НЧХД 2345/2018 - Мотиви - 04-10-2019

Мотиви по Наказателно дело 2345/2018г.

МОТИВИ към Присъда № 221/11.09.2019г. по НЧХД № 2345/2018г. по описа на ПРС - ХХІІІн.с.

 

   С тъжба от 13.04.2018г. З.Т. *** е повдигнал обвинение срещу Д.А.М. ЕГН ********** *** за това, че на 03.04.2018г. в гр. Пловдив, е казала нещо унизително за честта и достойнството на З.Т.Т. ЕГН ********** в негово присъствие -престъпление по чл. 146 ал.1 от НК.

   Тъжителят поддържа така повдигнатото обвинение, като моли съда да наложи на подсъдимия наказания, отговарящи на целите по чл.36 от НК.

   Подсъдимият Д.А.М. не се признава за виновна и дава обяснения по случая. Упълномощеният от същата защитник – адв. Б., моли доверителката му да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение.

 

    На основание чл.84 от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен срещу подс. М. от тъжителя Т. за сумата от 5000 лева, като обезщетение за причинените на последния неимуществени вреди, от престъплението вменено във вина на подсъдимата.

     Т. е конституиран като граждански ищец по делото, като повереникът му – адв. И., изцяло поддържа така заявената претенция и моли същата да бъде уважена в пълен размер.

  

   Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 

   Подсъдимият Д.А.М. е родена на ***г***, живуща ***, б, българска гражданка, неомъжена, работеща, неосъждана, с ЕГН **********.

   Частният тъжител и подсъдимата се познавали, тъй като Т. бил един от основателите на местна структура на ПП ГЕРБ в район „Южен“ на гр. Пловдив, а от своя страна подс. М. работела като секретар на същата организация. Макар да бил вече редови член, тъжителят силно се интересувал от подробности около предстоящото отчетно-изборно събрание, което следвало да се проведе в началото на месец април 2018г. и по този повод често контактувал с М.. Освен това вечерта на 29.03.2018г. приятелско семейство на тъжителя – свидетелите Н, му се оплакали от проблем в организацията. Свидетелката А.Н. споделила на Т., че на същия ден отишла да заплати членския внос в партията за нея и съпругът й, но подс. М. отказала да приеме вноската за свид. Н., като заявила, че е издадена заповед, съгласно която всеки член следва да заплаща лично вноските си. След като изслушал сем. Н., тъжителят позвънил на ползвания от подсъдимата служебен мобилен телефон и я попитал защо е отказала да вземе членския внос за Н.. На това М. му отговорила да не й звъни късно вечер и когато е пиян.

    На 03.04.2018г. в хотел „Интелкооп“ в гр. Пловдив било проведено плануваното отчетно-изборно събрание на местната структура на ПП ГЕРБ, на което присъствали около 100 души. По време на събранието от време на време възниквало напрежение, тъй като свид. П К. се опитвала да оспорва процедурни въпроси. Председателстващ събранието бил свидетелят Г В, а до него на катедрата била седнала и подс. М.. В края на събранието тъжителят Т. поискал думата и изказал поздрави към новоизбраното ръководство на организацията, като освен това заявил, че счита за редно членовете на партията да бъдат уведомявани по-рано за датата и часа на предстоящо събрание, а не едва пет дни преди това. Свид. В. прочел от намиращият се пред него Устав, че задължението за уведомяване на членовете следва да бъде изпълнено именно в петдневен срок, а не по-рано. При това подсъдимата, чието задължение било да уведомява желаещите за предстоящи събрания, взела думата и заявила: „Господин Т. кой Ви дава правото да ми се обаждате в късните часове в нетрезво състояние?“. На това голяма част от присъстващите реагирали със смях и започнали да напускат залата.

   От думите на подсъдимата частният тъжител се почувствал обиден, засрамен и разтревожен, което наложило да поднови посещенията си при психиатър и да увеличи предписаната му доза успокоителни лекарства.

   В хода на съдебното производство са назначени и приети съдебно психиатрична експертиза на частния тъжител и допълнителна такава. Съгласно техните заключения след случилото се на инкриминираната дата 03.04.2018г. здравословното състояние на тъжителя се е влошило-установено е паническо разстройство, което е възможно да е предизвикано от поведението на подсъдимата М.. При друго травмиращо събитие през 2010г. е установено същото състояние, което е лекувано и е преминало напълно. След горепосоченото събитие от 03.04.2018г. е установено, че Т. е вътрешно напрегнат, тревожен, с нарушение на съня, апетита, чести панически атаки и с обилна невровегетативна симптоматика. Описаните симптоми при адекватно лечение преминават за период 6-12 месеца. Според вещото лице Т. е преживял събитието като травмиращо-почувствал се е публично унизен, което на база на неговите лични особености-чувствителност, перфекционизъм, честолюбие, амбициозност, е предизвикало изразен дистрес и отключване на симптомите на паническо разстройство. Не са съобщени и представени данни за заболяване преди месец април 2018г., а непосредствено след обсъжданото събитие е налице описание на посочената висока тревожност и панически кризи, които са установени от лекар и е започнато лечение. Според експерта симптомите на това страдание са твърде неприятни, мъчителни за пациента. Не на последно място вещото лице отбелязва, че от писмените доказателства по делото и проведеното интервю е констатирал, че за лечение на тъжителя е използвано както антидепресивно лечение, така и психотерапия, като е постигнато подобрение в степен страданието да не затруднява функционирането на лицето. Освен това не е констатирана алкохолна злоупотреба. В съдебно заседание вещото лице изцяло поддържа представените заключения, като допълва, че макар да не е запазена друга медицинска документация на тъжителя, освен представената етапна епикриза, то последната не поражда съмнение в своята достоверност. Добавя, че паническото разстройство не е психично заболяване и може да бъде породено от най-различни травмиращи преживявания.

 

   Гореописаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин на първо място отчасти от обясненията на подсъдимата Д.А.М., в които същата на практика не отрича извършеното, но твърди, че не е била груба и е изразила личното си мнение. Възприетото от съда се подкрепя изцяло и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели П.Ц.К., Н.Л.Н., А.К.Н., Д. Н Т, Г А Ю и частично от тези на свидетелите Г Н В., А К И и Т Г З, както и от приобщените по делото писмени доказателства- етапна епикриза, заключения на съдебно-психиатрична експертиза и допълнителна такава, Решение № 99-00-ГИК-027/21.03.2018г., Заповед и характеристики на името на подсъдимата, свидетелство за съдимост.

   Съдът като цяло кредитира обясненията на подс. М. и свидетелите В., И и З и напълно възприема показанията на горепосочените свидетели К., Н., Н., Ю, Т, като счита посочените гласни доказателства за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в синхрон помежду си, отговарящи на приобщените по делото писмени доказателства. В така цитираните гласни доказателства се констатира почти пълно припокриване относно обстоятелствата, предхождащи, съпътстващи и непосредствено последвали самия инцидент.

   На практика в целия приобщен доказателствен материал, а и между страните по делото, не съществува спор или несъответствие върху голяма част от основните факти, подлежащи на доказване по делото и конкретните събития, протекли преди, по време и след деянието, вменено във вина на подсъдимата. Така безсъмнено се установиха датата и мястото, при които са се намирали на едно и също място тъжителя и подсъдимия, както и поводът за това – отчетно изборно събрание на местна структура на ПП ГЕРБ в район „Южен“ на гр. Пловдив. Освен това категорично се доказа и обстоятелството, че подс. М. е била подразнена от забележката на тъжителя във връзка с уведомяването на членовете за дата и часа на събранията, тъй като пряко касаело нейните задължения, а в последствие се доказват и част от действията на подсъдимата и изречените от същата обидни думи по отношение на тъжителя.

      Относно конкретните изявления на подс. М. налице е известно разминаване в приобщените доказателства по делото относно конкретните изявления, касаещи тъжителя. Според настоящия състав по отношение на тях следва да бъдат възприети показанията на свидетелите К., Н., Н., Ю., Т., в чиито показания еднозначно са инкорпорирани изявленията на подсъдимата, под формата на реплика към З.Т.,  а именно: „Господин Т. кой Ви дава правото да ми се обаждате в късните часове в нетрезво състояние?“..

     Поради това и обясненията на подс. М. и показанията на свидетелите  В., И и З в горепосочените им части се възприемат от съда не като доказателство по делото, а като реализация на защитната позиция на подсъдимата по делото, депозирани изцяло в неин интерес и с цел да бъде тя поне отчасти оневинена по повдигнатото й обвинение.

      Въз основа на гореизложените гласни доказателства следва безспорният извод, че събитията на инкриминираната дата са се развили именно по описания в настоящите мотиви начин. В тази връзка както тъжителя в частната тъжба, така и разпитаните свидетели и писмени доказателства еднопосочно установяват обстоятелствата относно разменените реплики между тъжителя и подсъдимата. На следващо място посочените доказателства описват безпротиворечиво обстановката, свързана с изречените от страна на М. спрямо Т. думи.

     Що се отнася до обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите  В., И и З. относно това, какво точно е казала подсъдимата, съдът счита същите за необективни, заинтересовани, в противоречие с останалите гласни доказателства по делото, изхождащи от очевидци на събитията. Всъщност всички посочени лица не отричат обвинението на подсъдимата към тъжителя, че й се е обаждал в нетрезво състояние, но описват, че това е стореното в учтива форма. Така посоченото твърдение се явява напълно изолирано и противоречащо на останалите гласни доказателства. В това отношение свидетелите К., Н., Н., Ю., Т. са категорични, че подсъдимата се е намесила именно изричайки горепосочените изрази. Освен това същите свидетели подробно описват реакцията както на самия Т., така и на преобладаващата част от присъствалите на събранието други лица, които реагирали подигравателно.

       Настоящият състав напълно възприема и кредитира изцяло заключенията на съдебно-психиатричната и допълнителна такава експертизи, които намира за обективни, всестранни, незаинтересовани, компетентно изготвени, с необходимите професионални знания и опит и в съответствие с материалите по делото.

 

       С оглед на горното съставът счита, че на инкриминираните дата и място подс. М. е казала нещо унизително за честта и достойнството на З.Т.Т. ЕГН ********** в негово присъствие.

  

   Във връзка с горното основен момент е факта доколко тези изявления на подсъдимия осъществяват от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина престъпление по чл.146 ал.1 от НК, тоест дали те представляват казване на нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител или разгласяване на позорно обстоятелство в негово присъствие. По отношение на тези факти по делото е необходимо да бъде изследвано съдържанието на употребените от подсъдимия думи и изрази, отговаря ли изложеното в него на твърденията в частната тъжба и накърняват ли те доброто име и чест на пострадалия. При внимателния прочит на вече обсъдените гласни доказателства по делото се установява, че безспорно на инкриминираните дата и място подсъдимата е изрекла спрямо тъжителя горецитираните изрази. В настоящите мотиви вече бяха изложени доводи в потвърждение мнението на съда за доказаност на деянието, които тук не следва да се преповтарят. На следващо място е необходимо да бъде преценен характера на употребените изрази и доколко същите характеризират в негативна светлина пострадалия. В конкретния случай съдът намира, че са налице всички обективни признаци на деянието. В тази връзка безспорно, бидейки на отчетно – изборно събрание, в присъствието на много други хора, освен разпитаните по делото свидетели, тъжителят е бил изцяло в състояние да формира чувство за лична чест и достойнство. По същество наричайки тъжителя с цитираните думи, подсъдимата е изразила своята отрицателна оценка и мнение за личното достойнство и човешки качества на обидения. Освен това изреченото от нея притежава и унизителен характер, преценено въз основа на общоприетите морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане честта и достойнството на всекиго. В този смисъл личната оценка на М. за Т. в случая са без значение, тъй като изричайки гореописаното, същата е употребила категорично обидни и унизителни изрази, тъй като от гледна точка на цялото общество те следва да се използват спрямо недостойни хора, заслужаващи отрицателно оценка от цялото общество и всички негови членове.

    В конкретния казус съдът намира, че макар по делото да не повдигнато обвинение и относно квалифициращия признак на деянието, по чл.148 ал.1 т.1 от НК, а именно обидата да е нанесена публично, то същият е налице и рефлектира пряко върху тежестта на извършеното. За наличието на този признак е необходимо обидата да е нанесена в присъствието на много хора, извън пострадалия, като не е задължително това да е сторено на публично място. Достатъчно е обидните думи и квалификации да са възприети и от други лица, извън пострадалия и това да се съзнава от дееца. Настоящият случай е именно такъв – подс. М. е заявила, че Т. й се обажда в нетрезво състояние на обществено място – в хотел „Интелкооп“ в гр. Пловдив на отчетно-изборно събрание на местната структура на ПП ГЕРБ и в присъствието на още много лица, намиращи се там – около сто души. Всичко това характеризира извършеното като деяние с по-висока степен на обществена опасност от други престъпление от същия вид, доколкото нанесената обида е станала достояние на значителен брой други лица, които, освен това, реагирали подигравателно.

 

     Предвид всичко гореизложено съдът намира, че с действията си подсъдимият Д.М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпления по чл.146 ал.1 от НК, тъй като на 03.04.2018г. в гр. Пловдив, е казала нещо унизително за честта и достойнството на З.Т.Т. ЕГН ********** в негово присъствие.

     От субективна страна деянията са реализирани от страна на подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. М. директно е съзнавала противоправния характер на извършеното - отправените обидни квалификации спрямо тъжителя, като непосредствено е искала настъпването на противоправните последици на поведението си. В този смисъл подсъдимата съзнателно, макар в яда си от поставеният от тъжителя въпрос относно уведомяване за датата и часа на събранието, умишлено е заявила всички гореописани реплики, с цел да унижи тъжителя пред останалите присъстващи на събитието.

     Във връзка с гореизложеното съдът намира за неоснователни възраженията, наведени от страна на защитата. Както вече беше посочено, ограничението между свободата на словото и реализирането на престъпление по чл.146 и следващите от НК представлява именно това, че казаното от дееца се преценява от гледна точка на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане честта и достойнството на всекиго. При това личните възгледи на лицето, спрямо което се отправя клеветата също са без значение за оценката относно характера на казаното или извършеното. Още повече, че по никакъв начин не се доказа твърдението на подсъдимата и защитата, че М. се е почувствала застрашена от поведението на тъжителя, още по-малко има данни той да се е държал по подобен начин на проведеното събрание. Не може да се приеме и че е налице реализирана реторсия от страна на Т.. Макар наистина свидетелите В. и И. да твърдят, че след казаното от М., Т. й отвърнал, че тя е никоя и й размахал пръст, то тези действия по никакъв начин не представляват фактически състав на чл.146 от НК. Още повече, че по делото е налице разминаване в твърденията на посочените свидетели относно точните думи, употребени от тъжителя към подсъдимата, като свид. В. единствено твърди, че тъжителят е казал, че е повече от подсъдимата, а само свид. И. заявява, че той е казал, че М. е никоя. Така или иначе, по мнение на съда, никой от тези изрази не представлява отправяне на обида, доколкото те не представляват казване на нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител или разгласяване на позорно обстоятелство в негово присъствие. Освен това изреченото от тъжителя, било според свид. В. или според свид. И., не притежава и унизителен характер, преценено въз основа на общоприетите морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане честта и достойнството на всекиго. В този смисъл казаното наистина е личната оценка на Т. за М. и не представлява употреба на обидни и унизителни изрази, които от гледна точка на цялото общество да се използват спрямо недостойни хора, заслужаващи отрицателно оценка от цялото общество и всички негови членове.

     На следващо място налице е пряка причинно-следствена връзка между извършеното от подсъдимата престъпление и констатираното влошено психическо състояние на тъжителя непосредствено след това. В този смисъл са категоричните заключения на двете съдебно-психиатрични експертизи, приети и неоспорени от страните, на които съдът изцяло се доверява. Изготвилото ги вещо лице, въз основа на богатия си професионален опит е дало категоричното заключение, че установеното паническо разстройство се дължи именно на травмиращото събитие на събранието от 03.04.2018г. Точно последното, а и вземайки предвид личностовите особености на тъжителя - чувствителност, перфекционизъм, честолюбие, амбициозност, е предизвикало изразен дистрес и отключване на симптомите на паническо разстройство.

    

     За извършеното от подсъдимия Д.А.М. престъпление по чл. 146 ал.1 НК, се предвижда наказание “глоба” от 1 000лв. до 3 000лв. и обществено порицание. Видно от приложеното свидетелство за съдимост същата не е осъждана за престъпление, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НК, и от деянието й няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че Д.А.М. следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като й се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото –оказаното съдействие при разследването, ниската степен на обществена опасност на дееца, отсъствието на каквито и да било противоправни прояви до момента, сравнително младата й възраст. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват. С оглед на така изложеното, както и предвид имотно и семейно състояние на подсъдимия, най-справедливо е на Д.А.М. да се определи и наложи наказание “глоба” в размер на минимално предвидения, а именно – ХИЛЯДА ЛЕВА.

 

     По гражданския иск:

     Що се касае до предявения от пострадалия З.Т. граждански иск за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.146 ал.1 от НК в размер на 5 000лв., настоящата инстанция намира, че същият се явява доказан по основание предвид признаването на подсъдимия М. за виновна в реализирането на описаното по-горе деяние по отношение именно на пострадалия Т.. Що се касае до размера, в който същият следва да бъде уважен, то на първо място следва да се отчете характер на претенцията-репариране на причинените на тъжителя болки и страдания от емоционално естество, както и дискомфорта в резултат на изречената обида. С оглед характера на противоправното посегателство – престъпление против личната чест и достойнство, както и отчитайки факта на необходимия период на възстановяване от същите, то се налага извода, че пострадалият е преживял средни по характер и продължителност страдания във връзка с действията на подсъдимия по накърняване на доброто му име в обществото, изразяващи се в чувство за дискомфорт и срам от казаното по отношение на него, че се обажда късно вечер в нетрезво състояние. Още повече, видно от показанията на свидетелите Н., Ю., Т., К., а и от заключенията на съдебно-психиатричните експертизи, тъжителят е изпитал силно неудобство, унижение и срам от изреченото и то без да е дал за това какъвто и да е повод, като дори е отключил паническо разстройство. Предвид всичко изложено и настоящият състав намира, че в конкретния случай справедливият размер за репариране на преживените от гражданския ищец и частен тъжител болки и страдания от престъплението по чл. 146 ал.1 от НК се явява сумата от 1 000лв. Поради това и подсъдимият Д.А.М. следва да бъде осъдена да заплати на З.Т.Т. сумата от 1 000лв., като обезщетение за причинените на последния неимуществени вреди от деянието по чл. 146 ал.1 от НК. В останалата му част предявеният от пострадалата против подсъдимия граждански иск за разликата над горепосочената сума от 1 000лв. до пълния му претендиран размер от 5 000лв. следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като НЕДОКАЗАН.

     По делото няма приложени веществени доказателства.

 

    Предвид признаването на подсъдимия за виновна по повдигнатото й обвинение по чл.146 ал.1 от НК, то на основание чл.189 ал.1 от НПК следва Д.А.М. да бъде ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител З.Т.Т. сумата от 724лв., представляваща направените от последния разноски по делото. Освен това подсъдимата следва ДА ЗАЛАТИ по сметка на ПРС сумата от 40лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

   

    По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

вярно, секретар Н.Т.