НЧХД 4148/2016 - Мотиви - 22-11-2017

Мотиви по Наказателно дело 4148/2016г.

М О Т И В И

 към Присъда по НЧХД  4148/2016  г. по описа на ПРС,

XXIV н.с.

 

          Делото е образувано въз основа на частна тъжба на Д.А.А. ЕГН ********** с която е повдигнал обвинения срещу  С.В.В., ЕГН ********** за извършени престъпления от частен характер по чл.130, ал.2  от НК, чл.130, ал.1 и по чл.146, ал.1 от НК.

           Съгласно тъжбата на 11.06.2016 г. С.В. позвънил  по домофона на частния тъжител и му заявил, че иска да разговарят пред блока. След като А. слязъл пред блока, В. му казал какво се правиш на отворен и започнал да му нанася удари с юмруци в областта на тялото и главата, след което започнал да го блъска в стената. Започнал и да го обижда, като го псувал на майка с думите : „ ще ти **”, казал му че щял да се върне с бухалка и да го потроши. За случая бил подаден сигнал от майката на частния тъжител, която станала очевидец на инцидента, като С.В. си тръгнал. На място пристигнал екип на Спешна помощ и полицейски служители, като А. бил откаран в болница за изследвания. На 15.06.2016 г. същият посетил Съдебна медицина и се снабдил с медицинско удостоверение, в което било отразено че има счупване на носни кости без размествания, счупване на четвърто ребро вдясно, както и охлузвания, рани и други подробно посочени увреждания.

         Предявени са следните граждански искове : за неимуществени  вреди общо в размер на 3000 лева, както следва : за престъплението по чл.130, ал.2 от НК, изразяващо се в счупване на носни кости без разместване – 1000 лева; за престъплението по чл.130, ал.2 от НК, изразяващо се в счупване на четвърто ребро вдясно – 1000 лева; за причинени болка и страдание без разстройство на здравето – оток и кръвонасядане по челото, по гръдния кош вдясно, по хода на средна ключечна линия на нивото на шесто и седмо ребро – 500 лева и за нанесената обида – 500 лева. Гражданските искове предявени от частния тъжител не са били приети за съвместно разглеждане.

            Частният тъжител по делото Д.А., чрез  редовно упълномощения си повереник адв.Д.А. поддържа обвиненията и иска от съда  подсъдимият  да бъде признат за виновен по предявените  обвинения и да бъдат присъдени направените разноски по делото.

            Подсъдимия С.В. сочи, че се присъединява към казаното от защитника си и иска да бъде оправдан.

         Защитникът на подсъдимия – адв. Н.В. иска подсъдимият да бъде оправдан поради недоказаност на обвиненията, излага множество аргументи защо счита, че подсъдимият не е извършил престъпните деяния, в които е обвинен и моли да бъде осъден частния тъжител да заплати направени от подсъдимия разноски.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

            Подсъдимият С.В.В. е роден на *** ***, **, български гражданин, женен, неосъждан, ЕГН **********.

             След проведеното съдебно следствие  съдът намира като установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител Д.А. живеел с майка си – св.Н.Б. ***. Същият отглеждал в дома си малко ловно куче, което обучавал. В съседен блок живеел подсъдимият С.В.. Кучето на А. често лаело, което дразнило подсъдимия. Той и съпругата му неколкократно подавали сигнали за това, че лаят на кучето ги смущава. В. отправял спрямо А. и забележки във връзка с лая на кучето. Във връзка с един от подадените сигнали св.Г.К. – полицейски служител при 06 РУ на МВР Пловдив, предупредил Д.А. устно по реда на чл.65 от ЗМВР. Това предупреждение било в началото на месец юни 2016 г, по повод извършена проверка по подадена жалба от съпругата на подсъдимия – Г.Д.В..

На 11.06.2016 г. кучето отново лаело, като подсъдимият отишъл да потърси контакт с частния тъжител и да му направи поредна забележка свързана с лая на кучето. Той обаче не открил в дома му частния тъжител, поради което и подал сигнал на телефон 112 за проблемите с кучето. Обаждането било в 19.36 часа, като била осъществена конферентна връзка с 06 РУП и сигналът бил приет, а подсъдимият си тръгнал.

Малко по-късно, след 20.00 часа подсъдимият се върнал пред входа на частния тъжител и по домофонната уредба позвънил на звънеца на Д.А.. При проведения разговор между двамата подс.В. поискал А. да слезе пред блока. Последният сторил това. При излизането си от входа, подсъдимият му нанесъл няколко удара с юмруци в областта на тялото и главата. В резултат на това А. паднал на земята и изпитал силни болки, а от лицето му започнало да тече кръв. След нанасянето на тези удари подсъдимият В. си тръгнал. Действията на подсъдимия били възприети от майката на частния тъжител – св. Н.Б., която, след излизането от апартамента на сина си, се показала на терасата, за да види какво се случва и каква е причината синът и да излиза. Виждайки нанасянето на удари, от подсъдимия спрямо сина й, тя се развикала, като виковете и били насочени спрямо подсъдимия. За инцидента бил подаден сигнал на телефон 112, като на място пристигнал екип на Спешна помощ и полицейски екип – св. А.Ш. и Н.К.. След като прегледали на място пострадалия А., медицинския екип го отвели за прегледи в УМБАЛ „Свети Г.”, където на същият били правени медицински изследвания. В последствие на 15.11.2016 г. А. посетил Съдебна медицина, където бил освидетелстван и му било издадено медицинско удостоверение, в което се сочело, че са му причинени контузия на главата, контузия на корема, счупване на 4-то ребро вдясно, счупване на носни кости, без разместване, кръвонасядане по лява и дясна предмишница, кръвонасядане по гръдния кош, оток и кръвонасядане по челото, охлузване по носа. За посетения на 11.06.2016 г. инцидент ** Ш. и К. изготвили докладна записка, в която отразили получената от А. информация. По случая била извършена проверка и в последствие било образувано ДП №338/2016 г. по описа на 06 РУП на ОД на МВР Пловдив срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК. Същото било прекратено с постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив от 22.05.2017 г., не било обжалвано и влязло в сила.

В хода на съдебното следствие била изготвена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че при процесния инцидент били причинени следните травматични увреждания : контузия на главата, контузия на корема, счупване на 4-то ребро вдясно, счупване на носни кости без разместване, кръвонасядане по лява и дясна предмишница, кръвонасядане по гръдния кош, оток и кръвонасядане по челото, охлузване по носа. Счупването на 4-то ребро вдясно и счупването на носни кости без разместване по отделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Контузията на главата, контузията на корема, кръвонасядането по лява и дясна предмишница, кръвонасядането по гръдния кош, отокът и кръвонасядането по челото и охлузването по носа по отделно и по съвкупност са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар или притискане със или върху такъв или неговото тангенциално действие и е възможно да се получат по начин, време и място, които се посочват в частната тъжба и част от свидетелските показания, а именно при удар с юмруци по главата и тялото и горните крайници и блъскане на главата в стената. Оздравителният процес е траел около 20-25 дни, при благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него.

           Гореописаната фактическа обстановка съдът намира като безспорно установена от следните събрани по делото доказателствени материали – от показанията на свидетелите Н.Б., А.Ш., Н.К., Г.К.,  както и приложените по делото писмени доказателства – справка съдимост, съдебно-медицинска експертиза, копия от материалите от ДП №338/2016 г. по описа на 06 РУП на ОД на МВР Пловдив, медицинска документация изпратена от УМБАЛ „Св.Г.” ЕАД, постановление за прекратяване на наказателно производство, докладни записки, копие от дневник на 06 РУ на МВР за получени сигнали от телефон 112, справка за съдимост.  Показанията на посочените свидетели съдът кредитира като логични, последователни, непротиворечащи си. Заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза се кредитира от съда, доколкото вещото лице е отговорило изчерпателно на посочените му въпроси, даде подробни разяснения относно заключението си в съдебно заседание и изводите не се поставят под съмнение с оглед други събрани в хода на делото доказателствени материали.

         Представените от защитата разпечатки от медицински сайтове съдът счита, че не следва да кредитира, доколкото вещото лице подробно изясни начина на причиняване на счупването на реброто, както и защо приема че счупването е в резултат на директна травма, а не на индиректна такава. В този смисъл и доколкото съдът кредитира изцяло с доверие приетата по делото СМЕ, то представените разпечатки от медицински сайтове не следва да се приемат за доказателства сочещи различен начин на причиняване на счупването на реброто от този посочен в заключението на експертизата от вещото лице.

         Преди да бъдат обсъдени фактите по делото съдът счита, че следва да посочи, че в конкретния случай не е налице ограничение за воденето на настоящото производство от частен характер, доколкото образуваното досъдебно производство за престъпление от общ характер /такова по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК/ е било прекратено и спрямо подсъдимият по настоящото дело не е била реализирана наказателна отговорност, т.е. в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК. Следва да се има предвид и обстоятелството, че частният тъжител е подал тъжбата си в законоустановения 6 месечен срок.

Основнитe по делото факти са свързани с установяване на това причинени ли са на частния тъжител  Д.А. телесни повреди от подсъдимия С.В. и дали подсъдимият е отправил обидни реплики спрямо частния тъжител.

При така установената фактическа обстановка по делото съдът е на становище, че подсъдимият С.В.В. е осъществил от  обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК - за това, че на 11.06.2016 г.  в гр.Пловдив е причинил на Д.А.А. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно счупване на четвърто ребро от дясно и счупване на носни кости без разместване и не е осъществил престъпление по чл.146, ал.1 от НК, а именно на 11.06.2016 г. да е казал нещо унизително за честта на другиго - Д.А.А., в негово присъствие, а именно : „Ще ти **”.

За да достигне до тези изводи съдебният състав прецени и съпостави всички събрани по делото доказателства. Следва да се отбележи, че по делото са събрани две основни групи свидетелски показания, които са взаимно изключващи се и противоречиви. От една страна това са показанията на майката на частния тъжител Н.Б., а в другата група са показанията на разпитаните  свидетели А.Е., Т.Н. и Е.Г., както и обясненията на подсъдимия В.. Извън двете групи показания остават показанията на ** взели отношение по случая – св.Н.К., Г.К. и А.Ш..

Показанията на св.Б. съдът кредитира по отношение на изложените възприятия касателно нанасяните удари от подсъдимия В. на сина и – частния тъжител Д.А.. В частта касателно отправяне на обидни реплики от В. към А., показанията и не се кредитират. За да възприеме показанията на св.Б. по отношение на нанасяните удари, съдът отчете от една страна заключението на изготвената СМЕ, а от друга страна съпостави показанията на свидетелката с всички останали показания по делото. Следва да се посочи, че съгласно заключението на приетата от съда СМЕ, то констатираните увреждания могат да се получат по начин описан в частната тъжба, както и от показанията на св.Б.. Същевременно макар и косвено, нейните показания се подкрепят от показанията на полицейските служители Н.К., Г.К., които са се отзовали на мястото на инцидента, след като за случая бил подаден сигнал на тел.112, както и от събраната по делото медицинска документация от УМБАЛ „Свети Г.”. Съдът не кредитира показанията на св.Б. относно думите : „ ще ти **” отправени от подсъдимия спрямо частния тъжител. Показанията на св.Б., касателно това обстоятелство, съдът счита за изолирани от останалия доказателствен материал по делото, като същите не са подкрепени от други доказателства.

Показанията на свидетелите А.Е., Т.Н. и Е.Г. съдът не кредитира, доколкото същите от една страна са противоречиви помежду си, а от друга страна противоречат на останалите събрани в хода на разследването доказателства. Противоречията между свидетелите Е., Н. и Г. касаят обстоятелства свързани с това кой е ударил пръв другия при инцидента, как точно са възприели да са били причинени травмите на частния тъжител. Същите противоречат на заключението на изготвената СМЕ, като вещото лице сочи, че ако се възприемат показанията на тези свидетели за травми /на частния тъжител/ причинени от падане от ръст, то би следвало да се наблюдават и множество други травматични увреждания, каквито в конкретния случай няма. От друга страна се оборва и твърдението на свидетелите, че Д.А. е бил в нетрезво състояние, доколкото в приобщената по делото медицинска документация от УМБАЛ „Свети Г.” не се сочи за установено наличие на алкохол. Следва да се има предвид и че показанията на сочената група свидетели противоречат на показанията на св.Б., като тези противоречия не се преодоляват и след провеждане на очни ставки между тези свидетели. За преценката достоверността на дадените показания спомагат показанията и на св.К., който заявява че подсъдимият В. не е посочил свидетели при снемането на обяснения по случая в хода на извършваната полицейска проверка. След като се отчетат всички горепосочени обстоятелства съдът счита, че следва да изключи от доказателствената съвкупност показанията на свидетелите А.Е., Т.Н. и Е.Г. и да не кредитира същите, като според съдебния състав липсват категорични доказателства, че същите са били очевидци на инцидента.

По отношение на обясненията на подсъдимия В. следва да се посочи, че за тях се отнася същото казано и за показанията на свидетелите А.Е., Т.Н. и Е.Г. касателно противоречието със заключението на вещото лице, изготвило СМЕ, както и по отношение на нетрезвото състояние на частния тъжител. Ето защо съдът счита, че тези обяснения се явяват единствено защитна позиция по делото на подсъдимия и не се подкрепят от събрани по делото доказателства, които се кредитират с доверие от настоящия съдебен състав.

По отношение на направените възражения от страна на защитата, че в подадените сигнали и дадените показания от страна на частния тъжител има съществени противоречия, съдът счита същите за неоснователни. За да приеме такава позиция съдът счита, че макар да се констатират известни противоречия относно времето, в което са се развили процесните събития, то тези противоречия не са такива, които да поставят под сериозно съмнение установената по делото фактическа обстановка и действията на подсъдимия в конфликта.

От обективна страна е установено, че подсъдимият В. е нанасял удари в тялото и главата на частния тъжител на дата 11.06.2016 г. в гр.Пловдив, като именно в резултат на тези удари са нанесени и констатираните от съдебно-медицинската експертиза телесни увреждания. Именно това поведение на подсъдимия и именно тези телесни увреждания / счупване на 4-то ребро вдясно и счупването на носни кости без разместване/ осъществява  от обективна страна съставът на престъплението по чл.130, ал.1 от НК. Макар да са причинени повече от едно телесни увреждания, които поотделно да осъществяват състава на чл.130, ал.1 от НК, доколкото същите са причинени с едно деяние и в резултат на едно взето решение от подсъдимия, то съдът счита, че няма как подсъдимият да бъде осъден за няколко отделни престъпления по чл.130, ал.1 от НК, доколкото в конкретния случай има осъществено само едно престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Следва изрично да се посочи, че на пострадалия са били причинени и други телесни увреждания, но същите не покриват критерия на чл.130, ал.1 от НК, а се явяват такива по чл.130, ал.2 от НК, като наказателната отговорност за тези телесни увреждания се поглъща от наказателната отговорност за по-тежкото престъпление, поради което подсъдимият В. няма как да бъде осъден за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

От субективна страна престъплението по чл.130, ал.1 от НК е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената опасност и противоправност на действията си, съзнавал е че нанасянето на удари на пострадалия А. ще му причини телесни увреждания и пряко е искал и целял настъпването на такива.

Що се касае до обстоятелството дали с поведението си подс.В. е осъществил и престъпен състав по чл.146, ал.1 от НК, т.е. дали умишлено е нанесъл обида на частния тъжител като го псувал на майка с думите : „ ще ти **”, съдът счита че по делото не са събрани достатъчно доказателства, от които да се установява по безспорен начин осъществяването на подобно деяние. Следва да се има предвид, че макар да са частично кредитирани показанията на св.Б., то същата като майка на частния тъжител е заинтересована от изхода на делото, а същевременно извън нейните показания не са събрани доказателства, които да водят на извода, че инкриминираната обидна реплика е отправена към частния тъжител от страна на подсъдимия. Нито един от независимите свидетели /полицейските служители/ не сочи частния тъжител да е изложил оплаквания в тази връзка, липсва такова отразяване и в изготвените от тях документи по случая. Ето защо и съдебният състав счита, с оглед посочената вече заинтересованост от изхода на делото, че показанията на св.Б. не се явяват достатъчно доказателства, които да дават основание да се приеме, че е безспорно доказано осъществяването на състав по чл.146, ал.1 от НК от страна на подсъдимия В..

         От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че същия е неосъждан.

Според съдебния състав са налице всички законови предпоставки за приложението на чл.78а от НК за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.130, ал.1 от НК, т.е. за освобождаване на подсъдимия  С.В.В. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Видно от приложената справка съдимост подс.В. е бил неосъждан към момента на деянието си. Същевременно за това престъпление към момента на извършването му е било предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация. От изложеното дотук се установява, че са налице всички изискуеми от закона положителни предпоставки за приложението на привилегированата разпоредба на чл.78а от НК. От материалите по делото не се установява наличието на някоя от пречките по чл.78а, ал.7 от НК – причиненото увреждане да е тежка телесна повреда или смърт, или деецът да е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления, както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.

С оглед изложеното дотук то подс.В. следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпно деяние по чл.130, ал.1 от НК е и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, като същата следва да бъде определена малко над минималния размер предвиден в закона – 1500 лв. Като за да наложи този размер, съдът прецени следните обстоятелства - липсата на осъждания, както и обстоятелството, че преди инцидента неколкократно подс.В. и негови близки са подавали сигнали за нарушаване на спокойствието им от кучето на частния тъжител, които обстоятелства са станали причина и за неправомерните действия на подсъдимия.  За да не наложи предвидения в закона минимум съдът отчита вида на нанесените телесни увреждания, както и обстоятелството, че възстановителния процес не е бил толкова кратък. Следва да се отчете, че освен телесните увреждания, причинили разстройство на здравето, на пострадалия са били причинени и други телесни увреждания преценявани като телесни увреждания причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Според съдебния състав именно това наказание се явява справедливо и би способствало за изпълнение на целите на наказанията.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК,  съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителят направените от него по делото разноски за адвокатски възнаграждения и експертиза в общ  размер на 700 /седемстотин/ лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                           

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.