РЕШЕНИЕ

№ . . . . . . .

гр. M. 18.06.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

M.СКИ РАЙОНЕН СЪД – ХVІІ н. с., в публично заседание на двадесети май две хиляди и десета година в състав

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ

 

при участието на секретаря Виолета Терзиева като разгледа докладваното от съдията АХД № 1496/2010 г. по описа на ПРС – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № ***/18.02.2010 г. на председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военно временни запаси”, с което на “Е.К.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище гр. M. и адрес на управление гр. M. ул. “К.Б.” № ** ет.*, представлявано от С.С.Н.с ЕГН **********, за нарушение по чл.31 ал.1 пр.3 от Закона за държавните резерви и военно временните запаси /ЗДРВВЗ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. на основание чл.31 ал.1 пр.3 от ЗДРВВЗ.  

Жалбоподателят чрез упълномощения си процесуален представител адв. С. моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Твърди се нарушаване изискванията на ЗАНН при издаването на постановлението, както и липса на правомощия на административно – наказващия орган да издава наказателни постановления.

Въззиваемата страна чрез упълномощения си процесуален представител юриск. К. моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Твърди се доказаност на приетото за извършено административно нарушение и правилно приложение на закона.

Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, макар и по причина извън посочената от жалбоподателя.

С разпореждане № * –** –**4/23.03.2009 г. на заместник – председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военно временни запаси” е било определено на “Е.К.” АД гр. С. ниво на задължителен запас за 2009 г. на нефтопродукти от категории – автомобилен бензин – 151,593 тона и дизелово гориво – 1164,915 тона. Основание за това била постъпила информация от НАП, че дружеството е осъществило през 2008 г. вътрешнообщностно пристигане на нефтопродукти на територията на страната ни, заради което и осъществено пристигане дружеството се явява задължено лице по см. на чл.17 ал.4 от Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти /ЗЗЗНН/. Определеното количество задължителен запас следвало да се създаде и вложи до 30.04.2009 г. в склад регистриран по чл.21 от ЗЗЗНН. Със заповед от същата дата - № *** – */23.03.2009 г. на председателя на ДА “ДРВВЗ” в Регистъра на задължените лица по см. на §1 т.8 от НР на ЗЗЗНН било вписано и дружеството жалбоподател.

В изпълнение на заповед № ****/03.09.2009 г. на Директора на ТД “Държавен резерв” гр. M. на 17.12.2009 г. била извършена проверка от служители на ТД, при която проверка били дадени задължителни предписания на дружеството жалбоподател да създаде определеното с разпореждането от 23.03.2009 г. ниво на задължителен запас, тъй като все още не било създадено такова, както и да бъдат представени документи, удостоверяващи създаването и съхраняването на нивото задължителен запас. Определен бил срок до 17.01.2009 г., като с указаното с констативния протокол от проверката предписание бил запознат упълномощен представител на управителя на дружеството “Е.К.” ЕАД.

Със заповед № ** – ** – * – */25.01.2010 г. на Директора на ТД “Държавен резерв” гр. M. било наредено извършването на нова проверка по спазване изпълнението на даденото задължително пред писание от 17.12.2009 г. Новата проверка била сторена на 29.01.2010 г. на адреса на управление на дружеството и в присъствието на упълномощен представител на управителя, в която проверка участвал свидетелят Г.Д.. Тъй като не били представени никакви доказателства, че е изпълнено даденото на 17.12.2009 г. задължително предписание и след изготвяне на констативен протокол, удостоверяващ констатациите от проверката, свидетелят Д. съставил акт за констатиране на административно нарушение по ЗЗЗНН - № **** ** – ** – * – ***/29.01.2010 г. прието било за налично извършено административно нарушение по см. на чл.38 ал.1 пр.3 от ЗЗЗНН, изразяващо се в неизпълнение на задължителни предписания на служители от Агенцията.   

Актът бил връчен на пълномощника на дружеството, който не направил възражения по констатациите му.

Въз основа на акта и останалите материали по административната преписка административно наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, в което при описание на същата фактическа обстановка, както отразената в АКАН, приел, че от страна на дружеството жалбоподател е осъществен състав на друго административно нарушение, уредено в друг нормативен акт – такова по см. на чл.31 ал.1 пр.3 от ЗДРВВЗ.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Д., актове за констатиране на административни нарушения, заповеди, разпореждане, пълномощно, констативни протоколи, оправомощителна заповед.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Д. като последователни, логични, подкрепящи се от писмените доказателства и неоспорени от страните по делото.

Настоящата инстанция не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за липса на компетентност у административно – наказващия орган да издава наказателното постановление, доколкото приложените по делото писмени доказателства опровергават тези доводи.

При така установената откъм факти и изложена обстановка съдебният състав прие, че действително за дружеството жалбоподател като задължено по ЗЗЗНН лице е съществувало задължение да създаде определено ниво на запаси от определени категории нефтопродукти, не е изпълнило това си задължение, дадени са били за изпълнение задължителни предписания от служители на ДА “ДРВВЗ” по повод създаването на определеното ниво запаси, които задължителни предписания към 29.01.2010 г. не са били изпълнени.

Въпреки, че тези констатации са категорично установени, а и страните не спорят по тях, то за съда съществува основание да отмени като незаконосъобразно атакуваното наказателно постановление. Повод за това е разминаването в АКАН и в НП на приложимия и съответен на административното нарушение закон, с което съществено се засяга правото на защита на жалбоподателя. При една и съща фактическа обстановка актосъставителят е приел, че от страна на “Е.К.” ЕАД е налице осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.38 ал.1 пр.3 от ЗЗЗНН, а административно наказващият орган е приел, че е налице осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.31 ал.1 пр.3 от ЗДРВВЗ. Макар и елементите от състава на административните нарушения, уредени в двата нормативни акта – чл.38 ал.1 пр.3 от ЗЗЗНН и чл.31 ал.1 пр.3 от ЗДРВВЗ, да са сходни, то законодателят е предвидил различни по размер административни наказания за тях. Това разминаване поставя жалбоподателя в състояние да не може да разбере за какво нарушение му се търси реализация на административна отговорност. Недопустимо е да съществува в правния мир и то като законосъобразно наказателно постановление, с което се налага административно наказание за административно нарушение, по което санкционирания до момента на издаването на постановлението да не е имал възможност да упражни правото си на защита срещу конкретното нарушение, което му се вменява да е извършил. Това разминаване в акта и в НП при подвеждане на нарушението към съответния състав от съответния нормативен акт даде основание на съда да приеме, че е налице издадено незаконосъобразно наказателно постановление, което следва като такова да бъде отменено.  

Ето защо съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***/18.02.2010 г. на председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военно временни запаси”, с което на “Е.К.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище гр. M. и адрес на управление гр. M. ул. “К.Б.” № ** ет.*, представлявано от С.С.Н.с ЕГН **********, за нарушение по чл.31 ал.1 пр.3 от Закона за държавните резерви и военно временните запаси /ЗДРВВЗ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. на основание чл.31 ал.1 пр.3 от ЗДРВВЗ. 

 

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд П.. по реда на АПК.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

Й.Т.