Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

         № 1648                     02.05.2011г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на   тринадесети януари  две хиляди и единадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря Иванка Боева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7361 по описа на ПРС за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 1, ал. 2 и сл. от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред.

Ищецът А.Д. С., с ЕГН **********,***, адв. кантора П. е предявил срещу НОИ, Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Любен Каравелов” № 7, представлявано от директора Р.Д. иск да бъде признато за установено по отношение на ответника, че за периода от 12.12.1968г. до 31.12.1989г. е работил в “Трансстрой” АД – гр. Пловдив на длъжност “т.р.”, респ. “н.с.о.”.

Ищецът твърди, че за периода от 12.12.1968г. до 31.12.1992г. е работил в “Трансстрой” АД – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. “Васил Априлов” № 1 на длъжност “т.р.”, респ. “н.с.о.”. Твърди, че личното му трудово досие, заедно с трудовата му книжка, е било изгубено от предприятието. Излага твърдения за това как неколкократно са извършвани промени в седалището и адреса на управление на дружеството, като с Решение на Окръжен съд – Монтана от 02.10.2007г. дейността на дружеството била прекратена. Било установено, че при прекратяване на дружеството не могат да бъдат открити разплащателните ведомости и друга документация, установяваща трудов стаж на служителите за периода 12.12.1968г. – 31.12.1989г., включително и на ищеца. Ищецът твърди, че не е запазил документи по повод трудовото му правоотношение. По повод невъзможността да бъде открита документацията за исковия период му било издадено удостоверение от НОИ, РУ “СО” гр. Пловдив от 08.04.2010г., както и му били изпратени уведомителни писма от различни институции, от които се установявало, че документацията, установяваща трудовия му стаж в дружеството за периода от 12.12.1968г. до 31.12.1989г. е била изгубена или унищожена.

Ищецът открил писмо изх. № /г., с което бива уведомен, че стопанският съвет на СО “Трансстрой” с протоколно решение от 24.08.1984г. дава съгласие А.Д. С. да закупи обитаваното от него ведомствено жилище, като е бил задължен да работи още поне 15 години в предприятието. Ищецът твърди, че това писмо представлява начало на писмено доказателство за това, че към момента на получаването му е работил в дружеството “Трансстрой”, като е работил в същото и преди, и след получаване на писмото. Твърди, че тези обстоятелства могат да се установят от показанията на колегите му, които са работили заедно с него.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че за периода от 12.12.1968г. до 31.12.1989г. е работил в “Трансстрой” АД – гр. Пловдив на длъжност “т.р.”, респ. “н.с.о.”.

Ответникът оспорва предявените искове. На първо място в отговора на исковата молба взема становище за тяхната недопустимост, като твърди, че липсва удостоверение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УУТССР за това, че книжата и ведомостите на работодателя за исковия период са изгубени или унищожени. По същество взема становище за това, че установяването на трудов стаж за периода преди 1984г. е недопустимо да бъде извършено със свидетелски показания поради липсата на начало на писмено доказателство за периода, предхождащ представеното писмо. В хода на устните състезания моли съдът да постанови решение съобразно събраните по делото доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде предявеният иск допустим, е необходимо да бъде представено удостоверение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред (УУТССР), в уверение на обстоятелствата, че книжата, ведомостите и пр. са загубени, респ. унищожени.

В настоящия случай искът е допустим, доколкото от представеното по делото удостоверение изх.  № ОАС /08.04.2010г. на директора на РУ “СО” – гр. Пловдив и останалите приложени писма на л. 6-10 от делото може да се направи извода, че архивът на дружеството “Трансстрой” АД за исковия период е изгубен или унищожен.

В този смисъл са и задължителните указания на ПОС, дадени с Определение № 3055/09.11.2010г. по ч. гр. дело № 2961/2010г. по описа на ПОС, VII-ми гр. състав, с което е решен въпроса за допустимостта на иска, предявен в настоящото производство.

За да бъде предявеният иск уважен, е необходимо да се установи, че за исковия период ищецът е работил в ответното дружество, мястото, на което е работил, времето, през което е работил, продължителността на работния ден, каква конкретно работа е изпълнявал, начина на заплащане на положения труд, като тези обстоятелства могат да се установят с начало на писмено доказателство, че е работил в посоченото дружество в определен период, и с показанията на свидетели за установяване на обстоятелството, че в този период е работил в посоченото дружество.

В настоящия случай по делото е представено удостоверение № /09.09.2009г. от НОУ – РУ “СО” гр. Пловдив в уверение на това, че за периода 01.01.1990г. – м. 06.1992г. ищецът е работил в “Трансстрой” АД – гр. Пловдив. От приложените писма и др. документи, изходящи от НОИ, РУ “СО” – Пловдив, ответник по делото, се установява, че с приемо-предавателен протокол от 27.07.2009г. в архивохранилището на НОИ са приети за съхранение разплащателни ведомости на “Трансстрой” АД  за периода 01.01.-1990г. – 31.12.1995г., като в същите ищецът фигурира за периода 01.01.1990г. – м. 06.1992г., въз основа на които му е издадено удостоверение № /27.05.2009г. образец УП – 13. Видно от документите, в архивохранилището са приети трудови досиета на работници/служители на “Трансстрой” АД – Пловдив, но това на ищеца липсва. От тези доказателства се установява, че към крайната дата на периода, за който се претендира установяване на стаж по съдебен ред, ищецът е работил в посоченото от него дружество, като е продължил да работи в същото още 2 години и няколко месеца.

Като документи, представляващи начало на писмено доказателство, че в процесния период ищецът е работил в дружеството “Трансстрой” АД – Пловдив е представена в оригинал книжка – открит лист № 01805, серия X, открит лист № 4827 за безплатно неслужебно пътуване по провизии на временни и щатни работници и служители по железопътния транспорт, издадена от Железопътно управление - Пловдив на А.Д. С., работещ при ДСО “Трансстрой” – Пловдив, за разстоянието гара Свиленград – гара Асеновград на 17.05.1969г. Книжката е заверена в уверение на това, че лицето работи в ДСО “Трансстрой” – Пловдив от началника на стр. управление – Пловдив, като са положени съответните печати. Следователно от същата се установява, че към посочената в книжката начална дата – 01.05.1969г. ищецът е работил в посоченото предприятие ДСО “Трансстрой” _ Пловдив, за което се твърди, че впоследствие е преобразувано в “Трансстрой” АД – Пловдив. Видно от самата книжка, същата се издава на лица – временни и щатни работници и служители по железопътния транспорт, за безплатно пътуване от местоработата до местоживеенето им и обратно. В книжката са направени отбелязвания, че лицето е ползвало същата за пътувания в периода 28.06.1969г. – 30.12.1969г. по маршрута Асеновград – Свиленград и обратно.

Видно от приложеното в оригинал удостоверение № на А.Д. С., на 13.06.1980г. същият е издържал проверочен изпит по ПТЕ, ИДВ, ИС и ИЦБ и има право да работи като т.р.. Удостоверението е издадено от СО “БДЖ”, Генерална дирекция. В същото изрично е посочено, че към датата на издаването му ищецът работи на длъжност  “т.р.” при “Стр. управление Пловдив”. Следователно към тази дата ищецът е работил на длъжност “т.р.” при ДСО “Трансстрой” – Пловдив , “Строително управление Пловдив”.

От представеното писмо от Министерство на транспорта, СО “Трансстрой” – Генерална Дирекция изх. № /04.09.1984г. подписано от Генералния директор се установява, че на основание чл. 111, ал. 4 от Наредбата за държавните имоти (обн., ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г., отм., бр. 82 от 27.09.1996 г.) Стопанският съвет на СО “Трансстрой” с протоколно решение от 24.08.1984г. е дал съгласието си на А.Д. С. да закупи обитаваното от него ведомствено жилище в гр. П, ул. “Л.К. се включи задължение на А. С. да работи в системата на СО “Трансстрой” още 15 години, като при прекратяване трудовия договор  по негова вина преди изтичане на уговорения срок договорът следва да бъде развален.

По делото са разпитани като свидетели лицата А.Н.А., бивш колега на ищеца и негов ръководител – бивш директор на ДСО “Трансстрой” – Пловдив, впоследствие преобразувано в АД, и Б.Т.К., бивш колега на ищеца и настоящ негов съсед.

От показанията на двамата свидетели безпротиворечиво се установява, че в периода 1968г. – 1992г. ищецът е работил без прекъсване в ДСО “Трансстрой” Пловдив, впоследствие преобразувано в АД и приватизирано.

От показанията на свидетеля А.Н.А. се установява, че е започнал работа през 1953г. по разпределение в „Трансстрой” Пловдив и е работил там до 23.11.1992г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено. Почти през половината години, към 18 години е бил директор на предприятието. Свидетелят си спомня кога ищецът е постъпил на работа при тях, като твърди, че това е по времето, когато Живков и Демирел са подписали договор за изграждане на ж. п. линията България-Турция през 1968г. Твърди, че около май месец 1969г. А. С. му е  изпратен от Пловдив, като през 1968г. е започнал работа в „Трансстрой”, но при свидетеля постъпил май месец следващата година – 1969г. и бил разпределен на линията Капитан Андреево - Капъкуле при един много опитен ръководител. свидетелят в качеството си на директор всяка година е подписвал Заповеди, защото се променят условията на работа и твърди, че всяка година е подписвал Заповедите, касаещи правоотношението с ищеца. Според показанията на свидетеля след прекратяване на неговото правоотношение ищецът е продължил да работи в “Трансстрой”. Даже последната година – 1992-1993г. пак свидетелят му подписал Заповедта. Свидетелят твърди, че ищецът е получавал заплатата си от ДСО “Трансстрой”. Твърди, че колективът, в който е работил ищеца и е бил ръководен от свидетеля, е изградил обсерваторията на Рожен, телевизионната кула, всички подлези в Пловдив, ЖП линията от Пловдив до Ихтиман, после към Бургас, покривали са шест окръга и през цялото време ищецът без прекъсване е работил в екипа. Работело се непрекъснато, включително и вечерта. Според показанията на свидетеля по времето, през което е бил директор, до 1992г., ДСО “Трансстрой” впоследствие преобразувано в АД, е имало отлично подредена архива, която се е съхранявала в мазето на бул. „Васил Априлов” №1, същата ежегодно била поддържана. След съкращението на свидетеля при проверка на материалните активи на предприятието било установено, че архивата е изчезнала. Твърди, че бивша служителка, живуща *** му споделила, че е видяла как една вечер големи камиони спирали отпред, били натоварвани, след което потегляли, а след това било установено, че всичко, включително и архивата, е изнесено. Свидетелят твърди, че е подписал Заповедта за получаване на жилището от ищеца, и втора заповед, че не възразява да го закупи. Даже и чистачките имали апартаменти в „Трансстрой”. За да се закупи жилище при тях, е било необходимо да е работил 10 години в предприятието. Минимум 10 години трудов стаж е бил необходим, за да получи апартамент, а за някои лица се изисквали 15 години. Тези жилища били построени с труда на самите служители от ДСО “Трансстрой”. Редовно се плащали аванс и заплата на работниците.

От показанията на свидетеля Б.Т.К. се установява, че е работил в „Трансстрой” от 1968г. до 2003г. А. отишъл да работи при тях 1968г., малко след като свидетелят започнал, и работил до 1992г. Свидетелят останал след него. Свидетелят започнал работа октомври месец 1968г. в „Трансстрой”, А. дошъл малко след това, не помни точно кой месец, но е сигурен за годината – 1968г. През 1968г. работили на ж. п. линията за Турция. От Свиленград свидетелят отишъл на обект на Пампорово, а ищецът на обект в Смолян, и през зимата свидетелят слизал при ищеца в гр. Смолян, защото на Пампорово не може да се работи през зимата. След това ищецът се върнал в Пловдив да работи на други обекти на предприятието. На „Кукленско шосе” свидетелят му помагал да работи през зимата. Ищецът бил т.р.. Тогава получавали заплата и аванс редовно до някое време. Работили по осем часа на ден. Като се налагало се работело и повече. Работили и в събота до 13,00ч. Ищецът работил до 1992г. в „Трансстрой”. На свидетелят му е известно, че ищецът има ведомствен апартамент, тъй като двамата живеят в един блок и са съседи. Твърди, че е запознат с изчезването на архива на предприятието, защото има и други потърпевши от това обстоятелство служители.

При служебна справка в търговския регистър за дружеството “Трансстрой” АД Пловдив (старо фирмено дело № 4513/1994г. на ПОС, настоящо ф. д. № 502/2002г. на Окръжен съд – Монтана) се установява, че ДСО “Трансстрой” Пловдив е било преобразувано в “Трансстрой Пловдив” ЕООД, еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество. Въз основа на Заповед на Министъра на транспорта от 02.11.1995г. дружеството е преобразувано в “Трансстрой Пловдив” ЕАД, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. “Васил Априлов” № 1, акционерно дружество с изцяло държавно имущество, с предмет на дейност строителство реконструкция и ремонт на железопътни линии в страната и чужбина, изграждане на комуникационни обекти, радио-релейни и ТВ станции,  строителство и ремонт на автомобилни пътища, на летища, пристанища, на специфични инфраструктурни обекти, жилищно строителство, инженерингова дейност и др. Дружеството впоследствие е преименувано в “Трансстрой – Пловдив” АД, било е приватизирано, като седалището и адресът му на управление е променен от гр. Пловдив в гр. Берковица. Настоящото му наименование е “Трансстрой Пловдив” АД – в несъстоятелност, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. Берковица, общ. Берковица, обл. Монтана, ул. “Грамада” № 27, с горепосочения предмет на дейност, като същото е пълен правоприемник на активите и пасивите на “Трансстрой Пловдив” ЕАД, видно от устава на дружеството, публикуван в ТР.

При така установените факти от значение за спора съдът намира, че искът е изцяло доказан и основателен. Представените по делото и обсъдени по-горе писмени доказателства представляват документи по смисъла на чл. 4 от УУТССР за това, че към посочените в тях периоди ищецът е работил в ДСО “Трансстрой” Пловдив, впоследствие преобразувано в “Трансстрой Пловдив” ЕООД, преобразувано в “Трансстрой Пловдив” ЕАД, към настоящия момент - “Трансстрой Пловдив” АД – в несъстоятелност, с ЕИК 115002912. Тези документи представляват изходящи от работодателя и от други държавни учреждения документи, установяващи вероятността на трудовия стаж на ищеца в това предприятие, и длъжността, на която е работил – т.р.. Видно от издадените от ответника на ищеца удостоверения, включително и удостоверение УП – 13 същият е продължил да работи в ДСО “Трансстрой” – Пловдив и след крайната дата, до която претендира да се установи стажът му, като последните 2 г. и няколко месеца стаж в това предприятие са безспорно признати от осигурителния орган. От показанията на свидетелите безспорно се установи, че и в периодите между датите на съставяне на тези документи, от края на 1968г. до 1992г. включително ищецът е работил в това предприятие, на пълно работно време, при пълна, петдневна, в определени периоди шестдневна работна седмица. Установи се както с гласни, така и с писмени доказателства заеманата от ищеца длъжност – т.р., като няма данни преди това същият да е заемал друга длъжност в предприятието. От показанията на свидетелите се потвърди и изчезването на архива на предприятието в периода на неговото преобразуване и приватизация, включително и смяната на седалището и адреса на управление. показанията на свидетелите са ясни, пълни и кореспондиращи както помежду си, така и на всички събрани по делото писмени доказателства. Предвид така изложеното съдът намира, че искът следва да се уважи, като бъде признато за установено в отношенията между страните, че в периода 12.12.1968г. – 31.12.1989г. включително А.Д. С. е работил на длъжност “т.р.” в ДСО “Трансстрой” – Пловдив, с настоящо наименование - “Трансстрой Пловдив” АД – в несъстоятелност, с ЕИК 115002912, на пълно работно време, 8-часов работен ден, при петдневна работна седмица.

С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 18 от Наредбата за прилагане на Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред в настоящото производство не се събират държавни такси, поради което разноските за държавна такса не следва да се възлагат на ответната страна. На общо основание, предвид същата разпоредба, разноски се дължат, поради което ищецът има право на присъждане на направените по делото разноски в пълен размер. Същият е претендирал присъждане на такива, поради което разноски на ищеца в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А.Д.С., с ЕГН **********,***, адв. кантора П. и Национален осигурителен институт, Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Любен Каравелов” № 7, представлявано от Директора Р.И.Д., чрез юрисконсулт М.Т. – К., че А.Д.С., с ЕГН ********** е работил на длъжност “т.р.” в ДСО “Трансстрой” – Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Васил Априлов” № 1, с настоящо наименование - “Трансстрой Пловдив” АД – в несъстоятелност, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Берковица, общ. Берковица, обл. Монтана, ул. “Грамада” № 27 в периода 12.12.1968г. – 31.12.1989г. включително, на пълно работно време, 8-часов работен ден, при петдневна работна седмица.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

                                                        Таня Георгиева

 

 

Вярно с оригинала!

ЕА