НЧХД 3763/2016 - Мотиви - 11-11-2016

Мотиви по Наказателно дело 3763/2016г.

М О Т И В И от 11.11.2016.

към Присъда № 298/28.10.2016 г.,

постановена по НЧХД № 3763/2016 г. ПРС, ІII н.с.

 

Производството по делото е образувано по тъжба на Г.Т.Т., с ЕГН: ********** против Х.А.К., с ЕГН: **********, с която e повдигнато обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 23.03.2016 г., в подадена от Х.А.К. до изпълнителния директор на УББАЛ Свети Георги ЕАД – Пловдив и до Министерство на здравеопазването на РБ, същата е приписала престъпление на Г.Т.Т., в качеството му на длъжностно лице – ... на „Отделение по инвазивна кардиология“ на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.

Приет за съвместно разглеждане е и граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от тъжителят Т. против подсъдимата К., като обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението,  а именно 1 лев, като тъжителят Т. е конституиран и като граждански ищец.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител счита, че престъплението е безспорно доказано. Моли съда да признае подсъдимата за виновна и да уважи предявения граждански иск в пълен размер.

Защитникът на подсъдимата оспорва обвинителната теза, като моли съда да признае подсъдимата за невинна и да я оправдае по повдигнатото с тъжбата обвинение, като отхвърли и гражданския иск, като неоснователен.

От своя страна подсъдимата К. отрича извършването на повдигнатото й обвинение и моли да бъде призната за невинна.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Х.А.К. е родена на *** ***, ..., българска гражданка, със средно образование, работеща, вдовица, неосъждана, с ЕГН: **********.

Тъжителят, Г.Т.Т. работел като лекар в „Отделение по инвазивна кардиология“ при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, като от 17.12.2015 г. бил преизбран за пореден път да изпълнява длъжността ... на отделението.

На 19.02.2016 г. в Отделението по инвазивна хирургия постъпил като пациент съпругът на подсъдимата (понастоящем вече покойник) във връзка с планирана интервенция – ангиопластика на дясна каротидна артерия. Веднага след оперативната интервеция същият получил мозъчен инсулт, поради което бил настанен в интензивния сектор на отделението по инвазивна кардиология. В това отделение пациентът бил под наблюдението на тъжителя - д-р Т., като грижи за него полагали и останалия медицински персонал, в това число ... – Р.М.. По време на престоя на съпруга на подсъдимата в отделението, между нея и част от медицинския персонал възникнала комуникация относно дължимите плащания, които следва да се заплатят за престоя на пациента и грижите, които се полагат за него. В тази връзка няколко дни след настъпилия мозъчен инсулт и овладяването и подобряването на състоянието на пациента, подсъдимата К. и нейния брат – свид. С.Х. получили телефонни обаждания от медицинско лице от Отделението, което обяснило, че състоянието на пациента се подобрява и е необходимо близките да дойдат, за да се договорят плащанията, които се дължат. Още в същия ден подсъдимата, брат й – свид. Х. и сестрата на съпруга на подсъдимия – свид. М.Б. тръгнали към болницата. Пристигайки на място, подсъдимата била допусната, за да види съпруга си, при което посещение, обаче същата не останала доволна от хигиенното състояние на съпруга си – същият бил неизбръснат, а от тялото му се носела силна неприятна миризма от образувалите се декубитални рани. На мястото се намирала старшата медицинска сестра, която обяснила на подсъдимата, че оттук-нататък ще се изискват повече грижи за пациента, както и че съществува възможност при допълнително заплащане, да се осигурят допълнителни такива грижи от страна на болничното заведение. Тъй като не било изрично уточнено дали се има предвид регламентирано или нерегламентирано заплащане, а и предвид това, че и при обаждането по телефона по-рано отново й било казано, че ще се изисква да плати нещо, подс. К. останала с впечатление, че й се искат неправомерно пари, за да може да се полагат по-адекватни грижи за съпруга й. Притеснена за състоянието на съпруга си и обидена от отношението към него, подсъдимата споделила за този разговор с брат си. Същият междувременно вече бил провел разговор с д-р Т., защото и за него ситуацията  за  „допълнително заплащане“, не била нормална, тъй като той също останал с впечатление, че това са нерегламентирано поискани пари от персонала на болничното заведение. При проведения разговор между тях двамата пред кабинета на тъжителя, свидетелят му съобщил, че от тях се изисква някакво допълнително заплащане, на което д-р Т. отговорил неясно и двусмислено, че това си е тяхна работа, да се разбират. По-късно съпругът на подсъдимата бил прехвърлен в Клиника по кардиохирургия, ръководена от доц. В., който бил земляк със съпруга на подсъдимата и предвид възникналото напрежение, решил да поеме грижите за пациента. В резултат на добрите и адекватни грижи на медицинския персонал там, състоянието на съпругът на подсъдимата се подобрило и скоро след това бил изписан. Скоро след това, убедена, че по време на престоя на съпруга й в Отделението по инвазивна кардиология, от нея са били поискани неследващи се заплащания и недоволна от отношението към съпруга й в това отделение, отдавайки го именно на факта, че не са заплатили нищо „на ръка“, подсъдимата решила да потърси правата си и да съобщи за случилото се на компетентните органи, за да предотврати подобни случаи за в бъдеще по други хора в най-тежките моменти от живота им. Така на 25.03.2016 г. подс. К. депозирала Жалба до изпълнителния директор на болничното заведение, с копие до Министерство на здравеопазването, описвайки случилото се през нейната призма. В молбата подсъдимата споделила, че от страна на старшата сестра й е била поискана сума първо от 100 лева, но впоследствие редуцирана на 60 лева за грижите, които ще се полагат за съпруга й. споделила също така, че при разговор между д-р Т. и брат й, последният споделил с доктора за случилото се, на което той отговорил: „Това ние си знаем“, оценяйки това като неадекватна реакция и заключвайки, че това се правело с неговото знание и съгласие. В молбата си подсъдимата е изразила и благодарността си към лекари, сестри и помощен персонал от Клиника по кардиохирургия за грижите, положени за съпруга й, посочвайки, че благодарение на тях, състоянието на съпруга й се подобрява. Във връзка с тази жалба в УМБАЛ „Свети Георги“ е била образувана проверка от лекар-контрольор, в хода на която не били констатирани нарушения и злоупотреби. Междувременно, на 07.06.2016 г. по неустановени по делото по категоричен начин причини, съпругът на подсъдимата починал.

Тъй като д-р Т. се почувствал лично засегнат от случилото се и от дадената гласност на факти, с чиято интерпретация същият не бил съгласен, на 20.06.2016 г. същият депозирал частна тъжба с РС-Пловдив, с която повдигнал обвинение срещу подсъдимата за нанесена му клевета в качеството му на длъжностно лице, изразила се в приписване на престъплението „допустителство“.

Горната фактическа обстановка се установява от следните доказателства:

В хода на проведеното съдебно следствие като свидетели по делото са били разпитани ... – свид. Р.М., свид. В.Д. (за която се твърди да е провела телефонните разговори с подсъдимата и брат й), свид. И.С. (работеща като медицинска сестра в „Инвазивна кардиология“), свид. А.Т. (... в болничното заведение), свид. С.Х. (брат на подсъдимата) и свид. М.Б. (сестра на покойния съпруг на подсъдимата), а подс. К. е дала подробни обяснения за случилото се.

Видно е от тези гласни доказателствени средства, че същите се явяват еднопосочни и кореспондиращи си за по-голяма част от съобщените факти – престоя на съпруга на подсъдимата в болничното заведение,  причините за постъпването му, развоя на събитията около състоянието му, в това число и изписването му и приемането му за лечение в Клиниката, оглавявана от доц. В.. Налице е дори съответствие между показанията на основния свидетел М. и обясненията на подсъдимата досежно факта коментиран ли е въпросът за допълнително заплащане, като в тази връзка единственото очертало се (основно) противоречие касае въпросът регламентирано или нерегламентирано заплащане се е имало предвид.

В тази връзка в показанията си свид. М. не отрича, че за определен период от време, същата в качеството си на старша медицинска сестра, е полагала грижи за съпруга на подсъдимата. Не отрича и че на въпросната среща между нея и подсъдимата, двете са коментирали въпроса със „заплащането“. Категорично отрича, обаче, да е искала каквато и да е сума пари за себе си, твърдейки, че е насочила подсъдимата към касата, за да плати това, което се предвижда по регламент. В тази връзка е посочила, че съществува възможност за заплащане на т. нар. 24-часов пост, което тя самата била имала предвид.

В тази връзка подс. К. също потвърждава обстоятелството за проведената среща между нея и сестра М., твърдейки обаче, че на тази среща същата й е поискала първо 100 лева на ден, а после намалила  на 60 лева (за нея) за обгрижване на съпруга й. Последното било възприето от подсъдимата като искане на нерегламентирани пари, особено предвид факта, че точно преди да дойде в болницата получила обаждане по телефона от женски глас, представил се като д-р Д., който я приканил да се яви в болницата, за да се договорят някакви „минимални заплащания“. Обидена от отношението към съпруга й, чийто вид определила като занемарен, подсъдимата споделила за този разговор с брат си, който пък й казал, че е разговарял за случилото се с ...а на отделението – тъжителят Т., като по време на проведения разговор д-р Т. не е останал ни най-малко изненадан, като казал, че това се знае, но си е тяхна работа, да се оправят.

По отношение на очевидните противоречия, които се очертават в случая и които не можаха да бъдат отстранение, дори и с процесуалния способ на очната ставка между свидетелката и подсъдимата, съдът дава кредит на обясненията на подс. К., въпреки очевидния й интерес да дава обяснения, с които да облекчи процесуалното си положение. Тук следва да се има предвид двояката функция на обясненията, а именно едновременно способ за защита и доказателствено средство, кредитирането на което зависи от съответствието му с доказателствения материал. В тази връзка съдът констатира, че заявеното от подсъдимата се явява потвърдено останалите доказателства по делото. Изключение в случая се явяват показанията на свид. М. – единственият доказателствен източник, който пряко противоречи на заявеното от подсъдимата, и то само по отношение на посочената част. В тази част, обаче съдът се довери изцяло на заявеното именно от подсъдимата, доколкото същото се явява в пълно съответствие със заявеното и от свид. Х. и свид. Б., чиито показания съдът не констатира основания да не кредитира.

Така свид. С. е потвърдил обстоятелството, че сестра му е споделила за обаждане, в което я канят да отиде в болницата, за да договорят някакво минимално заплащане за грижите на съпруга й, като споделя за това, че минути преди това със самия него бил проведен разговор със същото съдържание. Пристигайки на място в болницата свид. Х. решил да проведе разговор с д-р Т., за да го уведоми за случващото се, като при разговора, последният отвърнал, че това го има, но да се разбират те.

В същия смисъл са и показанията на свид. Б., която е споделила, че отивайки към болницата, за да видят брат й, неговата съпруга и брат й разговаряли за това, че се обадила лекарка, която казала, че състоянието на пациента се подобрява и за да се грижат по-добре за него, трябвало „да се договорят с Х. за някакво заплащане“. Тази свидетелка на свой ред потвърждава за проведен разговор между свид. Х. и тъжителя, при който последният отговорил, че това са си техни неща, да се разберат и че те си знаят как да подходят.

Съдът кредитира изцяло показанията на тези двамата свидетели, макар формално за същите да е налице хипотетична заинтересованост от крайния изход на делото, доколкото свид. Х. е брат на подсъдимата, а свид. Б. е сестра на покойния й съпруг, поради което и двамата имат интерес с показанията си да благоприятстват процесуалното положение на подсъдимата. Анализът на тяхното съдържание, обаче сочи на едно добросъвестно пресъздаване на фактите, които са възприели. Преди всичко следва да се посочи, че тези показания не намират нито едно опровержение в събраната доказателствена съвкупност. Същите се явяват еднопосочни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи едни с други. Ето защо съдът оцени тези свидетели като достоверен и надежден източник на информация, а направените от тях изводи за некоректно отношение към тях – като обосновани и съвсем логични на фона на случилото се. В тази връзка следва да се сподели посоченото от тези свидетели, а и от подсъдимата, че няма логика лекар, неангажиран с лечението на пациента да звъни по телефона, за да уведоми близките за настъпило подобрение в състоянието на пациента, проявявайки известна упоритост в опитите си да намери лице, което да се яви в болничното заведение. Няма логика и това финансовите въпроси около престоя и грижите за пациента да се обсъждат „на главата“ на самия пациент, вместо както логично посочва и самата подсъдимата в обясненията си, да бъде изпратена на касата и там да заплати всичко, което дължи. И най-вече няма логика в това да твърдиш обстоятелства като процесните, ако те не са се случили в действителност - нещо което не може да се каже да свидетелите от болничното заведение, и особено за свид. М., за които е налице очевидна причина да твърдят че никога не са искали и приемали каквито и да е пари и облаги да извършваната от тях дейност. Тук следва да се посочи, че последното се явява дори и в противоречие с установената традицията българинът в знак на благодарност да поднася дребни дарове на лекарите и персонала за положените от тях грижи – нормален жест на човешка признателност към безценния лекарски труд.

Тезата на подс. К. намира частична подкрепа и в показанията на свид. Д., която потвърждава обстоятелството за проведени телефонни разговори с близките на пациента К., твърдейки, че в същите не е коментирала финансови въпроси, а единствено е съобщила, че състоянието на пациента се е подобрило – без да може да даде логично обяснения за това в качеството на каква тя е комуникирала с близките на пациента.

Що се касае до показанията на свид. Т. (...) и свид. С. (...), същите не допринасят съществено за изясняване на обстоятелствата по делото, доколкото и двамата свидетели дават общи показания за факти, за които не съществува спор и които не касаят основния предмет на доказване. В тази връзка и двамата заявяват, че не са ставали свидетели на ситуация, в която свид. М. или друг някой от персонала на болничното заведение е искал пари от подс. К.. Доколкото по делото няма доказателства, които да опровергават по категоричен начин заявеното от тези свидетели, съдът кредитира и техните показания, въпреки наличната им хипотетична заинтересованост от крайния изход на делото, очертаваща ги като свидетели, намиращи се в служебна зависимост, нежелаещи с показанията си да компрометират авторитета на болничното заведение, в което работят. Както беше посочено вече, доколкото по делото не се установява категорична причина за обратното, съдът кредитира и техните показания, които така или иначе не опровергават позицията на подсъдимата или на свид. М. – двата основни противостоящи си доказателствени източника.

Всичко гореизложено дава основание на съда да възприеме като истинна поддържаната от подсъдимата К. позиция, доколкото същата не намери сериозно опровержение в доказателствата по делото. Съдът кредитира именно обясненията на подс. К., която въпреки заинтересоваността си от крайния изход на делото, създаде убеждение в съда за една изключителна добросъвестност в начина, по който пресъздава личните си впечатления от процесните събития. Същата добросъвестност и правдоподобност съдът прозря и в показанията на свид. Х. и свид. Б., които по един убедителен начин, наред с обясненията на подсъдимата успяха да разколебаят обвинителната теза и да подкрепят тази на подсъдимата. Предвид всичко гореизложено съдът даде вяра именно на тази група доказателствени източници, като базира правните си изводи основно на данните, получени от тях.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Съдът, след внимателен анализ на всички събрани и приети в хода на производството доказателства, намира обвинението за недоказано. В конкретния случай не се спори, че между подс. К. и свид. М. се е състояла среща, в която са коментирали финансови въпроси, касаещи състоянието на покойния съпруг на подсъдимата. Няма спор и относно обстоятелствата около престоя на съпруга на подсъдимата в болничното заведение,  причините за постъпването му, развоя на събитията около състоянието му, в това число и изписването му и приемането му за лечение в Клиниката, оглавявана от доц. В.. Налице дори съответствие между показанията на основния свидетел М. и обясненията на подсъдимата досежно факта коментиран ли е въпрос за допълнително заплащане, като в тази връзка единственото очертало се (основно) противоречие касае въпросът регламентирано или нерегламентирано заплащане се е имало предвид. В тази връзка от фактическа страна спорът се свежда до това дали свид. М. е поискала от подсъдимата К. нерегламентирано възнаграждение за обгрижването на съпруга й, а от правна, което е и основният въпрос в това дело - дали с отразеното в жалбата до изпълнителния директор на болницата подс. К. е изпълнила признаците от фактическия състав на квалифицираната клевета.

По отношение на фактическия въпрос – както вече посочено по изложени по-горе съображения, съдът кредитира данните получени от доказателствената група, в която влизат обясненията на подс. К. и показанията на свид. Х. и свид. Б.. В този ред на мисли фактическият спор следва да се разреши в полза на подсъдимата, доколкото съдът оцени обясненията на същата и показанията на посочените двама свидетели като достоверен източник на информация, доколкото заявеното от тях (анализирано по-горе) освен с последователност и еднопосочност,  се характеризира и с пълно съответствие с нормалната житейска логика.

По отношение на правния въпрос:

Съдът намира, че събраните по делото доказателства не са годни да обосноват осъдителна присъда в претендирания в тъжбата смисъл. За да е налице приписване на престъплението „допустителство“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК, и то по отношение на длъжностно лице следва да се установи на първо място длъжностното качество на тъжителя, а на следващо място това, че с изложеното в жалбата си подс. К. е приписала на тъжителя Т. извършването на престъплението по чл. 285 НК.

По отношение на длъжностното качество на тъжителя следва да се посочи, че такова е налице, доколкото по делото се установява, че същият е изпълнявал ръководна дейност по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, а именно ... на „Отделение по инвазивна кардиология“ при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.

Що се касае до това, обаче, налице ли е приписване на престъпление, настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.

Преди всичко следва да се има предвид, че престъплението „допустителство“ предполага съществуването на отношения власт-подчинение между тъжителят и свид. М., каквито в конкретния случай не би могло да се твърди, че има. Дори и да е налице някаква функционална зависимост, в случая липсва изискуемата от закона йерархична зависимост. Видно и от самата длъжностна характеристика старшата медицинска сестра е пряко подчинена на ...а на Клиника, какъвто тъжителят не е и на Главната медицинска сестра. Не би могла да се изведе такава йерархична зависимост и по линията на отношенията между лекар и медицинска сестра. Разсъждения в тази насока са изложени в ТР № 2/2011 г. ОСНК, където изрично е посочено, че: „Тезата, че при работата си в екип, лекарят упражнява ръководни функции по отношение на медицинската сестра, търпи критика в минимум три направления: На първо място, не винаги лекарят работи в екип с медицинска сестра, а и поначало няма нормативно изискване за това. Второ, доколкото екипът не е ситуиран обичайно като йерархична структура, по силата на нормативен или ведомствен акт, в него не възникват отношения на ръководство и подчинение. На трето място, ако длъжностното качество на лекаря се извежда единствено чрез логиката на подобни разсъждения-по пътя на търсене на отношения на йерархична зависимост, неминуемо ще се достигне до абсурдното съждение, че медицинската сестра е длъжностно лице, поради изпълнявана от нея „ръководна работа” по отношение на санитарите и останалия помощен персонал.“.

Отделно от това от съдържанието на депозираната от подс. К. жалба не би могло да се изведе и твърдение, че д-р Т. съзнателно, т.е. умишлено е допуснал подчинен нему да извърши престъпление.

Обвинителната теза търпи критика и по отношение на престъплението, което се твърди да е „допуснато“ – т. нар. „стопански подкуп“ (може би при условията на опит), доколкото по делото липсват твърдения, а още по-малко доказателства по отношение на това за кого е поискана съответната неследваща се облага.

Така или иначе в случая не се установява и наличието на субективната страна, а именно: подсъдимата да е действала със съзнанието, че приписва престъпление, точно обратното: видно от депозираната от нея жалба, същата е търсела друг резултат, а именно израз на една активна гражданска позиция, непримирима към един от най-тежкия бич на съвременното общество – корупцията. Тук следва да се има предвид, че принципно се споделя тезата на повереника за светостта на лекарската професия. Безспорно това е най-достойната за уважение професия, но това не означава, че гражданите нямат право да се оплакват и да имат по-високи изисквания от поведението и на лекари и на адвокати и на съдии (в контекста на казаното в пледоарията от повереника). Гражданите имат право и трябва да сигнализират чрез жалби, сигнали и пр. всеки път когато смятат, че са станали жертва на престъпно или просто некоректно поведение, особено когато автор на същото е лице, осъществяващо важна за обществото функция. В случая подсъдимата, с оглед неколкократните намеци (и от лекар, и от медицинска сестра) за необходимост от „допълнително заплащане“, направени от лица, които нямат съответните финансови функции, без изрично да се упомене, че това е регламентирано заплащане, е имала пълно основание да счита, че е обект на некоректно отношение от страна на служителите в болничното заведение. В този ред на мисли няма как подс. К. да бъде упрекната за това, че е дала гласност да случилото се – от същата два пъти в рамките на един ден е поискано да уреди финансовите отношения за престоя на съпруга й в болницата, вторият от които непосредствено до леглото на самия болен, станал неволен свидетел на една своеобразна грозна търговия със здравето му, била тя по регламент или не.

Отделно от горното следва да се посочи, че разгледана в цялост жалбата подс. К. категорично не може да се окачестви като злонамерено изнасяне на факти, а още по-малко пък такова, целящо да урони доброто име и авторитета на тъжителя. Видно е от финалната част на същата, че с нея се изразява признателност и благодарност на лекарския екип, благодарение на когото състоянието на съпруга й се е подобрило, което е индиция за това, че с подаването на тази жалба тъжителката е изразила личната си оценка за начина, по който лекарите от съответните отделения и клиники са свършили работата си (според нея). Подсъдимата е съобщила факти, за които по делото се установи, че в действителност са се случили, от които в действителност би могло да се направи предположение, че д-р Т. знае за случващото се (всъщност за съжаление не само той).

Според настоящия съдебен състав в конкретния случай жалбоподателката е упражнила право на жалба като гражданин и обстоятелството, че извършената проверка не е констатирала злоупотреби, не означава, че такива не са били извършени спрямо нея, защото стореното с нея в житейската ситуация, в която е била поставена е една гавра –недопустима, нехуманна и непрофесионална.

Опитът й да даде гласност на случилото се е похвален. В тази връзка и последната практика на Европейския съд по правата на човека, третирала сходни тематики в делата М. и други срещу България и З. С. срещу България настоява за това жалбите на гражданите да не бъдат задушавани, дори и когато тяхната основателност остане недоказана, защото това е основно човешко право.

Видно е предвид установените по делото факти, че в случая не се касае до злонамерена злоупотреба с жалба. Жалбоподателката не е имала за цел да урони престижа, доброто име и авторитета на тъжителя Т.. Подадената жалба не го прави по-малко достоен за уважение, предвид професията, която е избрал да упражнява – просто дава сигнал, че лекарите преди да бъдат лекари, трябва да бъдат хора.

Предвид всичко гореизложеното и доколкото съдът прие, че обвинението остана недоказано както от обективна, така и от субективна страна съдът призна подс. К. за невиннна в това да е извършила престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 НК, поради което на основание чл. 304 НПК я оправдана по така повдигнатото й обвинение.

По въпроса за претенцията с правно основание чл. 45 ЗЗД:

В процесния случай неимуществените вреди се претендират на деликтно основание – чл. 45 и сл. ЗЗД. По делото обаче не се установи подс. К. да е извършила престъпление в т.ч. от вида на посоченото в тъжбата. При отсъствието на деликт в случая, предявеният граждански иск като обезщетение в размер на 1 лева - за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 НК, съдът отхвърли, като неоснователен и недоказан, тъй като не се доказа виновно и противоправно поведение на подсъдимата К.. Същата бе оправдана по повдигнатото обвинение, поради което не е деликтно отговорна, респективно не може да бъда ангажирана нейната отговорност по чл. 45 ЗЗД. 

По въпроса за направените разноски:

Предвид направеното изрично искане от страна на защитника, на основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът постави в тежест на частния тъжител и гражданския ищец Т. направените от подсъдимата К. разноски по делото в размер на 400.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК