Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

Гр. Пловдив, 04.02.2011 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на осми декември през две хиляди и десета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА       

 

Секретар: Ирина Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4991 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно осн. правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ, във връзка с чл.330, ал.2 т.6 от КТ и чл.187, ал.1, т.3 и 10 КТ, чл.344, ал.1, т.2 от КТ; чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД; 

Производството е образувано по искова молба на Г.С.М. , ЕГН ******от с. К. , ул.”Д.” №*** област П.  , против “БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, Поделение за пътнически превози Пловдив, ЕИК 1754056470022, с адрес на управление гр. Пловдив, ул.”В.Априлов” №3, представлявано от д. и. М. М. Ищцата твърди, че е работила от 2004 г. по трудов договор в ответното поделение на БДЖ на длъжност  “к.  ”. На 06.01.2010 г. ищцата е обслужвала влак ***** от П. за С. До гара И.  всички пътници били редовни. На гара И.  се качили група от пътници, като някои от тях нямали билети. Ищцата ги подканила да платят билети, на което те отговорили, че нямали пари. Във влака нямало представители на транспортна полиция, към които ищцата да се обърне за помощ. Нередовните пътници събирали на по 4-5 човека по един лев, ищцата издавала билети на стойност 0,90 лева.  Възникнал скандал между ищцата и нередовните пътници, които не искали да плащат билети. В този момент на гара Е.П.  се качил контролен орган на БДЖ – Н.Е.  – в.п.  , който установил наличието на нередовни пътници. След 15 дни ищцата била извикана в управлението на БДЖ в С.  и в присъствието на господата М.   , Е.   , Д.    и др. е дала обяснения по случая. Три дни по-късно ищцата е дала писмени обяснения по случая и пред г-н К. в подразделението на БДЖ в С.   .  В последствие ищцата се е срещнала и с управителя на БДЖ в Пловдив инж. Мирчев, както и с управителя на БДЖ в С.   .  На 15.02.2010г. на ищцата е връчена заповед за д.у.    *** / 09.02.2010. Настоява се на това, че заповедта с която е наказана е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на изискванията на закона. Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване за незаконосъобразна Заповед №***/09.02.2010г. и отмяна на извършеното с нея  уволнение като незаконно, възстановяване на предишната работа, както и присъждане на обезщетение поради оставане без работа в размер на 3114,66 лева, съобразно допуснато изменение на размера на този иск, за шест месеца и за периода от 15.02.2010г. до 15.08.2010г., в едно със законна лихва, считано от дата на издаване на заповедта, както и направените по делото разноски.

Ответникът в писмен отговор, чрез пълномощника на представителя по закон чрез пълномощника а..Г., не оспорва допустимостта на иска, но оспорва неговата основателност. Възразява обжалваната заповед да е незаконосъобразна, като са били налице действително системни нарушения на трудовата дисциплина, за две от които ищцата била наказана със заповеди за дисциплинарно наказание „*** ” и „*** ”, а самата заповед за д.у.    била издадена за други нарушения, извършени последователно във времето, установени от контролни органи на работодателя, свързани с неизпълнение на преки задължения на ищцата по трудовото правоотношение – не таксуване или неправилно таксуване в проверяваните от нея като к.   пътнически влакове. Заповедта за д.у.    била подробно мотивиране и била издадена законосъобразно, при спазване законовите изисквания, като и наложеното наказание съответствало на тежестта на нарушенията.

В с.з. ищецът лично и чрез пълномощника а..В. си подържа изцяло предявените искове, с подробни съображения в писмена защита.

В с.з. ответникът, чрез пълномощника а.М.Г.  оспорва иска, подържа възраженията.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, като страните не спорят, а и от представения Трудов договор № ЛС-***/23.06.2006г., сключен на осн.чл.70 и вр.чл.67, т.1 КТ, в съответствие с твърденията на ищеца се установява, че между него и БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, Поделение за пътнически превози Пловдив, в качеството му на работодател, е съществувал сключен тр.договор за неопределено време, по силата на който Г.С.М.  е заемала длъжността “к.  ” с място на работа РЦПП С.   , с основно месечно тр. възнаграждение 184лв. и допълнително такова от 0,1% за всяка година трудов стаж и за нощен труд -42%. Трудовия договор е подписани от страна на работника и работодателя с което са изразили воля за сключването му, който не е прекратен в 6 месечния срока за изпитване, предвид което и съдът намира за установеното, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по валидно сключен ТД за неопределено време, както и ищеца да е работил при този работодател.

От представената Заповед № 68/09.02.2010г. (л.19) се установява работодателят да е издал такава, с която и е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” на Г.С.М. , връчена й на 15.02.2010г., удостоверено с  подписите на двама свидетели, за което страните не спорят.

Съгласно чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарно наказание се налага от работодателя с мотивирана писмена заповед, в която следва да е посочено нарушението /с неговите субективни и обективни признаци/, времето на извършването му,  вида на наказанието и правното му основание /законовия текст/.

В атакуваната пред Районния съд Заповед № **/09.02.2010г., работодателят е посочил като основание чл.330, ал.2, т.6 - д.у.   , наложено на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ “системни нарушения на трудовата дисциплина” за вида нарушение по чл.187, т.10 КТ – “неизпълнение на други трудови задължения предвидени в чл.15,т.7 и чл.17,т.5 от ИВК и чл.63, ал.1,т.1 от Тарифа за превоз на пътници, багажи и колетни пратки …”. От изложеното в нея се установява основанието за налагане на дисциплинарното наказание да са за вида нарушение на трудовата дисциплина – по чл.187, т.10 КТ – “неизпълнение на други трудови задължения предвидени при възникване на трудовия договор и установени с вътрешни правила”, които са конкретно посочени като такива в ИВК, за нарушение на който правила вече е са й били наложени преди това две наказания – със Заповед №***/12.10.09г. “*** ” и със Заповед № ***/30.06.09г. “*** ” . Основно описанието на извършеното деяние е следното: На 06.01.2010 г. М.  е обслужвала вагони 3 и 4 но влак 10110 пътуващ от П. за С.   , като в участъка гара Е.П.  – гара С.  била извършена проверка от контролен органа на БДЖ-ПП ЕООД. Проверката констатирала, че М. е издала общо шест билета за сумата от 7,35лв., като на пътуващи 18 пътника във вагон №4, които заявили да са дали по 1лв. е издала билети на трима от тях, а на пътуващи 10 пътника във вагон №3, които заявили да са дали по 1лв. е издала билети на двама от тях. На пътник пътуващ от гара К.ц до С.   , при цена но билета 4лв. издала билет за маршрут спирка М. п.- спирка Н. на стойност 2лв. На пътник пътуващ във влака издала билет от гара В. преди още влакът да е стигнал до тази гара , а и проверката установила да са с непроверени билети двама пътници качили се от И.  и К. Отделно от това М. предложила на контролния орган пари за не докладва. В заповедта е посочено, че тези действия на М.  съставляват нарушение на задълженията й да извършва проверка на пътуващите лица и да издава превозни документи на пътниците за маршрута по който пътуват по цени съгласно Тарифата за превоз на пътници, а когато установи пътник без билет , който отказва да плати билета си да уведоми началник влака и пътникът да бъде свален на следващата спирка.

С писмо изх.№551/27.01.2010г. връчено на М.  на 01.02.2010г. срещу подпис, са й искани обяснения в рамките на процедура по чл.193, ал.1 КТ за това, че при пътуващи във влака общо 28 пътника за пътуващите в 3 и 4 вагон общо11 пътника 3-ма са били без документи за пътуване, като след разпореждане на контролния орган е издала 2 билета, на един от пътниците е издаден билет от гара Вакарел преди още влакът да е стигнал до тази гара, а двама пътници качили се от И.  и Костенец са с непроверени билети. По повод на това искане на 02.02.2010г. Г.М.  е дала писмени обяснения.

От показанията на свидетелите А. С. и Й.Н. – пътници във влак ****, се установява, че действително във вагони 3 и 4 след гара И.  са се качили няколко групи пътници от ромски произход, с които М. имала разправии, тъй като отказвали да заплатят стойността на билетите, а  й дали някакви пари за билети, които не били достатъчни, при което М.  написала някакви билети. Свидетелите сочат, че не им е известно М.  да е уведомила началник влака за нередовните пътници, а и те не са били свалени  на следващата спирка. Не са й предприемани действия и не са правени такива опити за свалянето им на следващата гара която е В.. Свидетелите А.С. твърди, че често се случва по тази линия качили да се качват групи пътници от ромски произход, които отказват да заплатят стойността на билетите, а също и че рядко се появяват контролни органи на БДЖ, които обикновено проверяват в бързите влакове. От показанията на св.Н. Е.   - контролен орган извършил проверката на 06.01.2010г. на  влак 10110 се установява, във вагони № 3 и 4, обслужвани от М.  да са пътували общо 28 пътника с нередовни документи, за които са издадени билити на обща стойност 7,35лв., като всички твърдели да са дали по 1 лв., а бил издаден един билет за 1,40лв. Тези пътници заявили че пътуват от г.И.  до г.И., като стойността на билета е 4лв., но вместо това били издадени билети от сп.Ж. до В.. Пътник от К. дал 2лв., а билетът му струвал повече. Този свидетел твърди, че М.  му предложила да му даде някой лев за да не пуска доклад.

Описаното в мотивна част  на тази заповед нарушение на Инструкция за влаков к.   по чл.15 т.7, чл.17, т.5 и чл.63 от Тарифата по същество представлява описание на задълженията на работниците изпълняващи длъжността “к.  и”  от  които по т.7 и 5 “ Влаковия к.   е длъжен да извърши проверка на билетите на пътниците след потегляне на влака и частични проверки на документите за пътуване, а при установяване на пътник без билет к. го уведомява за цената, издава влаков билет по цени съгласно “Тарифа за превоз на пътници” , а когато не може да се установи гарата от която е започнало пътуването, влаковия билет се издава от началната гара. Деянието описано в тази заповед за което работникът е наказан  е за това, че след като проверил 28 пътници, установил че нямат превозни документи, в качеството си на “к.  ” на една част от тях издала билети, но не за маршрута по който пътуват, а за част от него при това и от гара която още не достигната от влака, при което те са останали нередовни пътници и тази нередовност на превозните документи е констатирана от контролен органа. Не изпълнила и задължението си да извърши проверка на превозни документи на други двама пътници.

Съобразно горните констатации съдът намира, че в обжалваната Заповед № 68 се съдържат достатъчно данни за време на извършване на описаното деяние, както и данни за това в какво се състои простъпката, както и данни за обективните и субективни фактори при извършване на деянието, при които е и отговаря на изискванията на чл.195 КТ да бъде мотивирана. Неоснователно съдът намира, твърдението на ищеца, че като не са посочени поименно нередовните пътниците  то описанието на нарушението не е в достатъчна степен индивидуализирано, тъй като подобно посочване на имена на пътници не би допринесло за определяне вида на извършеното деяние. Съдът намира за установено от показанията на свидетелите, че на 06.01.2010г. в обслужваните от М.  като к.   вагони 3 и 4 на влак 10110 са пътували общо 28 пътника с нередовни превозни документи, на част от тях са били издадени билети, но не за маршрута или не пълния маршрут по който са пътували, при което са им издадени билети на по-малка стойност от действителната им цена. За наличието на нередовни пътници, отказващи да заплатят билетите си М.  не уведомила началника на влака, респективно не са предприети действия по свалянето им на следващата гара. Действително такива не са били предприети и от контролния органа, но това не е негово задължение, а е на персонала обслужващ влака – в случая на началник влака и к.  а. От своя страна началник влака би могъл да предприеме действия по сваляне на нередовните пътници, но едва когато бъде уведомен от к.  а за тяхното наличие и за отказа им да заплатят билетите. Това именно не е направено от ищцата. Не за нередовността на пътниците обаче е наказан работника, а за това да не е изпълнил трудовите си задължения – да проверява билетите на всички пътници начално и периодически, а и въведени от работодателя технологични правила, при констатиране на пътник без билет да издаде такъв билет за цялото направление в което пътува, а не за произволен участък от пътя. Определено като к.   в БДЖ ищцата е била или е следвало да познава Тарифа №4, както и правилата въведени с Инструкция на влаковия к.   (ИВК). При което дори и пътниците да са отказвали да заплатят пълната цена на билетите, то  не имала право да приема част от стойността им и да издава билети, различни от действителната им стойност, определено според Тарифа №4 според истинския маршрут на пътуване посочен от пътника. Всъщност ищецът и не твърди пътниците да са заявявали пред нея маршрут на пътуване различен от този заявен от тях пред контролния орган, а само че е издала билети според сумите които е получила от пътниците. Дори и това да е така и да не отговаря на истината твърдението на самите пътници, че са дали по 1 лев, срещу твърдение на ищеца че реално е получила по-малка сума, то от това не следва че изпълнила задълженията си на “к.  ”. Простото отчитане на получени действително получените парични средства е само едно от трудовите задължения на ищцата. А и същото следва да отговаря не само на издадените превозни документи, а и на действително осъщественото пътуване от пътниците, като билетите съответстват и по стойност на определените размери в Тарифа №4.  Вместо това е приела суми различни от действителната цена на билетите и е издала билети не според маршрута на пътуване, а според дадената й сумата, при това за произволни отрязъци от маршрута на пътуване. Факта на издаване на превозни документи след проверка на контролен орган и според дадените от него предписания, сам по себе си не може да отстрани вече извършеното неизпълнение на трудовите задължения, а и не са били проверени билетите на двама от пътниците след качването им във влака. Ето защо съдът намира неоснователно твърдението на ищеца, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина за което е наказан, тъй като основното задължение на работника спрямо работодателя му е да престира труда си в качество, количество, време и на място, предварително уговорени между тях, в това число и да спазва въведените правила с вътрешни актове на работодателя в това число ИВК и Тарифа №4 за цени на превозни документи, а и видно от длъжностна характеристика (л.38) връчено срещу подпис на М.  същите съставляват и основни задължения за изпълнение на заеманата длъжност :к.  ”.

В обжалваната заповед работодателят е посочил и на ищеца да са били наложени преди това две дисциплинарни наказания за нарушения на трудовото дисциплина, квалифицирани като такива по чл.187,т.10 – неизпълнение на други трудови задължения предвидени с ИВК, като със Заповед №443/12.10.09г. е наложено наказание “*** ” видно от която се касае за простъпка идентична с тази описана в обжалваната заповед. А със Заповед № ****/30.06.09г. е наложено наказание - “*** ” за не своевременно отчитане на средствата от повезката – задължение отново по ИВК. Преди издаване на тези заповеди работодателят е искал и е получил и писмени обяснения от М. . По делото няма данни, а и не се твърди тези Заповеди за наложени дисциплинарни наказания да били обжалвани. Видно от дати на издаване и връчване на заповедите 275 и 443, наложените с тях наказания не са заличени, като не изтекъл едногодишния срок по чл.197, ал.1 КТ. Следователно,  описаното неизпълнение на трудови задължения вменени с ИВК за посоченото в заповедта за уволнение време, е осъществила хипотезата на чл. 187, т.3 и10 КТ. А при положение, че такова неизпълнение в продължение на една календарна година, са извършени вече две последователни нарушения на трудовата дисциплина и описаното в Заповед № 68 е трето нарушение, то те се квалифицират като "системни" по смисъла на чл. 190, ал.1, т. 3 от КТ. В тази връзка следва да се има предвид, че правната теория, а и практиката приема, че за да е налице системно нарушение на трудовата дисциплина, работникът следва да е извършил три или повече нарушения, а в конкретната заповед са цитирани две нарушения, като две предходни за последното от тях вече е и наложено наказание “*** ”. Респективно ищецът подлежи на санкция с най-тежкото, предвидено от кодекса на труда наказание "у.", защото извършеното от нея нарушение е изрично визирано в хипотезата на правната норма и директно обвързано с описаната там санкция.

В процеса не е спорно, а са представени и писмени доказателства, както вече се установяви, че са изпълнени изискванията от закона за осъществяването на предвидената по чл.193, ал.1 КТ процедура, работодателят да поиска обяснение от работника, свързани с констатираните нарушения на трудовата дисциплина, след което е издал мотивирана заповед за уволнение.

Следователно съдът намира, че работодателят е упражнил потестативното си право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата без предизвестие напълно законосъобразно, а издадената от него Заповед № 68/09.02.2010г., с която основание чл.330, ал.2, т.6 е наложил на  Г.С.М.  дисциплинарно наказание “уволнение” е законосъобразна и като такава не подлежи на отмяна, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

Тъй като главният иск подлежи на отхвърляне, се явяват неоснователни и акцесорните претенции за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност, както и тази за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконно уволнение. Така иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на работа, предвид обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено е законосъобразно, респ. Заповед № 68 е законносъобразна, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Фактическият състав, пораждащ правото на обезщетение, предвиден в чл. 225, ал. 1 КТ включва: 1. незаконно уволнение, 2. претърпени вреди под формата на пропуснати ползи от незаетост по трудово правоотношение и 3. причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа на уволнения работник. При кумулативното наличие на посочените елементи се поражда правото на обезщетение, респ. задължението на работодателя да заплати претърпените вреди в размер на месечното брутно трудово възнаграждение на служителя за 6-месечния период след уволнението. Липсата на кумулативна предпоставка, обуславя неоснователността на иска, като изследването на останалите е безпредметно, тъй като не може да промени извода за непородено право на обезщетение. Доколкото първият елемент от фактическия състав - незаконност на уволнението не е налице, искът за обезщетение на претърпените от същото вреди в размер на общо 3114,66лв. за период от шест месеца от 15.02.2010г. до 15.08.10г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 83, ал. 1, т.1 ГПК, ищецът е освободен от държавни такси но не и от разноски направени от ответника. До колкото спорът е трудов и с оглед изхода от делото, то дължимата държавна такса по производството, остава за сметка на съда. На осн.чл.78, ал.8 ГПК с оглед изхода на делото ответникът има право на разноски, като е юридическо лице и е представляван от  двама адвокат, но такива не са претендирани и не са представени доказателства за договорени или направени разноски, при което такива не следва да се присъждан на отоветника.

Въз основа на изложените по-горе съображения, ПРС, ХV гр.с.,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.М. , ЕГН ******от с. К. , ул.”Д.” №***, област П.  , против “БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, Поделение за пътнически превози Пловдив, ЕИК 1754056470022, с адрес на управление гр. Пловдив, ул.”В.А.” №***, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3  във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД за признаване на уволнение извършено със Заповед №68/09.02.2010г. с която му е наложено дисциплинарно наказание “у.” и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и осъждане на ответника да заплати сумата от общо 3114,66лв., представляваща обезщетение за период от шест месеца от 15.02.1010г. до 15.08.2010г., поради оставане без работа в резултат на уволнение, като неоснователни.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от датата на която е обявено решението-04.02.2011г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ/п/

                      ( Валентина Иванова)

Вярно с оригинала!

ИТ