НЧХД 5949/2015 - Мотиви - 30-10-2016

МОТИВИ

МОТИВИ

към ПРИСЪДА по НЧХД № 5959/2015г. по описа на Пловдивски Районен съд, Двадесет и първи наказателен състав

Частният тъжител В.П.К. *** е повдигнал обвинение срещу подсъдимият Н.И.Д., ЕГН ********** *** за извършено престъпление клевета по чл.148 ал.2, вр. ал.1 т.4, т.3 и т.1 от НК, вр. чл.147 ал.1, предл. І – во и ІІ- ро от НК, изразило се в това, че на 22.04.2013година в гр. Велинград при даване на гласни показания в съдебно заседание е заявил, че „на Т. му беше съставен акт за нарушение, че управлява без свидетелство и К. ми звъня да го поправя и неговия баща е идвал при мене...”, „ разговор, който проведохме, защото той ме търси, каза че грубо се държал с полицаите, които са го спрели неоснователно и са съставили акт на А...”, както и „..К. ми се обади да оправя акта и да няма НП и глоба...”.

Редовно призован, частният тъжител се явява в съдебно заседание и ангажира доказателства. По същество поддържа така повдигнатото обвинение, като счита, че то е доказано по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Обосновава това свое твърдение с показанията на доведените от него свидетели, както и част от приложените писмени доказателства. Опровергава насрещно изнесените факти, които счита, че се дължат на заинтересованост и зависимост на свидетелите, които са се явили по искането на подсъдимият. Затова моли съда да признае Д. за виновен и му наложи съответното за това наказание, отговарящо на целите по чл.36 от НК, а на него да му присъди направените разноски за проведеното наказателно производство.

Подсъдимият Н.И.Д. се явява в съдебно заседание, като не се признава за виновен. Същият не дава обяснения по повдигнатото му обвинение и не взима становище по съществото му.

Упълномощеният защитник на подсъдимият, адв. Р.П. *** счита, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, а напротив, събраните гласни доказателства категорично според него опровергават обвинителната теза. Затова моли подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Претендира и направените разноски.

Граждански иск не е предявен в настоящото наказателно производство.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Н.И.Д. е роден на ***г***. Той по произход е б. и е български гражданин. Женен е и не е осъждан. Има завършена образователна степен висше образование, като понастоящем е *** на Сектор „***” при ***. Постоянно живее на адрес в ***. Има ЕГН **********. В периода м. август подсъдимият заемал длъжността *** на ***.  С частният тъжител са роднини, като са първи братовчеди. В.К. и свидетелят А. Т. били близки приятели. Затова на 01.08.2010г. около 17.20ч. в гр. Велинград, по пътя за хижа „Бяла вода” частният тъжител предоставил на Т. за управление собствения си лек автомобил „Сеат”, като последният бил неправоспособен към този момент. При движението си те забелязали полицейски патрул в състав свидетелите Б.С. и А. Б., които били *** при *** гр. ***.  След като сменили местата си, частният тъжител управлявал автомобила, при което бил спрян за проверка. В хода на нейното провеждане свидетелите С. и Б. въприели от личните си възприятия, че К. е предоставил собственият си автомобил за управление на неправоспособно лице, което съставлявало две административни нарушения. Били съставени два броя АУАН – един на А. Т., че управлява МПС без да е правоспособен водач, и един на В. К., че неправомерно е предоставил автомобила си за управление от Т.. Обстановката била изнервена от констатациите на служителите. Същевременно за времето от 02.08.2010г. до 13.08.2010г. със Заповед № З-2457/28.07.2010г. на Директора на ОД на МВР - гр. ***, Н.Д. бил определен да замества *** на *** – свидетелят С.Д., който ползвал платен годишен отпуск от последния. Въпреки това обстоятелство, Д. посещавал местоработата си, където се срещал със служителите. Така в началото на месец август – около 06.08.2010г. Н.Д. и свид. Д. се намирали пред сградата на *** и разговаряли. В един момент към тях се приближил възрастен човек, който бил свидетелят П. К. и се обърнал към подсъдимия с думите „Н., може ли да те видя”, а последният отговорил „Да, ***”. Двамата се отдалечили и разговаряли за кратко, като при завръщането си, Д. споделил на С.Д., че това е негов ***, на чийто син били съставени Актове за установяване на административно нарушение и той го молел, ако може, да не бъде налага глоба. В последствие Д. разговарял и със свидетелят  Б.С. и се интересувал от него бил ли е спиран частният тъжител и за какво конкретно става въпрос като административни нарушения. Свидетелят му дал пояснения за случилото се. В един кратък период от време след това, отново в началото на месец август 2010г., на стационарния телефон в кабинета на подсъдимия позвънил лично тъжителя К. и му обяснил, че при извършената проверка на 01.08.2010г. се е държал грубо с полицаите, които неоснователно съставили АУАН на името на приятеля му А. Т. и помолил Д. да не се налагат глоби. Очевидец на поведението на подсъдимият и изречените непосредствено след разговора възмутителни реплики станал свидетелят С.Д., който бил в една стая с него. След това подсъдимият позвънил на тъжителя и му казал да го посети и да видят за какво става въпрос. Същевременно той не предприел действията, които поискал от него К., като не потърсил и длъжностното лице, компетентно да издадена наказателни постановления, а именно свидетеля И.Б.. На основание съставените АУАН били издадени и съответните НП, с които К. и Т. били привлечени към административно – наказателна отговорност за осъществените административни нарушения. Жалбите срещу издадените административни актове били изготвени от частният тъжител, който ги предал на баща си- свидетелят П. К., за да ги внесе по съответният ред. В последствие съответните съдебни институции потвърдили издадените НП и те влезнали в сила.

   В средата на месец август 2010г. на Д., в качеството му на *** на *** било докладвано, че на територията на града често отсядат лица с хомосексуални наклонности, които склоняват непълнолетни лица да извършват блудствени действия. Съобщено му било, че се правели оргии, по време на които се злоупотребявало с алкохол и наркотици. С оглед постъпилата информация Д. изготвил план за реализиране на специализирана полицейска операция на територията на гр. Велинград в къща за гости. Самият той не участвал в осъществяването й, но посетил мястото, където установил, че едно от задържаните лица е В.К.. В последствие, въз основа на образуваното досъдебно производство, било образувано и съдебно такова – по НОХД № 242/2012г. по описа на Районен съд – град Велинград, подсъдими по което били частният тъжител и А. Т.. В проведеното съдебно заседание по делото на 22.04.2013г. подс. Н.Д. депозирал свидетелски показания във връзка с гореописаната специализирана полицейска операция през месец август 2010г. В тях, освен останалите обстоятелства, които описал, подсъдимият заявил : „На Т. му бяха съставили акт за нарушение, че управлява без свидетелство и К. ми звъня да го поправя и неговия баща е идвал при мен. За това, че операцията има отношение, още преди да подпиша разбрах, че става въпрос за К.. Преди това подписах операцията. Тя е докладвана преди. Нямам спомен и не съм разговарял същия ден с К., предишния ден разговарях. Разговор, който проведохме, защото той ме търси, каза, че грубо се държал с полицаите, които са го спрели неоснователно и са съставили акт на А.. Аз му звъннах и му казах „Ела при мен да се видим и да видим за какво става въпрос...Подсъдимият К. ми се обади да поправя акта и да няма НП и глоба. Преди да се обяда аз, той ми звъня. В най-нормални отношения. Казах „ела да поговорим”. Не може повече подробности за характера на класифицираната информация. Има връзка  в наличната информация, каква е връзката с К.. И баща му разговаря за актовете с мен. Не знаех кой е съставил актовете и трябваше да се види за какво става въпрос.” Възмутен от така дадените обяснения от Н.Д. в съдебно заседание останал частният тъжител, който приел, че спрямо него за тези обстоятелства се изразяват клеветнически твърдения. Затова сезирал съда със съответната тъжба.

   Гореописаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С.А.Д., Б.О.С., С.Н.Д., И.Б., А. Б., които съдът изцяло кредитира като обективни, логични, непредубедени и непротиворечащи помежду си. Установява се и от заявеното от свидетелите П. Г.К., А. К.Т. в кредитираната им от съда част относно срещата с подсъдимият Д. в сградата на съответното полицейско управление и по извършената проверка по съставянето на АУАН, в която си част съответстват на останалите събрани гласни доказателства и на приобщените по делото писмени доказателства: Заповеди на Директора на ОДМВР гр. Пазарджик, протокол от съдебно заседание от 22.04.2013г. по НОХД № 242/2012г. по описа на РС – Велинград и от съдебно заседание от 20.06.2011година по НОХД №125/20112година по опис на РС- Велинград, заверено копие от Решение №90/07.04.2016година по ВНОХД 47/2016година на Апелативен съд- Пловдив, от копие на Наказателни постановления №№ 1551/2010г. и 1552/2010г., Решения на РС- Велинград и Административен съд гр. Пазарджик, Постановление от 11.10.2013г. на Районна прокуратура гр. Пазарджик за отказ да се образува досъдебно производство по жалба на В.К. против Н.Д. за престъпления по чл.286 от НК и чл.290от НК.

   Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Д., С., Д., Б. и Б., като ги счита за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в синхрон помежду си, отговарящи на приобщените по делото писмени доказателства и незаинтересовани. В така цитираните гласни доказателства се констатира почти пълно припокриване относно обстоятелствата, свързани със съставянето на Актове, за установяване на административни нарушения както на частния тъжител, така и на свид. Т., проведените срещи между бащата на първия и Н.Д., както и по отношение на телефонен разговор между тъжителя и подсъдимия и неговото съдържание. Тези свидетелски показания се препокриват и с изложените факти и обстоятелства от свидетелите П. К. и А. Т. в кредитираната от съда част. В тази връзка вън от всякакво съмнение е, че Д. е депозирал свидетелски показания по НОХД № 242/2012г. по описа на РС – Велинград с подсъдими частния тъжител К. и свид. Т.. От съдържанието на приложения по делото протокол от съдебно заседание на 22.04.2013г. по посоченото дело категорично се установява и съдържанието на изявленията на подсъдимия като свидетел. Самият Д., чрез защитника си по делото адв. П., по никакъв начин не отрича съдържанието и авторството на тези изявления. Напротив, установи се по несъмнен и категоричен начин, че тези изложени от него факти са отговаряли на обективната действителност по случилото се. Тези негови твърдения се доказаха от събраните по делото доказателства с изложените от посочените свидетели факти.

   Във връзка с горното основен момент, а и споен такъв между страните по делото, е факта доколко тези изявления на подсъдимия осъществяват от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина престъпление въз основа на приобщените по делото гласни доказателства, тоест дали те отговарят на обективната истина или не. По отношение на тези факти по делото са налице две групи доказателства – от една страна показанията на свидетелите Д., С. и Д., а от друга- тази на свидетелите К. и Т.. Така Д. категорично потвърждава обстоятелството, че в началото на месец август 2010г. Д. е бил посетен от свид. П. К. – негов ***, който по думите на самия Д. пред Д., го е молел да не бъде налагана глоба на частния тъжител във връзка със съставените на 01.08.2010г. АУАН по ЗДвП на него и на свид. Т. – „Попита ме /Д./ дали познавам този човек. Каза ми,че този човек му е *** и че на неговия син били съставили АУАН и че човека моли, ако може да не слагаме глоба на сина му.” На свой ред свид. Д. безсъмнено потвърждава, че е присъствал на телефонен разговор между подсъдимия и тъжителя, в който последният поискал съдействие от братовчед си във връзка със съставен АУАН – „През месец август 2010г. по стационарния телефон в управлението Д. проведе един разговор, след който той беше видимо възмутен...Той ми каза, че му се обадил братовчед му В. и искал да му ходатайства във връзка със съставен АУАН...Във връзка с издадения административен акт, за това К. е искал Д. да ходатайства. Тази дума използваше Д..” Нена последно място свид. С. подробно описва обстоятелствата около самото съставяне на актовете за установяване на административни нарушения на К. и Т., какви нарушения на правилата за движение по пътищата е констатирал, че са извършили те.

   От своя страна свидетелите П. К. и А. Т. депозират напълно противоположни показания на тези на горецитираните свидетели. Така К. твърди, че не се срещал с подс. Д. във връзка със съставените на сина му и на Т. АУАН, нито го е молел за съдействие в този мисъл. На свой ред свид. Т. заявява, че изначално неправилно му е бил съставен Акт, тъй като не е управлявал автомобила на К.. Освен това твърди, че не знае тъжителят или неговия баща да са търсели съдействие от подсъдимия във връзка с така съставените актове.

   Съдът намира, че по така изложените спорни моменти, следва да даде вяра на показанията на първата група свидетели – *** в ***. Както вече се посочи, последните се явяват напълно незаинтересовани от изхода на настоящото дело и обективно излагат обстоятелствата, на които са станали преки очевидци. От своя страна показанията на свидетелите П. К. и А. Т. в частта им, в която отричат да се е провеждал разговор с подсъдимият Д. и частният тъжител да е търсил съдействие от подсъдимият, за да не се налагат административни наказания по повод на вменените им административни нарушения, не се кредитират от съда. В тази си част техните показания се явяват заинтересовани, противоречиви и предубедени, като целят да подкрепят неоснователно обвинителната теза на частният тъжител. Обективно, това се дължи на обстоятелството, че свидетелите се намират в близки лични и родствени отношения с частния тъжител и от това произлиза техният интерес да го подкрепят по настоящото дело, за да бъде решено в негова полза. Показанията на тези свидетели се намират в пряко противоречие с останалите гласни доказателства по делото, но и с писмените такива. В този смисъл изцяло е отхвърлена тезата на свид. Т. относно самото установяване на нарушения на ЗДвП на 01.08.2010г. от него и от В.К. и това е сторено в мотивите към влезли в законна сила съдебни актове – решение на РС-Велинград и на Административен съд гр. Пазарджик. В последните категорично се възприемат обстоятелствата, изложени и пред настоящата инстанция от свид. С. във връзка с осъществените от двамата нарушения. Следва да се изтъкне и факта, че свид. Т. е съподсъдим с тъжителя К. по наказателното дело, именно по което Н.Д. е депозирал показанията, предмет на настоящото производство, като е налице и негова лична заинтересованост. От своя страна свид. П. К., като родител на тъжителя, е напълно житейски оправдано да иска да защити неговата позиция в производството, още повече, че е нелогично да потвърди предприети от него действия по получаване на жалбите срещу издадените НП, които противоречат на тезата му, че той единствено е провел разговор  за облекчаване положението на сина си във връзка с воденото срещу него наказателно производство, но не и това да е свързано със съставен срещу последния АУАН.

   Във връзка с всичко изложено съставът счита, че следва да се кредитират именно показанията на свидетелите С., Д. и Д., установяващи по категоричен начин гореописаните събития по делото, които потвърждават истинността на изнесените от подсъдимият твърдения в съдебното заседание на 22.04.2013 година. Затова възражението на подсъдимият, че тези свидетелски показания следва да се приемат от съда като заинтересовани, не се възприе, защото то се явява необосновано и неподкрепено със съответните доказателства. Единствено негово субективно отношение касае тези обстоятелства, за които той е представил и справки за взаимосвързаност между полицейски служители и съответни съдии от Районен съд- Велинград, но сами по себе си тези справки не оборват достоверността на показанията на свидетелите Д., Д., С., Б. и Б.. Напротив, според съда техните показания се отличават с онази необходима степен на достоверност, която позволява да се разкрие обективно случилото се. На практика от изложеното от тях не съществува спор или несъответствие върху част от основните факти, подлежащи на доказване по делото и конкретните събития, протекли преди, по време и след деянието, вменено във вина на подсъдимия.

   При гореизложената и установена безсъмнено фактическа обстановка по делото, съдът след анализ на събраните по делото съдът обоснова следните правни изводи:

Подсъдимият Н.Д. е годен субект на вмененото му обвинение, като той е пълнолетен и е действувал в състояние на вменяемост, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.  Съдът е на становище, че той не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.148 ал.2, вр. ал.1 т.4, т.3 и т.1 от НК, вр. чл.147 ал.1, предл. І – во и ІІ- ро от НК поради следните съображения:

От обективна страна никъде в инкриминираните по делото показания на подсъдимият като свидетел от 22.04.2013г. по посоченото НОХД № 242/2012г. по описа на РС- Велинград не се изнасят неистински факт и обстоятелства както се твърди от тъжителя в депозираната тъжба. Както вече се посочи в настоящите мотиви, Д. е изложил в хода на делото факти и обстоятелства, изцяло отговарящи на обективната действителност. Последното категорично се доказа от обсъдените гласни и писмени доказателства по делото – показанията на свидетелите Д., С., Б., Б. и Д.,*** и Административен съд гр. Пазарджик. Следователно показанията на подсъдимия, както се установи по делото, не представляват извършването на нещо недостойно и обществено укоримо, което да доведе до негативна оценка за личността на частния тъжител у останалите членове на обществото, като същото да не отговаря на истината. Напротив – действията и на В.К., и на П. К. във връзка със съставените на първия и на свид. Т. АУАН по ЗДвП, изложени в показанията на подс. Д. по горецитираното НОХД, бяха установени и доказани по безспорен и категоричен начин по настоящото дело. Тоест дори да се приеме, че с думите си подсъдимият е засегнал доброто име, честта и достойнството на тъжителя, известността му в обществото от гледна точка на морал, лични и професионални качества и компетентност, то това не е било в резултат на неправомерни действия и неверни изявления на подс. Д..

      Невярно се явява и твърдението в депозираната тъжба по отношение посоченото в нея „приписано подбуждане към престъпление”. Въпреки така изложената формулировка, съдът намира, че се касае отново за неверни твърдения на Д. по отношение предприети действия от В.К., които да мотивират първия да му съдейства да не бъде наказан той, така и свидетелят Т., за нарушения по ЗДвП. При тази форма на изпълнителното деяние на престъплението „клевета”, деецът твърди пред трето лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил. Престъплението, което се твърди, е винаги укоримо от гледна точка на морала, което винаги характеризира отрицателно личността на извършителя. Поради това и твърдението, че дадено лице е извършило конкретно престъпление, винаги се отразява отрицателно на доброто име и честта на този, за когото се твърди, че го е извършил. Освен това от обективна страна, за да е налице реализирано такова деяние, е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско или приписваното престъпление да не е извършено от пострадалия. Не на последно място е необходимо поне едно трето лице да е узнало твърдението на дееца за съществуващо за жертвата позорно обстоятелство или за приписаното й престъпление.

      Във връзка с изложеното съдът намира, че наистина изложените в показанията на Н.Д. действия, извършени от тъжителя К., не го характеризират в добра светлина от гледна точка на морал и поведение на добросъвестен гражданин. Същевременно, както вече се посочи нееднократно в настоящите мотиви, никой част от изложеното от Д. не е невярна и отговаря ясно и точно на обективната истина и на реално състояли се събития. Следователно подсъдимият не е реализирал тази съществена част от повдигнатото му обвинение, а именно да е разпространил позорно обстоятелство за тъжителя или да му е приписал престъпление, като и в двата случая това да не е отговаряло на истината. Всъщност фактите, изложени в показанията на подсъдимия по НОХД № 242/2012г. по описа на РС-Велинград се доказаха по несъмнен начин от събраните доказателства, в частност от подсъдимият. Това касае както извършената проверка на В.К. и А. Т., съставените им актове по ЗДвП, срещата и разговора на Д. с П. К. и проведения телефонен разговор между подсъдимия и тъжителя и съдържанието му.

    Съдът следва да посочи, че от всичко гореизложено налага несъмненият извод, че с формулиране на текста на показанията си като свидетел по посоченото НОХД подсъдимият Д. не е разгласил позорни обстоятелства за тъжителя К., като не е осъществил и втората възможно форма- да му е приписал престъпление. Изнесените от първия факти следва да се приемат като добросъвестно излагане пред съдебен състав на всички факти и обстоятелства, които са станали известни на Д., в качеството му на свидетел по цитираното дело, и имащи отношение към него.

    Настоящият състав намира, че вмененото във вина на подс.Д. престъпление не е реализирано от обективна страна от последния в качеството му на длъжностно лице. По смисъла на чл.93 ал.1 т.1 от НК "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник- нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. Освен това, за да е налице реализирано престъпление от субект в качеството му на длъжностно лице, последният следва да е осъществил неправомерните си действия в кръга на службата си, по повод на същата, при изпълнение на служебните си задължения или в пряка връзка с тях. Тоест, касае се за определена дейност, осъществяване на поведение от страна на дееца на поведение, което е част от неговите служебни или обществени задължения. От друга страна това поведение трябва да е във връзка както с осъществяваната служба или функция, така и с извършеното престъпление. В настоящия казус категорично с установи, а и по същество между страните не се спори в какво качество Д. е депозирал показанията си по НОХД № 242/2012г. Последното категорично не е сторено от подсъдимия в някоя от хипотезите, предвидени в чл.93 от НК, тъй като същият не е разпитван дори като служител на ***, а единствено по отношение проведената полицейска операция. Именно фактите във връзка с последната биха могли да бъдат изложени от Д. в длъжностно качество, но посочените в тъжбата като позорни изрази и приписване на престъпление по никакъв начин не касаят арестуването на В.К. в средата на месец август 2010г. Те се отнасят до предшестващи и то напълно лични отношения на тъжителя и подсъдимия и то заради съставените на първия и неговия приятел Актове.

    Предвид горното съдът намира, че с действията си и депозирайки показания по наказателно дело в качеството само на свидетел, подс. Д. не е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.4 вр. чл.147 ал.1 от НК в качеството си на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му.

    С оглед гореизложените обстоятелства деянието на подс. Д. се явява несъставомерно от субективна страна. За да е съставомерно от тази гледна точка последното, е необходимо деецът да съзнава позорящия характер на разгласяваното обстоятелство или престъпния характер на приписваното деяние. Освен това деецът съзнава и неистинността на позорното обстоятелство или, че пострадалия не е извършил приписваното му престъпление. В конкретния случай изявленията на подс. Д. за срещите и разговорите му както с В.К., така и с П. К., се дължат единствено и само на увереността на подсъдимия в тяхната истинност.

    Предвид всички тези обстоятелства съдът призна подс. Н.И.Д. за невиновен в това, че 22.04.2013 г. в гр. Велинград, в качеството си на свидетел по НОХД № 242/2012 г. по описа на Велинградски районен съд е разгласил позорно обстоятелство за другиго - В.П.К., изразило се в твърдението, че „На Т. му беше съставен акт за нарушение, че управлява без свидетелство и К. ми звъня да го поправя и неговият баща е идвал при мен ...”; „Разговор, който проведохме, защото той ме търси. Каза, че грубо се държа с полицаите неоснователно и са съставили акт на А. ...”; „ ... Подсъдимият К. ми се обади да оправя акта и да няма НП и глоба. Преди да се обадя аз, той ми звъня.”, която да е нанесъл публично на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му и от длъжност лице при или по повод изпълнение на службата му и на основание чл.304 от НПК вр. чл.147 ал.2 от НК го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по  чл.148 ал.2, вр. ал.1 т.4, т.3 и т.1 от НК, вр. чл.147 ал.1, предл. І – во и ІІ- ро от НК.

 В предвид признаването на подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение по чл.148 ал.2, вр. ал.1 т.4, т.3 и т.1 от НК, вр. чл.147 ал.1, предл. І – во и ІІ- ро от НК на основание чл.190 ал.1 от НПК тъжителят В.П.К. бе осъден да заплати на подсъдимия Н.И.Д. сумата от 1630лева, представляваща направените от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 По делото няма приложени веществени доказателства, за които съдът да дължи произнасяне.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ