Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 ..............

 

 

гр. **, 16.03.2010 година

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

**СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА

 

 

при секретаря П.Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 3 4 6 7 по описа за 2 0 0 8 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Ищцата П.П.В. е предявила обективно съединени осъдителни искове против **за присъждане на сума в общ размер на 50 000 лв., а при условията на евентуалност, в случай, че исковете против дружеството бъдат отхвърлени, е предявила искове за присъждането на същите суми против К.Н.Ш..

Претенциите се основават на твърдението, че 16.07.2006 год. в с. ** ответникът К.Ш., управлявайки л.а. **с рег. № ПМ **, е нарушил правилата за движение и виновно е предизвикал ПТП, при което се блъснал в движеща се по пътя каруца, в която се намирала ищцата. Вследствие на удара  ищцата паднала на земята. При удара изпитала остри болки по цялото тяло и най-вече в областта на дясната ръка, където имала отворена рана и в областта на десния крак. Причинена й била средна телесна повреда, изразяваща се в луксация на дясната лакетна става, довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник, наложило се оперативно лечение.

С влязло в сила съдебно решение, постановено по НАХД **год. на ПРС Ш. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б НК.

Вследствие на инцидента ищцата претърпяла операции на дясната ръка, последвани от рехабилитационни процедури, но въпреки това и понастоящем ръката й била обездвижена, което й пречело да извършва физически труд. Чувствала се непълноценна, тъй като и сега, и занапред срещала затруднения в ежедневието си и имала нужда от чужда помощ. Лишавала се от заниманията, които до катастрофата й доставяли радост, като плетене, отглеждане на декоративни растения. Снижено било самочувствието й.

Излага твърдение, че по отношение на управлявания от Ш. автомобил била налице сключена застраховка гражданска отговорност със **, преименовано в **.

Предвид изложените фактически твърдения, моли съда да постанови решение, с което да осъди Застрахователната компания да й заплати сумата в общ размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, формирана както следва:

- сумата 10 000 лв., обезщетение за вредите, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на засегнатата анатомична цялост, които изпитала при падането по цялото тяло, както и последващите страдания;

- сумата 10 000 лв., обезщетение за вредите, изразяващи се в болки и последващи страдания, вследствие на наложилата се операция, получени при нарушената тъканна цялост по време на операцията;

- сумата 10 000 лв., обезщетение за вредите, изразяващи се създадените неудобства, вследствие на намалената функционалност на ръката и в частност значително ограничената й хватателна способност – нужда от чужда помощ при готвене, чистене, пране и къпане; невъзможност сама да извършва обичайни за нея дейност като отглеждане на зеленчуци, приготвяне на зимнина;

- сумата 10 000 лв., обезщетение за вредите, изразяващи се страданието от невъзможността да извършва обичайните си дейности, които й доставят удоволствие – плетене и отглеждане на декоративни растения;

- сумата 10 000 лв., обезщетение за вредите, изразяващи се в намалено самочуствие.

Главниците се търсят ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.

При условията на евенуалност, в случай че исковете против главния ответник бъдат отхвърлени, същите се предявяват срещу прекия причинител на вредите К.Н.Ш..

Главните искове са с правно основание чл. 226 от Кодекса за застраховането.

Евентуалните искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Исковата молба е редовна, отговаряща на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Инициираното въз основа на нея производство е процесуално допустимо.

В срока по чл. 131 ГПК главният ответник **е депозирал писмените си отговори – основен и допълнителен. Счита исковете за процесуално допустими, като оспорва основателността им. Счита, че въз основа на влязлото в сила решение на наказателния съд по несъмнен начин са установени деянието, самоличността на извършителя и вината му. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания и последвалите ги усложнения при проведеното лечение, в т.ч. наличието на връзка между деянието и намалената функционалност и ограничена хватателна способност. Излага аргумент, че обичайната продължителност на възстановителния процес е от 3 до 4 месеца, а в случая лечението продължило много повече. Смята, че отговорен за болките и страданията, предизвикани от неправилното лечение, е **, в качеството му на възложител на работата на лекуващия екип, който е съпричинил вредоносния резултат. Счита, че вредите, свързани с усложнения в лечението, са съпричинени и от самата ищца, която не е провела правилно и пълно лечение. Оспорва иска и по размер, като счита, че заявената претенция не съответства на описаните болки и страдания и е завишена повече от 20 пъти. Ангажира доказателства. Доразвива съображенията си по същество в писмена защита.

Ответникът по евентуалните искове К.Н.Ш. с отговора, приложен на л. 15 от делото на ПОС,  оспорва същите по размер. Счита, че последиците от нараняването са отзвучали към настоящия момент.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

 

Изискано и приложено по настоящото дело е НАХД № **год. на ПРС, ХVІІ н.с. Въз основа на него се установява, че с влязло в сила съдебно решение № ** от 10.10.2007 год. на **ски районен съд, е признал подсъдимия  К.Н.Ш. за виновен в това, че на 16.07.2006 год. в с. **, обл. **, при управление на МПС - л.а. ВАЗ 2103, с ДКН № ПМ ** е нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 1, 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2 чл. 23, ал. 1, чл. 41, ал. 1 и ал. 2, чл. 123, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П.П.В., изразяваща се в луксация на дясната лакетна става, наложило оперативно лечение, довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник, поради което на основание чл. 378, ал. 4, ар. ал. 1, ар. чл. 78а, ал. 1, ар. чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказания „Глоба” в размер на 500 лв.

Решението на наказателния съд е влязло в законна сила на 26.10.2007 год.

Съобразно нормата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Въпреки, че крайният съдебен акт на наказателния съд не е наименован присъда и с него не е наложено наказание, предвидено в чл. 37 НК, той съдържа в себе си произнасяне по всички въпроси, които съдът третира при постановяване на присъдата. Признал е ответника по настоящото дело за виновен в това, че е нарушил правилата за движение, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца в настоящото производство.

Ето защо, въз основа на цитираната норма, настоящият съдебен състав следва да приеме за установено на първо място, че Ш. е автор на противоправно деяние – управление на моторно превозно средство в нарушение на установените от специалния закон правила за движение по пътищата, неговата вина, както и обстоятелството, че вследствие на противоправното му поведение е причинил три средна телесна повреда на ищцата, наложила оперативно лечение, довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник.

 

Не се спори между страните по делото, а и от представената по реда на чл. 190 ГПК застрахователна полица /л. 79/ се установява, че по отношение на управлявания от ответника Ш. автомобил – л.а. ** с рег. № ПМ **, е бил сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” със **. Договорът е подписан на 01.02.2006 год. и е за срок от 02.02.2006 год. до 01.02.2007 год. / в т.ч. към 16.07.20006 год./. По силата на съглашението застрахователят се е задължил пред застрахования, в случай, че при управление на лекия автомобил виновно причини неимуществени вреди, да обезщети пострадалия до размер на „минималните застрахователни суми по действащото законодателство”., без да са посочени тези размери в полицата.

Според действащата към момента на сключването на застрахователния договор Наредба № 18 за задължителното застраховане минималната застрахователна сума за неимуществени вреди, вследствие на телесно увреждане за всяко събитие при едно пострадало лице е 700 000 лв.

 

По силата на решение на регистърния съд от 23.03.2007 год. е вписана промяна в наименованието на застрахователното дружество от ** на **. Същото е служебно известно на съда, а се установява и от приетото удостоверение на СГС /л. 4 от делото на ПОС/.

Досежно вида и степента на претърпените от ищцата вреди се установява следното:

По делото е приета многобройна медицинска документация, установяваща здравословното състояние на В. след произшествието.

Със съдебно-медицинско удостоверение № **год., с което ищцата е освидетелствана девет месеца след произшествието.  При прегледа на В. и след запознаване с епикризите, съдебният медик е приел, че пристаналия на 16.07.2006 год. инцидент на ищцата е била причинена луксация /изкълчване/ в областта на дясната лакътна става, което е наложило двукратна оперативна интервенция и налагане на гипсова имобилизация. Травмата е усложнена с развитието на  контрактура /ограничение движенията на крайника в самата става и намалена нервна проводимост. Травматичното увреждане е причинено по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и отговаря по начин и време да се е получило както се съобщава от В. – при падане от каруца и удар в областта на дясната лакътна става.

На л. 38 от делото е приложено ЕР на ТЕЛК от 07.02.2007 год., с което на ищцата е определена 76 % намалена работоспособност, с водещата диагноза счупване на костите на предмишницата. Определеният срок на инвалидизация е една година. С исковата молба е представено и експертно решение на ТЕЛК от 04.02.2008 год., с което В. е преосвидетелствана, като й е определена 72 % намалена работоспособност, считано от 01.12.2006 год. с водеща диагноза счупване на костите на предмишницата. Обсъждано е състояние след понесена луксация на  дясната лакътна става, завършила с резекция на главата на лъчевата кост. Установен е функционален дефицит, който се определя така: 50 % за ограничение движенията на дясна лакътна става, в т.ч. и ротаторните и 30 % за  ограничената подвижност на дясната  киткена става от тежка степен. С това ЕР отново е бил определен срок на инвалидизацията – 1 година. С ново ЕР на ТЕЛК от 23.02.2009 год. В. е преосвидетелствана, като са потвърдени определените с предходното решение 72 % намалена работоспособност, за нов срок от две години, до 01.02.2011 год. Така от приетите по делото доказателства се установява, че на ищцата е трайно неработоспособна вследствие на процесното увреждане, за периода от 01.12.2006 год. до 01.02.2011 год.

По делото е  допусната съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице д-р Д.Б.М., старши ординатор при катедра Ортопедия и травматология при **, се е запознало както с медицинската документация, приложена по настоящото дело, в т.ч. изискана от **, с документацията, приложено по изисканото НАХД, по което е постановена влязлата в сила присъда, с рентгенови снимки, извършил е и преглед.

Експертизата е установила въз основа на медицинската документация, че на 16.07.2006 год., след падането й от каруца, В. е откарана по спешност в дежурна травматология, където са й направени рентгенови снимки, прегледана е от ортопед, хирург и неврохирург, като е установена разкъсно-контузна рана над десен лакът от вътрешната страна на мишницата, умерено кървяща, с големина 5 см., пълно изкълчване на дясната лакътна става и контузия на главата, без неврологична симптоматика. Било е налице разкъсване на всички структури, които стабилизират ставата, което дефинира увредата като много тежка. В. е приета в отделение по травматология. Оперирана е по спешност с наместване на изкълчена лакътна става. Поставена е гипсова имобилизация, дренаж, предписано е и антибиотично лечение. Изписана е на 19.07.2006 год. с указания да следи инервацията на гипсираната ръка, сваляне на конци и преглед след 1 месец.

След свалянето на гипса се е установила невъзможност за движение в дясната лакътна става и в дясната гривнена става. Дадени са указания за провеждане на лечебна физкултура, каквато е била проведена, но тъй като е установено, че не се постига успех при раздвижването, са били направени нови рентгенови снимки, от които се е установила следтравматична калцификация в меките тъкани на дясната лакътна става и леко изместване на главичката на същата става, което е довело до невъзможност за свиване и изпъване на лакътната става и нарушени ротаторни движения на предмишницата.

На 09.10.2006 г. В. е повторно хоспитализирана за оперативно лечение с цел освобождаване и подпомагане движенията на дясната лакътна става. При повторната хоспитализация е установено зараснало неразместено счупване на крайната част на лъчевата кост и силно изразена атрофия на костта в областта на китката и дланта – обезкалцяване на костната структура, наречено „Заболяване на Зудек”. Извършена е и ЕМГ, при което се установило леко до умерено нарушение на двата нерва, които участват активно в движението на ръката. На 20.10.2006 г. под общо анестезия е извършена манипулация на сгъване и разгъване в лакътната става, след което ръката е фиксирана в изправено положение. В. е била изписана на 07.11.2006 г. след проведена лечебна физкултура, свалени конци и шина, с указания за продължаване на рехабилитация и провеждане на санаториално лечение.

Още на 09.11.2006 г. В. е постъпила в Клиника по ранна рехабилитация и изписана на 20.11.2006 г. без промяна в обема на движенията, със силно затруднение на самообслужването. Дадени са й били препоръки за продължително рехабилитационни мероприятия в извънболнични условия. През периода от 31.03.2008 г. до 10.04.2008 г. В. е провела рехабилитационен курс в **, където е била приета с оплаквания за невъзможност да разгъне дясната лакътна става. Отново е констатирана увредата на десния лъчев нерв, в това число след двукратно направени ЕМГ.  

Вещото лице е извършило клиничен преглед на ищцата и е установило, че към момента на прегледа са налице ограничени непълни движения в дясна лакътна става и гривнена става. Разгъването на лакътната става е до 170 градуса, а сгъването до 70 градуса, като и двете движения са силно болезнени в крайните си точки. Силно ограничена до невъзможна е външната ротация на дясната предмишница. Силно ограничени и болезнени са движенията във всички посоки на дясната гривнена става. Намален е обема на мускулите на дланта. Хипертрофирали са мускулите на ръката като цяло. Налице е скованост на пръстите, намалена сила, захват и работоспособност. Затруднено е самообслужването.

Налице е усложнение на първоначалната травма, което е определено като ”Болест на Зудек”, изразяващо се в обезкалцяване на костта, което от своя страна се дължи на неврологично нарушение на микросъдовете,  а оттам и на храненето на съдовете. Според вещото лице всички изменения в крайните части на ръката – китка, длан и пръсти, се дължи именно на „Болестта на Зудек”, чието лечение следва да бъде продължително и упорито. А самата „Болест на Зудек” се дължи на много тежката първоначална увреда с разкъсване на всички ставни структури, разместване и притискане на всички околоставни структури на сложно изградената лакътна става. 

При увреда, каквато е претъпяла ищцата принципно се изпитва силна болка, а конкретните усложнения при нея, са силно болезнени. Болки са изпитвани след всеки постоперативен етап. С течение на времето болката е намалявала, но не е стихвала напълно никога.

В заключението си вещото лице е дало отговор на въпросите, формулирани от ответното дружество, досежно това налице ли е разминаване на травматичните увреждания, описани в решението на наказателния съд и медицинската документация. Според доктор М. в наказателното дело са отчетени само тези травматични увреждани, които са отразени в първоначалната медицинска документация. По наказателното дело не са били предмет на изследване впоследствие настъпилите увреждания. Отчетено е от д-р М., че е липсвала диагноза, досежно неразместеното счупване на долния край на дясната лъчева кост в областта на китката, което е отсъствало в първичната документация, поради липса на документирано оплакване за тази област на ръката. При първоначалния прием е снимана на рентген само лакътната става, тъй като оплакванията са били само за болки в тази област. Според вещото лице това се дължи на доминиращата многократно по-силна болка от разместената лакътна става. Доколкото при гипсирането е била имобилизирана и гривнената става, лечението на това счупване е било напълно правилно.

Според разясненията на вещото лице  в съдебно заседание, дадени по въпросите на пълномощника на ответното дружество, обстоятелствата, довели до повторна операция са констатираните две усложнения – на първо място вкалцяването на меките тъкани около ставата и на второ място изместването на главичката на лъчевата кост. Цялостното увреждане на В. е плод на първичната луксация. При първоначалното приемане на В. в болница не е било диагностицирано увреждането на нервите, тъй като към този момент не са били установени двигателни нарушения. Такива нарушения са настъпили впоследствие, след като разместено счупване е увредило храненето на костта и нервите. Д-р М. е категоричен, че В. е „лекувана по всички закони на ортопедията и травматологията”.

Заключението по първоначалната съдебномедицинска експертиза е оспорено от пълномощника на ответното дружество, с основното възражение, че е дадено от лекар, който е в трудово-правни отношения с **, в което лечебно заведение е проведено лечението на ищцата, поради което същият не е обективен.

Доколкото са били налице предпоставките на чл. 200, ал. 3 и чл. 201 ГПК, е уважено искането на ** за допускане на тройна съдебно-медицинска експертиза, повторна и комплексна по характера си, в състава на която са включени двама специалисти в областта на ортопедията и един в областта на неврологията. Събирането на допуснатото доказателство, въпреки положените усилия в тази насока, се е оказало, че представлява особено трудност по смисъла на чл. 158, ал. 1 ГПК, поради което и с определение, четено в последното по делото съдебно заседание, допуснатата експертиза е заличена.

При наличие по делото на една единствена експертиза и при нейната комплексна преценка, съдът напълно кредитира заключението на д-р М., като задълбочено, компетентно и обективно. Не възприема за обосновани доводите на ответната страна за неговата пристрастност. Не са налице обстоятелства, обосноваващи подобна пристрастност. ** не участва в процеса като трето лице помагач, срещу него не са предявени насрещни искове, не е страна в процеса, което да съставлява основание за отвод на експерта, в каквато насока са били направени искания. Вещото лице подробно и научно аргументирано обосновава изводите си защо приема проведеното лечение за адекватно и защо приема усложненията в здравословния статус на В. като усложнение и резултат на първоначалната травма.

 

По настояване на ответната страна са изслушани отговорите на ищцата по въпроси, формулирани по реда на чл. 176 от ГПК досежно това как е протекло лечението й след произшествието. В. е дала отговори и на недопуснатите въпроси по реда на чл. 176 досежно механизма на произшествието и действията на Ш., като заявява, че не е осъзнала, как е станала катастрофата, автомобилът на ответника „се намуши под каруцата”, след което ищцата се обърнала, като самият капак на каруцата е разрязал ръката й в областта на лакътя. След катастрофата ответникът Ш. я дръпнал за ръката, при което тя го помила да не я дърпа, тъй като тече кръв. Изпитала остра болка при това издърпване. Ш. не се обадил на Бърза помощ, запалил колата си и си тръгнал. Досежно оздравителния процес, разяснява, че е претърпяла две операции, била е гипсирана два пъти, провела е двукратно балнеолечение във ** и **; била е на раздвижване в Спортния диспансер и в Първа поликлиника в град **. Всички предприети от нея процедури са били предприети по предписание на лекари.

 

За претърпените от ищцата болки и страдания на същата са допуснати гласни доказателства.

Според показанията на свидетеля **, участник в процесното ПТП, управлявал каруцата, В. е стояла зад него. При падането на ищцата е била срязана ръката й. В. претърпяла операция. Ръката й била гипсирана в продължение на около 40 дни. Оплаквала се, че много я боли ръката. Преди инцидента ищцата ходила у тях, в село **, и им помагала в работата в двора. Била работлива жена.

След това станала много плаха. Не можела да работи нищо. Не можела дори да си отреже хляб, да си сложи да яде, хранела се с лявата ръка. И сега не определя П.В. като здрава. Посещавала семейството на свидетеля няколко пъти в месеца и все се оплаквала. Не можела да си завърти ръката, не можела да я вдигне нагоре. Можела да я движи само хоризонтално.

Разпитан като свидетел е и **, лице с което ищцата живее на съпружески начала към момента на ПТП и към момента на разпита. Свидетелят разбрал за инцидента, когато бил на работа. Посетил В. в болницата, където била приета. Била оперирана, с гипсирана ръка, все още в упойка. Когато излязла от упойка изпитвала страшни болки. Постоянно плачела. Била гипсирана около месец. След свалянето на гипса не се оправила, болката продължила. При контролния преглед я уведомили, че следва да постъпи отново в болница, за да й бъде направена втора операция. След изписването й от болницата, останала в отделение за физиотерапия, но болките продължавали, били постоянни, денонощни. Свидетелят посред нощ ходил до аптеки, за да й осигури обезболяващи, каквито й били предписани. В. не можела да се обслужва с дясната ръка, дори до тоалетна не можела да ходи. По предписание на лекарите ищцата ходила за рехабилитация във ** и **.

Разяснява, че преди инцидента е била пъргава. Помагала на приятелско семейство за копаене, гледане на животни, а сега била несамостоятелна. Преди да тръгне на работа свидетелят трябвал да й приготвя всичко, като на бебе. Преди инцидента плетяла. Осигурявала си допълнителни доходи, чрез плетене на детски дрехи, приготвяла зимнина, занимавала се с отглеждане на зеленчуци. Гледала цветя. Понастоящем всичко било занемарено. Налагало се свидетелят да готви, пере и чисти. След инцидента се чувствала постоянно отчаяна. Изпитвала срам от хората. Било й неудобно. Постоянно държала под мишницата си кърпа, която да поддържа ръката й в състояние, в което не изпитва толкова силна болка.

 

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи.

По главния иск

Съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ, при застраховка “гражданска отговорност” увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено от една страна осъществяването на деликт, а от друга страна наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.

По настоящото дело се установиха и двете предпоставки, необходими за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 226 КЗ.

На базата на събраните по делото доказателства се установи осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.

С влязъл в сила съдебен акт, приравнен по правната си природа на присъда, съдът е признал ответника по настоящото дело Ш. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, предл. второ НК – причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост при управление на МПС, в нарушение на правилата за движение.

Съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. ГПК изброява лимитивно пределите в които гражданския съд е обвързан. Гражданския съд е длъжен за зачете присъдата относно следните факти: 1. дали е извършено деянието; 2. неговата противоправност; и 3. виновността на дееца /в който факт се включват два поделемента – авторство и вина/.

Пренесени тези принципни положения към настоящия казус водят до следните изводи. Настоящият граждански съд е обвързан и следва да приеме за установено по делото, че е извършено противоправно деяние, от страна на Ш., изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по ЗДв.П, регламентиращи задължения за водача на МПС  с поведението си да не създава опасности и пречки за движението и да не поставя в опасност живота и здравето на хората, да контролира непрекъснато пътните превозни средства, които управлява  и пр.

Установено е, че деянието е виновно, като вината е във формата на непредпазливост – Ш. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Установено е и обстоятелството, че деянието на Ш. е причинило средна телесна на ищцата.

Така са установени всички елементи от фактическия състав на деликта, поради което и за Ш. е възникнала отговорност да обезщети причинените вследствие на неправомерното му поведение вреди.

Досежно вида на вредите, следва да се има предвид, че първоначално ищцата ги е описала общо, без да претендира отделно обезщетение за всяка вреда /какъвто подход се споделя изцяло от настоящия съдебен състав/, но в процедурата по чл. 129 ГПК ищцата е била задължена да ги детайлизира и посочи отделно обезщетение за всяка вреда.

В тази насока съдът намира за установена по делото въз основа на писмените доказателства, свидетелските показания и приетата СМЕ, заключението по която съдът кредитира изцало, всяка една от сочените в исковата молба неимуществени вреди.

Така, установиха се вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на засегнатата анатомична цялост, които изпитала при падането по цялото тяло, както и последващите страдания;

Установиха се вреди, изразяващи се в болки и последващи страдания, вследствие на наложилата се операция, получени при нарушената тъканна цялост по време на операцията;

Установи се усложнение на здравето, вследствие на намалената функционалност на ръката и в частност значително ограничената й хватателна способност – нужда от чужда помощ при готвене, чистене, пране и къпане; невъзможност сама да извършва обичайни за нея дейност като отглеждане на зеленчуци, приготвяне на зимнина. От заключението на вещото лице се установи, че е налице посттравматично увреждане, болест на Зудек, в пряка причинно-следствена връзка с луксацията на лакътната става, която се е изразила в увреждане на костите и мускулите, а оттам и до увреждане на нервите, които отговарят за движението на ръката. Установена е намалена хватателна способност, а оттам и всички описани в исковата молба последици около невъзможността В., която е десничар, да се обслужва сама.

Установиха се вреди, изразяващи се страдание от невъзможността да извършва обичайните си дейности, които й доставят удоволствие – плетене и отглеждане на декоративни растения. Неоснователни са доводите на ответното дружество, развити в писмената защита по делото, че доказателства досежно тези вреди не са събрани. В показанията на св. ** се съдържан достатъчно данни за обстоятелството, че преди произшествието ищцата е плетяла, дори си е осигурявала допълнителни доходи от тази дейност и е отглеждала декоративни растения на терасата, а сега не може дори да се обслужва, всичко е занемарено и тя страда от състоянието си, причинило и тази невъзможност.

Посредством гласните доказателства се установиха и вреди, изразяващи се в намалено самочуствие. Отново в показанията на св. ** се съдържат данни, че ищцата се срамува от хората, неудобно и е да излиза и общува, под ръката си държи кърпа, от която усеща допълнителни неудобства, дори не желае да седне на заведение предвид неудобството, притеснява се.

Съдът приема за неоснователно възражението на ответното дружество, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на самия пострадал, изразяващо се в неправилно и непълно лечение. Установи се, че В. е изпълнявала препоръките, дадени й от лекуващите лекари. Постъпвала е двукратно на оперативно лечение. Изпълнявала е предписанията за провеждане на физиотерапия. Посещавала е санаториуми.

Досежно втората предпоставка на чл. 226 КЗ се установи, че към датата на процесното ПТП по отношение на лавтомобила управляван от ответника физическо лице е бил сключен валиден застрахователен договор с ответното дружество за застраховка ГО. Според чл. 223, ал. 1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Т.е. в тежест на ответника се е породило задължение да обезщети пострадалата при произшествие, причинено виновно от водача на застрахования автомобил.

Предвид изложеното съдът намира, че главните искове, насочени срещу ** са доказани по основание. В полза на ищцата следва да бъдат присъдени обезщетения за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Водим от принципа за справедливост на обезщетението, като прецени сериозността на причинените на ищеца травми, взе предвид установената степен на увреждане,  претърпените две операции; степента на причинена трайна неработоспособност, изключително дългия период на възстановяване, усложненията, силните болки, неотшумели и към момента на подаването на исковата молба, необходимостта от постоянно ползване на болкоуспокояващи, влошеното качество на живот, необходимостта да бъде обгрижвана и обслужвана от близките си, намира следното:

Приема, че искът за присъждане на сумата 10 000 лв., обезщетение за вредите, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на засегнатата анатомична цялост, които изпитала при падането по цялото тяло, както и последващите страдания за основателен до размер на 8 000 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендира размер – отхвърлен;

Искът за присъждането на сумата 10 000 лв., обезщетение за вредите, изразяващи се в болки и последващи страдания, вследствие на наложилата се операция, получени при нарушената тъканна цялост по време на операцията, приема за основателен до размер на 8 000 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендира размер – отхвърлен;

Искът за присъждането на сумата 10 000 лв., обезщетение за вредите, изразяващи се създадените неудобства, вследствие на намалената функционалност на ръката и в частност значително ограничената й хватателна способност – нужда от чужда помощ при готвене, чистене, пране и къпане; невъзможност сама да извършва обичайни за нея дейност като отглеждане на зеленчуци, приготвяне на зимнина намира за основателен до размер на 7000 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендира размер – отхвърлен;

Искът за присъждането на сумата 10 000 лв., обезщетение за вредите, изразяващи се страданието от невъзможността да извършва обичайните си дейности, които й доставят удоволствие – плетене и отглеждане на декоративни растения, съдът приема за основателен до размер на 1000 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендира размер – отхвърлен;

Искът за присъждането на сумата 10 000 лв., обезщетение за вредите, изразяващи се в намалено самочуствие, съдът приема за основателен до размер на 1000 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендира размер – отхвърлен;

 

Главниците следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва от датата на увреждането. В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължения за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. А в съответствие с чл. 86 ЗЗД при забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования. Застрахователят отговаря за всички вреди, за които отговорност носи причинителя на вредата, в това число и за последиците от несвоевременното изпълнение на задължението за парична обезвреда. Следователно той носи отговорност не само за главницата, а и за законната лихва от момента на увреждането. Ето защо обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва от 16.07.2006 год. до окончателното плащане.

Предвид уважаването на главните искове, не следва да бъдат разглеждани евентуалните искове, насочени против К.Ш.

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Разноските се констатираха в размер на 1440 лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. От тях в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 720 лв., пропорционално на уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото ищецът е бил освободен от внос на ДТ и с оглед уважаването на исковите му претенции, дължимата за производството върху уважената част от исковете ДТ следва да се възложи върху ответното дружество. Ето защо ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда сумата 1000 лв. ДТ, както и 60 лв. разноските за СМЕ, заплатени от бюджета на съда.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за воденето на делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете. Разноските се констатираха в размер на 1440 лв. адвокатско възнаграждение и 60 лв. депозит за първоначалната експертиза.  От тях в полза на ответното дружество следва да се присъдят 750 лв.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

          О С Ъ Ж Д А **, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. **, **, ул. **, да заплати на П.П.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. **, **, **, **, адв. Х.Р., обезщетения за неимуществени вреди, причинени виновно и противоправно от ответника по предявените евентуални искове - К.Н.Ш., ЕГН **********,***, когато при управление на л.а. ** с рег. № ПМ **, по отношение на който автомобил е сключен договор за застраховка “гражданска отговорност със ** АД, като за деянието с Ш. е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд, постановено по НАХД № **год. по описа на ПРС, ХVІІ н.с., както следва:

СУМАТА 8 000 лв., обезщетение за вредите, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на засегнатата анатомична цялост, които изпитала при падането по цялото тяло, както и последващите страдания,

а за разликата над присъдения размер до пълния претендиран от 10 000 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА;

СУМАТА 8 000 лв., обезщетение за вредите, изразяващи се в болки и последващи страдания, вследствие на наложилата се операция, получени при нарушената тъканна цялост по време на операцията, 

а за разликата над присъдения размер до пълния претендиран от 10 000 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА;

СУМАТА 7 000 лв., обезщетение за вредите, изразяващи се създадените неудобства, вследствие на намалената функционалност на ръката и в частност значително ограничената й хватателна способност – нужда от чужда помощ при готвене, чистене, пране и къпане; невъзможност сама да извършва обичайни за нея дейност като отглеждане на зеленчуци, приготвяне на зимнина,

а за разликата над присъдения размер до пълния претендиран от 10 000 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА;

СУМАТА 1 000 лв., обезщетение за вредите, изразяващи се страданието от невъзможността да извършва обичайните си дейности, които й доставят удоволствие – плетене и отглеждане на декоративни растения,

а за разликата над присъдения размер до пълния претендиран от 10 000 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА;

сумата 1 000 лв., обезщетение за вредите, изразяващи се в намалено самочуствие,

а за разликата над присъдения размер до пълния претендиран от 10 000 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА;

законната лихва върху присъдените пет обезщетения за неимуществени вреди, начиная датата на увреждането – 16.07.2006 год. до окончателното плащане.

 

О С Ъ Ж Д А **, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. **, **, ул. **,да заплати на П.П.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. **, **, **, **, адв. Х.Р. сумата 720 лв. разноски по делото, пропорционално на уважената част от исковете.

 

О С Ъ Ж Д А П.П.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. **, **, **, **, адв. Х.Р. да заплати на **, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. **, **, ул. **, сумата 750 лв. разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете.

 

О С Ъ Ж Д А **, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. **, **, ул. **, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на ВСС, по сметката на Районен съд ** сумата 1000 лв. дължима върху уважената част от исковете държавна такса и сумата 60 лв. заплатен от бюджета на съда  депозит за съдебно-медицинска експертиза.

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред **ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

Вярно с оригинала.

Секретар: ПТ