ЧНД 3716/2013 - Определение - 03-07-2013

Определение по Наказателно дело 3716/2013г.

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 877                                     03.07.2013 г.                         гр. Пловдив  

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                     VІІ наказателен състав

 

На трети юли две хиляди и тринадесета година

в закрито съдебно заседание, в състав :

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : МЕТОДИ АНТОНОВ

 

след като се запозна с материалите по ЧНД № 3716/2013 г. по описа на ПРС VІІ н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.

         Образувано е по жалба на адв. Л.Ч., повереник на М.В.Ж., ЕГН ********** като майка и законен представител на малолетния Т.В.Л., срещу постановление от 17.05.2013 г. на РП гр. Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 88/2013 година по описа на ІV РУ „Полиция“ гр. Пловдив, образувано срещу В.М.Л., ЕГН **********, за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на прокурорския акт и се моли съдът да го отмени и върне за допълнително разследване със задължителни указания.

         Съдът, след като се запозна със съображенията на прокурора, изложени в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната жалба, и като разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:

         ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

         От фактическа страна съдът приема за установено следното:

С Решение № 353/26.09.2005 г., постановено по брачно дело № 518/2005 г. по описа на ПРС, влязло в законна сила на 26.09.2005 г. е прекратен бракът между свидетелката М.Ж. и обвиняемият В.Л.. С него, родителските права върху роденото им от брака дете – Т.В.Л. са предоставени на майката – свид. Ж., а обвиняемият Л. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 20 лева месечно. Въз основа на предявен иск по чл.150 от СК от М.Ж., като майка и законен представител на Т.В.Л. е образувано гр.д. № 3106/2011 г. по описа на ПРС, VІІІ гр.с. и е постановено решение № 1262 от 27.03.2012 г., с което е изменено Решение № 353/26.09.2005 г. по бр.д. № 518/05 г. по описа на ПРС, ІІІ бр.с., в частта му, с която е осъден В.М.Л. да заплаща месечна издръжка на малолетния си син – Т.В.Л. в размер на 20 лева, като вместо това е увеличена издръжката на 120 лева месечно, считано от подаване на исковата молба в съда – 15.02.2011 г. до настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане. Решението е влязло в законна сила на 18.04.2012 г., от който момент обвиняемият е следвало да започне изпълнението на задължението си. За воденото спрямо обвиняемия производство за увеличение на издръжката на детето му, той не е бил уведомен и е бил представляван от особен представител. Обвиняемият не поддържал и никакви контакти със съпругата си, поради което не знаел за променения размер на дължимата издръжка.

Въз основа на първоинстанционното решение свидетелката М.Ж. се снабдила с изпълнителен лист за дължимата от обвиняемия подсъдимия издръжка и инициирала образуване на изпълнително дело № 277/2012 г. по описа на ЧСИ – К.Д. с район на действие ОС – Пловдив. Видно от приложеното по прокурорската преписка удостоверение от помощник ЧСИ, към 20.12.2012 г. по изпълнителното дело срещу обвиняемия няма постъпили суми.

С оглед на горното на 27.12.2012 г.  свидетелката Ж. ***, в който е посочено, че обвиняемия Л. не е погасил задълженията си за издръжка за периода от 15.02.2011 г. до 27.12.2012 г. Образувано е досъдебно производство срещу него и именно при извършената проверка и в показанията, дадени като свидетел пред полицейски инспектор при ІV РУ на МВР – Пловдив, Л. е заявил, че не подържа никаква връзка с бившата си съпруга, нито знае адреса й и къде се намира в момента, но знае, че е осъден да плаща издръжка на сина си и че същата е в размер на 120 лева. На 10.01.2013 г. му е връчен и протокол за полицейско предупреждение, в който е указано, че следва в срок до 20.01.2013 г. да започне внасяне на дължимите суми, както и му е цитирана разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.

При така установената фактическа обстановка по делото, районният съд, счита че са налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, което да е извършено от страна на обвиняемия В.Л. и което да налага и повдигане на обвинение спрямо това лице пред съд.

Налице е осъждане на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт за плащане на издръжка на негов низходящ, не са плащани месечните издръжки за период по – голям от два месеца /повече от две месечни издръжки/ и това неплащане е сторено съзнателно от дееца – с ясното съзнание, че лишава низходящият си от дължимите и необходими средства по месечните издръжки за нуждите по физическото му израстване.

Според представителя на държавното обвинение не е осъществен състав на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като не е налице съзнателно неизпълнение на задълженията за плащане на издръжка. В атакуваното наказателно постановление, прокурорът е приел, че липсват категорични доказателства обвиняемият Л. да е знаел за решението по гр.д. № 3106/2011 г. по описа на ПРС и по този начин не е осъществил престъпния състав по чл.183, ал.1 от НК, тъй като липсва умисъл от субективна страна на деянието.

Настоящия съдебен състав счита, че възприетата фактическа обстановка от прокурора не почива на доказателствата по делото и крайната преценка относно съставомерността на деянието от страна на обвиняемия като престъпление по смисъла на чл.183, ал.1 от НК е неправилна и прибързана. 

Видно от протокола за разпит на обвиняем /л.26 от досъдебното производство/, последния е заявил, че след като е разбрал за решението по гр.д. № 3106/11 г. по описа на ПРС, е платил сумата от 120 лева, явяваща се дължащата издръжка за месец януари 2013 г. и е изразил готовност да плати и другите дължащи и невнесени в срок вноски, но обяснява бездействието си с материалната си затрудненост - временна нетрудосопособност. В обясненията си, обвиняемият е изложил доводи за тежкото си финансово и здравословно състояние, поради липсата на работа и претърпяната злополука, вследствие на която се нуждае от болнична помощ и лекарства и всичките му финанси се използват за възстановяването му. В подкрепа на твърдяното, по делото са приложени като писмени доказателства болнични листове и епикризи от ***. Никъде в неговите обяснения не се твърди да е внасял суми по месечни издръжки за сина си в първоначално определения от съда размер от 20 лева, както е приел в постановлението си районният прокурор, и на което се е позовал за приетата липса на елементи от обективна и субективна страна на престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Даже напротив – в разпита си като свидетел от 10.01.2013 г., признава, че не е платил до момента нищо и като причина за това е посочил, че е останал без работа. Обстоятелството, че Л. нямал работа е ирелевантно, тъй като съгласно Постановление № 5/70 г. Пленум на ВС, не се освобождават от задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят. Невъзможността да се дава издръжка следва да е резултат на обективна причина извън волята на задълженото лице-продължителна болест довела до временна или трайна неработоспоспособност, отбиване на военна служба, изтърпяване на наказание лишаване от свобода и т.н. От събраните доказателства не се установява обективна невъзможност на В.Л. да заплаща дължимата издръжка на сина си Т. Л. дори и в размер на 20 лева.

         Наблюдаващия прокурор по делото не е извършил цялостна проверка на материалите по делото, за да се докаже по един безспорен и несъмнен начин, че Л. не е знаел нито за увеличението на издръжката на сина си, нито за образуваното пред ЧСИ изпълнително дело спрямо него.

В подадената жалба против прокурорския акт, жалбоподателката е приложила покана за доброволно изпълнение до В.Л., която действително не е получил лично на 13.06.2012 год., а неговата приятелка, която има задължение да му я предаде. Няма как да не знае за образуваното спрямо него изпълнително дело, иначе не би сключил договор за правна помощ с адв. Г.И. на 14.06.2012 год., който да го представлява и осъществява процесуалното му представителство именно пред ЧСИ Д. по изп.дело № 277/2012 г. до свършването му.     

Ето защо съдът намира, че обжалваното постановление е необосновано,тъй като изводът на прокурора за несъставомерност на деянието по чл.183, ал.1 от НК е немотивиран.

По изложените съображения, съдът е на становище, че жалбата на Ж. се явява основателна и постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

Мотивиран от горното и на основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ Постановление от 17.05.2013 г. на Районна прокуратура гр. Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 88/2013 година по описа на ІV РУ „Полиция“ гр. Пловдив, образувано срещу В.М.Л., ЕГН **********, за престъпление по чл.183, ал.1 от НК и връща делото на прокурора за продължаване на разследването.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаването му от страните пред ПОС.

         Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на РП-Пловдив.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО с оригинала.

 

Г.С.