НЧХД 7018/2018 - Мотиви - 14-11-2019

Мотиви по Наказателно дело 7018/2018г.

МОТИВИ към Присъда № 259/16.10.2019г. по НЧХД № 7018/2018г. по описа на ПРС - ХХІІІн.с.

 

   С тъжба от 05.11.2018г. К.С.С. ***, ЕГН ********** е повдигнал обвинение срещу Р.М.Х. ЕГН ********** ***, за това, че 04.09.2018г. около 09.12 часа в гр.Пловдив, в качеството си на длъжностно лице ***** на автобус във фирма „П.А.“ ЕООД гр.Пловдив, е казала, нещо унизително за честта и достойнството на К.С.С., в качеството му на длъжностно лице - ***** на автобус във фирма „П.А.“ ЕООД гр.Пловдив – „п.“, „боклук“, „о“, „п“, „м м“ и го е напсувала, като деянието да е извършено публично, както и за това, че на 16.10.2018г. около 18.40 часа в гр.Пловдив, в качеството си на длъжностно лице ***** на автобус във фирма „П.А.“ ЕООД гр.Пловдив, е казала, нещо унизително за честта и достойнството на К.С.С., в качеството му на длъжностно лице - ***** на автобус във фирма „П.А.“ ЕООД гр.Пловдив – „къде караш, бе п. мръсен, боклук такъв“, и го е напсувала, като деянието е извършено публично-престъпление по чл.148 ал.1 т.1,3 и 4 вр. чл.146 ал.1 от НК.

   Тъжителят поддържа така повдигнатото обвинение, като моли съда да наложи на подсъдимия наказание, отговарящи на целите по чл.36 от НК.

   Подсъдимият Р.М.Х. не се признава за виновна, дава подробни обяснения по случая.

    На основание чл.84 и следващите от НПК във връзка с чл.45 и следващите от ЗЗД е предявен граждански иск от частния тъжител С. против подсъдимата Х. за сумата от 1000лв., като обезщетение за причинените на първия неимуществени вреди от деянието, вменено във вина на подсъдимия. С. е конституиран и като граждански ищец по делото, като лично и чрез повереника си адв. З. изцяло поддържа заявената претенция и моли същата да бъде уважена в пълен размер.

  

   Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 

   Подсъдимата Р.М.Х. е родена на ***г***, б, българска гражданка, разведена, работеща, неосъждана, с ЕГН **********.

   Тъжителят С. и подсъдимата Х. се познавали, тъй като работели като *****и на автобусни линии от масовия градски транспорт, обслужващ района на гр. Пловдив. В едни момент и двамата били назначени на трудови договори във фирма „Автобусни превози Пловдив“ ЕООД като *****и по автобусна линия № 1 в града. Към есента на 2018г. тъжителят управлявал автобус „МАН“ с рег. № , а подсъдимата – такъв с рег. № , като и в двамата работели и к.и, обслужващи пътуващите пътници.

   На 04.09.2018г. сутринта тъжителят бил кола по ред на излизане № 9, а подсъдимата - № 10, като първият имал проблем с управлявания от него автобус, което наложило да отваря и затваря вратите при слизане и качване на пътници малко по-бавно, което довело до изоставането му от определения график за движение. Това довело до застигане между двата автобуса, управлявани от страните по делото, като достигайки последна спирка № 1006 – АПК „Тракия“, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Карловско шосе“, подсъдимата спряла и заедно с к.а в рейса – свид. М С слезли от него с цел да разговарят с тъжителя и да изяснят причината за съвпадащото движение на двамата. Достигайки същото място автобусът, управляван от тъжителя изобщо не спрял, а продължил да се движи по маршрута си, но в обратна посока.

   На 16.10.2018г. двата горепосочени автобуса, управлявани от страните по делото, се движели по разписание с интервал между тях от 30-35 минути. Автобус  – управляван от подсъдимата и с к. свид. Н С бил 6-та кола по ред на излизане, а този с рег. №  – управляван от тъжителя и к. свид. А., бил 9-та кола по ред на излизане. В 18.40часа на същата дата те се намирали съответно – първият - на последна спирка АПК „Тракия“, а този на тъжителя бил в кръстовището на бул. „Никола Вапцаров“ и ул. „Д. ***.

 

   Гореописаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин на първо място от обясненията на подсъдимия Р.М.Х., в които тя разказва подробно за протеклите събития. Възприетото от съда се подкрепя и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В М Р Н И С., М Л С, отчасти от показанията на свидетелите Ц П А., А Н В, Т.Д.С., К. Н Т., С.Г.С., Г.Б.Н., И.Д.П., както и от приобщените по делото писмени доказателства-справка от „Автобусни превози Пловдив“ ЕООД, график на автобуси с рег. №№  и , справка от ДжиПиЕс система, служебна бележка, писмо за неспиране на автобус, трудови договори и длъжностни характеристики на страните по делото, свидетелство за съдимост.

   Съдът изцяло кредитира и напълно възприема обясненията на подсъдимия Х. и показанията на свидетелите Р, С., С, В, С., Т., С., Н. и П., като счита посочените гласни доказателства за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в синхрон помежду си, отговарящи на приобщените по делото писмени доказателства, а с изключение тези на подсъдимия и  незаинтересовани. В така цитираните гласни доказателства се констатира почти пълно припокриване относно обстоятелствата, предхождащи, съпътстващи и непосредствено последвали самия инцидент.

   На практика в целия приобщен доказателствен материал не съществува спор или несъответствие върху голяма част от основните факти, подлежащи на доказване по делото и конкретните събития, протекли преди и след деянието, вменено във вина на подсъдимия. Така безсъмнено се установиха фактите, свързани с трудовата заетост на тъжителя и подсъдимия, обстоятелствата, че на 04.09.2018г. първият е бил застигнат и подминат от Х. поради изоставането му от определения график, срещата на двата автобуса на същата дата в района на АПК „Тракия“ в гр. Пловдив.

 

    Въз основа на гореизложените гласни доказателства следва безспорният извод, че събитията на инкриминираните дати са се развили именно по описания в настоящите мотиви начин. В тази връзка както подсъдимият в обясненията си, така и свидетелите, очевидци на случая – С, С., Р.подробно и еднопосочно описват отношенията помежду си, случаят, възникнал на 04.09.2018г. По отношение на тях не съществуват никакви разлики относно това кой какви действия е извършил. Във връзка с тези обстоятелства съдът намира, че следва да се довери на обясненията на подсъдимия като доказателствено средство, макар и същите да представляват принципно и възможност за излагане защитната позиция на тези лица по делото. Основание за това схващане на състава е преди всичко както вътрешната непротиворечивост, последователност и логичност на обясненията на Х., така и преди всичко факта, че изложеното от нея се подкрепя по един категоричен начин от горепосочените останали гласни и писмени доказателства по делото. Така във връзка с най-съществените елементи на повдигнатото обвинение-отправяне на обиди от и спрямо длъжностно лице, описаното от подсъдимия относно събитията, произтекли на инкриминираните дати, категорично се подкрепят от една страна от показанията на свидетелите С., С., Р., а от друга от напълно безпристрастното и кредитирано от съда писмени доказателства – справка от Автобусни превози Пловдив“ ЕООД, график на автобуси с рег. №№  и , справка от ДжиПиЕс система, служебна бележка, писмо за неспиране на автобус, трудови договори и длъжностни характеристики на страните по делото. Цитираните свидетели подробно описват лично възприетите от тях действия и на Х., и на тъжителя С., като са категорични в твърдението си, че никой от тях не е видял казване на обидни думи или отправяне на обидни жестове от страна на подсъдимия спрямо тъжителя, нито предприемане на каквото и да било действие от същата на 04.09.2018г. Единственото, което се възприели очевидците е настигането на автобуса, управляван от тъжителя от този на подсъдимата, поради забавяне от графика на първия, задминаване на С. от Х., спирането й на последна спирка и слизането от рейса, както и факта, че пристигайки на същото място тъжителят въобще не е преустановил движението си и е продължил маршрута си в обратна посока.

 

       Що се отнася до показанията на свидетелите Ц А. и А В, съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани. Първата, на практика, излага факти и обстоятелства в подкрепа на твърденията в депозираната тъжба. Същевременно нейните изявления се опровергават категорично от показанията на другите свидетели, очевидци  и на двата случая – на 04.09.2018г. и на 16.10.2018г.- С., С., Р.. По отношение свид. В., пък, същата разказва за случай през месец октомври на същата година, при който твърди, че автобусът на тъжителя бил застигнат и подминат от този на подсъдимата в района на АПК „Тракия“, при което последната показала среден пръст на С.. Тези твърдения, на практика не отговарят дори на изложеното в частната тъжба, доколкото в нея се говори за такъв случай на 16.10.2018г., но в района на спирка „Коматевски възел“, при това в ситуация, при която тъжителят изпреварва автобуса на подсъдимата, а не обратно. Освен това според тъжителя след това изпреварване той е бил засечен от Х., а свид. В. изобщо не заявява подобно нещо, а казва, че движението от страна на С. е продължило нормално. От особено съществено значение в случая и обстоятелството, че заявеното както от А., така и от В., се опровергава напълно от писмените доказателства по делото – горецитираните справка от Автобусни превози Пловдив“ ЕООД, график на автобуси с рег. №№  и , справка от ДжиПиЕс система, служебна бележка, писмо за неспиране на автобус. Съгласно последните, на първата посочена дата – 04.09.2018г., наистина е налице момент – 09.13часа, в който автобусите на страните по делото са се намирали на едно и също място - спирка № 1006 – АПК „Тракия“, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Карловско шосе“. Същевременно видно и от тази справка, и от приложеното писмо, в този момент тъжителят изобщо не е спрял движението на автобуса си, тоест няма как да е вярно неговото твърдение и това на свид. А., че са спрели и тогава подсъдимата напсувала тъжителя и изрекла инкриминираните в тъжбата обидни думи. Що се касае до втората дата – 16.10.2018г. отново от същите писмени доказателства е видно, че автобусите на двете страни по делото са се движели с интервал помежду си от 30-35минути и в инкриминирания момент  около 18.40часа автобус – управляван от подсъдимата и с к. свид. Н. С. се намирал на последна спирка АПК „Тракия, а този с рег. №  – управляван от тъжителя и к. свид. А. - бил в кръстовището на бул. „Никола Вапцаров“ и ул. „Д. ***. Тоест чисто физически е невъзможно двата автобуса да са се засичали в едно и също разписание, а още по-малко в района на „Коматевски възел“ в гр. Пловдив С. да е изпреварил Х., тя да го е засякла, да е започнала да го ругае и обижда с цитираните в тъжбата думи и изрази.

      Относно третата група свидетели - Т., С., Н., П., то отсъстват основания техните показания да не бъдат кредитирани. Макар тези лица да не са били очевидци на случилото се между страните по делото, то въз основа на техните показания може да се направи извод за достоверността на показанията на останалите свидетели по делото. Така категорично се опровергаха твърденията в тъжбата и на свид. А., че на процесните дати тъжителят е поискал разрешение да навлезе в графика за движение на друг автобус, тъй като нито едно от лицата, упражнявали диспечерска дейност на инкриминираните дати и часове, не потвърждава отправянето на подобно искане и съответно одобряването му.

       На следващо място основен момент на доказване е и факта доколко инкриминираните по делото изявления на подсъдимата осъществяват от обективна и субективна страна състава на вмененото й във вина престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.4 вр. чл.146 ал.1 от НК, тоест дали те представляват казване на нещи унизително за честта и достойнството на С. в негово присъствие от подсъдимата. По отношение на тези факти по делото е необходимо да бъде изследвано съдържанието на употребените от подсъдимия думи и изрази, отговаря ли изложеното на твърденията в частната тъжба и накърняват ли те доброто име и чест на пострадалия.       Изпълнителното деяние, като основен елемент от състава на квалифицираната с оглед особеностите на обекта и особеностите на обективната страна обида по делото е деецът от свое име умишлено да е казал нещо унизително за честта и достойнството на пострадалия в негово присъствие, а в конкретния случай деецът и пострадалия следва да имат и длъжностно качеството при и по повод изпълнението на чиито функции да е реализирано престъплението. Обидният израз е твърдение за съществуване на конкретен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Престъплението винаги и без изключение е деяние, чрез което се твърди нещо, укоримо от гледна точка на господстващия морал, което винаги характеризира отрицателно личността на пострадалия. Поради това отправените изрази следва да са от такъв характер, че винаги да се отразяват отрицателно на доброто име, честта и достойнството на този, за когото се твърди, че притежава или не притежава определени характеристики. На следващо място обидата е резултатно престъпление, тоест тя е довършена когато поне едно трето лице е узнало твърдението на дееца за казаното по адрес на пострадалия, когато това твърдение е възприето от адресата му. Не е необходимо обаче последният да е повярвал на дееца или да са настъпили каквито и да било други вредни последици. Не на последно място е необходимо обидата да е отправена в присъствието на пострадалия, защото съответните твърдения се отправят пред него и той следва да е в състояние да ги възприеме.

        От субективна страна престъплението е възможно да бъде осъществено под две форми на вината – пряк и евентуален умисъл. При първата деецът е сигурен, че твърдението му е невярно, като целта е твърдението му да стигне до съзнанието на пострадалия или на поне едно трето лице. При косвения умисъл за извършване на обидата деецът може да не е сигурен в действителното положение, но въпреки това прави съответното твърдение.

 

       При така очертаната фактическа обстановка и съвкупния анализ на доказателствената маса, съдът намира от правна страна, че подсъдимият Р.М.Х. нито от обективна, нито от субективна страна е осъществила съставомерните признаци на вмененото й във вина деяние по чл.148 ал.1 т.1,3 и 4 вр. чл.146 ал.1 от НК. Гореизложените мотиви относно приобщените по делото гласни и писмени доказателства налагат извода, че липсват преки доказателства, както и не се очертава система от косвени такива, които по категоричен и несъмнен начин, така както изисква нормата на чл.303, ал.2 от НПК, да обосноват обвинителната теза спрямо нея, особено в насока тя да е автор на деянието, като единствено безспорен факт се явява присъствието на автобусите на Х. и С. на едно и също място и по едно и също време на 04.09.2018г. Изводът на  съда в горния смисъл е съобразен поотделно и в съвкупност с обясненията на подсъдимия, показанията на групата свидетели-очевидци, като на всички тях съдът се доверява напълно, както и с показанията на свидетелите Т., С., Н., П., а също и с приложените по делото писмени доказателства- справка от Автобусни превози Пловдив“ ЕООД, график на автобуси с рег. №№  и , справка от ДжиПиЕс система, служебна бележка, писмо за неспиране на автобус, трудови договори и длъжностни характеристики на тъжителя и подсъдимия. Логически се налага изводът, че не може по категоричен и безспорен начин да се приеме за доказано подсъдимата на 04.09.2018г. около 09.12 часа в гр.Пловдив, в качеството си на длъжностно лице ***** на автобус във фирма „П.А.“ ЕООД гр.Пловдив, да е казала, нещо унизително за честта и достойнството на К.С.С., в качеството му на длъжностно лице - ***** на автобус във фирма „П.А.“ ЕООД гр.Пловдив – „п.“, „боклук“, „о“, „п“, „м м“ и да го е напсувала, като деянието да е извършено публично, както и за това на 16.10.2018г. около 18.40 часа в гр.Пловдив, в качеството си на длъжностно лице ***** на автобус във фирма „П.А.“ ЕООД гр.Пловдив, да е казала, нещо унизително за честта и достойнството на К.С.С., в качеството му на длъжностно лице - ***** на автобус във фирма „П.А.“ ЕООД гр.Пловдив – „къде караш, бе п. мръсен, боклук такъв“, и да го е напсувала, като деянието да е извършено публично. Подобни твърдения се съдържат само в депозираната до съда частна тъжба, както и в показаният на свид. А., но не и в някое от останалите приобщени по делото доказателства. В тази връзка тук е необходимо единствено да се допълни, че дори твърдяното длъжностно качество на дееца и пострадалия не ес доказа по изискуемия от НПК начин. В този смисъл с допълнение към тъжбата е посочено, че страните са служители във фирма „П.А.“ ЕООД гр. Пловдив. Същевременно видно от изисканите и приложени трудови договори на Х. и С., двамата, към инкриминирания момент, са работели като *****и, но в „Автобусни превози Пловдив“ ЕООД.

    Предвид горното и деянието на подс. Р.Х. се явява несъставомерно от субективна страна. Като не е отправяла никакви обидни реплики спрямо тъжителя, подсъдимата и не е имал за цел да увреди неговите част и достойнство, като го обиди. По мнение на съда до такъв резултат няма никакви доказателства да се е стигнало, още по-малко те да са пряка и непосредствена последица от личното намерение и собствените действия на подсъдимия Х..

 

    Поради всичко изложено и съдът намира подсъдимият Р.М.Х. за НЕВИННА в това на на 04.09.2018г. около 09.12 часа в гр.Пловдив, в качеството си на длъжностно лице ***** на автобус във фирма „П.А.“ ЕООД гр.Пловдив, да е казала, нещо унизително за честта и достойнството на К.С.С., в качеството му на длъжностно лице - ***** на автобус във фирма „П.А.“ ЕООД гр.Пловдив – „п.“, „боклук“, „о“, „п“, „м мръсна“ и да го е напсувала, като деянието да е извършено публично, както и за това на 16.10.2018г. около 18.40 часа в гр.Пловдив, в качеството си на длъжностно лице ***** на автобус във фирма „П.А.“ ЕООД гр.Пловдив, да е казала, нещо унизително за честта и достойнството на К.С.С., в качеството му на длъжностно лице - ***** на автобус във фирма „П.А.“ ЕООД гр.Пловдив – „къде караш, бе п. мръсен, боклук такъв“, и да го е напсувала, като деянието да е извършено публично. С оглед на това и на основание чл.304 от НПК същата следва да бъде ОПРАВДАНА по така повдигнатото й обвинение по чл. 148 ал.1 т.1,3 и 4 вр. чл.146 ал.1 от НК.

        

    По гражданския иск:

    При така изложената и приета за установена по категоричен и безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от тъжителя С. против подсъдимата Х. за сумата от 1000лв., като обезщетение за причинените на първия неимуществени вреди от деянието, вменено във вина на подсъдимия, се явява недоказан по основание. Основна причина за това е обстоятелството, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление против честта и достойнството на тъжителя, което да има за пряка и непосредствена последица причиняването на болки и страдания у пострадалия, какъвто е и характера на предявения иск – за причинени неимуществени вреди. Поради това и предявеният от К.С.С. против подсъдимия Р.М.Х. граждански иск за сумата от 1000лв., като обезщетение за причинените на първия неимуществени вреди от престъплението по чл. 148 ал.1 т.1 и 4 вр. чл.146 ал.1  от НК, следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

    По делото няма приложени веществени доказателства.

 

    Предвид признаването на подсъдимия за невинна по повдигнатото й обвинение по чл. 148 ал.1 т.1,3 и 4 вр. чл.146 ал.1 от НК, то на основание чл.190 ал.1 от НПК тъжителят К.С.С. следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимия Р.М.Х. сумата от 360лв., представляваща направените от последната разноски по делото.

    

    По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

вярно, секретар Н.Т.