НЧХД 4283/2018 - Мотиви - 19-08-2019

Мотиви по Наказателно дело 4283/2018г.

МОТИВИ  към Присъда № 169/19.06.2019г., постановена по НЧХД    4283/2018г.  по  описа  на  ПРС, ХІ н. с.

 

Частният тъжител В.Е.К. е повдигнал обвинение срещу подс. С.З.С. – роден на ***г***, ***, български гражданин, женен, средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл.130 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от тъжителя К. срещу подс. С. граждански иск за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от инкриминираното деяние, във връзка с което тъжителят е конституиран като граждански ищец по делото.

Тъжителят К., чрез процесуалния си представител адв. П.Б., поддържа изцяло повдигнатото срещу подс. С. обвинение, като моли съда да го признае за виновен в извършване на престъплението, да уважи предявения граждански иск и да го осъди да заплати направените по делото разноски.

Защитникът на подс. С. – адв. К.Д. моли съда да признае подзащитния му за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение, както и да отхвърли предявения граждански иск, тъй като извършеното от него деяние не е общественоопасно, извършено е при условията на неизбежна отбрана.

Подс. С. не се признава за виновен и моли съда да го оправдае.

Съдът след, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подс. С.З.С. е роден на ***г***, ***, български гражданин, женен, средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********.  

Подс. С. и тъжителят К. ***, в съседни къщи. Подсъдимият заедно със съпругата си – св. В.С.живеели на ** а тъжителят и св. Е.Д. ***. Отношенията между семействата им били конфликтни. Няколко дни преди инцидента, предмет на настоящето дело, възникнало спречкване между подс. С. и св. Е.Д., което наложило намесата на тъжителя К. и св. И.И.. При това спречкване тъжителят бутнал подсъдимия, тъй като последният тръгнал с вдигната ръка, в която държал тесла към жената, с която К. живеел на семейни начала, а именно св. Е.Д.. До нещо по-сериозно не се стигнало, но подс. С. казал на тъжителя, че ще се разправя с него по-късно.

На 26.05.2018г. следобед св. Р.П-.се намирала в градината пред дома й, също на **, където разсаждала цветя. През това време покрай нея минала св. Е.Д., която отивала към намиращия се в близост парк, за да посрещне дъщеря си, която чакала да дойде. Малко след това при св. П.дошъл К., като двамата разговаряли в продължение на няколко минути, след което тъжителят казал, че отива да посрещне св. Е.Д.. Междувременно от дома си излязъл подс. С.. В момента, в който тъжителят К. минавал покрай подсъдимия бил нападнат от него с удар в главата, отзад, в резултат на който паднал по гръб на земята, върху купчина от пясък и кал. Подс. С. продължил да нанася удари както с юмруци, така и с ритници в главата и тялото на тъжителя, докато последният бил паднал на земята, при което положение двамата били лице в лице. Това било видяно от св. П., която изтичала и застанала пред подсъдимия, който в този момент преустановил побоя над К.. Тъй като св. П., след като видяла случващото се, се развикала, на улицата излезли и други хора от живущите в близост – свидетелите Г.И. и съпругът й – св. И., както и свидетелите Р.Д., Д.К.. На улицата излязла и съпругата на подсъдимия – св. С.. Дошла и св. Е.Д., която се връщала от парка, към който преди това била тръгнала. По това време в двора на къщата пред оранжерията си се намирал св. А.В..

Св. П.сигнализирала за случилото се на тел.112, в резултат на което пристигнал екип на ЦСМП – Пловдив, като тъжителят К. бил откаран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където му бил извършен преглед, за резултатите от който издаден лист за преглед на пациент № 044080/26.05.2018г., както и допълнителен лист към него № 44080 амб. № 1342 от 26.05.2018г. за резултатите от проведените консултации.

На 28.05.2018г. тъжителят бил освидетелстван в отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, за което било издадено съдебномедицинско удостоверение № 557/2018г.

Известно време след случилото се тъжителят К. се чувствал зле в резултат на уврежданията, причинени му от нанесения му от подс. С. побой.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото и издадените медицински документи, на тъжителя К. е било причинено: контузия на главата, охлузвания и кръвонасядания по главата, контузия на гръдния кош, охлузване на дясната длан. Съгласно отразеното в издаденото на тъжителя съдебномедицинско удостоверение в областта на главата му е било причинено: в окосмената част на главата, в лявата теменна област – охлузване с размери 2/1,5 см., покрито с кафеникава коричка над нивото на околната кожа. Подобно охлузване се установява в челната област срединно и вляво с размери 9/3 см. В лявата челна област над външна трета на лявата вежда се вижда кръвонасядане с мораво-червеникав цвят и размери 3/0,8 см. В лявата слепоочна и скулова област се установява кръвонасядане с мораво-червеникав цвят и размери 6/4 см. По долния клепач на лявото око се установява кръвонасядане с мораво-червеникав цвят и размери 1,5/1,5 см., в чийто център се вижда охлузване с размери 181 см., покрито с кафеникава коричка над нивото на околната кожа. Конюнктивата, покриваща лявата очна ябълка е кръвонаседната с червен цвят с размери 2,5/1 см. По гръбната повърхност на дясната длан се вижда охлузване с размери 2,5/2 см., покрито с кафеникава коричка над нивото на околната кожа.

Контузията на главата, охлузванията и кръвонасяданията по главата, контузията на гръдния кош, охлузването на дясната длан поотделно и по съвкупност са причинили на тъжителя болка и страдание без разстройство на здравето.

Описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане със или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно да бъдат причинени така, както се посочва от пострадалия в тъжбата и от свидетелите, а именно при удари с юмруци по главата и дясната длан и падане на земната повърхност. Оздравителният процес е траел около 10-15 дни при благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена частично от обясненията на подс. С., както и от показанията на свидетелите – Р.В.П., Д.С.К., А.Е.В., В.С.С., Г. Б.И., И. В.И., М. Т.Д., Р.П.Д. и В.Н.М..

Съдът не кредитира обясненията на подс. С. в частта им, в която същият отрича да е нанасял удари на тъжителя, като твърди, че именно последният го е нападнал и го е съборил на земята, както и че уврежданията на К. най-вероятно са му били причинени при опитите на подсъдимия да се отскубне. Макар и обясненията на подсъдимия също да са доказателствено средство, следва да се обсъдят в съвкупност с останалите доказателства по делото, за да се прецени дали да бъдат кредитирани или да се приеме, че представляват израз на правото му на защита. Обясненията на подс. С. в посочената им част се опровергават на първо място от показанията на св. П., от които се установява, че същата е очевидец на случилото се между него и тъжителя и твърди, че е видяла подс. С. да нанася удари както с юмруци, така и с ритници по главата и различни части на тялото на К., докато последният е бил на земята, паднал по гръб и с лице към подсъдимия. Именно в резултат на намесата на св. П., подс. С. е преустановил побоя над тъжителя. Впоследствие при извършения му преглед от дошлия на място екип на ЦСМП Пловдив, св. П.видяла, че тъжителят има травми в областта на ребрата и гърба, като освен това същият й споделил, че е бил нападнат от подс. С., който му нанесъл удар в областта на главата, отзад, именно в резултат на който паднал на земята. Действително в подкрепа на обясненията на подсъдимия в известен смисъл са показанията на свидетелите К., В. и С.. Относно св. К. обаче следва да се отбележи, че от доказателствата по делото не се установява по един категоричен начин, че същата е присъствала на инцидента, респ. че е станала свидетел на случилото се между подсъдимия и тъжителя. За да стигне до този си извод съдът взема предвид показанията на останалите свидетели. Така св. И. посочва, че в момента, в който тя е излязла на улицата св. К. не е била там. Излязла е впоследствие, след като св. И. се е прибирала. В този смисъл са и показанията на свидетелите И.И. и М.Д., които твърдят, че св. К. е излязла на улицата след тях. Дори св. В. твърди, че св. К. е идвала от парка, но това се е случило след като всичко вече е било свършило, както и че само той е видял инцидента между подсъдимия и тъжителя. Единствено св. С. твърди, че св. К. е видяла всичко. От една страна същата няма как да знае какво е видяла и какво не св. К., от друга, нейните показания в този смисъл са в противоречие с тези на посочените по-горе свидетели, дори и на св. В., а освен това същата като съпруга на подсъдимия е заинтересована от изхода на делото. Още един аргумент, за да се приеме това, че св. К. не е видяла случилото се, са и противоречията в показанията й. Така веднъж св. К. твърди, че тъжителят К. се е хвърлил в краката на подс. С.. Въпреки това обаче в това положение и двамата са били прави. По-нататък твърди, че всъщност не е видяла дали тъжителят се е опитвал да хване подсъдимия за краката, за разлика от заявеното от нея преди това.

Що се отнася до показанията на свидетелите В. и С., макар да се приеме, че същите са станали свидетели на случилото се, следва да се отбележи, че между техните твърдения и тези на подсъдимия са налице някои противоречия, поради което и те не биха могли да бъдат кредитирани. Така св. В. твърди, че тъжителят се е насочил със свити в юмруци ръце към подс. С., засилвайки се към него. В резултат на засилването К. сам паднал върху купчината с пясък, сядайки върху нея. След това тъжителят се хвърлил в краката на подсъдимия, в резултат на което двамата паднали на земята и започнали да се борят до момента, в който С. успял да се отърве, станал и си тръгнал. В този смисъл са и показанията на св. С.. Обясненията обаче на подс. С. са малко по-различни от изложеното от свидетелите във връзка със случилото се, тъй като той твърди, че в момента, в който тъжителят е тръгнал към него, се е опитал да се защити, вдигайки ръце, за да се предпази от евентуален удар, при което К., изгубвайки равновесие, се хванал за ръката му, след което и след като подсъдимият си я издърпал, тъжителят паднал на пясъка. Предвид изложеното съдът намира ,че не следва да кредитира показанията на тези свидетели с оглед на изложеното, на това, че както вече беше посочено св. С. е заинтересована от изхода на делото и защото техните показания се опровергават от заключението на съдебномедицинската експертиза. Съгласно същото и от направените от вещото лице уточнения в съдебно заседание става ясно, че увреждането в областта на окото не може да се получи при опити на подсъдимия да се отскубне, докато е бил държан за краката от тъжителя и двамата са били на земята. В този смисъл вещото лице посочва, че в областта на окото е много малка контактната повърхност, а обувките са с по-голяма такава, поради което е невъзможно увреждането да е причинено от удар с обувка. Наред с горното следва да се отбележи и това, че самият подсъдим в обясненията си посочва, че при опитите му да се отскубне от захвата на тъжителя, е вървял назад, т.е. самият той не твърди в това положение да е удрял тъжителя.  Действително ** Б. посочва, че това увреждане може да бъде причинено при падане върху някаква неравност, но по делото няма каквито и да било доказателства в този смисъл, още по-малко пък за неравност, контактната повърхност на която да съответства на размера на увреждането. Освен това подс. С. първо твърди, че уврежданията на тъжителя най-вероятно са били причинени при опитите му да се отскубне, а след това, че не е видял каквито и да било наранявания по него, т.е. налице е противоречие в обясненията относно това причинени ли са били или не наранявания на тъжителя, пък било то и в резултат на опитите на подсъдимия да се отскубне от него.

Наред с горното следва да се отбележи и това, че не се установява на подс. С. да са били причинени твърдените от него и от съпругата му травматични увреждания от тъжителя, доколкото не са събрани каквито и да било доказателства в тази насока. Показателен в това отношение е и фактът, че същият не е потърсил лекарска помощ, респ. не е освидетелстван. Освен това, установява се от доказателствата по делото, и по-конкретно от показанията на св. И., че при възникналото преди процесния инцидент спречкване между подсъдимият се е заканил на тъжителя, че ще се разправя с него по-късно.  

В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка е и съдържанието на аудиозаписа на приетия като веществено доказателство по делото компактдиск. 

Съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Е.Д. относно твърденията й, че е присъствала на инцидента между подсъдимия и тъжителя, доколкото те се опровергават от св. П.. Това между другото е още едно основание, за да се кредитират показанията на св. П., доколкото същата, макар и в близки отношения със св. Е.Д., твърди неща, различни от заявените от последната. Поради тази причина не следва да се кредитират и показанията на св. Е.Д. за нанесен й удар в същия този ден от подс. С. в областта на крака, доколкото тези нейни твърдения не се подкрепят от каквито и да било други доказателства. Още повече, че и св. Е.Д. е заинтересовано от изхода на делото лице предвид това, че същата живее на семейни начала с тъжителя.   

Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя и от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, с нужните знания и опит в съответната област. Както в заключението, така и в разпита му в хода на съдебното следствие вещото лице посочва, че установените травматични увреждания на пострадалия могат да бъдат причинени при удари с юмруци по главата и дясната длан, а така също и при падане, като кръвонасяданията могат да се получат от удари с юмруци и от ритници. Що се отнася до контузията на гръдния кош, ** Б. посочва, че това увреждане може да се получи и от падане, и от нанесени удари в тази област.

Съдът приема, че контузията на гръдния кош и охлузването на дясната ръка са причинени в резултат на падането на тъжителя на земята. За да стигне до този си извод взема предвид доказателствата по делото, от които се установява, че пострадалият е бил ударен от подс. С. веднъж с юмрук в областта на главата, отзад, в резултат на което паднал по гръб на земята, върху купчина от пясък и кал, след което подсъдимият продължил да му нанася удари с юмруци и ритници по главата и тялото, докато двамата са били лице в лице. Т.е. не се събраха доказателства за нанесени от подсъдимия на тъжителя удари в областта на гръдния кош и гръбната повърхност на дясната длан, поради което следва да се приеме, че същите са в резултат от падането на пострадалия на земята, какъвто механизъм на причиняването им се посочва като възможен от вещото лице.

От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните писмени доказателства: съдебномедицинско удостоверение № 557/2018г. /л.2/, справка за съдимост /л.15/, лист за преглед на пациент № 044080/26.05.2018г. /л.32/, допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение № 44080 амб. № 1342 от 26.05.2018г. /л.33/, извадка от медицински документ /л.34/, писмо рег. 0 105850-358/29.08.2018г. от Началник РЦ – 112 Кърджали /л.39/, писмо рег. № 620700-8167/31.12.2018г. /л.81/, карта за извършен медицински преглед № 30412 /л.84/, карта за подс. С..

В подкрепа на фактическата обстановка е и приетият като веществено доказателства 1 бр. компактдиск, изпратен от Началника на РЦ – 112 Кърджали, съдържащ аудиозапис и 1 бр. снимка на електронен картон на приетото повикване от телефонен номер **.  

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.130 ал.2 от НК за това, че на 26.05.2018г. в с. Войводиново, обл. Пловдив е причинил на В.Е.К., ЕГН ********** лека телесна повреда – охлузване в лявата теменна област, охлузване по гръбната повърхност на дясната длан и контузия на гръдния кош, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.

От обективна страна с действията си подс. К. е реализирал обективните признаци от състава на посоченото престъпление, тъй като на посочените в тъжбата дата и място в резултат на нанесения от него удар в лявата теменна област на тъжителя К. е било причинено охлузване с размери 281,5 см., покрито с кафеникава коричка над нивото на околната кожа. В резултат на падането, вследствие на нанесения му удар в областта на главата, по гръбната повърхност на дясната длан на тъжителя е било причинено охлузване с размери 2,5/2 см., покрито с кафеникава коричка над нивото на околната кожа, както и контузия на гръдния кош. Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза тези травматични увреждания поотделно и по съвкупност са причинили на тъжителя болка и страдание без разстройство на здравето.

 От доказателствата по делото, както и от заключението на изготвената експертиза, се установява, че при нанесения му от подс. С. побой на тъжителя К. освен посочените травматични увреждания, са му били причинени и още охлузване в челната област срединно и вляво, кръвонасядане в лявата челна област над външна трета на лявата вежда, кръвонасядане в лявата слепоочна и скулова област, кръвонасядане по долния клепач на лявото око с охлузване и кръвонасядане на конюнктивата, покриваща лявата очна ябълка. Доколкото обаче с подадената тъжба е повдигнато обвинение срещу подс. С. само за причинените на пострадалия в резултат на нанесените му удари в тила и теменната област, респ. в резултат на падането на земята, травматични увреждания, подсъдимият следва да бъде признат за невинен и на основание чл.304 от НПК оправдан за това да е причинил на тъжителя К. и останалите, установени от заключението на експертизата травматични увреждания в областта на главата. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно направените от вещото лице в неговия разпит в хода на съдебното следствие уточнения, за причиняването на посочените в заключението увреждания са необходимо най-малко шест удара: в теменната област вляво, по челото срединно и вляво, в лявата челна област и външна трета на лявата вежда, в лявата слепоочна област, в лявото око и на гръбната повърхност на дясната длан. Наред с горното вещото лице посочва, че в тилната област няма установени увреждания. Ето защо и доколкото останалите увреждания, с изключение на това в теменната област, не могат да бъдат причинени с удар в тази област, а увреждания в тилната област не са установени, и с оглед липсата на повдигнато обвинение срещу подсъдимия за други нанесени от него на пострадалия удари, следва той да бъде признат за невинен и оправдан в посочения по-горе смисъл.    

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Не може да се приеме, че извършеното от подс. С. деяние е при неизбежна отбрана, поради което и направеното в тази връзка възражение от неговия защитник е неоснователно. За да е налице хипотезата на чл.12 ал.1 от НК следва да имаме непосредствено противоправно нападение, каквото не се установява да е имало от страна тъжителя по отношение на подсъдимия. Тъкмо обратното, установява се от доказателствата по делото, че подс. С. е нападнал тъжителя, докато последният е минавал покрай него.

За извършеното от подс. С. престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. От приложената към делото справка за съдимост се установява, че подс. С. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Наред с горното от деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът счита, че подс. С. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото. Като смекчаващи обстоятелства се отчитат чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимия. Като отегчаващо обстоятелство се отчита това, че на тъжителя са били причинени и други травматични увреждания, освен тези, за които същият е признат за виновен. Съдът намира, че на подс. С. следва да бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., който се явява справедлив и съобразен с имотното му състояние.

Както бе посочено в началото за съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от тъжителя К. срещу подс. С. граждански иск за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от инкриминираното деяние. Гражданският иск се явява доказан по основание, тъй като в следствие на действията на подс. С. на тъжителя К. са причинени травматични увреждания, довели до болка и страдание без разстройство на здравето. Претърпените вредни последици от неимуществен характер се установяват от събраните по делото доказателства. Съдът намира, че гражданският иск следва да бъде уважен в размер на 600 лв., който се явява справедлив и ще репарира неимуществените вредни последици за пострадалия. За разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв., гражданският иск следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като над 600 лв. претенцията се явява завишена.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. С. следва да бъде осъден да заплати на тъжителя и граждански ищец К. сумата от 116 лв., представляваща направени по делото разноски.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. С. следва да бъде осъден да заплати в полза на ВСС по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 40 лв., представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                       

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.