ЧНД 3406/2019 - Определение - 08-07-2019

Определение по Наказателно дело 3406/2019г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1130

гр. Пловдив, 08.07.2019 г.

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА

като разгледа докладваното от съдия Боева ЧНД № 3406 по описа на Районен съд Пловдив за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. НПК.

Образувано е по жалба, подадена от А.К.Н., ЕГН: **********, срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.05.2019 г. по ДП № 938/2018 г. по описа на 02 РПУ при ОД на МВР Пловдив, пр.пр. № 10807/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания прокурорски акт. Жалбоподателката изтъква, че макар доброволно да е посетила жилището на бившия си партньор, то същият е изпаднал в агресивно състояние. Посочва, че неправилно са кредитирани показания на лица, които не се явяват преки очевидци на случилото се – роднините на С.И. и полицейският служител, негов приятел. Излагат се доводи, че не са изследвани множество обстоятелства при процесния инцидент, както и че в показанията на С.И. са налице съществени противоречия. Налице е според жалбоподателката и проява, имаща признаците на престъпление по чл. 325 НК. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното постановление.

Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима, доколкото е подадена в преклузивния седемдневен срок, от лигитимирана страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Наказателно производство по ДП № 938/2018 г. по описа на Второ РПУ при ОДМВР Пловдив, е образувано срещу С.И. И., ЕГН: **********, за това, че през на 23.11.2018 г. в гр. Пловдив не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие – заповед за незабавна защита № 211, издадена на основание Определение от 11.10.2018 г. по гр.д. № 16059/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV гр. с-в. – престъпление по чл. 296 ал. 1 НК.

            Наказателното производство е прекратено на основание чл. 243 ал.1 т.1, вр. чл. 24 ал.1 т.1 предл. първо НПК – деянието не е извършено. В хода на разследването от прокурора е установена следната фактическа обстановка:

А.К.Н. и С.И. И. се познавали от 2013 г., а от 2017г. имали връзка, като двамата живеели заедно при условията на съприжеско фактическо съжителство. Същите обитавали апартамент, находящ се в гр. ***, който бил собственост на майката на И.. На 02.03.2018 г. А.Н. родила общото им дете – И.С. И.а. През периода на съвместното им съжителство Н. не работила, тъй като била бременна, а впоследствие ползвала отпуск за отглеждане на дете. И. бил шофьор на товарен автомобил и пътувал в чужбина, изпълнявайки курсове по международен транспорт в Европа.

Проблемите във взаимоотношенията между А.Н. и С.И. им датирали от 24.12.2017 г., когато се състоял първият им по-сериозен спор, но се задълбочили след раждането на детето. И. я обиждал и упреквал. След поредния им скандал и обвинения от негова страна, свидетелката Н. го изчакала да замине на курс в чужбина и на 05.10.2018 г. напуснала общото им жилище, заедно с детето. Установила се в дома на родителите си. Същият ден тя подала жалба в 01 РУ при ОД на МВР - гр. Пловдив, с оплакване, че И. я заплашвал по телефона от чужбина. Обърнала се към полицията, защото се страхувала за себе си и детето.

След завръщането на И. в страната, тя го убедила да посетят семеен психолог, който ги посъветвал да заздравят връзката си чрез полови контакти. Двамата имали такива през цялото време докато И. бил в страната.

Междувременно, след консултация с адвокат, на 16.10.2018г., по молба на А.Н., с определение № 10211/11.10.2018г., Районен съд Пловдив, Гражданско отделение, IV граждански състав, задължил С.И. И. да се въздържа от извършване на всякакъв вид физическо или психическо насилие по отношение на А.Н., и забранил да я  приближава, както и жилището й и местата й за социални контакти. Въз основа на съдебното определение, подлежащо на изпълнение, същият съдебен състав на Районен съд Пловдив издал Заповед за незабавна защита № 211/11.10.2018г.

Тъй като издадената заповед за незабавна защита подлежи на незабавно изпълнение, същата била изпратена до 02 РПУ на ОДМВР Пловдив за предупреждаване на С.И.. Заповедта за незабавна защита № 211/11.10.2018г. е била надлежно оповестена на С.И. И. на 17.10.2018 г., за което бил изготвен протокол за предупреждение от полицейския служител свидетелят Н. И. Б., в присъствието на колегата му - свидетелят Е.Н.Ю.. С цитирания протокол, И. бил надлежно предупреден да се въздържа от всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и от опит за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права на А.К.Н., с която се намира в семейна връзка. Бил предупреден също така и да спазва издадената в нейна полза Заповед за незабавна защита № 211/11.10.2018 г. по гр. дело № 16059/2018г. по описа на ПРС, 4 гр. с. Разяснена му била отговорността по чл. 296, ал. 1 от НК, както и разпоредбите на чл. 4, чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДН. Предупреденият се запознал със съдържанието на протокола срещу подпис в присъствието на съставилия го полицейския служител св. Н. Б. и на свидетеля Е.Ю., който също го подписал.

На 23.11.2018 г. С.И. се върнал от курс в чужбина. Следобед отишъл до дома на родителите на Н., откъдето я взел заедно с детето и заедно отишли в неговото жилище, за да разговарят, както се били уговорили предварително по телефона. Няма данни по делото свидетелката и детето да са били насилствено отведени, но тъжителката настоява, че след скарване в апаратамента, И. заключил вратата и не я пускал да си тръгне с детето. Поискал да останат да нощуват при него, при което свидетелката Н. привидно се съгласила, по думите й „за да го успокои", но му казала, че ще трябва да отиде до дома на родителите си, за да вземе багаж за себе си и за детето. Свидетелят И. й дал ключ за неговия автомобил, както и за апартамента, за да може тя да влезе на връщане. Свидетелката Н. твърди, че С.И. и счупил телефона малко преди тя да тръгне, поради което се наложило да й даде един от своите мобилни апарати. Предупредил я да не вика полиция, защото „имал пистолет и щял да стреля". Детето останало при него, а тя тръгнала. Веднага се обадила на тел. 112 и съобщила, че бащата на детето й го държи в апартамента си и не й дава достъп до него, като я заплашва, че щял да стреля, ако извика полиция. Свидетелката Н. останала до съседния блок. Когато пристигнал полицейският екип от 02 РУ при ОДМВР Пловдив в състав от свидетелите С.П.Ш. и М.В.А., тя им отворила вратата на жилищния вход на бул. *** с чип и им обяснила, че била на гости на С.И., заедно с осеммесечната им дъщеря. Полицаите забелязали И., който стоял с детето на ръце на остъклена тераса на третия етаж. Свидетелят А. го попитал какво се е случило, а той му отговорил, че не иска да разговаря с никого. Виждайки свидетелката А.Н., свидетелят И. й казал да се качва горе, че я чакал, след което затворил прозореца и се прибрал вътре в жилището с детето. Свидетелят А. съобщил в ОДЧ на 02 РУ каква е ситуацията. Пристигнал още един полицейски екип - автопатрул 424, а след това и друг полицейски служител - свидетелят И.А.П., който се представил на колегите си като приятел на С.И. и заявил, че дошъл да помогне по молба на приятеля си, тъй като бил наблизо по същото време. За целта той провел телефонен разговор с него, в който го убедил да отвори вратата и да съдейства на полицията. Свидетелят И. му отговорил, че чакал негов близък роднина. Когато вуйчото на свидетелят И. - свидетелят Д.К.М. пристигнал на място, И. отключил вратата и му предал детето с молба да внимава да не го удари и да му вземе храната. Свидетелят М. взел детето и го предал на майка му, която чакала долу на партерния етаж. През това време на място пристигнал и свидетелят Ц.С. И. - негов чичо. След предаването на детето на майката, С.И. И. бил изведен от жилището на третия етаж, задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР и отведен в арестно помещение на 02 РУ при ОДМВР  Пловдив. Последният не оказал съпротива при ареста.

За да прекрати наказателното производство, представителят на Районна прокуратура Пловдив е приел, че са извършени множество действия по разследването, като са събрани множество гласни и писмени доказателства, подробно анализирани в обжалваното постановление, но не са събрани безспорни и категорични доказателства за виновността на лицето С.И. И. за извършване на престъпление по чл. 296 ал.1 НК.

От правна страна:

За да бъде осъществено от обективна страна престъплението по чл. 296, ал. 1 НК, следва да се установи, че конкретно извършеното от обвиняемия деяние осъществява изпълнителното деяние на посоченото престъпление, определено от законодателя като неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие. В случая, с процесната заповед за незабавна защита И. е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на свидетелката Н., като му е забранено да приближава същата, нейната месторабота и местата за социални контакти. Съгласно заповедта за незабавна защита, действието във времето на тази забрана е ограничено до приключване на производството по гражданското дело с влязъл в сила съдебен акт, което към момента на извършване на деянието не се е било осъществило, поради което се прави изводът, че забраната е продължавала да обвързва заподозрения.

Домашното насилие съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН може да се изразява и в акт на психическо или емоционално насилие, при което у лицето, ползващо се от закрилата на заповедта, се създава несигурност или страх относно безопасността си. Целта на преценката във всеки случай следва да бъде конкретна. В настоящия случай, безспорно по делото се установи, че свидетелката Н. е посетила доброволно жилището на И., респ. активни действия по „осуетяване“ и „пречене“ на изпълнението на заповедта за незабавна защита досежно постановената забрана същият да приближава Н. не са налице.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може по безспорен начин да се установи, че е нарушена заповедта за незабавна защита в частта, с която И. е задължен да се въздържа от домашно насилие. Така макар свидетелката Н. да твърди, че по отношение на нея И. е извършил действия по психическо и емоционално насилие, като е счупил нейния телефон, счупил е корнизите и е разкъсал пердетата, взел е нож и е отказал да я пусне, за да излезе от неговия дом, то посочените обстоятелства не се установяват по несъмнен начин, въз основа на който може да се достигне до сигурен извод за извършено престъпление. Така съдът намира, че преките доказателствени източници могат да се разделят на две различни позиции – това са показанията на свидетелката Н. и показанията на свидетеля И.. Така свидетелката Н. посочва действия, които обективират извършено домашно насилие по отношение на нея. На диаметрално противоположната позиция са показанията на свидетеля И., който посочва, че между двамата е възникнал спор, но не е заплашвал Н.. Всички останали свидетелски показания се явяват производни, те възпроизвеждат казаното както от свидетелката Н. – това са показанията на свидетелите В. Н., К.Н., С.Ш., М. А., така и от показанията на свидетеля И. – това са показанията на свидетелите С. М.а, Д. М., И.П., Ц. И.,  

Съдът намира, че от страна на Районна прокуратура Пловдив са извършени всички необходими действия по разследването с оглед установяване на обективната истина – разпитани са всички свидетели, имащи отношение към случилото се на процесната дата, извършена е очна ставка между двамата преки очевидци, както и са събрани множество писмени доказателства. Въпреки положените усилия от страна на държавното обвинение, от събрания по делото доказателствен материал не може да бъде направен несъмнен извод за извършено престъпление по чл. 296 ал.1 НК от С.И. по отношение на А.Н.. В тази връзка съобразно Директива 2016/343 на Европейския парламент и на съвета относно укрепването на някои аспект на презумпцията за невиновност, а и от разпоредбите на НПК, следва, че всяко съмнение следва да се тълкува в полза на обвиняемия или заподозрения. В настоящия случай съмнение досежно осъществено от заподозрения И. деяние внасят множество доказателствени източници – това са на първо място гласните доказателства – неговият разпит като свидетел и останалите посочени показания, които подкрепят изложеното от него. Дори да се приеме, че същият излага факти и обстоятелства с оглед реализирането на правото си на защита, то съмнения в обвинителната теза, изложена от Н., се внасят от доказателствата, описващо поведението на същата. Така от тях се установява, че Н. независимо, че е подала молба за защита от домашно насилие, е имала поведение, насочено към срещи – както преди 23.11.2018 г., така и след това, и интимни контакти с И.. В тази връзка безспорно се установява от разпита на свидетеля *** /л. 40 от ДП/, че дори на датата, на която на И. е предявена заповедта за незабавна защита, той е дошъл в районното управление с Н., тя го е изчакала отвън и са си тръгнали заедно. На следващо място от проведената очна става следва, че двамата се обичат и желаят да оправят отношенията си занапред. Това поведение на Н., отразяващо желанието и да продължи да поддържа отношения с И., показва, че същата не се чувства застрашена по някакъв начин от неговото поведение, респ. в случая не е била налице проява на реализирано домашно насилие по отношение на нея.

            От всичко изложено следва, че след проведено обективно, всестранно и пълно разследване не се установи извършване на престъпно деяние от С.И. И., поради което правилно е било прекратено наказателното производство на основание чл. 24 ал.1 т.1 пред. първо НПК, а именно: деянието не е извършено. В тази връзка не се споделят и възраженията, изложени в депозираната жалба, че е налице престъпление по чл. 325 НК, доколкото от жалбоподателката не е описано, а и от доказателствата по делото не се установява, конкретно непристойно поведение, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Така мотивиран и на основание чл. 243 ал. 6, т. 1, вр. ал. 5  НПК, Районен съд Пловдив

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.05.2019 г. по ДП № 938/2018 г. по описа на 02 РПУ при ОД на МВР Пловдив, пр.пр. № 10807/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив.

Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС