ЧНД 5096/2018 - Определение - 01-11-2018

Определение по Наказателно дело 5096/2018г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1604

Гр.Пловдив, 01.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                  ХХІІ наказателен състав

На първи ноември                                                                               Година 2018

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

ЧН дело номер 5096 по описа за 2018 година

 

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал.4 от НПК.

С постановление от 23.07.2018г. Районна прокуратура - Пловдив е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 278/2017г. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив, образувано срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Недоволен от постановлението е останало  ощетеното юридическо лице „В. – Г8“ ООД, което чрез ** дружеството Г.Т.Ч., го обжалва и моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата съображения.

Съдът, след като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство материали, изводите в прокурорския акт и съображенията на жалбоподателя, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното производство е било образувано под формата на досъдебно производство № 278/2017г. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през 2016г. в гр.Пловдив, противозаконно присвоил чужди движими вещи, собственост на „Джото“ ООД, които владеел.

С Постановление от 23.07.2018г. прокурор при РП-Пловдив след анализ на доказателствения материал е прекратил наказателното производство, приемайки, че се касае за несъставомерност на деянието, поради липса на елемент от обективната страна от състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, а именно присвоителни действия от страна на В.С.по отношение на вещи, собственост на „Джото“ ООД гр.Пловдив и „В. - Г8“ ООД гр.Пловдив.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Г.Т.Ч. бил ** на „Джото“ ООД гр.Пловдив и „В.- Г8“ ООД, гр.Пловдив. Част от активите на „Джото“ ООД бил имот, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ № 220. През 2013 г. „Джото“ ООД, което се занимавало с производство на хладилни витрини, машини и апарати за производство на пелети, продало посочения имот на „ТЕНА“ ЕООД гр.Пловдив. ** на последното бил С.В.С., но реално дейността на дружеството била осъществявана от неговия баща В.С.С., който бил упълномощен за това. След продажбата на имота, с договор за наем от 01.11.2013 г. „Джото“ ООД наел горепосочения имот от „ТЕНА“ ЕООД. Поради неплащане на договорения месечен наем, било образувано гражданско дело, по което „Джото“ ООД било осъдено да заплати сумата от 24 000 лв. за дължими наемни вноски, законна лихва за забава и разноски. На 29.12.2016 г. между „ТЕНА“ ЕООД от една страна и „Джото“ ООД и „В.-Г8“ ООД от друга, било подписано споразумение, по силата на което „Джото“ ООД се задължило да заплати на „ТЕНА“ ЕООД сумата от 30 703.77 лв. общо за дължимите наемни вноски, лихва и разноски по водените срещу него дела, а „ТЕНА“ ЕООД се задължило след получаване на посочената сума да депозира молби за прекратяване на тези дела. Със същото споразумение, Г.Ч. в качеството си на ** на „Джото“ ООД гр.Пловдив се задължил в рамките на 15 дни да освободи от движими вещи, останали след напускането му от „Джото“ ООД имота, а „ТЕНА“ ЕООД се задължило в посочения срок да осигури достъп до имота. Вещите, които следвало да бъдат изнесени от имота, били описани в списък, подписан от страните и представляващ Приложение №1 към споразумението, а именно: 3 бр. фургони – различни модели и размери; бетонни колони - различни размери и дължини; 2 бр. преси за производство на хладилни витрини, частично разглобени; самоделна пещ за отопление на инсталация за производство на талаш; 1 бр. цистерна за гориво от бензиностанция; 1 бр. плот за производство на стъкло плат; офисно оборудване, маси, столове, метални гардероби за преобличане и мн.други малотрайни и маловажни предмети и машини; различни метални изделия, заготовки и материали. Така описаните вещи не били индивидуализирани. Според условията на споразумението, гореописаните вещи следвало да бъдат изнесени от имота едва чак след изнасянето на всички малоценни и малотрайни предмети, автомобилни гуми, ръждясали железа, винкели, ламарини, тръби, стари бюра, печки, столове и др. Само при това условие можело да бадът изнесени вещите по списъка – Приложение 1 към споразумението.

В изпълнение на задълженията си по горепосоченото споразумение, с платежно нареждане от 04.01.2017 г. на „ТЕНА“ ЕООД била преведена сумата от 30 703.77 лв.

Прокурорът е приел, че изложеното е безспорно установено по делото.

При проведения разпит в качеството на свидетел по образуваното досъдебното производство Г.Ч. заявил, че след като заплатил дължимата на „ТЕНА“ ЕООД сума в размер на 30 703.77 лв., през месец март той посетил въпросния имот, за да прибере описаните в споразумението вещи. В.С.му казал, че трябвало да му заплати сумата от 80 лв., тъй като негов пазар щял да присъства на товаренето, а на следващия ден, когато отново отишъл, С.му поискал и сумата от 1000 лв. за направени от него разходи по преместване на варели – собственост на Ч.. Обяснил на последния, че нямало да освободи вещите. На Ч. бил предявен албум от извършен оглед на местопроизшествие. Същият заявил, че в албума били фиксирани вещите, задържани от „ТЕНА“ ЕООД, като изброил същите. Представил разписка, която била за закупена от „В. - Г8“ ООД цистерна за гориво, като в същата не било посочено основанието за заплащена на сумата от 4000 лв. от „В. - Г8“ ООД на „Агроден“ ООД. Г.Ч. представил също така договор за покупко-продажба на машини и съоръжения за закупени от „В. Г8“ ООД машини на 06.01.2014 г.

По делото показания е депозирал и В.С., който заявил че във връзка с горепосоченото споразумение, Г.Ч. започнал да изнася вещи и материали от имота, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ № 220. Това продължило два работни дни, като С.не присъствал лично, а осигурявал достъп чрез работниците си. В края на втория ден отишъл в посочения имот и установил, че Ч. е изнесъл само ценни и важни вещи, а всички натрупани с годините боклуци, които се били договорили първо да изнесе, стояли. В.С.му казал, че трябва да спази клаузите по договора и на третия ден му отказал достъп до имота. По отношение на твърденията на Ч., че му е искал 1080 лв. за разходи за преместване на варелите и за пазач, заявил, че това не било вярно.

След анализ на доказателствата наблюдаващият прокурор счел, че липсват достатъчно такива за осъществено престъпление от общ характер по чл.206 ал. 1 от НК, като съображенията му за това били следните: За да бъде осъществено посоченото престъпление, следва извършителят противозаконно да е присвоил чужда движима вещ, която владее или пази. Конкретнията случай според прокурора не бил такъв. От материалите по делото не можело да се говори за присвояване на вещи от страна на В.С.. Същият не се бил разпоредил с вещите – собственост на „Джото“ ООД гр.Пловдив и „В. – Г8“ ООД гр.Пловдив, нито бил отказал да ги върне. Претенциите на същият били относно реда на изнасяне на вещите, съобразно предварителната уговорка между страните. Според прокурора всички събрани в хода на разследването доказателства сочели, че е налице неизпълнение на споразумение между страните, вследствие на което се стигнало до междуличностен конфликт между Г.Ч. и В.С.. Така възникналото противоречие и гражданскоправен спор не могат да бъдат разрешени с механизмите на наказателното право и процес. Прокурорът е посочил, че компетентен в случая се явява гражданския съд, в правомощията на който е решаването на въпроси, свързани с неизпълнение на договорни отношения.

При тези фактически положения прокурорът е направил правния извод, че деянието за което е образувано наказателното производство, а именно за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК е несъставомерно, тъй като липсва елемент от обективната страна на визирания състав, а именно присвоителни действия от страна на В.С.по отношение на вещи, собственост на „Джото“ ООД гр.Пловдив и „В. – Г8“ ООД гр.Пловдив.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 4 НПК обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство приема, че правните изводи, до които е достигнал представителят на държавното обвинение почиват на правилна оценка на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал. Така изложените фактически положения се възприемат  от настоящия съдебен състав, като по мнение на същия в случая е изчерпан ресурса за провеждане на други процесуални действия за попълване на делото с доказателствен материал, а съвкупния анализ на последния обосновава прокурорското становище за липса на извършено престъпление от общ характер, а именно обсебване по чл.206, ал.1 от НК.

Обект на защита при престъплението обсебване са обществени отношения, свързани с нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи, които деецът владее или пази на определено правно основание. По своята същност обсебването е уредено в разпоредбата на чл.206 от НК, като ал.1 от текста го определя, като противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази. Изпълнителното деяние се осъществява, чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес, но същото може да се е изрази и в отказ имуществото да бъде върнато. За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чуждата движима вещ, която владее или пази на законно основание. Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към вещта, който престава да я счита за чужда и започва да я държи като своя. Във втората хипотеза на обсебването - отказът да се върне вещта също следва да е противозаконен, т. е. поведението на дееца следва да е несъвместимо с конкретното правно основание, на което му е предоставено владението на тази вещ. Обсебването е резултатно престъпление, което се счита за довършено с осуетяване възможността на собственика на вещта да се разпорежда с нея в резултат на акта на имущественото разпореждане.

От събраният в хода на досъдебното производство доказателствен материал не може да се направи извод, че с процесните вещи /изброените в Приложение № 1 към Споразумение от 29.12.2016 г./ е извършен акт на юридическо или фактическо разпореждане, в смисъла, обсъден по-горе, а отказът за връщането им не би могъл да бъде дефиниран като противозаконен. По делото не се установяват противоправни действия на разпореждане спрямо инкриминираните вещи, като със свои такива, от страна на св.В.С., в качеството му на пълномощник на „ТЕНА“ ЕООД. Поведението му е обусловено от конкретни възражения, основани на сключеното между „ТЕНА“ ЕООД от една страна, а от друга – „Джото“ ООД и „В.-Г8“ ООД споразумение от 29.12.2016 г., при което владелецът не оспорва собствеността на вещите, а само правото те да бъдат върнати без да бъде спазена конкретна клауза, договорена между споразумелите се страни. Св.В.С.е предоставил достъп до подлежащите на изнасяне движими вещи, но след като е установил, че не се изпълнява клаузата на т.3, б.“Г“ от упоменатото споразумение е отказал достъп до имота. Анализът на доказателствата и конкретно установените по делото факти и обстоятелства дава основание на съда да приеме, че в случая споровете между двете страни се основават именно на неуредени отношения, свързани с поредността, в която да бъдат изнесени от имота подлежащите на връщане вещи. По тази причина съдът приема, че поведението му не е свързано с намерението за своене на процесните вещи, а е насочено към поет ангажимент от страните по гореспоменатото споразумение, касаещ поредността на изпълнение на клауза от споразумението. При тези данни не би могло да се приеме, че е налице отказ от връщане на чуждите вещи, който да е противоправен и да изпълва съдържанието на акт на имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна дейност. Както беше казано по-горе, за да бъде осъществен съставът на обсебването по чл.206, ал.1 от НК, отказът да се върне вещта следва да е противозаконен - поведението на автора трябва да не е съвместимо с допустимото съобразно конкретното правно основание за владение или пазене на вещта, като в резултат на него вещта обективно трябва да премине в полза на дееца или на другиго, което по делото не се установява.

В случая са налице очевидни данни за типичен гражданскоправен спор, който следва да бъде отнесен до компетентния граждански съд, без да се прибягва до механизмите на наказателния процес. Налице е прекратително основание по чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а именно – деянието не съставлява престъпление. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира извода на прокурора за наличие на основание за прекратяване на наказателното производство в насока несъставомерност на деянието като правилен и законосъобразен, като е сторил това на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Поради изложените съображения Съдът намира, че следва постановлението, предмет на настоящия съдебен контрол да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив от 23.07.2018г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 278/2017г. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив, образувано срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок пред ПОС от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото определение да се изпрати на жалбоподателя - ощетеното юридическо лице „В. – Г8” ЕООД гр.Пловдив  и на Районна прокуратура – Пловдив.

 

                                                 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.