П Р И С Ъ Д А

 

   208                             27.04.2010 г.                        Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                 ХІІ наказателен състав

На  двадесет и седми април                                                  Година 2010

В публично заседание в следния състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВРАНЧЕВА

                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/Й.Н.

                                                                             2/ С.Т.

 

Секретар:М.Г.

Прокурор: Ралица Мравкова

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

НОХ дело № 1544  по описа за  2010  година

 

                                                П Р И С Ъ Д И:

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия В.Н.В., роден на г. в гр. Пловдив, живущ ***, българин, български гражданин, с основно  образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 20,02,2009г. в гр.Пловдив, повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, след предварително сговаряне в немаловажен случай с Б.Н.С., ЕГН **********, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи - сумата от 600,00 лв. от владението на В.Г.М. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3,         т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 2 от НК го ОСЪЖДА на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

          На основание чл. 59, ал. 1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното  наказание на подсъдимия В.Н.В., времето през което е изтърпял част от наложеното му наказание по НОХД № 3081/2009 г. по описа на ПРС, VІІ н. с., а именно от 12,01,2010 г. до днес.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА за изпълнение така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.       

         

          ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Н.С., роден на   г. в гр. Пловдив, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, не осъждан, с основно образование, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 20,02,2009 г. в гр. Пловдив, макар и като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководил постъпките си, след предварително сговаряне в немаловажшен случай с В.Н.В., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи - сумата от 600,00 лв. от владението на В.Г.М. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3,     т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б, пр. 2, вр. чл. 2 от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки:

ШЕСТ МЕСЕЦА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС  с периодичност два пъти седмично,

ШЕСТ МЕСЕЦА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ и

ВКЛЮЧВАНЕ в ПРОГРАМА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ „Умения за мислене” с продължителност два месеца.

 

          ОСЪЖДА подсъдимия В.Н.В., със снета самоличност, да заплати на гражданския ищец и частен обвинител В.Г.М., сумата от 593,00 лв., представляващи обезщетение за имуществени щети, причинени от престъплението по чл.  195, ал. 1, т. 3,        т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението, а именно 20,02,2009г. до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до пълния предендиран размер от 600,00 лв. ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като неоснователен.

          ОСЪЖДА  подсъдимия В.Н.В., със снета самоличност, да заплати по сметка на ВСС сумата от 50 лв. държавна такса върху уважения граждански иск.        

           

          ОСЪЖДА подсъдимия В.Н.В., със снета самоличност, да заплати по сметка на ВСС сумата от 35 лв. разноски по делото,  а на гражданския ищец и частен обвинител В.М. - сумата от  600 лв., направени от нея разноски по делото.

 

          ОСЪЖДА   подсъдимия Б.Н.С., със снета самоличност, да заплати по сметка на ВСС сумата от 35 лв. разноски по делото.

 

          ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото – банкнота от 5 лв. и банкнота от 2 лв.  да бъдат върнати на В.Г.М..

 

          Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

                                                                                      2.

            ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

            СЕКРЕТАР: МГ

 

Мотиви към присъда по НОХД N 1544/2010г. по описа на ПРС, ХII н.с.

            Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу  В.Н.В. и Б.Н.С. и същите са  предадени на съд за извършено престъпление както следва:

подс. В.В. за престъпление по чл.  195, ал. 1, т. 3,       т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК за това, че на 20,02,2009г. в гр.Пловдив, повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, след предварително сговаряне в немаловажен случай с Б.Н.С., ЕГН **********, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи - сумата от 600,00 лв. от владението на В.Г.М. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и

подс. Б.С. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за това, че на 20,02,2009 г. в гр. Пловдив, макар и като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководил постъпките си, след предварително сговаряне в немаловажшен случай с В.Н.В., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи - сумата от 600,00 лв. от владението на В.Г.М. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

          В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението  със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на  подсъдимия В.  да бъде наложено наказание лишаване от свобода  в размер на 11 месеца, чието изпълнение  да бъде при условията на първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип, а на подс. С. да бъде наложено наказание пробация за срок от  месеца с пробационни мерки по т. 1,2 и т. 4 на чл.42а,ал.2 от НК.

          В съдебно заседание по нейна молба бе конституирана в качеството на частен обвинител и граждански ищец  В.Г.М., като беше приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от нея граждански иск срещу подс. В.В. в размер на 600 лв., представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъплението, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане. Процесуалният представител на същата поддържа обвинението редом с прокурора като изрази мнение,че събраните по делото доказателства обосновават обвинението по посочения по-горе текст от НК и моли Съда да осъди подсъдимите и да уважи изцяло предявения срещу тях граждански иск.

          Двамата подсъдими,  в съдебно заседание, признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.   Лично и чрез процесуалните си представители молят Съда да им наложи по-ниско наказание.  

           С оглед изразеното съгласие на страните, производството по делото протече по реда на глава ХХVІІ от НПК.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:

          Подсъдимият В.Н.В. е роден на   г. в гр. Пловдив, живее в гр.Пловдив. Българин е и български гражданин, с основно  образование, неженен,  ЕГН **********.

Осъждан е с присъда по НОХД № 1925/2004г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, в сила от 02.12.2004г., с която е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. чл.63 ал. 1 т.З от НК и е бил осъден на наказание „обществено порицание".

Към инкриминирания  момент е изтекъл срокът, визиран в чл. 86,ал.2,т.3, вр.чл. 82,ал.4, вр.ал.1,т. 4  от НК за  цитираното наказание. На първо място е изтекъл абсолютния давностен срок от три години по чл. 82,ал.4,вр.ал.1,т.5 от НК за изпълнение на наложеното на подсъдимия наказание обществено порицание. След изтичането му е изтекъл и срока, визиран в разпоредбата на чл. 86,ал.2,т.3 от НК за настъпване на реабилитация, поради което и съдът прие, че подсъдимият В. към инкриминирания момент е реабилитиран. В същото време, обаче, от изтичане на срока по чл. 82,ал.4, вр.ал.1,т. 4  от НК, а именно 02,12,2007г. до инкриминираната дата 20,02,2009г. не са изминали визираните в чл.30 от НК 5 години, поради което и това осъждане, за което подсъдимият е реабилитиран, квалифицира извършеното от него престъпление като такова при условията  на повторност.

          Подсъдимият Б.Н.С. е роден на   г. в гр. Пловдив, живее в с. гр. Българин е и български гражданин, неженен, не осъждан, с основно образование, ЕГН **********

 

          С оглед протеклото производство по настоящото дело по реда на глава ХХVІІ от НПК ии на основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на настоящия обвинителен акт, а именно:

Свид.В.М. работела като учител по химия в СОУ „Черноризец Храбър" гр.Пловдив и била класен ръководител на 12 "а" клас, в който учел подс.В.В.. По повод предстоящия абитуриентски бал тя събирала пари от учениците за куверти. Държала банкнотите в чекмедже на бюро, намиращо се в хранилището на кабинет № 220 по химия. Учителката мислела, че това било надеждно място за съхранение на парите, защото само тя имала ключ от вратата на хранилището, която винаги държала заключена. Нейните възпитаници знаели за местонахождението на парите и най-вече подс.В., който в нуждата си да погаси взет заем, решил да ги отнеме и внимателно следял действията на свид.М..

На 20.02.2009г. /петък/, преди обяд, преподавателката добавила към събраната сума нова такава. Всички банкноти на обща стойност 600 лв. увила в лист хартия, който пъхнала в кожен тефтер. Последният от своя страна прибрала на обичайното му място - в чекмеджето на бюрото в хранилището на кабинета по химия. Около 14.00 часа, след приключване на 7-мия час, тя си тръгнала от сградата на училището, като преди това заключила вратите на хранилището и кабинета. Междувременно подс.В. пристъпил към осъществяване на плана си за отнемане на сумата. По обяд той се срещнал с подс.Б.С., ученик в 9-ти клас на същото училище, и му споделил за престъпното си намерение. Предложил му да участва в изпълнението срещу част от откраднатите пари. Подс.С. веднага се съгласил и двамата се върнали в СОУ "Черноризец Храбър" гр.Пловдив. Било към 14.30 часа и в сградата били останали само свидетелите Никола Танков и Запрянка Пехливанова - първият работещ като охрана, а втората като чистачка. Свид.Танков видял подс.С. да се качва по стълбите и го попитал къде отива. По предварително уговорената схема на действие между съучастниците момчето отговорило, че забравило нещо. Свид.Танков реагирал както в редица други случаи на забравени вещи, а именно изпратил подс.С. при чистачката, която да му отключи въпросната стая. Тогава подс. С. настигнал подс.В., който успял незабелязано да влезе в учебното заведение и двамата отишли на 2-рия етаж при свид.Пехливанова. С цел да отвлекат вниманието й, те я попитали дали свид.М. си е тръгнала от работа. След като получили утвърдителен отговор, обяснили, че подс.С. си е забравил портмонето в кабинета по химия и нямал пари да се прибере у дома. Нищо неподозиращата жена отключила вратата на стаята и заедно с двамата подсъдими влязла вътре. Включила се даже в търсенето на уж забравеното портмоне, като предложила да отключи хранилището в случай, че свид.М. го е намерила и оставила на съхранение там. След като не установила такова, заключила вратата на хранилището. После излязла с подс.С. в коридора и заключила вратата на кабинета. Чак тогава забелязала липсата на подс.В.. На въпроса й къде е, другият деец отвърнал, че си е тръгнал. Той напуснал училището в присъствието на свид.Тинков, а чистачката продължила с изпълнението на служебните си задължения. Междувременно подс.В. се скрил под бюрото на класната си ръководителка и останал на това място до напускане на подс. С. и свид.Пехливанова от стаята. Останал сам, той разбил вратата на хранилището и влязъл в него. Намерил парите на мястото, където преди това ги оставила пострадалата и ги взел. После тръгнал да излиза, но бил възпрян от заключената врата. Това наложило да упражни натиск върху бравата, която не била здрава и поддала. Излизайки в коридора, подс.В. бил видян от свид.Пехливанова, която чула шума от повреждането на вратата и дошла да види какво става. Този път подс.В. обяснил поведението си пред служителката с желанието да провери да не би тя и подс.С. да са останали заключени в кабинета по химия. Свид.Пехливанова го изпратила до 1-вия етаж, а свид.Тинков - до изхода на училището. На улицата подс.В. настигнал подс.С. и му дал част от отнетите пари, а именно 40 лв. Останалите задържал за себе си. Докато се развивали последните събития, свид.Пехливанова влязла в кабинета по химия и констатирала взломените врати. Съобщила за това на свид.Тинков, но тъй като и двамата не знаели за наличието на голяма сума пари в хранилището, не уведомили веднага ръководството на учебното заведение.

На 23.02.2009г. /понеделник/ свид.М. научила за случая от свид.Пехливанова. Пострадалата веднага се досетила за целта на дейците и след проверка на наличностите в хранилището, се убедила в съмнението си. Сумата от 600 лв. липсвала. За кражбата веднага било съобщено на органите на МВР. Бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били иззети дактилоскопни следи от чекмеджето и вратата между кабинета и хранилището.

От заключението на  назначената в хода на досъдебното производство  дактилоскопна експертиза е установено, че дактилоскопната следа, иззета от чекмеджето на бюрото в хранилището към кабинета по химия, била оставена от показалеца на дясната ръка на подс.В..

В хода на разследване подс.В. върнал с протокол за доброволно предаване сумата от 7 лв., състояща се от банкнота от 5 лв. и банкнота от 2 лв., останала му от отнетите пари. Като веществени доказателства същите били оставени на съхранение при домакина на ОД на МВР гр.Пловдив.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза на подс.С. се установява, че същият не страда от психично заболяване. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период, макар и непълнолетен.

           Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – свидетелски показания на свидетелите В.М., Никола Танков, Запряна Пехливанова, Иванка Ставрева, дадени в хода на досъдебното поризводство,   от назначените в хода на досъдебното производство заключение на дактилоскопна експертиза, заключение на СПЕ, протокол за оглед на местопроизшествието от  23,02,2009г. с приложен към него фотоалбум, протокол за доброволно предаване,свидетелство за съдимост, характеристична справка за подсъдимите. Всички събрани по делото доказателства са непротиворечиви и по несъмнен начин установяван извършването на процесното престъпление, неговите автори, място и време.         

          При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка  Съдът зае  становище, че с деянието си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпленията както следва:

          -подс. В. – по чл. 195, ал. 1, т. 3,т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК

          -подс.С.  – по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3от НК.

          От обективна страна всеки от подсъдимите на 20,02,2009г. в гр.Пловдив,  след предварително сговаряне помежду си в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи - сумата от 600,00 лв. от владението на В.Г.М. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят като подс. В. е извършил престъплението повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а подс. С. макар и като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководил постъпките си.        

Всеки от подсъдимите е изпълнил  обективните съставомерни признаци на горното престъпно посегателство, като е отнел чужди движими вещи, установени по вид и стойност от доказателствата по делото и обсъдени при излагането на фактическата обстановка в настоящите мотиви. Без съгласието на владелеца – св. М. подсъдимите са прекъснали с действията си упражняваното от свидетеля до момента на деянията фактическо  господство върху отнетата парична сума и са установили свое господство над нея. Преди начеването на извършената кражба  двамата съучастници са имали достатъчно конкретизирани представи досежно фактическите особености на намисленото посегателство, като в спокойна обстановка и след обсъждане дали и как да го осъществят, са определили престъпния си план, който по-късно са осъществили със съвместни усилия. Това именно обуславя квалифицирането на деянието им по т. 5 на чл. 195,ал.1  от НК. Преценявайки тежестта на реализираната кражба съдът е на мнение, че същата не представлява по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на престъплението – тоест е налице и отрицателната предпоставка случаят да не е маловажен за окачествяване на деянието като сторени “след предварително сговаряне”. Видно от фактическото изложение, извършената от двамата подсъдими кражба е станала възможна вследствие на повреждането на вратата на хранилището на кабинета на св. М., в което хранилище  се е  намерила процесната сума. Ето защо съдът възприе предложението на представителя на обвинителната власт  деянието да се подведе по по-тежко наказуемия състав на т.3 на чл. 195,ал.1 от НК. А обсъденото предишно осъждане на подсъдимия В. при излагане на фактическата страна на процесното престъпление по изложените там мотиви обосновават правната квалификация на същото като извършено от него в условията на повторност, визирана в рапоредбата на  чл. 195,ал.1,т.7, вр.чл.28,ал.1 от НК. А видно от възрастта на подс. С., същият е извършил процесната кражба в периода на непълнолетието си. Но както беше отбелязано, от заключението на назначената СПЕ се установи, че тази му възраст и психологическото му състояние не са му пречили да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководил постъпките си. Това от своя страна обосновава квалификацията на процесното престъпление като такова по чл. 63,ал.1,т.3 от НК спрямо подс. С..

          От субективна страна деянието е извършено от двамата подсъдими при форма на вина пряк умисъл като всеки от тях е съзнавал  общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. И двамата  са съзнавали, че при извършване на престъплението всеки от тях участва в изпълнението на престъплението заедно с другия и са желаели така обединената и координирана дейност да докара целения престъпен резултат. В представното съдържание на умисъла на подсъдимите е било включено и съзнанието, че повреждането на препятстващата достъпа до инкриминираните вещи врата на хранилището на кабинета на св. М.  прави възможно последващото отнемане на процесната сума пари.   Подсъдимият В. е съзнавал, че извършва престъплението при наличие на предишно негово осъждане, а подс. С. е съзнавал факта, че е непълнолетен. Тоест осъществени са и от субективна страна  квалифициращите обстоятелства по т.3 и по т. 5 на чл.195,ал.1 от НК за двамата подсъдими, по т. 7 на чл. 195,ал.1 вр.чл.28,ал.1 от НК за подс. В. и по чл. 63,ал.1т.3 от НК за подс. С..

          При индивидуализиране на наказанието на двамата подсъдими Съдът отчете отново обстоятелството, че производството по настоящото дело протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, поради което и на основание чл. 373,ал.2 от НПК наложи на всеки от подсъдимите наказание при условията на чл. 55,ал.1 от НК. Именно тази разпоредба съдът приложи при определяне на наказанието на всеки от двамата подсъдими при условията на чл. 2 от НК като по-благоприятна спрямо новата норма на разпоредбата на чл. 58а от НК, обн. ДВ бр.  36/06,04,2010г. За да прецени какво именно наказание при условията на чл. 55,ал.1 от НК да наложи на всеки от подсъдимите съдът отчете следните обстоятелства:

Спрямо подс. В. съдът отчете на първо място факта, че предвидения в разпоредбата на чл. 195,ал.1 от НК минимум на предвиденото наказание от една година лишаване от свобода.  И тъй като настоящото производство протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.2 от НК на този подсъдим следва да бъде определено наказание при условията на чл.55,ал.1, т.1 от НК , а именно лишаване от свобода до една година. За да прецени точния размер на това наказание съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство факта, че за да извърши това престъпление подсъдимият е подвел към извършване на същото и непълнолетното лице С.. Смекчаващи вината обстоятелства съдът не констатира. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства и размера на наложеното на подс. В. наказание лишаване от свобода следва да бъде малко над средния, предвиден след прилагането на разпоредбата на чл. 55,ал.1,т.1 от НК.  Ето защо съдът и наложи на подсъдимия  В. наказание  девет месеца лишаване от свобода.

При определяне на наказанието на подс.  С. съдът отчете, че предвиденото наказание за извършеното от него престъпление след редукцията на чл. 63,ал.1,т.3 от НК е лишаване от свобода до три години, тоест без предвиден законов минимум. И тъй като настоящето производство протече именно по реда на глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл. 2 от НК на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл. 55,ал.1,т.2,б.Б,пр.2 от НК, а именно пробация. За да прецени срока и вида на пробационните мерки съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, липсата на други противообществени прояви. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира. Като прецени така обсъдените обстоятелства съдът счете, че спрямо подс.С. е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства и впредвид липсата на отегчаващи такива на същия следва да бъде определен минималния предвиден в закона срок от шест месеца  на задължителните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител. С оглед на горното съдът счете, че периодичността на първата пробационна мярка следва да бъде също минималната, посочена в закона, а именно два пъти седмично. За подс. С. впредвид на обстоятелството, че е извършил настоящото престъпление като непълнолетен и с оглед препятстване на извършване от негова страна на бъдещи противообществени прояви съдът счете, че е необходимо и налагане на друга пробационна мярка, а именно включване в програма за обществено въздействие “Умения за мислене” с продължителност два месеца. По изложените мотиви съдът и наложи на подс. С. горното наказание. Според преценката на Съда всяко от наложените наказания на всеки един от двамата подсъдими се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и на двамата дейци, поради което и всяко от тях е справедливо.   

          С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия В. Съдът зае  становище, че необходимият поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект, каквито са смисълът и значението на наказанието, визирани в чл.36 от НК  биха се постигнали с успех и без ефективното изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66,ал.1 от НК  изпълнението на наказанието, наложено на подсъдимия В. беше отложено  за срок от 3 години.

Видно от справката от Затвора подс. В. на 12,01,2010г. е започнал да търпи наложеното му наказание при предходното разглеждане на настоящото дело, за което е било образувано НОХД 3081/09г. по описа на ПРС, VІІ н.с. Това наказание подсъдимият е търпял  и до датата на съдебното заседание. Ето защо и на основание чл.59,ал.1 от НК  от така наложеното наказание на подс. В. съдът приспадна времето през което е изтърпял част от наложеното му наказание по НОХД № 3081/2009 г. по описа на ПРС, VІІ н. с., а именно от 12,01,2010 г. до датата на постановяване на настоящата присъда – 27,04,2010г. За да постанови това приспадане да бъде извършено именно до 27,04,2010 г. съдът отчете обстоятелството, че изпълнението на наложеното наказание на подсъдимия с настоящата присъда беше отложено за изпълнение, поради което и не са налице законови предпоставки същият да продължава да търпи ефективно наложеното му наказание при предходното разглеждане на делото.  

          Предявения от В.М. граждански иск срещу подс. В.В. за причинените й от престъплението вреди - съставомерен признак от състава на престъплението по чл. 195,ал.1 от НК е доказан по основание. Налице е причинна връзка между виновното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, възлизащ на 600 лв.  Видно от приобщените по делото веществени доказателства, част от тази сума, а именно 7 лв. са предадени от подс. В. на органите на досъдебното производство. Ето защо не е налице законово основание да бъде осъден същия да заплаща на пострадалата тази сума. С оглед на горното съдът уважи гражданския иск за сумата 593 лв., ведно със законната лихва от датата  на извършване на престъплението, а именно 20,02,2009г г. до окончателното й изплащане ,като за разликата над тази сума до пълния предендиран размер от 600 лв.отхвърли гражданския иск като неоснователен.    

          С оглед отпадане необходимостта от запазване на веществените доказателства по делото банкнота от 5 лв. и банкнота от 2 лв.  съдът постанови същите да бъдат върнати на В.Г.М., от чието владение са били отнети.          

          С оглед изхода на делото и на основание чл.189,ал.3 от НПК в тежест на всеки от подсъдимите Съдът  възложи направените по делото разноски в размер на по 35  лв. На същото основание съдът осъди подс. В.В. да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лв., както и  да заплати на гражданския ищец и частен обвинител В.М.   направените от нея разноски по делото в размер на  600 лв.

 

          По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

           

            ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

            СЕКРЕТАР: МГ