Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №3

 

гр. Пловдив, 19.12.2012г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание  на  десети декември  две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА

 

 

при участието  на секретаря Иванка Боева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15509/2012г. по описа на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от И.Р.Й. ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетния Р.С.Р. ЕГН **********, против С.С.Р. ЕГН ********** на основание чл. 150 от СК.

Твърди се, че с решение № 316/03 12 2008г по бр д № 920/2008г по описа на ПРС, ІІ бр с е прекратен бракът между страните, като родителските права по отношение на малолетното дете са предоставени за упражняване на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 80лв. Твърди се,  че през изминалите години стандартът на живот в страната се променил, както и детето пораснало и ежедневните му разходи надхвърлят размера на определената през 2008г издръжка. Сочи, че детето е ученик в 7 клас, засилено изучава математика и английски език, нуждите му за учебни помагала, ежедневни разходи, храна, дрехи и други значително са се увеличили.

Същевременно, ответникът е млад, здрав и работоспособен човек и заплащането на по-висока издръжка е според неговите възможности.

От Съда се иска да постанови решение, с което да  увеличи размера на заплащаната от ответника издръжка за детето Р. от 80лв на 180 лв месечно, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда – 03 10 2012г, до настъпване на основание за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, както и за изминал период от време – от 03 10 2011г до 03 10 2012г. Претендира разноски по делото.

Предявеният иск е с правна квалификация  чл 150 от СК.

            На ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията, като му  е указана възможността  в едномесечен срок да подаде писмен отговор, указани са задължителното съдържание на отговора и последиците от неупражняване на това право. В едномесечния срок е постъпил отговор от ответника, с който се сочи, че искът неоснователен, а и недопустим за изминалия период от време. Твърди се, че финансовите му възможности не са се променили и е в състояниеда заплаща месечна издръжка в размер на 100лв.

            Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане /лист 7 от делото/ ,се установява, че Р.С.Р. ЕГН ********** е син на И.Р.Й. ЕГН ********** и С.С.Р. ЕГН **********.    Видно от представеното съдебно решение № 316/03 12 2008г по бр д № 920/2008г по описа на ПРС, ІІ бр с е прекратен бракът между страните, като родителските права по отношение на малолетното дете са предоставени за упражняване на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 80лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причина за изменението или прекратяването й.

            От приложеното и прието като писмено доказателство по делото удостоверение изх. № 2484/01.10.2012г на ОУ „Д. М.” се установява, че Р. Р. е ученик в 7б клас в училището през учебната 2012/2013г. От удостоверение ,издадено от „Родопи 95”АД  е видно, че за периода от месец октомври 2011г до месец септември 2012г ищцата  И.Й. е получила доходи в общ размер на 10 578,51лв.            Приложени са фактура и стокови разписки за закупени учебници и учебни помагала, квитанции за разходи, свързани с обучението на детето ,в общ размер на 38лв, фактура от 26.11.2012г и ПКО за курс по английски език за два месеца по 50лв, фактура от 29.11.2012г за закупени обувки, боти и маратонки в размер на 70лв. Представен е и договор за мобилна услуга от 01.09.2012г.

            От приложените по делото писмени доказателства – Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от 29.11.2012г, е видно, че С.Р. е прекъснал дейността си на 29.11.2012г.

                         При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на сина си в определен размер следва да се установи, че ответникът е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина си.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г.,те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на  детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е налице сериозна промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена преди  около 4 години. За изминалия значителен период от време е налице промяна в нуждите на детето, а  и съществена и трайна промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е напълно невъзможно едно дете  на тази възраст да бъде издържано със средства от общо 80лева / издръжката, която  ответникът е  осъден да  плаща в размер на 80лв /.  

При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея.

Съдът намира, че  майката на детето  полага изключителни грижи за образованието на детето, за всестранното му развитие като личност. Ежедневието на детето включва извънкласни форми като уроци по матеметика и английски език, необходимост от учебници и учебни помагала.

Съдът приема, на базата на събраните писмени и гласни доказателства , че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват /тъй като е напълно във възможностите им /обща месечна издръжка в размер на  около 230 лв - за храна, дрехи, здравни нужди,учебни пособия и уроци, и задоволяване на други текущи нужди.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 140 лева месечна издръжка на детето, а останалите 90 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи  и за фактическото отглеждане на детето.

Ето защо искът за увеличение на издръжката  се явява основателен за сумата в размер на 140 лева месечно, начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03 10 2012г, до настъпване на основание за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Съдът намира ,че стандартът на бащата и липсата на задължения към други низходящи, които не могат сами да се грижат за издръжката си, обуславят заплащане на издръжка в посочения размер.

Искът за присъждане на издръжка за минал период от време е недопустим, тъй като е налице отрицателна процесуална предпоставка - силата на присъдено нещо на влязло в сила решение  № 316/03 12 2008г по бр д № 920/2008г по описа на ПРС, ІІ бр с, с което ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка за детето Р. в размер на 80лв, поради което в тази си част следва да бъде отхвърлен.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА НА ОПРЕДЕЛЕНАТА С РЕШЕНИЕ № 316/03 12 2008г по бр д № 920/2008г по описа на ПРС, ІІ бр с МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА, КОЯТО бащата С.С.Р. ЕГН **********, следва да заплаща на сина си Р.С.Р. ЕГН ********** ,ЧРЕЗ НЕГОВАТА МАЙКА И ЗАКОНЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ И.Р.Й. ЕГН ********** ,от 80 лв  на 140 (сто и четиридесет) лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.10.2012г, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, като отхвърля иска в частта от уважения размер до претендирания такъв от 180лв.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕДОПУСТИМ ИСКА ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ИЗДРЪЖКАТА ЗА ИЗМИНАЛ ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ – ЗА ПЕРИОДА ОТ 03 10 2011Г ДО 03 10 2012Г

 

 ОСЪЖДА С.С.Р. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС СУМАТА ОТ 201,60 /двеста и един лева и шестдесет стотинки/ – държавни такси за настоящото производство.

 

ОСЪЖДА С.С.Р. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.Й. ЕГН ********** сумата от 250лв – разноски по делото.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Н.Вълчева

 

Вярно с оригинала.

И.Б.