ЧНД 759/2014 - Определение - 19-02-2014

Определение по Наказателно дело 759/2014г.

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Гр. Пловдив, 19.02.2014 г.

 

Пловдивски районен съд, 16-ти наказателен състав в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА БОЗЕВА

 

като разгледа ЧНД № 759/2014г. по описа на ПРС, ХVІ н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал.3 от НПК.

Постъпила е жалба от И.К.К. против постановление на РП-Пловдив от 23.01.2014г., с което е прекратено производството по досъдебно производство № 837/2013г. по описа на І РУП при ОД на МВР Пловдив, водено против К. С. К.ов за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК. В жалбата се навеждат твърдения, че постановлението е постановено без да се съберат достатъчно доказателства по делото. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното постановление, като върне делото на РП-Пловдив за продължаване на съответните процесуални действия.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира, че молбата е допустима – същата е подадена при наличие на правен интерес /лицето се явява пострадало от престъплението/. Доколкото и не се навеждат доказателства за датата на получаване на препис от постановлението на РП-Пловдив от жалбоподателя, то съдът приема, че жалбата се явява подадена в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и не по наведените в нея доводи.

Наказателното производство по дознание № 837/2013г. по описа на І РУП при ОД на МВР-Пловдив е водено против К. С. К. за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, за това, че в периода от месец февруари 2013г. до месец май 2013г., вкл. в гр. Пловдив, след като е  бил осъден  с Решение № 4292/22.11.2012г. по гр.д. № 8907/2012г. по описа на ПРС, ІІІ бр.с., в сила от 29.01.2013г. за издържа свой низходящ – дъщеря си И.К.К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 4 месечни вноски по 140,00 лв. всяка, като общият размер на неизплатените вноски възлиза на 560 лв. Същият е бил привлечен като обвиняем за това престъпление с постановление от 18.11.2013г.

Прокурорът е възприел следната фактическа обстановка: обв. К. и свид. З. били съпрузи, като с решение № 50/15.03.2001г. по гр.д. № 494/2000 г. бракът им бил прекратен, а К. бил осъден да заплаща издръжка от 39 лв. месечно до навършване на пълнолетие за роденото от брака дете – И.К..  Тъй като не заплащал редовно издръжка, с присъда № 103/15.05.2002г. по НОХД № 1304/2001г. по описа на ПРС /в сила от 17.06.2002г./ същият бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, като на основание чл. 183, ал.3 от НК не бил наказан.

На 19.03.2012г. свид. К. навършила пълнолетие, като по неин иск било образувано гр.д.№ 8907/2012г. на РС Пловдив, ІІІ бр.с., по което било постановено решение, в сила от 29.01.2013г., по силата на което К. бил осъден да заплаща на дъщеря си  месечна издръжка в размер на 140 лв. до настъпване на причина за промяната или отпадане на това задължение. Тъй като липсвали плащания след влизане в сила на съдебното решение, бил издаден изпълнителен лист и въз основа на него образувано изпълнително дело № 2015/2013г. на ІІ р-н по описа на СИС при РС Пловдив. От месец май 2013г. по изпълнителното дело бил наложен и запор върху трудовото възнаграждение на обвиняемия. По това време същият работел в „Г. г.” ООД. От дружеството били преведени по банков път по изп. дело следните суми въз основа на наложения запор върху трудовото възнаграждение на обвиняемия – на 28.05.2013г. сумата от 151,96 лв., на 24.06.2013г. сумата от 153,79 лв., на 25.07.2013г. – сумата от 125,16 лв. или общо сума в размер на 430,91 лв. Постъпващите суми били разпределяни за  държавни такси по изп. дело, за дължими такси за възбрани и справки вещни тежести, а остатъка бил превеждан на взискателя.

При така възприетата фактическа обстановка, наблюдаващият прокурор е направил следните правни изводи: не са реализирани признаците на извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК от страна на обвиняемия, тъй като незаплатената издръжка е само в размер на една месечна вноска, което прави деянието му несъставомерно, поради което и на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НК е прекратил воденото против обвиняемия наказателно производство.

Основните възражения в жалбата касаят неправилно установена фактическа обстановка, правят се доказателствени искания във връзка с изготвена в хода на изпълнителното дело съдебно-икономическа експертиза, иска се да бъде установен актуален адрес на обвиняемия.

След като се запозна със събраните в хода на дознанието доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира, че постановлението на РП-Пловдив следва да бъде отменено, като изводите на прокурора са прибързани, тъй като за правилното изясняване на делото се налага извършването и на други действия по разследването.

За прецизност следва да се отбележи, че съдът намира с оглед събраните до постановяване на прокурорския акт доказателства, за правилно установена фактическата обстановка в обжалваното постановление.

Настоящата инстанция обаче не споделя изводът на РП Пловдив, че по делото са събрани категорични данни за погасяване на по-голяма част от задължението на обвиняемото лице за процесния период. От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие, като престъплението е резултатно -  деецът изпада в забава в размер на поне две месечни вноски. Няма значение дали тази забава се е натрупала заради пълното бездействие в течение само на два месеца или заради частичното бездействие на дееца /разбира се, във втория случай може да се прави преценка и доколко е престъпно деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК/. Неоснователни са доводите на РП Пловдив, че след като от трудовото възнаграждение на дееца са били правени ежемесечни удръжки за издръжка през месеците май, юни и юли 2013г., то превеждането от ДСИ по банковата сметка на взискателя само на частични суми в непълен размер на дължимата издръжка, е ирелевантен въпрос за наказателната отговорност на обвиняемия. Изпълнителното производство е способ за принудително събиране на задължения. Това, че в хода на същото в тежест на длъжника се възлагат и допълнително такси и разноски, извън основното задължение /в случая по заплащане на ежемесечна издръжка/, е обстоятелство, което няма отношение към наказателната отговорност по чл. 183, ал.1 от НК, тъй като длъжникът с неточното или непълно изпълнение на задължението си сам се е поставил в положение по принудителен ред да се събира вземането. Редът за погасяване на задълженията, вкл. по изп. дело, е уреден в ЗЗД- чл.76, ал.2 от същия. Ето защо, следва да се преценя реално каква сума е била изплатена на взискателя, а в случая – видно от удостоверението на ЧСИ П. /л. 53 от ДП/ общо преведената й сума за инкриминирания период възлиза на 200,31 лв.  Т.е. за процесния период се установява неплащане на повече от две месечни вноски. Същевременно в жалбата си против постановлението на РП Пловдив К. твърди да е получила сума от около 430 лв., а в показанията си свидетелката посочва друга сума – около 105 лв. Необходимо е да бъде установено това несъответствие, което е от значение за преценка изобщо съставомерността на деянието – било чрез допълнителен разпит на свидетелката, било чрез изискване на съответната справка по изпълнителното дело.

Съществено обаче е при връщане на делото на РП Пловдив да се работи и в насока установяване дали престъплението е осъществено от субективна страна. Във връзка с възраженията от жалбата, че обвиняемият не е заплащал издръжка и за период преди влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№ 8907/2012г. на РС Пловдив, ІІІ бр.с., следва да се отбележи, че  за разлика от положението по семейното право, НК визира по-ограничените случаи, когато издръжката се дължи само въз основа на съдебно решение. Поради това и в практиката се приема, че за неплатената издръжка за времето преди да има влязло в сила съдебно решение, лицето не носи наказателна, а само гражданска отговорност /виж в този смисъл Решение № 484/1980г., І н.о. ВС, виж и  „Наказателно право” Особена част – Престъпления против правата на човека, А. С., изд. Сиела -2006г., л.311/.

От субективна страна в съзнанието на дееца следва да съществува знанието, че е осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа низходящ, че дължи издръжка ежемесечно, както и че не изпълнява това си задължение. В обясненията си обвиняемият е посочил, че не е знаел за воденото против него гражданско дело № 8907/2012г. на РС Пловдив, ІІІ бр.с. до момента, в който работодателят не го е уведомил, че е наложен запор върху възнаграждението му. Същевременно обаче, съдът, като се запозна с мотивите към Решение №4292/22.11.2012г. по гр.д.№ 8907/2012г. на РС Пловдив, ІІІ бр.с., установява, че на ответника по делото /бел. – обв. К./ са били връчени  преписи от исковата молба и приложенията. За да се установи знаел ли е същият за водено против него гражданско дело, образувано по иск с правно основание чл. 144 от СК, респективно – за постановеното по същото съдебно решение и най-вече – към кой момент е узнал за същото, следва да се изиска гр.д.№ 8907/2012г. на РС Пловдив, ІІІ бр.с., за да се видят приложените по същото съобщения и призовки. Това е необходимо, тъй като като доказателство в процеса, обясненията на обвиняемия подлежат на анализ и проверка с всички допустими по закон доказателствени средства, наред с останалите събрани доказателства.

С оглед на изложените по-горе мотиви, настоящата инстанция намира, че делото е било прибързано прекратено, без да са събрани всички доказателства за правилното разрешаване на спора. Атакуваното постановление ще следва да се отмени, а делото – върнато на РП Пловдив за допълнително разследване с оглед нормата на чл. 13 от НПК. Останалите наведени в жалбата доводи за необоснованост на постановлението на РП Пловдив, съдът намира за неоснователни. Приложената към жалбата експертиза е по образуваното изпълнително дело, а не е назначавана в хода на настоящото ДП, за да бъде коментирана като доказателство в процеса – чл. 105, ал.2 от НПК.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 243, ал.5, т.3 вр. с ал.4 от НПК Постановление на РП-Пловдив от 23.01.2014г., с което е прекратено производството по досъдебно производство № 837/2013г. по описа на І РУП при ОД на МВР Пловдив, водено против К. С. К. за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Пловдив за изпълнение на дадените в мотивната част на определението указания.

Да се изпрати препис от настоящото определение на К. С. К.ов – на адреса на защитника му адв. М., на И.К. ***.

Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщаването му пред ПОС.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: И.П.