НЧХД 7546/2015 - Мотиви - 01-06-2016

Мотиви по Наказателно дело 7546/2015г.

М О Т И В И

към Присъда № 160 от 26.05.2016 г.,

постановена по НОХД № 7546/2015 г. ПРС, ІII н.с.

 

Производството по делото е образувано по Тъжба с вх. 7546/16.11.2015 г. по описа на ПРС, депозирана от С.П.П., с ЕГН: **********, с която е повдигнато обвинение против Т.И.А., с ЕГН: **********, за това, че: на 17.05.2015 г. в гр. Пловдив е нанесъл лека телесна повреда на С.П.П., изразяваща се в оточност и палпаторна болка на площ с размери 4/4 см. в областта на лявата лицева половина пред ушната мида, причинила болки и страдания без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет и граждански иск, предявен от тъжителката П. против подсъдимия А., с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сума от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата, като тъжителката П. е конституирана и като граждански ищец.

Повереникът на частната тъжителка – адв. М.Д., изразява становище, че престъплението, предмет на обвинението е безспорно доказано, поради което моли съда да признае подсъдимия за виновен и да уважи предявения граждански иск в пълен размер с присъждане на направените по делото разноски.

От своя страна, подсъдимият А. не се явява в проведеното съдебно производство и не изразява лично становище по така повдигнатото обвинение.

От страна на неговия защитник, адв. В.П., се изразява становище за недоказаност на обвинителната теза, поради което се моли съдът да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатото с тъжбата обвинение, като отхвърли и гражданския иск, като неоснователен. Алтернативно се прави искане, в случай, че подс. А. бъде признат за виновен, спрямо същия да се наложи наказание различно от пробация, тъй като подсъдимият живее и работи в Германия.

От фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Т.И.А. е роден на *** ***, ..., български гражданин, неосъждан, работещ, с ЕГН: **********.

Подсъдимият А. и частната тъжителка П. живеели на съпружески начала в продължение на няколко години, като от съвместното им съжителство през 2010 година им се родило дете. След раждането на детето отношенията между страните се влошили и в края на 2014 г. двамата се разделили. Скоро след раздялата им тъжителката П. заживяла на съпружески начала със свид. П.Ч.. Последният стопанисвал автосервиз в град Пловдив и за определен период от време до есента на 2014 г. подс. А. работел при него.

След раздялата между подс. А. и тъжителката П., и особено след като тъжителката се пренесла да живее в дома на свид. Ч. заедно с детето, отношенията между двамата се влошили. Двамата водели някаква комуникация само по повод уреждане на отношенията с детето, и по-конкретно договарянето на режим за лични отношения между него и бащата. В началото на 2015 г. били направени постъпки за постигането на споразумение в тази насока, но поради възникнало неразбирателство между страните, такова не било подписано. Така влошаването на отношенията между подсъдимия и тъжителката се задълбочило още повече. Основен повод за това било обстоятелството, че поради опасения на тъжителката, че подсъдимият може да отвлече детето им, тъй като същият й отправил закани в тази насока, същата ограничавала контактите му с детето.

На 17.05.2015 г. тъжителката П. се намирала пред дома на свид. Ч. ***, заедно със свид. Н.К. – майка на свид. Ч., която съжителствала със сина си, тъжителката П. и детето й в жилището, находящо се на посочения адрес. На посочената дата, около 15.00 часа, тъжителката паркирала собствения на свид. Ч. лек автомобил пред дома им. До нея на предната дясна седалка се намирала свид. К.. Още преди двете жени да напуснат автомобила, двете забелязали, че до тях се доближава подс. А., който застанал до вратата на тъжителката и зачакал тя да излезе. Тъжителката излязла от колата, за да разговаря с подсъдимия, като свид. К. останала вътре в колата, за да не пречи на разговора им. Подсъдимият и тъжителката провели кратък разговор, тема на който бил отново детето им. Подсъдимият искал да го види, но тъжителката му казала, че това може да стане само в присъствието и на трето лице, тъй като се страхувала да остави детето само с баща му, предвид отправените закани от страна на последния по-рано. Тогава подс. А. предложил тримата да отидат някъде, за да се види с детето, но тъжителката отново отказала, тъй като се страхувала да ходи където и да с подсъдимия, тъй като същият изглеждал гневен. Поради тази причина тъжителката предложила с тях да дойде и свид. Ч.. Това, обаче разгневило още повече подсъдимия и той се развикал и започнал да отправя закани към свид. Ч., като в яда си замахнал и счупил страничното огледало на колата му. В този момент свид. К., която през цялото време наблюдавала случващото се от вътрешността на колата, излязла и попитала какво става. Подсъдимият отново попитал тъжителката ще доведе ли детето и след като тя му отвърнала отрицателно, подсъдимият А. замахнал с отворена ръка и ударил силен шамар на тъжителката П. от лявата страна на лицето й. Тогава свид. К. се доближила и застанала между тях двамата. Уплашена от случилото се и тъй като подсъдимият не си тръгвал, тъжителката започнала да набира тел. 112. Малко след това се свързала и подала сигнал за случилото се. Чувайки, че тъжителката сигнализира за случилото се, подс. А. се обърнал и без да каже нищо си тръгнал.

Няколко минути по-късно на мястото бил изпратен патрулен автомобил от 01 РУП Пловдив в състав С.И.К. и Х.Н.Р.. Междувременно двете жени се прибрали в жилището им, където бил свид. Ч. със детето и разказали за случилото се. Виждайки, че на мястото пристига полицейска кола, тъжителката П. и свид. Ч. слезли долу, а свид. К. останала с детето. При проведения разговор с полицейските служители свид. П. описала случилото се, като се оплакала, че е била ударена, а свид. Ч. направил оплакване за счупеното огледало. Полицейските служители указали на пострадалите да подадат писмено оплакване в 01 РУП за причинените им вреди, като тъжителката заявила, че на следващия ден /понеделник/ ще посети лекар, за да се снабди с медицинско удостоверение за нараняването си и ще го занесе в 01 РУП.

На 18.05.2015 г., около 11.00 часа, тъжителката П. посетила отделението по съдебна медицина в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където след проведен преглед й било издадено съдебномедицинско удостоверение.

Мотивирана от така стеклите се събития тъжителката П. ангажирала повереник и на 16.11.2015 г. депозирала частна тъжба в РС-Пловдив, с която повдигнала обвинение от частен характер против Т.А. за нанесената й лека телесна повреда.

Горната фактическа обстановка се установява от следните доказателствата:

Като свидетели по делото са били разпитани лицето, с което съжителства тъжителката – свид. П.Г.Ч., неговата майка – свид. Н.Б.К., двамата полицейски служители, посетили местопроизшествието – свид. С.И.К. и Х.Н.Р. и познат на страните, станал неволен свидетел на срещата им на 17.05.2015 г. – свид. К.И.М..

Видно от показанията на свид. Ч. /л. 99-101/, същите изцяло подкрепят изложената в тъжбата обвинителна теза. Същият потвърждава обстоятелството, че на процесната дата и място, намирайки се в дома си, разбрал от разказите на майка си и тъжителката за срещата им с подс. А., на която последният ударил шамар на П.. Видно от тези показания в този момент тъжителката е треперела и плачела, лявата й буза била леко зачервена, а на следващия ден се подула.

Тезата, изложена в тъжбата се потвърждава в най-пълна степен и от показанията на свид. К. /л. 101 и л. 102/ – пряк очевидец на всичко случило се. Видно от нейните показания, на посочените в тъжбата дата и място същата е присъствала на скандал между тъжителката и подсъдимия, при който последният замахнал с ръка и счупил страничното огледало на колата с която се придвижили до мястото на събитието, след което ударил силен шамар по лявата страна на лицето на тъжителката. Според показанията на тази свидетелка привечер мястото се подуло и отокът не спаднал в продължение на няколко дни.

Видно от показанията на разпитаните полицейски – свид. К. /л. 102/ и свид. Р. /л. 103/, същите имат спомени по отношение на обстоятелството, че са посетили процесния инцидент, както и че на мястото пострадалата е заявила, че е била ударена от бившия си приятел /според показанията на свид. К./ във връзка с което й било разяснено да се снабди с медицинско и да подаде жалба. Като цяло показанията на тези свидетели служители не са така подробни, последователни и конкретни като тези на свид. Ч. и К., но това е обяснимо, предвид изтеклия значителен период от време /около една година/, както и предвид обстоятелството, че предвид характера на изпълняваните от свидетелите служебни задължения, същите често стават свидетели на подобни събития. Ето защо въпреки че в своите показания свид. Р. е заявил, че не си спомня при посещението на процесния сигнал някой да се е оплакал, че е бил удрян, последното не може да обоснове предложения от защитата извод, че причината за това е, че никой не е бил удрян, доколкото по-делото са налице достатъчно данни точно в обратната насока. Това обстоятелство е видно и от изисканото от преписката на РП и приета като писмено доказателство по делото Докладна записка /л. 129/, изготвена от двамата полицейски служители К. и Р. във връзка с посетения от тях инцидент, видно от която в нея изрично е отбелязано, че при посещението на инцидента П. е съобщила, че е била ударена по лицето и че същата е декларирала намерение да се снабди с медицинско за нараняването си. Данни в тази насока се черпят и от приетия като Веществено доказателство /л. 87/  по делото компакт диск, изпратен от Дирекция „Национална система 112“ при МВР, съдържащ звукозапис на подадения от тъжителката П. сигнал, видно от който П. е съобщила за нанесения й удар в този най-ранен момент, непосредствено следващ процесните събития, което също е индиция за достоверност на заявеното, тъй като това се е случило броени секунди след нанасянето на удара – твърде кратко време, за да може тъжителката да скалъпи неистинска история с цел да злепостави бащата на детето си.

Заявеното в тъжбата намира косвено потвърждение и в показанията на свид. М. /л. 103 и л. 103/, който макар да е заявил, че не е видял такъв удар, е потвърдил, че между тъжителката и подсъдимия се е състояла такава среща. Обстоятелството, че същият не е възприел подсъдимият да е нанасял удар на тъжителката никакъв начин не обосновава извод, че такъв не е бил нанесен. От една страна това е така, тъй като сам свидетелят е заявил, че в този момент вниманието му е било заето с друго начинание, а от друга – поради това че свидетелят е наблюдавал случващото се от сравнително отдалечено разстояние, от което е нормално да не възприеме всичко случило се между страните, още повече, че същият не е бил ангажиран със случилото в степента, в която са били тъжителката и свид. К..

В тази връзка след да се посочи, че съдът кредитира изцяло показанията на свид. К., въпреки наведените от страна на защитата доводи за нейната заинтересованост. Наистина по делото е установен безспорен мотив, сочещ на пристрастно отношение на тази свидетелка, доколкото се установи, че същата съжителства с тъжителката и е майка на мъжът, с когото тъжителката живее на съпружески начала. Последното обаче не води до автоматичния извод за дискредитиране на показанията й, а единствено задължава съда при преценката дали и до каква степен да ги кредитира, да ги подложи на по-внимателен анализ и съпоставка с целокупния доказателствен материал. В конкретния случай тази съпоставка обосновава извод за пълно съответствие на тези показания както с показанията на останалите свидетели, видно от които среща между тъжителката и подсъдимия безспорно е имало на процесната дата, така и от вещественото доказателство, потвърждаващо това обстоятелство и също съдържащо данни за упражнено насилие от страна на подсъдимия по отношение на тъжителката. Индиция за достоверност на тези показания се открива и в приетото като писмено доказателство Съдебно-мединциснко удостоверение № 409/2015 г. /л. 3/, издадено от д-р Й.Ш. – ... в отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ – град Пловдив, видно от което при проведения преглед в деня, следващ процесните събития, са установени: леко изразена оточност и палапаторна болка на площ с размери 4/4 см. по лявата лицева половина, които според лекаря отговарят като механизъм да са причинени по начин и време, така както е описано от пострадалата – че ден по-рано е ударена с шамар по лявата лицева половина. Всичко това обосновава и извода, че показанията на свид. К. се намират в абсолютно съответствие с целокупния доказателствен материал, респ. че свид, К., макар и пристрастна към събитията, се явява достоверен доказателствен източник.

Същото следва да се посочи и за свид. Ч.. Независимо, че същият има пряк интерес да подкрепя тезата на тъжителката, тъй като по делото се установява, че същият съжителства с нея на съпружески начала, съпоставката на показанията му с обективните доказателствни източници – Съдебно-мединциснкото удостоверение, Докладна записка и приетият като веществено доказателство Компакт диск, очертава пълното им съответствие. Същите кореспондират в най-пълна степен и с тези на свид. К., а косвено и с тези на полицейските служители. Всъщност по делото няма нито едно доказателтво, което пряко да дискредитира тези показания, ето защо съдът кредитира напълно същите, тъй като по делото не се установиха основания за обратното.

Въпреки оскъдните данни, които се черпят от показанията на полицейските служители – свид. К. и свид. Р., съдът кредитира и техните показания, доколкото по същество същите се явяват неопровергани от доказателствата по делото. Тук следва да се посочи, че съдът не споделя изразеното от страна на повереника и защитата становище, че показанията на тези свидетели си противоречат. Видно е от тези показания, че свид. К. има по-конкретни спомени от свид. Р. за интересуващите процеса събития, но обстоятелството, че някой не си спомня нещо, не би могло да обоснове извод за противоречие, доколкото няма как да се констатира противоречие с липсата на спомен за нещо. Така или иначе и двамата свидетели са изложили това, което си спомнят по случая и въпреки че то не е много, по обясними причини, съдът счита, че посочените двама свидетели се явяват добросъвестни и доколкото същите се явяват абсолютно незаинтересовани от крайния изход на делото и няма данни, които пряко да опровергават заявеното от тях, съдът кредитира изцяло показанията им.

Съдът възприе и показанията на свид. М., макар същият да не допринася съществено за изясняване на обективната истина. Въпреки това и доколкото по делото не са налице данни, които да опровергават заявеното от него, съдът кредитира и тези показания.

За изясняване на подлежащите на доказване обстоятелства допринася и заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на същата, на процесната дата на тъжителката П. е било причинено травматичен оток на лявата лицева страна, което се е изразило в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето. Травмата е довела до болка, която постепенно е намаляла за период от около 5-6 дни. Според заключението, при нанасяне на удар в областта на лицевата част с меката страна на длан и пръсти /шамар/, първоначално в най-кратък срок се получава хиперемия /зачервяване/ на мястото на съприкосновението, а по-късно се появява оток поради настъпил венозен застой, стаза на микросъдове и излизане на интерстициална течност /лимфа, плазма/ в областта на увредата в зависимост от интензитета на удара. В зависимост от него, отока може да се получи в близките часове или на следващия ден. Вещото лице е посочило също така, че най-бързо след такъв шамар изчезва хиперемията – за няколко часа, докато разсейването на отока продължава 3-4 до 7 дни. Според експерта има абсолютно съвпадение между заявеното като механизъм в тъжбата и установеното при прегледа на лицето на следващия ден от съдебен лекар и описаното в приложеното по делото СМУ. Съдът кредитира това заключение изцяло като обективно и компетентно изготвено от вещо лице-специалист в съответната област, даващо пълен, обоснован и ясен отговор на поставените въпроси, непоставящо съмнение за неговата достоверност.        

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият  Т.И.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК, а именно: че на 17.05.2015 г. в гр. Пловдив е нанесъл лека телесна повреда на С.П.П., изразяваща се в оточност и палпаторна болка на площ с размери 4/4 см. в областта на лявата лицева половина пред ушната мида, причинила болки и страдания без разстройство на здравето.

От обективна страна:

         От събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите, приетия като веществено доказателство по делото компакт диск, изпратен от Дирекция „Национална система 112“ при МВР, Докладната записка, приетото като писмено доказателство СМУ и от заключението на СМЕ се черпят категорични данни по отношение на всички обективни признаци от състава на престъплението, за което подс. А. е предаден на съд.

         На първо място, от същите по категоричен начин се установява датата и мястото на извършване на инкриминираното деяние – в тази насока са както показанията на свид. К. и свид. Ч., така и информацията, съдържащата се в приетото по делото веществено доказателство, а също така и в приетата като писмено доказателство Докладна записка, изготвена от полицейските служители, посетили инцидента. Дании за мястото на извършване на деянието се съдържат и в показанията на останалите свидетели – свид. М., свид. Р. и свид. К.. Всички тези доказателствени източници по категоричен и еднопосочен начин установяват като дата на извършване на деянието 17.05.2015 г., а като мястото на извършването му – град Пловдив, в непосредствена близост до дома на свид. Ч. и свид. К.,***.

         От показанията на свид. К. пък, от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение, се черпят данни по отношение на механизма на нанесената телесна повреда. В тази връзка видно от показанията на свид. К. при срещата между тъжителката и подсъдимия на процесната дата и място, последният е ударил силен шамар по лицето на тъжителката. Данни в тази насока се черпят и от показанията на свид. Ч., който е заявил, че на процесната дата, след като тъжителката се е прибрала в дома им силно изплашена и трепереща, му е споделила за срещата й с подсъдимия, при която същият й нанесъл удар с шамар в лицето, посочвайки, че лявата лицева част на тъжителката е била зачервена, а по-късно се подула. От показанията на свид. К. също се установява, че по-късно вечерта след процесния инцидент, лявата страна на тъжителката се подула, което продължило така в течение на няколко дни. Видно от приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение при проведения преглед в деня, следващ процесните събития, са установени: леко изразена оточност и палапаторна болка на площ с размери 4/4 см. по лявата лицева половина, които според лекаря отговарят като механизъм да са причинени по начин и време, така както е описано от пострадалата – че ден по-рано е ударена с шамар по лявата лицева половина. В този смисъл е и заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза, според което на процесната дата на тъжителката П. е било причинено травматичен оток на лявата лицева страна, като според експерта има абсолютно съвпадение между заявеното като механизъм в тъжбата и установеното при прегледа на лицето на следващия ден от съдебен лекар и описаното в приложеното по делото СМУ, посочвайки като възможен такъв - удар в лявата лицева част с меката страна на длан и пръсти /шамар/. Според заключението, при нанасяне на удар в областта на лицевата част с меката страна на длан и пръсти /шамар/, първоначално в най-кратък срок се получава хиперемия /зачервяване/ на мястото на съприкосновението, а по-късно се появява оток поради настъпил венозен застой, стаза на микросъдове и излизане на интерстициална течност /лимфа, плазма/ в областта на увредата в зависимост от интензитета на удара.

         Характера и вида на телесната повреда пък се установяват от заключението на съдебно-медицинската експертиза, според която на тъжителката П. е било причинено травматичен оток на лявата лицева страна, което се е изразило в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, отшумяло за период от около 5-6 дни.

         От показанията на свид. К., която се явява пряк очевидец на случилото се, както и косвено от показанията на свид. Ч., които съдът кредитира изцяло по изложените по-горе съображения, се установява и авторството на деянието. В своите показания свид. К. по категоричен начин е заявила, че е възприела как на посочената дата и място подсъдимият е ударил силен шамар в лицето на тъжителката. Косвени данни в тази насока се черпят и от показанията на свид. Ч., който в своите показания е заявил, че тъжителката му е споделила, че въпросното нараняване й е било причинено именно от подсъдимия. Същото тъжителката е споделила и на полицейските служители /според показанията на свид. К./, както и при подаването на сигнала до Дирекция Национална система 112 /видно от приложения по делото запис и отразеното на файловете в компакт диска/. Данни за авторството на деняието се черпят и от показанията на свид. М., който макар да твърди, че не е видял нанасянето на шамар от страна на подсъдимия по отношение на тъжителката, е потвърдил обстоятелството, че среща между тях е имало.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че в случая от доказателствата по делото с най-висока степен на категоричност се установяват всички обективни признаци от състава на престъплението лека теесна повреда, за което подс. А. е бил предаден на съд.

От субективна страна подсъдимият А. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва НК, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки удар с отворени пръсти с меката част на дланта в лицето на тъжителката може да й причини телесно увреждане, но въпреки й е нанесъл удар, искайки и пряко целейки именно това. Подсъдимият А. е нанесъл всичките си усилия към осъществяване на акта, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния резултат.

Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че подс. Т.И.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленеито по чл. 130, ал. 2 НК, поради което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.

По въпроса за вида и размера на наказанието:

С действията си по гореописания начин подс. А. е засегнал като обект обществените отношения, свързани със защита на здравето и неприкосновеността на личността, които са обект на закрила в НК.

Съгласно нормата на чл. 130, ал. 2 НК, за лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстойство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Тук следва да се посочи, че съдът не приложи института на чл. 78а НК, тъй като същият вече е бил прилаган спрямо подсъдимия по НАХД № 3821/2009 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като видно от изисканата и постъпила от ТД НАП Пловдив Справка /л. 126/, наложената по това дело спрямо подсъдимия глоба в размер на 500.00 лева не е платена понастоящем, поради което не е започнал да тече едногодишния срок за реабилитация, след изтичането на който отново би могъл да се приложи институтът на чл. 78а НК. Ето защо съдът счете, че макар да са налице останалите предпоставки за това, посоченото по-горе препятства освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на администартивно наказание.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия А. престъпление, като съобрази целите на наказанието по чл.  36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК, съдът определи същото да бъде ГЛОБА в размер на 300.00 лева.

При определяне на вида на наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия, съдът се спря на най-лекото по вид такова от предвидените три алтернативи, като отчете обстоятелството, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, което го характеризира като личност с ниска степен на обществена опасност. От друга страна съдът отчете наличието на отегчаващи вината обстоятелства, а именно: високият интензитет на причинената лека телесна повреда /продължила в един сравнително продължителен период от време - няколко дни/, както и обстоятелството, че същата е причинена по отношение на жена, която по природа е с по-ограничени възможности за самозащита от тези на мъжа, което внася допълнителна укоримост на постъпката му. Поради това съдът наложи на подс. А. наказание глоба в предвидения максимален размер от 300.00 лева.

Съдът намира, че именно наказание в определения по-горе вид и в така индивидуализирания размер, се явяват съответни на обществената опасност на деянието и дееца и със същото биха се постигнали визираните цели в чл. 36 НК.

Тук следва да се посочи, че съдът не възприе наведениете от страна на защитата доводи, визиращи като смекчаващо вината обстоятелство ситуацията с детето на подсъдимия и тъжителката и разногласията им за личните отношения баща-дете. В тази връзка следва да се посочи, че в действителност посоченото от защитата обяснява постъпката на подсъдимия, но по никакъв начин не я извинява, нито пък може да обуслови извод за по-ниска отговорност.

По въпроса за претенциите с правно основание чл. 45 ЗЗД:

Съгласно нормата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. Ангажирането на тази отговорност от своя страна предполага кумулативното наличие на следните елементи: деяние, противоправност, вина, вреда и причинно-следствена връзка между причинената вреда и противоправното поведение.

В конкретния случай категорично се установява, че подсъдимият А. е нанесъл на тъжителката П. лека телесна повреда, с което й е причинил болки и страдания без разстройство на здравето. Това деяние е противоправно, тъй като засягането на телесната неприкосновеност на човека чрез нанасянето на телесна повреда, било то и лека /в случаите, когато същата е причинена при умишлена форма на вина, какъвто установи се е настоящият/, е абсолютно запретено от закона с възвеждането му в състав на престъпление. По делото се установи и наличието на виновно поведение – умишлена форма на вина, както и причинно-следствената връзка между нанесения удар от страна на подсъдимия и причиненото телесно увреждане. Установи се също така, че така нанесеното увреждане е причинило болка и страдание на тъжителката, което е продължило в период от няколко дни. Ето защо от формална страна са налице всички предпоставки за ангажиране на гражданскоправната отговорност на подсъдимия А. за причинената на тъжителката П. лека телесна повреда.

С приетият за съвместно разглеждане в настоящето производство граждански иск се претендира обезвреда за причинените от деянието неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. От събраните по делото доказателства се установява с категоричност, че тъжителката П. е претърпяла визираните неимуществени вреди. По делото се установява, че в резултат на осъщественото спрямо нея престъпно посегателство същата е претърпяла описаните болки и страдания. От свидетелските показания на свид. К. и свид. Ч. се установява, че след процесната случка лицето на тъжителката П. е било зачервено, а по-късно се е подуло. Това състояние на тъжителката е било съпроводено с болка, в началото по-силна, а в последствие намаляваща, която не отшумяла в продължение на няколко дни. Според заключението на изготвената СМЕ, причинената травма е довела до болка, която постепенно е намаляла за период от около 5-6 дни. Видно от същото е че при нанасяне на удар в областта на лицевата част с меката страна на длан и пръсти /шамар/, първоначално в най-кратък срок се получава хиперемия /зачервяване/ на мястото на съприкосновението, а по-късно се появява оток поради настъпил венозен застой, стаза на микросъдове и излизане на интерстициална течност /лимфа, плазма/ в областта на увредата в зависимост от интензитета на удара, като в зависимост от него, отока може да се получи в близките часове или на следващия ден. Вещото лице е посочило също така, че най-бързо след такъв шамар изчезва хиперемията – за няколко часа, докато разсейването на отока продължава 3-4 до 7 дни. Съдът намира, че интензитетът на преживените болки и страдания, характерът на извършеното спрямо тъжителката посегателство, като такова, засягащо в по осезаем начин телесната й неприкосновеност, както и фактът, че същото е причинено публично, пред очите на свид. К. и при обективната възможност да бъде забелязано от неоганичен кръг от хора, което допълнително е утежнило усещането й за срам и унижение, обуславят извода, че в конкретния случай е налице подлещажа на обезвреда неимуществена вреда.

При преценката за размера на обезщетението съдът взе предвид, че в конкретния случай не се установява от доказателствата по делото описаното състояние на тъжителката да е продължило значително във времето или да е било особено тежко, да се е задълбочило или да се е отразило съществено върху нормалния й начин на живот.

Като съобрази посочените по-горе обстоятелства, характерът на причинените вреди и техния интензитет, съдът намери, че обезщетение в размер на 500.00 лева справедливо би репарирало причинените от деянието вреди. В тази връзка съдът счете, че искът се явява неоснователен за разликата над този размер, тъй като не се доказаха значителни по размер и интензитет вреди, които да обосновават обезщетяването им с по-висок размер от така определения. Предвид това съдът уважи така предявения граждански иск частично, като осъди подсъдимия А. да заплати на тъжителката и граждански ищец Патрушева сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тъжителката неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на настоящето обвинение, ведно със законната лихва от датата на деликта – 17.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли като неоснователен и недоказан така предявения иск в останалата част, за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 1000,00 лева.

По въпроса за разноските:

         Предвид крайния изход на делото и изрично направеното искане в този смисъл на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия А. направените по делото разноски от страна на тъжителката. Ето защо подсъдимият А. бе осъден да заплати на тъжителката П. направените от нея разноски по делото в общ размер на 892,00,  от които 800,00 - за адвокатско възнаграждение, 80,00 лева - внесен депозит за изготвената съдебно-медицинска експертиза, както и 12,00 лева - държавна такса за образуване на НЧХД. На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия, като го осъди да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив, направените по делото разноски, платени от бюджета на съда, в размер на 55,24 лева, представляващи възнаграждение за изготвената съдебно-медицинска експертиза. Съдът осъди подсъдимия А. да заплати и дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск в размер на сумата от 50.00 лева  /4% от уважения размер, но не по-малко от 50.00 лева – съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.

По въпроса за веществените доказателства:

Съдът постанови приобщеният като веществено доказателство по делото Компакт диск с надпис Районен съд – Пловдив, НЧХД № 7546, изпратен за целите на настоящето производство от Дирекция Национална система 112”, намиращ се на л. 87 от съдебното производство, да остане по делото, тъй като същият не подлежи на връщане или унищожаване.

 

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК