НЧХД 1396/2016 - Мотиви - 25-10-2016

М О Т И В И

М  О  Т  И  В  И

по НЧХД № 1396/2016г.по описа на ХIV н.състав при ПРС

         Частният тъжител В.А.А. е повдигнала обвинение против подсъдимия  - Х.М.Г.  за това  ,че на 02.10.2013 г. в с.П., общ.К., обл. Пловдив, в местността „Прошка могила”  и е причинил  лека телесна повреда- множество  отоци и кръвонасядания по главата ,кръвонасядане по дясната мишница и лявото  бедро ,изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,престъпление по чл.130ал.2 от НК.

         Частният тъжител лично и чрез повереника си адв.Ш. и адв.С. на съдебните прения поддържа така повдигнатото на подсъдимия обвинение. Предлага на същия за горепосоченото  деяние да  му бъде наложено  справедливо наказание, като по отношение на гражданския иск предлага съда да уважи изцяло неговия размер .         За съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство е приет предявения от пострадалата  против подсъдимия граждански иск на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД в размер на 2000 лева  срещу подсъдимия ,съставляващ обезщетение за причинените й  неимуществени вреди в резултат от престъплението , ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.Пострадалата А.  е конституирана в качеството си на граждански ищец.

          Встъпилият   в производството защитник  на подсъдимия  Г. -адв. И.И.  в хода на съдебните прения пледира за оправдателна присъда, тъй като счита, че нанасянето на посочените в тъжбата телесни повреди от неговия подзащитен ,се явява  недоказано. По отношение на предявеният  граждански иск, намира, че  следва да бъде отхвърлен като лишен от правно основание.

           Подсъдимият – Х.Г. не признава вината си  и подържа искането на своя защитник  за оправдателна присъда .Дава обяснения по случая,които ще бъдат обсъдени от съда.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Подсъдимият Х.М.Г.  - роден на ***г***, живущ ***, б., български гражданин, пенсионер, женен, неосъждан, с ЕГН:  **********  .

         Подсъдимият Х.Г. и частният тъжител В.А. се познавали от дълги години ,като имали предхождащи датата 02.10.2013г. конфликти.Последните били свързани с отглежданите от  частната тъжителка животни и хигиената свързана с тях.На 02.10.2013г. в с.П. ,в местността Прошка могила отново във връзка с животните ,които пасели  в близост до къщите на тъжителя и подсъдимия започнал спор между тях.Докато частната тъжителка се намирала пред къщата на съседа си Т. и разговаряла с него ,излязъл подсъдимият Г. и започнал да вика: „Ще ги утрепя,ще ги утрепя“ по адрес на животните на А..Същата като чула виковете му се насочила към къщата си .В този момент между нея и Г. възникнал  спор ,като двамата си разменили обидни реплики  с неустановено по делото съдържание.Тези първоначални действия били наблюдавани от св.Т. ,който решил да приближи до мястото на конфликта ,като същия като погледнал през оградата първото нещо ,което видял е В.А. на земята по гръб, а върху нея бил подсъдимият Г.,яхнал я като кон отгоре.Двамата - подсъдимият и тъжителката се намирали отвън на улицата .Подсъдимият в продължение на няколко минути удрял с юмруци в главата на тъжителката.Пръв на място се отзовал св.Т., а при пристигането му на няколко метра се намирала и И** от ЕВН-И..Подсъдимият спрял да удря тъжителката и станал и тръгнал към дома си ,но преди това бил запитан от св.Т.  „ Не те ли е срам ,какво правиш“,но не получил отговор.След това Т. помогнал на А. да се изправи и заедно с и** тръгнали към неговия дом ,за да  му бъде проверен електромера.Веднага след случилото се тъжителката позвънила на телефон 112 и съобщила за побоя над нея, обадила се  и на дъщеря си . На следващия ден заедно с дъщеря си  посетила съдебен лекар в Окръжна болница-Пловдив,където се освидетелствала във връзка с получените увреждания. По повод на   този случай в РП-Пловдив била водена прокурорска преписка №10 392/2013г,която приключила с отказ да се образува досъдебно производство.

         В резултат на описаното и е издадено и СМУ № 54 от 03.10.2013г. от д-р З.Н.  съдебен лекар при ДКЦ –Пловдив ЕООД, като в резултат на извършения от нея преглед на А. са  установени:множество отоци и кръвонасядания по главата ,кръвонасядания на дясна ръка и ляв крак.Получените увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени както съответства в предварителните сведения.А там е отразено че на 02.10.2013г. е бита от съсед с юмруци ,ритници ,съборил я на земята.Било и е причинено болка и страдание.

             Горната фактическа обстановка  и формулираните въз основа на нея изводи от правна страна се потвърждават  от съвпадащата се част от показанията на разпитаните свидетели –Т. ,М., А., Г.,частично от обясненията на подс.Г. частично и от показанията на св.И. ,както и от вещото лице  д-р Б. , посредством съдебно -медицинското му заключение .Същите са възприели последователно различни фази  от развитието на процесния случай и ще бъдат разгледани от съда поотделно.

            На първо място следва да бъдат обсъдени свидетелските показания на св.Т.  и св.И. .Същите са поискани като свидетели от частната тъжителка , а от друга страна са единствените  преки очевидци и на случващото се на дата 02.10.2013.Показанията им се разминават в голяма степен относно част от важните детайли на случващото се на посочената дата .Като съдът независимо от разминаващата се част от показанията им,които ще бъдат обсъдени по надолу, счита ,че  фактическата обстановка се  доказва по безспорен начин.Свидетелят Т. е станал свидетел на случващото се между Г. и А. от самото начало, а така също и до самия му край.Като е чул ,че спорът е започнал във връзка с пасящите в близост животни ,собственост на А.,докато последната се намирала пред неговия дом от външната страна на оградата.След което А. тръгнала към дома си .Следващото което видял е ,че А. била по гръб на земята ,а върху нея „яхнал „ я като кон бил подсъдимият  Г..Като същият нанасял юмручни удари по главата й.Според съда показанията на св.Т. са правдиви и добросъвестни.Т. споделя също така ,че е чул и заплахите на Г.,че ще застреля животните ,както и че между тъжителя А. и подсъдимия Г. е имало размяна  на обиди, които като съдържание не е възприел.Споделя пред съда ,че не е възприел подсъдимия да  нанася удари в други части на тялото на А..Съдът констатира,че показанията му се  припокриват в  голяма част с  изложените обстоятелства в тъжбата ,а също така и с приетото по делото съдебно-медицинско заключение досежно отправените реплики на подсъдимия спрямо А., а така също и досежно физическото съприкосновение между тях.Същият не е възприел начина на падане на А. на земята,но това е нормално предвид разстоянието между къщите и времето му за реакция ,докато пристигне в близост до тях , а именно около 3-4 минути,както споделя в показанията си.Тоест между първото възприемане на двамата и разположението на телата им един спрямо друг описан по-горе ,до излизането му от къщата е изминало  кратко време ,поради което и няма никакво основание да не се възприеме   споделеното от св.Т. .Показанията му са праволинейни и идентични с предходното разглеждане на делото и няма наведени доказателства за предубеденост на този свидетел.Съдът не се съгласява с изложеното от защитата в лицето на адв.И. ,че показанията на този свидетел са предубедени ,тъй като между него и подсъдимия са налице влошени отношения.Действително св.Т. сочи ,че не разговаря с подсъдимия ,като излага и причината за това пред съда,но това обстоятелство не е равнозначно на предубеденост или пък склонност към преиначаване на събитията.А и такива реално не съзира съда при конкретния разпит ,както и от личните си възприятия в съдебно заседание, а така също и при оценка на показанията му на фона на останалия доказателствен материал. Показанията му са ясни ,точни и се кредитират от съда в цялост при постановяване на крайния съдебен акт.

            Свидетелката  И. е ** от ЕВН и засича  потребената  електроенергията от лицата.Като същата обслужва няколко села включително и П..По делото не се събраха и наведоха доказателства за влошени отношения между нея и никоя от страните за сметка на другата .Показанията й ,обаче съдът възприема с критичност ,тъй като на първо място инцидента на 02.10.2013г. е наблюдавала първоначално  отдалече, а впоследствие е приближила до лицата- а именно там вече са били подсъдимия,частния тъжител , а в близост бил и св.Т..Въпреки това И.  описва по напълно различен начин случващото се на инкриминираната дата .Твърди,че не е видяла нито подсъдимия,нито частния тъжител на земята ,не е видяла нанасянето на удари от подсъдимия към частния тъжител,както и обратно.Единствено е чула размяна на реплики на висок тон,разпознала е  мъжки и женски глас.Видяла също така единствено частния тъжител и подсъдимия приклекнали на земята ,сякаш са паднали ,но не възприела нищо друго.Не възприела никакво физическо съприкосновение между тях.Спорен е момента, на какво разстояние се е намирала и**,в кой момент същата е пристигнала на мястото и от кой момент е възприела случващото се.Според тъжбата същата е била на мястото на инцидента изначално , според самата нея  е пристигнала след това, а според св.Т. е била на мястото ,но не може да посочи от къде е дошла и в кой момент.Съдът счита ,че достоверен е по-скоро факта,че същата е била на мястото,предвид кредитираните от съда показания на свидетеля Т., а и това си съвпада с изложеното в тъжбата .В такъв случай  И. не би могла да не възприеме случващото се не само от разстояние , а и случващо се пред очите й.Действително И.  възпроизвежда отделни моменти от случая,които е възприела ,а именно високия тон на спора ,така и факта,че А. и Г. били клекнали ,сякаш били паднали.От там нататък ,обаче показанията й са колебливи,липсва спомен за определени факти и известна несигурност.В съдебно заседание св.И. беше видимо притеснена и дори се разплака по време на разпита,като в същото време   заяви,че не се притеснява от никой.В този смисъл съдът не може да прецени дали предвид видяното от нея на дата 02.10.2013г. и с оглед обстоятелството,че продължава да бъде и** има притеснения от страните по делото и затова дава подобни показания или това се дължи на някакво друго обстоятелство свързано отново с притеснение от видяното и инстинкт за самосъхранение.Но така или иначе ,независимо от мотивацията й ,показанията й се възприемат както с критичност, а така също не могат да бъдат възприети като напълно правдиви , а по –скоро откъслечни и избирателни.В този смисъл показанията на И. съвпадат със съвсем малка част от описаното в тъжбата , а така също и с малка част от показанията на свидетеля Т./които пък както съдът обсъди по-горе се възприемат и кредитират от съда/.Ето,защо съдът не може да кредитира  напълно с доверие,нейните показания,в частта в която същата твърди,че не е възприела физическо съприкосновение между А. и Г. ,тъй като в тази й част показанията  остават изолирани от останалия доказателствен материал –гласен и писмен и не се подкрепят от него.

         Следващата  група свидетели -това  са св. М. и св.А. . Всеки един от тях е възприел случилото се индиректно ,като нито един от посочените свидетели не е свидетел-очевидец .Докато свидетеля  М. е разпитан в качеството на полицейски инспектор ,работил по прокурорската преписка,то св.А. /дъщеря на тъжителката А./е разпитана във  връзка с предявения граждански иск .Нейните показания са от значение за това,че веднага след инцидента тъжителя А. е съобщила по телефона на дъщеря си за случилото се, а именно  ,че е набита с юмруци от Г. ,без това да бъде предизвикано от нея.Посочва ,че на следващия ден след случая завела майка си на лекар в Окръжна болница.По време на прегледа присъствала ,тъй като майка й имала нужда от помощ, тъй като не можела да се съблече.Описва,че е имала белези в лявата страна на лицето,както и на бедрото ,а  също така че преглеждащия лекар измервал  с линия белезите й.За състоянието на майка си  споделя,че била уплашена ,плачела ,останала ли в къщи и лежа след случая ,като се възстановила  за повече от десет дни.Пред съда споделя,че е наясно ,че има пререкания между майка й и съседа Г.,касаещи отглеждането на животни ,с което той бил несъгласен,тъй като мястото било вилна зона.Независимо,че св.А. е дъщеря на частната тъжителка и би могла да бъде заинтересована от делото ,тъй като се касае за нейната майка ,то в показанията и няма склонност към преиначаване на фактите  ,напротив ясно , точно и добросъвестно същата  излага всичко станало и известно по делото.Като описаното от нея съвпада и с отразената дата в СМУ № 54 от 03.10.2013г. от д-р З.Н., а именно действително освидетелстването на А. е станало на следващия ден ,след инкриминираната по делото дата 02.10.2013г., а също така правилно е описала възприетите от нея увреждания по тялото на майка си ,които в СМУ са пресъздадени от д-р Н. със съответните размери.Съвпада си и с описаните увреждания впоследствие в назначената по делото СМЕ,както и в частта досежно оздравителния процес на уврежданията.В този смисъл съдът възприема в цялост нейните показания ,като от тях съдът  черпи съответните доказателства за здравословното състояние на А. преди случая, а така също и в резултат на него, което има значение и за размера на граждански иск.Показанията й си кореспондират с останалия доказателствен материал обсъден по-горе и се ползват при постановяване на крайния съдебен акт.Съответно ,макар и съвсем косвени по своята същност показанията на св.М., също носят своята доказателствена стойност.Но същата на фона на останалия гласен доказателствен материал е напълно косвена  и не води до промяна във фактическата обстановка ,нито допринася за нея. Това обаче е  напълно разбираемо ,предвид отчетеното по-горе от съда,че М. е полицейския служител водил преписката..Свидетелят М. няма лични възприятия по нито един от подлежащите на изследване и доказване факти по делото.Същият е възприел случилото се именно във връзка с длъжностното си качество.Като впоследствие е изпратил преписката за образуване в РП-Пловдив.Показанията му се кредитират от съда,но формално не оказват никакво значение върху установените по делото обстоятелства.

Важни по своята същност за възприетата фактическа обстановка и за доказване на релевантните по делото обстоятелства са и  обясненията на подсъдимия.Дава обяснения за цялостните отношения с А. и мъжът с когото живее , а именно че същите са влошени във връзка с отглежданите от тях животни.Посочва ,че на въпросната дата  02.10.2013г.,тъй като животните били на оградата му извадил въздушната си пушка и стрелял по тях. Същият не признава вината си ,досежно употребена сила и нанасяне на телесни повреди спрямо А. .Напротив в обясненията си посочва,че същата го е дръпнала и той паднал с тялото си върху нея ,както и че го стискала с краката си .Също така изтъква,че тя му разкъсала блузата с ръце и го обиждала,както и че вследствие на всичко това имал увреждания по тялото си ,но не посетил съдебен лекар и няма медицинска документация.Съдът възприема обясненията му в частта ,в която описва  влошените отношения с А., както и първопричината на възникналия инцидент,както и досежно използването на въздушната пушка насочена към животните на А..Именно в тази им част обясненията му съвпадат с останалия доказателствен материал и в тази им част същите не се явяват единствено защитна теза ,но и доказателствено средство. Но в останалата им част не възприема обясненията му,тъй като са изолирани и целят единствено защитна позиция ,при която  подсъдимият Г.  да се постави в позицията на жертва.При приемането на съдебно-медицинската експертиза и разпита на вещото лице ,бяха поставени конкретни въпроси за начина и механизма на причиняването им по тялото на А..Като вещото лице е категорично ,че установените по тялото на А. увреждания по различни анатомични области от него ,не могат да се получат от еднократно падане върху земната  повърхност.Също така не могат да се получат и при падане на тялото на подсъдимия върху тялото на тъжителката ,тъй като тогава би следвало по седалището на същата и в тилната й част да станат увреждания  от съприкосновението със земната повърхност, а такива липсват в СМУ.Също така липсват и увреждания в предната част на тялото на А. –гръден кош,корем и крайници.Също така посочва ,че при падане на тялото на подсъдимия върху тялото на пострадалата ,ако главата на подсъдимия улучи и удари главата на пострадалата ,то ще я удари в една нейна област,тъй като така е устроен лицево-челюстния апарат на човека и няма да може да удари всички места на тялото й.Всичко така описано на фона на възприетите свидетелски показания по –горе и описаното в тъжбата водят до извода,че описаният механизъм от подсъдимия е напълно изолиран и лишен от своята логика и съответно медицинско обяснение.Липсват каквито и да е обективни данни ,които да могат да обосноват неговата теза за механизма на причиняване на телесните увреждания у пострадалата А..Ето защо преценени на тази плоскост съдът намира,че обясненията на Г.  допринасят в известна  степен за изясняване на фактическата обстановка ,но не допринасят напълно  за изясняване на причинно-следствените връзки между неговите действия и получените травматични увреждания при А.,предвид позицията която заема  ,че той е жертвата , а не тя.В същото време същия не разполага с медицинска документация за твърдените за получени от него увреждания,поради което и съда няма как да цени подобно заявление нескрепено с доказателства по съответния ред.

По искане на защитата е разпитана в качеството на свидетел и съпругата на подсъдимия –Я.Г. .Показанията на същата съдът преценява като ясни,хронологични и съответни до голяма степен на това ,което й е споделено в разказ за случилото се от нейния съпруг-подсъдимия.Както обаче ,както беше посочено по-горе от съда , на първо място тя не е възприела лично и непосредствено случващото се между съпруга й и частния тъжител А. , а то и е било възпроизведено от подсъдимия ,след което тя го пресъздава пред съда.Тоест свидетеля Г. няма лични възприятия дали е имало физическо съприкосновение между тъжителя и подсъдимия ,какво е било то . А изложените от нея обстоятелства  пред съда  са версията на съпруга й ,а както по-горе съда   посочи  тази версия не се възприема от съда,поради липсата на опора в останалите доказателства по делото  .Или изводът е ,че св.Г.,макар и да дава добронамерени показания,то при оценката с останалия доказателствен материал версията на подсъдимия ,лансирана и от нея за физическо насилие спрямо него от страна на А. напълно се опровеграва и няма как да бъде кредитирана и приета от съда при крайния съдебен акт. В останалата част от показанията ,в която  св.Г. описва влошените отношения с А. и мъжът ,с когото  живее  същите са съответните на доказателствения материал по делото и не му противоречат, а и по тези обстоятелства по делото спор няма.Ето,защо ги възприема и кредитира при своето произнасяне.

   

         Във връзка с изясняване на механизма на самата телесна повреда на частния тъжител А. ,съдът възприема споделено от вещото лице-д-р Б. в  писменото заключение ,а и в съдебно заседание , който твърди че травматичните увреждания  са  причинени  от удар или притискане със или върху  твърд тъп предмет и  е възможно да се получат ,така както казва тъжителя в тъжбата и свидетелите, а именно при удари с юмруци в главата ,събаряне на земната повърхност  и ритане с крак по дясната мишница и бедро или притискане с ръка или крака  по дясната мишница и бедро.Същевременно в съдебно заседание беше категорично отхвърлена версията на защитата,че тези телесни увреждания биха могли да се получат от падане на тялото на пострадалата на земната повърхност,без друго физическо насилие ,тъй като при такова падане  биха се получили увреждания на същата в седалищната област и тилната такава , а обективно такива липсват при описаното в СМУ.А ,също така и получените травматични увреждания  по тялото на А. са в различни анатомични области на нейното тяло,което не може да се получи само от падане.Отделно от това беше лансирана и тезата от защитата,че механизма на уврежданията би могъл да бъде от падане на тялото на подсъдимия върху тялото на пострадалата,но това също беше отхвърлено като механизъм от вещото лице , тъй като тогава главата на подсъдимия би ударила главата на пострадалата в една определена област, а именно най- изпъкналата такава.нос,чело ,брада тъй като при падане в някаква повърхност това са първите точки на контакт , а такива увреждания при нея липсва.А така също и биха се получили увреждания при нея в предната част на тялото й –а именно гръден кош ,корем и крайници.А,такива в конкретния случай липсват,за да обосноват подобен механизъм.Оздравителният процес ,който вещото лице посочва е около 10-15 дни ,при липса на усложнения ,като за такива няма доказателства по делото. Или извода ,който се налага по описаните травматични увреждания е ,че се касае за външни въздействие ,а не до самонараняване .

         Преценено е също така  всяко едно от тези увреждания до какво е довело и какво е причинило на  А. ,  а именно болка и страдания , без разстройство на здравето.Ето защо съдът възприема напълно изготвената съдебно –медицинска експертиза ,като професионална, ясна ,точно и обективна, и съвпадаща с гласния доказателствен материал, въз основа на който се правят съответните правни изводи.Тоест касае за причинена телесна повреда по смисъла на чл.130ал.2 от НК .

 

 Тоест при така възприетите и обсъдени свидетелски показания ,както и предвид приетото и кредитирано в цялост съдебно медицинско заключение ,съдът не възприема  тезата на подсъдимия ,тъй като същата  се опровергава напълно от този доказателствен материал. Като безспорен факт е ,че между подсъдимия  Г. и тъжителя А.  е възникнал спор и размяна на обиди по повод пасящите в близост животни ,както и след това е последвало физическо съприкосновение ,при което А. е бутната от Г. и паднала по гръб, а той я е яхнал като кон и е удрял с юмруци в главата и крайници.

         По отношение на това взел ли е участие в причиняването на телесните повреди подс. Х.Г. на процесната дата и час - се оформят две становища –едното на частната тъжителка В.А. ,подкрепено от свидетелските  показания на Т./ приети изцяло от съда/ ,както и от приетото съдебно-медицинско заключение ,което доказва механизма на причинените телесни увреждания и отхвърля тезата на подсъдимия .А, от друга страна е тезата на подсъдимия подкрепено от показания на съпругата му Г., но напълно изолирано от останалия гласен и писмен доказателствен материал.Тоест  двете версии са абсолютно различни, не следват  една обща линия ,като версията на  подсъдимия  Г. остава напълно изолирана, ,поради което съдът не я възприема за достоверна.

А, именно съдът –възприема становището ,че на 02.10.20113г.в с.П. подс.Г.  е влезнал в спор с частния тъжител ,разменили са обиди и заплахи,като подсъдимия е бутнал частния тъжител на земята ,ритнал я ,след което я е яхнал като кон,докато тя била на гръб на земята и започнал да я удря с юмруци в главата ,както и ритници в тялото.Ето това са напълно категорично и безспорно доказаните факти по делото.Като посоченият вероятен механизъм от вещото лице в съдебно заседание се възприема напълно от съда, като се отхвърля възможността телесните увреждания по тялото на А. да са получени при падане по гръб без друго физическо съприкосновение  ,като директни удари ,както и да бъдат получени при падане на тялото на подсъдимия върху тялото на пострадалата,като отново бяха дадени ясни ,точни и професионални доводи ,защо това не е възможно в конкретния случай.

Правният извод ,който се налага е ,че са доказани конкретни действия от страна на подс.Г. ,насочени против телесния интегритет на пострадалата ,изразяващи се в нанасяне на удари  ,така както е изложено в тъжбата от А. ,които да са причинили вредоносния резултат.

         При така изложената фактическа обстановка и въз основа на същата, съдът намира, че подсъдимия  Г.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по 130 ал.2от НК.А именно от обективна  и субективна страна  е осъществил състава на престъплението по  чл.130 ал.2 от НК. А  именно   е причинил на В.А. описаните телесни увреждания- множество отоци и кръвонасядания  по главата,кръвонасядания по дясната мишница и лявото бедро  ,причинили болка и страдания без разстройство на здравето .От субективна страна деянието   е извършено с  пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Поради което и с оглед разпоредбата на чл.303ал.2 от НПК, че съдът признава за виновен подсъдимия ,когато обвинението е доказано по несъмнен начин,то призна за виновен подс.Г. изцяло по повдигнатото му  обвинение  с тъжбата.По делото са налице ,както преки доказателства ,намиращи се в показанията на Т., а така също и подкрепени от медицинската експертиза ,които в своята съвкупност безспорно  да водят до единствения правен извод – за участието на Г.  в нанасянето на телесните увреждания ,механизма на причиняването и причинно -следствената връзка между това и получените увреждания. Няма съмнения относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия Г..

 Подсъдимият Х.Г. е  действал при форма на вина пряк умисъл- съзнавал е противообществения  характер на своите действия –удари с юмруци в главата на А. и ритници ,както и осъзнанал,че това би довело до причиняване на болка  и страдание ,съответно ще се получат  телесни повреди -както и е станало.

 

За наказанието:

 

Съдът като съобрази законноустановеността на конкретното деяние по чл.130 ал.2 от НК, извършено от подс.  Х.Г. ,то настоящата инстанция счита, на основание чл.305 ал.5от НПК , а именно подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършеното престъпление, но да бъде  освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78А, ал. 1 от НК и да му  бъде наложено административно наказание ГЛОБА, тъй като в конкретния случай са налице всички кумулативно предвидени  предпоставки за прилагането на този законов институт. Подсъдимият  Х.Г. е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало,тъй като е реабилитиран по право  ,не се е ползвал друг път от нормата на чл. 78А от НК, за осъщественото от него престъпление, което е умишлено, законът предвижда наказание- до шест месеца лишаване от свобода или пробация ,или глоба от сто до триста лева .На следващо място от от деянието не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Що се касае до размера на наказанието,съдът като взе предвид целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, съдът счита, че същото следва да се определи в неговия минимален размер от 1000 лева, който е най-справедлив и би повлиял превъзпитаващо и предупредително на подсъдимия. Касае за лице на възраст със добри характеристични данни, с добро процесуално поведение ,пенсионер ,също така страдащ и от сърдечно заболяване ,което още веднъж мотивира съда за размера на глобата .                                                                        

       Причини за извършване на деянието- незачитане на установения в страната правов ред, неприкосновеността на личността и нейните права.

 

На основание чл. 45 и следващите от ЗЗД е предявен от пострадалата  В.А. против  подсъдимия Х.Г.   граждански иск в размер на 2000лева,съставляващ обезщетение за причинени на същата неимуществени вреди от престъпление по чл.130 ал.2 от НК.Относно гражданския  иск  в размер на 2000 лева ,предявен за престъплението по чл.130 ал.2  от НК, съдът счита, че същия е доказан по основание ,тъй като получените телесни увреждането на пострадалата  се явяват пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на подсъдимия Х.Г. ,същият  и причинил болка и страдание,без разстройство на здравето  и предвид споделеното от свидетелите Т. и А. и съдебно –медицинската експертиза са отшумели при обичаен оздравителен процес за срок от около 10-15 дни . С оглед претърпените болки и  оздравителният процес  за който при нея няма обективни данни във времето кога са отшумели ,съдът счита че справедливо и отговарящо до голяма степен като репарация на неимуществените вреди ,които е  претърпяла , би била удовлетворяване на сумата от  1000 лева  .За разликата от уважения размер до сумата от 2000 лева ,иска се явява недоказан ,поради което и следва да бъде отхвърлен, като като недоказан .При уважаването му в  пълния претендиран размер би се явил недоказан и несъответен на болките и страданията.

Така присъдената  сума по иска напълно съответства на обществения критерий за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД и съответстват на събраните в хода на делото доказателства.

Подсъдимият Г.  следва да заплати  сумата от 50 лева – ДТ върху уважения размер на предявения граждански иск по сметка на ВСС.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

                                                     

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!ЙТ