НЧХД 7447/2018 - Мотиви - 02-07-2019

Мотиви по Наказателно дело 7447/2018г.

М  О  Т  И  В  И  към Присъда N 124/22.04.2019г., постановена  по  НЧХД № 7447/2018г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н.с.

 

         С тъжба от 09.11.2018г. К.А. ****, с ЕГН ********** и Р.С.Ч. *** **, с ЕГН ********** са повдигнали обвинения срещу А.И.Т. – А. ***, с ЕГН ********** за следните престъпления:

 за това, че на 22.01.2018г. в гр.Пловдив, чрез депозирана в Районен съд – Пловдив искова молба с вх.N 4480/22.01.2018г., въз основа на която е образувано гр.д.N 1193/2018г. по описа на РС – Пловдив, V гр.с., публично е разгласила позорни обстоятелства за К.А. ***, ЕГН: ********** – престъпление по чл. 148 ал.2 вр. с ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК;

и за това, че на 22.01.2018г. в гр.Пловдив, чрез депозирана в Районен съд – Пловдив искова молба вх.N 4480/22.01.2018г., въз основа на която е образувано гр.д.N 1193/2018г. по описа на РС – Пловдив, V гр.с., публично е разгласила позорни обстоятелства за Р.С.Ч. от гр.***, ЕГН: ********** – престъпление по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.1, вр.чл.147 ал.1 от НК.

 

В хода на съдебното производство са приети за съвместно разглеждане с наказателния процес предявени от тъжителите граждански искове, както следва:

от тъжителя К.А. против подсъдимата А.Т. – А. граждански иск за сумата от 50лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания, унижение, дълбока обида и унижение, в следствие на престъплението по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.1, вр.чл.147 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от момента на узнаването 18.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата;

от тъжителя Р.Ч.  против подсъдимата А.Т. – А. граждански иск за сумата от 50лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания, обиди, накърнена репутация, имидж, чест и достойнство, в следствие на престъплението по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.1, вр.чл.147 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от момента на узнаването 18.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата;

Тъжителите К.А. и Р.Ч. са конституирани в качеството на граждански ищци в процеса.

 

         Поверениците на тъжителите К.А. и Р.Ч. – адв.Н.К. и адв.П. И. - Г. поддържат изцяло подадената частна тъжба, като считат обвиненията за доказани по несъмнен и категоричен начин. Правят анализ на събраните по делото доказателства, от които приемат за установено, че подс.А.Т. – А. е извършила престъпленията като с помощта на адв.М. е депозирала искова молба, в която е посочила позорни обстоятелства за тъжителите. Поверениците навеждат твърдения, че адв.М. не е познавал тъжителите и описаното в исковата молба е изцяло по данни от подсъдимата, поради което приемат, че именно подс.А.Т. – А. е извършителят на престъпленията. Подсъдимата е посочила неверни обстоятелства в исковата молба, с която е оклеветила тъжителите и за които е знаела, че са неистина. С това е целяла да накърни техния имидж и самочувствие, тъй като с единият от тъжителите е имала развод и многократно го е клеветила, а към тъжителя Ч. е насочила тези клевети без да го познава, но със съзнанието да го уязви. Предвид на това поверениците молят Съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатите й обвинения, като считат, че по този начин последната ще бъде възпряна от извършване на други подобни престъпления срещу тъжителите. Ето защо предлагат на Съда да признае подсъдимата А.Т. – А. за виновна по повдигнатите й обвинения и същата да бъде освободена по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание в минимален размер. Така считат, че подсъдимата ще бъде ограничена от извършването на други престъпления срещу тъжителите.

         Тъжителят К.А. поддържа изложеното от поверениците си, като иска да се спре поведението на подсъдимата, която три години го тормози с такива молби. Иска от съда да я осъди, за да може подсъдимата да спре с това поведение.

         Тъжителят Р.Ч. иска от съда решението да е в негова полза, като наред с това подсъдимата да бъде заставена да му се извини пред съда.

 

         Защитникът на подс.А.Т. – А. – адв.Д. счита обвиненията за недоказани, поради което моли Съда да оправдае изцяло подсъдимата, тъй като липсва субектът на престъплението – подс.Т. не е извършила никакво деяние. От доказателствата по делото се установило, е молбата е изготвена от адв.М. и е подписана от него. Подсъдимата не е автор на този документ и не може да носи отговорност за написаното в него. Наред с това защитникът навежда твърдения, че за да е извършено това престъпление следва да са разгласени позорни обстоятелства, като такива твърдения липсват в исковата молба. Налице са единствено съждения на тъжителите, които се опитват да изопачат изложеното в исковата молба за да го представят като позорно обстоятелство. Като пример защитникът сочи записаното в исковата молба, че съществува група за духовни практики на Р.Ч., което не е позорно обстоятелство. Предвид на това защитникът счита, че в исковата молба не е посочено нито едно позорно обстоятелство срещу двамата тъжители, като наред с това подсъдимата не е и автор на исковата молба. Според защитникът липсват и данни за субективната страна на престъплението, като не са събрани доказателства за наличието на пряк умисъл за извършването на тези престъпление. Ето защо защитникът моли Съда да оправдае изцяло подсъдимата по повдигнатите й обвинения. Наред с това защитникът изразява и отрицателно становище за приложението на чл.78А от НК, тъй като този ред се изключва от така повдигнатите обвинения.

         Подсъдимата А.Т. – А. не се признава за виновна и заявява, че не е целяла да обиди никого. От около три години е водена по всякакви институции по повод на различни жалби срещу нея, както и по заведени частни наказателни дела. Не познава г-н Ч. и не е искала да клевети или обиди който и да било. Моли за справедливо решение.  

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Подсъдимата   А.И.Т. – А. е родена на ***г. в гр.П. , живуща ***, б., б. г., омъжена, с висше образование, работеща, неосъждана, с ЕГН: **********.

 

Подсъдимата А.Т. – А. и тъжителят К.А. били съпрузи, но през 2016г. тъжителят А. подал молба за развод. Това довело до влошаване на отношенията между тъжителя и подсъдимата и завеждане на множество дела между тях за решаване на различни спорове.

За подс.А.Т. – А. възникнал правен интерес от оспорване на сделка, сключена между тъжителя К.А. и трето лице – М. Х., като подс.А.Т. – А. се свързала със св.Х.М., който работел като адвокат. Подсъдимата се консултирала със св.М., който поел ангажимент да я представлява и да изготви необходимите документи.

Така на 22.01.2018г. св.Х.М. депозирал в Районен съд – Пловдив искова молба, на която бил поставен с вх.N 4480/22.01.2018г., въз основа на която било образувано гражданско дело N 1193/2018г. със страни: ищец А.Т. – А. и ответници К.А. и М. Х., като предявените искове били квалифицирани по чл. 26 ал.2 от ЗЗД и по чл. 26 от СК вр. с чл. 26 ал.2 от ЗЗД. Исковата молба била подадена от името на А.Т. – А., чрез пълномощникът й адв.Х.М., който бил изготвил съдържанието на исковата молба и я подписал в качеството му на пълномощник.

След като било образувано гр.д.N 1193/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с., копие от исковата молба, заедно с приложенията към последната, било изпратено на тъжителя К.А. и било връчено на последния на 18.05.2018г. от служител в отдел „Призовки“ при Районен съд – Бургас. Тъжителят К.А. приел съдебните книжа, но тъй като му предстояло да пътува същия ден с приятели до гр.***, оставил документите в автомобила си, след което потеглили за гр.***. Целта на пътуването им била да присъстват на рожден ден на тъжителя Р.Ч., който бил основател на сдружение с нестопанска цел „Ти си това“, с адрес на управление в гр.***. Сдружението имало за предмет на дейност изследване, преподаване, разпространение на различни методики на себепознание и личностно развитие, работа по проекти със социални и психологически теми, свързани с развитието на личността и др.

Вечерта на 18.05.2018г. тъжителят К.А., който пътувал заедно със св.Д. Х., пристигнали в гр.*** и посетили рождения ден на тъжителя Р.Ч., където присъствала и годеницата на тъжителя Ч. – св.А.Г.. Настроението им било позитивно, празнували рождения ден, забавлявали се. Тогава тъжителят К.А. решил да прочете съдебните книжа от подс.А.Т. – А., за да разбере за какво било поредното дело. Когато започнал да чете исковата молба тъжителят А. променил изражението си, след което запознал присъстващите с написаното в исковата молба. Особено внимание му направило написаното по отношение на него и на тъжителя Р.Ч., който бил председател на сдружението „Ти си това“. Част от съдържанието на исковата молба било в следния вид: „ ….ответникът – К.А. се е разболял и му е проведено лечение във ВМА – София, където работела доверителката ми. Междувременно съпругът й чрез интернет попада в групата за духовни практики на Р.С.Ч. от гр.***. … След осъществен контакт А. започна да посещава сбирки и семинари на тази така наречена „група“, като се опитал да привлече в „групата“ и доверителката ми. През 2015г. К.А. е посетил семинар на „групата“, от където се е върнал променен и с агресивно отношение към ищцата, като е спрял да се интересува от нея и детето. Спрял да упражнява адвокатската си професия и е напуснал семейното си жилище. Междувременно К.А. е подал молба за развод, по която доверителката ми заведе насрещен брачен иск. ….Ответникът А. е изцяло под влиянието на групата за духовни практики, която изисква големи материални и финансови „жертви“ от членовете си.“

Този текст на исковата молба бил прочетен от тъжителя К.А. на присъстващите, което ги възмутило, а А. и тъжителя Р.Ч. се засегнали, почувствали се обидени и наклеветени, поради което депозирали частна тъжба вх.N 19204/09.11.2018г. пред Районен съд – ***, довела до образуване на настоящото наказателно производство.

  

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин изцяло от показанията на свидетелите А.Г. Г., Д. Г. Х., В.Г. Б.и Х.В.М., дадени в хода на съдебното следствие. Показанията на цитираните свидетели кореспондират и със събраните по делото писмени доказателства, а именно копие на искова молба с вх.N 4480/22.01.2018г. от А.И.Т. – А. по гр.д.N 1193/2018г. по описа на ПРС, V гр.с. заедно с приложенията към нея, копие на съобщение до К.А. за връчване на копие на исковата молба по цитираното дело, заедно с приложения към исковата молба, Устав на сдружение с нестопанска цел „Ти си това“ и копие на протокол N 2/25.10.2014г., удостоверение от Окръжен съд – *** за това, че към 31.12.2017г. сдружението „Ти си това“ – гр.*** е актуално. Съдът кредитира изцяло цитираните писмени документи като относими към настоящото производство и кореспондиращи с гласния доказателствен материал.

От показанията на св.А.Г. се установява, че е годеница на тъжителя Р.Ч. и на 18.05.2018г. празнували рождения му ден в компанията на приятели, сред които били тъжителят К.А. и св.Д. Х.. По време на рождения ден имали весело настроение, забавлявали се, след което тъжителят К.А. се зачел в някакви документи и видимо започнал да си променя изражението. След това А. споделил на присъстващите, че това било искова молба от А.Т., в която пишело, че К.А. участвал в някаква духовна организация и имал някакви финансови зависимости към нея. Тъжителя Р.Ч. също прочел исковата молба и двамата много се ядосали, притеснили и преживели различни негативни емоции. От показанията на св.Г. се установява, че организацията на тъжителя Р.Ч. не е духовна, а неправителствена и се нарича Сдружение „Ти си това“. Членовете на сдружението имат задължение единствено за месечен членски внос в размер на 30 лева, като нямало други финансови задължения. В сдружението членували хора от различни професии, занимавали се с изследване на много науки, основно психология, организирали психологически тренинги. На такива теми тъжителят Р.Ч. бил издал четири книги за своите виждания и изследвания. От показанията на св.Г. се установява, че нито тя, нито някой от сдружението, не е предоставял свои имоти, автомобили или други скъпи вещи или големи финансови средства на сдружението. В сдружението членовете си помагали психологически когато някой имал проблем, какъвто бил случая на тъжителя К.А.. Съдът кредитира изцяло показанията на св.А.Г. като пълни, обективни, достоверни и относими към предмета на настоящото производство и кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства по делото. 

От показанията на св.Д. Х. се установява, че е член на Сдружение „Ти си това“ и познава тъжителите К.А. и Р.Ч.. На 18.05.2018г. Ч. имал рожден ден и св.Х. заедно с приятеля си, както и тъжителя А. заедно с приятелката си, пътували заедно от гр.Бургас до гр.***. Преди да тръгнат тъжителят А. *** да получи някакви документи, които отворил и прочел на рождения ден в гр.***. Докато чел листовете тъжителя А. се притеснил, променил изражението си и изразил възмущение от прочетеното. След това тъжителя А. прочел на присъстващите съдържанието, от което станало ясно, че бил член на някаква група за духовни практики, като след такъв семинар станал агресивен. В документите пишело също, че тъжителя не се грижел за жена си и детето си, което го разстроило. Св.Х. също се разстроила, тъй като това определение касаело и членовете на сдружението, като се обидила от тези духовни практики, за които пишело. Възприемала това като някакви религиозни ритуали, което не отговаряло на действителността. От показанията на св.Х. се установява, че е овладяла техники на дишане, релаксиране и преодоляване на стреса, които техники научила след семинарите си в сдружение „Ти си това“. В сдружението членували много хора от цялата страна, организирали си много обучения и семинари, разисквали различни теми. Плащала само членски внос, като нямала други задължения, а и на св.Х. не й е известно някой от сдружението да е предоставял големи суми, имоти или автомобили на сдружението. Помежду си си помагали, като св.Х. редовно помагала и консултирала тъжителя А. във връзка с проблемите му със съпругата му и синът му. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Д. Х. като пълни, обективни, кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства и даващи информация както за дейността на сдружението, така и за реакциите на тъжителите.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В.Б., от които се установява, че е член на сдружението „Ти си това“ от 2013г. От показанията й се установява, че в сдружението се практикуват духовни практики, т.е. всеки има някакъв път, който следва да извърви и Р.Ч. контролирал това. Финансирането на сдружението ставало с членски внос, но когато Р.Ч. лекувал някой, това се заплащало допълнително, както и се събирали пари за лични неща. По повод на лечение св.Б.попаднала в сдружението, тъй като нейния син имал заболяване и така се свързала с тъжителя Р.Ч. и неговите способности за лечение. След около година обаче разбрала, че това не е вярно, а състоянието на сина й се влошило. В интернет била прочела за дейността на Ч., за неговото „познание“ свързано с медитация, изчистване на кармата и отърваване от страдания. Така в сдружението се провеждали духовни практики и около 80% от членовете му ходели там за лечение. От показанията на св.Б.се установява, че тъжителят Ч. се подвизавал в интернет с някакъв псевдоним и обсъждал много практики и негови способности. Това била и причината свидетелят да се свърже с тъжителя Ч., провеждала лечение около две-три години, но след като разбрала, че няма ефект се отказала. Членувала в дружеството от 2013г. до 2017г., като през това време била наемана като психолог и Р.Ч. й плащал да води тренинги. Съдът кредитира показанията на св.Б.като пълни, обективни, кореспондиращи с останалия гласен и писмен доказателствен материал и даващ информация за дейността на сдружението, както и за участието и задачите на отделните членове на последното.

Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетеля Х.М., от които се установява, че работи като адвокат. Познавал подс.А.Т. – А., като я представлявал по дело за самостоятелни обекти по ЗКИР. Предвид на това св.М. съставил сам искова молба, която лично подписал и последната била срещу лицата К.А. и М. Х.. Въз основа на тази искова молба било образувано гр.д.N 1193/2018г. по описа на ПРС. От показанията на св.М. се установява, че исковата молба е подписана от него. Не познава тъжителите К.А. и Р.Ч., а по отношение на изложеното в исковата молба се позовава на разпоредбата на чл. 33 ал.4 от ЗА и отказва да разкрие подробности, тъй като последните са поверителни отношения между адвокат и клиент. Съдът кредитира изцяло показанията на св.М. като пълни, обективни и кореспондиращи с кредитираните от Съда писмени доказателства, а именно копие на искова молба с вх.N 4480/22.01.2018г.

От кредитираните от съда писмени доказателства, а именно копие на искова молба с вх.N 4480/22.01.2018г. се установява, че последната е съставена от адв.Х.М. в качеството му на пълномощник на подс.А.Т. – А. и подписана от адв.М.. В съдържанието на тази искова молба има следния текст: „ ….ответникът – К.А. се е разболял и му е проведено лечение във ВМА – София, където работела доверителката ми. Междувременно съпругът й чрез интернет попада в групата за духовни практики на Р.С.Ч. от гр.***. … След осъществен контакт А. започна да посещава сбирки и семинари на тази така наречена „група“, като се опитал да привлече в „групата“ и доверителката ми. През 2015г. К.А. е посетил семинар на „групата“, от където се е върнал променен и с агресивно отношение към ищцата, като е спрял да се интересува от нея и детето. Спрял да упражнява адвокатската си професия и е напуснал семейното си жилище. Междувременно К.А. е подал молба за развод, по която доверителката ми заведе насрещен брачен иск. ….Ответникът А. е изцяло под влиянието на групата за духовни практики, която изисква големи материални и финансови „жертви“ от членовете си.“ Исковата молба е била депозирана в Районен съд – Пловдив на 22.01.2018г. и въз основа на последната е било образувано гр.д.N 1193/2018г. по описа на ПРС, V гр.с. Съдът кредитира изцяло и копие на съобщение до К.А. за връчване на копие на исковата молба по цитираното дело, заедно с приложения към исковата молба, връчено на тъжителя А. на 18.05.2018г. от служител на служба „Призовки“ при Районен съд – Бургас. От това съобщение се установява, че тъжителят А. е получил копие на исковата молба на посочения ден. Съдът кредитира изцяло и копие на  Устав на сдружение с нестопанска цел „Ти си това“, както и копие на протокол N 2/25.10.2014г., и удостоверение от Окръжен съд – *** за това, че към 31.12.2017г. сдружението „Ти си това“ – гр.*** е актуално. Цитираните писмени документи дават информация за дейността на сдружението и нейните цели, както и информация касаеща членовете им. Съдът кредитира всички писмени доказателства, които кореспондират помежду си, както и със свидетелските показания и мотивират Съда да обоснове изложената по-горе фактическа обстановка.

 

С оглед на изложеното до тук и предвид събраните и кредитирани доказателства, Съдът прави следните изводи:

На първо място по категоричен и безспорен начин се установява, че исковата молба с вх.N 4480/22.01.2018г. е изготвена и подписана от св.Х.М., по професия адвокат. Същият е надлежно упълномощен за това действие и предвид на възложените му пълномощия е представлявал подс.А.И.Т. – А. пред граждански съд. В гражданският процес пълномощникът има право да представлява определено лице и да извършва действия от името на това лице и за негова сметка, каквото действие е извършил св.М., а именно съставил е искова молба и я депозирал в съда. Няма спор обаче, че тази молба е изготвена от св.М. и е подписана от него. Предвид на това за Съда не съществува съмнение, че автор на този документ е св.Х.М. и описаното в него е извършено само и единствено от свидетеля. Предвид на това Съдът достига до категоричния извод, че ако е налице някакво деяние, то авторът на деянието е само св.Х.М., който е изготвил писмения документ. Наличието на пълномощно за последния, че може да представлява пред граждански съд подс.А.Т. – А. не променя този извод, тъй като в наказателното право отговорността е лична – чл. 35 ал.1 от НК. Т.е. няма как на подс.Т. – А. да бъде ангажирана наказателната й отговорност за деяние, което тя не е извършила. Не може да се приеме, че последната е извършила и деянието при т.нар. посредствено извършителство, тъй като действията се извършват от компетентен юрист, а не от лице, което може да бъде невменяемо или не разбира свойството и значението на извършеното и поради това не може да носи наказателна отговорност, тъй като липсват каквито и да било данни за това. Само въз основа на този извод единственият и правилен извод за Съда е, че подс.А.Т. – А. не е извършител на престъпленията, за които е обвинена от тъжителя К.А. и тъжителя Р.Ч., поради което само на това основание подсъдимата следва да бъде призната за невинна и оправдана.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че описаното в исковата молба съдържание на води до извода, че в последната се съдържат клеветнически обстоятелства спрямо тъжителите, а именно разгласяване на позорно обстоятелство. От съдържанието на исковата молба се установява, че тъжителят К.А. е попаднал в „групата за духовни практики на Р.С.Ч. от гр.***“. От това изречение, извадено от контекста на исковата молба, се установява, че тъжителят К.А. е попаднал в група, ръководена от тъжителя Р.Ч. и в която се извършвали духовни практики. По категоричен начин се установява по делото, а и страните не спорят за това, че тъжителят К.А. членува в Сдружението „Ти си това“, ръководено от тъжителя Р.Ч., като самото сдружение е описано в исковата молба и като „групата“. Последната дума не може да се приеме като позорно обстоятелство, тъй като означава сбор от хора, а поставянето й в кавички също сочи, че е използвана в преносен смисъл е имала за цел да посочи сборът от хора. По отношение на термина „духовни практики“ Съдът също не приема, че последният е позорно обстоятелство, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че Сдружението „Ти си това“ се занимава с психологически изследвания, част от заниманията били свързани с усвояване на дишане, релаксация и справяне със стреса /показанията на св.Х./, както и психологически семинари /показанията на св.Г.,Х. и Б./, а наред с това част от книгите на тъжителя Р.Ч. били насочени на тема медитация, чистене на карма и отърваване от страдания /показанията на св.Б./. Изложеното до тук мотивира Съда да приеме, че действително Сдружение „Ти си това“ има насоченост в психологията, като прави семинари на подобна тема, членовете му изследват себепознанието, личностното развитие. което в частност е изследване на състоянието на духа и съзнанието, и всичко това може да бъде определено като духовна практика. Именно това мотивира Съда да приеме, че посочените в исковата молба „духовни практики“ като понятие обединява дейностите на сдружението и изопаченото им тълкуване от страна на тъжителите не може да доведе до извода, че това понятие е позорно и накърнява честта и достойнството на тъжителите, като за единият от които – Р.Ч. са налице и данни за това, че издал няколко книги именно на такава тематика – себепознание, личностно развитие. Наред с това следва да се отбележи, че в исковата молба е посочено, че“Ответникът А. е изцяло под влиянието на групата за духовни практики, която изисква големи материални и финансови „жертви“ от членовете си.“ Отново следва да се отбележи, че посоченото не може да бъде прието от Съда като позорно обстоятелство, тъй като от материалите по делото се установява, че тъжителят А. наистина е контактувал редовно с членовете на Сдружението „Ти си това“, като често е търсел техните съвети и помощи /показанията на св.Г. и св.Х./. Наред с това както тъжителят, така и останалите членове редовно плащали членски внос и участвали в различни обучения, които също ангажирали средства. Не следва да се пренебрегне и фактът, че думата „жертви“ е поставена в кавички, което съгласно правилата за пунктуация сочи, че тази дума е посочена в преносен смисъл. Наред с това се събраха гласни доказателства, от които се установява, че освен членския внос често се събирали средства в помощ на някои от членовете, което било на доброволни и лични начала и било помощ за този член. А в устава на сдружението е записано, като средства за постигане на цели, че сдружението може да отдава под наем движимо и недвижимо имущество. Всичко това мотивира Съда да приеме, че изложеното в исковата молба изречение “Ответникът А. е изцяло под влиянието на групата за духовни практики, която изисква големи материални и финансови „жертви“ от членовете си.“ не съдържа в себе си позорно обстоятелство, а описва отношенията на тъжителя А. със сдружението и разходите, които се правят във връзка с членството и участието в обучения.

Всичко изложено до тук мотивира Съда да приеме, че подс.А.И.Т. – А.  не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпленията както следва:

по чл. 148 ал.2 вр. с ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК за това, че на 22.01.2018г. в гр.Пловдив, чрез депозирана в Районен съд – Пловдив искова молба с вх.N 4480/22.01.2018г., въз основа на която е образувано гр.д.N 1193/2018г. по описа на РС – Пловдив, V гр.с., публично да е разгласила позорни обстоятелства за К.А. ***, ЕГН: **********;

и по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.1, вр.чл.147 ал.1 от НК за това, че на 22.01.2018г. в гр.Пловдив, чрез депозирана в Районен съд – Пловдив искова молба вх.N 4480/22.01.2018г., въз основа на която е образувано гр.д.N 1193/2018г. по описа на РС – Пловдив, V гр.с., публично да е разгласила позорни обстоятелства за Р.С.Ч. от гр.***, ЕГН: **********.

Съдът прие, че подс.А.Т. – А. не е автор на този документ и последния не е подписан от нея, поради което подс.Т. – А. не може да носи наказателна отговорност за тези деяния. Предвид на това и с оглед възприетите от Съда изводи, че изложеното в исковата молба не може да се квалифицира като позорно обстоятелство и за двамата тъжители, то единствените правилни изводи за Съда са да признае подс. А.И.Т. – А.

за НЕВИННА за това, че на 22.01.2018г. в гр.Пловдив, чрез депозирана в Районен съд – Пловдив искова молба с вх.N 4480/22.01.2018г., въз основа на която е образувано гр.д.N 1193/2018г. по описа на РС – Пловдив, V гр.с., публично да е разгласила позорни обстоятелства за К.А. ***, ЕГН: **********, поради което на основание чл.304 от НПК да я ОПРАВДАЕ по повдигнатото й в този смисъл обвинение за престъпление по чл. 148 ал.2 вр. с ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК;

и за НЕВИННА за това, че на 22.01.2018г. в гр.Пловдив, чрез депозирана в Районен съд – Пловдив искова молба с вх.N 4480/22.01.2018г., въз основа на която е образувано гр.д.N 1193/2018г. по описа на РС – Пловдив, V гр.с., публично да е разгласила позорни обстоятелства за Р.С.Ч. от гр.***, ЕГН: **********, поради което на основание чл.304 от НПК да я ОПРАВДАЕ по повдигнатото й в този смисъл обвинение за престъпление по чл. 148 ал.2 вр. с ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК.

 

Предвид възприетите по горе изводи предявените граждански искове срещу подс.А.Т. – А. от тъжителите К.А. и Р.Ч. следва да бъдат отхвърлени изцяло. Правното основание за предявяване на гражданския иск е чл.45 от ЗЗД, което изисква виновно поведение от страна на ответникът – подсъдимата в настоящото производство. Липсата на виновно поведение води до единствения извод, че гражданските искове не са доказани нито по основание, нито по размер,  поради което същите са неоснователни. Ето защо предявите граждански искове, както следва:

от тъжителя К.А. против подсъдимата А.Т. – А. граждански иск за сумата от 50лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания, унижение, дълбока обида и унижение, в следствие на престъплението по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.1, вр.чл.147 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от момента на узнаването 18.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН;

от тъжителя Р.Ч.  против подсъдимата А.Т. – А. граждански иск за сумата от 50лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания, обиди, накърнена репутация, имидж, чест и достойнство, в следствие на престъплението по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.1, вр.чл.147 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от момента на узнаването 18.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

Предвид на изложеното от страните, че не претендират разноски една от друга, то и произнасяне в този смисъл не се дължи.

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

 

                              

 

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

П. С.