ЧНД 4311/2013 - Определение - 30-07-2013

Определение по Наказателно дело 4311/2013г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 970

 

Гр. П., 30.07.2013г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                 П.СКИ РАЙОНЕН СЪД,  II  наказателен състав в закрито съдебно заседание на тридесети юли,   две  хиляди и тринадесета година,  в състав:

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

след като се запозна с докладваното от съдията  ЧНД № 4311/2013г. по описа на ПРС, II наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                          Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

 

                С постановление от 28.06.2013г. по Пр.преписка № ****/2012гг. на прокурор Ваня Христева при Районна прокуратура гр.П. е прекратено наказателното производството по досъдебно производство № ***/2012г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР П. образувано и водено срещу К.К.М., ЕГН ********** за престъпление по чл.209, ал.1 от НК – за това, че на 26.08.2011г. в гр.П. с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил и до 01.09.2011г. е поддържал у Х.И.З. ЕГН **********  и  Г.М.Ж., ЕГН ********** заблуждение и с това е причинил на „И.” ООД гр.П. имотна вреда в размер на 4000 лева.

               Недоволен от постановлението е останал Х.И.З. от гр. П. който чрез своя пълномощник адв.М.С. е депозирал жалба, в която излага съображения по същество относно необоснованост на обжалваното постановление и моли да се отмени същото, като се върне делото на РП П..

             След като се  запозна с всички материали приложени по досъдебно № ***/2012г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР П. и обсъди доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

              По допустимостта на жалбата.    Предпоставките за допустимостта на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство се съдържат в разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК. Съгласно цитираната правна норма постановлението на прокурора може да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му. За да бъде допустима жалбата е необходимо същата да бъде подадена от кръга лица, изброени изрично в разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК. В конкретния случай жалбата е подадена от Х.И.З. от гр. П., като управител на „И.” ООД гр.П. поради което Съдът намира, че жалбата е подадена от лице, което има право да обжалва  постановлението на РП П. и същото е включено в кръга от лица, изрично посочени и изброени в чл.243, ал.4  от НПК.

                Втората предпоставка, за да бъде жалбата допустима е, че тя трябва да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл. чл.243, ал.4 от НПК жалбата срещу постановлението на РП П. трябва да бъде подадена в 7 – дневен срок от съобщаването му. По своята същност този срок е преклузивен и неспазването му преклудира възможността изброените лица в цитираните разпоредби да обжалват постановения акт на РП П.. Подаването на жалбата извън законоустановения срок води до недопустимост на същата.  В конкретния случай съдът констатира че жалбата е датирана на 16.07.2013г., с ръкописна резолюция от 19.07.2013г. „ Към  пр.пр. ****/2012г., и същата е входирана в РП П. на 22.07.2013г. Постановлението на РП П. е изведено на 01.07.2013г.  По делото не са представени други доказателства удостоверяващи датата на получаване на постановлението на РП П. от жалбоподателя. Жалбата и досъдебното производство са били изпратени на РС П. на 25.07.2013г. и постъпили в РС П. на 26.07.2013г.  Във връзка с така изложеното и поради необходимостта от време съобщението да бъде лично получено от  пострадалото лице,  съдът намира че следва да приеме, поради не представяне на доказателство оборващи заключението, че жалбата е подадена в законоустановения  7 – дневен срок, поради което същата се явява допустима.

            Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките за допустимост на жалбата, посочени в чл.243, ал.6 от НПК, а именно : същата да е подадена от лице, което е в кръга на изрично изброените в цитираната разпоредба като имащи право на жалба; да е подадена в законоустановения 7 – дневен срок от съобщаването на атакувания първоинстанционен съдебен акт и жалбата да е подадена до надлежния въззивен съд, поради което същата се явява допустима.

            По съществото на жалбата.  След като се запозна със доводите в жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и изготвеното експертно заключение, съдът намира жалбата за основателна, като основанията за това заключение са следните:

            Във връзка с жалба от Х.И.З. от гр.П. от 21.08.2012г. по разпореждане на прокурор при РП П. е извършена проверка по образуваната прокурорска преписка № ****/2012г. от служители сектор „Противодействие на икономическата престъпност” при ОД на МВР гр.П.. Резултатите от проверката са били изложени в справка от 30.12.2012г. с която се прави предложение материалите от проверката да се изпратят на РП П. за образуване на досъдебно производство срещу К.К.М. за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК. С постановление от 19.12.2013г. е образувано досъдебно производство № ***/2012г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР гр.П. срещу К.К.М. за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК.  По досъдебното производство няма привлечено като обвиняем лице.  Разпитани са свидетели, приложени са спранвки от сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр.П. и от Министерство на икономиката, енергетиката и транспорта.

             Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира като установено следното от фактическа страна:

              През месец август 2011 година, на обект чието строителство осъществявали работници на „И.” ООД гр.П., находящ се в гр.А. се явил свидетел К. М., който се представил на работещите и обяснил че е от гр.А., и ги попитал дали имат нужда от ново – ремарке платформа. Бил му даден телефон за контакт на свидетел Г.Ж., съдружник във „И.” ООД гр.П..  В последствие свидетел М. се свързал със свидетел Ж. и провели разговор. В хода на разговора свидетел М. посочил че изработва  ремаркета – платформа тип „С.”, че фирмата на съпругата му ЕТ”С.” гр.А. има лиценз за изработката им, както и показал снимки на вече изработени такива. Тъй като дружеството се нуждаело от такава платформа свидетел Ж. завел свидетел М. в офиса им находящ се в гр.П. където сключили договор за изработка на ремарке – платформа тип „С.” / лист 5 от втора папка /, подписан за едноличния търговец от свидетел М.. За дружеството „И.” договора бил подписан от свидетел З..  Съгласно договора на едноличния търговец било възложено да изработи ремарке – платформа 6 тона, модел РЗС-платформа за стр.машина със срок от 26.08.2011г. /дата на подписване на договора/ до 20.09.2011г. Съгласно договора възложителят оставя капаро в размер на 4000 лева , както и че при закупуването на платформата доплаща останалата сума от договорената цена / 8000 лева/. Съгласно договора изработеното е с гаранция три години.

             При подписването на договора била дадена на свидетел М. сумата от 1000 лева като аванс за изпълнение на ремаркето, за което същия саморъчно вписал на гърба на договора.

             На 01.09.2011г. свидетел М. получил сумата от 3000 лева, което било отбелязано на гърба на договора чрез саморъчно вписване от свидетел М..  След като изтекъл срока и свидетелите З. и Ж. не получили ремаркето същите започнали да търсят свидетел М. но не успели да се срещнат и разговарят с него. В началото на 2012 година свидетел Ж. успял да проведе по телефон разговор със свидетел М., при който му било обещано че ще получи ремаркето което не станало. Въпреки мнобройните разговори помежду им договора не бил изпълнен. Била подадена жалба до РП П., въз основа на която след проведена проверка е образувано и проведено досъдебно производство № ***/2012г. по описа на „ПИП” при ОД на МВР П..

             Настоящият съдебен състав намира  обжалваното  постановлението на РП – гр.П.  като  необосновано и постановено при непълнота на събраните  доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Също така следва да се отбележи, че чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

             В конкретния случай РП – П. и разследващите органи  не са изпълнили тези два основни принципа в наказателния процес. От материалите по делото е видно, че с постановление на наблюдаващия прокурор от 09.04.2013г. е разпоредено да се проведе повторен разпит на свидетел В. М.а относно представено от нейна страна на свидетел М. нотариално заверено пълномощно, както и да се изиска от свидетелката да представи копие от това пълномощно с оглед установяване на факти от значение по делото.  От представеното досъдебно производство настоящия съдебен състав не установи това да е извършено, не е проведен повторен разпит на свидетелката, както и не е приложено копието на посоченото пълномощно.

             Не изпълнението на посоченото от страна на разследващите органи настоящия съдебен състав намира че е довело до не пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото и което е довело до непълнота при обосноваването на изводите от страна на прокурора при РП П..

             Предвид изложеното съдът намира че следва обжалваното постановление на РП П. да бъде отменено и делото да се върне на РП П. за изпълнение на посочените по – горе следствени действия.

              Предвид изложеното и на основание чл.243, ал.5 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

              ОТМЕНЯ Постановление от 28.06.2013г. по Пр.преписка № ****/2012гг. на прокурор Ваня Христева при Районна прокуратура гр.П. с което прекратено наказателното производството по досъдебно производство № ***/2012г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР П. образувано и водено срещу К.К.М., ЕГН ********** за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

 

ВРЪЩА делото на РП – гр. П. за провеждане на необходимите процесуално-следствени действия, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение.

 

 

Определението подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 7 дневен срок от съобщението до  жалбоподателя  и прокурора.

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

Вярно с оригинала!

ВИ