ЧНД 3960/2013 - Определение - 27-07-2013

Определение по Наказателно дело 3960/2013г.

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 942                                              27.07.2013г.                                            гр. Пловдив

        

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                           XVІІІ наказателен състав

на двадесет и седми юли                                       две хиляди и тринадесета година

в закрито съдебно заседание, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

след като се запозна с материалите по ЧНД №3960/13г. по описа на ПРС, ХVІІІ н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243,ал.4 от НПК.

С постановление от 21.06.2013г. Районна прокуратура – Пловдив е прекратила частично наказателното производство по досъдебно производство –№30/2013г. по описа на ІV РУ „Полиция” гр. Пловдив, образувано и водено срещу Ю.М., ЕГН:********** за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК.

Постановлението се обжалва от Т.К.П., в качеството му на пострадал, като жалбата е подадена чрез повереника му адв. К.Е., редовно упълномощен. В същата подробно се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното прокурорско постановление. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на РП – Пловдив със задължителни указания относно прилагането на закона, предвид разпоредбата на чл.243, ал.5, т.3 от НПК.

Съдът, след като се запозна със съображенията на прокурора, изложени в обжалвания акт, с аргументите в депозираната жалба и като разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същество ОСНОВАТЕЛНА.

С постановлението си прокурорът при Районна прокуратура гр. Пловдив е прекратил  частично наказателното производство по досъдебно производство №30/2013г. по описа на ІV РУ „Полиция” гр. Пловдив, образувано и водено срещу Ю.М., ЕГН:********** за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, на осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК – обвинението не е доказано.

В настоящото производство съдът като последваща инстанция по силата на чл.243, ал.4 от НПК проверява обосноваността и законосъобразността на акта на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като проверката е концентрирана както относно фактическите констатации, така също и досежно направените правните изводи, базиращи се на изложените факти.

За да прекрати частично наказателното производство по воденото досъдебно производство представителят на прокуратурата е приел за установено следното от фактическа страна:

На 15.01.2013г., обв. Ю.М. и неговата майка свид. М. М. се движели с лек автомобил „***” с рег. № ***, управляван от обвиняемия, по бул. „***” в гр. Пловдив в посока юг. Преди тунела, на същия булевард, обв. М., завил в посока кв.„***”, като навлязъл по ул. „***”. Тъй като свид. М. имала работа, обв. М. търсел место да паркира, където да изчака майка си. Видял празно място между паркиран на тротоара от лявата за него автомобил и жълт мотокар, точно, където се намирал служебният вход и рампата за приемане и разтоварване на стоки на магазин „***”, филиал „***” гр. Пловдив. Обвиняемият М. предприел маневра за паркиране между мотокара и паркирания автомобил, като качил с двете леви гуми автомобила си на тротоара. По този начин оставил място за движение на другите автомобили. В този момент свид. М. отворила предна дясна врата и излязла от автомобила. Озовала се пред лек автомобил „***” с рег.№ ***, който се управлявал от свид. Т.К.П.. На предна дясна седалка в същия автомобил бил свид. В. К. В.. Свидетелят П. реагирал незабавно и спрял автомобила пред свид. М.. Последната пресякла пътното платно, като се провряла между автомобила на свид. П. и друг паркиран автомобил. След това започнала да чука с пръстените на ръката си по десния страничен прозорец на автомобила на свид. П. и започнала да вика. Тогава свид. П. показал среден пръст на свидетелката. Сметнал, че от ударите по стъклото на автомобила, същото можело да се счупи и решил да излезе и потърси обяснение от свид. М.. П. излязъл от автомобила си, който в този момент бавно продължил да се движи по инерция. Свидетелят П. бързо се върнал в автомобила си, дръпнал ръчната спирачка и отново излязъл. В този момент обв. Ю.М., който наблюдавал описаното, се уплашил за безопасността на майка си.

Излязъл от автомобила си, като след секунда се върнал и взел отвътре законно притежавания си газов пистолет. След това се насочил към свид. П., като държал в ръката си пистолета. Връхлетял върху свидетеля. Последният се блъснал в отворената врата на своя автомобил, който се приплъзнал по пътното платно и се получил контакт между неговия автомобил и този на обв. М.. В момента, в който М. връхлетял върху свидетеля, произвел неволно изстрел в близост до лицето на свидетеля П.. Последният хванал двете ръце на обвиняемия, като му казал да се успокои. Последвало боричкане между двамата и размяна на юмручни удари. Свидетелят П. значително превъзхождал по ръст обвиняемия М.. В един момент се намесила и свид. М., която започнала да дърпа свид. П.. През цялото време, тримата били позиционирани между автомобила на свид. П., отворената предна дясна врата на същия автомобил и автомобила на обв. М.. Всичко продължило около минута — две. На мястото пристигнали полицейските служители от сектор „Общинска полиция” гр. Пловдив - свидетелите В. Ц. Д. и М. Н. Т.. Те видели вкопчилите се един в друг обвиняем и свидетелите П. и М. М.. Свидетелят Д. хванал ръката на обв. М. и взел газовия пистолет. След това свид. Т. поставил белезници на обв. Ю.М.. Полицейските служители видели, че под лявото око на свид. П., имало нагар, а по лицето му имало капки кръв. Т. и Д. се обадили в дежурната част на IV РУ „Полиция” гр. Пловдив и потърсили съдействие. Свидетелката М., започнала да говори на полицейските служители да пуснат сина й, тъй като той нямал „вина за инцидента”. В това време, св. П. се оплакал на полицейските служители от силни болки, поради което била извикана бърза помощ. Свид. П. бил откаран в Хирургиите в гр. Пловдив. Междувременно на мястото пристигнали Г. Т. Г. и С.Д. К. /и двамата *** при IV РУ „Полиция” гр. Пловдив/. На мястото бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били намерени и иззети счупени слънчеви очила, стъкло от очила и рамка /иззети от пътното платно и фиксирани между двата автомобила/ и 1 бр. гилза жълта на цвят с размери 2,3 см. с надпис „9 mm WADIE PA PV”, намерен пред задна лява гума на лек автомобил „***” с рег.№ ***. Обвиняемият М. бил отведен в IV РУ „Полиция” гр. Пловдив за изясняване на случая.

От управителя на магазин „*** ***”, бил изискан и получен видеозапис на електронен носител от охранителните камери, монтирани зад сградата на магазина, а именно от мястото на инцидента. Междувременно, служител от IV РУ „Полиция” гр. Пловдив също взел диск със запис от охранителните камери на посочения по-горе магазин, който предал на разследващия орган за което се съставил надлежен протокол.

Свидетел Р. А. А. имал *** работилница, находяща се в гр. Пловдив на ул. „***” №***. През м. април 2013г. един от редовните му клиенти, който идвал с лек автомобил „***” с рег.№ ***, посетил електро работилницата му. Това бил свид. Т.П.. По - късно свид. А. разбрал, че клиентът му се казвал Т.. Последният искал да ремонтира моторчето на предните чистачки. А. се заел с ремонта, вдигнал предния капак, при което в процепа между пластмасата, в основата на предното стъкло и самото стъкло, видял, че има гилза. Извадил я и я предал на Т.. Впоследствие свид. Т.К.П. предал на органите на досъдебното производство намерената от свид. А. 1 бр. гилза от жълт метал с надпис в задния край „9 mm WADIE PA PV”, за което се съставил надлежен протокол.

Назначената съдебно- медицинска експертиза на живо лице №***/2013г. е дала заключение, че при прегледа и от предоставената документация, се установило, че на Т.К.П. е било причинено обгаряния и хиперемия на лицето и очните лигавици, контузия на трети пръст на лява ръка. Обгарянията и хиперемията /зачервяване и набъбване/ на кожата на лицето и очните лигавици са в резултат от действия на газове с висока температура, каквито се получават при произвеждане на изстрел от газово оръжие, а контузията на пръста на ръката - от удар с или върху твърд, тъп предмет и всички отговарят по време и начин да са причинени както се съобщава предварителните сведения - на инцидента на 15.01.2013г. Причинено е било разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Посоченото телесно увреждане представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Към делото, по молба на П. и неговия адвокат, са били приложени 4 бр. снимки, на които са били фиксирани увреждания по лицето на свид. П.. Била е назначена и допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни №***/2013г., която е дала заключение, че от представената документация се установява, че фотографираните увреждания в областта на лицето на свид. П., видни от фотографиите, приложени към делото, съответстват на описаните в медицинската документация и съдебномедицинската експертиза по досъдебното производство. Описаните увреждания отговарят да са били причинени по време и начин както се съобщава в данните по досъдебното производство - при близък изстрел от газово оръжие. Причинено е било разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Посоченото телесно увреждане представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Назначената съдебно - медицинска експертиза на живо лице №***/2013г. е дала заключение, че при прегледа на обв. Ю.М. се установили оток, кръвонасядане и охлузване на лицето. Описаните увреждания били в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговаряли по време и начин да са причинени при инцидента на 15.01.2013г. Била е причинена болка. Посоченото телесно увреждане представлява телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Назначената балистична експертиза, протокол №***/31.01.2013г., е дала заключение, че представеният за изследване пистолет със сер.№ *** е сигнално - газов, марка „***”, модел „***”, кал.9 х 22 мм. Същият е технически изправен и годен да възпроизведе изстрел със стандартни газови и шумови пистолетни патрони кал.9 х 22 мм. Съгласно чл.4 ал.5 от ЗОБВВПИ пистолетът представлява неогнестрелно оръжие. По представеният за изследване пистолет, не са били установени наличие на доработки върху частите, механизмите и заводските обозначения. Представените за изследване 6 бр. патрони са стандартни, газови, пистолетни, калибър 9 х 22 мм. Същите са изправни, годни да възпроизведат изстрели и съгласно чл.7 ал.2 от ЗОБВВПИ, патроните представляват боеприпаси за сигнално - газови оръжия. Представената за изследване гилза е част от стандартен газов патрон, кал.9 х 22 мм. Същата е била стреляна с представения пистолет „***”, сер.№ ***.

Назначената химическа експертиза, протокол № ***/24.01.2013 г., е дала заключение, че по обтривките, иззети от лявата и дясна ръце на обв. Ю.М., е било установено наличие на остатъци от барутни частици и бездимен барут. В канала на цевта, на пистолет ***”, модел „***”, №*** е било установено наличие на черен нагар и остатъци от барутни частици и бездимен барут, следователно с него е бил възпроизвеждан изстрел.

Назначената съдебно - балистична експертиза, протокол №289/09.05.2013г. е дала заключение, че представената за изследване гилза е част от стандартен газов патрон кал.9 х 22 мм. Съгласно ЗОБВВПИ гилзата не представлява боеприпас. Представената за изследване гилза е била стреляна с представения пистолет марка ***сер. №***. Представения за изследване пистолет е подробно описан в балистична експертиза №74/31.01.2013г. По своята конструкция той е полуавтоматичен 14+ заряден. Вместимостта на пълнителя е 14 бр. патрони кал.9 х 22 мм.

Бил извършен оглед на веществени доказателства, с предмет на огледа - ДВД, диск „*** от 15.01.2013г., 13,00 - 14,00 h cam 1 cam 2” от охранителните камери.

В хода на досъдебното производство обв. Ю.М. е предал доброволно 1 бр. мъжко черно кожено яке марка „***”, със скъсан по шева горен ляв джоб, за което се съставил надлежен протокол.

За да приеме за установена тази фактическа обстановка прокурорът е анализирал до известна степен събраните по делото доказателства, включително и гласни такива. Изложил е съображения, че свидетелите П., П. и П. са заявили, че не са били очевидци на инцидента, но всички били единодушни, относно обстоятелството, че са чули един изстрел. Приел е, че по делото има два спорни момента, а именно обвиняемият или свидетелят П. първи е посегнал и влязъл във физически контакт и дали при пресичането на пътното платно от свид. М. М., същата е била „закачена” леко по крака от автомобила на П.. Доверил се е на записите от охранителната камера, от които се вижда, че свид. М. М. преминава между вече спрелия автомобил на свид. П. и друг паркиран автомобил без какъвто и да е контакт от страна на автомобила на свидетеля, както и че обвиняемият Ю.М. първи атакува свид. П., като буквално се нахвърля с цялото си тяло срещу него.

При така събраните в хода на разследването доказателства е счел, че наказателното производство по досъдебно производство №30/2013г. по описа на ІV РУ „Полиция” гр. Пловдив, образувано и водено срещу Ю.М., ЕГН:********** за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК следва да бъде прекратено частично на осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК – обвинението не е доказано. Изложил е съображения, че е налице личен мотив у обвиняемия М. и поведението му не съдържа в себе си специфичните за престъплението по чл.131, ал.1, т.12 от НК хулигански подбуди. Счел е, че действията му са били продиктувани единствено от предполагаемата заплаха за здравето и достойнството на неговата майка – свид. М. М.. Аргументирал се е, че се касае за лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, която се преследва по тъжба на пострадалия. Наред с това е направил извод, че въпреки личния мотив действията на Ю.М. осъществяват състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, тъй като са непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, но пък не могат да подкрепят повдигнатото му обвинение по ал.2 на чл.325 от НК.

Атакуваният прокурорски акт е необоснован и незаконосъобразен.

Изложената от прокурора фактическа установеност на извършеното се възприема от настоящия съдебен състав, с няколко изключения. Не може безкритично да се приеме тезата на представителя на РП – Пловдив, че обвиняемият Ю.М. е излязъл от автомобила си, тъй като е бил уплашен за безопасността на майка си, че е произвел само един изстрел и че същият е бил неволен. Установява се от събраните по делото доказателства, че са налице две гилзи, изстреляни със сигнално – газовия пистолет на обв. М.. Наличието на втора гилза не е коментирано в атакувания прокурорски акт в необходимата пълнота. Очевидно това се дължи на обстоятелството, че по досъдебното производство не са събрани всички нужни доказателства за категоричната установеност на развилите се събития. Втората гилза /намерена на процепа между пластмасата, в основата на предното стъкло и самото стъкло на лекия автомобил, управляван от свид. П./ е несъмнен факт, поради което следва да се съберат гласни доказателства, като се извършат допълнителни разпити на свидетелите, касаещи това дали са възприели повече от един изстрел. Такъв допълнителен разпит е бил проведен само на пострадалия П., но не и на свидетеля - очевидец В.В., на свидетелката М. и на цитираните от прокурора свидетелки П., П. и П.. За последните три се сочи в обжалваното постановление, че са били единодушни, относно обстоятелството, че са чули един изстрел, което обаче не се споделя от съда. Единствено свидетелката П. сочи, че е чула писъци и един изстрел. Свидетелката П. изнася твърдения, че е чула глух изстрел, а свид. П., че е чула някакъв гърмеж. Проведените разпитите и на трите свидетелки са много кратки, без нужната конкретика и никоя от тях не е била разпитвана за това възприела ли е повече от един изстрел. За горното обстоятелство не е дал показания и свидетелят – очевидец на развилите се събития В.В., който заявява, че е чул шум от изстрел. При наличието на втора гилза, изстреляна със сигнално – газовия пистолет на обв. М., нелогично е възприетото с безкритична категоричност от прокурора, че обвиняемият е възпроизвел само един изстрел.

В аспекта на казаното следва да се посочи, че не се споделя и изложеното от представителя на РП - Пловдив, че изстрелът /един според прокурора/ е бил неволен. Самото наличие на две гилзи, а от тук и на два възпроизведени изстрела, мотивира извод не за неволност, а за ясно осъзнаване на действията. Необяснимо е за съдебния състав изложеното, че се дава вяра на обясненията на обвиняемия за неволност на изстрела, тъй като липсва заета от него стрелкова позиция. Не е необходимо, особено в развилата се ситуация, заемането на някаква конкретна позиция, с предварителна подготовка, за да се възпроизведат целенасочени изстрели, целящи увреждане на телесната неприкосновеност на пострадалия. Не е подкрепено от доказателствата по делото и приетото от прокурора, че действията на обвиняемия М. са били продиктувани единствено поради това, че се е уплашил за безопасността на своята майка – свид. М. М.. За последните два факта представителят на РП - Пловдив абсолютно безкритично е възприел казаното от обвиняемия и неговата родственичка, без да дава сметка, че останалата част на техните обяснения/показания, касаеща релевантни за предмета на доказване факти /била ли е ударена свид. М. от лекия автомобил, управляван от свид. П. и дали обвиняемият или свид. П. е посегнал първи и е влязъл във физически конфликт/ е в директно противоречие със събраната по делото доказателствена съвкупност. Очевидно е че се гради защитна версия, поради което и обясненията на обвиняемия и показанията на заинтересованите лица следва да се преценяват и да се кредитират или не единствено след съпоставянето им с всички събрани по делото доказателства. Няма доказателства по делото, от които да се приеме, че действията на обвиняемия М. са били продиктувани единствено от неговите притеснения за безопасността на майка му. Физическите данни на пострадалия категорично не могат да аргументират такъв извод. Последният не е предприемал никакви действия, насочени към увреждане на живота или здравето на свид. М. М., като единственото което е направил е било да излезе от автомобила си, за да държи сметка на свидетелката поради каква причина удря по стъклото на автомобила. Още преди обаче дори да проведе разговор с нея, свид. П. е бил нападнат от обвиняемия. Изводът на прокурора за личен мотив е неубедителен. Въобще в случая не може да се говори за личен мотив, ръководещ действията на обвиняемия на инкриминираната дата. Последният и свидетелят П. са били непознати лица, нямали са никакъв конфликт или вражда помежду си, пострадалият не е предизвикал обвиняемия по някакъв начин и е нямало никакви основания за притеснение от страна на обвиняемия за сигурността на неговата майка. Поради това и съдебният състав намира за неправилно приетото от прокурора, че в случая липсват хулиганските подбуди. Обвиняемият е причинил лека телесна повреда на пострадалия, без да има каквато и да е причина за това, сторил го е на обществено място – улица в гр. Пловдив и в присъствието на други лица, като с поведението си е нарушил обществения ред, демонстрирал е необвързаност със социалните норми и не на последно място е показал явно незачитане към личността и здравето на свидетеля П.. Поведението му категорично се дължи на проявени хулигански подбуди от негова страна.

За да се изясни в пълнота развилата се ситуация, а от тук и за правилната правна квалификация на стореното, следва да се съберат още доказателства за поведението на обвиняемия М.. В показанията на пострадалия се сочи, че са му били нанасяни удари от страна на обвиняемия, че последният му е отправял закани за живота и е използвал нецензурни изрази, а от показанията на служителите от „Общинска полиция” – гр. Пловдив В. Д. и М. Т. става ясно, че Ю.М. е буйствал, дърпал се е яростно по време на поставянето на белезници и е викал.  Изясняването на тези факти в пълнота, чрез подробни и детайлни разпити на свидетелите, е необходимо, за да се прецени дали действията на обвиняемия осъществяват в реална съвкупност съставът и на двете му възведени обвинения /по чл.131, ал.1, т.12 от НК и по чл.325 от НК/ или пък е налице поглъщане. Чрез допълнително събраните доказателства ще може да се направи правилна преценка дали М. наред с причинената лека телесна повреда по хулигански подбуди е извършил и други умишлени действия, образуващи състава на престъплението хулиганство, за да може да се изгради законосъобразен извод за това дали да носи отговорност за съвкупност от престъпления или не.

С оглед на казаното съдът зае становище, че постановлението на Районна прокуратура – Пловдив, с което е прекратила частично наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на Районна прокуратура – Пловдив за продължаване на разследването и произнасяне относно приложението на закона от страна на Районна прокуратура – Пловдив.

Водим от горното и на осн. чл.243, ал.5, т.3 от НПК, съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Постановление от 21.06.2013г. на Районна прокуратура – Пловдив, с което е прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство №30/2013г. по описа на ІV РУ „Полиция” гр. Пловдив, образувано и водено срещу Ю.М., ЕГН:********** за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на определението.

КОПИЕ от настоящото определение да се изпрати на РП – Пловдив,  обвиняемия Ю.М., защитникът му – адв. Д.Б., Т.П. и адв. К.Е..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщението пред ПОС.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

ДТ