ЧНД 4284/2019 - Определение - 15-07-2019

Определение по Наказателно дело 4284/2019г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 № 1175

 

Гр.Пловдив, 15.07.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в закрито съдебно заседание на петнадесети юли, две  хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

след като се запозна с докладваното от съдията  ЧНД № 4284 по описа на ПРС за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

 

              С постановление от 28.05.2019г. на прокурор  Любомира Вулджева при Районна прокуратура гр.Пловдив е прекратено наказателното производството по досъдебно производство № 9/2017г. по описа на ОДМВР Пловдив, сектор „Икономическа полиция“ образувано срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК.

              В хода на проведеното досъдебно производство няма привлечено като обвиняем лице.

              Недоволна от постановлението е останала С.М.С. ***, ЕГН ********** която е депозирала жалба до Районен съд Пловдив за отмяна на същото и връщане делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

 

              След като се запозна с всички материали приложени по досъдебното производство № 9/2017г. по описа на ОДМВР Пловдив, сектор „ИП“ и обсъди доводите на жалбоподателката С.  съдът намира за установено следното:

 

              По допустимостта на жалбата: Предпоставките за допустимостта на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство се съдържат в разпоредбата на чл.243, ал.7 от НПК. Съгласно цитираната норма определението на първоинстанционния съд по ал.6 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

            За да бъде допустима жалбата е необходимо същата да бъде подадена от кръга лица, изброени изрично в разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК. Право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство имат единствено и само обвиняемия, неговия защитник, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице.

             В разглеждания случай жалбата пред съда срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена от лице, което няма нито едно от тези три качества, поради което за жалбоподателката С. не е налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство и подадената от нея жалба е процесуално недопустима съгласно чл.243, ал.4 от НПК.

             Наказателното производство по ДП № 9/2017г. по описа на ОДМВР Пловдив, сектор „ИП“ е било образувано и водено по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК. В този смисъл обектът на посегателство се извежда от  систематичното  място на престъпленията по чл.308 и чл.316 от НК. Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал, респективно ощетено юридическо лице, в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него.

             Обект на документните престъпления по Глава ІХ от Особената част на Наказателния кодекс, каквито са престъпленията по чл.308 и чл.316 от НК, са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те накърняват реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите (Постановление № 3/1982 г. на Пленума на ВС).

            С оглед специфичния обект на документните престъпления пострадал от документно престъпление не може да бъде определено физическо лице, още по-малко юридическо такова. Преценката  за това,  дали  от  дадено престъпление  са претърпени вреди и съответно възникнала ли е процесуална правоспособност на определени лица/или лице/  да бъдат страни  в съдебната фаза/ и от тук възможността да атакуват постановлението на прокурора по чл.243 от НПК /  се  основава  на  резултата  от проверката   на  следните характеристики на конкретното престъпление, предмет на обвинението, които  винаги е необходимо да са налични, за да се приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал или ощетено  юридическо лице: дали престъплението е със съставомерни общественоопасни последици, т.е. дали в състава е предвиден  определен престъпен  резултат, което в конкретната хипотеза, доколкото се касае за престъпление на формално извършване не е налице и дали обекта на посегателство /защитените чрез криминализацията обществени отношения/ е свързан с правната сфера  на определен правен субект. Вредата  като негативно въздействие  върху  благо, охранявано  от правото, по принцип  се състои  в отрицателно  изменение  в материалната или в духовната сфера  на  даден правен субект . Респективно   отнесено към  наказателното право, това общо положение обосновава, че  засегнатия с престъплението  обект  следва да  е свързан  с имуществени  или неимуществени  права  на гражданите  / респективно само с имуществени  права на юридическите лица/.

           С престъпленията по чл.308 и чл.316 от НК, както се посочи,  се защитават обществените отношения, свързани с правилното и законосъобразно осъществяване  на документирането, т.е. общия /групов/обект  на престъплението или основният непосредствен обект на  престъплението/изведен от заглавието на съответния раздел/  не се насочва директно  към защита на  индивидуална  правна сфера. Безспорно отговора  на  въпроса дали от конкретното престъпление има пострадал, се извършва на основата на анализ на  конкретния фактически състав, респективно  от този анализ  е необходимо да може да се направи и да следва положителен извод за това, дали е налице престъпен резултат накърняващ непосредствено нечии права, като следва да се акцентира, че вредоносния резултат следва да произтича пряко и непосредствено от  конкретното престъпление, а не от деянието в  най-общ и широк смисъл. С оглед горните съображения  съдът  приема, че за да придобие  едно лице качеството на пострадал, респективно ощетено юридическо лице по смисъла на закона, то това лице  следва да е претърпяло  такива вреди  от самото престъпление, които биха му позволили да встъпи в процеса като  граждански ищец или частен обвинител, т.е. активната легитимация за обжалване на прекратителното постановление е поставена на плоскостта на  обективно претърпени вреди /от конкретното престъпление/  и тяхното наличие е предмет на  законодателна преценка и въз основа на критериите изложени по-горе,  респективно не може да бъде резултат  на  субективно  усещане.  И това е така, защото по начало  всяко престъпление, съставляващо негативно изменение в правилното функциониране на обществото, в различните му аспекти и проявления на  обществения живот,  в  по-малка или по-голяма   степен засяга нечии права и  лично пространство. Но  критериите за  регламентираното в закона качество пострадал, респективно ощетено юридическо лице и следващите от  това права и възможности за процесуално участие са обективно установени. Претърпените вреди следва да съставляват пряка и непосредствена последица от престъплението, за което се води наказателното производство в досъдебната му фаза и след като това не е налице, то не може да се приеме, че жалбоподателят има качество на пострадало, респективно ощетено юридическо, лице и в този смисъл е активно легитимиран да подава жалба срещу прокурорския акт, посредством който е сложен край на досъдебното производство.

Това обстоятелство е процесуална пречка, съдът да упражни своето правомощие в производството по чл.243, ал.5 от НПК и да извърши проверка за процесуалната и материално-правна законосъобразност на обжалваното постановление на прокуратурата, респективно да прецени дали същото е основано на цялостен и точен анализ на събрания на досъдебното производство доказателствен материал.

           По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.М.С. ***, ЕГН ********** против постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив от 28.05.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 9/2017г. по описа на ОДМВР Пловдив, сектор „ИП“ образувано и водено срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 НК, като НЕДОПУСТИМА.

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 4284/2019 година по описа на Районен съд град Пловдив.

 

         Определението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд гр.Пловдив в седемдневен срок от съобщаването му.

 

         Препис от определението след влизането му в сила, ведно с делото, да се върне на РП Пловдив.

        

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                              /п/

Вярно с оригинала!

ВК