НЧХД 7222/2018 - Мотиви - 20-09-2019

Мотиви по Наказателно дело 7222/2018г.

М О Т И В И

по НЧХД № 7222/2018 г. ПРС, XXVI н.с.

Производството по делото е образувано по тъжба на Д.Р.С. с ЕГН: **********, чрез процесуалния представител адв. Г.Б. против подсъдимите С.И.И. с ЕГН: ********** и М.С.Н. с ЕГН: ********** с която са повдигнати обвинения за престъпления по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 НК.

Приет за съвместно разглеждане е и граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от частния тъжител Д.Р.С. граждански иск за сумата от 5 000 лева солидарно против подсъдимите С.И.И. и М.С.Н., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от твърдяното в тъжбата деяние, изразяващо се в причинени физически болки и страдания, неблагоприятни психически преживявания и душевни терзания, както и уронване на престижа и сриване на авторитета пред работници, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието, а именно 27.05.2018 г. до окончателното погасяване.

В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител – адв. Б. поиска от Съда да се произнесе с акт с който да признае двамата подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения, както и да бъде уважен изцяло предявения граждански иск против тях. Посочи, че от събраните по делото гласни доказателства по категоричен начин се установявало извършването на процесните деяния. Ето защо, предлага същите да бъдат признати за виновни, като на основание чл. 78а НК бъдат освободени от наказателна отговорност и им се наложи административно наказание ,,глоба'' в размер от по 5000 лева. С оглед на гореизложеното желае предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло, като претендира и разноски.

Защитниткът адв. С. посочи, че в действителност двамата подсъдими са били на инкриминираното място и деяние, но от събраните по делото доказателства не се установявала тяхната вина и по-специално да са били нанесли побой над частния тъжител. Добави, че причинените увреждания на частния тъжител биха могли да се дължат от вследствие падане. От друга страна, ако имало причинени някакви наранявания от подсъдимия М.Н. на Д.С., това се дължало на обстоятелството, че първият е действал с оглед на това да спаси своя приятел С.И., поради което бил приложим институтът на крайната необходимост. При условията на евентуалност иска определянето на наказания да бъде при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Подсъдимият С.И. заяви, че е съгласен с казаното от своя адвокат, като в последната си дума посочи, че иска да бъде оневинен.

Подсъдимият М.Н. редовно уведомен за насроченото на 23.07.2019 г. съдебно заседание не се яви, но на предходното такова присъстваше, като оспори вината си.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.И.И. е роден на *** ***, Б., български гражданин, неосъждан, със средно образование, работещ, с ЕГН: **********.

Подсъдимият М.С.Н. е роден на *** ***, Б., български гражданин, неосъждан, със средно специално образование, безработен, с ЕГН: **********.

Частният тъжител Д.Р.С. и брат му – свидетелят Н.Р.С. били ***и ***в дружество ,,Братя С.‘‘ ООД с ЕИК: 200627357. Същото, заедно с единия от подсъдимите – С.И.И. били съдружници в търговско дружество ,,Розабул‘‘ ООД с ЕИК: 040892685, като то притежавало и розоварна, находяща се в с. Черноземен, община Калояново, обл. Пловдив.

Като технолог в този обект работил свидетелят Н.Д., който отговарял за производствения процес.

Подсъдимият М.С.Н. работил като ***при подсъдимия С.И.И..

На 27.05.2018 г., пострадалият Д.С. се намирал в розоварната, находяща се в с. Черноземен, заедно със свидетелите А.А., Н.С., който бил с приятелката си – лицето А.Д./неразпитана по делото, поради невъзможност/.

В хода на работата в розоварната възникнал вербален спор между свидетеля Н.Д. и частния тъжител Д.С., като той бил свързан с производствения процес във фабриката. Това накарало първия да се обади по телефона на подсъдимия С.И., който го уведомил за случващото се. Бил проведен телефонен разговор между последния и племенникът му свидетелят В.В., който отишъл в розоварната, навръщане от гр. София, заедно със свидетеля Т.Ч.. При пристигането им те заварили, частния тъжител Д.С., както и свидетелите Н.Д., Н.С. и А.А..

Така на същата дата – 27.05.2018 г. около 18.00 – 19.00 часа, в горепосочения обект пострадалият Д.С. се намирал пред маслобойната, когато в двора на предприятието пристигнал автомобилът управляван от подсъдимия М.Н., като на предна дясна седалка до него се возил подсъдимият С.И.. Моторното превозно средство спряло до частния тъжител, като първи от него слязал С.И., който нанесъл на пострадалия удар с юмрук в лицето с едната ръка, след което с другата ръка го хванал за врата и го натиснал надолу към земята и го свалил и му нанесъл още няколко удара с юмруци в главата. Подсъдимият С.И. казал на подсъдимия М.Н. ,,Ела да му покажем на тоя как бием‘‘. Така последният също отишъл до Д.С. и започнал също да му нанася удари по главата и тялото. Междувременно свидетелите Н.С. и А.А. се опитали да се притекат на помощ на частния тъжител, но между тях застанал подсъдимият С.И., който им разперил ръце и им препречил пътя, а подсъдимият М.Н. продължил да нанася удари на пострадалия – в областта на лицето и тялото, като пострадалият също бил и влачен по земята от двамата подсъдими. По едно време последният се отскубнал и започнал да се движи в двора на розоварната.

На мястото на инцидента пристигнал свидетелят И.К., който работил като **при С., който бил повикан от същите. При пристигането си на място, той установил множество подутини в предната част на челото, над ухото и челото, както и синини на Д.С..

Бил подаден сигнал в РУ ,,Хисар‘‘, като място пристигнали полицейските служители П.Г., В.М. и Н.Д., които установили участниците в инцидента, след което свидетелят В.М. съставил протоколи за предупреждение на подсъдимите С.И. и М.Н..

В хода на съдебното следствие беше назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на същата се установява, че на Д.Р.С. по време на нанесения му побой от подсъдимите С.И. и М.Н. са били причинени контузия на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания по главата, гърба, горните крайници и кръвонасяне по шията.

Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, а именно: обясненията на подсъдимите С.И. и М.Н., както и от показанията на разпитаните свидетели – П.Г., В.М., И.К., Н.С., А.А., Н.С., Н.Д., Н.Д., В.В., Т.Ч. и А.А., както и от събраните по делото писмени доказателства – справки за съдимост, данни от НАП, протоколи за предупреждения, медицинска документация, справка от РУ ,,Хисар'', както и от заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза.

От събраните по делото гласни доказателства се обособяват две групи такива. Първата е тази която е в подкрепа на обвинението, а втората група е тази която е в подкрепа на защитата.

Към първата група гласни доказателства попадат показанията на свидетелите Н.С. и А.А.. Посочените по-горе свидетели са преки очевидци на извършеното от подсъдимите С.И. и М.Н.. Същите описват по ясен и недвусмислен начин техните действия. Описват пристигането на лекия автомобил, който е бил управляван от подсъдимия Н., слизането от него на подсъдимия И. и насочването му към частния тъжител. Насянето му на удар на частния тъжител с едната ръка и повалянето му с другата, както и продължаването на нанасяне на удари, докато последният е бил на земята. Отправянето на реплика по отношение на подсъдимия Н. да дойде също да нанася удари на пострадалия и изпълнението на това. Описват по ясен и недвусмислен начин къде са били нанасяни удари, а именно върху главата и тялото на частния тъжител, като следва да се отбележи, че посочените от тях места напълно съответстват на наличната по делото медицинска документиция и изготвена съдебно-медицинска експертиза. Показанията на преките очевидци Н.С. и А.А. си кореспондират изцяло с по-голямата част от останалия събран доказателствен материал, а именно показанията на разпитаните полицейски служители П.Г., В.М. и Н.Д.. Въпреки, че последните не са били преки очевидци на деянието, а са пристигнали впоследствие, те са установили участниците в инцидента, а именно Д.С. от едната страна, а от другата подсъдимите С.И. и М.Н.. Обстоятелството дали същите са установили наранявания по лицето и тялото на пострадалия, както и какви са били те не са от съществено значение за делото, тъй като е нормално с оглед изтеклия период от време те да не си спомнят добре. Също така по делото са налице и два броя протокола за полицейско предупреждение съставени от В.М. по отношение на подсъдимите И. и Н.. Противоречи на всякаква житейска логига тези протоколи да са били съставени по отношение на последните лица и те нищо да не са били сторили по отношение на пострадалия. Следва да се отбележи, че и тези протоколи са съставени на подсъдимите, като в тях е посочено да не извършват действия по отношение на Д.С.. Показанията на свидетелите Н.С. и А.А. си кореспондират със заявеното от И.К., който е бил повикан след инцидента. Той описва и възприето от него от пострадалия и свидетелите, а именно, че на първия е бил нанесен побой от подсъдимите. Установил е и следните наранявания на Д.С., а именно подутини в предната част на челото и синини по него и над ухото. Също така заявеното от свидетелите Н.С. и А.А. си кореспондира изцяло с показанията на свидетелката Н.С., който пред съдебния състав заяви споделеното й от частния тъжител. От тази свидетелка също се установява и процесът на възстановяване на пострадалия, както и как му се е отразил инцидента, като това влияе и върху размера на гражданската претенция.

Следва да се отбележи, че заявеното от свидетелите Н.С. и А.А. си кореспондира частично и със посоченото от свидетели разпитани по инициатива на защитата, а именно показанията на В.В., Т.Ч., Н.Д. и А.А., както и дори от обясненията на самите подсъдимите. Въпреки, че се отрича пряко нанасянето на удари от последните по отношение на пострадалия, от тези гласни доказателства биха могли да се извлекат данни за настъпилия конфликт.

Така в показанията си В.В. твърди, че М.Н. е ударил частния тъжител и не е видял неговият вуйчо С.И. да го удря, но предполага, че това би могло да се случи. Също така и свидетелят Ч.  говори за т. нар. ,,спъване'' на пострадалия от подсъдимия Н.. Свидетелите Н.Д. и А.А. не са били преки очевидци на деянието, но от техните показания би могло да се достигне до извод за настъпил конфликт, тъй като е имало ,,жужене'' сред хората, че нещо става, както и че бил чул от същите, че шофьорът на С. – подсъдимият Н. е бил ударил частния тъжител. Също така от показанията на Н.Д. се установява и каква е била причината за появата на подсъдимите, а именно възникнал по-ранен скандал между него и пострадалия.

Следва да се отбележи, че и в първата група гласни доказателства се съдържат леки несъответствия и разминавания, относно това кой се е бил обадил на свидетеля И.К. и полицейските служители, както и какви наранявания са били установени на пострадалия. Това, обаче не е основание да не се кредитират тези показания, тъй като от тях се извличат данни за време, място и начин на извършване на деянието, като е съвсем нормално различните хора да възприемат по различен начин случилото, като по-скоро би било съмнително, ако всички казваха едно и също нещо.

Във втората група гласни доказателства попадат основно обясненията на подсъдимите, които обаче освен източник на доказателства, представляват и основно средство за защита, поради което същите следва да бъдат ценени с оглед останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдебният състав не кредитира заявеното от подсъдимите, че не са нанасяли удари по отношение на пострадалия, тъй като това си противоречи коренно с показанията на свидетелите Н.С. и А.А., които са преки очевидци на случилото се. Следва да се отбележи, че дори и в линията на защита има съществени противоречия, като не са налице две лица, които да твърдят едно и също нещо, а всеки представя своя версия за инцидента.

Така в обясненията си подсъдимият М.Н. твърди, че частният тъжител е ударил подсъдимия И. и първият му се е притекал на помощ, като ги разтърве. Това, обаче си противоречи изцяло със заявеното от С.И., който по време на разпита си посочи, че Д.С. се бил спънал и паднал сам. От друга страна, дори и в показанията на разпитаните по инициатива на защитата свидетели има съществени противоречия.

Племенникът на подсъдимия С.И. – свидетелят В.В. първоначално посочи, че подсъдимият М.Н. е ударил частния тъжител, а неговият вуйчо не. След повторното разясняване на отговорността по чл. 290, ал. 1 НК заяви нещо коренно различно, а именно, че е възможно С. да бил ударил Д., но той го бил възприел като блъскане, както и че е докато последният е бил на земята било възможно да са му били нанасяни удари и от двамата подсъдимите. Също така първоначално по време на разпита си свидетелят В. посочи, че подсъдимият И. не е бил препречвал пътя на свидетелите Н.С. и А.А., които са се опитвали да помогнат на пострадалия, но после по време на проведената очна ставка между него и Н.С. заяви, че С. се е опитал да спре последния и неговата майка.

Свидетелят Т.Ч. пък представя своя версия за инцидента. Същият посочва, че са пристигнали със свидетеля В.В. в розоварната. Впоследствие дошли подсъдимите И. и Н., като единствено последният спънал частния тъжител. За това спъване, обаче никой друг не споменава.

По време на проведените очни ставки между свидетеля Н.С. от една страна, а от друга страна свидетелите В.В. и Т.Ч., всеки поддържаше заявеното от него, като не се установи това защо е така.

Предвид гореизложеното, Съдът е на становище, че следва да се кредитира първата група гласни показания, тъй като същите са взаимодопълващи се и подрекящи с останалия събран по делото доказателствен материал, както и с изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, тъй като вещото лице посочи, че нараняванията на пострадалия е възможно да са били получени по време и начин, както съобщават тези свидетели. От друга страна, не следва да се кредитират съдържащите се във втората група гласни доказателства, тъй като част от тях произхождат от заинтересовани по делото лица – подсъдимите И. и Н., като те са взаимоизклюващи се и противоречиви, като в заявеното от четиримата не се съдържат еднакви данни от поне две лица. 

Ето защо, се достигна до извод, че подсъдимите И. и Н. са нанесли на частния тъжител Д.С. твърдените от същия удари, като по този начин са му причинили и уврежданията предмет на настоящото производство.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представената по делото справка за съдимост на подсъдимия М.Н. се установява, че същият е неосъждан.

От представената по делото справка за съдимост на подсъдимия С.И. се установя, че същият е неосъждан, но е бил освобождаван по реда на чл. 78а НК. При изискването на информация, обаче се установи, че същият е заплатил наложената му глоба, като по този начин се достигна до извод, че същият би могъл да бъде освободен отново от наказателна отговорност.

От представената с тъжбата медицинска документация се установява какви увреждания по отношение на частния тъжител е установил лекар след инцидента.

От представените протоколи за полицейски предупреждания се установява, че същите са били съставени от В.М. по отношение на подсъдимите И. и Н. да се въздържат от действия по отношение на частния тъжител.

Съдът кредитира заключението на извършената по време на съдебното следствие медицинска експертиза, доколкото същото е компетентно изготвено, отговаря на поставените въпроси, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не е било оспорено от страните. Следва да се отбележи, че и по време на разпита си вещото лице посочи, че причинените наранявания на подстрадалия е възможно да са били причинени така, както описват свидетелите и не биха могли да се получат от падане.

От заключението на същата се установява, че на Д.Р.С. по време на нанесения му побой от подсъдимите С.И. и М.Н. са били причинени контузия на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания по главата, гърба, горните крайници и кръвонасяне по шията, като по този начин му е било причинено болка и страдание без разстройство на здравето.

В обобщение на гореизложеното се достигна до категоричен извод, че подсъдимите са извършили процесните деяния.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, Съдът достигна до извод, че с действията си подсъдимият С.И.И. е извършил, както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от НК, за това, че на 27.05.2018 г. около 18.00 – 19.00  ч. в двора на розоварната в с. Черноземен, общ. Калояново, обл. Пловдив, в съучастие с М.С.Н. и двамата като извършители, е причинил на частния тъжител Д.Р.С., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето, а именно контузия на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания по главата, гърба, горните крайници, кръвонасядане на шията.

От обективна страна подсъдимият И. е нанесъл удари в областта на главата и тялото на частния тъжител, като по този начин му е причинил телесни увреждания, представляващи леки телесни повреди, като по този начин му е било причинено болка и страдание без разстройство на здравето

         От субективна страна подсъдимият С.И. е действал при форма на вината пряк умисъл - извършил е престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, разбирал е неговите последици и е целял настъпването им, като е налице и общност на неговия умисъл, заедно с този на подсъдимия М.Н..

         Съдът достигна до извод, че с действията си подсъдимият М.С.Н. е извършил, както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от НК, за това, че на 27.05.2018 г. около 18.00 – 19.00  ч. в двора на розоварната в с. Черноземен, общ. Калояново, обл. Пловдив, в съучастие с С.И.И. и двамата като извършители, е причинил на частния тъжител Д.Р.С., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето, а именно контузия на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания по главата, гърба, горните крайници, кръвонасядане на шията.

От обективна страна подсъдимият Н. е нанесъл удари в областта на главата и тялото на частния тъжител, като по този начин му е причинил телесни увреждания, представляващи леки телесни повреди, като по този начин му е било причинено болка и страдание без разстройство на здравето

         От субективна страна подсъдимият М.Н. е действал при форма на вината пряк умисъл - извършил е престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, разбирал е неговите последици и е целял настъпването им, като е налице и общност на неговия умисъл, заедно с този на подсъдимия С.Н..

         Неоснователно се явява наведеното възражение от страна на защитата, че не можело да се установи какви телесни повреждания са били причинени на пострадалия от подсъдимия С.Н., както и че същият имал предишна травма и не би могъл да нанася удари. На първо място вещото лице Б. заяви, че съществуването на предишна травна не е пречка за нанасянето на удари от едно лице на друго. Също така и свидетелите Н.С. и А.А. категорично заявиха, че са видели подсъдимият Н. да нанася първоначален удар на пострадалия, след което го е повалил с другата ръка на земята и е продължил да му нанася удари по главата и тялото.

         Константна е практиката на ВКС, че когато две или повече лица нанасят удари на едно лице и не би могло да се определи конкретно кой какви увреждания е причинил, се приема, че и двамата са нанесли всички наранявания.

         Неоснователно се явява наведеното от защитата възражение за наличието на ,,неизбежна отбрана‘‘, породени от нанасянето на удар от пострадалия на С.И. и ,,защитаването му‘‘ от М.Н., тъй като от коментираната по-горе фактическа обстановка не се установи да е имало въобще нанасянето на какъвто и да е било удар от частния тъжител.

         Също така без значение са и предхождащите отношения между частния тъжител и свидетелят Н.Д., доколкото същият би могъл да търси правата си по законен ред, вместо това, обаче той е предпочел да повика подсъдимия С.И., който заедно с М.Н. са решили да оправят нещата сами.

Относно вида и размера на наказанията

Видно от приложените по делото справки за съдимости се установява, че подсъдимият М.Н. е неосъждан, а подсъдимият С.И. е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, но същият е заплатил наложената му глоба, поради което не е налице и пречка за повторното му приложение.

С оглед на изложените фактически и правни изводи са налице материално – правните предпоставки С.И. и М.Н. да бъдат освободени от наказателна отговорност за извършеното от тях престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 НК, като им бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК. Подсъдимите са пълнолетни лица, не са осъждани за престъпления от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, като не са налице отрицателнитепредпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК. Разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева.

При индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимите, добрите им характеристични данни, като отегчаващи отговорността обстоятелства не се отчетоха, поради което и наказанието следва да бъде ориентирано към минимума предвиден в закона.

Ето защо, Съдът освободи подсъдимият С.И. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание ,,глоба'' в размер от 1 000 лева. Също така, Съдът освободи подсъдимият М.Н. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание ,,глоба'' в размер от 1 000 лева, като настоящият съдебен състав намира, че същите отговарят на целите на наказанието предвидени в чл. 36 НК и съответстват на личната и генералната превенции.

По въпроса за претенцията с правно основание чл. 45 ЗЗД:

В процесния случай неимуществените вреди се претендират на деликтно основание – чл. 45 и сл. ЗЗД. Доколкото подсъдимите бяха признати за виновни в извършването на престъпленията за които бяха предадени на съд, то същите следва да възмездят и претърпените от частният тъжител неимуществени вреди.

В случая пострадалият има съпруга и три деца и несъмнено причиняването му на телесни увреждания е породило въпроси у неговото семейство, свързани със здравословното му състояние. Също така уврежданията му са били причинени в предприятието на което той е собственик, пред негови служители, като е напълно обичайно да е бил подронен неговият авторитет пред тях. Отделно от това самото причиняване на телесни увреждания само по себе си води до наличието на неимуществени вреди.

Предвид гореизложеното, съдебният състав намира, че предявеният граждански иск, следва да бъде уважен до малко над средния му размер.

Ето защо, Съдът М.С.Н. И С.И.И. бяха осъдени да заплатят солидарно на Д.Р.С., сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от извършеното деяние, изразяващо се в причинени физически болки и страдания, неблагоприятни психически преживявания и душевни терзания, както и уронване на престижа и сриване на авторитета пред работници, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието, а именно 27.05.2018 г. до окончателното погасяване, като беше отхвърлен предявеният от Д.Р.С. против С.И.И. И М.С.Н. граждански иск за разликата над 3000 /три хиляди/ лева до пълния предявен размер от 5000 /пет хиляди/ лева като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите С.И.И. И М.С.Н. бяха осъдени да заплатят на Д.Р.С., направените по делото разноски в размер на 1582 лева или всеки един от тях да заплати по 791 лева.

На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимите С.И.И. И М.С.Н. бяха осъдебни да заплатят по сметка на РС – Пловдив сумата в размер на 79.99 лева, представляващи извършени разноски пред първата инстанция, или всеки един от тях да заплати по 40 лева, както и сумата от 120 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, или всеки един от тях да заплати по 60 лева.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

                                                   

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         СЕКРЕТАР: Д.Д.