Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  …...…..                 24.01.2014 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на девети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5047 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Ищците М.А.Н., ЕГН: **********,*** и И.Г.Н., ЕГН: **********,***, ж.р. „*****, двамата чрез пълномощника си адв. А.Ш. и Д.Г.Н., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. И.Д., са предявили против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск за признаване на установено, че не дължат сумата в общ размер от 1 528, 41 лева- по равно за всеки от тях, по изпълнително дело № 381/ 2010 г. на ЧСИ В. А., рег. № ***, за част от която е издаден изпълнителен лист по частно гр. дело № 2800/ 2005 г. на ПРС, VI гр. с-в., за следните суми: главница в размер на 672, 17 лева, представляваща неплатена топлинна енергия за периода 14.12.2001 г.- 30.04.2005 г., обезщетение за забава в размер на 154, 14 лева за периода 01.02.2002 г.- 25.05.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2005 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото- държавна такса в размер на 18, 52 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 41 лева, а остатъкът от 642, 58 лева представлявал мораторни лихви върху главницата за периода 27.05.2005 г.- 29.03.2013 г.

В исковата молба се твърди, че ищците били наследници на Г. Д. Н.,***, срещу когото ответникът се бил снабдил с изпълнителен лист по извлечение от сметка по частно гр. дело № 2800/ 2005 г. на ПРС, VI гр. с-в., за следните суми: главница в размер на 672, 17 лева, представляваща неплатена топлинна енергия за периода 14.12.2001 г.- 30.04.2005 г., обезщетение за забава в размер на 154, 14 лева за периода 01.02.2002 г.- 25.05.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2005 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото- държавна такса в размер на 18, 52 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 41 лева. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 6599/ 2005 г. на ДСИ при ПРС, VI район, по което до длъжника била изпратена ПДИ, връчена му на 26.10.2005 г. Следващото изпълнително действие по делото било извършено на 19.01.2009 г., когато взискателят направил искане изпълнителното производство да бъде продължено от ЧСИ К. П., рег. № ***, пред когото било образувано изпълнително дело № 105/ 2009 г. и ищците били конституирани като наследници на починалия. Пред съдебния изпълнител било направено възражение, че производството следвало да се счита за прекратено, тъй като в продължение на две години взискателят не предприел изпълнителни действия. Наследниците посочили още, че извършените след датата на прекратяването изпълнителни действия били правно ирелевантни, не можели да им се противопоставят и били недопустими. Затова не била налице и хипотезата на параграф 3 ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ за продължаване на изпълнителното дело пред друг съдебен изпълнител, тъй като производството по него вече било прекратено ex lege и новообразуваното дело не прекъсвало погасителната давност. Изпълнително дело № 105/ 2009 г. по описа на ЧСИ К. П., рег. № ***, било прекратено с постановление от 09.08.2012 г., което обаче имало само декларативно действие. Взискателят образувал на 05.12.2012 г. ново изпълнително дело- № *** по описа на ЧСИ В. А., рег. № ***, въз основа на същия изпълнителен лист, по което били наложени запор на пенсия и на трудови възнаграждения на ищците. В тази връзка се предявявал и настоящият установителен иск за недължимост на сумите по изпълнителния лист, като се твърди, че на 01.07.2007 г. изпълнението пред ДСИ следвало да се счита за прекратено на основание чл. 330 ал. 1 буква „д” от ГПК /отм./ и доколкото вземанията имали периодичен характер по смисъла на чл. 111 буква „в” от ЗЗД, същите били погасени към 01.07.2010 г., и към момента на образуването през 2012 г. на изпълнителното дело пред ЧСИ изпълняемото право вече не съществувало. С допълнителна молба посочват, че съдебният изпълнител незаконосъобразно бил допуснал присъединяване на ответника като взискател по друго изпълнително дело- № 381/ 2010 г. на ЧСИ В. А., рег. № ***, по което задълженията на ищците като наследници били погасени, поради което за едно и също вземане били предприети действия по две различни изпълнителни дела и така незаконосъобразно с повече разноски се натоварвали длъжниците. В тази връзка молят да се допусне и изменение на петитума на иска, като се признае за установено, че не се дължат и сумите по присъединеното изпълнително дело. Претендират разноски в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощниците си поддържат иска.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че в случая следвало да се приложи нормата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, според която давността за вземането била петгодишна, защото длъжникът след получаване на ПДИ не бил подал възражение по чл. 250 от ГПК /отм./. Отделно от това, по време на изпълнителния процес давност спирала да тече, а първото изпълнително дело пред ДСИ било прекратено на 20.01.2009 г., като оттогава започвала да тече нова давност, която обаче била прекъсната с образуване на изпълнителното дело през 2012 г. пред ЧСИ. По отношение на разноските било недопустимо да се прави възражение за давност, защото определението за издадения изпълнителен лист вече било влязло в сила и спорът за това не можел да се пререшава отново, като за тях давността също била петгодишна. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В допълнителна писмена молба оспорва исканото изменение на иска, като твърди, че неправилно в цената на иска се включвала законната лихва, която била последица от исковата претенция. Освен това посочва, че плащанията по присъединеното дело били извършени след присъединяването. В с.з. чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от изпълнителен лист, издаден на основание чл. 237 от ГПК /отм./ по частно гр. дело № 2800/ 2005 г. на ПРС, VI гр. с-в гр. с-в, наследодателят на ищците Г Д. Н. е осъден да заплати на „Топлофикация Пловдив” ЕАД следните суми: главница в размер на 672, 17 лева, представляваща неплатена топлинна енергия за периода 14.12.2001 г.- 30.04.2005 г., обезщетение за забава в размер на 154, 14 лева за периода 01.02.2002 г.- 25.05.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2005 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото- държавна такса в размер на 18, 52 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 41 лева.

По делото са постъпили заверени преписи от изпълнително дело № 105/ 2009 г. на ЧСИ К. П., рег. № ***, изпълнителни дела № *** и № 381/ 2010 г. и двете по описа на ЧСИ В. А., рег. № ***. Приложено е и изпълнително дело № 6599/ 2005 г. на ДСИ при ПРС, VI район.

От постъпилите изпълнителни дела се установява, че с молба от 01.07.2005 г. „Топлофикация Пловдив” ЕАД (чийто правоприемник се явява ответникът) е направил искане пред ДСИ при ПРС за образуване на изпълнително дело против наследодателя на ищците по изпълнителния лист по ч. гр. дело № 2800/ 2005 г. на ПРС, VI гр. с-в за присъдените суми, в която връзка е образувано изп. дело № 6599/ 2005 г. на ДСИ при ПРС, VI район. По делото е приложена покана за доброволно изпълнение, връчена на сина на длъжника на 26.10.2005 г. С молба на взискателя от 19.01.2009 г. е поискано продължаване на изпълнителното дело на основание параграф 3 ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ пред ЧСИ К. П., рег. № ***, като е образувано изп. дело № 105/ 2009 г., по което са изисквани справки за имотното състояние на длъжниците, до които през 2012 г. са изпратени и ПДИ. С постановление на съдебния изпълнител от 09.08.2012 г. изпълнителното производство е прекратено. Въз основа на същия изпълнителен лист с молба от 05.12.2012 г. пред ЧСИ В. А., рег. № ***, е образувано изп. дело № 705/ 2012 г., по което са извършвани изпълнителни действия- наложени са запори и възбрана. Извършено е и присъединяване на изп. дело № 105/ 2009 г. на ЧСИ К. П., рег. № *** към изп. дело № 705/ 2012 г. на ЧСИ В. А., рег. № ***.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса.

От приложеното изпълнително дело № 6599/ 2005 г. на ДСИ при ПРС, VI район, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист, е видно, че единственото действие, което е извършено е изпратена до длъжника ПДИ, получена от сина му на 26.10.2005 г. Тъй като по смисъла на чл. 330 ал. 1 буква „д” от ГПК /отм./ принудителното изпълнение се счита за прекратено по силата на закона, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, то на 26.10.2007 г. (или две години след връчване на ПДИ) делото пред ДСИ е било прекратено. В случая не е бил нужен изричен акт на съдебния изпълнител за това, защото постановлението на органа има само констативен характер- установява факт на настъпило прекратяване, а не поражда последиците на това прекратяване, което настъпва ex lege. Извършените действия по делото след изтичане на двете години обаче са ирелевантни, защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което те са нищожни и не могат да породят своите последици. В този смисъл и молбата за взискателя от 19.01.2009 г. за продължаване на изпълнението пред ЧСИ К. П., рег. № ***, който е образувал изпълнително дело № 105/ 2009 г. по свой опис и действията, осъществявани по него, нямат никакво правно значение спрямо длъжника, защото са извършени по едно прекратено производство. Още повече, че в случая не е било образувано отделно ново изпълнително производство, а е поискано продължение на старото такова, което обаче към момента на прехвърлянето си към ЧСИ вече се е явявало прекратено. 

След прекратяването започва да тече нова тригодишна давност по смисъла на чл. 111 буква „в” от ЗЗД по отношение на търсените периодични вземания, като аргумент в тази насока е и ТР на ВКС по тълк. дело № 3/ 2011 г. Според него задълженията за заплащане на топлинна енергия представляват повтарящи се през определен период периодични плащания и те се погасяват с изтичане на тригодишна давност, а и доколкото вземането на кредитора по изпълнителния лист не е установено с влязло в сила съдебно решение, за него е неприложима нормата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД за петгодишната давност. Действително докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането погасителна давност не тече, а по смисъла на чл. 116 буква „в” от ЗЗД тя се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. В случая обаче не е имало такова надлежно прекъсване през време на производството по изпълнително дело № 105/ 2009 г. по описа на К. П., рег. № ***, защото единствено извършените действия, насочени към принудително удовлетворяване на вземането, са били изпратени чак през 2012 г. ПДИ до длъжниците наследници, а от друга- дори и да се приеме обратното, тези действия са били извършени след прекратяване по силата на закона на изпълнителното дело и не могат да породят своите последици.

Второто изпълнително дело № 705/ 2012 г. по описа на ЧСИ В. А., рег. № ***, пък е образувано чак на 05.12.2012 г., когато вече е изтекъл много по- дълъг срок от тригодишния след прекратяването на вземането по изпълнителния лист (26.10.2010 г.), поради което предвид бездействието на взискателя вземането му се явява погасено. Погасяването по давност на това вземане (включващо както главното, така и акцесорните такива- за лихви и разноски) по изпълнителния лист, ведно с прекратеното по закон изпълнително производство още пред ДСИ по принудително събиране на сумите, се явяват основание за уважаване на установителния иск недължимост на претендираните вземания. В заключение, следва с решението да се признае за установено, че търсените от ответника по изпълнителния лист суми не се дължат поради изтекла давност.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че молбата за присъединяване на взискателя от 16.06.2011 г. по изп. дело № 381/ 2010 г. по описа на ЧСИ В. А., рег. № ***, във връзка с издаденото удостоверение по чл. 456 ал. 3 от ГПК от ЧСИ К. П. по изп. дело № 105/ 2009 г., отново е непротивопоставима на длъжниците, защото вземанията по изпълнителния лист вече са били погасени по давност към момента на предприетите действия от кредитора, свързани с молбата за издаване на съответното удостоверение. В тази връзка обаче няма пречка в настоящия процес да се установи несъществуването на вземане в размер, по- голям от този по изпълнителния лист, защото спрямо ищците като длъжници по съответните изпълнителни дела се претендират различни суми, тъй като вече са включени и мораторни лихви от издаване на изпълнителния лист до съответния момент и оттук- ищците имат правен интерес да искат да се признае за установено по отношение на тях, че цялото вземане по изпратените им ПДИ е недължимо, поради което и тези допълнителни суми също са част от предмета на иска, в която връзка е било и допуснатото изменение на същия.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1  от ГПК на ищците се дължат направените по делото разноски, които се претендират, като за тях е представен надлежен списък, а са налице и доказателства за реалното им извършване- държавна такса в размер на 59, 34 лева (л. 14) и адвокатско възнаграждение в размер на по 200 лева за всеки един от тримата ищци (л. 8 и 9). Ответникът с писмена молба преди последното по делото с.з. е направил възражение за прекомерност на разноските на ищците, поради което съдът дължи произнасяне по същото. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение за трикратния минимум. В конкретния случай макар действително делото да не се отличава с фактическа или правна сложност, с оглед цената на иска (общо 1 528, 41 лева) и обстоятелството, че на всеки един от тримата ищци поотделно се следват разноски за адвокатско възнаграждение, защото всеки от тях е самостоятелна страна в процеса, размерът му от по 200 лева на човек съдът намира, че не е прекомерен, поради което и не налице предпоставките за намаляването му.

 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, че М.А.Н., ЕГН: **********,*** и И.Г.Н., ЕГН: **********,***, ж.р. „*** и Д.Г.Н., ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖАТ по 1/3 спрямо всеки от тях от следните суми: главница в размер на 672, 17 (шестстотин седемдесет и два лева и седемнадесет стотинки) лева, представляваща неплатена топлинна енергия за периода 14.12.2001 г.- 30.04.2005 г., обезщетение за забава в размер на 154, 14 (сто петдесет и четири лева и четиринадесет стотинки) лева за периода 01.02.2002 г.- 25.05.2005 г., както и разноските по делото- държавна такса в размер на 18, 52 (осемнадесет лева и петдесет и две стотинки) лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 41 (четиридесет и един) лева, по издаден по ч. гр. дело № 2800/ 2005 г. на ПРС, VI гр. с-в, изпълнителен лист, както и сумата от 642, 58 (шестстотин четиридесет и два лева и петдесет и осем стотинки) лева, представляваща мораторни лихви върху главницата за периода 27.05.2005 г.- 29.03.2013 г., начислени по изпълнително дело № 381/ 2010 г. на ЧСИ В. А., рег. № ***.

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт П. П., да заплати на М.А.Н., ЕГН: **********,*** и И.Г.Н., ЕГН: **********,***, ж.р. „***, двамата чрез пълномощника си адв. А.Ш., разноските по делото, както следва: сумата от 59, 34 (петдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки) лева- държавна такса и сумата от общо 400 (четиристотин) лева- адвокатско възнаграждение, както и да заплати на Д.Г.Н., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. И.Д., разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

АД