Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№ 429

 

гр. Пловдив, 03.02.2012г

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            Пловдивският районен съд, ІІІ гр. с-в, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                           Районен съдия: ЕЛЕНА ТАХЧИЕВА

 

при съдебен секретар Пенка Атанасова, като разгледа гражданско дело № 9554 по описа на съда за  2011 г., за да се произнесе съобрази:

 

            Предявени са осъдителни искове с правна квалификация  чл. 74 от ЗЧСИ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

 

           Ищецът С.Г.З. чрез пълномощника си твърди, че е претърпял имуществени вреди /загуби/ в резултат на действията на ответника А Н А, в качеството му на Частен съдебен изпълнител, с район на действие –ПОС. Посочва, че през м. декември 2010г. получил по пощата покана за доброволно изпълнение по ИД № за задължения, както следва:1722,50лв- главница, 628,93лв –неолихвяема сума, 23,36лв- лихви, 405лв- разноски по изп. дело, както и 257,98лв- такса по Тарифата по ЗЧСИ.

        Твърди, че посоченото изпълнително дело било образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № г на ПРС срещу починалите към момента на образуване на това дело негови родители Г А З. и Н Н З, които били осъдени солидарно да заплатят на кредитора Банка ДСК ЕАД посочените в заповедта суми. Поради това, че в заповедта за изпълнение и изпълнителния не се споменава неговото име, не предприел други действия, освен да уведоми ЧСИ за отказа си от наследството на майка си и баща си с молба с вх. № г. В последствие установил, че  по това изпълнително дело е запорирана сметката му в клон на същата банка в гр.Р, от която била отнета сумата в размер на 1584,94 евро. Счита, че постановения съдебен акт по посоченото частно гражданско дело е нищожен, като издаден срещу лица, които са починали преди образуване на делото, от което следвало, че изпълнителното дело е недопустимо, а действията на съдията изпълнител – незаконосъобразни. Дори, да се приемело, че ответникът в качеството си на ЧСИ валидно е образувал изпълнителното производство, то последният е нарушил задълженията си по чл. 429, ал.2 изр. второ от ГПК, тъй като не е дал срок, в който да заяви дали приема наследството от покойните си родители, и едва тогава да пристъпи към принудително изпълнение.

        С оглед на изложените фактически обстоятелства иска постановяване на осъдително решение против ответника в неговото качество на ЧСИ, с което на основание чл.74 ЗЧСИ му възстанови неправомерно отнетата сума от 1584,94 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира и деловодни разноски. 

 В срока за отговор ответникът чрез пълномощника си е направил обстойни възражения против допустимостта и евентуално основателността на претенцията.

Възражения по допустимостта на иска:

-          искът по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 74 ЗЧСИ е недопустим, като предявен срещу ненадлежна страна, тъй като ответникът в качеството си на ЧСИ не е пасивно легитимиран по него;

-          в срока по чл.414 ГПК след връчване на поканата за доброволно изпълнение, ищецът не е подал възражение, че не дължи сумата по  заповедта, поради това и последващия иск за установяване недължимостта на вземането е недопустим.

     Възражения по основателността на иска:

 -в срока за доброволно изпълнение ищецът не е уведомил ответника за отказа от наследството на родителите си, който е сторен на 23.02.2011г /след издаване на изпълнителния лист и получаване на призовката за доброволно изпълнение/ очевидно, за да се избегне плащане. 

  Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира предявените искове за допустими.  

 По отношение допустимостта на исковете съдът се е произнесъл при разрешаване на предварителните въпроси по чл.140 ГПК, които съображения напълно се споделят от настоящия състав.

Неоснователни са доводите, че ответникът в качеството си на частен съдебен изпълнител не е пасивно легитимиран по иска, тъй като е действал именно в това си качество по искане на взискателя Банка ДСК ЕАД, по чиято сметка са приведени сумите. Това е така, тъй като пасивната процесуална легитимация като предпоставка за валидното учредяване на процеса се извлича от фактическите твърдения и петитума на исковата молба. Ищецът е насочил претенцията за репариране на вредите именно против ответника като ЧСИ, от чиито незаконосъобразни действия твърди, че е претърпял загуби, поради което и точно той се явява пасивно процесуално легитимиран по иска. Доколко, действията на съдебния изпълнител се явяват незаконосъобразни и в пряка причинна връзка с търпените загуби е въпрос на материална легитимация по иска, по който се дължи произнасяне с крайния съдебен акт по съществото на спора.

 На второ място  са предявени осъдителни искове, а не установителни такива по чл.422 ГПК, за които се отнасят преклузивните срокове по чл.414 ал.2 ГПК.  

От фактическа страна  е безспорно установено, че ответникът в качеството  на частен съдебен изпълнител, с район на действие- съдебния район на ПОС е образувал против ищеца изпълнително дело №  по молба на взискателя Банка ДСК ЕАД. За изпълнително основание е послужила издадената по частно гражданско дело № гр.с..гр.д.  заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен в полза на кредитора Банка ДСК ЕАД, с които е разпоредено длъжниците Л Г.З. и Н Н З солидарно да заплатят сумите 1722,50лв- главница, 482,82-лихви и разноски, предмет на заповедта. Посоченото частно гражданско дело е образувано по заявление на Банка ДСК ЕАД подадено в регистратурата на съда на 20.10.2010г, към който момент и двамата длъжници (родители на ищеца) са били покойници.

От представените в заверени копия удостоверения за наследници се установява, че Г АЗ. е починал през 2006г, а Н НЗ през 2008г – т.е. далеч преди издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист въз основа на нея.

На ищеца заедно със заповедта е връчена покана за доброволно изпълнение на 09.12.2010г /който факт не е спорен между страните/. От самата покана, приложена в копие по делото, се установява, че е адресирана лично до ищеца в качеството му на наследник на посочените лица.

Безспорен също е факта, че в рамките на предвидения в закона двуседмичен срок ищецът не е оспорил издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № г, подавайки възражение пред съда по чл. 414 ГПК, нито в рамките на този срок е представил доказателства по изпълнителното дело за отказа  от наследството на покойните си родители. Отказ от наследството на Г З. и НЗагорчева е направил след изтичане на посочения срок - на 23.02.2011г и 01.04.2011г (видно от приложените удостоверения на ПРС л.10 и л.11) и уведомил за него частният изпълнител едва на 07.03.2011г с молба с вх. № г. Към този момент на 09.02.2011г съдебният изпълнител вече е наложил запор върху сметка на ищеца, открита в Банка ДСК ЕАД клон Р, сумата по която в размер на 1584,94лв е преведа по сметка на взискателя. 

С оглед на така приетите за установени факти приема, че не е осъществен състава на чл. 74 от ЗЧСИ във вр. с чл.45 ал.1 ЗЗД.

Съгласно посочената законова разпоредба, частният съдебен изпълнител отговоря за вреди, които е причинил при извършване на своята дейност. Тази отговорност е аналогична на отговорността за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане. По делото не са установени законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника - противоправно действие или бездействие, вина, вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и противоправното поведение. Отговорност за ответника в качеството на частен съдебен изпълнител по чл.74 ЗЧСИ би възникнала само, когато последният е извършил неправомерни действия при изпълнение на дейността си. В случая, не е така. Ищецът е посочил като увреждащо действие предприетите от страна на съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против лица, починали преди тяхното издаване. Частният изпълнител, обаче е образувал изпълнителното производство въз основа на издадена от компетентния съд заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, които актове не само го овластяват, но и задължават по молба на кредитора да предприеме действия по принудително изпълнение.

 Преди предприемането на действия по принудително изпълнение частният изпълнител е връчил надлежно заповедта за изпълнение заедно с покана за доброволно изпълнение /на 09.12.2010г/, от който момент длъжникът разполага с правото да направи възражение за недължимост на сумите пред съда, издал заповедта в двуседмичен срок. В рамките на този срок, който не е спорно, че ищецът е пропуснал, последният е следвало да подаде възражение, позовавайки се именно на факта на настъпилата преди подаване на заявлението смърт на длъжниците, което е достатъчно основание за нейното обезсилване от съда. В този случай ще е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433 т.3 ГПК. Ищецът е пропуснал както  двуседмичния срок за възражение, така и същия този срок в рамките на който е можел да подаде частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Този негов пропуск не може да вмени във вина на съдебният изпълнител, който е образувал изпълнителното производство и предприел действия по принудително изпълнение въз основа на издаден по надлежния ред изпълнителен лист, който не е обезсилен от компетентния съд, респ. отменен акта, с който е издаден.

Неоснователни са и доводите в исковата молба, касаещи неправомерни действия на частния съдебен изпълнител, който не е изпълнил задълженията си по чл. 429 ал.2 изр. второ ГПК, тъй като именно наследникът е този, който следва да установи, че се е отказал от наследството на праводателите си, респ. заяви, че не го е приел. Само в последния случай, за частният съдебен изпълнител ще възникне задължение за определяне на срок по чл.51 ЗН за приемане на наследството.

Както вече се посочи, в срока за възражение ищецът не само не е представил такива доказателства, но и към този момент той все още е имал това качество на наследник на покойните си родители, поради това, че отказите от наследството на Г А З. и Н Н З са вписани в особената книга на ПРС на 23.02.2011г. и 01.04.2011г. Ищецът е подал молба до частния съдебен  изпълнител за липсата си на това качество едва на 07.03.2011г, след като е наложен запор на сметката му в клон на Банка ДСК на 09.02.2011г., поради което и не може да се приеме, че последният е извършил неправомерно това действие.

С оглед на обсъденото до тук, следва че не е налице противоправно поведение като елемент от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, поради което и безпредметно се явява обсъждането на другите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност.

С тези съображения, предявените искове по чл. 74 ЗЧСИ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователни.

Ищецът е претендирал деловодни разноски, но такива не му се следват с оглед изхода на процеса.

Ответникът е претендирал и има право на разноски съгласно чл. 78 ал.3 ГПК, които следва да се възложат в тежест на ищеца в установения размер от 978лв-възнаграждение за процесуално представителство.

 Ето защо, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г.З. ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.Р, ул.Р С, № – чрез адв. И.Р. против АН А, в качеството  на Ч с и, с рег. № 826 и район на действие – съдебния район на П, ул.Р Д, №  за заплащане на сумата в размер на 1584,94 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на неправомерни действия на последния при изпълнение на дейността му като съдебен изпълнител по изп. дело №   и законната лихва от завеждане на исковата молба – 25.05.2011г, като неоснователни и недоказани.

 

        ОСЪЖДА С.Г.З. ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.Р – чрез адв. И.Р. да заплати на А Н А, с адрес: гр. П сумата от 978лв, представляваща направени по делото разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ : п /Елена Тахчиева/

Вярно с оригинала:

ПА