ЧНД 4611/2018 - Определение - 08-10-2018

Определение по Наказателно дело 4611/2018г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1426

 

08.10.2018 г., гр. Пловдив

 

         Пловдивският районен съд, Наказателна колегия, XXVI състав, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

 

         след като се запозна с материалите по ЧНД № 4611/2018 г. по описа на съда, намери за установено следното:

 

         Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 3773/17 от 10.07.2018 г. по описа на РП – Пловдив от В.Д.К. с ЕГН: ********** против Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.06.2018 г. с което е прекратено ДП № 795/2017 г. по описа на 01 РУ на МВР – гр. Пловдив водено за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В жалбата са изложени съображения, че се иска отмяна на атакуваното прокурорско постановление и даването на указания по прилагането на закона. Твърди се, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установявало, че лицето С.Н. е извършила престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Ето защо, иска връщането на делото на прокурора и предаването на последното лице на Съд, както и налагането й на ,,парична глоба''.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателка и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт, от легитимирано лице, доколкото в случая са налице задължитени указания, дадени с Определение от 05.09.2018 г. по ВЧНД № 1647/2018 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Досъдебното производство е било образувано с Постановление от 26.09.2017 г. на прокурора срещу С.Ц.Н.за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

За да прекрати наказателното производство представителят на РП – Пловдив е приел следната фактическа обстановка, а именно:

Свидетелите С.Ц.Н.и В.Д.К. сключили граждански брак на 01.06.2003г. в гр. Асеновград обл. Пловдив, като по време на брака им се родили две деца - В.В.К.- родена на ***г. и Д.В.К. - родена на ***г. С Решение № 93/15.03.2016г. на Асеновградският районен съд V гр.с. по брачно дело № 228 по описа за 2016г. бил прекратен гражданският брак между свидетелите С.Ц.Н.и В.Д.К.. Със съдебния акт било утвърдено постигнатото между двамата споразумение, относно родителските права, личните отношения, издръжката и местоживеенето на родените от брака деца. Родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете Д.В.К. щели да се упражняват от майката - св.С.Н., като режимът на лични отношения между бащата - св. В.К. и детето Д.К.щял да бъде следният: св. В.К. имал право да взема и вижда детето всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца с преспиване, от 17:00ч. в петъчния ден до 17:00ч. в неделния ден, както и тридесет дни през лятото, които не съвпадали с платения годишен отпуск на майката. Впоследствие св. В.К. инициирал производство пред Районен съд гр.Пловдив с иск с правна квалификация чл.51 ал.4 от СК против св. С.Н.. Свидетелят К. направил искане да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д.К.на него. С Решение № 400/05.02.2018г. на Районен съд гр.Пловдив I бр. с. по дело № 17452/2016г. искът на св.К. бил оставен без уважение, като бил изменен определения режим за лични отношения на детето му Д.К.с него.

В периода от 14.04.2017г. до 21.06.2017г. св. В.К. на няколко пъти -на 14.04.2017г., на 19.05.2017г., на 02.06.2017г., на 16.06.2017г. и на 21.06.2017г. отивал до апартамента в гр. Пловдив, където живеела бившата му съпруга заедно с детето му Д. К., за да вземе и види детето си съгласно определения от съда режим на свиждане, като това негово желание не се осъществило.

На 10.07.2017г. св. К. отишъл в дома на св. Н. заедно с държавен съдебен изпълнител, при което детето било изведено от дома й за период от 30 дни. На 10.08.2017г. в сградата на Районен съд гр.Пловдив детето било върнато на св. Н..

На св. Н., видно от Протокол за предупреждение от 08.06.2017 г. била разяснена привилегията на чл.182 ал.З от НК, при което същата е заявила, че по никакъв начин не била осуетила съдебното решение, дори се стремяла детето да не губи връзка със своя баща. Не била спазила единствено два или три пъти съдебното решение, под влияние на майчиния си инстинкт и водена от поведението на детето си.

Видно от протокол за разпит от 26.02.2018 г. /лист 104 гръб от ДП/, свидетелят В.К. е заявил, че откакто на С.Н. е била разяснена привилегията на чл. 183, ал. 3 НК /най-вероятно се касае за техническа грешка и става въпрос за чл. 182, ал. 2 НК/ не е имал проблеми с вземането на детето. Също така тя спазвала Решението на Съда относно упражняването на режима на свиждане.

Съдът възприема изцяло посочената от прокурора фактическа обстановка, доколкото същата се установява от събраните по делото гласни доказателства на свидетелите В.К., С.Н. и К.Б., както и от събраните писмени доказателства.

Съдът кредитира заявеното от страна на В.К., че на посочените по-горе дати същият не е бил взел от дома на свидетелката Н. дъщеря си Д. К., доколкото това не се отрича и от първата. По този начин се достигна до извод, че не е било изпълнено съдебното решение, по силата на което е било уредено упражняването на родителските права между бившите съпрузи и техните деца.

От представените по делото Решение № 93/15.03.2016г. на Асеновградския районен съд V гр.с. по брачно дело № 228 по описа за 2016г. и  Решение № 400/05.02.2018г. на Районен съд гр. Пловдив I бр. с. по дело № 17452/2016г. се установява, че са били определени личните отношения между свидетелят В.К. и дъщеря му Д. К..

Предвид гореизложеното се достигна до извод, че прокурорът е възприел правилна фактическа обстановка, която почива на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като Съдът е на мнение, че по делото са събрани абсолютно всички доказателства, които имат значение за касуза.

Правилни се явяват и правните изводи, до които е достигнал представителят на държавното обвинение.

Разпоредбата на чл. 182, ал. 2 НК гласи, че родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева.  

В случая е налице изпълнително деяние на това престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК и поначало лицето С.Н. следва да понесе наказателна отговорност за това, доколкото същата на посочените дати не е изпълнила Решение № 93/15.03.2016г. на Асеновградския районен съд V гр.с. по брачно дело № 228 по описа за 2016г. и  Решение № 400/05.02.2018г. на Районен съд гр. Пловдив I бр. с. по дело № 17452/2016г.

С цел насърчаване на лицата да се съобразяват с нормата на чл. 182, ал. 2 НК, законодателят е предвидил и една привилегирована разпоредба, а именно тази на чл. 182, ал. 3 НК, която е в насока, че деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му.

         В случая има неизпъление на съдебни Решения, както и последващо предупреждение от надлежен орган – полицейски служител, но е налице и последващо изпълнение на акта на Съда, което изрично е било заявено от свидетеля К. по време на разпита му от 26.02.2018 г.

         Ето защо, следва да отпадне и наказателната отговорност по отношение на лицето Н., тъй като е налице привилегирования състав на разпоредбата на чл. 182, ал. 3 НК, като следва да се отбележи, че законодателят е предвидил тази хипотеза да се прилага само веднъж.

         Останалите наведени от В.К. възражения в депозираната от него жалба са по-ското житейски, а не правни, поради което и не следва да се обсъждат в акта на съда.

Ето защо, правилен се явява изводът на представителя на държавното обвинение, че има извършено деяние, но поради разпоредбата на чл. 182, ал. 3 НК, С.Н. не следва да носи наказателна отговорност и досъдебното производство следва да се прекрати.

Предвид гореизложеното, обжалваното прокурорско постановление следва да се потвърди, а подадената против него жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.

 

Ето защо, Пловдивски районен съд, XXVI наказателен състав,

 

                                         О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.06.2018 г. с което е прекратено ДП № 795/2017 г. по описа на 01 РУ на МВР – гр. Пловдив водено за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Пловдивски окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Д.Д.