ЧНД 4120/2019 - Определение - 09-07-2019

Определение по Наказателно дело 4120/2019г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1134

09.07.2019 г., гр. Пловдив

 

         РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, III състав, в закрито заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОНИКА ТАРЕВА

 

         след като се запозна с материалите по ЧНД № 4120/2019 г. по описа на съда, намери за установено следното:

 

         Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 44098/04.07.2019 г. по описа на РС-Пловдив, депозирана от адв. Г.К. в качеството му на повереник на О.Й.А. срещу Постановление от 30.05.2019 г. на РП-Пловдив, с което производството по ДП № 18/2017 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР, гр. Пловдив, водено срещу К.Г.К.за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, е било прекратено.

С жалбата се оспорва правилността и обосноваността на постановения прокурорски акт, с който е сложен край на воденото наказателно производство и се иска отмяната му, като делото бъде върнато на РП за продължаване на разследването.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Свид. О.Й.А. живял дълги години в САЩ, където се оженил за свид. К.Ф.Ш.. През 2013 г. двамата решили да се установят за по-дълго време в България, като решили да си построят и къща в гр. Пловдив. По време на пребиваването си в САЩ свид. А. бил придобил голяма сума парични средства в местната валута.

След завръщането на свид. А. и съпругата му в България двамата се запознали с обв. К.Г.К.и нейния съпруг - свид. И.Ц.К., по повод общото им хоби - мотоциклетизъм. Двете семейства, заедно с други активни мотористи, се събирали заедно и прекарвали времето си отдадени на своето хоби, като помежду им се установили приятелски отношения.

Обв. К.и съпругът й се занимавали с бизнес в България, като притежавали фризьорски салон, където обв. К.работела като ... и магазин за продажба на обувки на ул. “…“ № …, в който работел съпругът й. Обв. К.била регистрирала на свое име фирма ЕТ “Нов имидж-К.К.“ и участвала като съдружник в друга фирма - „Емануел“ ООД гр. Пловдив заедно със свид. С.Ч..

Обв. К.била получила заеми от няколко банкови институции, които впоследствие не успяла да погаси и в тази връзка, както и поради задължения към НАП и ЕВН от страна на кредиторите било инициирано образуването на съответните изпълнителни дела, като съдебните изпълнители предприели действия във връзка със събирането на задълженията на обв. К., включително и чрез налагане на възбрани върху нейни имоти.

В периода м. март 2015 г. - м. април/май 2016 г. от страна на свид. А. била предоставена, на няколко пъти, парична сума в общ размер от около 42 000 долара в заем на обв. К.за нуждите на развивания от нея и съпругът бизнес, като свид. А. бил уверяван от обв. К.и съпругът й, че те ще върнат дадените им в заем пари. Частично възстановяване на заетата сума се случило от страна на обв. К.през 2015 г., когато тя върнала на свид. А. сумата от 3500 лева, като му обещала, че ще му се издължи напълно. Предвид създаденото доверие у свид. А. предоставянето на паричните суми от негова страна на обв. К.ставало винаги без свидетели и без съставянето на съответни разписки или договори за заем. За последен път свид. А. предоставил паричната сума от 10 000 американски долара на обв. К.през месец април 2016 г.

Тъй като след всяка предоставена сума обвиняемата заявявала, че ще върне парите в кратък срок, а това така и не се случвало, свид. А. поискал да бъде съставен писмен документ за дадените от него парични средства. Така на 04.05.2016 г. в кантората на ...Б.Т.обв. К.подписала разписка, че е получила от свид. А. сумата от 71260 лева, като подписът ѝ бил заверен нотариално.

Тъй като обаче обв. К.не върнала парите на свид. А. до края на месец юни 2016 г. на 06.07.2016 г. той й изпратил нотариална покана чрез кантората на ...С.К.-НиК., която й била връчена лично. Въпреки това обв. К.не върнала парите на свид. А. и той подал жалба до прокуратурата.

В хода на извършената проверка и инициираното досъдебно производство било преценено, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление, поради което на К.Г.К.било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В хода на проведеното досъдебно производство били извършени разпити на свидетели и били приобщени множество писмени доказателства, от които се потвърждава описаната по-горе фактическа обстановка, в това число и фактът на предаване на сумите от страна на жалб. А. на обв. К.. Всъщност спор за това няма.

При така установената фактическа обстановка, при която се установява с категоричност постигната договореност между обв. К.и свид. А., извършеното имуществено разпореждане от последния в полза на К.и неизпълнение от страна на К.на поетото с договора за заем задължение, представителят на РП е достигнал до извод, че в конкретния случай не може да се обоснове извод за извършено престъпление, доколкото установената фактическа обстановка сочи единствено на неизпълнение на гражданскоправно задължение, поради което воденото наказателно производство било прекратено.

Недоволен от този резултат е останала пострадалият О.Й.А., който посредством своя повереник – адв. К. изразява несъгласие с направения извод за липса на извършено престъпление. Поради това се иска атакуваното прокурорско постановление, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено.

Пловдивският районен съд, след като съобрази събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, както и наведените от жалбоподателката съображения, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. за да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На първо място следва да се посочи, че се споделят изводите на прокурора, че в конкретния случай установеното по делото поведение на К.е породило единствено гражданскоправни отношения, свързани с неизпълнението на поето от нея договорно задължение. В този случай за изправната страна по договора съществува възможност да предяви претенциите си пред граждански съд /особено предвид наличните писмени доказателства, водещи до несъмнен извод за предаване на процесните сумата и липсата на такива, сочещи на пълното й връщане/ и след като докаже основателността им, да претендира пълно и точно изпълнение на поетото с неформалния договор за заем задължение.

Настоящият съдебен състав не споделя наведените от страна на повереника доводи за извършен състав на престъплението, визирано в нормата на чл. 209, ал. 1 НК, доколкото в този случай следва да се установи с категоричност изначално намерение да не се изпълни, респ. изначална невъзможност да се изпълни поетото задължение. В конкретния случай подобен извод не би могъл да бъде направен предвид данните по делото, че обвиняемата все пак е върнала част от получените в заем пари.

В тази връзка няма как да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя, че покупката на скъпа вещ /мотор/, което предполага наличието на финансов ресурс за връщане на взетия заем, обосновава умисъл за измама. По тази логика банковите и кредитните институции би трябвало да претендират за наказателна отговорност на всичките им некоректни платци. Очевидно е, че подобна претенция би била неоснователна, защото нормата на чл. 209 НК не защитава неизпълнението на договорни задължения.

Правилен и законосъобразен е при това положение изводът на прокурора, че в конкретния случай е налице неизпълнение на договорно задължение, тъй като в случая изначалното измамно намерение /което отличава гражданскоправната измама от наказателноправната/ не намира  каквато и да е опора в наличния по делото доказателствен материал, поради което производството следва да се прекрати, тъй като липсват данни за извършено престъпление.

Съдът констатира, че по делото са извършени множество действия по разследването, разпитани са всички възможни свидетели, които биха могли да допринесат за изясняването на обективната истина, извършени са проверки, приобщени са писмени доказателства, изобщо от страна на прокуратурата са били положени значителни усилия, целящи установяването на извършено престъпление, които обаче не са довели до обосноваването на подобен извод.

В този смисъл следва да се има предвид, че наказателната отговорност е най-тежката форма на държавна репресия, която намира приложение само и единствено в случаите, предвидени в особената част на Наказателния кодекс и само когато по делото е установено по несъмнен и категоричен начин виновното извършване на престъпление и това положение е основен принцип на правовата държава. Както беше посочено по-горе, наличните по делото доказателства не дават основание да се направи подобен извод, доколкото неизпълнението на договорно задължение безспорно е некоректно, укоримо поведение, но никога не е било престъпление по българското право. В тези случаи на гражданите е предоставена възможност да защитят правата си в най-пълна степен пред гражданския съд, където същите разполагат с средствата на Гражданския процесуален кодекс и относимата материална уредба /Закона за задълженията и договорите/. Това, обаче предполага лична процесуална активност по установените в държавата правила, а не заемане на пасивна позиция, в която се разчита единствено и само на деятелността на прокуратурата.

Поради всичко гореизложено, обжалваното постановление следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да бъде оставена без уважение.

 

Ето защо, Пловдивски районен съд, III наказателен състав,

 

 

                                              О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 30.05.2019 г. на РП-Пловдив, с което производството по ДП № 18/2017 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР, гр. Пловдив, водено срещу К.Г.К.за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, е било прекратено.

 

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Пловдивски окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК