ЧНД 5233/2018 - Определение - 16-08-2018

Определение по Наказателно дело 5233/2018г.

                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 1239 

16.08.2018г., гр. Пловдив

 

         Пловдивският районен съд, Наказателна колегия, I състав, в закрито заседание на 16.08.2018г, в състав:

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

 

         след като се запозна с материалите по ЧНД  5233/2018 г. по описа на съда, намери за установено следното:

         Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

Образувано е по Жалба на В.Х. срещу Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 24.07.2018г. за прекратяване на наказателното производство  по ДП № 590/2016 г. по описа на Второ РУ-Пловдив, при ОДМВР- Пловдив,         В ЧАСТТА досежно разпореждането с веществените доказателства.

С жалбата се оспорва обосноваността  и законосъобразността на постановения прокурорски акт в обжалваната част, като се иска неговата отмяна само в частта досежно разпореждането с веществените доказателства.

По допустимостта на жалбата:

При преценка за процесуалната допустимост на жалбата следва да се отговори на въпроса дали постановлението за прекратяване на наказателното производство подлежи на самостоятелно обжалване в частта за разпореждането с веществените доказателства. Отговорът е положителен и следва от систематичното тълкуване на чл. 243, ал.4 НПК и чл. 243, ал.6, т.2 НПК, в която алинея е предвидено изрично правомощие на съда да измени прокурорското постановление и само в частта досежно разпореждането с веществените доказателства.

Следващият въпрос, на който следва да се отговори е разполага ли жалбоподателят с процесуална легитимация да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство. Отговорът отново е положителен. Легитимираните да подават жалби субекти са изброени в чл. 243, ал.4 НПК и по конкретно са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и ОЮЛ. Действително в процесния случай жалбоподателят В.Х. формално не е привлечен като обвиняем по смисъл на чл. 219, ал.1 НПК, а досъдебното производство е водено срещу неизвестен извършител.

Съгласно трайната практика на ЕСПЧ, обаче за обвиняем следва да се счита всяко лице, спрямо което съществува обосновано подозрение,  че е извършило престъпление и спрямо което се извършват действия по разследване в рамките на образуваното наказателно производство.  Пак според трайната практика на ЕСПЧ, качеството „обвиняем“ е обективно такова и правата свързани с него, възникват от момента, в който спрямо лицето, за което има обосновано подозрение се извърши първото действие по разследване,  независимо дали качеството „обвиняем“ и правата свързани с него, са изрично признати с нарочен акт на ръководно решаващия орган, какъвто се явява постановлението за привличане като обвиняем по чл. 219, ал.1 НПК. На тази идея почива и изричната законодателна уредба дадена в чл. 219, ал.2 НПК.

В процесния случай видно от материалите по делото предмет на изследване, както на предварителната проверка, така  на досъдебното производство , макар и формално водено срещу неизвестен извършител- е бил не въпроса дали някакво неидентифицирано лице е извършило обсебване на инкриминирания автомобил по смисъла на чл. 206 НК, а дали В.Х. е извършил неправомерно имуществено разпореждане с инкриминирания автомобил. Верността на този извод се потвърждава от съдържанието на законния повод за образуване на ДП, а именно съобщението до прокуратурата, в което като субект на престъплението е посочен именно В.Х., така и от мотивите на обжалваното прокурорско постановление, от което е видно, че наказателното производство е прекратено, защото е прието, че В.Х. е действал добросъвестно и действията му не са неправомерни. В този смисъл следва да се посочи и че по време на цялото досъдебно производство е било безспорно, че фактическата власт върху инкриминирания автомобил е била упражнявана именно от В.Х., като предмет на изследване е бил въпроса дали действията му с автомобила са били правомерни.

От гореизложеното следва, че по време на цялото досъдебно производство е съществувало обосновано подозрение, че евентуалното престъпление е извършено от конкретен субект и този субект е именно жалбоподателят В.Х.. Поради това следва да се приеме, че с извършването на първото действие по разследването срещу него, а именно разпита му като свидетел същият е придобил качеството на „де факто“ обвиняем и следва да може да се ползва от правата на обвиняем, включително и да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство, макар качеството „обвиняем“ да не му е признато с нарочен акт на прокурора или на разследващ орган по реда на чл. 219, ал.1 НПК. Противно тълкуване би поставило упражняването на правата на „обвиняемо лице“ в зависимост от усмотрението и действията на разследващите органи, което е несъвместимо с правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС.

Доколкото прокурорът въобще не е разпоредил обжалваното постановление да се връчи на В.Х.   и по делото не са ангажирани доказателства за датата на реалното му връчване, то седмодневния срок за обжалване от В.Х. въобще не е започнал да тече, респективно жалбата следва да се счете подадена в срок.

От гореизложеното следва, че процесната жалба се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

 

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е основателна. В обжалваната част на атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство прокурорът е постановил инкриминирания лек автомобил Порше, марка Кайен с регистрационен номер ****, ведно с два ключа към него и двете свидетелства за регистрация Част I и част II да се върнат на правоимащия Д.А.Б.. Процедирайки по този начин прокурорът е пропуснал да съобрази, че видно от всички събрани по делото доказателства,  по делото съществува спор за собственост върху инкриминирания автомобил между Д.А.Б. и В.Х. .

За да се разреши този спор следва да се отговори на редица гражданско правни и търговски правни въпроси- сключена ли е неформална сделка между Д.А.Б. и В.Х. с предмет инкриминирания автомобил, има ли тази сделка търговски характер, валидна ли е сделката с оглед неспазване на предвидената в закона форма и изричната норма на чл. 293 ТЗ, произвела ли е сделката транслативен ефект, с оглед изпълнението или неизпълнението на клаузите на договора. На тези въпроси обаче, отговор не може да бъде даден от прокуратурата, а само от гражданския съд. В този изричен смисъл е чл. 113 НПК и Тълкувателно решение 2/2014 ОСНК,  в диспозитива на което изрично е посочено, че за прилагането от прокурора на разпоредбата на чл. 113 НПК не трябва да е налице висящо производство пред съда, за да се приеме, че е налице спор за право относно собствеността на вещта, а е достатъчно да са налице претенции на две или повече лица за връщането й.

С оглед гореизложеното и предвид наличието на спор между Д.А.Б. и В.Х. относно собствеността на инкриминирания автомобил, прокурорът не е следвало да постановява връщането му на една от страните, а да постанови веществените доказателства да останат за пазене по делото до влизане в сила на решението на гражданския съд.

Гореизложеното налага изменяне на атакуваното прокурорско постановление в обжалваната част.

 

 

 

Така мотивиран съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 24.07.2018г. за прекратяване на наказателното производство  по ДП № 590/2016 г. по описа на Второ РУ-Пловдив, при ОДМВР- Пловдив,  В ЧАСТТА досежно разпореждането с веществените доказателства, като ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото:  лек автомобил Порше, марка Кайен с регистрационен номер ****, ведно с два ключа към него и двете свидетелства за регистрация Част I и част II да останат за съхранение във II РУ Пловдив при ОДМВР-Пловдив до влизане в сила на решение на гражданския съд или преустановяване по друг начин на правния спор относно собствеността на автомобила между Д.А.Б. и В.С.Х.

 

ПРЕПИС от Определението да се изпрати на Районна прокуратура- Пловдив, както и на Д.А.Б. и В.С.Х..

 

Определението подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ПОС.

 

След влизане в сила на определението досъдебното производство да се върне на РП Пловдив.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала.

С. Д.