НЧХД 6689/2014 - Мотиви - 21-08-2016

МОТИВИ

МОТИВИ

към Присъда по НЧХД № 6689/2014 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

         Тъжителят С.К.Т. е повдигнал пред Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимия Ю.А.Ч. за престъпление по чл.130 ал.2 от НК за това, че на 01.02.2014 г. в гр. Кричим е причинил на С.К.Т. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, причинила болка и страдание без разстройство на здравето, както и спрямо подсъдимия А.С.Ч. за престъпление по чл.130 ал.1 от НК за това, че на 01.02.2014 г. в гр. Кричим е причинил на С.К.Т. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана в областта на челото, и мозъчно сътресение, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

По делото е предявен от тъжителя Т. и приет за съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия Ю.Ч. за сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от деянието, за което подсъдимият е предаден на съд – престъпление по чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увредата.

По делото е предявен от тъжителя Т. и приет за съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия А.Ч. за сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от деянието, за което подсъдимият е предаден на съд – престъпление по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увредата.

         Повереникът на тъжителя адв. М.Н. поддържа обвиненията спрямо подсъдимите Ю.Ч. и А.Ч. повдигнати с тъжбата, като счита същите за доказани, и моли съда да признае подсъдимите за виновни и да им наложи справедливи наказания. Не конкретизира искането си за вид и размер на желани за налагане наказания. Моли съда да уважи гражданските искове.      

Тъжителят и граждански ищец С.К.Т. заявява при дадената му възможност при пледоариите по делото, че подкрепя адвоката си.    

Защитникът на подсъдимите адв. С. Ч. счита обвиненията спрямо двамата му подзащитни за недоказани и моли съда да оправдае подсъдимите. Отправя се молба до съда и за отхвърляне на гражданските искове.

Защитникът на подсъдимите адв. С.Н. също моли съда да оправдае подсъдимите Ч.. Иска се присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият Ю.А.Ч. се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен, дава обяснения. Отрича да е извършител на престъплението, за което е предаден на съд, като твърди, че самият той е жертва на побой. Иска да бъде оправдан.

Подсъдимият А.С.Ч. се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен, дава обяснения. Също като другия подсъдим отрича да е причинил инкриминираната с тъжбата телесна повреда на тъжителя С.Т.. Също иска от съда да бъде оправдан.

         Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         Подсъдимият Ю.А.Ч. е роден на *** ***, б., български гражданин, женен, със средно образование, работещ, не осъждан, с ЕГН **********.

         Подсъдимият А.С.Ч. е роден на *** ***, б., български гражданин, женен, със средно образование, работещ, не осъждан, с ЕГН **********.

         Тъжителят и граждански ищец С.К.Т. живее в двуетажна къща в гр. ***, като единият етаж се ползвал от него, а другият от брат му – свидетелят А.Т., и съпругата на брат му свидетелката Е. Т. – Т.. От другата страна на улицата живеел подсъдимият Ю.Ч. със съпругата си – свидетелката Д.Ч., и детето им. Отношенията между Ч. и Т. не били много добри като причината за това бил затруднен достъп до вътрешността на двора на сем. Ч., заради паркирани на улицата автомобили на Т..

         Вечерта на 01.02.2014 г. в дома на А.Т. отишли на гости братовчедите на Т. свидетелят И. М. със семейството си и свидетелят А.Л.. Като повод за събирането било раждането на дете на св. А.Т. в края на предходната година. По време на събирането участниците, сред които и тъжителят С.Т., употребили алкохол. 

         Около 22.00 часа подсъдимият Ю.Ч. се прибрал пред дома си със съпругата си и детето си като останал на улицата да прибере в двора си автомобила, а жена му и детето се прибрали навътре. Подсъдимият се затруднил с прибирането на колата, заради пречещ му автомобил на Т., и решила да им потърси сметка за това. Той отишъл до къщата на Т. и изсвирил, за да бъде чут и да излезе някой. По това време отвън пред къщата бил излязъл св. И. М. да пуши. Свидетелят попитал подсъдимия какво иска, на което Ю.Ч. му казал, че търси родителите на А. и С. Т.. М. му отвърнал, че ги няма и влезнал вътре да извика някой от домакините.

Отвън излезнал св. А.Т., разговаряли накратко за какво Ю. ги търси, скарали се, след което А.Т. ударил подсъдимия Ю.Ч.. Възникналата свада била чута от събралите се в дома на Т. и навън излезли тъжителят С.Т. и свидетелят А.Л.. Тримата – А. и С. Т. и А.Л. започнали да бият подсъдимия Ю.Ч., възникнала размяна на удари. Виждайки превъзходството на тримата над подсъдимия св. И. М., за да го предпази от още удари го бутнал върху капака на една от колите на улицата и с тялото си го покрил, опитвайки се да го защити да не бъде удрян.

Още първоначалното изсвирване от подс. Ю.Ч. било чуто от съседката на Ч. и Т. свидетелката Ж.Л.. Жената излезнала навън, видяла, че свиренето не е пред тях и се прибрала, но след като чула отправена псувня „********”, съседите й Ч. били от махала „Ц.”, и някакво тропане тя излязла наново на улицата и видяла струпаните Ю.Ч., И. М., А. и С. Т. и А.Л.. Тя възприела като тримата – Т. и Л. бият Ю.Ч., когото пък се опитвал да предпази И. М..

Уличния скандал привлякъл вниманието и на свидетеля С.Л. – син на Ж.Л., който също излезнал на улицата. Той също видял как Ю.Ч. бил върху капака на една червена кола, М. върху него, а братята Т. и Л. да бият подсъдимия. Свидетелят се обадил от мобилния си телефон на ЕЕНСП 112 да съобщи за побоя и да поиска помощ, извикал и на А.Т. да спре, че ще утрепе Ю.Ч.. Привлечен от намесата на св. Л. св. А.Т. се насочил към него и с дръжка на брадва го ударил.

Подсъдимият Ю.Ч. успял да се измъкне, отишъл на тротоара пред дома си и се обадил на брат си – свидетеля С.Ч., да каже, че бил бит. Свидетелят Л. още веднъж се обадил на тел.112 да поиска помощ от полицията.

Свидетелят С.Ч. се обадил на баща си – подсъдимият А.Ч. – инвалид с 50.3% намалена трудоспособност, с частично ампутирани трети и четвърти пръст на дясна ръка, след което веднага се отправили към дома на Ю.Ч.. При отиването им там те видели подсъдимия Ю.Ч. окървавен, с наранявания по главата и лицето. Малко след идването им дошъл и полицейски патрул при РУП гр. Стамболийски в състав свидетелите Д.П. и Ф.И.. При пристигането на полицаите физически сблъсък между каращите се нямало, като пред полицаите и двете страни се обвинявали взаимно за възникналия конфликт.

С протокол по чл.56 от ЗМВР били предупредени Ю.Ч., С.Т. и А.Т..

След приключване на конфликта подсъдимият Ю.Ч. и С.Т. потърсили лекарска помощ в местната поликлиника. При нанесения му побой подс. Ю.Ч. получил разкъсно - контузна рана в челната област на главата, кръвонасядания на левия долен мигач и на горната устна, охлузвания по лицето, контузии по тялото. С.Т. пък имал разкъсно - контузна рана в областта на челото контузия на лява раменна става, контузия на главата и на гръдния кош.

За поведението си на 01.02.2014 г. спрямо подсъдимия Ю.Ч. с Присъда от 14.01.2015 г. по НОХД № 772/2014 г. на РС Пловдив ХХV н. с., отменена с постановена нова Присъда по ВНЧХД № 1560/2015 г. на ОС Пловдив, влязла в сила на 25.02.2016 г., тъжителят С.Т., свидетелят А.Т. и свидетелят А.Л. били признати за виновни за извършено в съучастие спрямо Ю.Ч. престъпление по чл.130 ал.1 от НК – за причинена на 01.02.2014 г. в гр. Кричим лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето без опасност за живота.

Според заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ - л.97 – 105, на лицето С.К.Т. *** при инцидента на 01.02.2014 г. му е било причинено разкъсно – контузна рана в областта на челото, мозъчно сътресение, контузия на лява раменна става, контузия на главата и на гръдния кош. Разкъсно – контузната рана в областта на челото и мозъчното сътресение /протекло под формата на леко зашеметяване/ по отделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Контузията на лява раменна става и контузията на главата и на гръдния кош по отделно и по съвкупност са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно да се получат по начина, който се посочва в тъжбата от пострадалия и от свидетелите, а именно при удар с камък по челото и гръдния кош и удар с дърво в лявото рамо. Описаните травматични увреждания на Т. е напълно възможно да се получат по време и начин така както се посочва в тъжбата, а именно при инцидента станал на 01.02.2014 г. в гр. Кричим, при удар с камък по челото и гръдния кош и удар с дърво в лявото рамо.

Според заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ - л.122 – 134, на лицето С.К.Т. *** му е било причинено разкъсно – контузна рана в областта на челото, мозъчно сътресение, контузия на лява раменна става, контузия на главата и на гръдния кош. Разкъсно – контузната рана в областта на челото и мозъчното сътресение /протекло под формата на леко зашеметяване/ по отделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Контузията на лява раменна става и контузията на главата и на гръдния кош по отделно и по съвкупност са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Разкъсно – контузната рана на челото е причинена от удар със или върху твърд тъпоръбест предмет с добре оформен ръб, както и от предмет с цилиндрична форма. Същата е възможно да се причини от удар с камък по челото, като камъкът е с добре изразен ръб с дължина 3.5 см., и същата е възможно да се причини и при сравнително слаб удар с тъпата част на брадва, при удар с единия от ръбовете на тъпата част, който трябва да е 3.5 см. 

Според заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ - л.107 – 116, на лицето Ю.А.Ч. *** при инцидента станал на 01.02.2014 г. в гр. Кричим му е било причинено разкъсно – контузна рана в челната област в окосмената част на главата, кръвонасядания на левия долен мигач и на горната устна, охлузвания по лицето, контузия на главата и на тялото. Разкъсно – контузната рана в челната област в окосмената част на главата е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Кръвонасядания на левия долен мигач и на горната устна, охлузванията по лицето, контузията на главата и на тялото по отделно и по съвкупност са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: обясненията на подсъдимите Ю. и А. Ч., от показанията на свидетелите Ж. и С. Л., С.Ч., Д.Ч., Д.П., Ф.И., частично от показанията на свидетелите И. М., А.Т., А.Л. и Е. Т. – Т., от заключенията на вещото лице по трите СМЕ, от материалите по пр. пр. № 1763/2014 г. по описа на РП Пловдив, съдебномедицинско удостоверение, амбулаторен лист, карти за обвиняемо лице, справки за съдимост, заверен препис на присъда по НЧХД № 772/2014 г. на РС Пловдив, от вещественото доказателство диск CD – R с аудиозаписи на аудиофайлове и на снимки на електронни карти, записани от ЕЕНСП 112.

При анализа на доказателствата от настоящата съдебна инстанция съдът констатира наличието на две противоположни позиции, възпроизвеждащи факти от обективната действителност по начин, който да устройва някоя от двете страни. От една страна тъжителят Т. и свидетелите негови роднини и близки – св. Т., М., Л. и Е. Т. – Т., сочат на активност в предизвикването на скандал и физически сблъсък спрямо подсъдимия Ю.Ч. – че пръв е ударил тъжителят Т. в лицето, а след идването и на другия подсъдим – и на подс. А.Ч. – че също е ударил тъжителят веднъж с дървен кол, втори път с камък в гърдите, после с камък в главата, като се отрича инициатива като нападателни действия от страна на самия тъжител спрямо подсъдимите. От друга страна са обясненията на двамата подсъдими Ю.Ч. – който е бил от началото на възникналия конфликт до приключването му до идването на полицейските служители П. и И., А.Ч., както и на също техните родственици – св. Ч. и Ч. – които пък обрисуват нападателни действия от страна на тъжителя, неговия брат и братовчед Л., както и отричат каквито и да било действия на посягане или удряне от страна на подс. А.Ч. спрямо С.Т.. Съдът в преценката си за достоверност и правдивост в тези две групи гласни доказателства прие да се довери на казаното за случилото се на 01.02.2014 г. на втората група посочена по – горе – на обясненията на подсъдимите и на показанията на свидетелите Ч. и Ч.. Причина за тази позиция на съда е констатираната подкрепа на тези гласни доказателства от други гласни, писмени и вещественото доказателство с аудиозаписи на аудиофайлове и на снимки на електронни карти. Преки очевидци на случилото се от началото на конфликта до приключването му и до идването на полицаите са свидетелите Ж. и С. Л. – съседи и на Т., и на Ю.Ч., чиито показания като дадени от свидетели, които нямат никаква връзка с която и да било от страните по делото, нямат също зависимост към страна по делото или някакви по – специфични отношения, съдебният състав приема за изцяло обективни, лишени от емоционалност и пристрастност. Поради това и доколкото и са последователни, логични и намират потвърждение и в приобщените чрез прослушването аудиофайлове на аудиозаписи от вещественото доказателство диск CD – R и снимки на електронни карти, записани от ЕЕНСП 112, съдът ги кредитира изцяло. Свидетелите Л. заявяват в показанията си, че Ю.Ч. е бил бит от трите лица – братята Т. и св. Л., че св. М. се е опитвал да го предпази като го е натиснал с тялото си към един от автомобилите на улицата, че подс. А.Ч. не е удрял тъжителя, нито е хвърлял камъни, нито е нанасял удари с кол. Тези кредитирани показания на свидетелите Л. възпроизвеждат обстоятелства, които се излагат и от гласните доказателства събрани при разпита на подсъдимите Ч. и на свидетелите Ч., поради което пък и съдът ползва като обективни обясненията на подсъдимите и показанията и на тези двама свидетели Ч.. 

За да приеме за достоверни и правдиви обясненията на подсъдимите и на свидетелите Ч., съдът отчита тяхната последователност, това че не си противоречат и взаимно се допълват. При другата обаче очертана група свидетелски показания – на страната на тъжителя Т. – показанията на св. Т., Л., Т. – Т. и М. са взаимно противоречащи си, освен, че противоречат почти изцяло с показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели Л. /освен на другата група лица/. Свидетелят М. единствен от страната на родствениците на тъжителя твърди, че спрямо Ю.Ч. е бил нанесен побой от три лица – в това число и тъжител, и брат му, и св. Л., а той се е опитвал да го предпази подсъдимия от нападателите като го е покрил с тялото си върху капака на една от колите на пътя. В тази му част показанията му се подкрепят от кредитираните от съда обяснения на подс. Ю.Ч. и на другите очевидци свидетелите Л.. Както свидетелят Т., така и другият св. Л. обаче отричат да е имало такова поведение от тяхна страна заедно с тъжителя С. спрямо подсъдимия Ю.Ч.. Свидетелят М. твърди, че като дошъл подс. А.Ч. и с кол през неговото рамо посегнал да удари тъжителя С.Т., но не го ударил, след това с два камъка като павета ударил с единия по гърдите, а с другия по главата тъжителя. А.Т. пък не сочи подс. А.Ч. да е удрял брат му с кол /както е повдигнато обвинението с тъжбата/, а само, че същият подсъдим е взел камък и ударил С. в Гърдите и след това от джоба си изкарал още един камък и го ударил този път в главата. Свидетлката Т. – Т. за разлика от св. М. пък първо видяла подс. А.Ч. да хвърля камъните по С.Т. и след това да удря с кол по лявото рамо тъжителя. Другият пък свидетел А.Л. изобщо отрича да се е намесвал във физически сблъсък вечерта на 01.02.2014 г., като според него бил излезнал навън, когато вън били М., Ю.Ч., но и подс. А.Ч. – т. е. малко преди да дойдат полицаите – за обратното – че още, когато е станал прерасналия във физически сблъсък скандал между А. Т. и подс. Ю.Ч., е бил излезнал и се включил в нанасяне на побой над Ю.Ч. са и показанията на св. Л. и на М., и обясненията на Ю.Ч., и не на последно място – приложената по делото Присъда на по ВНЧХД № 1560/2015 г. на ОС Пловдив с осъдителен диспозитив за него, за св. А.Т. и за тъжителя С.Т. за престъпление по чл.130 ал.1 от НК спрямо подсъдимия Ю.Ч..

По изложените съображения – противоречие с други кредитирани гласни доказателства, и вътрешно противоречие помежду им, съдът не ползва показанията на свидетелите М., Т., Л. и Т. – Т. в частта им относно удари с камъни и удар /или опит за удар при св. М./ с кол по рамото на С.Т. от подс. А.Ч., както и в частта за нанесен побой /нанесен удар и предизвикване на побой/ от страна на подс. Ю.Ч. спрямо тъжителя - в показанията на св. А.Т..

В останалата им част показанията на свидетелите М., Т., Л. и Т. – Т. – относно събирането на 01.02.2014 г., наличие на конфликт със съседа на тъжителя Ю.Ч., идването на полиция, наличието на травми по тялото и главата на С.Т., съдът като непротиворечащи и на останалите доказателства ги кредитира като обективни.

Съдът ползва като обективни и показанията на свидетелите Д.П. и Ф.И. като последователни, логични, но същите не възпроизвеждат обстоятелства относно това как се е развил инцидента на 01.02.20014 г., тъй като техните лични възприятия от поведението на страните по делото – подсъдимите и тъжителя Т. са от момент, когато конфликтът между спорещите е бил потушен. 

Не може да бъдат подминати от съда и наличните доказателства за физически недъг на подс. А.Ч. – отрязани части от два от пръстите на дясната ръка, както и това, че е инвалид при изводът за това е ли е осъществил престъплението спрямо тъжителя С., за което е предаден на съд и изпълнено чрез удряне с кол и с удари по гърдите  и главата чрез хвърлени два камъка като павета. Изтъкнатия физически недостатък на този подсъдим – отрязани части от два от пръстите на дясната ръка, отслабва изключително много хватателната функция на дясната ръка, която е и по – силната за този подсъдим /не е левичар/, съответно затруднява и извършването на движения с горния десен крайник и то такива, които да изискват повече физическа сила и мощ – като да хвърлиш на разстояние и със сила камъни с големината на павета спрямо отдалечен обект. 

Настоящата инстанция кредитира заключенията на вещото лице по изготвените три СМЕ – две за С.Т. и една за Ю.Ч. като компетентни, изготвени с нужните познания и опит в съответната област. Следва само да се отбележи, че в заключението по СМЕ на л.122 – 134, допълващо заключението по СМЕ на л.97-105, което не се оспорва от страните по делото, вещото лице излага възможността за причиняване на разкъсно – контузната рана на главата на тъжителя както от удар със или върху твърд тъпоръбест предмет с добре оформен ръб, както и от предмет с цилиндрична форма и че същата е възможно да се причини от удар с камък по челото, като камъкът е с добре изразен ръб с дължина 3.5 см., и същата е възможно да се причини и при сравнително слаб удар с тъпата част на брадва, при удар с единия от ръбовете на тъпата част, който трябва да е 3.5 см. 

При така изложената въз основа на съвкупния анализ от доказателствата по делото фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Ю.А.Ч. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.2 от НК, а именно на 01.02.2014 г. в гр. Кричим да е причинил на С.К.Т. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, причинила болка и страдание без разстройство на здравето.

На 01.02.2014 г. в гр. Кричим тъжителят С.К.Т. е получил нараняване в областта на главата от удар с ръка, който да му е причинен от подсъдимия Ю.А.Ч.. Експертните заключения по двете СМЕ, касаещи тъжителя са категорични според съда за налично след този инцидент на 01.02.2014 г. нараняване в областта на главата от удар с ръка. Но този удар е станал при възникнал побой между подсъдимият Ю.Ч. от една страна и от друга тримата – тъжителят С.Т., брат му А.Т. и братовчедът на Т. св. А.Л., като активното поведение, предизвикано физическия конфликт не е на подсъдимия Ю.Ч., а на св. А.Т.. Естеството на всяка една физическа саморазправа предполага и нанасяне на удари от всяко от участващите в свадата страни. Но за това, че активното поведение при нанасяне на побой е не на подсъдимия Ю.Ч., а на другите три лица свидетелстват и свидетелите Л. /св. С.Л. дори е потърсил помощ на тел.112 и то на два пъти/, и св. М., който осъзнавайки превъзходството на Т. и Л. над Ю. Ч. е покрил с тялото си последния върху капак на автомобил, за да може по този начин да го предпази от нападателите. За активното поведение не на Ю.Ч., а на Т. и Л. е налице и влязъл в сила съдебен акт, осъждащ поведението на трите лица спрямо този подсъдим.

С тъжбата С.Т. е повдигнал обвинение спрямо Ю.Ч. за престъплението по чл.130 ал.2 от НК, като според обстоятелствената част на тъжбата телесното нараняване е било получено след удар с ръка в главата – с юмрук. Това увреждане е предизвикало болка и страдание, като не е довело до разстройство на здравето. На самия Ю.Ч. обаче от съвместните съучастнически действия на тъжителя С.Т. св. Т. и св. Л. са му били причинени при същия сочен в тъжбата инцидент – по време и място, повече и по – тежки наранявания – разкъсно – контузна рана в челната област в окосмената част на главата, кръвонасядания на левия долен мигач и на горната устна, охлузвания по лицето, контузия на главата и на тялото, като разкъсно – контузната рана в челната област в окосмената част на главата е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Дори и да се бе допуснало виновно поведение от страна на подсъдимия Ю.Ч. спрямо С.Т. /което не се възприема от съда за налично такова/, то това поведение с причиняване на по – лека телесна травма би се явило с явно незначителна обществена опасност – предвид по – тежкия вредоносен като степен на засягане на здравето резултат за Ч. отколкото за Т..

Водейки се от горните съображения съдът призна подсъдимия Ю.А.Ч. за невиновен по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.130 ал.2 от НК и го оправда на основание чл.304 от НПК изцяло.

Пак при изложената по – горе въз основа на доказателствената съвкупност по делото фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият А.С.Ч. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а именно на 01.02.2014  г. в гр. Кричим да е причинил на С.К.Т. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана в областта на челото и мозъчно сътресение, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Подсъдимият А.Ч. е бил на инкриминираното място и време, но според съда доказателствата по делото не са достатъчни за изграждане на непоколебим и категоричен извод, че телесните наранявания на тъжителя С.К.Т. съобразно повдигнатото обвинение спрямо А.Ч. - разкъсно – контузна рана в областта на челото и мозъчно сътресение, контузия на лява раменна става и на гръдния кош, са били причинени именно от този подсъдим. Както се посочи и по – горе кредитираните от съдебния състав доказателства очертават една по – различна от изложената в описателната част на тъжбата фактическа обстановка по отношение поведението на подс. А.Ч., а именно че той не е имал никакво активно поведение, насочено към засягане здравето на тъжителя С.Т. – нито че го е ударил с кол, нито че го е ударил на два пъти с камъни . веднъж по гърдите и веднъж по главата , като при удара в главата да е бил причинил разкъсно – контузната рана и мозъчното сътресение до степен на леко зашеметяване. Гласните доказателства в подкрепа на обвинението /цитираната по – горе група свидетели родственици и близки на тъжителя/ са недостатъчни, вътрешно противоречиви, противоречащи и на показанията на незаинтересованите свидетели Л..

За съда е безспорен фактът за наличието на такива наранявания на тъжителя - разкъсно – контузна рана в областта на челото и мозъчно сътресение, контузия на лява раменна става и на гръдния кош – доколкото и двете СМЕ, и са налични свидетелски показания за кървяща рана по главата и за продължила седмица след инцидента болка в лявото рамо, но не е безспорен за съда фактът, че тези наранявания ги е причинил обвиненият А.С.Ч.. Освен казаното, че са налични гласни доказателства оневиняващи А.Ч. – неговите обяснения, обясненията на другия подсъдим, показанията на свидетелите Ж. и С. Л. и на С. и Д. Ч., че са налични и писмени доказателства за физически недъг на този подсъдим обективно затрудняващ извършването на активно поведение по причиняване на конкретните процесни травми, следва да се посочат и че са налични доказателства за възможен друг начин на причиняване на най – тежкото по степен нараняване на тъжителя С.Т. – разкъсно – контузна рана в областта на челото и мозъчно сътресение, а именно да са получени след удар в тъпата част на брадва. За наличие на брадва в ръцете на св. А.Т. свидетелстват Л., дават обяснения подсъдимите, за брадва в двамата братя /Т./ се съдържа информация и в обаждането на Л. на тел.112 при съобщаването за възникналия инцидент. Възможност за получаване на тези наранявания у С.Т. чрез удар с брадва е посочена и от вещото лице по СМЕ на л.122 – 134.

С оглед на горното съдът прие обвинението спрямо А.С.Ч. за престъплението по чл.130 ал.1 от НК за недоказано, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда изцяло с настоящата си присъда.

По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 1000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от нанесена от подсъдимия Ю.А.Ч. лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, изразяваща се в контузия на главата, причинила болка и страдание без разстройство на здравето спрямо тъжителя и граждански ищец С.К.Т., ведно с претендирана законната лихва върху тази сума, считано от деня на увредата, предвид постановяването на оправдателна присъда изцяло по това обвинение за престъплението по чл.130 ал.2 от НК, заради приетата липса на извършване на такова престъпление, съдът прие да го отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен.

По отношение на другия приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 4000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от нанесена от подсъдимия А.С.Ч. лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, изразяваща се в разкъсно – контузна рана в областта на челото и мозъчно сътресение, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, спрямо тъжителя и граждански ищец С.К.Т., предвид постановяването на оправдателна присъда изцяло по това обвинение за престъплението по чл.130 ал.1 от НК, заради приетата недоказаност на обвинението и липса на извършване на такова престъпление, съдът прие също да го отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен.

Съгласно нормата на чл.190 ал.1 от НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Според приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 26.05.2015 г., сключен между подсъдимите А.С.Ч. и Ю.А.Ч. от една страна и адв. С.Н. от друга, е че договореното възнаграждение по него е 600 лв., платени изцяло. Тази сума в размер на 600 лв., представляващи направени от страна на подсъдимите А. и Ю. Ч. разноски за адвокатско възнаграждение на защитника им адв. С.Н., съдът присъди с присъдата си в тежест на тъжителя С.К.Т. за заплащането й в полза на подсъдимите А.С.Ч. и Ю.А.Ч. именно на основание чл.190 ал.1 от НПК, като в полза на всеки един от двамата подсъдими тъжителят бе осъден да им заплати разноски в размер на по 300 лв.

От страна подсъдимия Ю.А.Ч. са направени разноски и в размер на 60 лв. за възнаграждение на вещо лице по изготвяне на СМЕ, които разноски съдът също присъди в тежест на тъжителя С.К.Т. на основание чл.190 ал.1 от НПК за заплащане в полза на направилия ги подсъдим Ю.Ч. с оглед на постановената оправдателна присъда спрямо него.

Пак с оглед на изхода от делото и постановената оправдателна присъда и на същото основание чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди частния тъжител С.К.Т. да заплати по сметка на РС Пловдив сумата от 20 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: И.П.