НЧХД 1672/2017 - Мотиви - 08-08-2018

Мотиви по Наказателно дело 1672/2017г.

МОТИВИ

към Присъда по НЧХД № 1672/2017 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

Тъжителката И.М.Ч. е повдигнала пред Районен съд Пловдив обвинение срещу подсъдимата В.А.Б. за престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.147 ал.1 от НК за това, че на 27.09.2016 г. в гр. Пловдив в качеството й на длъжностно лице – Завеждащ административна служба в ОУ „Д.Т.“ гр. Пловдив, по повод изпълнение на службата й, е наклеветила И.М.Ч. с ЕГН ********** в качеството й на длъжностно лице – Д. на ОУ „Д.Т.“ гр. Пловдив, при изпълнение на службата й, като е разгласила в сигнал с копие до Окръжна прокуратура гр. Пловдив позорни обстоятелства за другиго – за И.М.Ч.. Разгласените позорни обстоятелства според тъжителката в изложението й в тъжбата се състоят в изложените в сигнала твърдения - „Може би политическият чадър, който й е разперил приятелят й г-н Н.Х., д. от РБ, й дава сигурност за недосегаемост и да не зачита закони и нормативни документи.“, „Работя в сферата на образованието като ЗАС от 01.09.1987 г. до момента, а в ОУ „Д.Т.” от 11.02.2008 г. и за първи път виждам работодател, който смята училището и неговия бюджет за негова собственост.“ и „Откакто г-жа Ч. работи в училището, съм свидетел на редица нейни действия, които са в противоречие със закона и добрите нрави. В началото считах, че е въпрос на незнание и липса на опитност, но с времето се убеждавам, че това е преднамерено поведение на човек, който счита, че е над закона, че е недосегаем.”.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявен от гражданския ищец И.М.Ч. против подсъдимата В.А.Б. граждански иск за сумата от 20000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от престъплението, за което подсъдимата е предадена на съд, ведно с претендирана законна лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието, а именно 27.09.2016 г., до окончателното й изплащане.

         Тъжителката и граждански ищец Ч. не се явява в съдебно заседание. Упълномощеният й процесуален представител адв. Н. счита повдигнатото с тъжбата обвинение за доказано, изразява становище, че са налице основания за приложение на чл.78А от НК, като се прави искане за налагане на административно наказание глоба на подсъдимата в минимален размер. Твърди се доказаност на гражданския иск по основание, а относно размерът му – предоставя се на преценката на съда. Моли се присъждането на направените разноски.

         Защитникът на подсъдимата адв. Т. излага доводи за несъставомерност на стореното от подзащитната й чрез сторените в сигнала изрази като състав на престъпление клевета. Акцентира се на липсата на субективен елемент за осъществяване на престъпление, за което Б. е подсъдима, както и се излагат аргументи за истинност на изложените в сигнала факти. Моли се съда да оправдае подсъдимата и да отхвърли като неоснователен гражданския иск.

         Подсъдимата В.А.Б. се явява в съдебно заседание, не се признава за виновна, дава обяснения. Не отрича авторството на изготвения и разпратен сигнал, както и изложеното в него, но отрича наличие на умисъл от злепоставяне на тъжителката. Иска да бъде оневинена.

         Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимата В.А.Б. е родена на *** ***, живуща ***, б., българска гражданка, омъжена, неосъждана, със средно образование, неработеща, с ЕГН **********.

От м. април 2008 г. /трудов договор № 27.01.04.2008 г./ подсъдимата В.А.Б. започнала работа в ОУ „Д.Т.” гр. Пловдив на длъжността „з. а. с.”. Част от основните трудови задължения, характеризиращи заеманата от Б. длъжност „з.а.с.“според утвърдената и връчена й длъжностна характеристика бил да подпомага дейността на Д.а на училището, да приема, съхранява и предава парични средства, да предава и получава оформени документи, парични средства и ценни книжа в обслужващите финансови институции, да съхранява стоково – материалните ценности съобразно техните свойства, да води и съхранява административната документация на училището и др. п., всички все за постигане целта на длъжността – да отговаря на потребностите от правилната организация и осъществяване на дейностите по административното обслужване, снабдяването, съхраняването, стопанисването и използването на стоков – материалните ценности, инвентар, съоръжения, оборудване и други.

В същото училище след спечелен конкурс през м. август 2018 г. /споразумение № ЧР-02-22/17.08.2015 г./ започнала работа на длъжност „Д.” тъжителката и граждански ищец И.М.Ч.. Заемащият длъжността „Д.” на общинско училище според утвърдената длъжностна характеристика /част от многото изброени задължения/ като орган на управление на училището организира, контролира и отговаря за цялостната му дейност, представлява институцията пред органи, организации и лица, разпределя, координира и контролира дейността на помощник – Д., у., в. и о. п., отговаря за качеството и резултатите от учебно – възпитателния процес, за опазването и обогатяването на материално – техническата база на училището, взема решения за сключване, изменение и прекратяване на трудови правоотношения като работодател в съответствие с Кодекса на труда, за законосъобразното и целесъобразно разходване на финансови средства.

През м. август 2016 г. след проведена работна среща в ОУ „Д.Т.“ гр. Пловдив било взето решение за съкращаване на щатната длъжност „з. а. с.”, заемана към онзи момент от подсъдимата Б.. На подсъдимата било предложено от Д. на училището Ч. обезщетение при прекратяване на трудовото й правоотношение с нея, но Б. не приела. Узнавайки за намерението за съкращаване на щата за заеманата длъжност „з.а.с.“и намеренията за прекратяване на трудовите й правоотношения заради това, В.Б. изготвила през м. септември сигнал, в който стъпвайки на служебното си качество, изброила в общо 30 точки действия и постъпки на тъжителката в качеството й на Д., смятани за нередни. Този писмен сигнал бил изпратен до множество държавни органи и институции – с копия до: Агенция за държавна финансова инспекция, до Д. на АДФИ, до Омбудсмана на Републиката ни, до Кмета на гр. Пловдив, до Окръжна прокуратура гр. Пловдив, до Министър – председателя на Република България, до Министъра на образованието и науката, до Началник РУО гр. Пловдив, до Председателя на Сметната палата, до ОКС на СБУ към КАНСБ, с настояване за проверка за установяване на твърдени за извършени административни и финансови нарушения от страна на И.М.Ч. в качеството й на Д. на ОУ „Д.Т.” гр. Пловдив.

В същия сигнал подсъдимата освен изброени случаи, които смятала за нередни, си позволила да твърди и факти и обстоятелства, имащи характер на клеветнически – като позорящи, като засягащи доброто име и личността на Ч., създавайки отрицателна оценка на моралните и етични ценности и професионални компетентности. Такива били – разперен над нея политически чадър от д., сигурност за недосегаемост, за незачитане на законите и поставянето над закона, за безконтролност към бюджетните средства. Тези й позорящи тъжителката твърдения подсъдимата Б. изложила в изготвения сигнал чрез изразите: „Може би политическият чадър, който й е разперил приятелят й г-н Н.Х., д. от РБ, й дава сигурност за недосегаемост и да не зачита закони и нормативни документи.“, „Работя в сферата на образованието като ЗАС от 01.09.1987 г. до момента, а в ОУ „Д.Т.” от 11.02.2008 г. и за първи път виждам работодател, който смята училището и неговия бюджет за негова собственост.“ и „Откакто г-жа Ч. работи в училището, съм свидетел на редица нейни действия, които са в противоречие със закона и добрите нрави. В началото считах, че е въпрос на незнание и липса на опитност, но с времето се убеждавам, че това е преднамерено поведение на човек, който счита, че е над закона, че е недосегаем.”.   

В Окръжна прокуратура гр. Пловдив сигналът на В.Б. постъпил и бил заведен на 27.09.2016 г. – с вх. № 9474/2016 г. Въз основа на него и с оглед на изложеното в съдържанието му в ОП гр. Пловдив по образуваната пр. преписка № 9474/2016 г. била извършена предварителна проверка с оглед данни за престъпления по чл.201 и по чл.282 от НК, които да са сторени от тъжителката И.Ч. като Д. на ОУ „Д.Т.” гр. Пловдив. С постановление от 09.11.2016 г. на наблюдаващия преписката прокурор при ОП гр. Пловдив след събиране на достатъчно данни – обяснения от лица, писмени доказателства, било отказано образуването на досъдебно производство за извършено от обективна и субективна страна престъпление от общ характер - поради липса на данни за извършено престъпление по чл.201 от НК и по чл.282 ал.1 от НК.

Проверки на дейността в ОУ „Д.Т.” гр. Пловдив били извършени и от Регионално управление на образованието – Пловдив, и от Община Пловдив, като проверката за състоянието на финансовото управление и контрол в училището включвала и въпросите в сигнала на подсъдимата Б. *** г. Обобщенията в изготвения след проверката доклад от г. и. в Отдел „Оценка и управление на риска” при Община Пловдив били за неоснователност на почти всички твърдения, като са констатирани и някои нарушения основно по счетоводната отчетност. И при тази проверка не са били установени данни за умишлени действия по нарушаване на законови и подзаконови действия от страна на тъжителката Ч. като Д. на ОУ „Д.Т.” гр. Пловдив.

Соченият в сигнала на подсъдимата Б., изпратен до прокуратурата с копие и до други институции и държавни общински органи,  г-н Н.Х. като д. от РБ и приятел на тъжителката, който може би бил разперил политически чадър над Д., е свидетелят Н.Х. – семеен приятел на И.Ч., който в периода 2014 г. – 2016 г. е бил д. в Народното събрание. Същият поддържал добри отношения с тъжителката, познавайки я от доста години преди да заеме длъжността Д. в ОУ „Д.Т.”, покойният й съпруг работел в търговско дружество на Х.. Като дългогодишен семеен приятел св. Х. посещавал Ч. на работното й място в училището – един/два пъти. При тези му изключително малко като брой посещения /доколкото по делото липсват каквито и да било други доказателства за това освен твърденията на самия свидетел, сочещ този им брой/ св. Х. не демонстрирал и не парадирал с качеството си на д. пред работещите като жива охрана в училището, нито пък посещенията му ставали достояние на охраната по входа от страна на тъжителката или друго лице. В самото училище чрез наето търговско дружество, занимаващо се охранителна дейност, бил изграден пропускателен режим на входа, като работещите там охранители записвали в нарочно създадени за това дневници за отчет на посещенията всяко посещение на външни лица – имена на посетител, време, лице до което заявявало идването си. Св. Х. не фигурирал като вписан външен посетител в тези дневници. Като охрана на входа на училището работели свидетелите И.Г. и П.К.. Никой от двамата охранители в процеса им на работа в училището не станал свидетел на парадиране с положения и лични контакти. И Д., и з. а. с. се отнасяли човешки към работещите там охранители, били много толерантни.

Изявленията на подсъдимата за политически чадър от страна на Н.Х. над Д. на ОУ „Д.Т.” Ч. станало известно на св. Х. от публикация във вестник „Марица”, след което той се обадил на познатата му Ч.. Последната била в тежко емоционално състояние.

Със  заповед от 20.03.2017 г.  – заповед № РД-11-1052/20.03.2017 г., тъжителката Ч. в качеството й на Д. на ОУ „Д.Т.” прекратила трудовото правоотношение със заемалата длъжност дотогава в училището завеждащ административна служба В.Б..  

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от: обясненията на подсъдимата Б., от показанията на свидетелите Х., Г. и К., от приложените писмени доказателства – сигнал с вписана дата на изготвянето му 27.09.2016 г., постановление на прокурор при ОП гр. Пловдив, доклад от извършена проверка, 2 бр. дневници за отчет на посещения в ОУ, уведомителни писма, споразумение, длъжностни характеристики, трудов договор, заповед за прекратяване на трудово правоотношение. 

Съдът ползва като обективни обясненията на подсъдимата Б. за възпроизведените от нея факти и обстоятелства относно местоработата – нейна и на тъжителката, заеманите длъжности, познанството им, авторството относно сигнала и случилото се в поредността във времето до изготвянето му /вземане на решение за съкращаване на щат, предложение за обезщетение, излизане първоначално в месечен отпуск по болест/ – като логични, допълващи се от останалите по делото гласни и писмени доказателства, непораждащи съмнение в достоверността им за казаното. Относно заявеното като мотив, като подбуди и цел за изготвяне на сигнала, като отричащи засягане доброто име, чест и достойнство на тъжителката  – съдът отчита обясненията като аргументиране на заеманата позиция с оглед на процесуалното й качество на подсъдима по делото и на съответното повдигнато спрямо нея обвинение за престъпление клевета.  

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни, логични, допълващи се помежду си и съответстващи и на писмените доказателства по делото. Истинността в твърденията на разпитаните по делото свидетели не се постави на съмнение от нито една от страните по делото.

Както гласните, така и писмените доказателства сочат, че към м. септември 2016 г. подсъдимата В.Б. е заемала длъжността „з.а.с.“в ОУ „Д.Т.“ гр. Пловдив, а тъжителката И.Ч. – длъжността „Д.” в същото училище, че на 27.09.2016 г. в гр. Пловдив Б. е изготвила в писмен вид сигнал, изпратен до множество институции и органи, вкл. и с копие до ОП Пловдив, който сигнал е предизвикал проверки в дейността на Ч. като Д. на училището, че св. Х. е бил д. и се е познавал с тъжителката, както и че я е посещавал в училището, където тя е работела като Д.. Не се спори и от страните относно съдържанието на сигнала, като различията във възгледите и аргументите на обвинение и защита са само относно правната същност на въздигнатите с тъжбата като клеветнически - позорящи обстоятелства, части от твърденията в сигнала на Б..    

При така приетата за реализирала се в обективната действителност и възпроизведена фактическа обстановка съдът прие, че с действията си на 27.09.2016 г. подсъдимата В.А.Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т. 4 вр. чл.147 ал.1 от НК, тъй като на същата дата в гр. Пловдив  в качеството й на длъжностно лице – З. а. с.  в ОУ „Д.Т.“ гр. Пловдив, по повод изпълнение на службата й, е наклеветила И.М.Ч. с ЕГН ********** в качеството й на длъжностно лице – Д. на ОУ „Д.Т.“ гр. Пловдив, при изпълнение на службата й, като е разгласила в сигнал с копие до Окръжна прокуратура гр. Пловдив позорни обстоятелства за другиго – за И.М.Ч..

От обективна страна към м. септември 2016 г. подсъдимата В.А.Б. е заемала длъжността „з.а.с.“в ОУ „Д.Т.“ гр. Пловдив, а тъжителката и граждански ищец И.М.Ч. е заемала длъжността „Д.” в ОУ „Д.Т.“ гр. Пловдив. Тези им длъжности на двете жени, а и с оглед на въведените с длъжностните им характеристики права, задължения, отговорности /например част от тях за „з.а.с.“– да подпомага дейността на Д.а на училището, да приема, съхранява и предава парични средства, да предава и получава оформени документи, парични средства и ценни книжа в обслужващите финансови институции, да съхранява стоково – материалните ценности съобразно техните свойства, да води и съхранява административната документация на училището и др. п., всички все за постигане целта на длъжността – да отговаря на потребностите от правилната организация и осъществяване на дейностите по административното обслужване, снабдяването, съхраняването, стопанисването и използването на стоков – материалните ценности, инвентар, съоръжения, оборудване и други; а за „Д.” – част от тях – да организира, контролира и отговаря за цялостната му дейност, представлява институцията пред органи, организации и лица, разпределя, координира и контролира дейността на п. – Д., у., в. и о. п., отговаря за качеството и резултатите от учебно – възпитателния процес, за опазването и обогатяването на материално – техническата база на училището, взема решения за сключване, изменение и прекратяване на трудови правоотношения като работодател в съответствие с Кодекса на труда, за законосъобразното и целесъобразно разходване на финансови средства/ предопределят и качеството на всяка една от тях като длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 от НК – по б.А за Б. и по б.Б за Ч.. 

На 27.09.2016 г. в гр. Пловдив подсъдимата е изготвила и подала сигнал в Окръжна прокуратура гр. Пловдив – заведен с вх. № 9474/2016 г. – копие от такъв, изпратен и до Агенция за държавна финансова инспекция, до Д.а на АДФИ, до Омбудсмана на Републиката ни, до Кмета на гр. Пловдив, до Окръжна прокуратура гр. Пловдив, до Министър – председателя на Република България, до Министъра на образованието и науката, до Началник РУО гр. Пловдив, до Председателя на Сметната палата, до ОКС на СБУ към КАНСБ, по който сигнал е възложена впоследствие и извършена предварителна проверка. В този сигнал Б. е изложила в писмен вид твърдения за конкретно лице – за тъжителката Ч. и то при заемане на длъжността и Д. на ОУ „Д.Т.“ гр. Пловдив, а именно „Може би политическият чадър, който й е разперил приятелят й г-н Н.Х., д. от РБ, й дава сигурност за недосегаемост и да не зачита закони и нормативни документи.“, „Работя в сферата на образованието като ЗАС от 01.09.1987 г. до момента, а в ОУ „Д.Т.” от 11.02.2008 г. и за първи път виждам работодател, който смята училището и неговия бюджет за негова собственост.“ и „Откакто г-жа Ч. работи в училището, съм свидетел на редица нейни действия, които са в противоречие със закона и добрите нрави. В началото считах, че е въпрос на незнание и липса на опитност, но с времето се убеждавам, че това е преднамерено поведение на човек, който счита, че е над закона, че е недосегаем.”. Тези твърдения за тъжителката в частта за политически чадър над нея от д.а Х., за сигурност за недосегаемост, за човек без контрол относно обществени блага и средства, за човек над закона, се преценят от решаващата това производство инстанция за позорящи обстоятелства, доколкото са твърдения за факти, свързани с личността на пострадалата Ч. и нейните служебни прояви като Д. на училище, факти позорящи я, като засягащи доброто име и личността на Ч., създавайки отрицателна оценка на моралните и етични ценности и професионалните й компетентности.

За съставомерността на така наведените с тъжбата за клеветнически и приети от съда за позорящи обстоятелства като клевета по см. на чл.147 ал.1 от НК се изисква същите да бъдат неистински – по аргумент на чл.147 ал.2 от НК. В конкретния случай наличните по делото доказателства, вкл. и събраните по инициатива на страната на защитата, според съда не доказват истинността било то на това да е разперен политически чадър над тъжителката от св. Х. като д. – свидетелят според гласните доказателства е дългогодишен семеен приятел на Ч., като няма известен на нито едно странично лице /свидетелите охранители не го познават, нито имат спомен за случай с такова лице с тези имена, нито пък самата подсъдима в обясненията си заяви конкретни политически протекции или закрила над тъжителката от св. Х. – сочи само някакво посещение от него на следващия встъпването й ден, което дори самата Б. заявява, че е негова право, както и на всеки да може да посети училището/ случай на злоупотреба с име или политическо влияние в полза на Ч. и то в качеството й на Д. на училището, било то на случаи, в които Ч. да се поставя над закона и изявявайки се като недосегаема – предварителната проверка от ОП Пловдив е приключила с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство – заради липсата на данни за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление длъжностно присвояване или общо престъпление по служба, проверката на Община Пловдив е достигнала до изводи за неоснователност на почти всички твърдения в сигнала на Б., а при констатирани някои нарушения по счетоводната отчетност не са били установени данни за умишлени действия по нарушаване на законови и подзаконови действия от страна на тъжителката Ч. като Д. на ОУ „Д.Т.” гр. Пловдив. По отношение на доводите на подсъдимата да счете, че Ч. смята училището и неговия бюджет за негова собственост, заради предложението й за обезщетяване в размер на четири заплати при прекратяване на трудовото й правоотношение следва да се посочи, че съгласно чл.331 ал.1 от КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение, т. е. тези твърдени от подсъдимата действия не сочат на незаконосъобразно поведение за тъжителката, на такова за неконтролируемо разходване на считани за лични обществени средства. 

Съдът не прие за основателен доводът на защитата за липса на състав на престъпление клевета по отношение на изказаните в сигнала твърдения за разперен политическият чадър от д.а Х., даващ сигурност на Ч. за недосегаемост и да не зачита закони и нормативни документи, заради ползване на израза „може би”. Формата на довеждане до знанието на третото лице /като форма на изпълнително деяние на клевета чрез разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство/ може да бъде различна – не само категорично твърдение за съществуващо позорно обстоятелство, но и изказване на съмнение, разпространение на слух и други. За това и съдебният състав прие, че макар и започвайки обсъжданото процесно изречение с израз, поставящ твърдяното под съмнение, същият пак съставлява осъществен състав на клевета чрез разгласяване на позорното обстоятелство.

С изготвянето и представянето на сигнала до ОП Пловдив на 27.09.2016 г., станал достояние на същата дата на трето лице /въз основа на сигнала е възложена предварителна проверка по образувана прокурорска преписка/ е реализирано до степен на довършеност на изпълнителното деяние на клеветата чрез формата на изпълнителното деяние разгласяване на неистинско позорно обстоятелство.

Предвид на заеманите качества от страна на подсъдима – на длъжност „з.а.с.“и респ. имаща качество на длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 б.А от НК, и на тъжителка – на длъжност „Д.” и респ. имаща качество на длъжностно лице по см. на чл.93 т.1б.Б от НК, както и на това, че Б. е сторила клеветническите твърдения в изготвения сигнал в това й качество и по повод на службата й – нейна, а и тези твърдения са насочени към Ч. по повод пък на дейността й като Д., то съдът счете, че са налице и по – тежко наказуеми квалифициращи клеветата признаци – по см. на чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т. 4 от НК – съответно подсъдимата в качеството й на длъжностно лице – З. а. с.  в ОУ „Д.Т.“ гр. Пловдив, по повод изпълнение на службата й, да е наклеветила И.М.Ч. в качеството й на длъжностно лице – Д. на ОУ „Д.Т.“ гр. Пловдив, при изпълнение на службата й.

Съдът не прие за основателни и доводите на подсъдимата и защитата й, че в случая със сигнала си е реализирано само правото на мнение, на сезираща институциите функция, като израз на гражданска позиция при субективното убеждение, че се върши нещо незаконно. С излагането на конкретни факти, изброени от самата Б. в 30 точки в сигнала, които според нея сочат на неправомерни действия от страна на Д.ката Ч. несъмнено подсъдимата реализира това си право да сезира и компетентните органи и е изразител на една достойна гражданска позиция при поглед за всякакви нередни прояви, но твърденията на подсъдимата не се изразяват само до посочване на конкретните прояви. Б. в сигнала е дала и своята негативна оценка на личните качества на тъжителката, на професионалната й деятелност и капацитет, използвайки такива позорящи за всекиго /а не само за Ч. като Д. на ОУ/ твърдения – че е недосегаем, че се поставя над закона, че разперен политически чадър й дава сигурност за такава недосегаемост и незачитане на закони и „нормативни документи”.

От субективна страна това престъпление е извършено при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили обществено опасни последици. Според съдебния състав установеното, вкл. и чрез обясненията на подсъдимата, че сигналът от 27.09.2016 г. е изготвен след като е било обсъждано предния месец съкращаване на щата чрез премахване на длъжността, заемана от подсъдимата Б. „з.а.с.“и неудовлетвореността от предложено обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, сочи според съда за целящото засягане на тъжителката относно доброто й име, професионални и нравствени качества, честта и достойнството й като формиране и нагласа за отрицателна обществена оценка спрямо същата. Ако желанието на подсъдимата при изготвяне на сигнала е бил единствено и само несъгласие с незаконосъобразни действия и практики от Д. на училището, то това би следвало да се стори още с узнаване на каквото й да е такова укоримо и противоправно поведение, а не да се чака засягане на собствените блага, на собствената правна сфера и едва тогава да доведеш до знанието на толкова много трети лица смятаното за неправилно и незаконосъобразно поведение за сигнализирания.  

         Подсъдимата В.А.Б. е пълнолетно лице, не е осъждана към момента на извършване на процесното престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т. 4 вр. чл.147 ал.1 от НК, а и към момента на постановяване на настоящата присъда, не е и освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава ХХVІІІ от НПК. Предвиденото в НК наказание за престъплението по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т. 4 вр. чл.147 ал.1 от НК е глоба от пет до петнадесет хиляда лева и обществено порицание. Съставът на престъплението не включва причинени имуществени щети, които да подлежат на възстановяване.

С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от страна на подсъдимата Б. инкриминирано деяние – престъпление по см. на чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т. 4 вр. чл.147 ал.1 от НК, и изложеното по – горе съдът прие, че са налице основанията на чл.78А от НК за освобождаване на подсъдимата В.А.Б. от наказателна отговорност с реализиране на административна такава, поради което и в случая приложи института на освобождаване от наказателна отговорност.

Що се касае до размерът на наказанието съдът като взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на доказателства за други противообществени прояви, трудова ангажираност до инкриминирания момент, а като отегчаващо отговорността обстоятелство – по – висока степен на обществена опасност на клеветата с оглед на обстоятелството, че приетите за позорящи твърдения в изготвения сигнал са разпратени до множество институции  и лица – разширяване на кръга на лица, пред които се засяга доброто име и честта на тъжителката, прие, че най – справедливият размер за административното наказание глоба в конкретния случай, съответстващ на личността на дееца, нейната обществена опасност и обществената опасност на самото престъпление е в размер на 1000 /хиляда/ лева. Този така определен размер на административното наказание се явява справедлив и целесъобразен.

Относно приетия за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство граждански иск за сумата от 20000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от причинените клеветнически твърдения чрез разгласяване на неистински позорящи обстоятелства спрямо тъжителката Ч., представляващи клевета по см. на причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т. 4 вр. чл.147 ал.1 от НК, настоящият състав счита, че той е доказан по основание, тъй като поначало всяко оклеветяване характеризира отрицателно личността на жертвата на клеветата, отразява се отрицателно на доброто му име, на честта и достойнството му, а в случая отрицателното засягане на доброто име на Ч., на честта й се явява пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на подсъдимата. За неприятните изживявания от страна на пострадалата Ч. може да се съди и от показанията на св. Х., според когото тя е била в тежко емоционално състояние. Като взе предвид неприятните изживявания за тъжителката от излагането на клеветнически за нея твърдения пред много широк кръг от лица, неудобствата от следвалите сигнала проверки, изпадането в тежко емоционално състояние, както и на това, че тези неприятни усещания в емоционалната й сфера не са довели до някакви необичайно тежки състояния, до установен здравен проблем, то настоящият състав е на мнение, че претендираното обезщетение следва да бъде уважено в размер от 2000 лева. За разликата обаче, от тази сума до пълния предявен размер от 20000 лева, искът според съда е завишен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен в тази му част. Така уважения граждански иск в размер на 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, резултат от неправомерното поведение на подсъдимата, имащо характер на престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т. 4 вр. чл.147 ал.1 от НК, се явява напълно справедлив и съответства на преживяното от пострадалата Ч. от тези клевети. Съдът присъди и законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието, а именно 27.09.2016 г., до окончателното й изплащане.

Подсъдимата В.А.Б. следва да заплати по сметка на РС Пловдив сумата от 80 лева държавна такса върху размера /2000 лв./ на уважения граждански иск.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът с настоящия си акт присъди в тежест на подсъдимата Б. да заплати на тъжителката и граждански ищец по делото И.М.Ч. сумата от 12 лева, представляващи направени от тъжителката разноски по делото – за завеждане на делото.

По делото са направени разноски за призоваване на свидетели – общо в размер на 15 лв., които с оглед на така постановения съдебен акт се присъдиха в тежест на подсъдимата В.А.Б. за заплащането им /съобразно чл.189 ал.3 от НПК/ по сметка на РС Пловдив.

         По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.