НЧХД 17/2016 - Мотиви - 19-10-2016

Мотиви по Наказателно дело 17/2016г.

М О Т И В И

по НЧХД № 17/2016 г. ПРС, XXVI н.с.

 

Производството по делото е образувано по тъжба на Д.А.Й., с ЕГН: ********** против Н.С.К., с ЕГН: **********, с която e повдигнато обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК /изменение на обвинението на лист 103 гръб/, за това, че на 28.05.2015 г. в гр. Пловдив е повредил противозаконно чужди движими вещи – собственост на Д.А.Й., като деянието представлява маловажен случай.

Приет за съвместно разглеждане е и граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от тъжителя Й. против подсъдимия К., като обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, а именно 619,32 лева, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на деянието – 28.05.2015 г. до окончателното й изплащане /изменение на гражданския иск на лист 103 гръб/.

В съдебно заседание, повереникът на частния тъжител – адв. Д.П. поддържа тъжбата, като намира, че обвинението се доказва от събраните по делото доказателства. Били събрани гласни доказателства от трима свидетели, които били възприели действията на подсъдимия и които свидетели го разпознават като лицето извършител на деянието. Била налице и автотехническа експертиза, което заключение описвало механизма на причиняване на щетите върху леките автомобили. Като мотив за извършване на деянието се явявали влошените междусъседски отношения. Разпитаните по инициатива на защитата свидетели не разколебавали обвинителната теза на тъжителя. Вземайки предвид обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан, предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК и да му се наложи административно наказание ,,глоба'' в размер от 3 000 лева. Претендира уважаването на предявения граждански иск, както и извършените в хода на производството разноски.

Защитникът на подсъдимия – адв. Н.М. поиска отхвърлянето на тъжбата като неоснователна. По делото безспорно се установявали влошени междусъседски отношения. Разпитаните по делото свидетели, подкрепящи обвинителната теза по един или друг начин имали някакви взаимоотношения с частния тъжител. Също така се било установило, че към 02.06.2016 г. имало нанесени щети по леките автомобили, като до тук свършвали установените по делото обстоятелства. По делото не се установявало кога е извършено деянието. Неподкрепено оставало и заявеното от тъжителя, че още на 29.05.2015 г. бил потърсил съдействие от полицията и бил пристигнал автопатрул. Това обаче не се установявало от доказателствата по делото. Ето защо, единственият меродавен момент в който в действителност се установявало кога са нанесени щетите по леките автомобили бил 02.06.2015 г., когато бил извършен огледът на същите. Бащата на подсъдимия и свидетелят Я. били направили оглед на автомобилите, за да установят дали няма нанесени повреди на автомобила ,,Фиат Марея'', за което били изготвили и снимки, които били представени на първия работен ден – 01.06.2015 г. в районното полицейско управление. Едва след като бил научил за това, частният тъжител бил реагирал по описания от него начин. Също така заявеното от свидетелите по настоящото дело, било много по-подробно от заявеното от тях в разпитите им на досъдебното производство. Не се установявала съответната дата на извършването на деянието. Нямало данни по какъв начин са се съхранявали автомобилите и дали щетите, които е била остойностила експертизата са същите, като вредите, които се свързвали с действията на подсъдимия. На следващо място, намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, доколкото твърдените вреди били над една минимална работна заплата и производството следвало да се прекрати, а делото трябвало да се изпрати на РП – гр. Пловдив, за извършено престъпление от общ характер. Случаят представлявал злоупотреба с право, а именно да се насади страх у останалите съседи. В случай, че съдебният състав намери, че подсъдимият е извършил деянието, намира същото за малозначително, поради което иска прилагането на чл. 9, ал. 2 НК. 

В проведеното съдебно заседание, подсъдимият Н.К. не се яви.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.С.К. е роден на *** ***, б., български гражданин, неосъждан, с висше образование, несемеен, работещ, с ЕГН: **********.

Синът на частния тъжител – свидетелят А.Д. Й. придобил от своя дядо апартамент, находящ се в гр. Пловдив, ул. ,,***'' № *, ет.*2, ап. *. В същата сграда живеел и подсъдимият Н.К..

Свидетелят А.Д. Й. бил предоставил на свидетелите Б.П. и В.Г. ползването на притежания от него апартамент в кооперацията на ул. ,,***'' № *.

В същата сграда, жилище притежавал и свидетелят И. Д., което се намирало на четвъртия етаж.

Частният тъжител Д.Й. бил паркирал три броя автомобили в двора на кооперацията на ул. ,,***'' № 7, а именно лек автомобил ,,Лада ВАЗ 21011 с рег. № ** – зелен на цвят, Фолксваген Голф 3 с рег. № ** – лилав металик на цвят и Фолксваген Голф 3, комби, с рег.  № *** – лилав металик на цвят.

Разположението на автомобилите, във вътрешната част на двора било, както следва:

При влизане от към входа от ул. *** били паркирани леките автомобили ,,Лада ВАЗ 21011 с рег. № ** – зелен на цвят и Фолксваген Голф 3 с рег. № ** – лилав металик на цвят. Последният автомобил се намирал от към вътрешната част на оградата, а лекият автомобил ,,Лада ВАЗ 21011'' се намирал от към кооперацията. МПС-тата били насочени с фарове към ул. ,,***''. Двата автомобила били разположени по такъв начин, че пречели на притежавания от подсъдимия лек автомобил ,,Форд Фиеста'' – зелен на цвят да излезе от мястото където бил паркиран в двора.

 След подминаването на посочените три броя автомобили и насочването към изхода на двора на кооперацията, находящ се от към ул. ,,Дръзки'' се намирал другият паркиран от частния тъжител лек автомобил - Фолксваген Голф 3, комби, с рег.  № *** – лилав металик на цвят.

На 28.05.2015 г. свидетелят И. Т. се намирал в гр. Пловдив с цел закупуването на велосипед. След осъществяването на покупката, той заедно с подсъдимия Н.К. посетили заведение в същия град. Около 23.15 часа – 23.20 часа, свидетелят Т. оставил подсъдимия К. пред дома му, находящ се в кооперацията на ул. *** № 7, след което поел в посока гр. Панагюрище, където и живеел. Преди да се видят на 28.05.2015 г. подсъдимият Н.К. се оплакал на свидетеля Т., че колата му вътре в двора била задръстена от коли.

Малко след като бил оставен от свидетеля Т., подсъдимият К. *** към вътрешността на двора на кооперацията, като първоначално се насочил към паркирането от частния тъжител леки автомобили ,,Лада ВАЗ 21011 с рег. № ** – зелен на цвят и Фолксваген Голф 3 с рег. № ** – лилав металик на цвят. Същият преминал между тези два автомобила, насочил се към задната част на последния автомобил, след което преминал между него и оградата, неговата предна част насочена към ул. ***, след което към частта на лекия автомобил ,,Лада ВАЗ 21011'' насочена към ул. ***, след което преминал между този автомобил и кооперацията.

След това подсъдимият Н.К. се насочил към третия паркиран от частния тъжител Д.Й. лек автомобил Фолксваген Голф 3, комби, с рег.  № *** – лилав металик на цвят, находящ се от към изхода към ул. Дръзки, като преминал от неговата лява страна и излязал от двора на кооперацията.

         Тези действия на подсъдимия Н.К. били забелязани от свидетелите И. Д., който се намирал на терасата на своето жилище, находящо се на четвъртия етаж от кооперацията и свидетелите Б.П. и В.Г., намиращи се на терасата на апартамента, който им бил предоставен от сина на частния тъжител – А.Д. Й..

         При преминаването покрай притежаваните от частния тъжител три броя автомобили, свидетелите Б.П., В.Г. и И. Д. чули стържене.

         На следващия ден 29.05.2015 г. частният тъжител Д.Й. отишъл при притежаваните от него автомобили, които били разположени в двора на кооперацията, находяща се на ул. *** № 7, като забелязал следните щети по тях:

         На лекия автомобил ,,Лада ВАЗ 21011 с рег. № ** – зелен на цвят били увредени два детайла – преден десен калник и задна дясна врата.

         На лекия автомобил Фолксваген Голф 3 с рег. № ** – лилав металик на цвят били увредени два детайла – предна и задна десни врати.

         На лекия автомобил Фолсваген Голф 3 комби, с рег.  № *** – лилав металик на цвят бил увреден един детайл заден ляв калник.

         За установеното от него, частният тъжител Д.Й. на 29.05.2015 г. позвънил в 19:32:55 часа на районен център 112 – Кърджали, където съобщил за нанесените на посочените по-горе автомобили щети, като по делото се намира и диск съдържащ проведения разговор, като неговото обаждане било пренасочено към 02 РУ ,,Полиция'' гр. Пловдив.

         Впоследствие на 02.06.2016 г., по повод постъпило заявление от частния тъжител Д.Й. бил извършен оглед от свидетеля М.Н. на притежаваните от него три броя процесни автомобили, при който оглед бил изготвен и фотоалбум.

         Било образувано досъдебно производство № 351/2015 г. по описа на 02 РУ ,,Полиция'' – гр. Пловдив срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.  

         С постановление за прекратяване на наказателното производство от 10.12.2015 г., същото било прекратено, доколкото прокурорът приел, че няма извършено престъпление от общ характер, а такова по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК, което се преследва по тъжба на пострадалия.

         В хода на съдебното следствие беше назначена и изготвена автотехническа експертиза. Видно от заключението на същата се установява, че размерът на нанесените вреди по лек автомобил ,,Фолсваген Голф'' с рег. № ** е 270,43 лева, размерът на нанесените вреди по лек автомобил ,,Фолксваген Голф'' с рег. № *** е 167,53 лева и размерът на нанесените вреди по лек автомобил ,,ВАЗ 21011'' с рег. № ** е 181,36 лева.

Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели Б.П., В.Г., Й. Д., И. Т., С.К., Г. Я., А. Й., Б.И., Е.К., М.Н., както и от събраните по делото писмени доказателства – справка за съдимост, протоколи от общи събрания на живущите в кооперацията на ул. ***  № 7, копия от свидетелства за регистрация част I, справка от Дирекция ,,Национална система 112‘‘ и диск, справка от 02 РУ ,,Полиция‘‘ към ОД на МВР гр. Пловдив, приобщено досъдебно производство 351/2015 г. по описа на 02 РУ ,,Полиция‘‘, ведно с албум за посетено местопроизшествие, както и от заключението на изготвената автотехническа експертиза,

От събраните по делото гласни доказателства се обособяват две групи такива. Първата е тази която е в подкрепа на обвинението, а втората група е тази която е в подкрепа на защитата.

Към първата група гласни доказателства попадат показанията на свидетелите Б.П., В.Г. и Й. Д.. Посочените по-горе свидетели са преки очевидци на извършеното от подсъдимия К.. Същите описват по ясен и недвусмислен начин неговите действия и го разпознават като лицето, което е влязло от към входа на двора от към ул. ***. Описват преминаването му покрай леките коли притежавани от частния тъжител Й. и чуването на специфичен звук, който описват като стържене и скрибуцане. Посочват как са били разположени трите броя МПС-та върху които са били нанесени щети. Следва да се отбележи, че в техните показания има известни противоречия, които обаче не се явяват съществени. Такова противоречие се явява обстоятелството, че относно разположението на леките автомобили ,,Лада ВАЗ 21011 с рег. № ** – зелен на цвят и Фолксваген Голф 3 с рег. № ** – лилав металик на цвят свидетелите Й. Д. и Б.П. заявяват, че са били насочени с фаровете към входа от към ул. ***, а свидетелят В.Г. посочи, че към ул. *** са били разположените задните страни на тези два автомобила. Настоящият съдебен състав в тези им части кредитира показанията на свидетелите Й. Д. и Б.П., доколкото тези показания за взаимоподкрепящи се и си кореспондират с намиращия се по делото фотоалбум /изготвен при протокола за оглед/, видно от който се установява, че техните предници сочат към ул. ***. Ето защо, неоснователно се явява направеното от защитата възражение, че техните показания не следвало да се кредитират, доколкото съществували противоречия в тях. По-скоро нямаше да бъде нормално, ако показанията на тези свидетели бяха напълно еднакви, които би могло да породи съмнения, относно тяхната достоверност. В случая същественото, е че тези свидетели описват механизма на извършване на деянието, а именно преминаването на подсъдимия покрай трите броя леки автомобили и чуването на специфичния звук, който оприличават като стържене. Тези показания си кореспондират и със заявеното от вещото лице, че нарушаването на лаковото покритие е възможно да бъде получено от твърд остър предмет. Показанията на тези свидетели са взаимодопълващи се, доколкото описват часа в който са видели подсъдимия да преминава покрай леките автомобили, а именно около 23.30 часа. Заявеното от тях си кореспондира и със заявеното от свидетеля Т., което е в насока, че до 23:15 часа е бил заедно с подсъдимия К., като го е оставил пред дома му. Тоест достигна се до извод, че Н.К. в часа в който се твърди от свидетелите Д., П. и Г. не е бил със свидетеля Т., а е бил оставен от него пред дома си. Свидетелите П. и Г. описват и какво е било състоянието на частния тъжител Д.Й., когато са го видели в деня, следващ деянието, а именно, че е бил видимо изнервен, като той им е споделил, че са му надрани колите. В подкрепа на заявеното от тези свидетели е обстоятелството, че видно от постъпилата справка и изслушването на диска от Дирекция ,,Национална система 112'' се установи, че на 29.05.2015 г. в 19:32:55 часа е било прието повикване от лице, което се е представило като Д.Й., като в разговора си това лице заявява, че са му били надрани коли, изказва предположения кой може да е извършителят и мотив за това, а именно, че му е запушил колите. Неоснователно се явява наведеното от страна на защитата възражение, че не се установявала датата на която е извършено деянието, както и дали причинените щети са били нанесени на 28.05.2015 г., доколкото първите обективни данни за това се установявали, чрез извършения на 02.06.2015 г. оглед, тъй като противоречи на всякаква житейска и правна логика, ако процесните автомобили не са били повредени на 28.05.2015 г., на 29.05.2015 г. частният тъжител да подаде сигнал за това на телефон 112. Обстоятелството, че на 28.05.2015 г. са били причинени щети на трите броя автомобили се подкрепя и от заявеното от сина на частния тъжител – свидетелят А. Й., които са в насока, че на 29.05.2015 г., баща му му е съобщил, че процесните МПС-та са били надрани, а на 30.05.2015 г., този свидетел е видял щетите по тях. Също така, следва да се кредира и заявеното от свидетеля А. Й., че последно е виждал процесните три броя леки автомобили на 21-ви или 22-ри май 2015 г., като към този момент на същите не е имало нанесени щети, а когато е отишъл на 30-ти май е забелязал повредите по тях, които посочи по време на разпита си, след предявяването на снимковия материал. Следва да се отбележи, че в проведеното съдебно заседание /лист 84/, този свидетел заяви, че на 30.05.2015 г. видял повредите по трите автомобила, като след предявяване на снимковия материал изготвен от вещото лице С.М., заяви, че точно това са щетите, които е установил на 30.05.2015 г. За първи път тези повреди са били забелязани от частния тъжител на 29-ти май 2015 г., след като на 28-ми май 2015 г. свидетелите Д., П. и Г. са видели подсъдимия К. да преминава покрай тях и са чули звук от стържене.

Прави впечатление на съда, че изготвеният снимков материал от вещото лице и изготвеният фотоалбум по време на извършения оглед от свидетеля М.Н., съвпадат напълно, поради което се достигна до категоричен извод, че точно това са причинените от деянието на Н.К. вреди.

По делото са от значение обстоятелствата дали може да се ползва протоколът за извършения оглед и изготвеният към него снимков материал, както и дали лицето М.Н. може да бъде свидетел по делото, доколкото същият е вършил действия по разследването.

Настоящият съдебен състав намира, че протоколът за оглед на местопроизшествие от 02.06.2015 г. и изготвеният към него фотоалбум следва да се ценят като писмени доказателства. От друга страна, в действителност М.Н. е извършвал действия по разследване, а именно оглед. Тези негови действия, обаче са били извършени по друго производство, а именно по досъдебно производство № 351/2015 г. по описа на 02 РУ ,,Полиция'' към ОД на МВР гр. Пловдив, което е било прекратено с Постановление на прокуратурата, а настоящото производство е образувано по тъжба на частния тъжител Д.Й. против подсъдимия Н.К., което е различно и няма пречки лицето М.Н. да бъде свидетел по настоящото дело. Ето защо, следва да се кредитират напълно показанията на М.Н., доколкото те са логични и последователни и този свидетел се явява незаинтересован. Въз основа на посоченото се достигна до извод, че следва да се кредитира първата група гласни доказателства, които са в подкрепа на обвинението.

Към втората група гласни доказателства попадат обясненията на подсъдимия, които са в насока, че не е извършител на деянието, както и показанията на свидетелите С.К., Г. Я., Б.И., Е.К. и И. Т.. Обясненията на подсъдимия К. обаче не следва да се кредитират, доколкото същите освен източник на доказателства са и основно средство за защита, поради което трябва да се съпоставят дали си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. В случая те си противоречат с показанията на разпитаните свидетелите Д., П. и Г., които го посочват като лицето, което е преминало покрай леките автомобили и са чули стържене. Следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимия К. си противоречат и с показанията на разпитания по негова инициатива свидетел Т.. Последният заяви, че е оставил пред дома му първия около 23:15 часа, а подсъдимият твърди, че е бил с този свидетел към момента в който свидетелите на обвинението заявяват, че са го видели да преминава покрай процесните автомобили. Свидетелите Д., П. и Г., обаче заявиха, че са видели подсъдимия около 23.30 часа, което попада във времеви период след раздялата му със свидетеля Т.. Ето защо, се достигна до извод, че не следва да се кредират обясненията на подсъдимия, доколкото същите си противоречат с посочените по-горе гласни доказателства.

От показанията на свиделите С.К., Г. Я., Б.И. и Е.К. се извличат данни относно влошените отношения между частния тъжител и подсъдимия, които са предшествали датата на извършване на деянието. В своя разпит тези свидетели заявиха, че не знаят подсъдимият да е бил надрал леките автомобили на частния тъжител. Това обаче не означава, че в действителност той не е повредил процесните МПС-та, доколкото обстоятелството, че те не знаят за нещо, не означава, че то не се е случило. Заявеното от свидетелката Е.К. – майка на подсъдимия, че няма как синът й да е надрал леките автомобили, защото си е бил у дома, не следва да се кредитира, доколкото тази свидетелка в своите показания посочи, че Н.К. на процесната дата се е прибрал към 23.30 часа, което е около 15 минути, след като е бил оставен от свидетеля Т.. Също така, тази свидетелка твърди, че на автомобилите на Й. не е имало нищо на 29.05.2015 г. Тези нейни твърдения, обаче не следва да се кредитират, доколкото в своя разпит на лист 130, тя заяви, че не е слизала да ги оглежда, а и е било съобщено от нейния съпруг – свидетеля С.К. и от подсъдимия, тоест не са налице лични възприятия. От нейните показания, обаче се извлича нещо много важно и това е, че е видяла на 29-ти май 2015 г. подсъдимият да рита техният автомобил – Форд Фиеста, зелен на цвят. Тази постъпка на Д.Й., обаче е индиция, че същият е бил провокиран от нещо за да се стигне до ритане на лекия автомобил на подсъдимия, като е логично тази негова постъпка да е била провокирана след като е видял, че има щети по трите автомобила. Ето защо, следва да се кредитират показанията на тези свидетели в частите им относно влошените междусъседски отношения, а в частта им относно твърденията, че подсъдимият не е извършител на деянието не следва да се кредитират, доколкото същите нямат лични възприятия. Не следва да се кредитира и заявеното от свидетелия Г. Я. и С.К., че били правили оглед на процесните автомобили на 29.05.2015 г. и че на тях им нямало нищо, доколкото това си противоречи със заявеното от свидетеля А. Й. и действията на частния тъжител Д.Й., изразяващи се в подаването на сигнал на телефон 112. Също така свидетелят С.К. в своя разпит на лист 77 /гръб/ заяви - ,,оказа се, че впоследствие на 28-ми май били станали някакви щети по колите на Й.'', което си противоречи на заявеното от него, че бил правил оглед на леките автомобили и на тях нищо им нямало.

Неоснователно се явява заявеното от защитата, че колите биха могли да бъдат надрани от лица, които преминавали през двора, доколкото свидетелите Д., П. и Г. разпознаха по категоричен начин, лицето което е извършило деянието и това е подсъдимия К..

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред и се явяват относими за разкриването на обективната истина по делото.

Видно от представените справки за съдимост се установява, че подсъдимия Н.К. е неосъждан.

От представените по делото копия от Протоколи от общи събрания, се установява, че такива са били извършвани от живущите на ул. *** № 7 и се достигна до извод за влошени отношения между частния тъжител и подсъдимия К..

От представените три броя копия от свидетелства за регистрация на МПС се установява, че собственик на лек автомобил ,,Лада ВАЗ 21011 с рег. № ** – зелен на цвят, Фолксваген Голф 3 с рег. № ** – лилав металик на цвят и Фолксваген Голф 3, комби, с рег.  № *** – лилав металик на цвят е частният тъжител Д.Й..

От представената справка от Дирекция ,,Национална система 112'' се установява, че на 29.05.2015 г. в 19:32:55 е било прието повикване от номер *** с продължителност на аудиозаписа 04:06 минути. Името, с което се е представител обаждащият се е Д.Й.. По време на разговора оператор 112 предава информация за сигнала по телефон на дежурен Второ РУ на МВР – Пловдив. Тази справка се подкрепя и след изслушването в съдебно заседание на намиращия се по делото диск /лист 95/.

От постъпилата справка от 02 РУ ,,Полиция'' на ОД на МВР гр. Пловдив, се установява, че на 29.05.2015 г. в 19:30 часа е получен сигнал за надраскани автомобили на ул. ,,***'' № 7 от телефон ***. Сигналът не е посетен от патрул на районното управление, като гражданинът е насочен към управлението за подаване на жалба.

От приобщеното по делото досъдебно производство № 351/2015 г. по описа на 02 РУ ,,Полиция'' към ОД на МВР гр. Пловдив могат да се ползват единствено писмените доказателства, а именно докладните записки, заявление от частния тъжител до Началника на Второ РУП гр. Пловдив, Протокол за оглед и снимков материал към него.

Видно от намиращия се по досъдебното производство Протокол за оглед и снимков материал към него – извършен на 02.06.2015 г., се установява разположението на процесните три броя леки автомобили, нанесените по тях повреди, а именно на лекия автомобил ,,Лада ВАЗ 21011 с рег. № ** – зелен на цвят били увредени два детайла – преден десен калник и задна дясна врата, на лекия автомобил Фолксваген Голф 3 с рег. № ** – лилав металик на цвят били увредени два детайла – предна и задна десни врати, на лекия автомобил Фолсваген Голф 3 комби, с рег.  № *** – лилав металик на цвят бил увреден един детайл заден ляв калник.

         Видно от намиращото се по делото Постановление за прекратяване на наказателно производство се установява, че същото е от 10.12.2015 г. Тъжбата е подадена на 04.01.2016 г., а изменението на обвинението и гражданския иск е от 13.04.2016 г., поради което следва да се приеме, че същите са извършени в преклузивния шестмесечен срок.

Протоколите за разпит на свидетели от досъдебното производство, не следва да се ценят, доколкото същите са дадени пред разследващ орган по друго дело.

Изготвената по досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза не следва да се цени, доколкото тя е направена по различно дело от настоящото.

Съдът кредитира заключението на извършената по време на съдебното следствие автотехническа експертиза, доколкото същото е компетентно изготвено, отговаря на поставените въпроси, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не е било оспорено от страните.

Видно от заключението на същото се установява, че размерът на нанесените вреди по лек автомобил ,,Фолсваген Голф'' с рег. № ** е 270,43 лева, размерът на нанесените вреди по лек автомобил ,,Фолксваген Голф'' с рег. № *** е 167,53 лева и размерът на нанесените вреди по лек автомобил ,,ВАЗ 21011'' с рег. № ** е 181,36 лева.

В обобщение на гореизложеното се достигна до категоричен извод, че подсъдимият е извършил процесното деяние. На първо място от показанията на свидетеля А. Й. се установява, че последният път когато е видял трите броя леки автомобили на същите не е имало надрасквания, като единият от тях – лекият автомобил Лада дори е бил скорошно пребоядисан. Установява се датата на която е извършено деянието, а именно 28.05.2015 г., като от показанията на свидетелите Д., П. и Г. се установи и самоличността на извършителя на деянието, а именно подсъдимият Н.К.. Щетите по процесните автомобили не са били установени едва на 02.06.2015 г., в каквато насока е възражението на защитника, а на 29.05.2015 г., когато частният тъжител е сигнализирал на телефон 112 за това. Също така, след предявяване на снимковия материал на свидетеля А. Й., се установи, че щетите които са били оценени от вещото лице С.М. са били същите каквито е установил този свидетел на 30.05.2015 г., а след съпоставяне с изготвения фотоалбум при протокола за оглед от 02.06.2015 г., се установи, че същите съвпадат. Тоест достигна се до извод, че щетите, които е установил свидетелят М.Н. на 02.06.2015 г., са същите, които са били причинени от подсъдимия на 28.05.2015 г., следователно не са изминали пет дена от момента, когато свидетелите П., Д. и Г. са видели подсъдимия да минава покрай леките автомобили и да се чува стържене. Също така се установи, че преди ,,преминаването'' на подсъдимия покрай леките автомобили на 28.05.2015 г., което е било видяно от посочените по-горе трима свидетели, върху последните не е имало някакви надрасквания, в каквато насока бяха показанията на свидетеля А. Й., а и още повече, че самите разпитани свидетели по инициатива на подсъдимия – С.К. и Г. Я. заявиха, че върху леките автомобили на частния тъжител не е имало никакви надрасквания преди 28.05.2015 г. Следователно не може да се приеме, че повредите върху МПС-тата ги е имало преди инкриминираната дата – 28.05.2015 г., а по същото време те са забелязани за първи път на 29.05.2015 г. и то след като свидетелите П., Д. и Г. са видели подсъдимия К. да се намира в близост до тях и са чули някакво ,,стържене'' при преминаването му. В случая се явява без значение обстоятелството, че не е открит предметът с който са били повредени леките автомобили. Не без значение е и обстоятелството, че подсъдимият Н.К. е имал причина да извърши деянието, доколкото неговата кола е била ,,запушена'' от трите броя процесни автомобили от няколко дена преди 28.05.2015 г., същият е бил възмутен от това в каквото насока са и показанията на свидетеля Т..

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, Съдът достигна до извод, че с действията си подсъдимият Н.С.К. е извършил, както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК, за това, че на 28.05.2015 г. в гр. Пловдив  е повредил противозаконно чужди движими вещи, а именно л.а. „Фолксваген Голф” с Рег.№ **, с вреда 270,43 лв., л.а. „Фолксваген Голф” Рег. № **, с вреда 167,53 лв., л.а. „ВАЗ 21011” с Рег. № **, с вреда 181,36 лв. или всичко на обща стойност 619,32 лв., собственост на Д.А.Й., като деянието представлява маловажен случай.

От обективна страна подсъдимият К. е повредил чужди движими вещи, а именно три броя леки автомобили, които са собственост на тъжителя Д.Й.. Повредите по различните автомобили се изразяват в нарушаване на тяхното лаково покритие и боя по увредените детайли и по-конкретно на лекия автомобил ,,Лада ВАЗ 21011 с рег. № ** – зелен на цвят били увредени два детайла – преден десен калник и задна дясна врата, на лекия автомобил Фолксваген Голф 3 с рег. № ** – лилав металик на цвят били увредени два детайла – предна и задна десни врати, на лекия автомобил Фолсваген Голф 3 комби, с рег.  № *** – лилав металик на цвят бил увреден един детайл заден ляв калник.

         Разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК предвижда, че маловажен случай е този при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

         За преценка дали един случай е маловажен или следва да се вземат предвид редица обстоятелства, като стойност на повредите, съдебното минало на подсъдимия, броят на засегнатите обекти и начин на  извършване на деянието. В конкретния случай стойността на повредите е в общ размер от 619,32 лева, което е под две минимални работни заплати за страната към датата на извършване на деянието. Видно от представената справка за съдимост се установи, че подсъдимият Н.К. е неосъждан, същият е трудово ангажиран и е с добри характеристични данни – работи и е домоуправител на етажната собственост в която живее. В конкретния случай са нарушени лаковото покритие и боята на увредените детайли, без да има счупени елементи. Всичко по-горе изложено навежда на извода, че случаят е маловажен.

         Неоснователно се явява направеното възражение от страна на защитника, че случаят е малозначителен на основание чл. 9, ал. 2 НК. В конкретния случай имаме увредени детайли на три различни автомобила, като общата стойност на повредите е в размер на 619,32 лева. Самият начин на извършване на деянието говори за ясни и координирани действия, породени от невъзможността на подсъдимия да изкара автомобила си, вследствие от препречване от МПС-тата на частния тъжител.

         Неоснователно се явява наведеното от страна на защитника искане за прекратяване на съдебното производство и изпращането на същото на прокуратурата с данни за извършено престъпление от общ характер на основание чл. 287, ал. 7 НПК. Никъде в процесуалния или материалния закон не е посочено, че за преценка на това дали един случай е маловажен или не, съответният орган е обвързан от еднократния размер на минималната работна заплата за страната към датата на извършване на деянието. По пътя на тълкуване на други разпоредби от закона, обаче се достига до извод, че един случай може да бъде маловажен дори при размер на вредите от две минимални работни заплати.

         Разпоредбата на чл. 194, ал. 3 НК предвижда маловажен случай на престъплението кражба. Разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 НК предвижда, че за деяние по чл. 194, ал. 3 НК, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието лицето се наказва по административен ред. Въз основа на посочените по-горе разпоредби се достигна до извод, че е възможно един случай да бъде маловажен и когато стойността на вредите е до две минимални работни заплати, какъвто се явява и настоящият.

         От субективна страна подсъдимият Н.С.К. е действал при форма на вината пряк умисъл - извършил е престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, разбирал е неговите последици и е целял настъпването им.

         В конкретния случай, подсъдимият не може да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба, доколкото от извършеното от него деяние са причинени щети в размер от 619,32 лева, а разпоредбата на чл. 78а, ал. 1, буква ,,в‘‘ НК предвижда, че причинените от престъплението имуществени вреди трябва да са възстановени, които не са.

Относно вида и размера на наказанието.

         Разпоредбата на чл. 216, ал. 4 предвижда две алтернативни санкции, а именно лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева.

         Настоящият съдебен състав прие за смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни. За отегчаващи вината обстоятелства се приеха броят на увредените детайли и автомобилите, като последните са три на брой. Всичко по-горе изложено навежда съда на извод, че следва да се избере по-леко от предвидените в закона наказания, а именно ,,глоба‘‘, доколкото наказанието ,,лишаване от свобода‘‘ би се явило несъразмерно тежко.

         Относно размера на глобата, в разпоредбата на чл. 216, ал. 4 НК е предвидено същият да бъде от сто до триста лева. Настоящият съдебен състав намира, че тази санкция следва да бъде в максималния размер от триста лева, доколкото в конкретния случай са увредени три на брой автомобила. Така определеното и наложено на подсъдимия наказание глоба в размер от триста лева, отговаря в най-пълна степен на целите на наказанието в чл. 36 НК, личната и генералната превенции.

По въпроса за претенцията с правно основание чл. 45 ЗЗД:

В процесния случай имуществените вреди се претендират на деликтно основание – чл. 45 и сл. ЗЗД. Доколкото подсъдимият беше признат за виновен в извършването на престъплението за което е предаден на съд, то същият следва да възмезди и претърпените от частният тъжител имуществени вреди. Ето защо, подсъдимият беше осъден да заплати на частния тъжител както следва сумите: 270.43 лева представляваща обезщетение за причинени от деянието  имуществени вреди по л.а. „Фолксваген Голф” с Рег.№ **, 167.53 лв. представляваща обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди по л.а. „Фолксваген Голф” Рег. № **, 181,36 лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди по л.а. „ВАЗ 21011” с Рег. № **, ведно със законната лихва върху сумата от 619,32 лв. от датата на деликта – 28.05.2015 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Н.К. беше осъден да заплати на частния тъжител направените разноски по делото в общ размер от 592 лева, представляващи разноски за адвокат, съдебна експертиза и заплатена държавна такса.

С оглед уважаването на гражданския иск, подсъдимият Н.К. беше осъден да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

 

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Д.Д.