НЧХД 3206/2017 - Мотиви - 30-07-2019

Мотиви по Наказателно дело 3206/2017г.

                                МОТИВИ

                                                    по

НЧХД № 3206/2017 г. по описа на ПРС – VІІ н.с.

 

Тъжителят К.С.П., ЕГН ********** *** е повдигнал обвинение срещу А.Р.Р., ЕГН **********, ***, български гражданин, живущ ***, за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, като го обвинява в това, че на 27.11.2016 г. в гр. Пловдив, около 17,00 часа на входната врата на жилищен блок на ул.“**** е причинил на К.С.П., ЕГН ********** разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана на лява вежда, разкъсно-контузна рана по долния клепач на лявото око,  кръвонасядане  и оток по клепачите на лявото око /долен и горен/.

   Ведно с депозираната частна тъжба за съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от тъжителя К.С.П. срещу подсъдимия А.Р.Р. граждански иск за сумата от 5 000 лева, от които 2 000 лв. за разкъсно контузна рана по лявата вежда, 2 000 лв. за разкъсно контузна рана по долния клепач на лявото око, 1 000 лв. за оток и кръвонасядане по горния и долния клепач на ляво око, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки, страдания и неудобства/ от извършеното престъпление. Същият е конституиран по делото в качеството на граждански ищец.

В съдебно заседание адв. Е. - повереник на частния тъжител, поддържа повдигнатото обвинение с описаната фактическа обстановка в тъжбата. Счита, че причиняването на вредите, авторството и квалификацията на телесните повреди са изяснени от показанията на свидетелите, от приложената съдебномедицинска документация и по - точно съдебномедицинско удостоверение, от преписката, която е образувана на Първо РУ на МВР - Пловдив и от заключението на съдебномедицинската експертиза, която потвърждава наличието на телесни повреди извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

 

 

Моли съда да определи наказание, което в най - голяма степен ще съответства за поправянето на подсъдимия, както и моли съда да уважи в пълен размер предявения граждански иск за причинени болки и страдания в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението – 27.11.16г. и направените по делото разноски.

Адвокат К.Д. – защитник на подсъдимия А.Р.Р., моли съда подзащитният му да бъде оправдан. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които са установили по категоричен начин, че изнесените обстоятелства като фактическата обстановка не отговарят действително на това, което се е случило.

Оспорва истинността на изнесените факти в показанията на свидетелите Т., И. и Д. и твърди, че деянието, извършено от клиента му, не е обществено опасно и представлява една неизбежна отбрана и като такова не съставлява престъпление, тъй като липсва единия от задължителните елементи на престъплението, визиран в чл.9, ал.1 от НК и именно поради тази причина, защото извършеното не е престъпно, моли съда да го оправдае и признае за невиновен изцяло.

         Подсъдимият А.Р. се явява лично в съдебно заседание. Моли съда да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Пострадалият К.С.П. живеел на семейни начала  с К. Г. К. повече от девет години. От връзката имали две родени деца – С. К. П., ЕГН ********** и Г. К. П., ЕГН **********. Разделили се в началото на месец юни 2016г. и К. К. се омъжила за А.Р.. Децата останали да живеят при майка си.

На 27.11.2016г. пострадалият имал среща с приятели на барбекю в една от беседките в непосредствена близост до жилищния блок на ул.“****, в който в апартамент № *** на *** етаж живеели К. и Р..  Беседките били две – едната била по-близо до блока, в който живеели К. и Р., а другата по-близо до другия съседен блок, но и двете беседки били близо една до друга и до всеки един от блоковете. Пострадалият бил с приятелите си Б.И. и В.Д. на втората беседка, която била на 20-30 метра от входа на блока на К. и Р.

Към 17,00 часа пострадалият П. видял К. К., дъщеря му С. и подсъдимия А.Р. да вървят към входа на блока. Станал от беседката и тръгнал към тях, за да види детето си. След него станал свидетелят В.Д., който от преди знаел, че на пострадалия не му давали да си види детето С. П. Пристигайки пред входната врата, последната вече се била затворила и той започнал да тропа по нея, обиждайки подсъдимия с думите „Мишка, мишка“. Р. отворил вратата и застанал на касата, с което препятствал П. да влезе навътре. В това време от площадката на асансьора към тях се приближила К. Р., която приканвала пострадалия да отстъпи назад. В желанието си да влезе навътре към площадката на асансьора, където била неговата дъщеря, П. се опитал да избута Р. и К. Р., в отговор на което подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в лицето в областта на лявото око, при което той паднал назад по гръб на земята. На помощ на пострадалия се притекли очевидците Д. и Т.. Впоследствие П. заедно със своя баща посетил лечебно заведение.        

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена отчасти от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Р.Т., В.Д., Б.И. и отчасти от показанията на свидетелите К. Р. и С. П., дадени в хода на съдебното следствие, както и от останалите приети и приложени по делото писмени доказателства.

В хода на делото е назначена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л.135-141 от съдебното следствие/, според заключението на която на К.С.П. са били причинени разкъсно – контузна рана на лява вежда, разкъсно-контузна рана по долния клепач на лявото око, кръвонасядане  и оток по клепачите на лявото око /долен и горен/.

Описаните травматични увреждания са били причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет, като отговорят  по начин и време да си били получени така, както е съобщено в материалите по делото, а именно при нанесен силен юмручен удар в областта на лявата вежда и клепачите на лявото око на пострадалия П., като медико-биологични признаци на телесни повреди, описаните две разкъсно- контузни рани, поотделно и в съвкупност са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като са причинили болка и страдание без разстройство на здравето. 

 Според вещото лице Ш. болките и страданията, причинени от такъв вид травма са временни. Те са по-силни в началните моменти, в  острия стадий на травмата – първите дни и постепенно отзвучават с напредването на оздравителния процес, като типично за подобни травматични увреждания е отшумяването им за две – три седмици.

Съдът приема заключението на вещото лице като компетентно, изготвено с необходимите знания и опит и неоспорено от страните.

         Съдът възприема и кредитира показанията на свидетелите Р.Т., В.Д. и Б.И., които цени като достоверни, логични и последователни, кореспондиращи помежду си и с направените изводи от вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза.

         Първите двама Т. и Д. са били преки очевидци на деянието и са го възприели от непосредствена близост. Последният от тях - Б.И., е възприел пострадалия непосредствено след извършване на деянието.          

         Съдът възприема и кредитира отчасти показанията на свидетелките К. Р. и С. П. като заинтересовани, опосредени и отчасти кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.

По отношение свидетелката К. Р., същата бивша съпруга на пострадалия и настояща на подсъдимия, естествена е нейната заинтересованост от изхода на настоящото наказателно производство, касателно А.Р.. На следващо място е налице личен мотив – недобрите й отношения с бившия й съпруг.

По отношение свидетелката С. П., съдът кредитира отчасти нейните показания отново поради заинтересованост. Същата е на 11 години, живее в домакинството на подсъдимия, който се грижи за нея, макар в случая пострадал да е нейния биологичен баща.

Ето защо съдът възприема само отчасти показанията на тези двама свидетели, които с показанията си поддържат единствено защитната теза на подсъдимия, но не и останалите по делото събрани писмени и гласни доказателства. 

 

Съдът не възприема направените възражения на адвокат Д., че показанията на свидетелите Т. и Д. са недостоверни и не следва да бъдат кредитирани от състава на съда по следните съображения:

Свидетелката Т. няма данни да е заинтересована от изхода на настоящото производство. Показанията й достоверни, логични и последователни. Съдът не изразява съгласие за наличие на съществени противоречия между нейните показания и тези на свидетеля Д.. Следва да се отбележи, че същата заявява, че има недобро зрение, но е възприела инцидента от не повече от 4-5 метра. Нормално е вниманието й да е било привлечено от случващото се пред входната врата между Р. и П., от колкото от това дали е имало някой друг в близост до инцидента. Следва да се отбележи, че по обясненията й, тя се е намирала на повече от 10 метра от предполагаемото място, на което се е намирал свидетелят Д. и в тази част на деня, на границата между деня и нощта, е нормално да не забележи присъствието на други очевидци.

 По отношение на направените възражения за налични противоречия и с обясненията, дадени в хода на предварителната проверка в Първо РУ на МВР – Пловдив от самия Д., съдът отново не ги възприема. В същите свидетелят Д. обяснява как се е притекъл на помощ на падналия на земята П., след като е чул вик за помощ, като не уточнява дали през цялото време е стоял на беседката, нито пък разяснява къде точно се е намирал по време на инцидента – на какво разстояние. Типично за саморъчните обяснения, същите са кратки, ясни и схематични.

Съдът не възприема и не кредитира възраженията на адв. Д., че деянието на Р. представлява класически случай на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК. Не се доказа категорично и безпротиворечиво П. да е извършил нападение с нужния интензитет спрямо Р. и Р., за да може подсъдимият да му отговори със силен удар в областта на лицето.

В случая причинените вреди на нападателя съвсем не са в рамките на необходимите предели. По делото няма данни с действията си П. да е целял или да е нанесъл вреди, както върху подсъдимия, така и на неговата бивша съпруга. Тези данни се сочат единствено и само в защитната позиция на Р. и се подкрепят от заинтересованите от изхода на делото свидетели  К. Р. и С. П..        

 

Ето защо, съдът не възприема и не кредитира възраженията на адв. Д. – защитник на подсъдимия Р..

При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна с деянието си подсъдимият А.Р.Р. е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, за това, че на 27.11.2016 г. в гр. Пловдив, около 17,00 часа, на входната врата на жилищен блок на ул.**** причинил на К.С.П., ЕГН ********** разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана към вътрешния слой на лява вежда, разкъсно – контузна рана по долния клепач на лявото око, кръвонасядане и оток по клепачите на лявото око /долен и горен/.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия  при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е настъпването на обществено-опасните му последици и е желаел настъпването им.

При така посочената правна квалификация съдът намира, че по отношение на подсъдимия Р. са налице всички кумулативни предпоставки предвидени в разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност, а именно: за извършеното от него деяние Наказателния кодекс се предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация. Подсъдимият до настоящия момент не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност чрез приложението на този институт, както и от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.

Ето защо съдът счита, че подсъдимият Р. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива съдът приема чистото съдебно минало, трудовата ангажираност и добрите характеристични данни. Отегчаващи отговорността обстоятелства няма.

        След съвкупна преценка на тези обстоятелства съдът намира, че така определеното административно наказание в конкретния случай, се явява справедливо в най-добра степен ще изпълни целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК, както и да превъзпита дееца в дух на спазване на законите в Република България.

Предявеният от тъжителя граждански иск за причинените му от престъплението неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. , от които 2 000 лв. за разкъсно контузна рана по лявата вежда, 2 000 лв. за разкъсно контузна рана по долния клепач на лявото око, 1 000 лв. за оток и кръвонасядане по горния и долния клепач на ляво око е доказан по основание и по размер. Основанието на предявения граждански иск е виновно извършено деяние от подсъдимия и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение. Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление, пострадалият К.П. е претърпял неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, които са непосредствена и пряка последица от деянието.

         Подсъдимият А.Р.Р. следва да заплати на тъжителя К.П. сумата от 500/петстотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по водене на делото.

Подсъдимият А.Р.Р. следва да заплати направените по делото разноски за съдебномедицинска експертиза в размер на 218/двеста и осемнадесет/лева, в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив.

Подсъдимият А.Р.Р. следва да заплати в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 200 /двеста/ лева. 

            Предвид изложените съображения съдът постанови присъдата си.

        

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

        

Вярно с оригинала!

МГ