РЕШЕНИЕ

 

Номер  115                                    11.01.2013 Година                         Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав

 

На двадесет и втори ноември, две хиляди и дванадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Иван Анастасов

 

Секретар: Васка Атанасова

 

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 675 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството по делото е образувано по искова молба от С.В.Р., М. В.Ч., Й.В.Р., А.Б.С., Л.Д.К., В.Г.П., С.В.П., Д.В.П. и Г.В.П. / последните четирима конституирани на мястото на починалата в хода на делото ищца С.Д.П./ против Т.П.Р. и Т.Л.Р., с която са предявени обективно съединени искове по чл.108 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат общо на всички ищци владението върху общия вход и общото вътрешно стълбище на собствената им двуетажна жилищна сграда с идентификатор *.*.*.* по кадастралната карта на гр.К., построена в дворно място, находящо се на адрес ул.”Л.Д.”№ *- *, както и да предадат на последните шест ищци владението върху собствените им стая и антре, попадащи в югоизточната част на първия етаж от посочената сграда.

          Ответниците оспорват иска.

          ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

          Твърди се, че първите четирима ищците притежават ½ ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, а останалата ½ ид.ч. била собственост на ответниците. Самата сграда обаче била собственост само на ищците, като първите трима от тях притежавали целия втори етаж по наследство от В. П.Р., починал на *.*.*.. Останалите ищци притежавали жилището на първия етаж от сградата, с площ от 60 кв.м., което жилище първоначално било придобито от Д.П.Р. с нот.акт № */*.*.*., като след прекратяване през 1980г. на брака му с ищцата А.С. тя останала собственик на ½ ид.ч., а останалата ½ ид.ч. била дарена през 1983г. на дъщерите им- ищците Л.К. и С.П.. Част от това жилище била една югоизточна стая и антре. Ответниците преди години били изградили на калкан, югоизточно спрямо сградата на ищците своя собствена жилищна сграда със самостоятелен вход. Въпреки това те били приобщили към сградата си първата площадка от стълбищната клетка в сградата на ищците, като я ползвали за достъп до първия етаж от тяхната сграда. Те ползвали и централния вход на сградата на ищците, за да достигат до втория етаж на тяхната сграда. Завладели били и посочените стая и антре, представляващи част от жилището на последните три ищци. Ответниците твърдят, че въпросната стая, ведно с антрето към нея, е била собственост на наследодателя на ответника Т.Р., П. Д. Р.. Тя била придобита от самия ответник по силата на саморъчно завещание от неговия баща. Освен това той я владеел непрекъснато и необезпокоявано през периода след смъртта на П. Р. през 2000г.. Твърди се също така, че ответниците били изградили пристройка и надстройка към първоначално построената сграда в имота и поради това вътрешното стълбище се явявало обща част за основната сграда и пристройката. Последната била построена със съгласието на наследодателя П. Р. и нямала самостоятелна калканна стена, т.е. представлявала част от основната сграда.

        На база на приетото по делото заключение на в.л.С.Ж., съпоставено с наличните скици по кадастралната карта и по предходен план от 1982г., архитектурно заснемане на пристройката / сграда № * в дворното място/ по приложеното гр.д.№ 1162/2009г. и др., категорично се установява, че процесните вътрешно стълбище, стая и антре попадат в обема на двуетажната жилищна сграда с идентификатор *.*.*.*. Стълбището би могло да се счита за обща част на сгради 1 и 2, само ако те представляват едно цяло, т.е. една цяла сграда. Това обаче не е така, тъй като, видно от заключението на вещото лице и от документите, касаещи строителството и узаконяването на сграда 2, етажите на двете сгради са на различни нива и не са строени по общ проект или по проект, предвиждащ приобщаване на втората към първата. През 1993г., след като ответникът Т.Р. е придобил по договор за покупко- продажба от родителите си ½ ид.ч. от дворното място / н.а.№ */*.*.*./, той получава нотариално заверено съгласие / нот.заверени декларации от *.*.*., л. 51 и 52/ от останалите собственици на земята да “построи пристройка и надстройка”. Разпитаната по делото свидетелка Я. В. сочи, че именно по онова време, към 1994г. Т.Р. е започнал да строи. Следва обаче да се направи едно уточнение, тъй като в декларациите не е отразено какво точно е щяло да се пристроява и надстроява. Пристрояването се извършва към съществуваща сграда, надстрояването- над нея. Към онзи момент със сигурност е съществувала старата двуетажна жилищна сграда / сграда 1/. Тя обаче не е надстроявана. Видно от скицата на л.50 по делото, представляваща неразделна част от решение № */*.*.1987г. по гр.д.№ 2210/1987г., към онзи момент вече е съществувала малка сграда, долепена до югоизточната фасада на сграда 1, обозначена със сигнатура МЖ, което дава основание да се счита, че е била едноетажна. Следователно напълно е логично нотариално завереното съгласие да е дадено за пристрояване и надстрояване на тази едноетажна масивна жилищна сграда. Пристрояването и надстрояването не е осъществено спрямо сграда № 1 и не води до разрастване на обема на тази сграда в южна- югоизточна посока. В този смисъл, макар в резултат от извършени от ответника строителни работи да е осигурен пряк достъп от стълбищната клетка на сграда 1 към двата етажа на сграда 2, то двете сгради продължават да съществуват самостоятелно, както са отразени и на кадастъра. Именно поради това ответниците биха могли да претендират за някакви права върху стълбищната клетка на сграда 1, която е обща за двата й етажа, само ако притежават някакви права върху самостоятелен обект от същата тази сграда.

        По отношение на втория етаж от сграда 1 няма някакви неясни или спорни моменти. Същият се явява собственост на първите трима ищци по правоприемство от В. Р., който от своя страна го е придобил по нот.акт № */1979г., с който същият му е продаден от неговия баща П. Р.. Значително по- сложен е въпросът относно правото на собственост върху първия етаж от сграда 1. На първо място следва да се отбележи едно очевидно несъответствие на действащия кадастър. Видно от скицата на л.21 / стр.2/, сграда едно е отразена със застроена площ от 82 кв.м.. На схемите на л.22 и 23 жилищата на първия и на втория етаж са изобразени с едни и същи графики, които от друга страна са напълно идентични по форма с графиката на самата сграда 1. Жилището на първия етаж обаче е отразено с площ от 60 кв.м., а това на втория- с площ от 102 кв.м.. Важно в случая е разминаването между застроената площ на сградата, която очевидно е не по- малко от 82 кв.м. / на л.53 по приложеното гр.д.№ 1162/2009г. е налице заснемане на дворното място и сградите, в което сграда 1 е отразена с размери 10,45 м. на 9,10 м., които дават площ от 95 кв.м./, и площта на жилището на първия етаж. Тази площ на жилището е взета от нотариалните актове на ищците А.Б.С., Л.Д.К. и починалата в хода на делото С.П.. В тези нотариални актове е описано жилище от 60 кв.м., състоящо се от две стаи с ниша, антре и килер, със самостоятелно външно стълбище. Самостоятелното стълбище, видно от заключението на в.л.С.Ж., е от северната- северозападна страна на къщата. В нотариалния акт на праводателя на посочените ищци, Д.Р., а именно нот.акт № */*.*.*., са описани две стаи заедно с антрето, които стаи и антре “са югоизточните такива от първия етаж на къщата”. При положение, че застроената площ на първия етаж е поне 82 кв.м., няма как жилище от 60 кв.м. да обема целия етаж, дори и след приспадане от площта на последния на площта на стълбищната клетка на ниво първи етаж. Нот.акт на А.С. е съставен въз основа на нот.акт № */1963г. и би следвало да е за същия имот, който е описан в последния нот.акт. Сделката по нот.акт № */*.*.*., с който Д.Р. е дарил на дъщерите си ½ ид.ч. от въпросното жилище, също е изповядана на база на нот.акт № */1963г.. Единственото обяснение за разминаването между описанието на първия етаж в нот.акт от *. и в тези от 1983г. е, че в последните жилището е описано според фактическото ползване на етажа, с достъп през входа от север, а не през основния от изток. Това обаче не дава достатъчно основание да се приеме, че П. Р. е запазил собствеността си върху някаква реална част от първия етаж и съответно, че ответникът Т.Р. е придобил по наследство идеална част от тази реална част или цялата реална част по завещание. Такава реална част не може да е югоизточната, включваща и антрето, тъй като именно нея П. Р. е продал на Д.Р. през 1963г.. Липсват категорични данни за това колко помещения са съществували през 1963г. на първия етаж и конкретно кои от тях, съществуващи и понастоящем, вероятно са изключени от предмета на сделката по нот.акт № * / в този нотариален акт липсва текст, който да указва, че продавачът запазва собствеността си върху определени помещения на първия етаж/. При това не може да се направи обоснован извод, че определени помещения, върху които П. Р. евентуално е запазил собствеността си, са могли и сега също могат да съществуват самостоятелно. Всъщност с отговора от ответниците е заявена претенция за право на собственост върху стаята и антрето на първия етаж, обозначени на схема № 2 от заключението на в.л.С.Ж. с жълт цвят. Ако приемем, че, тъй като стаята попада в южния- югозападен ъгъл на къщата, а в нот.акт № * продаваемите помещения са описани с югоизточно местоположение, тази стая е изключена от предмета на договора за покупко- продажба от 1963г., то следва да се има предвид, че една жилищна стая от жилищен етаж не може да съществува като самостоятелен обект на право на собственост. Тя функционално се включва в обема на целия етаж и не може да се притежава отделно от него. В този смисъл, ако П. Р. въобще е запазил някакво право върху първия етаж, то същото може да е само правото пожизнено и безвъзмездно да ползва тази стая.

        Със саморъчното завещание от *.*.*. / л.60/, обявено с протокол от *.*.*., П. Р. е завещал на ответника Т.Р. ***. Към *. П. Р. вече е бил отчуждил изцяло къщата и ½ ид.ч. от двора, а впоследствие до смъртта си е прехвърлил и то именно в полза на заветника останалата част от дворното място. Ето защо, въпросното завещание не е породило никакво вещно- прехвърлително действие. На база на заключението на в.л.С.Ж. и на база на показанията на разпитаната свидетелка непротиворечиво и категорично се установява, че ответниците са във владение на процесните стълбище, стая и антре. Всъщност последните не оспорват това обстоятелство. Ето защо, приемайки, че ищците са единствени собственици на цялата сграда 1 и в частност, че последните шест ищци са собственици на процесните стая и антре, като част от притежавания от тях първи жилищен етаж, съдът намира, че предявените по делото искове следва да бъдат уважени, като общо на всички ищци бъдат присъдени направените от тях съдебни разноски в размер от 638 лева.

        Предвид гореизложеното, съдът

 

 

РЕШИ :

 

        ОСЪЖДА Т.П.Р., ЕГН: ********** и Т.Л.Р., ЕГН: **********-*** / пристройката във вътрешната част на двора/ да предадат на ищците С.В.Р., ЕГН: **********, М. В.Ч., ЕГН: **********, Й.В.Р., ЕГН: **********-***, на А.Б.С., ЕГН: **********, Л.Д.К., ЕГН: **********-***, и на В.Г.П., ЕГН: **********, С.В.П., ЕГН: **********, Д.В.П., ЕГН: ********** и Г.В.П., ЕГН: **********- четиримата от гр.А., ул.”Ц. И. А. ІІ”№ *, владението върху общия вход от изток- югоизток и общото вътрешно стълбище на собствената на ищците двуетажна жилищна сграда с идентификатор *.*.*.* по кадастралната карта на гр.К., построена в дворно място, находящо се на адрес ул.”Л.Д.”№ *- *, както и да предадат на последните шест ищци владението върху собствените им стая и антре, попадащи в южната част на първия етаж от посочената сграда, след горепосочения общ вход.

        ОСЪЖДА Т.П.Р., ЕГН: ********** и Т.Л.Р., ЕГН: **********-*** / пристройката във вътрешната част на двора/ да заплатят общо на ищците С.В.Р., ЕГН: **********, М. В.Ч., ЕГН: **********, Й.В.Р., ЕГН: **********-***, А.Б.С., ЕГН: **********, Л.Д.К., ЕГН: **********-***, и на В.Г.П., ЕГН: **********, С.В.П., ЕГН: **********, Д.В.П., ЕГН: ********** и Г.В.П., ЕГН: **********- четиримата от гр.А., ул.”Ц. И. А. ІІ”№ *, сумата от 638 лева- съдебни разноски.

        Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                                             Районен съдия: /п/

                                                                                                                                                                                 /Иван Анастасов/

Вярно с оригинала!

В.А.