НЧХД 233/2019 - Мотиви - 20-08-2019

Мотиви по Наказателно дело 233/2019г.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 24.06.2019 Г. ПО НЧХД № 233/2019 Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НО, 5 СЪСТАВ

От Д.П.С., ЕГН: **********, е депозирана тъжба срещу Д.И.В., ЕГН: **********, за това че на 09.12.2018 г. в гр. Пловдив, публично, е извършила нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката, а именно: изрекла е думите: „Ти си дърта, дебела крава“.

От Д.П.С. е предявен и граждански иск срещу Д.И.В. за заплащане на сумата в размер 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в накърнени чест и достойнство, причинено унижение, неудобство, срам и стрес, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.12.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

С разпореждане от 11.12.2018 г. по настоящото дело, е дадена правна квалификация на визираното в тъжбата деяние, а именно: по чл. 148 ал.1 т.1, вр. чл. 146 ал.1 НК.

В хода на съдебните прения повереника на частния тъжител и граждански ищец – адв. В., излага доводи за доказаност на обвинението от обективна и субективна страна, въз основа на събрания по делото доказателствен материал. Посочва, че в насока установване на престъпното деяние са показанията на свидетелите В., И. и Ч.. Излага съображения, че подсъдимата има личен мотив за нанасянето на обидните думи, а именно конфликта във връзка с отглежданите котки. Досежно изложеното от подсъдимата в хода на съдебното следствие се навеждат доводи за изразена защитна версия. Поради изложеното моли наказателноправната част на присъдата да е в смисъл на доказаност на обвинението. Излага съображения за установяване на гражданската претенция в настоящото производство.

Частната тъжителка и гражданска ищца - Д.С., поддържа изложеното от своя повереник. Посочва, че подсъдимата я е обидила. Заявява, че ако е получила извинение е нямало да се стигне до дело.

Защитникът на подсъдимата – адв. П., излага съображения, че в хода на съдебното следствие е установена фактическа обстановка, различна от изложената в тъжбата. Не се оспорва от страна на защитата, че е имало размяна на обидни думи, но тези действия са извършени и от двете страни, в която насока са и показанията на свидетелката Ч.. Посочва, че изложеното от тъжителката, че не е отговорила на подсъдимата, не отговаря на обективната действителност. От гласните показания на свидетелите Ч., В. и К. се установява по несъмнен начин извършването на неприлични жестове от страна на тъжителката по отношение на подсъдимата. Досежно останалите гласни доказателства, се възразява, че е налице наслагване на свидетелски показания във връзка с проведено открито съдебно заседание по друго производство. В заключение се претендира настъпила реторсия. Алтернативно, с оглед личностната характеристика на подсъдимата, защитата пледира за приложение на чл. 9 ал.2 НК. Досежно гражданскоправната претенция, пледира, че същата се явява неоснователна, доколкото не се установяват настъпили вредни последици.

Подсъдимата – Д.В., поддържа изложеното от своя защитник. Посочва, че е обиждала тъжителката, но и последната е обиждала нея. В предоставената и последна дума моли да бъде призната за невинна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         Подсъдимата Д.И.В., ЕГН: **********, е родена на *** ***. Към настоящия момент живее в ***. Същата е***, с българско гражданство. Завършила е средно образование, към настоящия момент работи, разведена е и е неосъждана.

         Тъжителката Д.С. и подсъдимата Д.В. били съседки, като живеели на адрес: ***, първата – на ет.3, а последната – на ет.5.

         На 09.12.2018 г. на посочения адрес се състояло общо събрание на етажната собственост на входа. На него присъствали както тъжителката и подсъдимата, така и свидетелите  Ч., З. И., Н.В., Й.К. и В. В. – последният бил фактически съжител на подсъдимата. Поводът за провеждане на общото събрание на етажната собственост бил ремонт на покрива.

         В 18:00 часа на 09.12.2018 г. започнало общото събрание. След като бил изчерпан въпросът за ремонт на поркива, се повдигнала темата за поставено видеонаблюдение от А.М., който се явявал зет на тъжителката С., във връзка с отглеждането на малки котки в близост до входа. Дъщерите на тъжителката С. били зоодоброволки и отгледжали малки котки в близост до входа. Част от присъстващите на общото събрание се противопоставили на поставянето на камера за видеонаблюдение, между които били подсъдимата В. и нейният фактически съжител – свидетелят В.. Подсъдимата изразила недоволството си от отглеждането на котките в близост до входа, като посочила, че я е гнус от същите. Споделила, че като била малка е боледувала по повод отглеждани котки, поради което имала лош спомен от тях и това била причината тя да не иска те да бъдат в близост до входа.

         След провеждането на общото събрание, тъжителката С. започнала да събира подписи от съседите в подкрепа на поставянето на видеонаблюдение на входа. В тази връзка тя, заедно със своята съседка З. И., посетили друга тяхна съседка – Н.В., която живеела на четвъртия етаж. Трите жени започнали да водят разговор във връзка с ползата от камерите на площадката на четвъртия етаж във входа. Разговорът бил дочут от подсъдимата В., която в това време била на площадката на петия етаж. Същата, подразнена от дочутия разговор, решила да се намеси и се появила пред трите жени. Подсъдимата нарекла тъжителката: „Дърта дебела крава”, като и казала, че мястото и е при котките. Тези думи сулно засегнали тъжителката С., която се обегнала на парапета. В този момент пристигнал и свидетелят В.. Свидетелката З. И. казала на свидетеля В. да се прибере, заедно с подсъдимата. Подсъдимата казала на тъжителката: „Едмата ти дъщеря – К., е *** в Германия, а другата ти дъщеря – М., няма деца”. В този момент тъжителката С. се обърнала към свидетеля В., с жест посочила две и му казала: „Внимавай, В., ти имаш две”. След това подсъдимата, заедно със свидетеля В. се прибрали в техния апартамент, разположен на петия етаж.

Разговорът бил дочут от свидетеля К., който разпознал гласът на свидетеля В.. Свидетелят К., който се намирал в своя апартамент, находящ се на четвъртия етаж в жилищния блок, погледнал през шпионката и видял тъжителката С., която ръкомахала.

Тъжителката С. се почувствала зле от изречените от подсъдимата В. думи, разстроила се и се разплакала. Разоворът бил дочут от свидетелката Ч., която решила да провери какво се случва. Когато пристигнала на четвъртия етаж, там заварила тъжителката С., която била силно разстроена. Свидетелката И. разказала на свидетелката Ч. какво се е случило.

Свидетелките И. и Ч. придружили тъжителката С. до дома и на третия етаж. Следващите няколко дни тъжителката не се чувствала добре, била омълчана и настроението и било помръчено от изричането на посочените реплики от подсъдимата.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти въз основа на обясненията на подсъдимата В. /л.58/, изцяло от показанията на свидетелите  Ч. /л.25/, З. И. /л. 24/, Н.В. /л.50/, Й.К. /л.58/ и отчасти от показанията на свидетеля В. В. /л.26/, както и от приобщените писмени доказателства - удостоверение за раждане на И. В. /л.42/, удостоверение за раждане на Б. В. /л.43/.

Съдът следва да отбележи, че материалите по делото, формиращи доказателствената съвкупност, са еднопосочни, като макар с леки противоречия формират цялостен извод за описаната по-горе фактическа обстановка.  Изключение правят отчасти обясненията на самата подсъдима, които обаче в тази част съдът оценява освен като доказателствено средство, но и като едно от основните средства за защита, както и показанията на свидетеля В., намиращ се във съпружеско фактическо съжителство с подсъдимата. Съдът намира, че следва да приеме изложеното от подсъдимата В. само доколкото то намира подкрепа и в останалите материали от доказателствената съвкупност. Това е признанието на подсъдимата, че на 09.12.2018 г. е проведено общо събрание на входа на етажната собственост, на което е бил повдигнат въпросът за отглеждането на котките, като същата се е противопоставила на тяхното отглеждане. Опора в останалия събран по делото доказателствен материал намира и заявеното от подсъдимата, че е чула разговор между тъжителката С. и свидетелките И. и В. във връзка с отглеждането на котките и поставянето на видеонаблюдение, при което тя се е намесила в техния разговор и е посочила и е заявила на тъжителката, че е „дърта“ и „дебела“. В тази връзка подсъдимата изрично призна, че е нанесла две от обидните думи по отношение на тъжителката от посочените общи три такива в тъжбата. В подкрепа на изложеното от подсъдимата В. в тази и част са всички събрани по делото гласни доказателства на свидетелите – очевидци, а именно: показанията З. И., Н.В. В. В., както и производните показания на свидетелката  Ч..

По отношение на обясненията на подсъдимата В., следва да се има предвид, че по принцип същите имат двуяка природа - те представляват както доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни доказателства и подробния им анализ /така Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС/. В тази връзка съдът кредитира обясненията на подсъдимата единствено в посочените по-горе части. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата В. в частта, в която заявява, че същата е дочула разговор между свидетелките И. и В. и тъжителката С., в който последната е заявила по отношение на подсъдимата, че е „ненормална“, както и че след нейната намеса я е нарекла „боклук“, „селянка“, напсувала я и че е казала клетви по отношение на нейните деца. Съдът не кредитира изложеното в тази част от подсъдимата, защото не намира опора в останалия по делото събран доказателствен материал. Единственият доказателствен източник в подкрепа на твърденията на подсъдимата са показанията на свидетеля В., в която част съдът също не кредитира, като съображенията за това са следните: на първо място свидетелят В. се намира във съпружеско фактическо съжителство с подсъдимата В., което обстоятелство го прави заинтересован от изхода на настоящия спор. Само по себе си това обстоятелство не би изключило показанията на свидетеля В., ако същите не оборваха изцяло от показанията на останалите двама свидетели – очевидци: З. И. и Н.В., които изрично заявяват пред настоящия съдебен състав, че тъжителката не е отвърнала по никакъв начин на обидните думи на подсъдимата В.. Противоречията между показанията на свидетеля В. и показанията на свидетелката И. са съществени досежно обстоятелелството дали са изречени обидни думи от тъжителката към подсъдимата, като същите не бяха преодолени и чрез провеждане на очна ставка между двамата свидетели. Доколкото обаче показания на свидетелката И. се подкрепят от тези на свидетелката В., и от производните показания на свидетелката Ч., то съдът кредитира същите и не дава вяра на тези на свидетеля В.. В подкрепа на изложеното от свидетелите И. и В. са и показанията на свидетеля К., който изрично посочва, че не си спомня да е чул гласа на тъжителката, а е видял единствено, че тя ръкомаха. В тази връзка не се споделя и изложеното от защитата, че тъжителката е показала неприличен жест на подсъдимата, доколкото посоченото обстоятелство не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал, а свидетелят К. посочи, че същата е ръкомахала, не и конкретно, че е показвала неприличен жест. Неоснователен се явява и наведеният довод, че обясненията на подсъдимата досежно отправени обидни думи по неин адрес от тъжителката се подкрепя и от показанията на свидетелката Ч.. Действително, същата заявява в своя разпит, че е чула гласа на тъжителката, но от показанията на свидетелите И. и В. се установява, че тъжителката е казала на свидетеля В. да внимава, защото има две деца. Дори напротив, показанията на свидетелката Ч., която не се явява пряк източник на доказателства, са в обратната насока, а именно, че тъжителката не е отвърнала на обидите. Показанията на свидетелката Ч. се явяват производни и съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени при разкриването на фактологията на деянието, наред с останалите доказателства, включени в доказателствената съвкупност. В доказателствения процес е недопустимо производните доказателства да подменят наличните първични такива. Не съществува обаче забрана за използване на производни доказателства въобще – липсва процесуална пречка те да бъдат използвани като средство за разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна на първичните, ако последните са недостъпни /така Решение №113/23.06.2015 по дело №93/2015 на ВКС/. В разглеждания случай показанията на свидетелката Ч. послужиха са проверка на показанията на свидетелите З. И. и Н.В., които са източник на първични по естеството си доказателства.

Конкретното съдържание на изречените думи, предмет на настоящото производство се установиха на първо място от обясненията на подсъдимата, която призна, че е изрекла думите: „дърта“ и „дебела“, но твърди, че третата изречена дума е „хипопотам“. Изричането на първите две от посочените думи се установи и от показанията на свидетелите В., И. и В., като по отношение на тях не са налице съществени противоречия. Такова е налице единствено по отношение на третата изречена дума от страна на подсъдимата, а именно: „крава“. Съдът прие, че това се явява релевантната обидна дума доколкото това се установява от показанията на свидетелите И. и В., чиито показания кредитира, подкрепени от производните показанията на свидетелката Ч..

Останалите обстоятелства, приети в описаната фактическа страна, се доказват по несъмнен начин от обясненията на подсъдимата, свидетелските показания и писмените доказателствени средства, поради което съдът заключи, че следва да приеме за установена тази фактическа обстановка. Досежно същите не се констатираха съществени противоречия.

Изводът за чистото съдебно минало на подсъдимата, съдът направи въз основа на приложената по делото справка съдимост /л.15 от делото/.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От така възприетата по-горе фактическа обстановка се установи по несъмнен начин, че подсъдимата Д.И.В. публично е извършила нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката Д.П.С., а именно: изрекла е думите: „Ти си дърта, дебела крава“.

От обективна страна Д.. В. е изрекла в присъствието на тъжителката по отношение именно на нея думите: „ти си дърта, дебела крава“. По този начин същата е дала своята негативна оценка за тъжителката под формата на епитети, като по този начин е засегнала нейната чест и достойнство. Несъмнено изреченото от подсъдимата се явява унизително, доколкото поведението на същата, обективирано по този начин, противоречи на общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване.

Подсъдимата е изрекла думите в присъствието на тъжителката и на още трима човека – свидетелите В., И. и В., като по този начин от обективна страна освен признака да е присъствена обидата, е изпълнен квалифициращият признак на чл. 148 ал.1 т.1 НК – обидата да е нанесена публично.

От субективна страна подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, същата е съзнавала негативната обществена оценка, с които са натоварени  използваните епитети, както и че те ще бъдат възприети от тъжителката и че по този начин те ще засегнат нейните чест и достойнство, като пряко е целяла това.

Неоснователна се явява претенцията на защита за наличие институтът на реторсия, доколкото от събрания по делото доказателствен материал не се установи отправени обидни думи от тъжителката по отношение на подсъдимата, в която връзка не бяха кредитирани обясненията на самата подсъдима и показанията на свидетеля В., а тези на свидетелките И. и В., подкрепени от производните показания на свидетелката Ч..

В конкретния случай претенцията на защитата за оневиняване на подсъдимата на основание чл.9 ал.2 от НК също не може да бъде удовлетворена, тъй като извършеното от същата деяние осъществява в пълен обем признаците на инкриминираното и престъпление, в това число и обществена опасност, която не сочи на малозначителност. Такава би била налице, когато извършеното престъпление обективно не е оказало отрицателно въздействие върху охраняваните обществени отношения или въздействието, макар и оказано е минимално и следователно не е застрашило реално тези отношения. В настоящия случай, макар и извършено едно престъпление, се установи отправяне на три обидни думи по отношение на тъжителката С. и то в присъствието на още три лица. Настоящият случай не само не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, дори напротив – извършено по този начин деянието е въздигнато като квалифициран случай на престъплението по чл. 146 ал.1 НК, респ. същото е прието от законодателя за такова със завишена обществена опасност. Поради изложеното съдът намира, че в настоящата хипотеза неприложима се явява нормата на чл. 9 ал.2 НК.

Въз основа на изложените обстоятелства съдът намери, че подсъдимата е извършила престъпление по чл. 148 ал.1 т.1, вр. чл. 146 НК, поради което на основание чл. 303 ал.2 НПК я осъди по така повдигнатото с тъжбата обвинение.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

С оглед приложимата правна квалификация за извършеното от подсъдимата Д.В. деяние, съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването и от наказателна отговорност и налагането на административно наказание – глоба.

Така на първо място, за посоченото престъпление по чл. 148 ал.1 т.1, вр. чл. 146 от НК, се предвижда наказание: глоба от три до десет хиляди лева и обществено порицание.

На следващо място, от приложената по делото справка съдимост, се установи, че същата не е осъждана, както и че не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК.

От престъплението няма причинени имуществени вреди, като не са налице и изключващите института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ограничения по чл. 78а ал.7 НК, доколкото макар и да са налице данни за друго висящо производство по НЧХД № 259/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, то не е налице влязъл в сила съдебен акт по същото.

При индивидуализиране на административното наказание на обвиняемата, съдът отчете като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата и добрите характеристични данни – същата е трудово ангажирана, майка на две деца, завършила е средно образование. Отчегаващи отговорността обстоятелства не се констатираха. Предвид изложеното, и доколкото събраните по делото гласни доказателства се установи, че се касае за инцидентна проява, то съдът намери, че на подсъдимата следва да се наложи административно наказание в минимален размер, а именно: 1000 лева. Този размер на санкцията съдът намира, че съответства на степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимата, като счита, че ефективно ще съдейства за поправянето и, без да се накърнява принципът на пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Основателността на иск при квалификацията на чл. 45 ЗЗД, се обуславя от наличието на правопораждащ деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение.

В настоящия случай, от приетата по делото фактическа обстановка безспорно се установява противоправно поведение от страна на подсъдимата В., изразяващо се изричане на обидни думи по отношение на тъжителката С., както следва: „ти си дърта, дебела крава“. Поведението на подсъдимата се явява противоправно, защото с него същата е засегнала честта и достойнство на тъжителката.

Така осъщественото поведение на подсъдимата В. е виновно, извършено при форма на вина пряк умисъл, в която връзка съдът изложи своите съображения.

Именно вследствие на посоченото противоправно поведение, съдът намери, че на тъжителката са причинени неимуществени вреди. Същата претендира да е претърпяла морални вреди, изразяващи се в накърнени чест и достойнство, причинено и унижение, неудобство, срам и стрес.

Съобразно разясненията в ППВС 4/68 г. размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. В настоящия случай, съдът взе предвид, че се касае за изречени три обидни думи от страна на подсъдимата по отношение на тъжителката, както и че това се е случило в присъствието на още трима човека, нейни съседи, между които и две нейни приятелки. При определяне размера на дължащото се обезщетение на пострадалата, съдът взе предвид и реакцията и след като е възприела изречените от посъдимата думи. От приетата по делото фактическа обстановка се установи, че тъжителката С. силно се е разстроила, като се е разплакала, както и в следващите дни не се чувствала добре, била е омълчана и настроението и било помръчено от изричането на посочените реплики от подсъдимата. Поради изложеното съдът намери, че справедливото обезщетение за извършеното от подсъдимата противоправно поведение като компенсация за причинените и неимуществени вреди се явява в размер на 600 лева. На основание чл. 84 ал.3, вр. чл. 86 ЗЗД се присъди законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на непозволеното увреждане, а именно 09.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на спора, на основание чл. 183 ал.3 НПК подсъдимата бе осъдена да заплати на частната тъжителката сумата в размер на 412 лева, представляваща направени от последната разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на Държавата по сметка на ВСС сумата от 50 лева, представляваща 4 % държавна такса върху размера на уважения граждански иск съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС