РЕШЕНИЕ

 

Номер  2411                 22.06.2011   Година                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    ІІI брачен състав

На   двадесет и  втори  юни                  две хиляди и единадесета  Година

В публично заседание на девети юни две хиляди и единадесета година в следния състав:

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер 3100                                              по описа за   2010  година

за да се произнесе взе предвид следното,

 

Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл.131 ал.1 от СК,  предявен от С.В.Р. с ЕГН ********** ***, ж.р. Т. бл.*** вх.* ет.* ап.* против К.Б.Р. с ЕГН *********** ***.

Ищцата лично и чрез своя пълномощник по делото твърди, че с ответникът са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение на Районен съд П. От брака им има родено едно дете Р.К. Р., родена на ***година. С влязлото в сила решение на П. Районен съд на ответникът е определен режим на лични отношения с детето, но бащата не се интересувал от детето, не идвал да я вижда, не изплащал дължимата издръжка. По предявен от ищцата иск за увеличаване на последната било образувано гр. д. № ****/****г. на ПРС-***гр. с. От този момент контактите между ответника и детето били опосредени от частен съдебен изпълнител, Р. отказвала да се вижда с баща си, изпадала в истерия. Сочи конкретно за един случай,  когато детето отказало да се срещне с бащата, но й било обяснено от частния съдебен изпълнител и от психиатър, че не може да откаже. Опитала се да избяга, но била догонена от ответника, който я понесъл на рамо и това много я уплашило. С оглед на твърдяното счита, че поведението на ответника представлява опасност за личността, възпитанието, здравето на детето Р..

Въз основа на изложените обстоятелства от Съда се иска да постанови решение, с което да ограничи родителските права на ответника спрямо малолетното дете Р.. Претендира и разноски по делото.   

Ответникът лично и чрез своя пълномощник по делото изразява становище за неоснователност на иска и твърди, че не са налице основанията за ограничаване на родителските му права. Претендира разноски по делото.

Представителят на Районна Прокуратура Пловдив изразява становище за основателност на иска. 

         След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с наведените твърдения на страните, Съдът намира за установено следното:

         От представеното по делото Удостоверение за раждане от *** *** се установява, че ищцата е майка на детето Р.К. Р. ЕГН **********, а баща на детето е ответникът по делото.

         От представеното по делото Решение № *** от 18.12.2008година, постановено по бр. д. № *** по описа за **** година на Районен съд П., влязло в сила на 06.04.2009 година се установява, че страните по делото са бивши съпрузи и че на бащата е определен режим на лични отношения с детето Р. както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката.

         От събраните по делото гласни доказателства, а именно тези на свидетелката Е. В. С. – сестра на ищцата, се установява, че още по време на брака ответникът не полагал грижи за семейството си, непрекъснато отсъствал от дам, а спрямо Р. се държал с изключително студен и респектиращ тон. Детето винаги се криело в стаята, когато той трябвало да се прибере от работа, защото не й давал да играе с децата на свидетелката. Детето споделило с нея, че баща й казвал да си мие „шората” без сапун, защото е много важно за едно момиче. Разказва за случай, в който Р. имала печат на дупето, който бил фирмения печат на бащата, което свидетелката определя като някаква шега. Заявява, че е присъствала на две сцени между ответника, ищцата и детето, като при първата – през месец декември 2009г. К.Р. дошъл да вземе дъщеря си с частен съдебен изпълнител, майката убеждавала детето да тръгне, но то казало, че се страхува от баща си и не иска да се вижда с него. След разговор, проведен в съседната стая детето отказало да тръгне с баща си. Относно втория случай свидетелката преразказва чутото от детето Р., като твърди, че при проведена среща между нея и ответника около три седмици след първия случай, й било обяснено от частния съдебен изпълнител и психолог, които й обяснили, че не може да откаже да се вижда с баща си, иначе майка й ще влезе в затвора. Детето се опитало да избяга, но било догонено от баща си, той я метнал на рамо „като агне” и това спряло въздуха й. След това Р. категорично отказвала да осъществява контакти с баща си.

         От показанията на свидетеля Б. К. Р. – баща на ответника, става ясно, че бащата се преместил да живее в гр. С., но въпреки това полагал усилия да осъществява лични контакти с дъщеря си Р. според определения с бракоразводното решение режим, но това било препятствано от ищцата и нейната майка. Поради това К.Р. взел мерки както се обърнал към частен съдебен изпълнител и в негово присъствие успял да види детето два пъти. Разказва, че лично той и съпругата му, като баба и дядо на детето, са правели опити да го видят, но те били неуспешни, като единия път Р. била с баба си по майчина линия, която като видяла свидетеля и съпругата му казала на детето да бяга и то побягнало с писъци. 

         Съдът в настоящия си състав кредитира изцяло показанията на свидетелите С. и Р., преценени и в условията на непосредственост, макар и дадени от лице в кръга на чл.172 от ГПК, доколкото тези свидетели имат и пресъздават пред съда непосредствени и преки впечатления от развитието на взаимоотношенията между родител и дете при посещенията на бащата при детето.

         По делото е изискано и приложено в заверено копие изпълнително дело № ****/****г. по описа на частния съдебен изпълнител М. О., от което се установяват шест опита на ответника Р. за периода 05.12.2009г. – 20.03.2010г. да осъществи лични срещи с детето Р., които останали безуспешни поради отказ на детето да осъществи срещу с баща си, отсъствие на майката, ищца по настоящото дело от страната и участие на Р. в извънкласно мероприятие, за което е установено от частния съдебен изпълнител, че не е проведено.

         От приетия по делото Социален доклад, изготвени от Дирекция „Социално подпомагане” П., се установява, че пред социалния работник детето е споделило с охота за ежедневните си занимания у дома и в училище, екскурзии, посещения на работното място на майка си. При въпрос за отношенията й с бащата, поведението на детето се променило, разказало за неприятните си преживявания при посещението на съдия-изпълнителя, заявила, че се страхува майка й да не влезе в затвора, че мрази баща си и се страхува още от него. Споделила за посещение при психиатър – доктор М.. От съвместния живот на родителите си Р. си спомняла, че баща й често й се карал, удрял я, обиждал я като я наричал „мърла, прасе” по повод разхвърляната й стая и ходенето й боса. При опит на социалния работник да изясни причините за отношението на детето към бащата, то разказало за случай, при който К.Р. им заявил, че трябва да се изнесат от жилището и двете с майка й два месеца останали без дом. Според Р., независимо от това майка й разрешавала да се обажда по телефона на баща си. Според доклада към момента на изготвянето му Р. изпитва неприязън към баща си, силно напрежение и тревожност, когато говори за него, използвайки думи и изразни средства, нетипични за деца, а характерни за възрастните хора. В заключение е направен извода, че към момента базовите потребности на детето са посрещнати по адекватен начин, но в негов интерес е да получи психологическа помощ, предвид синдром на родителско отчуждение.

От изготвената по делото съдебно - психиатричната експертиза на детето Р. Р. се установява, че детето не желае да се среща с баща си, като била малка я стискал зад врата и ръцете, което й причинявало болка. Споделила, че родителите й се развели, защото не се разбирали заради една снимка, когато тя била на 2-3 години, тя й била много неприятна и не знае защо майка й още я пази, ако последната не била подхванала тази тема тя вече щяла да я е забравила, а в последствие баща й не е правил подобни неща. Заявила, че през декември 2009г. баща й не е искал да я взема, а да подразни майка й, защото те изобщо не се разбират и той е абсолютен егоист. В присъствието на бащата детето се ядосало и разплакало, повтаряло, че той ги е оставил на улицата. Въз основа на проведеното изследване вещото лице е направило заключение, че Р. е с правилно психомоторно и биологично развитие, без клинично значими психопатологични отклонение. Загубата на единия родител поражда фантазии за вероятно загуба и на другия родител, което обяснява силната привързаност към майката. Наблюдавана е интензивна тревожност, свързана с бащата и срещите с него, като в представите на детето той е с крайно негативни качества. Бащата К.Р. разбира потребностите на детето и с поведението си не застрашава неговата сигурност, а то е тревожно поради влошените родителски отношения, в следствие на редица фактори – лоялност към майката, която полага ежедневните грижи за детето, въвлеченост в конфликтите на възрастните, липса на пространство за изразяване на собствените си чувства. Според психиатъра ситуацията на отчуждение от бащата и безрезервна лоялност към майката е рискована за психичното здраве на детето и ако тя продължи, то може да развие поведенческо или емоционално разстройство. В заключение вещото лице счита, че понастоящем Р. е психично здрава, негативното отношение към ответника по делото е в следствие на прекъснатите взаимоотношения между родителите и наличието на враждебност, която е проектирана върху детето. За неговото правилно емоционално е важно да поддържа адекватни отношения с бащата. Няма данни неговото поведение да застрашава живота и здравето на детето. Поради нарушените отношения между родителите е подходящо в началото срещите да бъдат в присъствието на майката и на специалист по семейно консултиране.

         Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената и неоспорена от страните по делото съдебно-психиатрична експертиза като обективно, всестранно, незаинтересовано, изготвено с необходимите професионални знания и опит, в съответствие с материалите по делото.

С оглед данните по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност не може да се приеме, че поведението на ответника към настоящия момент представлява опасност за личността, възпитанието, здравето и имуществото на детето, както и че то му пречи адекватно да упражнява родителските си права. Всъщност единственото безспорно обстоятелство между страните по делото е тежкото емоционално състояние на детето Р., свързано с предстоящи срещи с нейния баща. За да се направи извод за основателност на иска по чл.131 ал.1 от СК, обаче, е необходимо съдът да установи, че тази заплаха се дължи на поведението на родителя, чиито родителски права се иска да бъдат ограничени. В конкретния случай категорично липсват подобни доказателства по делото. Както се посочи по-горе в настоящите мотиви, с поведението си и с опитите си да осъществява лични отношения с дъщеря си, К.Р. не застрашава живота, здравето и сигурността на Р.. Напротив, според социалния работник и съдебния психиатър, за правилното й емоционално развитие е необходимо тя да продължи /или по-скоро да започне/ да поддържа нормални отношения и с баща си. При съвкупна преценка на доказателствата по делото се налага изводът, че негативното отношение на детето към бащата, ескалиращо с всяка следваща среща, всъщност не е породено от неговото поведение, а от съвсем други обстоятелства. Това са, от една страна, естествената склонност на детето да симпатизира на родителя, с когото живее, поради естествената му нужда от сигурност в ежедневието. От друга страна, обаче, и по-съществено в случая е обстоятелството, че отрицателните емоции на Р. към баща й не са продукт на реални житейски ситуации, в които той да предизвика с държанието си подобно отношение, а са само и единствено преекспониране на отношението на майката, ищца по настоящото дело, към ответника К.Р.. В това отношение може категорично да се заключи, че детето е подложено на непрекъснато напрежение в дома си и спрямо него се насажда агресия и негативизъм към бащата от възрастните, с които съжителства. На Р. не е даден шанс да осмисли и да изгради, въпреки ниската си възраст, собствено отношение към другия си родител, а постоянно й е напомняно за негови грешки в миналото – оставането на майката и детето без жилище, миене на „шората”, снимка с печат на дупето. По отношение на всичко това самото дете с категоричност заявява, че ако не й е напомняно : „вече щях да съм го забравила”. Тоест самото дете изразява неосъзната, но напълно нормална потребност от нормално ежедневие и адекватни отношения и с двамата си родители, за което, обаче, не получава шанс. В тази връзка изход от ситуацията не може да се търси в ограничаване родителските права на единия родител, а би следвало и двамата такива да положат необходимите усилия за преодоляване преди всичко на собствените си конфликти и противоречия, в които са въвлекли и детето си, да се опитат да му осигурят една нормална в емоционално отношение обстановка, без да привнасят в нея собствените си емоции и по възможност без намесата на чужди лица. В този смисъл, макар и законосъобразно, принудителното изпълнение на режима на лични отношения с детето посредством съдия изпълнител едва ли би допринесло за успокояване на атмосферата и пораждане у детето на чувство за сигурност. Като краен извод следва да се посочи, че не би било правилно и не би било във висш интерес на детето именно на този етап от възрастовото и психическото му развитие, когато се изграждат емоционалната връзка и отношенията на привързаност между родител и дете, да се ограничат контактите между тях предвид наличието на някаква абстрактна заплаха за детето, изразяваща се в болестта на бащата.

Мотивиран от горното, Съдът намира, че не са налице предпоставките на ал.1 на чл.131 от СК, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно разноските: предвид неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и претенцията на ищцата за присъждане на разноски по делото и съответно основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноските по делото, които се изчислиха в размер на 475 лв. – възнаграждение на ангажирания адвокат и възнаграждение за вещото лице психиатър.

С оглед данните по делото, Съдът определя окончателна държавна такса за производството в размер на 30 лв., от която 25 лв. са внесени от ищцата при образуване на делото. Останалата част от 5 лв. следва да се заплати също от ищцата по делото с оглед отхвърлянето на иска.

Мотивиран от изложеното, Съдът

 

                          Р         Е         Ш         И:

 

         ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от С.В.Р. с ЕГН ********** ***, ж.р. Т. бл.*** вх.* ет.* ап.*, за ограничаване на родителските права на К.Б.Р. с ЕГН *********** ***, поради поведение от негова страна, представляващо опасност за личността, възпитанието, здравето на детето Р.К. Р. ЕГН **********.

ОСЪЖДА  С.В.Р. с ЕГН ********** ***, ж.р. Т. бл.*** вх.* ет.* ап.* да заплати по сметка на ВСС сумата от 5 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса за настоящото производство.

ОСЪЖДА С.В.Р. с ЕГН ********** ***, ж.р. Т. бл.*** вх.* ет.* ап.* да заплати на К.Б.Р. с ЕГН *********** *** сумата от 475 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Т.Спасова

 

 

Вярно с оригинала.

И.Б.