката Карамитева е представлявала ищцата като пълномощник  по образувани изпълнителни дела.

         Преценката на така обсъдените доказателства обосновава извод за неоснователност на предявения иск с правна квалификация чл.439, ал.2 във вр. с чл.124  ГПК  

       Изискването на чл. 439, ал. 2 ГПК е искът да се основава единствено на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене с цел да не се преразглеждат въпроси от предмета на делото, разрешени с влязло в сила решение – в случая отговорността на ищцата за деловодни разноски, присъдени по въз.гр.д. №.1419/2010г на ПОС. В доказателствена тежест на ищцата като длъжник по висящ изпълнителен процес е да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване – валидно материално правно изявление за прихващане, с което се погасяват насрещни ликвидни вземания на страните до размера на по-малкото по реда и условията на чл.103 ЗЗД.

        Фактически спора са свежда до установяване на първо място по основание и размер вземането на ищцата за деловодни разноски по изп.дело № 161/2010г на ЧСИ, което вземане за разлика от насрещното вземане на ответника не е съдебно признато, а така също наличието на предвидените в чл. 103 и чл.104 ЗЗД предпоставки за настъпване на материално правния ефект на прихващането. В тази връзка следва на първо място да бъдат разгледани възраженията на ответника с пр. осн. чл.95 ЗЗД за забава на ищцата в качеството на кредитор, в който случай длъжникът се освобождава от последиците на тази забава, в това число и направени разноски. 

Безспорно от събраните и обсъдени вече писмени доказателства се установяват фактите, на които ответникът позовава възраженията си – предложено изпълнение на парично задължение, което изпълнение неоправдано не е прието от кредитора. По молба на ищцата като взискател е образувано изпълнително дело № 00161/2010г по описа на ЧСИ М. К. въз основа на ИЛ, издаден на основание влязло в сила решение по гр.д. № 11432/2009г на ПРС, с което е увеличен размера на дължимата издръжка от 160 на 180лв или предмет на изпълнение е паричната сума, представляваща увеличението на издръжката на малолетното дете с 20лв месечно за период 26.09.2009г- 06.2010г в размер на 147,98лв. Безспорно се установи, че преди образуване на изпълнителното дело, по което се претендират деловодни разноски в размер на 300лв, с молба от 14.04.2010г ответникът е предложил доброволно изпълнение на това си задължение в размер на 147,98лв на 07.04.2010г чрез пощенски запис, което изпълнение ищцата е отказала да приеме. При доказано неприемане на плащането на увеличения размер на издръжката или при неоказване на необходимото съдействие за това съгласно  чл. 95 и 96 ЗЗД , както е в случая, кредиторът изпада в забава, при която длъжникът се освобождава от последиците, свързани с неизпълнението на задължението му.  Разпоредбата на  чл. 95 ЗЗД дефинира случаите, в които кредитора изпада в забава. Наличието на втората  хипотеза, на която се позовава ответникът, предполага предлагане на изпълнение от страна на длъжника и неоснователното му неприемане от кредитора. Тогава, когато дължимата престация е парична, кредитора изпада в забава, когато е отказал получаването й, но за да се освободи длъжникът от задължението си, задължително следва да осъществи изпълнение на паричната престация. Пари, ценни книги и ценности трябва да бъдат оставени банка по местоизпълнението - арг. чл. 97, ал. 1 ЗЗД и длъжникът следва да  уведоми кредитора.

 От цитираните писмени доказателства се установява, че след като ищцата в качеството на взискател е отказала да получи сумата от 147,98лв преведена с пощенски запис на 07.04.2010г, ответникът е уведомил ЧСИ Д. М., пред която е било образувано изп. дело № ... между страните, с предмет парично задължение за издръжка в размер на 160лв, присъдена по бр.д. № 587/2007гг ПРС. В изпълнение на задължението си по чл.97 ГПК ответникът е внесъл сумата по сметка на ЧСИ, заедно с писмено уведомление, че по тази сметка, считано от месец април 2010г ще има постъпление месечно по 180лв, съгласно решение по гр.д. № 11432/2009г. Ищцата чрез законния си представител С.Р. е била надлежно уведомена от ЧСИ Д. М. за постъпилите суми по банкова сметка, *** ността да получи дължимата й престацията след представяне на изпълнителен лист. Вместо това, законният представител на ищцата е образувал изп. дело № 00161/2010 пред ЧСИ М.К. за принудително събиране на сумите, за които е предложено доброволно изпълнение. Следователно са налице предпоставките на чл. 95 ЗЗД – ищецът като кредитор неоправдано не е приел предложеното изпълнение, с което се е поставил в забава, поради което и разноските, направени поради неговата забава остават в негова тежест - в това число адв. възнаграждение за образуване на изп. дело № 00161/2010г на ЧСИ М. К. в размер на 300лв.

От така обсъденото, следва и извода, че ищецът не е доказал по основание и размер насрещното си вземане против ответника, с което цели да извърши прихващане със собственото си задължение в размер на 300лв по въз.гр.д. № 1419/2010г на ПОС, поради което и безпредметно се явява коментиране наличието на следващите предпоставки предвидени в чл. 103 и чл.104 ЗЗД, за да настъпи материално правния ефект на възражението за прихващане. Това е така, тъй като ищецът сам се поставил в забава, отказвайки да приеме изпълнение, поради което и направените разноски по образуване на изпълнително дело за събиране на същите тези суми, за които е предложено изпълнение, остават в негова тежест. Следователно, ищецът не установи по основание насрещното си вземане за разноски по образуване на изпълнително дело, което води до извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.439 ГПК.

 С оглед изхода на процеса и на осн. чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата следва да се присъдят направените от ответника  деловодни разноски, които са доказани в размер на 300лв адв. възнаграждение за един адвокат, 80лв- депозит за СГЕ или общо в размер на 380лв.

 С горните съображения, съдът

                                                   Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.Р. ЕГН **********,  в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Р.К.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, - чрез адв. П.Х. против К.Б.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, – чрез адв. М.П., иск за признаване за установено, че не дължи сумата от 300лв, представляваща деловодни разноски, присъдени с решение по в.гр.д. № 1419/2010г на ПОС, поради извършено извънсъдебно прихващане с насрещно вземане в размер на 300лв, представляващи разноски за адв. възнаграждение по образуване на изп.дело №   на ЧСИ М. К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА С.В.Р. ЕГН **********,  в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Р. К. Р., ЕГН ********** да заплати на К.Б.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, – чрез адв. М.П., сумата от 380лв, представляваща деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                   Районен съдия: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ