ЧНД 460/2014 - Определение - 03-02-2014

Определение по Наказателно дело 460/2014г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 134

03.02.2014 г., гр. Пловдив

 

         Пловдивският районен съд, Наказателна колегия, III състав, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОНИКА ТАРЕВА

 

         след като се запозна с материалите по ЧНД № 460/2014 г. по описа на съда, намери за установено следното:

 

         Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 НПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 4656/30.01.2014 г., депозирана от В.Х.Л. срещу Постановление № 2303/04.01.2014 г. на Районна прокуратура, гр. Пловдив, с което производството по ДП № 561/2012 г. на сектор „ПИП” към ОД МВР, гр. Пловдив, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, е било спряно.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното постановление. Оспорва се установената от прокурора фактическа обстановка, както и анализът на доказателствения материал, направен от него, в това число и изводите, до които е достигнал въз основа на този анализ. Поради това се иска постановлението, с което производството по делото е било спряно да бъде отменено, а делото да бъде върнато на прокуратурата за продължаване на действията по разследване.

Преценявайки допустимостта на жалбата, предмет на настоящето производство, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, без оплакването да се разглежда по същество. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 244, ал. 5 НПК право на обжалване на постановлението за спиране на наказателното производство от прокурора имат обвиняемия и пострадалия или неговите наследници, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа от постановлението.

В разглеждания случай жалбата пред Пловдивския районен съд срещу постановлението за спиране на наказателното производство е подадена от лице, което няма нито качеството на обвиняем по смисъла на чл. 54 във връзка с чл. 219 и сл. НПК, нито качеството на пострадал. За да придобие едно лице качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК, това лице следва да е претърпяло такива вреди от самото престъпление, които биха му позволили да встъпи в процеса като граждански ищец или частен обвинител, т.е. активната легитимация за обжалване на прекратителното постановление е поставена на плоскостта на обективно претърпени вреди /от конкретното престъпление/, като критериите за регламентираното в чл. 74 НПК качество ”пострадал” и следващите от това права и възможности за процесуално участие са обективно установени, т.е. не могат да бъдат резултат на субективно усещане. Претърпените вреди следва да съставляват пряка и непосредствена последица от престъплението, за което се води наказателното производство. Обект на документните престъпления по Глава ІХ от Особената част на Наказателния кодекс, каквото е престъплението по чл. 309 НК, са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те накърняват реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите (Постановление № 3/1982 г. на Пленума на ВС). Именно поради специфичния обект на документните престъпления, а и предвид обстоятелството, че процесното престъпление е формално, на просто извършване и от него не може да има пострадало лице по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК, следва да се приеме, че жалбоподателката няма качество на „пострадало лице” и в този смисъл не е активно легитимирана да подава жалба срещу прокурорския акт, посредством който е спряно производството.

Отделно от това, в конкретния случай жалбата е депозирана от законния представител на юридическо лице, което би могло да се окачестви като ощетено юридическо лице, ако съответното престъпление допускаше това. Нормата на чл. 244, ал. 5 НПК изрично изключва възможността това постановление да се обжалва от ощетеното юридическо лице (каквато възможност се предвижда при прекратяването), ето защо в конкретния случай е налице още едно основание за недопустимост на жалбата.

Следва да се посочи, че за жалбоподателката съществува възможност да потърси защита на правата си, в случай, че счита, че същите са нарушени, като сезира прокурор от по-горестояща прокуратура, в чиято компетентност е да отмени, при наличие на основанията за това, влязлото в сила постановление за спиране на наказателното производство.

Поради всичко гореизложено жалбата на В.Х.Л. срещу Постановление № 2303/04.01.2014 г. на ПРП, с което производството по ДП № 561/2012 г. на сектор „ПИП” към ОД МВР, гр. Пловдив, е било спряно, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане.

 

         Ето защо, Пловдивски районен съд, III наказателен състав,

 

                                              О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба с вх. № 4656/30.01.2014 г., депозирана от В.Х.Л. срещу Постановление № 2303/04.01.2014 г. на ПРП, с което производството по ДП № 561/2012 г. на сектор „ПИП” към ОД МВР, гр. Пловдив, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, е било спряно.

 

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Пловдивски окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Вярно с оригинала! МК