Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

Гр. Пловдив, 18.06.2013 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА       

 

Секретар: Ирина Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1287 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ, във вр. с чл.328, ал.2 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ, чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на П.Х.Г. , ЕГН ********** ***, срещу “Летище Пловидв” ЕАД, със седалище и адрес на управление с.Крумово общ.Пловдив, представлявано от Д.А. – и. д. Предявени са обективно съединени искове - за признаване на уволнение извършено със Заповед №***/04.01.2013г. на осн. чл.328, ал.2 КТ за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа, както и осъдителен иск за сумата от 9664,50 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението шест месеца в периода  от 07.01.2013г. до 07.07.2013г.

Ищецът твърди, че е работил по безсрочен трудов договор № ****/12.11.2009г. сключен на 12.11.2009г. на осн. чл.70, ал.1 КТ, вр. чл.67, ал.1, т.11 КТ с ответното дружество, по силата на който е назначен на длъжността “безопасност полети и сигурност”. Последно е сключено ДС №****/01.10.2012г. към този ТД. Трудовия договор бил прекратен от работодателя със Заповед №1/04.01.2013г. на основание чл.328, ал.2 КТ считано от 07.01.2013г., като за целта бил извикан при изпълнителния директор Д.А. на 04.01.2013г. и тогава му била връчена Заповедта. Счита тази Заповед за незаконосъобразна, тъй като в нея е посочено да е връчена на 04.01.2012г., което е невъзможно предвид издаването й през 2013г. Твърди, че не е налице посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовия му договор, тъй като това основание е приложимо само за служители от ръководството на предприятието, какъвто той не е бил. Твърди също винаги да е изпълнявал трудовите си задължения стриктно и добросъвестно повече от 3 години, а и притежава квалификации и удостоверения каквито малко хора в страната притежават. При което не му станало ясно как след повече от три години работодателят е преценил за неуместно да работи в неговия екип. Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване на уволнение извършено със Заповед №****/04.01.2013г. на осн. чл.328, ал.2 КТ за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа, както и осъдителен иск за сумата от 9664,50 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението шест месеца в периода  от 07.01.2013г. до 07.07.2013г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез представителя по закон. Оспорва исковете по основание и размер, както и фактическите твърдения на ищеца да му е връчена Заповед №*****/04.01.2013г. на дата различна от тази на която е издадена. В тази връзка сочи, че не само ищецът сам твърди връчването да е станало на 04.01.2013г., но и изписването на дата на връчване 04.01.2012г. е направено от самия ищец, който се е подписал за получаването й. Твърди и ищецът още от сключването на ТД да е заемал ръководна длъжност, като е заемал длъжността “Ръководител служба Сигурност и Безопасност”. За тази длъжност му е връчена и Дл.Характеристика, в която е посочено длъжността да е ръководна. Освен това бил натоварен и функции да ръководи и контролира цялостната дейност по сигурността и безопасността на полетите и дейността на СОЗ и др. контролни функции, както и да отговаря за резултатите от трудовата дейност на отдела. Намира за ирелевантни за спора  обстоятелствата твърдени от ищеца, че притежаваните от него квалификации и трудов стаж  от  повече от 3 години при същия работодател, да е трябвало да се вземат предвид при уволнението. Твърди също да се осъществило основанието за уволнение, тъй като поради изтичане на 3 годишния срок на Договора за управление, на практика е сключен нов договори за управление на 06.10.2012г., независимо да е със същото лице, като изпълнителен директор, тъй като на практика се възлага нов мандат за управление на изп.директор.  Настоява се и на това, че чл.328, ал.2 КТ не поставя изискване сключения нов договор за управление да е със друго лице, а само от факта на сключване на ДУ за нов мандат представлява и нов договор за управление, респективно и възниква и правото на управляващия да създаде нов ръководен екип. Твърди и за прилагане на това основание да е направил запитване до МТСП, от където получил утвърдителен отговор. Твърди и да е спазен срока за уволнение на това основание. Оспорва иска по чл.344, т.3 КТ, като твърди ищецът да има право на обезщетения на други основания. Оспорва и размера на това обезщетение по две съображения:  за не е изтекъл още периода от 6 месеца, както и искът да е завишен, като в месечното БТВ е включена и сумата от 250лв. –средства за поевтиняване на храна, която не елемент на БТВ за изчисление на обезщетения за оставане без работа съгласно НСОРЗ. По тези съображения се иска отхвърляне на исковете.

В с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Г*, подържа изцяло предявените искове, с подробни съображения в защита.

В с.з. ответникът, чрез пълномощниците си оспорва исковете, подържа възраженията, с подробни съображения в писмена защита. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят между тях да е съществувало трудово правоотношение, чийто източник е сключен трудов договор, а и това се установява от представения Трудов договор № 0708/12.11.2009г. сключен на 12.11.2009г. на осн. чл.70, ал.1 КТ, вр. чл.67, ал.1, т.11 КТ с ответното дружество. По силата на този договор работодателят “Летище Пловидв” ЕАД е възложил, а  Д.А. е приел да изпълнява длъжността Ръководител “Безопасност и сигурност” с място на работа отдел “Безопасност полети и сигурност” към Летищна администрация. Така сключения ТД не е прекратяван и е станал такъв за неопределено време, а и същото се установява от ДС №*****/04.02.2011г. (л.55) към ТД и ДС №***/01.10.2012г.(л.5),  сключено по реда на чл.119 КТ и двете за длъжността *******”  с код по НКПД: 3154-5010 при последно уговорено ОТВ от 945,0лв. и ДТВ за продължителна работа от 35% -330,75лв. и доп.възнаграждение от 60лв., а му е връчена и Дл. характеристика (л.37) за длъжността **********” в структурна единица отдел “Безопасност полети и сигурност” на териториално звено Летищна администрация- Летище Пловдив ЕАД. Трудовия договор и 2бр. ДС от 04.02.2011г. и от 01.10.2012г са подписани от двете страни работник и работодател, с което са изразили и воля за сключването им.

От представената Заповед №****/04.01.2013г. (л.4) се установява работодателят Летище Пловдив ЕАД да е издал на 04.01.2013г. такава подписана от изпълнителния директор Д* А*, с която и е прекратил трудовия договор на  П.Х.Г.  на основание чл.328, ал.2 КТ , за длъжността “ръководител безопасност полети и сигурност” с код НКПД: 2421-6014, считано от 07.01.2013г., с посочени причини –поради сключване на Договор за управление на дружеството и тъй като изпълняваната длъжност е ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ. Заповедта му е връчена срещу подпис на 04.01.2013г., което обстоятелство е признато от ищеца, а записаното в нея като дата 04.01.2012г. да е в резултата на грешка при изписване на годината.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът приема за установено по делото, че между П.Х.Г.  *** ЕАД е съществувало валидно трудово правоотношение, както и именно ответника да е работодател на ищеца. Безспорно Летище Пловдив ЕАД е търговско дружество с държавно участие в капитала съгласно ПРУПДДУК, със собствен ЕИК, представляващ и самостоятелно наемащо работници  и като такова представлява търговско дружество и "държавно предприятие" по смисъла на  чл. 62, ал. 3 от ТЗ, образувани със закон с цел осъществяване на участието на държавата в стопанския оборот. Като такова търговско дружество за него съществува възможността да прилага разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ.

В чл. 328, ал. 2 от КТ е предвидена правна възможност за работодателя, освен в случаите по чл. 328, ал. 1 от КТ, да прекрати едностранно с отправяне на предизвестие трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието поради сключване на договор за управление на предприятието. Уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Понятието "ръководство на предприятието" е дефинирано легално в § 1, т. 3 от ДР на КТ , според който "ръководството на предприятието" включва ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително в структурни звена на предприятието. При съдебен спор преценката на съда за законност на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, се свежда до съществуването на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение, визирани в чл. 328, ал. 2 от КТ, а именно: длъжността, която е заемал уволненият служител, попада ли сред ръководните длъжности в предприятието; сключен ли е договор за управление на предприятието; спазен ли е 9-месечният срок по чл.328, ал.2 КТ, до изтичането на който работодателят може да упражни правото си на едностранно прекратяване на трудовите договори със служителите от ръководството на предприятието.

Други обстоятелства, извън посочените, са ирелевантни за преценката относно законността на уволнението, тъй като не са елемент от фактическия състав на нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ. Неоснователни съдът намира и съображенията на ищеца обжалваната Заповед №****/04.01.2013г. да е незаконосъобразна, тъй като е изпълнявал трудовите си задължения стриктно и добросъвестно повече от 3 години, а и притежава квалификации и удостоверения каквито малко хора в страната притежават, по следните съображения:  В нея ясно са посочено причините - “сключване на Договор за възлагане на управлението и основанието за прекратяване на ТД – чл.328, ал.2 КТ, при което притежаваните от работника квалификации и стриктното изпълнение на трудови задължения нямат отношение към причините за прекратяване на трудовия му договор, които биха имали значение само при дисциплинарни производства или уволнение поради липса на изискуеми образование и квалификация.

"Разпоредбата на  чл. 328, ал. 2 КТ предвижда, че "Освен в случаите по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнение с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключване на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца". Основание за уволнение по  чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка - поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица - служители от ръководството на предприятието. От съдържанието на визираната правна норма може да се направи извод, че законодателят е имал предвид сключването на договор за управление, който по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка. По силата на договора за управление се предава управлението на предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок.

Безспорно се установява от Договор № ВД-*****/08.10.2009г. за възлагане на управлението на ЕАД с държавно участие в капитала (л.43-47), сключен между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като представляващ и упражняващ правата на принципала и Д.А. Д*, че на последния като директор и член на СД е възложено управлението и представляването на “Летище Пловдив” ЕАД за срок от 3 години и има действие до дата определена в протокола на министъра за избор на член на съвета на директорите. Видно от Протокол №26 от заседание на СД на “Летище Пловдив” ЕАД от 09.10.2009г., че членът на СД Д.А. Д* е избран за изпълнителен директор и му е възложено управлението  на дружеството.

Видно от представения Договор за възлагане на управлението от 23.10.2009г. (л.49-51) сключен между председателя на Съвета на директорите В* К* и Д.А. Д*- изпълнителен директор, че на последния е възложено управлението на “Летище Пловдив” ЕАД за срок от 3 години.

Гореописаните Договори за възлагане на управление на Д.А. Д*, в качеството му на член на СД и в качеството му на изпълнителен директор избран за такъв от СД, са в съответствие с разпоредбите на ПРУПДДУК и Устава на “Летище Пловдив” ЕАД  и по специално с чл.16 от него. Според чл.8, 9 и 10 от този ДУ от 23.10.2009г. изпълнителния директор е овластен да управителя  и представлява дружеството, ръководи и организира и контролира цялостната оперативна дейност, както и да организира изпълнението на приетата бизнеспрограма за целия срок на договора и конкретно за всяка година, а и да сключва, изменя и прекратява трудови договори, при спазване на нормативната уредба, както и да представлява дружеството в отношенията с външни лица. Този договор е сключен  за срок от  3 години, като съгласно чл.28, ал.1,т.2 си прекратява с изтичане на срока му.

От момента на сключване на този договор за възлагане на управление, който е и най-ранният момент на изпълнение на договора, е започнал да тече и срокът от  3 години за който е сключен.

От представеното Допълнително споразумение от 22.10.2012г. към Договор № ВД-****/08.10.2009г. за възлагане на управлението на ЕАД с държавно участие в капитала (л.43-47), сключен между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като представляващ и упражняващ правата на принципала и Д.А. Д*, се установява че на последния като директор и член на СД е продължен договора за възлагане на управлението за с 3 години считано от 06.10.2012г.

От Протокол №**** от заседание на СД на “Летище Пловдив” ЕАД от 14.12.2012г. (л.31,32) се установява, че на осн. чл.244, ал.2 от ТЗ и чл.16, ал.3 от Устава новият състав на СД на дружеството е избрал от състава си Д.А. Д*за изпълнителен директор и му е възложил управлението  на дружеството. Със същия протокол е възложено на Председателя на СД –К* А* да подпише със избрания изпълнителен член Анекс към подписания Договор за управление на 23.10.2009г. за нов 3 годишен период, считано от 23.10.2012г.

В съответствие с това Решение и в изпълнени на него е сключено на 14.12.2012г. Допълнително споразумение към Договор за възлагане на управлението от 23.10.2009г., с което срокът за възлагане на управлението е продължен с 3 години считано от 23.10.2012г., а всички останали клаузи остават непроменени.

Съдът намира, че независимо да е сключено Допълнително споразумение към Договор за възлагане на управлението от 23.10.2009г., вместо да се сключи нов договор за управление на практика  е налице ново възлагане на управлението на новоизбрания изпълнителен директор на “Летище Пловдив” ЕАД от новия състав на Съвета на директорите му. В случая до колкото е налице е идентичност в личността на която е възложено управлението, а не било необходимо да се променят отделни клаузи от ДУ, то не се е налагало и оформянето на нов Договор за управление. Възлагането на управлението за нов срок от 3 години и след като вече е бил изтекъл срокът за който е бил сключен Договор за управление от 23.10.2009г., в който като вече бе посочено има клауза  за възлагане управлението и изпълнението на приетата бизнеспрограма за целия срок на договора и конкретно за всяка година, то е налице и сключване на нов Договор за управление.   Видно от представените приети 2 бр. бизнеспрограми съответно за 2012г. и за 2013г. на “Летище Пловдив” ЕАД ежегодно са поставяни различни стопански цели, за чието постигане и реализиране е овластен и натоварен изпълнителния директор и представлява дружеството да го ръководи, организира и контролира.

От момента на сключване на договора за възлагане на управление и по специално от момента в който според ДС е възложено на изпълнителния директор отново управлението на дружество, който в случая ясно е посочено да е от 23.10.2012г. е най-ранният момент на изпълнение на договора. О този момент и е започнал да тече 9-месечният срок по чл. 328, ал. 2, изр. 2 от КТ, в който работодателят в лицето на новия управител е имал възможност да упражни правото си на едностранно прекратяване на трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието, с оглед поставените цели и програма за управление и за ефективно развитие на трудовия процес.

Установява се рамките на този срок управителят на “Летище Пловдив” ЕАД – Д.А. с когото е сключен нов Договорът за управление на 14.12.2012г., да е прекратил трудовото правоотношението на П* Г* на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, считано от  07.01.2013г., като едновременно с връчване на заповедта му е отправено и Предизвестие за прекратяване на ТД на същото основание, до колкото отделно такова Предизвестие не отправяно, а вместо това в Заповед №****04.01.2013г. е записано задължение на работодателят за изплащане на обезщетение по чл.220 КТ.

От фактическа страна по делото се спори и дали изпълняваната от ищецът длъжност ***** “*******” с място на работа отдел “**********” към Летищна администрация заеманата от него преди сключване на договора за управление е такава с ръководни функции. От събраните доказателства се установява, че Ганев е работил по трудов договор в първоначално на длъжност Ръководител “*********” в структурно звено отдел “*********” към Летищна администрация. С ДС№*****/04.02.2011г.  наименованието на заеманата длъжност е променено на “ръководител безопасност полети и сигурност” в същото структурно звено. Промяната е наложена обаче не от волята на страните по трудовото правоотношение – работодателя и работника, а от обстоятелството че е изменен  действащия НКПД от 2008г., като със Заповед № РД ******/27.12.2010г. на Министъра на труда и социалната политика е утвърден нов НКПД и Правилник за прилагането му. Сам ищецът твърди, че през цялото време е изпълнявал една и съща работа и продължил да изпълнява същите трудови функции, както и по съдържание и обем за изпълняваната длъжност през целия срок на договора.

Съдържанието на трудовите функции на заеманата от Петър Ганев длъжност е формулирано в длъжностна характеристика, утвърдена от работодателя и връчена на служителя за длъжност “****************” на 04.08.2011г. срещу подпис. Според тази Дл.характеристиката, длъжността “Ръководител безопасност полети и сигурност” има ръководни функции и пряко подчинена на Зам.изп.директор на дружеството. Основните функции на “Ръководител безопасност полети и сигурност” са: подпомага изпълнителния директор в организацията на цялостната дейност по безопасността и сигурността на летището; ръководи и организира и контролира работата и предлага решения за подобряването й в цялостната дейност по безопасността и сигурността и др. контролни правомощия. Основните отговорности включват и задължения да включват и организиране и контролиране на ежедневната дейност и да контролира и отговаря за резултатите от трудовата дейност на отдела. Видно от тази Дл. характеристика на Ганев е възложено да ръководи пряко дейността по осигуряване на безопасността както и отдела който ръководи и служителите в него, които получават задачи от нето и на когото се отчитат. Безспорно във връзка  организира протичането на производствения процес е и вземането на решения за дейността, за което е възложено и носене на съотв. отговорност за дадените от него разпореждания. Не е спорно, че на пряко подчинение на ищецът са се намирали служителите, заемащи длъжности в повереното му структурно звено. 

Анализът на трудовите функции, на правата и задълженията, формиращи съдържанието на заеманата от ищеца длъжност, обосновава категоричен извод, че длъжността “Ръководител безопасност полети и сигурност”  е ръководна по см. на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Аргумент за този извод е фактът, че не само в самата Дл.Х е записано длъжността да е ръководна, но с нея работодателят е възложил изпълнението на функции по ръководене, координиране, контролиране, отчитане и цялостно организиране на трудовия процес в повереното му звено, а това е достатъчно, за да се квалифицира длъжността като "ръководна" по см. на § 1, т. 3 от КТ.

При тези данни съдът за неоснователно твърдението на ищеца, че заеманата от него длъжност не е ръководна такава. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че без значение какъв код по НКПД е поставен от работодателя за заеманата от служителя длъжност, тъй като не кода е този който определя обема на правата и задълженията на служителя, а те се определят от връчената длъжностна характеристика, в която конкретно се посочват всички функции на длъжността и от тях обема на задълженията по изпълнението на заеманата длъжност. В случая именно според връчената длъжностна характеристика, очертаваща обема на трудовите функции, правата и задълженията и подчинеността на длъжността “Ръководител безопасност полети и сигурност” се установява ръководния характер на заеманата от ищеца длъжност.

Въз основа на така установеното от фактическа страна прима, че управлението на “Летище Пловдив” АД е било възложено на изпълнителния директор Д.А. с Допълнително споразумение към Договор за възлагане на управлението от 14.12.2012г., сключен между “Летище Пловдив” АД, представлявано за Съвета на директорите от председателя от една страна и Д.А. -изпълнителен директор. На 14.12.2012г. е било проведено заседание на Съвета на директорите на “Летище Пловдив” АД, на което за председател на Съвета на директорите и е избран Д.А.  измежду Д.А. и С* Ш* - членовете на СД, за изпълнителен директор, с който на същия ден е сключен договор за управление на дружеството за нов срок от три години, считано от датата на изтичане на предходния Договор за управление. Фактическото управление на дружеството от Дойчин Ангелов, обаче е започнало на 14.10.2012г. по силата на Анекса. Щом управлението е започнало на 14.10.2012г. деветмесечният преклузивен срок изтича на 14.04.2013г. Определено обжалваната Заповед №****/04.01.2013г., връчена в деня на издаването, с която е прекратен трудовия договор на ищеца, считано от 07.01.2013г. и самото уволнение с нея е извършено в 9 месечния срок. Установи се също и заеманата от ищеца длъжност да е ръководна такава.

Прекратяването на трудовото правоотношение е осъществено от работодателя в обема на неговата компетентност по отношение на служител, който е част от ръководния екип на предприятието. Независимо от обстоятелството, че основанието за възникналото между страните по спора трудово правоотношение, е сключен Трудов договор на 12.11.2009г., чиито резултати са осъществени след като е започнало изпълнението на управленска програма в дружеството по първия Договор за управление, сключилият договор за управление е имал субективното право и възможността да прецени качествата на ищеца да участва в изпълнението на тази управленската програма. Със сключването на нов договор за управление и с друга управленческа програма възниква и правото на избор на работодателя да подбере екипа с който ще осъществява изпълнението й. В това отношение правото по чл.328, ал.2 КТ е осъществено еднократно от работодателя и то в рамките на предвидения в закона срок, поради което са налице всички предпоставки за законност на уволнението по реда на  чл. 328, ал. 2 КТ. Неотносими в случая са съображенията за това какви са били отношенията в дружеството и дали ищецът се е справял с работата в отдела и какви са  професионалните му квалификации. Това е така тъй като основанието за уволнение по  чл. 328, ал. 2 КТ се изчерпва с договора за възлагане на управление и волеизявлението на работодателя да прекрати трудовия договор на служителя, заемащ ръководна длъжност. Съдът има правомощие да провери законността на заповедта за уволнение относно наличието на юридическите факти, които се съдържат в основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – а именно: налице ли е сключен договор за възлагане на управление, ръководна ли е заеманата от ищеца длъжност. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор по  чл. 328, ал. 2 КТ е негово субективно право и като такова не подлежи на съдебен контрол. То съдържа правата на преценка за целесъобразност

 

 В обобщение на горното следва и правния извод – заеманата от ищеца длъжност “ръководител безопасност на полети и сигурност” в структурно звено отдел “Безопасност и сигурност” е ръководна, сключен е договора за възлагане на управление и в рамките на 9-месечния срок от началото на изпълнение на договора е прекратено трудовото правоотношение между страните, което и обосновава извода, че уволнението на ищеца е извършено при наличие на кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 от КТ, поради което е законно и не подлежи на отмяна, респективно Заповед №1/04.01.2013г. е законосъобразна и не подлежи на отмяна, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

Предвид неоснователност на главния иск за признаване на уволнението за незаконосъобразно, не основателни се явяват акцесорния на него иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, и като такъв ще се отхвърли.

По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ за присъждане на сумата от 9664,50 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението шест месеца в периода  от 07.01.2013г. до 07.07.2013г., съдът намира същия за неоснователен, по съображения, че предвид установената законосъобразност на уволнението и отхвърляне на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то не е налице първата предпоставка – незаконосъобразност на уволнението. Искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ е акцесорен на  то този по чл.344, ал.1, т.1 КТ и е в зависимост от неговата основателност, а с отхвърлянето му неоснователен се явява и искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа в резултата на уволнението, и като такъв ще се отхвърли.

При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца остават разноските, така както ги е извършил. С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски, представляване е от юрисконсулт и такива не са претендирани, а и има право на разноски по реда на чл.78, ал.8 ГПК – т.е. за юрисконсултско възнаграждение. Поради което и ще се осъди ищецът да заплати на ответника сумата от 310лв. – минималната за страната работна заплата съгл. ПМС 250/11.10.2012г. определена по реда на чл.7, ал.1, т.1 от НМРАВ.

По изложените съображения, Пловдивски районен съд, ХV гр. състав,

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Х.Г. , ЕГН ********** ***, срещу “Летище Пловидв” ЕАД, ЕИК 115007069, със седалище и адрес на управление с.Крумово общ.Пловдив, представлявано от Д.А. – изп. директор, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 и 2  и чл. 344, ал. 1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ- за признаване на уволнение извършено със Заповед №1/04.01.2013г. на осн. чл.328, ал.2 КТ за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа, както и осъдителен иск за сумата от 9664,50 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението шест месеца в периода  от 07.01.2013г. до 07.07.2013г., като неоснователни.

Осъжда П.Х.Г. , ЕГН ********** ***, да заплати на “Летище Пловидв” ЕАД, ЕИК 115007069, Сумата от 310лв.(триста и десет лева), разноски за производството по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от дата обявена на страните  за постановяването на решение-25.06.2013г..

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ/п/

                      ( Валентина Иванова)

Вярно с оригинала!

ИТ