ЧНД 6598/2013 - Определение - 03-02-2014

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 147

О П Р Е Д  Е Л Е Н И Е № 147

гр. Пловдив 03.02.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – ХVІІ н. с. в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ

 

            след като се запознах с докладваното от съдията ЧНД № 6598/2013 г. по описа на ПРС – ХVІІ н. с., за да се произнеса взех предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.243 ал.3 от НПК.

            С постановление от 08.11.2013 г. по прокурорска преписка № 10561/2012 г. прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 112/2013 г. по описа на РУП гр. Стамболийски образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206 ал.1 от НК на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

В хода на досъдебното производство не е било привлечено лице в качеството на обвиняем.

            Постъпила е жалба от Г.С.П., действащ в качеството му на управител на „К.” ООД гр. Пловдив против постановлението на РП Пловдив като се иска от съда отмяна на постановлението и връщане на делото на РП Пловдив за допълнително разследване. 

Съдът след като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство материали и във връзка с подадената жалба прие за установено следното:

            Жалбата е подадена в срок /предвид липсата на доказателства за връчване на постановлението/ и изхожда от лице, попадащо в кръга на лицата, очертани в нормата на чл.243 ал.3 от НПК, имащи право да обжалват постановление за прекратяване на наказателно производство – представляващ ощетено юридическо лице – пострадал. Заради това и жалбата се прецени като ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Наказателното производство е образувано на 16.04.2013 г. като досъдебно производство – под № 112/2013 г. по описа на РУП гр. Стамболийски, с постановление на прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206 ал.1 от НК, за това, че през м. октомври 2012 г. противозаконно е присвоил чужди движими вещи – 86980 кг. ябълки за преработка, които е владеел.

В хода на проведеното разследване са разпитани свидетели, изготвена е оценъчна експертиза, приложени са множество писмени доказателства.

            Въз основа на събраните доказателства настоящият съдебен състав прие за реализирала се в обективната действителност фактическа обстановка сходна с изложената от наблюдаващия делото прокурор в атакуваното му постановление, поради което и не счита за нужно да я преповтаря.

Накратко установеното се свежда до следното:

Свидетелят Г.С.П. е управител и представляващ на „К.” ООД гр. Пловдив, което дружество притежавало фабрика за плодови концентрати, намираща се в промишлената зона на гр. Кричим. Суровините – основно плодове ябълки и вишни, за осъществяване на производствената дейност – на сокове, концентрати, пектини, плодове, се доставяли освен от страната ни и от Гърция и Македония.

През 2012 г. св. П. се договорил в Гърция със земеделска кооперация „З.” гр. Загора за покупка на ябълки. Ябълките следвало да се превозят от транспортни фирми, набрани чрез интернет, от гр. Загора Гърция до предприятието на „К.” ООД в гр. Кричим, като заплащането на превозвача следвало да бъде сторено от купувача „К.” ООД при доставка и разтоварване на стоката в производствената база.

На 16.10.2012 г. били натоварени от продавача в гр. Загора Гърция ябълки за преработка на три товарни камиона, които товарни камиони били собственост на „В.” ЕООД с. Благоево обл. Велико Търново с управител св. С.К.. Стоката била оформена с три фактури – под № 45 – за ябълки с тегло бруто 20970 кг. на стойност 2012.12 евро натоварени на камион с рег. № ****** с водач св. П.К., под № 46 – за ябълки с тегло бруто 20610 кг. на стойност 1977.58 евро натоварени на камион с рег. № ****** с водач св. Б.И., и под № 47 – за ябълки с тегло бруто 20970 кг. на стойност 2012.12 евро натоварени на камион с рег. № ***** с водач св. М.Б..  

На 20.10.2012 г. бил натоварен от продавача в гр. Загора Гърция ябълки за преработка с тегло бруто 24430 кг. на стойност 2344.11 евро – по фактура № 54, на товарен автомобил с рег. № ******с водач св. Р.И.. Товарният автомобил бил собственост на „Ш.” ЕООД гр. С. с управители Г. Ш. и Ц.П.С.. Пълномощник на това дружество „Ш.” бил св. М. С.

Както товарните автомобили на „В.” ЕООД с. Благоево, така и този на „Ш.” ЕООД гр. Севлиево осъществили превоза на стоката до гр. Кричим, но не могли да влезнат в предприятието и да разтоварят, тъй като пред предприятието имало десетки /около сто/ други товарни автомобила, чакащи също разтоварване. Свидетелите К., И. и Б. чакали около седмица да бъдат разтоварени в  базата на „К.” ООД, но това не се случило. Камионите стоели на поляна, нямало и създадени условия за пребиваване на шофьорите – нямало тоалетни, вода. Св. К. правил неколкократни позвънявания на телефоните на „К.” ООД, но никой не му вдигал, не му се обаждали и на него от купувача на стоката. Тъй като времето било топло, плодовете започнали да се развалят – да загниват, да се получава изтичане на ябълков сок от камионите, самите камиони стоели няколко дни неизползваеми на практика за други транспортни превози, а и шофьорите на „В.” ЕООД не могли да осъществят контакт с никой от „К.” ООД, тези свидетели взели решение да приберат камионите в с. Благоево както са пълни. Ябълките били изсипани от св. К. в река до с. К. обл. В.

Св. К. пък като разбрал, че няма да може да разтовари стоката от камиона, поради многото други чакащи камиони, се свързал със св. С. и се разбрали автомобилът да бъде оставен на паркинг – до бензиностанция „Ш.” на Автомагистрала „Тракия” км.118, където да чака реда си – автомобилът бил нов и не искали да бъде оставян на поляната пред предприятието на „К.” ООД в гр. Кричим, където нямало охрана. Както и с ябълките в камионите на „В.” ЕООД така и тези в камиона на „Ш.” ЕООД започнали да се развалят. Св. С. опитал да осъществи на няколко пъти контакт с управителя на „К.” ООД, но не бил допуснат в предприятието /а и св. П. бил в Гърция/ от охраната, не му била осигурена и поискана среща със съпругата на св. П.. В същото време от фирмата стопанисваща паркинга, на който бил товарния камион, започнали да настояват камиона да бъде махнат от там – имало миризма, теч на плодов сок. М. С. поискал помощ от Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата, откъдето му указали да се възползва от правата си по чл.16 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. На 25.10.2012 г. на електронната поща на „К.” ООД той изпратил известие за това, че след многото телефонни разговори с фирмата и нежеланието им да си разтоварят стоката вече 5 дни и позовавайки се на чл.16 от Конвенцията ще започне действия на разтоварване на стоката и на опазване на превозното средство.

За намерението на св. С. /да се освободи от товара си/ като разтовари ябълките за преработка разбрал св. Б.Л. – работещ в „Е.” ЕООД с. Б. обл. П., и поискал да купи ябълките. Двамата се разбрали за цена от 10 ст. на кг., след което ябълките с работници на „Е.” ЕООД били разтоварени от камиона на „Ш.” ЕООД. В един от следващите дни св. Л. продал същите ябълки, въпреки влошеното им качество, на „К.” ООД.       

При така приетата за установена и изложена от съда, а и сходно изложена и от прокурора в атакуваното постановление фактическа обстановка, наблюдаващият делото прокурор е счел, че липсва състав на престъплението обсебване по см. на чл.206 ал.1 от НК и е прекратил воденото наказателно производство. Този извод на прокурора се споделя и от настоящия съдебен състав.

Няма спорни доказателства по делото, че на 16.10.2012 г. и на 20.10.2012 г. съответно „В.” ЕООД чрез свидетелите К., И. и Б. – водачи на товарни автомобили, и „Ш.” ЕООД чрез св. К. – също водач на товарен автомобил, са получили във владение на валидно правно основание – по договор за международен превоз на товари, чужди тях движими вещи – ябълки за преработка, собственост на купувача по договор за продажба „К.” ООД, че след осъществяване на превоза до предприятието на „К.” ООД в гр. Кричим тези дружества са продължавали да държат чуждата стока в продължение на няколко дни – стоката е била във фактическата власт на водачите на товарните камиони, че в продължение на няколкото дни не са били разтоварвани, въпреки настоятелните опити на тези свидетели да осъществят контакт с купувача, че качеството на стоката е започнало да се разваля и че св. К. и св. С. са осъществили разпоредителни действия с чуждите им вещи в разрез с договореното по договора за превоз – като съответно първият е изсипал ябълките в река до с. К., а вторият е продал ябълките на св. Л..

За да е налице осъществен състав на престъплението обсебване по см. на чл.206 ал.1 от НК от обективна страна следва деецът да действа и противозаконно – деецът да няма това право да се разпорежда с чуждото имущество, така както е сторил, а от субективна страна – да действа при пряк умисъл като и съзнава, че разпоредителните му действия излизат извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателство.

Съгласно чл.16 т.3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки – ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. – ДВ бр.61/05.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г., „Превозвачът може да пристъпи към продажба на стоката, без да чака нарежданията на правоимащия, когато се касае за лесноразваляеми стоки или това се налага от състоянието на стоката, или когато разноските по съхранението са несъразмерни със стойността на стоката. В останалите случаи той може също да пристъпи към продажба, когато в един разумен срок не е получил от правоимащия други нареждания, чието изпълнение с право би могло да бъде изисквано.”. Както се посочи по – горе превозваната стока е започнала да се разваля и то поради причина, че купувачът /в случая „К.” ООД като правоимащо лице/ не осъществил условия да я приеме и то въпреки настоятелно предприетите действия от страна на свидетелите К. и С. да предадат превозената стока. В случая според съдебния състав действията на тези двама свидетели не са продиктувани от умисъл за осъществяване на престъпен състав на престъпление по см. на чл.206 ал.1 от НК за увреждане на „К.” ООД, от съзнание, че действията им излизат извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателство, още повече, че е налице и регламентирана възможност за правновалидни такива разпоредителни действия в действащ нормативен акт – съгласно цитираната разпоредба на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Налице е неизпълнение на задължения по договор за превоз между страните по същия и неуреждане на отношенията помежду юридическите лица, но не и поведение на физическите лица св. П.К. и св. М. С., което да осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението обсебване по см. на чл.206 ал.1 от НК. Липсата на състав на престъплението по чл.206 ал.1 от НК, преценена и от съда, мотивира настоящата инстанция да потвърди постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.      

            С оглед на изложеното и на основание чл.243 ал.5 т.1 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 08.11.2013 г. по прокурорска преписка № 10561/2012 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 112/2013 г. по описа на РУП гр. Стамболийски образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

ПРЕПИС от определението да се изпрати за сведение на:

- Районна прокуратура гр. Пловдив – на пр. пр. № 10561/2012 г.;

- Г.С.П. ***

Определението подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ОС Пловдив.

След влизане в сила на определението материалите по досъдебното производство да се върнат на РП Пловдив.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                                                                                              /ИВ. МИНЧЕВ/

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.