ЧНД 3874/2019 - Определение - 24-07-2019

Определение по Наказателно дело 3874/2019г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 1225

 

24.07.2019г., гр. Пловдив

 

         Пловдивският районен съд, Наказателна колегия, IV- ти наказателен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

 

         след като се запозна с материалите по ЧНД  3874/ 2019 г. по описа на съда, прие за установено следното:

        

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба, подадена от И.С.И., действащ в качеството си на **** на „Ланимекс“ ЕООД, ЕИК 825190686 срещу Постановление на прокурор при Районна прокуратура- Пловдив от 30.05.2019г., с което наказателното производство по досъдебно производство № 17/2018 г., по описа на с-р „Икономическа полиция“ при ОД на МВР- гр. Пловдив, водено за престъпление по смисъла чл. 209, ал. 1 НК, е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК.

В жалбата са релевирани съображения в насока неправилност и необоснованост на атакуваното постановление. Сочи се, че фактическите изводи на прокурора не съответстват на събраната по делото доказателствена съвкупност. Акцентира се върху обстоятелството, че св. А. изначално не е имал никакво намерение да осъществи възложения на представляваното от него дружество превоз. Изтъква се, че е безпредметно да се обсъжда дали „Карго Лукс България“ ЕООД е имало възможност да реализира задълженията си по възложения му превоз на стоки, след като поначало не са сторени каквито и да било усилия той да се осъществи. Сочи се, че след като св. А. е взел парите и не е осъществен договореният превоз, то налице е измама, вследствие на която, „Ланимекс“ ЕООД е претърпяло загуба в размер на 4000 лв. В този порядък, твърди се и че неосчетоводяването на сумата от 4000 лв. като разход за „Ланимекс“ ЕООД, не води до извод, че сумата не е излязла от патримониума на дружеството. Моли се атакуваното прокурорско постановление да бъде отменено в своята цялост, а делото да се върне на РП- Пловдив със задължителни указания по приложението на закона.

 По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 243, ал. 4 НПК седемдневен преклузивен срок, считан от получаване на препис от атакуваното постановление, произтича от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на самостоятелен съдебен контрол акт. Предвид това, съдът дължи разглеждането й по същество. 

По основателността на жалбата:

В обжалваното постановление, наблюдаващият прокурор е приел за установена следната фактическа обстановка: св. И.С.И. бил *** и *** на фирма „Ланимекс" ЕООД, чиято основна дейност била внос на прясно замразена риба от Прибалтика- Литва, Латвия и Естония, а след това извършвала търговия със същата в България. Св. И.И. нямал собствен транспорт, предвид което, когато имал нужда от доставка на риба, намирал специални хладилни камиони, посредством които извършвал вноса на замразената риба до хладилния склад на „Голямоконарско шосе“ в гр. Пловдив, който стопанисвал по силата на договор за наем.

Св. А. А. работил от края на 2013г. до юли 2016г. към фирма „Карго лукс България" ЕООД. Същата извършвала транспортни услуги и международен транспорт, като *** на дружеството бил св. В.И.Г.. Св. А. А. бил ***в „Карго лукс България" ЕООД, като помагал на баща си- св. Р. А. С., който бил неформалният *** на фирмата- осигурявал техническото й и материално обезпечаване. Като *** във фирмата, св. А. А. представлявал същата и помагал на баща си св. Р. С. в организирането на транспортната дейност на фирмата, като в тази връзка многократно получавал парични суми от клиенти по извършени транспорти и издадени фактури в брой, които впоследствие предавал на св. Р. С. и съответно същите били отчитани в касата на дружеството. Св. В.Г. поддържал комуникация със св. А. А. и баща му и бил информиран за извършваната от тях дейност. Що се отнася до МПС, чрез които се извършвали транспортните услуги, „Карго лукс България" ЕООД имало сключени договори за наем на хладилни камиони, така например- с фирма „Про Синема Рентал" ЕООД на товарен автомобил марка „Ман" с ДК № *****за периода от 05.04.2014г. до 05.04. 2017г.; със св. М.Г.Г., за наем на товарен автомобил с ДК № **** от 2014г. до месец юли 2016г. и др.

Преди около пет години, св. И.И. имал нужда от транспорт, за да осъществи доставка на замразена риба от Прибалтика. По този повод негови познати му препоръчали св. А. Р. А., който организирал такива превози на товари с хладилни камиони. Св. И.И. се свързал със св. А. А. и двамата започнали често да работят заедно, като били извършили успешно осем курса за периода от 2014г. до 10.07.2015г., като винаги, когато св. И.И. имал нужда от транспорт, търсил св. А. А. и му възлагал курсове, които той коректно организирал и по между им не възникнали каквито и да било проблеми или неразбирателства. Писмени договори във връзка с извършените превози не били сключвани. За извършване на превозите били използвани хладилни камиони, като в тази връзка били използвани и горепосочените товарен автомобил марка „Ман" с ДК № ****и товарен автомобил с ДК № ****. Св. А. А. не карал камионите, които превозвали рибата, а имало шофьори, на които било възлагано да извършат съответния курс до Прибалтика- Литва, Латвия или Естония, където натоварвали рибата от съответната фирма и в рамките на около седмица я доставяли в склада на св. И.И., находящ се на Голямоконарско шосе в гр. Пловдив. За всеки един от транспортните курсове, била съставяна товарителница по одобрен образец. След това, св. И.И. заплащал извършения курс, като плащането ставало частично по банков път, по сметка на „Карго лукс България" ЕООД, частично на ръка- на шофьорите, на св. А. А. или на св. Р. С., както и по Спийди или Еконт. Получените пари, св. А. А. винаги предавал на св. Р. С. като неформален *** на „Карго лукс България" ЕООД. Цената на всеки курс, т.е. за всеки извършен транспорт, варирала между 4500-5000лв. с ДДС, като всеки път св. А. А. издавал на св. И.И. фактура, на която било отразено, че „Карго лукс България" ЕООД е извършило транспорта.

През месец март 2016г., св. И. потърсил св. А. и двамата се срещнал в офиса на св. И. ***. Там, св. И. лично и на ръка дал на св. А. сумата от 4000лв. За предаването на сумата бил съставен разходен касов ордер от 30.03.2016г. за 4 000лв., в който като основание било отразено „аванс за транспорт Естония- Пловдив“.  А. А. лично получил парите, като ордерът бил подписан, както от св. И., така и от св. А.. По това време, св. И. бил с убеждението, че предава парите за осъществяване на превоз на риба от Естония до гр. Пловдив. Предвид това, когато наближила датата на товарене на рибата от Естония, св. И.И. твърди, че провел няколко разговора по телефона със св. А. А., който го уверил, че организира тръгване на камион за Естония според уговореното. Малко след това обаче св. А. А. спрял да вдига телефона на св. И.И. и в крайна сметка не бил осъществен уговорения по твърдения на св. И. транспорт. Впоследствие св. И.И. успял да се свърже няколко пъти със св. А. А. по телефона, като дори последният сам му се бил обадил. По време на разговорите св. И.И. сочи, че св. А. А. му обещавал да му върне парите за уговорения транспорт, като му обяснявал, че не бил осъществен поради възникнали проблеми с камионите. Тъй като минавало време, а св. А. А. не връщал парите, св. И.И. решил да отиде в дома му в гр. Елин Пелин и лично да разговаря с него и да се разберат помежду си. Св. И.И. разбрал къде живее св. А. А. от един от неговите шофьори- св. А. С. З., който до края на 2015г. работил във фирма „Карго лукс България ЕООД и бил извършил успешно няколко курса от Прибалтика до склада на св. И.И. ***, като последният пращал парите за курса по него на св. А. А.. Св. И.И. взел със себе си свой приятел- св. Ц.Д.К.и през август 2016г. двамата отишли в гр. Елин Пелин. Там двамата се срещнали със св. А. А., където последният по твърдения на св. И.И. *** и да му върне парите. Понеже св. А. А. не сторил това, св. И.И. подал жалба до Районна прокуратура гр. Пловдив.

Разпитан в хода на досъдебното производство, св. А. А. заявил, че не му е известно към март месец 2016г. между „Ланимекс" ЕООД и „Карго лукс България" ЕООД да има сключен договор за бъдещ транспорт до Естония, като уточнява, че действително е получил парите от св. И.И. по процесния РКО от 30.03.2016г., за което се е подписал, в качеството си на ***на „Карго лукс България" ЕООД. По отношение на основанието и съдържанието на този документ обаче, св. А. заявява, че парите са дадени като доплащане за вече извършени транспортни услуги от „Карго лукс България" ЕООД на „Ланимекс" ЕООД. Св. А. А. сочи в показанията си още, че паричната сума от 4 000лв. е предал в „Карго лукс България" ЕООД- това се потвърждава и от показанията на св. С.. Същевременно, ** на „Карго лукс България" ЕООД свидетелства, че към 30.03.2016г. ангажимент за превоз на стоки от Естония не е бил поеман от никого от фирмата. Св. А. А. заявява, че не е поемал ангажимент да върне процесните 4 000лв. на св. И.И., доколкото не е запознат „Карго лукс България" ЕООД да има неизпълнен договор за доставка към „Ланимекс" ЕООД, както и той самият не бил поемал ангажимент да извърши процесния превоз. След датата 30.03.2016г. имало проведени разговори, вкл. и среща в гр. Елин Пелин между св. И.И. и св. А. А., но последният твърди, че същите са били по повод на вече извършени транспортни услуги.

През месец март 2016г. дружеството „Карго лукс България" ЕООД успешно извършвало редица транспортни услуги. Така например същото, през посочения месец, имало добри търговски взаимоотношения с „Бел Групс" ЕООД, чийто предмет на дейност била търговия с млечни и месни продукти в страната и чужбина. ***** на капитала и *** на „Бел Групс" ЕООД - св. Р.П.В., познавала св. А. А.. Търговските отношения, вкл. и финансовите такива между двете дружества, били напълно изрядни и нито едно от тях нямало каквито и да било претенции. След 30.03.2016г. дружеството „Карго лукс България" ЕООД продължило да извършва търговска дейност, като съответно реализирало приходи и разходи. Едно от дружествата, за които „Карго лукс България" ЕООД извършвало международен транспорт било „Млечен дол" ЕООД, с предмет на дейност търговия с млечни продукти в страната и в чужбина. *** на капитала и *** на фирмата бил св. Х.Б.П., който познавал св. А. А. от около четири години. Поводът за познанството им бил, че той и баща му св. Р. С. имали транспортна фирма- „Карго лукс България" ЕООД, която осъществявала транспорт в страната и в чужбина. Търговските взаимоотношения между двете дружества започнали от началото на 2015г. и продължили безпроблемно до средата на 2016г., като св. А. А. организирал множество транспортни курсове, за които св. П. заплащал дължимата сума на св. А. А.. Св. П. бил доволен от работата си със св. А. А., като и до настоящия момент двамата са в добри отношения.

В края на 2016г. св. Р. С. се разболял тежко и след проведено лечение и извършена операция, същият преценил, че не желае да продължава финансирането на дружеството, както и да извършва „де факто“ действия по неговото управление. Предвид това, фирма „Карго лукс България" ООД била прехвърлена на св. С.С.И., който станал едноличен *** на капитала.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която се изяснява, че в представения за изследване обект / РКО от 30.03.2016г., издаден от името на „Ланимекс" ЕООД на името на св. А. А. за сумата от 4000лв./, подписът, положен за „Получил сумата" е изпълнен от св. А. Р. А..

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на същата се изяснява, че представените и приобщени по делото 8 броя фактури с предмет доставка на транспортна услуга, издадени от „Карго лукс България" ЕООД на „Ланимекс" ЕООД са били осчетоводени в счетоводствата на двете дружества и са били приложени вторични счетоводни документи /аналитични обороти и хронологии на съответните счетоводни сметки- клиенти и доставчици/. Представените и приобщени по делото 5 броя разходни касови ордери /РКО/, издадени от „Ланимекс" ЕООД за изплатени парични суми в брой на св. А. А. и св. А. З., като представители на „Карго лукс България ЕООД също са били систематизирани и обобщени от експерта, който е достигнал до извода, че всичките 5 броя РКО не са осчетоводени в счетоводствата на двете дружества и не са приложени вторични счетоводни документи за тях. Видно от експертното заключение разходен касов ордер от 30.03.2016г., издаден от „Ланимекс" ЕООД за изплатена парична сума в брой в размер на 4 000лв. на св. А. А., като представител на „Карго лукс България" ЕООД не е осчетоводен в счетоводствата на двете дружества, както и паричните средста не са били заприходени в счетоводна сметка „Каса" на „Карго лукс България ЕООД. Според експерта, към 30.03.2016г. и след тази дата дружеството е извършвало търговска дейност, имало е счетоводни операции и записвания и е реализирало приходи и разходи, които са били систематизирани и обобщени по месеци в експертното заключение. В експертното заключение е посочено, че „Карго лукс България" ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 21.10.2013г.

Така установената и подробно описана от наблюдаващия прокурор фактическа обстановка се споделя от настоящата съдебна инстанция.  Съдът счита, че тя кореспондира напълно със събрания и проверен в рамките на досъдебното производство доказателствен материал, като същевременно е извършено пълно, всестранно и обективно обследване на всички релевантни по делото факти. 

При така изяснената фактическа обстановка, съдът счита следното по правните аспекти на казуса:

За да бъде дадено точно разрешение на настоящия казус от правна страна, то следва да бъдат изтъкнати принципните различия между измамата като престъпление по смисъла на НК и неизпълнението по едно договорно правоотношение. Разликата между посочените две хипотези се провежда по съществуващите субективни нагласи на дееца към момента на възникване на задължението. Така, за да се приеме, че са налице измамливи действия, то следва деецът изначално да няма намерение да изпълни поетите задължения- тоест, деецът използва договорните отношения, без намерение да се задължи по тях ( в тази насока Р-е № 728 от 2003г. на ВКС, I- во Н.О.; Решение № 116 от 06.03.2009 г. по нак. д. № 67/2009 г. на Върховен касационен съд). Доколкото намеренията и субективните нагласи на дееца са факти от неговия душевен мир, то за тях се съди по конкретни външни проявления- налице ли е частично изпълнение по възникналото правоотношение, имал ли деецът обективната възможност да изпълни поетото задължение, на какво се дължи неизпълнението, съществували ли са предходни отношения между деецът и ощетеното лице.

В конкретния случай, както бе посочено и при обсъждането на казуса от фактическа страна, между представляваното от св. А. дружество- „Карго Лукс България“ ЕООД  и „Ланимекс“ ЕООД са били установени трайни търговски отношения. За да достигне до този извод, съдът съобрази както цикличността на възникване на правоотношенията между двете дружества, така и идентичния предмет на възникналите правоотношения- извършване на превоз на стоки. За периода от 2014г. до 10.07.2015г. са извършени общо осем превоза на стоки от Прибалтика до гр. Пловдив, като във всеки един случай „Ланимекс“ ЕООД е възложител, а „Карго Лукс Бъглария“ ЕООД е превозвач. По повод на тези трайно установени търговски взаимоотношения, както св. И.И. ( т. 1, л. 34- 36), така и св. Коритска ( т. 1, л. 81- 82), категорично заявяват, че превозите са коректно организирани и проведени и в тази връзка нямат претенции към „Карго Лукс България“ ЕООД. Този извод се подкрепя и от заключението по изготвената съдебно- счетоводна експертиза ( т. 1, л. 140- 146). От същата се изяснява, че по повод на извършените осем превоза са издадени първични счетоводни документи и съответните приходи и разходи са осчетоводени в счетоводствата на двете дружества. Тоест, за съда се налага категоричния извод, че отношенията между „Ланимекс“ ЕООД и „Карго Лукс България“ ЕООД са се развивали на плоскостта на коректност и взаимност- превозите са извършени срочно, без установени липси и увреди, предвид което и „Ланимекс“ ЕООД е заплатило стойността им на „Карго Лукс България“ ЕООД.

В хода на така установените трайни отношения между двете дружества, спор възниква единствено по отношение правното основание на предадената по силата на РКО от 30.03.2016г. сума в размер от 4000 лв. ( следва да се маркира обстоятелството, че нито св. И., нито св. А. оспорват, че сумата е действително предадена). От една страна св. И. и св. К. ( т. 1, л. 37) сочат, че основанието за предаването на сумата е аванс по договор за превоз с направление „Естония- Пловдив“. На диаметрално противоположна позиция обаче, са показанията на св. А. А. ( т. 1, л. 70), св. Г. ( т. 1, л. 218) и св. С. ( т. 1, л. 136). Съобразно изложеното от тях, дадените средства в размер от 4000 лв. не са били по договорен нов превоз ( който би се явил 9- ти поред), а са дадени с цел уреждане на финансови взаимоотношения по вече извършени доставки. Предвид това, както правилно е посочил в атакуваното постановление и наблюдаващият прокурор, след дългогодишни добри търговски взаимоотношения, между двете дружества е възникнал спор, но той е с подчертано гражданскоправен оттенък и не следва да бъде предмет на наказателно производство.  Обстоятелството, че св. А. е взел сумата от 4 000 лв., която впоследствие е постъпила в касата на „Карго Лукс България“ ЕООД, не е достатъчно да обоснове наличие на измамливо поведение. В качеството си на търговски ***, св. А. е бил изпратен да получи сумата от 4 000 лв., но не се изяснява той да е предприемал каквито и да било действия, целящи да въведат в заблуждение св. И., вследствие на което той да извърши имущественото разпореждане. Между св. А. и св. И. е налице едно подчертано различие в позициите и произтичащ от това правен спор досежно основанието за предаването на сумата, но това не може да бъде достатъчно, за да се заключи, че за да получи сумата от 4 000лв., св. А. е действал умишлено и с користна цел. Нещо повече- от заключението по изготвената съдебно- счетоводна експертиза се изяснява, че за периода на съществуването на търговските отношения между двете дружества, те са си разменили парични средства в размер от 39 758, 40 лв. ( т. 1, л. 145). При това положение, на фона на тази сума, то почти невъзможно за обосноваване е твърдението, че изначално целта на св. А. е била да създаде едно привидно доверие в „Карго Лукс България“ ЕООД, само за да може впоследствие да въведе в заблуждение св. И. и да го мотивира да се разпореди с процесните 4 000 лв., ощетявайки по този начин „Ланимекс“ ЕООД.

Допълнително, съдът счита за нужно да посочи и че „Карго Лукс България“ ЕООД, както преди предаването на сумата от 4 000 лв., така и непосредствено след това, е продължило да развива присъщата си търговска дейност и да реализира значителни приходи от това- за отчетния период от м. март 2016г. до м. август 2016г., е извършило продажби на стоки и услуги и е генерирало данъчна печалба от 194 200 лв., за която е заплатено ДДС в размер от 38 840лв. В потвърждение на това е и изложеното от св. В. ( т. 1, л. 205), която сочи, че между представляваното от нея дружество „Бел Групс“ ЕООД и „Карго Лукс България“ ЕООД са били налице правоотношения по повод на международен превоз на стоки, като всички те са били изпълнени коректно и в цялост от превозвача. „Карго Лукс България“ ЕООД е притежавало техническата и материална база за извършване на превози и не съществува съмнение, че е извършвало множество такива по различни направления.   Гореизложеното ясно свидетелства за това, че към 30.03.2016г. (датата, на която е предадена процесната сума), „Карго Лукс България“ ЕООД не е било дружество със затихващи функции и не се е намирало в невъзможност да изпълни едно свое евентуално задължение по договор за превоз на стока. Именно и предвид това, то съдът не споделя изложеното от жалбоподателя, че е ирелевантно за процесния случай дали „Карго Лукс България“ ЕООД разполага с принципната възможност да осъществи задълженията си по един договор за превоз. Както бе посочено в самото начало на изложението, касаещо правните аспекти на казуса, принципната невъзможност за осъществяване на поетото задължение е един от основните признаци, че е налице поведение, което може да бъде дефинирано като измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК. В случая обаче, такива признаци не са налице- дружеството е поддържало и развивало успешно своята дейност преди и след получаването на сумата от 4 000 лв.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че поведението на св. А. се явява несъставомерно от обективна и субективна страна. От това следва се налага и изводът, че не е налице деятелност, която може да бъде дефинирана като престъпна. В този порядък, наблюдаващият прокурор правилно е приел, че следва да прекрати наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК.

За яснота и пълнота на изложението съдът счита за нужно да посочи и че в рамките на проведеното досъдебно производство, наблюдаващият прокурор е изпълнил своето задължение и е провел пълно, всестранно и обективно разследване. В този порядък, той е изчерпил предмета на доказване и не се налага извършването на каквито и да било допълнителни действия по събиране и проверка на доказателствен материал.

Предвид гореизложеното, атакуваното прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство се явява законосъобразно и съответно на приобщения по делото доказателствен материал, предвид което следва да бъде потвърдено.

 

На основание чл. 243, ал. 7 НПК, настоящото определение подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Окръжен съд- Пловдив.

 

Така мотивиран и на основание чл. 243 ал. 6, т. 1, вр. ал. 5  НПК, Районен съд- Пловдив, IV- ти наказателен състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на прокурор при Районна прокуратура- Пловдив от 30.05.2019г., с което наказателното производство по досъдебно производство № 17/2018 г., по описа на с-р „Икономическа полиция“ при ОД на МВР- гр. Пловдив, водено за престъпление по смисъла чл. 209, ал. 1 НК, е било прекратено.

 

Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Окръжен съд- Пловдив.

 

ПРЕПИС от Определението да се изпрати на Районна прокуратура- Пловдив, както и на ощетеното юридическо лице.

 

                                                         

  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

Т.К.