ЧНД 760/2014 - Определение - 26-02-2014

Определение по Наказателно дело 760/2014г.

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 237

                                          Гр. Пловдив, 26.02.2014г.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

       

            Пловдивски районен съд – XI н. с. в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА

     

            Като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 760/2014г. по описа на ПРС, XI н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.244 ал.5 от НПК.

  Образувано е във връзка с постъпила жалба от М.Д.Б., чрез процесуалния и представител адв. З.З. против Постановление от 20.01.2014г. на РП Пловдив за спиране на наказателното производство по досъдбено производство № ***/2013г. по описа на ІV РУ „Полиция” гр. Пловдив, образувано срещу Г.В.П., ЕГН ********** за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.

По съображения, изложени в жалбата се иска постановлението да бъде отменено и делото върнато на РП Пловдив за продължаване на досъдебното производство.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото материали, намира за установено следното:

Наказателното производство по досъдебно производство № ***/2013г. по описа на ІV РУ „Полиция” гр. Пловдив е образувано срещу Г.В.П., ЕГН ********** за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК за това, че на 12.01.2013г. в гр. П. по хулигански подбуди е причинил на М.Д.Б. от гр. С. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

В хода на досъдебното производство е била назначена комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза на пострадалата Б., от заключението на която се установява, че при същата има данни за параноялно личностово разстройство. Наличието на персистираща психотична декомпенсация се преценя в периода от времето на обсъжданото деяние – 12.01.2013г. и проведеното изследване. Подекспертната не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ гр. П.. Към момента на изследването и случилото се на 12.01.2013г. Б. не е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, да дава достоверни обяснения за тях и не може да участва в наказателния процес.

В Постановление от 11.09.2013г. на РП Пловдив за вземане на отношение по направени искания наблюдаващият прокурор е посочил, че не е съгласен със заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, защото е необоснована. Според него са налице разминавания в твърденията /както и тяхната категоричност/ за състоянието на Б. при обсъждането и крайното заключение. Според прокурора вещите лица е следвало да се запознаят и с други материали – диска по делото, от който е видно, че всяка дума на Б. отговаря на истината и със състоянието на майка и, за която би следвало да има данни при тях, ако е с психично заболяване. Предвид горното прокурорът е приел, че следва да бъде назначена повторна тройна съдебнопсихиатрична експертиза, след провеждане на допълнително разследване. В тази му част постановлението е било обжалвано, като с Постановление от 17.01.2013г. на ОП Пловдив жалбата е оставена без разглеждане.        

С Постановление от 20.01.2014г. на РП Пловдив са отделени материали от досъдебното производство и изпратени на ОП Пловдив по компетентност с оглед иницииране по реда на част ІІІ Особени искови производство глава ХХVІІІ от ГПК на производство пред Окръжен съд гр. Пловдив за поставяне под запрещение на М.Д.Б. /макар в диспозитива на постановлението да е посочено лицето К.Х.У., ЕГН **********, което следва да се приеме като техническа грешка/. 

С обжалваното постановление прокурорът е приел, че тъй като съгласно заключението на изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза пострадалата Б. към момента на деянието и към момента на изследването се явява невменяема, то тя не би могла да се грижи за работите си, да формира и изразява воля, включително сама да упълномощава защитник, да упражнява правата си като пострадал и да участва в качеството на свидетел в наказателния процес. Предвид горното и с оглед на това, че с Постановление от 20.01.2014г. на РП Пловдив са били отделени материали от досъдебното производство и изпратени на ОП Пловдив за инициране на производство за поставяне под запрещение на Б., прокурорът е приел, че същата като пострадала от престъплението не може да бъде разпитана в качеството на свидетел и тъй като се явява единствен очевидец на деянието, а дадените от нея до момента показания не могат да бъдат кредитирани, са налице предпоставките на чл.244 ал.1 т.3 от НПК, поради което е спрял наказателното производство.

 Съгласно разпоредбата на чл.244 ал.1 т.3 от НПК прокурорът спира наказателното производство при невъзможност единствен свидетел очевидец да бъде разпитан, включително по делегация, чрез видеоконференция или телефонна конференция. Във връзка с горното следва да се отбележи, че пострадалата Б. не е единствен свидетел очевидец на деянието. Свидетел на случилото се, освен лицето, срещу което е било образувано наказателното производство, а именно Г.П., е и св. М.З.Т., разпитана в досъдебното производство. Освен това в случая не е налице невъзможност да бъде разпитана св. Б., като дори това е било сторено. Действително от заключението на изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза се установява, че към момента на случилото се на 12.01.2013г. Б. не е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и че не може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, да дава достоверни обяснения за тях и да участва в наказателния процес. Това обаче следва да бъде взето предвид при преценката относно това дали да бъдат кредитирани нейните показания, които следва да бъдат обсъдени в съвкупност с всички останали доказателства по делото.

Наред с горното следва де се отбележи и това, че в Постановление от 11.09.2013г. на РП Пловдив прокурорът е посочил, че не е съгласен със заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, защото е необоснована по изложените от него съображения, като е приел, че следва да бъде назначена повторна тройна съдебнопсихиатрична експертиза, след провеждане на допълнително разследване. Въпреки това обаче в постановлението за спиране прокурорът е приел, че пострадалата Б. към момента на деянието се явява невменяема и не може да се грижи за работите си, да формира и изразява воля, включително сама да упълномощава защитник, да упражнява правата си като пострадал и да участва в качеството на свидетел в наказателния процес, в какъвто смисъл е заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, което е приел за необосновано. Т. е. налице  е противоречие, изразяващо се в това, че веднъж прокурорът е приел, че заключението на експертизата е необосновано и е стигнал до извода, че следва да бъде назначена повторна такава, след което въз основа на същото това заключение, което приема за необосновано, инициира производство за поставяне под запрещение на пострадалата и спира наказателното производство.          

Действително съгласно заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза пострадалата Б. не е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, да дава достоверни обяснения за тях и да участва в наказателния процес. Макар и към настоящия момент пострадалата да не е поставена под пълно или ограничено запрещение, изхождайки от заключението на експертизата съдът намира, че за да бъдат в достатъчна степен защитени нейните интереси следва да бъде представлявана от повереник. В настоящия случай пострадалата си е упълномощила такъв, като съдът намира, че по този начин интересите на същата са в достатъчна степен защитени.

Предвид изложеното по – горе обжалваното постановление следва да бъде отменено и делото върнато на РП Пловдив.

Мотивиран от гореизложеното съдът

                                        

                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

      

ОТМЕНЯ Постановление от 20.01.2014г. на РП Пловдив за спиране на наказателното производство по досъдбено производство № ***/2013г. по описа на ІV РУ „Полиция” гр. Пловдив, образувано срещу Г.В.П., ЕГН ********** за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.

ВРЪЩА делото на РП Пловдив.

          Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

          Препис от постановлението да се изпрати на РП Пловдив и на М.Б., чрез адв. З.З..

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

АМ