НЧХД 4283/2015 - Мотиви - 03-11-2016

Мотиви по Наказателно дело 4283/2015г.

М О Т И В И

 към Присъда по НЧХД  4283/2015г. по описа на ПРС,

XXIV н.с.

 

          Делото е образувано въз основа на частна тъжба на М.П.П. ЕГН ********** с която е повдигнал обвинение срещу  В.И.Р. ***, ЕГН ********** за извършено престъпление от частен характер по чл.130, ал.1 от НК.

           Съгласно тъжбата на 28.07.2013 г. В.Р. бил взел А. – дете на сестрата на частния тъжител – С.П. с уговорката да върне детето до 17-18 часа. На същия ден следобед В.Р. се обадил на С.П. и заявил, че е завел детето в с.Маноле  и щял да го върне по-късно. Около 21 часа А. все още не била при майка си, като това станало причина тя да позвъни на В.Р.. Последният около 22 часа дошъл с А. в апартамента, където живеела с майка си в гр.Пловдив. По същото време там се намирали и частния тъжител М.П., сестра му С.П. и техните родители П.П. и П. П.. Поради влошените отношения между С.П. и В.Р., между тях възникнал спор, но тя заключила вратата, като отвън останал Р.. Малко след това на вратата се позвънило и С.П. отключила. В този момент Р. влязъл в апартамента, а П. започнала да пищи. В коридора излезли П.П. и М.П., като В.Р. започнал да блъска М.П. в стената. След падането на последния на пода Р. му нанесъл удари с юмруци и ритници в областта на главата. В този момент П.П. заключила входната врата и набрала телефон 112, като виждайки това В.Р. скочил през терасата и напуснал жилището. Заедно с частната тъжба е предявен и граждански иск за сумата от 5000 лв. за причинени неимуществени, като се претендира тази сума за причинени болки и страдания.

         Гражданският иск предявен от частния тъжител е бил приет за съвместно разглеждане.

            Частният тъжител по делото М.П. чрез  редовно упълномощения си повереник адв.Р.Н. поддържа обвинението и иска от съда  подсъдимият  да бъде признат за виновен по предявеното  обвинение и му бъде наложено  наказание по справедливост, както и да бъде уважен предявения граждански иск в размер на 5000 лева за неимуществени вреди.

            Подсъдимия В.Р.  - редовно уведомен не се явява, представлява се от защитник – адв. П.Б., който иска подсъдимият да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението и не следва да се уважава предявения граждански иск.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

            Подсъдимият В.И.Р. е роден на *** ***, **, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********.

           По делото е установено, че след инцидента на 31.07.2014 г. бил подаден сигнал до Районна прокуратура гр.Пловдив от М.П.П., в който били изложени и описаните по – горе факти. На 03.10.2013 г. било образувано досъдебно производство спрямо В.И.Р. за престъпление по чл.144, ал.3 от НК, в хода на което освен събиране на доказателства за отправени закани за убийство спрямо М.П., била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява че на М.П. са били причинени следните телесни увреждания : контузия на главата и лицето; контузия на двете долночелюстни стави; кръвонасядания и травматични оттоци по лицето; кръвонасядане по шията; кръвонасядания и драскотини по левия горен крайник; охлузване по левия долен крайник. От изложеното дотук се установява, че, макар да не е било изрично образувано досъдебно производство за телесните увреждания причинени на М.П., за тези обстоятелства е било водено досъдебно производство и се е извършвало разследване, поради което и частния тъжител П. е бил възпрепятстван да подаде частна тъжба. Воденото досъдебно производство е било прекратено с постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив от 24.02.2015 г. и прекратяването е било потвърдено с Определение на Районен съд гр.Пловдив от 20.03.2015 г., влязло в законна сила на 06.05.2015 г. Същевременно се установява, че частната тъжба е подадена от М.П. срещу В.Р. на 14.07.2015 г., т.е. преди да е изтекъл законоустановения 6 месечен срок от прекратяването на наказателното производство, от която дата е било практически възможно М.П. да предяви частна тъжба срещу В.Р..

               След проведеното съдебно следствие  съдът намира като установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В.Р. и св. С.П. живеели на семейни начала, като от съвместното им съжителство им се родило дете – А. В.Р..

В даден момент отношенията между обвиняемия и св. П. се влошили. В последствие в периода от месец август 2011г. до месец юли 2013г. подс. Р. се намирал в Република Италия, където срещу него се водело наказателно дело. През това време св. П. се преместила с детето в жилището на родителите си в гр.Пловдив.

През 2013г. подс. Р. се завърнал в България и поискал да види детето си. В същото време възникнали и множество имуществени спорове между подсъдимия от една страна и св. П., и брат й – тъжителят М.П. от друга.

На 28.07.2013г. обв. Р. взел дъщеря си А. Р., като се договорил със св. П. да върне детето в около 17-18 часа същия ден. След като не го върнал, около 18.00 часа св. П. му позвънила по телефона и обвиняемият й обяснил, че е завел детето на гости при родителите си и искал да я остави да си поиграе още малко.

Около 21.00 часа същия ден св. П. отново позвънила на подсъдимия Р., който й казал, че веднага ще докара детето. Около 22.00 часа обв. Р. довел детето А. в апартамента на св. П. в гр.Пловдив. Последвала кавга между него и св. П. относно това, че обв. Р. е върнал късно детето. По това време в апартамента се намирали св. С.П., тъжителя М.П., детето А. Р., както и родителите на С. и М. – П.П. и съпругът й. В даден момент св.С.П. заключила входната врата на жилището, като пред него останал подсъдимият. Малко след това на вратата се позвънило и св.П. отключила, а подсъдимият влязъл в апартамента. Кавгата прераснала в скандал между подс. Р. от една страна и св. С.П.. В този момент в коридора излязъл частния тъжител М.П., а подс.Р. го блъснал в стената и, след падането на П. на пода, започнал да му нанася удари с ръце и крака в областта на главата и тялото. Докато се случвало това П.П. заключила входната врата на апартамента, докато подс. Р. бил в него. За случващото се  бил подаден сигнал на тел. 112. Чувайки това подс. Р. излязъл на терасата на апартамента, намиращ се на първи жилищен етаж и оттам скочил на улицата. По същото време в близост до блока се намирал на улицата свидетелят С.И., който възприел как човек тръгнал към паркирана в близост до блока кола, от която преди това слезли непознати за св.И. лица и детето на св.С.П. А., и заявил на друго лице „Давай, давай, тръгваме че викнаха полиция”. Св.И. възприел и викане, тряскане и звук от разместване на пластмасови столове на терасата на апартамента на св.П.. В лекият автомобил пък по това време се намирал брата на подсъдимия – св.К.Р., който заедно с подс.М.П. и В.П. закарал племенницата си А. до дома, в който същата живеела. На св.Р. не направило впечатление брат му да има следи от наранявания.

В хода на съдебното следствие била изготвена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че при процесния инцидент били причинени следните травматични увреждания : контузия на главата и лицето, контузия на двете долночелюстни стави, кръвонасядания и травматични отоци по лицето, кръвонасядане по шията, кръвонасядания и драскотини по левия горен крайник, охлузване по левия горен крайник. Посочените травматични увреждания според вещото лице са причинени по механизъм на удар и/или притискане с или върху твърд тъп предмет и е напълно възможно да се получат по начина описан в тъжбата. Контузията на двете долночелюстни стави, протекла клинически с ограничаване на движенията в тях се преценява, че е причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а останалите травматични увреждания са довели до болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Оздравителните процеси са протекли без усложнения, по време на лечението П. е бил подложен на умерени по сила и сравнително краткотрайни по продължителност болки и страдания. Оздравителния период е в рамките на 15-20 дни, като не са отразени остатъчни болестни явления.

           Гореописаната фактическа обстановка съдът намира като безспорно установена от следните събрани по делото доказателствени материали – от показанията на свидетелите С.П., С.И. и К.Р., както и приложените по делото писмени доказателства – справка съдимост, съдебно-медицинска експертиза, постановление за прекратяване на наказателно производство, определение за потвърждаване на постановлението за прекратяване, фотоалбум от досъдебното производство. Показанията на посочените свидетели съдът кредитира като логични, последователни, непротиворечащи си.

         Заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза се кредитира от съда, доколкото вещото лице е отговорило изчерпателно на посочените му въпроси, даде подробни разяснения относно заключението си в съдебно заседание и изводите не се поставят под съмнение с оглед други събрани в хода на делото доказателствени материали.

Основният по делото факт е свързан с установява на това причинени ли са на частния тъжител М.П. телесни повреди от подсъдимия В.Р..

При така установената фактическа обстановка по делото съдът е на становище, че подсъдимият В.Р. е осъществил от  обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК - за това, че на 28.07.2013 г.  в гр.Пловдив е причинил на М. П. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно контузии на двете долни челюстни стави.

В настоящия казус не бяха събрани доказателства, които да поставят под съмнение извършените действия от подсъдимия, като обстоятелството че св.К.Р. – брат на подсъдимия е научил в последствие, че спрямо брат му има оплакване за нанесени телесни увреждания на пострадалия М. П., не може да внесе такова съмнение в показанията на св.С.П., че да стане основание съдебния състав да приеме, че инцидент въобще не се е случвал. За да приеме тази позиция съдът отчита от една страна обстоятелството, че св.Кр. Р. е чакал брат си в автомобила, а от друга страна показанията на св.П. се подкрепят от заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и косвено от показанията на св.И..

От обективна страна е установено, че подсъдимият Р. е нанесъл удари на пострадалия П. на инкриминираната дата, като именно в резултат на тези удари са нанесени и констатираните от съдебно-медицинската експертиза телесни увреждания, сред които и контузиите на двете долни челюстни стави. Именно това поведение на подсъдимия и именно това телесно увреждане осъществява  от обективна страна съставът на престъплението по чл.130, ал.1 от НК.

Следва изрично да се посочи, че на пострадалия са били причинени и други телесни увреждания, но същите не покриват критерия на чл.130, ал.1 от НК, а се явяват такива по чл.130, ал.2 от НК, като наказателната отговорност за тези телесни увреждания се поглъща от наказателната отговорност за по-тежкото такова, поради което подсъдимият Р. няма как да бъде осъден за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

От субективна страна престъплението по чл.130, ал.1 от НК е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената опасност и противоправност на действията си, съзнавал е че с нанасянето на удари на пострадалия ще му причини телесни увреждания и пряко е искал и целял настъпването на такива.

Според съдебния състав са налице всички законови предпоставки за приложението на чл.78а от НК, т.е. за освобождаване на подсъдимия  В.Р. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Видно от приложената справка съдимост подс.Р. е неосъждан към момента на деянието си. Същевременно за това престъпление към момента на извършването му е било предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация. От изложеното дотук се установява, че са налице всички изискуеми от закона положителни предпоставки за приложението на привилегированата разпоредба на чл.78а от НК. От материалите по делото не се установява наличието на някоя от пречките по чл.78а, ал.7 от НК – причиненото увреждане да е тежка телесна повреда или смърт, или деецът да е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления, както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.

С оглед изложеното дотук то подс.Р. следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпно деяние по чл.130, ал.1 от НК е и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, като същата следва да бъде определена на минималния размер предвиден в закона – 1000 лв. Като за да наложи този размер, съдът прецени следните обстоятелства - липсата на осъждания, имотното състояние на подсъдимия. Според съдебния състав това наказание се явява справедливо и би способствало за изпълнение на целите на наказанията.

По отношение на предявения граждански иск съдът счита същия за основателен с оглед извършения деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Следва да се посочи, че в основата на гражданската отговорност в случая стоят установяването на увреждащи действия от страна на подсъдимия, които едновременно с това следва да осъществяват и състава на престъплението за което В.Р. е предаден на съд. Според съда от доказателствата по делото може да се направи извод за наличие на нанесени телесни повреда на частния тъжител, поради съображения изложени по-горе и съответно съдът приема наличието на извършени увреждащи действия от подсъдимия, с които на тъжителя да са причинени неимуществени вреди. За да присъди обезщетение в размер на 3000 /три хиляди/ лева съдът отчете нанесените телесни увреждания на пострадалия, срокът за възстановяване от тях, причинените болки и страдания, както и обстоятелствата че оздравителните процеси са протекли без усложнения, по време на лечението П. е бил подложен на умерени по сила и сравнително краткотрайни по продължителност болки и страдания и не са отразени остатъчни болестни явления. За да не уважи изцяло предявения граждански иск в размер на 5000 лева съдът отчита обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства подкрепящи твърденията на пострадалия че горната и долната челюст са били обездвижени, поради което и интензитетът на причинените болки и страдания да е бил по-висок от посочените в приетата и кредитирана с доверие от съда съдебно-медицинска експертиза.

 С оглед изхода на делото, направеното искане от страна на защитата на подсъдимия и на основание чл.189, ал.3 от НПК,  съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителят направените от него по делото разноски за адвокатски възнаграждения и експертиза в общ  размер на 580 /петстотин и осемдесет/ лв.

На основание чл.189,  ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати и държавна такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, изчислена въз основа на уважената част от предявения граждански иск.

 По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                           

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.