НЧХД 5577/2018 - Мотиви - 27-01-2020

Мотиви по Наказателно дело 5577/2018г.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 11.12.2019 г. ПО НЧХД № 5577/2018 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛЕНО ОТДЕЛЕНИЕ, V СЪСТАВ.

          От Г.В.Ж., ЕГН: **********, е депозирана тъжба, с която се иска да се ангажира наказателната отговорност на Д.Н.Н., ЕГН: **********, за престъпление по чл. 148 ал.2, вр. ал.1 т.1 и т.2, вр. чл. 147 ал. 1 НК, за това, че на 09.08.2016 г. в гр. Пловдив, по Пловдивска обществена телевизия, в предаване „Акценти“, е разгласил публично неверни обстоятелства за Г.В.Ж., а именно, че същият е доносник, агент на държавна сигурност с псевдоним „Върбан“.

В хода на съдебните предния, повереникът на частния тъжител – адв. Х., излага съображения за доказаност на повдинатото обвинение, а именно: квалифицирана клевета. Посочва, че подсъдимият може да е бил подведен, но същият, като водещ на телевизионно предаване, е следвало да провери предоставяната му информация. Възразява, че показанията на свидетелите М. и Н. не следва да бъдат кредитирани. Излага доводи, че частният тъжител е бил засегнат от извършеното от подсъдимия деяние, като е накърнено неговото добро име. Моли да бъдат присъдени разноските в производството.

Частният тъжител – Г.Ж., поддържа изложеното от неговия повереник. Същият изразява становище, че срещу него се води кампания с разпространение на клеветнически твърдения. Моли за справедлива присъда.

Адв. Б. – защитник на подсъдимия Д.Н., пледира, че не е осъществено престъплението клевета от неговия подзащитен. Посочва, че няма спор по делото, че обективираните в тъжбата думи са били изречени от подсъдимия, но в публичното пространство е съществувало разбиране, че тъжителят е принадлежал към държавна сигурност. Това обстоятелство според защитника се потвърждава и от представения документ в настоящата инстанция, в която връзка са и показанията на свидетеля Н.. Посочва, че подсъдимият Н. е получил информацията от други лица, за които е предполагал, че са добросъвестни, респ. същата не е изнесена като установена от самия деец, поради което същият не следва да носи наказателна отговорност. Поради изложеното моли подсъдимият да бъде признат за невинен. Претендира разноски в настоящото производство. Възразява срещу претендираните разноски от частния тъжител.

Подсъдимият Д.Н., по същество посочва, че е бил подведен, но и че частният тъжител в своето предаване си е позволил да коментира неговите родители. Излага доводи, че същият е съдил множество хора. В предоставената му последна дума моли за оправдателна присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Д.Н.Н., ЕГН: **********, е роден на *** г. в гр. ***. Същият е ***, с българско гражданство. Завършил е висше образование, към момента работи. Женен е и е неосъждан.

Частният тъжител Г.Ж. нямал принадлежност към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Същият бил водещ на предаване „Безкомпромисно“ по телевизия СКАТ. По отношение на същия имало издаден документ, че е агент на държавна сигурност с псевдоним „Върбан“. В тази връзка, въз основа на депозирана молба от частния тъжител Г.Ж., до него било изпратено писмо изх. № КИ-Ч-15-7982/09.07.2015 г. от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в което било посочено, че комисията не е открила документи, удостоверяващи събиране на информация по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Отново въз основа на молба на тъжителя Ж. до Българска социалистическа партия, район „Средец“, му било издадено удостоверение изх. № 6/24.09.2019 г., в което било посочено, че същият не е подавал молба за членуване в БСП, район „Средец“, и че нямат информация да е членувал в партията. От Комисия по разкриване на документите и за обявяване на принадлежността на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия до тъжителя Ж. постъпило писмо изх. № КИ-К-15-2172/18.02.2015 г., в което било отразено, че по отношение на същия не са открити документи, удостоверяващи принадлежност към органите на държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Подсъдимият Д.Н. бил водещ на предаване „Акценти“, което се излъчвало по ПОТВ. На 09.08.2016 г. в своето предава подсъдимият Н. извадил документ, като казал, че от него се установява, че тъжителят Ж. е доносник, агент на държавна сигурност с псевдоним „Върбан“.

Изложеното в предаването от подсъдимия Н. било възприето от свидетеля А.Б., който се познавал с частния тъжител Ж.. Свидетелят Б. се обадил на Ж., за да го попита дали знае какво е било посочено в предаването „Акценти“ по ПОТВ на 09.08.2016 г. Последният посочил, че това обстоятелство не е ново за него, защото подсъдимият Н. вече бил разгласил тези данни и в софийски вестник. Същият споделил на свидетеля Б., че се чувства ядосан и разстроен от изнесената информация.

     През 2016 г. частният тъжител Г.Ж. изпратил предаването „Акценти“ по ПОТВ на 09.08.2016 г. на своя приятел – свидетелят Д.. Той възприел изложеното от подсъдимия Н., а именно, че тъжителят Ж. е доносник, агент на държавна сигурност с псевдоним „Върбан“. Свидетелят Д. бил силно възмутен от посоченото от подсъдимия Н., защото приел неговите думи като клевета.

Свидетелят И. М. се познавал с подсъдимия Н. от средите, в които пребивават. Същият бил чул по ПОТВ, че частният тъжител Ж. в момент от живота си работил съвместно с държавна сигурност, като бил представен и документ, удостоверяващ този факт. В предаването се коментирало, че документът е автентичен. Този факт му бил посочен и от други лица – М.М. и лице с псевдоним К.Б..

Свидетелят П.Н. познавал частния тъжител Г.Ж., като с него не били в добри отношения. Свидетелят Н. познавал и подсъдимия Н., с който били в близки и отношения. Същият гледал предаване на подсъдимия Н., в което се обсъждали въпроси, че тъжителят Ж. е агент на държавна сигурност, с псевдоним „Върбан“, като подсъдимият се основал на документ, даден му от свидетеля Н.. Този документ бил даден на свидетеля Н. преди години от управителния съвет на Български национален фронт Чикаго, Илиноис.

Информация, че тъжителят е агент на държавна сигурност била разпространявана и от лицето Г.Ч.. Поради тази причина тъжителят Ж. депозирал срещу нея искова претенция по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на изнесената информация, въз основа на която било образувано гр. д. № 27311/2016 г. по описа на Софийски районен съд. С определение от 12.09.2017г. производството било прекратено, а делото било изпратено по компетентност на Районен съд Пловдив, където било образувано гр.д. № 16857/2017 г. по описа на съда. С Решение № 2384/14.06.2018 г., исковата претенция на тъжителя била отхвърлена. Поради тази причина същият депозирал въззивна жалба, по която било образувано в. гр. д. № 2165/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. С решение № 1530/10.12.2018 г. исковата претенция на тъжителя била уважена в размер на 2000 лева, като за разликата до 4000 лева същата била отхвърлена.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така описаната фактическа обстановка, съдът намери за установена въз основа на събраните по делото доказателства, както следва: това на първо място са гласните доказателства – обясненията на подсъдимия Д.Н. /л.167-168 от делото/ и показанията на свидетелите А.Б. /л.122 от делото /, И.Д. /л. 122-123 от делото /, И. М. /л.145-146 от делото/ и П.Н. /л.153-155 от делото/. Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се доказа и от приобщените по делото писмени доказателства, както следва: писмо от Комисия по разкриване на документите и за обявяване на принадлежността на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия изх. № КИ-К-15-2172/18.02.2015 г. /л.3 гръб от делото/, Писмо изх. № КИ-Ч-15-7982/09.07.2015 г. от Комисията за разкрИ.е на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /л.4 от делото/, Удостоверение изх. № 6/24.09.2019 г., издадено от Българска социалистическа партия, район „Средец“ /л.5 от делото/, писмо от БСП, район „Средец“ – София изх. № 2/29.05.2019 г. /л.114 от делото /, писмо от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия изх. № КИ-П-199707/06.06.2019 г. /л.117-118 от делото/, Удостоверение от 17.09.2019 г., издадено от ПОТВ Пловдив /л.138 от делото/, бележка до началник отдел III – ДС /л.156 от делото/, както и от веществено доказателство – видеозапис, приобщен чрез извършен оглед в открито съдебно заседание на 18.09.2019 г. /л.138 от делото/. Така възприетата фактическа обстановка се установи и от материалите по приложеното гражданско дело № 16857/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, към което е приложено и в. гр. д. № 2165/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

Съдът следва да отбележи, че материалите по делото, формиращи доказателствената съвкупност, са еднопосочни, като формират цялостен извод за описаната по-горе фактическа обстановка. 

По отношение на обясненията на подсъдимия Н., следва да се има предвид, че по принцип същите имат двуяка природа - те представляват както доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни доказателства и подробния им анализ /така Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС/. В тази връзка съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия Н.. Това се дължи на първо място на обстоятелството, че същият излага съображения освен в своя полза – мотивите за извършване на деянието, така и такива, които подвърждават извършеното от него деяние – както неговото авторството, така и самото изпълнително деяние на твърдяното от тъжителя престъпление. Чрез излагане на факти и обстоятелства, които не го ползват в настоящото производство, съдът намира, че неговите обяснения представляват едно годно доказателство, и следва да бъдат кредитирани. Отделно от изложеното, обясненията на подсъдимия са изцяло в съответствия с останалия събран по делото доказателствен материал. Това са показанията на първо място на свидетелите на тъжителя – А.Б. и И. Д., и на следващо място – показанията на свидетелите на подсъдимия П.Н. и И.М.. Обстоятелството, че подсъдимият Н. е водещ на предаването „Акценти“ по ПОТВ се установява освен от изброените гласни доказателства, така и от писменото доказателство Удостоверение от 17.09.2019 г., издадено от ПОТВ Пловдив, и приобещното веществено доказателство – видеозапис от посоченото предаване.

Несъмнено по делото се установиха авторството и механизма на извършеното деяние. В тази връзка са както приобщените гласни доказателства – показанията на свидетелите А.Б., И. Д., П.Н. и И.М., така и вещественото доказателство – видеозапис, с което се установяват и изречените думи от подсъдимия Н. по отношение на частния тъжител Ж., а именно, че същият е доносник, агент на държавна сигурност с псевдоним „Върбан“. Следва да се отбележи и че в своите обяснения подсъдимият Н. признава за изреченото в предаването по отношение на частния тъжител.

Съдът намира, че по делото се установи, че из средите, в които пребивават подсъдимият и частния тъжител, се разпространява документи, обективиращ обстоятелството, че тъжителя е бил агент на държавна сигурност с псевдоним „Върбан“, както и че други лица разпространяват посочената информация. Това се установи както от копие от самия документ, приложено по делото, така и от показанията на свидетелите П.Н. и И. М., и обясненията на подсъдимия Н.. Както бе посочено съдът дава вяра на свидетелите и подсъдимия досежно наличието на такъв документ, което обстоятелство не се оспорва и от самия тъжител. Посочените обстоятелства се установяват и от материалите по приобщеното гражданско дело № 16857/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, към което е приложено и в. гр. д. № 2165/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. С оглед обаче опровергаване на посоченото в него, несъмнено се установи, че тъжителят Ж. се е снабдил с писмо изх. № КИ-Ч-15-7982/09.07.2015 г. от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в което било посочено, че комисията не е открила документи, удостоверяващи събиране на информация по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, с удостоверение изх. № 6/24.09.2019 г. от Българска социалистическа партия, район „Средец“, му било издадено удостоверение изх. № 6/24.09.2019 г., в което било посочено, че същият не е подавал молба за членуване в БСП, район „Средец“, и че нямат информация да е членувал в партията, както и с писмо изх. № КИ-К-15-2172/18.02.2015 г. от Комисия по разкрИ.е на документите и за обявяване на принадлежността на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в което било отразено, че по отношение на същия не са открити документи, удостоверяващи принадлежност към органите на държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Настоящият съдебен състав намира, че в производството се установи, че тъжителят Ж. не е бил агент на държавна сигурност с псевдоним „Върбан“. Този извод съдът направи въз основа освен на приложените две писма и удостоверения, издадени на тъжителя Ж., но и от служебно изисканата информация от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, като съобразно писмо изх. № КИ-П-199707/06.06.2019 г. от същата Г.Ж. е с неустановена принадлежност към държавна сигурност и разознавателните служби на БНА. Предвид изложеното съдът възприема, че съществува документ, обективиращ обстоятелството, че тъжителят Ж. е бил агент на държавна сигурност, но същият не отговаря на действителното фактическо положение, доколкото според съда единственият компетентен орган да установи посоченото обстоятелство е именно посочената Комисия, доколкото същата се явява държавен орган, разполагащ с пълната информация във връзка с лицата, които са имали принадлежност към държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Изводът за съдебното минало на подсъдимия Д.Н., съдът направи въз основа на приложената по делото справка съдимост/л.180 от делото/, а за неговата личностова характеристика – от приложения личен регистрационен картон /л.31 от делото/.

Останалите обстоятелства, приети в описаната фактическа страна, се доказват по несъмнен начин от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания и писмените доказателства, поради което съдът заключи, че следва да приеме за установена тази фактическа обстановка. Досежно същите не се констатираха съществени противоречия.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От така възприетата по-горе фактическа обстановка се установи по несъмнен начин, че подсъдимият Д.Н. публично е разгласил неверни обстоятелства за Г.В.Ж., а именно, че същият е доносник, агент на държавна сигурност с псевдоним „Върбан“.

Така, несъмнено подсъдимият Н. в предаването „Акценти“, излъчвано по ПОТВ, е съобщил, че тъжителят Ж. е доносник, агент на държавна сигурност с псевдоним „Върбан“, като е застанал зад своите твърдения и по този начин е претендирал, че те представляват факт от обективната действително. По този начин несъмнено е извършил изпълнително деяние „разгласил“ /така Решение № 426/07.01.2016 г. по н.д. № 1183/2015 г. на ВКС/.

Касае се за невярно обстоятелство, не за нанесена обида, доколкото е изнесен конкретен факт – че тъжителят е агент на държавна сигурност с псевдоним „Върбан“, който е индивидуализиран в достатъчна степен относно обстоятелствата около него, че може да бъде проверен. Именно при проверката на този факт в Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се установи, че същият е неистински.

Изнесените от подсъдимия Н. обстоятелства несъмнено притежават признака позорни. Това се извежда не само от възприятието на частния тъжител, който е бил силно засегнат от изложеното по негов адрес, но и от възприятието на подсъдимия Н. и останалите членове на обществото. В тази връзка следва да се отбележи, че агентите на държавна сигурност в обществото несъмнено се свързват с комунистическия режим. Съобразно чл. 3 ал.1 от Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, редица обстоятелства, посочени в чл. 2 от същия закон, дават основание да се приеме, че комунистическия режим в България, действал от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., е престъпен. Респ. всичко, свързването на името на тъжителя Ж. с държавна сигурност, действала по времето на комунистическия режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., се определя като позорно по смисъла на чл. 147 ал.1 НК.

Посочената клевета е нанесена от подсъдимия Н. на тъжителя Ж. публично, доколкото от изложената фактическа обстановка се установи, че е достигнала до повече от три лица. Налице е и друг квалифициращ белег на чл. 148 ал.1 НК, а именно, че е разпространена чрез печатно издание или по друг начин, в частност – чрез телевизионно предаване „Акценти“ по ПОТВ.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че изнася позорни обстоятелства за тъжителя Ж. чрез телевизионно предаване, което ще достигне до неограничен кръг лица, като е целял накърняване на неговите чест и достойнство.

Доколкото подсъдимият Н. е изнесъл процесната информация, то несъмнено следва да се засегне въпросът за журналистическата добросъвествност. Тя е неразривно свързана с чл. 10 от ЕКЗПОС и свободата на мнение. Практиката на ЕСПЧ е последователна, че пресата изпълнява във всяко едно общество жизнено важна роля на обществен страж. Въпреки, че тя не следва да прекрачва определени гаранции, по-специално по отношение на репутацията и правата на другите, нейното задължение е да съобщава – по начин, съобразен с нейните задължения и отговорности.

В решението си от 25.06.1992 г. по делото „Торгейр Торгейрсон срещу Исландия" Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ припомня вече трайно прогласен в практиката си принцип, че "свободата на словото е една от основите на демократичното общество ... и се отнася и за информация и идеи, които обиждат, шокират или смущават. Свободата на изразяване, така, както е закрепена в чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/, е подчинена на редица изключения, които обаче следва да се тълкуват ограничително и необходимостта от всяко ограничение трябва да бъде убедително установена". При вземане на решение дали правото на защита на репутацията на гражданите трябва да надделее над правото на свободно изразяване на мнения, съдът следва винаги да установи къде се намира балансът между правото на свободно изразяване /особено що се отнася до медиите/, обществения интерес и необходимостта от зачитане на правото на чест, достойнство и добро име на гражданите. Критерият за постигане на правилният баланс според ЕСПЧ е доказването на наличието или липсата на добросъвестност от страна на журналиста. Защитата на правото на медиите да предоставят информация по въпроси от обществен интерес изисква от журналистите да действат добросъвестно и въз основа на точни факти. „Добросъвестността" предполага полагане на поне минимални усилия от страна на авторите да проверят всяка информация преди публикуването й. Необходимостта от задълбочена проверка и потвърждаване на фактическите твърдения нараства със засилването на клеветническия характер на информацията.

Конституционния съд в решението си по к.д. № 1/96 г. подчертава, че трябва да се прави разлика между информация, важна за политически дискусии и за дискусии по други въпроси от обществен интерес, и информацията, равнозначна на любопитство към обособената интимна сфера на човека, за навлизането в която трябва да съществува преграда, съобразена с морала и манталитета на разумно мислещите хора.

Ето защо и преценката дали журналистът е действал професионално и добросъвестно следва да се прави въз основа на множество фактори. На първо място, дали публикацията съдържа информация от обществен интерес в рамките на публичния дебат. На второ - какви са били действията на журналиста, по какъв начин е придобил информацията, начинът, по който е публикувана тя, как в нея е представено засегнатото лице /виж. решение по делото „Йорданова и Тошев срещу България/.

В настоящия случай не се установи подсъдимият Н. да е извършил проверка във връзка с изнесената от него информация, че частния тъжител – Ж., е агент на държавна сигурност с псевдоним „Върбан“. Така, действително от приобщените по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Н. и М., и писменото доказателство – бележка, същият е придобил подобна информация. Но в средите, които се намират подсъдимия и тъжителя е разпространена и обратната информация, а именно, че тъжителят не е бил сред агентите на държавна сигурност. При тези данни, за да е налице журналистическа добросъвестност от страна на подсъдимия Н. е следвало предоставената му информация да бъде проверена от единствения легитимен източник, който може да я разкрие, а това се явява Комисията за разкрИ.е на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Доколкото той не е положил това усилие за проверка на своята информация, то според съда не е налице проявена журналистическа добросъвестност от негова страна. Следва да се има предвид и според критериите, посочени от Конституционния съд, че в настоящия случай не се касае информация, важна за политически дискусии и за дискусии по други въпроси от обществен интерес, а за информацията, равнозначна на любопитство към обособената интимна сфера на частния тъжител. Не без значение за определяне дали е бил добросъвестен подсъдимия Н. е начинът на изнасяне на информацията по телевизията, който според не цели изнасянето на определен вид информация, а да унижи честта и достойнството на тъжителя. Това следва от цялостно употребен израз от подсъдимия по отношение на тъжителя, а именно: „Той си е просто един доносник“.

Поради изложеното съдът намира, че подсъдимият не може да се ползва от защитата на свободата на словото, доколкото същият не е проявил необходимата журналистическа добросъвестност. Правилата на добрата журналистическа практика изискват проверка на всяка информация, засягаща доброто име на личността, тъй като ролята на медиите, в които те служат, е да информират, а не да дезинформират и по този начин да накърняват нечии права. В изложения по-горе смисъл е и Решение № 354/20.10.2014 г. по н.д. № 1178/2018 г. на ВКС.

Въз основа на изложените обстоятелства съдът намери, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 148 ал.2, вр. ал.1 т.1 и т.2, вр. чл. 147 ал. 1 НК, поради което на основание чл. 303 ал.2 НПК го осъди по така повдигнатото с тъжбата обвинение.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 148 ал.2, вр. ал.1 т.1 и т.2, вр. чл. 147 ал. 1 НК се предвиждат наказания глоба от пет до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. Независимо от обстоятелствата, че предвиденото наказание е по-леко от такова до три години „лишаване от свобода“, че подсъдимият Н. към датата на извършване на деянието не е бил осъждан и от престъплението не са причинени имуществени вреди, съдът намира, че в настоящия случай се явява неприложима разпоредбата на чл. 78а ал.1 НК, доколкото е налице едно от предвидените изключения по чл. 78а ал.7 НК, а именно: същото е извършено в реална съвкупност с друго престъпление, за което има влязла в сила присъда. Видно от справката за съдимост за обвиняемия Н., същият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание с Присъда от 22.06.2018 г. по НЧХД № 11780/2016 г. по описа на Софийски районен съд. Деянието по това осъждане е било извършено на 15.04.2016 – 14.05.2016 г., а в настоящото производство е повдигнато обвинение за престъпление, извършено на 09.08.2016 г. Осъждането по първото описано деяние е влязло в сила на 22.06.2018 г. Съгласно Решение № 178 от 28.05.2015 г. по н.д. № 538/2015 г. на ВКС, ІІІ н.о., „Реалната (респ. идеалната) съвкупност от престъпления, като една от проявите на множество престъпления, се формира само от предвидените в закона предпоставки по чл. 23, ал. 1 от НК, които са деецът да е извършил няколко престъпления преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Деянието от съвкупността, както е в случая, не престава да губи своята характеристика на част от множеството престъпления, независимо от това дали са били реализирани осъждания за предходно или последващо деяние от съвкупността“. Следователно освобождаването на дееца от наказателна отговорност по НЧХД № 11780/2016 г. по описа на Софийски районен съд не променя извода, че двете деяния са извършени при условията на реална съвкупност. Практиката на ВКС досежно преценката за предпоставките за приложението на чл. 78а от НК е категорична и безпротиворечива. В Решение № 406 от 29.12.2014 г. по н.д. № 1340/2014 г. на І н.о. ВКС е отговорено на направеното изрично възражение за допуснато процесуално нарушение чрез отказа на съда да приложи чл. 78а от НК при идентичен казус. Съдът е достигнал до извода, че след като към момента на извършване и на двете деяния, лицето не е бил осъдено, за което и да е от тях, правилата за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, са неприложими. В Решение № 493/13.02.2015 г. по н.д. № 1574/2014 г. на І н.о. ВКС се приема, че след като двете деяния са разгледани в отделни производства и по отношение на едно от тях има постановено решение, с което деецът е бил освободен от наказателна отговорност, то същото подлежи на възобновяване. Прието е още, че правилата по чл. 78а не биха могли да бъдат приложени повторно, макар и чисто формално към момента на извършване на деянието да са били налице основания за освобождаване на дееца от наказателна отговорност поради липса на други осъждания. Цитираната практика и изложените съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. В този смисъл е и трайната практика на съдилищата в страната: Решение № 177 от 16.06.2016 г. по ВНОХД № 1042/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив;  Решение от 09.07.2018 г. по ВНОХД № 1157/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив; Решение № 85 от 26.03.2018 г. по ВНОХД № 97/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив и др.

Поради изложеното съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 54 НК. При индивидуализиране на наказанието глоба, съдът отчете като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на извършване на деянието и добрите характеристични данни. Отчегаващи отговорността обстоятелства не се констатираха. Предвид изложеното, то съдът намери, че на подсъдимия следва да се наложи наказание глоба в минимален размер от 5000 лева. Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание – обществено порицание. Определено по този начин наказанието, съдът намира, че съответства на степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, като счита, че ефективно ще съдейства за поправянето му, без да се накърнява принципът на пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС