НЧХД 33/2016 - Мотиви - 04-01-2017

Мотиви по Наказателно дело 33/2016г.

М О Т И В И

 

 към Присъда по НЧХД № 33 по описа за 2016 година

 

на Районен съд Пловдив

 

 

             По отношение на З.С.Т. ***, с ЕГН ********** е предявено обвинение от частен тъжител С.С. ***, с ЕГН ********** за това, че на 31.12.2015г. в гр.Пловдив в жилище, находящо се на ул.”Димитър Талев” № 84 е нанесъл множество удари на С.С.В. в областта на главата, следствие на което е паднал от стола на който е седял по гръб при което си охлузил лявата мишница с което му е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.  С тъжбата е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и граждански иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000лв. ведно със законната лихва, считано от 31.12.2015г. до окончателното и изплащане.

            Редовно призован, подсъдимият З.С.Т. се явява лично и представлявани от процесуален представител адв.Г.С. ***. Разпитан в съдебно заседание подсъдимият Т. не се признава за виновен, като излага твърдение за неизвършителство на твърдяното в тъжбата престъпление. Дава обяснения по предявеното му обвинение.

           Тъжителят С.С.В., редовно призован се явява лично в съдебно заседание и представляван от адв.М.Н. ***. Поддържа тъжбата си в съдебно заседание.

            В последното съдебно заседание процесуалният представител на тъжителя адв.М.Н. пледира да се признае за виновен подсъдимия З.Т. за виновен за извършено престъпление по чл.130,  ал.1 от НК и приложи разпоредбата на чл.78а от НК. По отношение на предявения граждански иск се направи искане да бъде уважен като основание и в претендирания му размер а именно 5000 лева.

           Процесуалният представител на подсъдимия адв.Г.С. пледира недоказаност на твърдяното в тъжбата престъпление, както и че неговият подзащитен не е извършил твърдяното деяние и че е невинен. Моли съда да признае подсъдимия З.Т. за невинен и го оправдае по повдигнатото обвинение. Пледира да бъде отхвърлен предявеният граждански иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000лв., както и да се възложат на частния тъжител направените разноски по делото

           В последната си дума подсъдимия З.Т. изложи твърдение за невиновност, като поиска съдът да се произнесе в правилната насока.

           По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р С.С., чието заключение е прието от съда.

            По искане на тъжителя В. е разпитан като свидетел С.А. В. – баща на тъжителя. По искане на подсъдимия Т. се разпитаха като свидетели Д. С. Т. – сестра на подсъдимия Т., И.В.Й. и А.Е.П.. Събрани са и писмени доказателства.

         Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

           На 31.12.2015г. частния тъжител С.В. заедно със своя приятел Д.Т. – син на свидетелката Д. Т. отишли да празнуват посрещането на Новата 2016 година в заведение „Дамаск” находящо се в гр.Пловдив. Тъжителят В. престоял в заведението до 01:00 – 01:30 часа. Тъжителят В. си тръгнал поради факта, че неговия приятел Д.Т. бил употребил значително количество алкохол и В. решил да му помогне да се прибере в дома си. Тъжителят и неговият приятел Д. Т. с такси пристигнали до дома на Т., като при пътуването били придружени от приятелка на Д. Т., с неустановена по делото самоличност. След пристигане в дома си - Д. Т. си легнал тъй като не бил в състояние да празнува, а тъжителят и приятелката на Д. Т. останали в хола на жилището, където имало празнична трапеца и се намирали гостите на свидетелката Д.Т., сред които били подсъдимият З.Т.,  И.В.Й. и А.Е.П.. Частният тъжител и приятелката на Д. Т. седнали на ниска маса, в близост до основната трапеза, където вечерта преди да отидат на заведение тъжителя и Д. Т. употребили алкохол, и където след сядането си тъжителя отново употребил алкохол. Следствие на употребения от тъжителя алкохол същия имал видими признаци за това, както и промяна на поведението, което било възприето от присъстващите на тържеството лица. От присъстващите на тържеството, тъжителят В. познавал само свидетелката Т. и подсъдимия З.Т.. Под влияние на употребения алкохол тъжителят В.  започнал да се държи неадекватно агресивно, като свалил горните си дрехи и започнал да се хвали че е манекен и че е ММ боец. По отношение на подсъдимия Т., тъжителят В. предприел словесна агресия, като го определял за слабак и че не е никакъв ММ Боец. Поведението на частния тъжител В. не предизвикало отговор от страна на подсъдимия Т., но мотивирало присъстващите да прекратят тържеството при което някои от гостите си тръгнали включително и приятелката на Д. Т., а свидетелката Т. заявила че си ляга.  В хола останали подсъдимия Т., тъжителя В. както и свидетелите И.Й. и А.П.. Тъжителя В. не продължил да се държи агресивно спрямо подсъдимия Т., като в един момент тръгнал към него заявявайки „Искаш ли да видиш какво са мускули и ММ боец”. Приближавайки към подсъдимия Т., тъжителя В. направил движение с глава по посока подсъдимия при което З.Т. отблъснал с ръце тъжителя. Следствие на това, тъжителя загубил равновесие и паднал назад по гръб, при което бутнал намираща се зад него бас каса на озвучителна система и стъклени бутилки с питиета, които се счупили. Не одобрявайки случващото ,се свидетелката Т. заявила на тъжителя да напусне дома и, което същия и направил. След непродължително време тъжителя В. се върнал с полицейски служители, които след като изслушали присъстващите относно случилото се си тръгнали, като заявили че ако има нещо неизяснено, в съда да се оправят. С тях си тръгнал и частния тъжител. За случилото се тъжителят В. споделил със свидетел С.А. В. – баща на тъжителя.

          По негово лично желание, тъжителя В. на 04.01.2016г. е бил освидетелствуван от съдебен лекар д-р М.Б., който в изготвено на същата дата СМУ № 1 като заключение е отразил, че при прегледа и от представена медицинска документация  на С.В. е установено контузия на главата, мозъчно сътресение, кръвонасядане по лявата скула, охлузване на лявата подмишница, което представлява разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

         Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимия З.Т., заключение по СМЕ.

         Съобразявайки разпоредбата на чл.301 от НПК, съдът намира, че в хода на производството не бяха събрани категорични и преки доказателства, че подсъдимия З.Т. да е нанесъл на тъжителя С.В. леките телесни повреди. От разпитаните свидетели, единствено свидетел С. В. баща на тъжителя В., твърди и е категоричен, че подсъдимият Т. е причинил установените у тъжителя леки телесни повреди, нанасяйки му удари. Свидетел С. В. е баща на тъжителя, и на инкриминираната дата не е бил в дома на свидетелката Т.. В съдебно заседание свидетел С. В. посочи, че посоченото в тъжбата му е станало известно от тъжителя, който му е син.

           Свидетелите Д. Т., И.Й. и А.П. в съдебно заседание не посочиха подсъдимия З.Т. да е нанасял удари по тъжителя, както и да тъжителят да е бил обект на побой от страна на подсъдимия. И тримата свидетели са единни в твърденията си, че тъжителя следствие на употребен алкохол е имал агресивно поведение по отношение на подсъдимия, както и е направил опит да влезе във физическо съприкосновение с подсъдимия, опитвайки се да му нанесе удар с глава. И тримата свидетели са единни, че подсъдимия е отблъснал тъжителя, който загубил  равновесие и е паднал по гръб, при което падане е бутнал бас колона и е бутнал и счупил няколко бутилки. Свидетелите не излагат твърдение за разменени удари или за отправени от подсъдимия удари по отношение на тъжителя.

          В обясненията на подсъдимия З.Т. категорично се твърди, че тъжителя не е получавал удари от подсъдимия.

            Съдът преценява, че в  случая доказателствената тежест следва да бъде носена от тъжителя. От посочения от тъжителя свидетел С. В., който е негов баща, се установи, че същия не е бил свидетел на случилото се, както и че за изложеното в тъжбата е узнал от своя син.  Съдът анализира показанията на свидетел С. В. съвкупността от събраните гласни доказателства и приема, че тези показания не кореспондират и дори са в противоречие с останалите събрани гласни доказателства. Съдът съобразява, че е налице семейна между свидетеля и тъжителя и с оглед гореизложеното, не кредитира показанията на свидетеля В..

         Действително от заключението на вещото лице се установява, че по отношение констатираните увреждания у тъжителя - контузия на главата, мозъчно сътресение, кръвонасядане по лявата скула, охлузване на лявата подмишница ,същите представляват разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК което е лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Това заключение е правено въз основа на писмени доказателства и гласни такива. Според вещото лице нараняванията могат да бъдат причинени в резултат на удари с или върху тъпи предмети. Според вещото лице нараняването в лицето в лицето може да е резултат на удар с юмрук, както и че контузията на главата вървят заедно с увреждането на скулата.  По отношение на механизма вещото лице приема, че е комбиниран механизъм а именно удар с последващо падане върху настилка.

         С оглед изложеното, съдът приема, че действително тъжителя С.В. е получил гореописаните наранявания, но не е доказано по категоричен и безсъмнен начин, че именно в резултат на удари от страна на подсъдимия З.Т. към тъжителя, тези наранявания са се получили.

          С  оглед изложеното, съдът преценява, че съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК, присъдата не може да почива на предположения.  Съдът призна подсъдимия  за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.  В конкретния казус това не е налице - т.е. не е доказано твърдяното обвинение по несъмнен начин.

          Несъмнено се установява, че има причинени леки телесни повреди на тъжителя С.В., но не се установява по безспорен и несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.301,ал.1, т.1 от НПК, че именно подсъдимия З.Т. ги е причинил и то виновно.

          С оглед изложеното, съдът приема, че подсъдимият З.С.Т. не е извършител на твърдяното в тъжбата престъпление, поради което, на основание чл.304 от НПК и го признава за невиновен, като го оправдава по обвинението по чл.130,  ал.1 от НК, предявено с тъжбата от  С.В..

            С оглед признаването на невиновността на подсъдимия, с присъдата си, съдът отхвърля, като неоснователен и недоказан, гражданския иск за заплащане от подсъдимия в полза на тъжителя на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000лв., ведно със законната лихва, считано от 31.12.2015г. до окончателното и изплащане.

             С присъдата, на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът постановява, направените разноски в размер на 300 лева от З.С.Т. да се заплатят от С.С.В..

             Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.