ЧНД 3998/2013 - Определение - 17-07-2013

                                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№.....                                             17.07.2013 г.                                 гр.Пловдив,

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                   ХХVІ наказателен състав

На седемнадесети юли                     две хиляди и тринадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА ПЕЧИЛКОВА

                                             

като разгледа докладваното от съдията Печилкова ЧНД №3998 по описа на ПРС за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243 ал.3 от НПК.

Постъпила е жалба от С.Й. *** против постановление на Районна прокуратура-Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №**/2013 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР-Пловдив, водено срещу К. С. Р., ЕГН **********, от гр.П. за престъпление по чл.209 ал.1 от НК. Сочи, че не е съгласна с обжалваното постановление.

Съдът, след като се запозна с изложеното в жалбата, материалите по досъдебно производство №**/2013 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР-Пловдив и мотивите към обжалваното постановление, прие за установено следното от фактическа страна:

Наказателното производство е образувано и водено срещу К. С. Р., ЕГН **********, от гр.П. за това, че на през периода м. февруари 2011 г. до м. април 2011 г. в гр.С. и в гр.П. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у С.М.Й., ЕГН ********** и с това й е причинила имотна вреда в размер на 15 000 лева.

Въз основа на гласните и писмени доказателствени средства по делото, разследващият полицай дава писмено мнение за прекратяване на наказателното производство.

След анализ на доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство, прокурорът при РП-Пловдив приема за установена следната фактическа обстановка:

Посредством предоставен й от нейна позната телефонен номер, С.Й. се свързва с К. Р. с цел последната да й помогне за излекуване на здравословен проблем, свеждащ се до болки в областта на главата, шията и гръбнака. При осъществената между двете среща, Р. й казва, че има направена магия, но въпреки това ще й помогне да излезе от това състояние, като развали магията. За целта иска Й. да й заплати сумата от 15 000 лева. От своя страна последната заплаща на няколко пъти поисканата й парична сума при посещенията си на импровизираните сеанси при Р. : при първата им среща й предава 2 000 лева, а в през месец януари - 13 000 лева, с което общият размер на заплатената парична сума възлиза на 15 000 лева. В замяна Й. получава предмети - рамка, броеница и Коран, които трябва да сложи под възглавницата си по указания на Р.. Въпреки трите пътувания до гр.П. и сеансите с К. Р., Й. не чувства облекчение, още по-малко оздравяване, поради което отново посещава Р., искайки си обратно предадените й пари. В отговор на това Р. й казва, че няма да й върне нищо, заявявайки й: „Марш, ц. мръсна, нищо няма да ти върна".

В подкрепа на заявеното от Й. са показанията на свидетелите И. С., Е. С. - племенница на Й., както и Г. Д. - приятел на С.. И тримата сочат : кога и как Й. посещава Р. поради своето влошено здравословно състояние; че въпреки неколкократните посещения не е налице ефект върху здравето на Й.; както и че Й. им се оплаква за дадените на К. Р. много пари. Посочените свидетели не присъстват на предаване на парите, нито на сеансите, както и не им е известен конкретния размер на заплатената сума.

От своя страна К. Р. сочи, че със С.Й. се познават от много години покрай осъществяваната от двете по пазарите на Б. търговия с дрехи и бельо. Категорична е, че след една от срещите им на пазара в гр.Д. през месец май 2010 година Й. посещава дома й в гр.П. за първи път. Последната споделя на Р., че има много финансови проблеми, наложили ипотекиране жилището й в гр.С., както и че дъщеря й е сляпа. Няколко месеца по-късно, а именно през месец ноември 2010 г., Й. отново посещава Р., искайки й сумата от 5 000 лева в заем, сочейки, че във връзка с ипотекираното й жилище банката заплашва да вземе същото. К. Р., в присъствието на покойния си вече съпруг и на познатия й таксиметров шофьор Р. А., предоставя на Й. исканата парична сума. Като залог за връщане на сумата от 5 000 лева Й. предоставя на Р. копие от нотариален акт на жилище. След това А. закарва с лекия си автомобил Й. *** срещу сумата от 80 лева, уговорена и платена му предварително. Непосредствено след приключване на горепосочената среща, в дома на Р. се прибира синът й Р. Р. и от чутия разговор между майка му и баща му разбира за дадената в заем парична сума. Р. сочи, че от предоставената в заем сума Й. й връща единствено 1000 лева с пощенски запис през месец ноември 2010 г., като останалите 4000 лева не са й възстановени. От своя страна Р. по изрично настояване на сина си Р. Р. връща нотариалния акт на Й. по пощата на адрес, известен й от по-рано по повод изпращани с пощенски записи между двете дребни парични суми. В потвърждение на посоченото от Р. са показанията на свидетелите Р. А. и Р. Р..

При така изложената в обжалваното постановление фактическа обстановка прокурорът при РП-Пловдив приема, че показанията на Й. остават изолирани и неподкрепени от доказателствения материал по делото. Такива се явяват частично и показанията на Р.. На първо място, за предадените средства между Й. и Р. няма твърдение от страните да са съставяни документи, а и такива не са приложени в хода на разследването. Не са налице свидетели на предаването  на сумата от 15 000 лева от Й. на Р.. Единствено пострадалата сочи за такъв размер парична сума, като не представя доказателства относно наличието им и начина на придобиването им, нито конкретизира дати и период на предоставянето им. На следващо място, съгласно приложената подробна справка от „Б. п." ЕАД гр.С., за периода от 01.01.2010 г. до 31.03.2013 г. К. Р. е подател на три броя пощенски и телеграфни записи и получател на 12 броя пощенски и телеграфни записи. С последните за периода от 15.02.2010 г. до 15.02.2011 г. С.Й. й изпраща лично сума в общ размер на 1 790 лева, както следва: на 15.02.2010 г. - 90 лева; на 02.03.2010г. - 100 лева; на 09.03.2010 г. - 50 лева; на 12.03.2010 г. - 150 лева; на 09.04.2010 г. - 200 лева; на 06.08.2010 г. - 100 лева; на 16.09.2010 г. - 100 лева; на 26.11.2010 г. - 1 000 лева. За същия период Й. получава лично чрез пощенски записи от К. Р. сумата от 1500 лева, както следва: на 15.03.2010 г. - 500 лева и на 12.04.2010 г. - 1 000 лева. Представителят на държавното обвинение приема, че изложеното обосновава извод за наличието на гражданскоправни отношения между страните, стоково-парични такива, поддържани във времето, претенциите по неизпълнението/лошото изпълнение на които не могат да обусловят по несъмнен и категоричен начин, че К. С. Р. осъществява от обективна и субективна страна признаците на състава на деянието чл.209 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.243 ал.1 т.2 от НПК прекратява наказателното производство с обжалваното постановление.

Видно от приложената към постановлението разписка, препис от същото е връчен на жалбоподателя чрез дъщеря й на 02.07.2013г. Срещу постановлението на 05.07.2013 г. е подадена жалба чрез РП-Пловдив до РС-Пловдив, което се установява от клеймото  на плика, с който същата е изпратена. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна /лице, което е санкционирано/ в рамките на преклузивния 7-дневен срок за обжалване, предвиден в чл.243 ал.3 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Преценяйки постановлението на РП-Пловдив, съдът намира последното за незаконосъобразно, от една страна, а от друга, за необосновано. Необоснован е направеният извод, че показанията на свидетеля Й. остават изолирани от доказателствения материал по делото. В подкрепа на същите са показанията на свидетелите И. С., Е. С. и Г. Д., които категорично посочват, че С.Й. посещава на няколко пъти жена в гр.П., за която й е известно, че е лечител, провежда при същата няколко сеанса, както и й заплаща значителна парична сума за това, без на тези свидетели да е известен размерът на същата. Действително Е. С. е племенница на пострадалата, а И. С. е нейн съпруг и в този смисъл би могъл да бъде поставен въпросът за обективността на показанията им. Същевременно показанията на свидетеля Г. Д., придружил  Й. при две от посещенията й при К. Р., от една страна, изхождат от лице, което не се намира нито в близки, нито в роднински отношения с Й., а от друга, кореспондират изцяло на показанията на свидетелите Е. С. и И. С.. В обжалваното постановление не е обсъдено обстоятелството, че действително на 21.02.2011 г. Е. С. изпраща с пощенски запис №*/*** сумата от 100 лева на К. Р., видно от приложената на л.82 от делото справка. Посоченото съответства на дадените в тази насока показания от страна на С. /л.62-63/, а именно, че при едно от посещенията на Й. при Р., последната й съобщава, че на Е. С. съдбата е заключена, като за да я отключи следва С. от свое име да й изпрати сумата от 100 лева с пощенски запис; в началото на месец февруари 2011 г. посочената сума С. взема от леля си и изпраща същата с пощенски запис на името на К. Р.. С оглед на това незаконосъобразно и необосновано представителят на държавното обвинение приема, че показанията на свидетеля Й. остават изолирани от доказателствата по делото. Гореизложеното  сочи, че същите намират опора в доказателствения материал, събран в хода на разследването.

Обстоятелството, че за предадената от Й. на Р. парична сума не е съставен и представен документ, както и че няма свидетели на предаването й, по никакъв начин не обосновава извод, че това не е направено. Осъществяване на посоченото не е обусловено от съставяне на документ, съответно от наличието на  показанията на свидетели-очевидци. В повечето случаи и при изнасилването също няма свидетели-очевидци, но липсата на такива не означава, че същото не е осъществено. При неналичието на преки доказателства в тази насока, следва да бъдат приобщени към доказателствения материал на делото косвени такива.

Обстоятелството, че пострадалата не представя доказателства относно наличието на сумата от 15 000 лева и начина на придобиването й също не води до извод, че тази сума Й. не предава на Р.. След като за да достигне до крайния отбелязан в постановлението извод прокурорът излага становище относно горепосоченото, то се поставя въпросът защо при това положение по никакъв начин не обсъжда въпросите откъде К. Р. разполага със сумата от 5 000 лева, за която е прокурорът приема, че Р. дава назаем на Й., в толкова близки приятелски отношения ли са двете, че Р. да й даде назаем сума в такъв размер, както и защо не е съставен документ за този заем. В нарушение на принципа за разкриване на обективната истина в наказателното производство, посочените въпроси в обжалваното постановление не са обсъдени и съответно изводи в тази насока не са изложени.

Едностранният анализ на събрания доказателствен материал, от една страна, и неизвършване на необходимите следствени действия в хода на разследването, от друга, води до незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното постановление.

Законосъобразното и обосновано произнасяне на представителя на държавното обвинение изисква събиране на допълнителни гласни доказателствени средства чрез:

 

 1. провеждане на допълнителен разпит на К. Р. с оглед установяване получавала ли е пощенски запис за сумата от 100 лева от Е. С. и ако такъв е получавала, на какво основание посочената сума й е изпратена;

 

2. провеждане на допълнителен разпит на С.Й. с оглед установяване :

     2.1. получавала ли е пощенски записи за парични суми от К. Р., съответно самата тя изпращала ли е такива на последната и ако такива е получавала, съотв. изпращала, на какво основание посочените суми са изпратени, съотв. изпращани;

     2.2. известни ли са й други лица, търсили К. Р. като лечител, като по възможност да посочи имена на същите;

3. провеждане на допълнителен разпит на Е. С. и И. С., а при необходимост и на лица, живущи в близост до С.Й., с оглед установяване известно ли им е с каква трудова дейност С.Й. се занимава и как същата осигурява издръжката си;

 

4. провеждане на разпит на посочените от С.Й. лица, за които на последната е известно, че са търсили помощта на К. Р. като лечител, с оглед установяване осъществявали ли са контакт с последната, с какво предназначение, предлагана ли им е помощ с оглед подобряване на здравословното им състояние, до какво тази помощ се свежда и срещу каква парична сума следва да им бъде предоставена и съответно предоставена ли им е;

 

5. след извършване на необходимите справки следва да бъдат установени лицата, живущи в съседство на К. Р., след което да бъде проведен разпит на същите в насока : познават ли К. Р., известно ли им е с каква трудова дейност се занимава и как същата осигурява издръжката си; известно ли им е дали същата се  представя за лечител и търсена ли е от лица като лечител за предоставяне на помощ относно здравословното им състояние;

 

6. назначаване на очна ставка между С.Й. и К. Р. предвид наличието на съществени противоречия в показанията им относно обстоятелствата : познават ли се; откъде се познават; в какви отношения се намират; колко пъти Й. посещава дома на Р. в гр.П.; с каква цел са осъществените посещавания; посочва ли при тези си посещения Й. на Р., че жилището й е ипотекирано, както и че дъщеря й е сляпа; оплаква ли й се относно наличие на здравословни проблеми и търси ли помощ относно същите от К. Р., съотв. предлага ли й последната такава и до какво същата се свежда; получава ли Й. от Р. заем в размер на 5 000 лева; предава ли Й. на Р. копие от нотариален акт от жилище.

 

Указаните допълнителни разпити на И. С. и Е. С., съответно на лица, живущи в близост до С.Й. и К. Р. са необходими с оглед проверка показанията на двете относно осъществяваната от всяка от тях трудова дейност и в този смисъл установяване откъде датира тяхното познанство, предвид различните им показания в тази насока.

Едва след събиране на посочените гласни доказателствени средства, от една страна, и анализ на доказателствения материал в пълен обем, от друга, а при необходимост и събиране на нови писмени и допълнителни гласни такива, следва да се прецени  осъществила ли е от обективна и субективна страна К. Р. състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК.

Предвид изложените съображения обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, а делото да бъде върнато на РП-Пловдив за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на определението указания.

С оглед горепосоченото и на осн. чл.243 ал.5 т.3 от НПК съдът

 

                         О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и необосновано постановление на Районна прокуратура-Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №**/2013 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР-Пловдив, водено срещу К. С. Р., ЕГН **********, от гр.П. за престъпление по чл.209 ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на Районна прокуратура-Пловдив за изпълнение на указанията, посочени в обстоятелствената част на определението.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд-Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                       

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Г.П.