НЧХД 5711/2014 - Мотиви - 09-03-2015

МОТИВИ

МОТИВИ

към присъда по НОХД № 5711/2014г. по описа на ПРС - IХ н.с.

        

         Производството е образувано по тъжба на М.И.Д., ЕГН ********** ***,, която в качеството си на частен тъжител е повдигнала обвинения срещу З.Н.Н. – родена ***г. в гр. С., живуща ***, б., българска гражданка, омъжена, с висше образование, пенсионер, неосъждана, ЕГН ********** и А.Н.Н. – родена на ***г***, б., българска гражданка, неомъжена, с полувисше образование, работеща в поликлиника на МВР ф. като **, неосъждана, ЕГН **********, за това, че същите две подсъдими на 10.09.2014г. в гр. П.като извършители в съучастие са и причинили лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болки и страдание без разстройство на здравето, престъпление по чл.130 ал. 2 вр. чл. 130 ал. 1  от НК, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

както и за това, че същите две подсъдими на 10.09.2014г. в гр. П. като извършители в съучастие са казали нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, а именно са нарекли М.И.Д., ЕГН ********** „т., и.н.” в нейно присъствие - престъпление по чл. 146 ал. 1  от НК вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

По делото е уважено искане от страна на частния тъжител М.И.Д. за конституирането му като граждански ищец, като съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените от същата граждански искове, както следва:

- граждански иск, предявен от частната тъжителка М.И.Д. против подсъдимата З.Н.Н. за сумата от 1500лв, представляваща неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 146 от НК, в едно със законната лихва от датата на инкриминираното деяние, до окончателното изплащане.

- граждански иск, предявен от частната тъжителка М.И.Д. против подсъдимата З.Н.Н. за сумата от 1500лв, представляваща неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 130 от НК, в едно със законната лихва от датата на инкриминираното деяние, до окончателното изплащане.

- граждански иск, предявен от частната тъжителка М.И.Д. против подсъдимата А.Н.Н. за сумата от 1500лв, представляваща неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 146 от НК, в едно със законната лихва от датата на инкриминираното деяние, до окончателното изплащане.

- граждански иск, предявен от частната тъжителка М.И.Д. против подсъдимата А.Н.Н. за сумата от 1500лв, представляваща неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 130 от НК, в едно със законната лихва от датата на инкриминираното деяние, до окончателното изплащане.

Частният тъжител чрез своя повереник адвокат А. поддържа повдигнатите обвинения. Изразява становище, че категорично бил установен нанесения побой, съчета с обиди, както и че авторството на деянията от страна на подсъдимите. В тази насока се сочи заключението на изготвената експертиза и изнесеното от вещото лице, съгласно което  механизмът на получаване на травматичните увреждания бил характерен - при притискане с ръце и това били отпечатъци от върхове на пръстите, както и че било възможно при симетрично хващане на двете ръце замо едната за получи увреждане. Твърди също, че с справките от мобилните оператори не доказвали версията на подсъдимите, че е провеждан разговор между тъжителката и свидетелите Д., че показанията на свидетеля Н. не следвали да се кредитират, до колкото той бил съпруг и баща на подсъдимите, а тези на свидетеля Г. били изолирани, нямало данни същите двама да са присъствали към времето и мястото на деянието, както се позовава на данни от преписката по извършената проверка от органи на ОД МВР – Пловдив, като следвало да се кредитират показанията на свидетелите Д. като единствени очевидци, както и тези на свидетелката С., включително и относно състоянието на Д. след деянието. Сочи още, че обясненията на подсъдимите били средство за защита, като същевременно били нелогични, а също и съществено противоречиви спрямо обясненията, дадени от подсъдимите в хода на предварителната проверка. Относно индивидуализацията на наказанието се сочи, че подсъдимите не се признавали за виновни, лошите характеристични данни и отегчаващите обстоятелства. Счита още, че гражданският иск бил доказан по основание, като предлага размера му да бъде определите по-справедливост, като били събрани категорични доказателства за причинените болки, страдания, неудобства, стрес, уронване на престижа, морални и душевни страдания, претърпяна физическа болка и употребата на успокоителни, като се претендират и направените по делото разноски.

Частният тъжител Д. поддържа становището на повереника си.

Защитникът на двете подсъдими адвокат Ч. предлага подсъдимите А.Н. и З.Н. да бъдат признати за невиновни по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл. 130 от НК и чл. 146 от НК, поради липсата на безспорни и категорични доказателства за авторство на деянията, както и бъдат отхвърлени предявените граждански искове като неоснователни и недоказани. Сочи се, че не било установено по категоричен начин, че на инкриминираната дата 10.09.2014г. подсъдимите са причинили на М.Д. лека телесна повреда изразяваща се в наличие на три телесни повреди по ръката и на дясната мишница. Твърдят се съществени  противоречия и различия между твърденията наведени в тъжбата и показанията на посочените от Д. свидетели Д., доколкото тъжителка изрично посочила, че на този инцидент не са присъствали други свидетели, което се потвърждавало и при изслушване записа от тел 112, като се поставяли под съмнение показанията на свидетелите М. и М. Д.. Сочат се противоречия и между показанията на последните двама свидетели, като свидетеля М.Д. твърдял, че А.Н. държала Д. за китките, докато М. Д. сочела, че я е държала за целите ръце, някъде над лакътя и било необяснимо как на следващия ден били изчезнали синините по едната ръка. Твърд се още, че не било установено по безспорен и категоричен начин травмата на горния крайник да е настъпила точно по време, начин и обстоятелства твърдяни от частния тъжител  Д., като според показанията на вещото лице възможно кръвоизливите да с давност от едно до три денонощия и било възможно същите да са получени по друго време и обстоятелства.  На следващо място се твърдят и други противоречия в показанията на свидетелите М.Д. и М. Д., като първият свидетел твърдял, че само З.Н. е нанасяла ударите, а втората свидетелка сочила, че и А. Д. нанесла два удара, както и в местата на същите – М.Д. Сочел удари, нанесени с дясната ръка на З.Н. в лявата страна на лицето на Д., а М. Д. посочила, че З.Н. замахвала с лявата ръка и нанасяла удари в лявата ръка на Д.. Твърди се и следващо противоречие, а именно, че според М.Д. съпругата му останала на стълбите между етажите, а последната твърдяла, че била на площадката. На следващо място Д. сочил, че са чули викове и Д. не е звъняла на него и съпругата му по телефона, не провеждали разговори с нея същата вечер, но такива се установявали, както предвиди данните от предварителната проверка, така и от справката на мобилните оператори. От същата било е видно, че на 10.09.2014 г. били проведени два разговора - 19,48 часа и 21,15 часа с мобилен номер ******, който съгласно изявлението на М.Д. дадени в преписката с вх. № 438 Р 10 880/14г. се ползвал от съпругата му.  На следващо място, се поддържа, че не било осъществяването от  обективна и субективна страна  и на престъплението по чл. 146 НК. Като от обясненията снети от Д. в рамките на приобщената по делото преписка с вх. № 438000-5813/14г. по повод на подадена от жалба до Трето РУ „П” в тях не се съдържали изявления за обиди, отправяни от страна на подсъдимите към тъжителката. Не било установено също дали З.Н. или А.Н. била субект на деянието. С оглед на горното се поддържа, че обвинението не било доказано, като присъдата не можела да почива само на предположения и догадки и се предлага подсъдимите З.Н. и А.Н. да бъдат признати за невиновни, като предвид това се отхвърлят и предявените искове, както и се присъдят сторените по делото разноски.

Подсъдимата З.Н. заявява, че е съгласна със становището на защитника си, че по делото били изречени много лъжи, че тъжителката била близка с вещото лице, че за пръв път се явявала на съд, като счита, че трябва да бъде постановена оправдателна присъда .

Подсъдимата А.Н. нередовно призована не се явява, не взема становище.  

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         Подсъдимата З.Н.Н. е родена ***г. в гр. С., живуща ***, б., българска гражданка, омъжена, с висше образование, пенсионер, неосъждана, ЕГН **********

         Подсъдимата А.Н.Н. е родена на ***г***, б., българска гражданка, неомъжена, с полувисше образование, работеща в поликлиника на МВР ф. като **, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установено, че на 10.09.2014г. в гр.П., бул. „Б.” № ** ет. *, ап. **, около 19:00 часа подсъдимите З.Н.Н. и А.Н.Н. били в дома си на същия адрес, когато констатирали, че на терасата им се стичала вода, произхождаща от терасата на намиращия се отгоре апартамент, обитаван от частната тъжителка М.И.Д.. Ядосани от последното обстоятелство, подсъдимите З.Н. и А.Н. излезли от дома си, качили се на горния етаж и позвънили на вратата на апартамента, обитаван от тъжителката Д.. Когато последната отворила вратата на дома си, между нея и подсъдимите З.Н. и А.Н. възникнал конфликт, в хода на който подсъдимите потърсили физическо съприкосновение с оглед нанасяне удари спрямо Д.. Същата започнала да вика за помощ, като била чута от свидетелите М.Д. и М. Д., които към този момент се намирали в дома си на етажа, на който бил и апартамента на подсъдимите З.Н. и А.Н.. Свидетелите М.Д. и М. Д. веднага излезли от дома си и се качили на стълбищната площадка на горния етаж, при което видели, че подсъдимата А.Н. стискала за ръцете М.Д., а междувременно подсъдимата З.Н. нанесла няколко удари с ръка в областта на лицето на Д.. В следствие на упражнената физическа сила от страна на подсъдимите З.Н. и А.Н., на тъжителката Д. били причинени кръвонасядания по вътрешната повърхност на  дясната мишница с размер 2/1 см.. Едновременно с това подсъдимата З.Н. отправяла и унизителни изрази към Д., като я наричала „т.н.”. Пристигналия на мястото свидетел М.Д. направил опит да прекрати проявата на физическо насилие, като застанал между подсъдимите З.Н. и А.Н. от една страна и тъжителката Д., в следствие на което действията на подсъдимите били преустановени и същите слезли по стълбите и се отправили към дома си, като З.Н. отправяла обиди и към свидетеля М.Д.. Веднага след това за случилото се тъжителката Д. подала сигнал на телефон „112“, като била придружена от свидетелите М.Д. и М. Д. до входа на блока, където към момента била и свидетелката Х. С., чиято дъщеря придружила Д. до Трето РУ „Полиция“ – гр.Пловдив с цел подаване на жалба. След деянието тъжителката Д. споделяла на свидетелката М. Д. че се чувствала притеснена, подтисната, обидена, а също и че приемала медикаменти.

Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа на следното:

В своите показания свидетелите М.Д. и М. Д. непротиворечиво описват фактическата обстановка по инкриминираното деяние, като от същите показания се установява дейността на подсъдимите З.Н. и А.Н. и механизма на осъществяване на телесната повреда, както и отправяните от подсъдимата З.Н. обиди към пострадалата Д.. Съдът кредитира показанията на същите двама свидетели като истинни и непротиворечиви, съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. В този смисъл съдът не споделя становището на защитата, че в показаният на свидетелите М.Д. и М. Д. се констатират несъответствия и противоречия, които следва да обосноват заключение за недостоверност показанията на свидетелите. Противоречия в показанията на двамата свидетели, доколкото се констатираха, са несъществени и са от характер, позволяващ да се отдадат на различния начин на възприемане и запомняне на фактическата, както и на изминалото време. Доколкото се касае за динамична фактическа обстановка, а именно – физическа борба между три лица, е напълно  възможно свидетелите М.Д. и М. Д. да са добили различна субективна представа за това къде точно по дължината на ръцете подсъдимата А.Н. държала Д., а още повече относно обстоятелството колко удара и с коя ръка е нанесла подсъдимата З.Н.. В този смисъл изнесеното от М. Д., че е видяла и удар от страна на А.Н. спрямо Д. не противоречи съществено на твърдението на М.Д., че той самият е възприел само стискане в областта на ръцете, доколкото е възможно и логично двамата свидетели да са възприели различни обстоятелства по фактическата обстановка, съобразно позицията си, предвид и това, че М.Д. е участвал в прекратяване действията на подсъдимите, докато М. Д. е наблюдавала от страни. С оглед на последното е обяснимо и противоречието в насока къде точно по стълбите спрямо стълбищната площадка се е намирала свидетелката М. Д.. Не на последно място предвид установените отношения между съседите на същото, включително и с оглед приложените преписки по предварително проверки и установените предходни конфликти, съдът счита за правдоподобно обяснението на свидетелите М.Д. и М. Д., че след чуване виковете на Д. бързо са притекли на помощ, очевидно ориентирайки се в ситуацията.

Що се отнася до проведени разговори между последните двама и тъжителката, събрани са данни от които може да се предположи проведен разговор между Д. от телефон ******* и абонатен номер *******, за който свидетеля М.Д. в обяснения при предварителната проверка е посочил, че се ползвал от М. Д.. Същият разговор е проведен на 10.09.2014г., в 19:48 часа – или след момента на деянието, който разговор съдът счита, че не внася данни в насока различна от описаната и възприета от съда фактическа обстановка и не съставлява основание за приемане показанията на визираните двама свидетели като неистинни. Ето защо съдът възприема показанията на свидетелите М.Д. и М. Д. при формиране убеждението си за фактите по делото.

От показанията на свидетелката Х. С. се установява обстоятелството, че тъжителката Д. и свидетелите М.Д. и М. Д. са слезли пред входа на блока след деянието и са пресъздали пред нея описаната фактическа обстановка, а също и състоянието на Д., както и наличието на предходни конфликти между страните. Последните показния са непротиворечиви и се възприемат.

При преценка показанията на свидетеля Н. Н. – съпруг на подсъдимата З.Н. и баща на подсъдимата А.Н. се констатира, че показанията на последния в основаната си част не влизат в съществено противоречие с възприетата фактическа обстановка. Свидетелят извършвал ремонт на батерия в банята и възприел съпругата си и дъщеря си едва когато последните две се връщали в жилището, очевидно след инкриминираното деяние, като последващите събития, описани от свидетеля – констатираното петно на терасата и т.н. не влизат в противоречие с тези на другите свидетели, както и възприетата фактическа обстановка. Що се отнася до изнесеното от Н., че същият излязъл да затвори вратата и забелязал, че тъжителката Д. чука на вратата на семейство Д., при което това не го впечатлило много и той затворил вратата, съдът намира последното за малко вероятно, като очевидно целенасочено подкрепящо по единствения възможен начин защитната версия на неговата съпруга и дъщеря. Следва да се има предвид, че свидетелят Н., който не е присъствал на събитията на горния етаж, в съответствие със защитната версия, че там нищо особено не се е случило, не би могъл да внесе съмнение в обвинителната теза по никакъв друг начин, освен именно виждайки тъжителката Д. да звъни на вратата на семейство Д., защото дори да бе видял Д. на етажа с присъстващите вече там М.Д. и М. Д., последното отново не би опровергало възприетата фактическа обстановка, доколкото съгласно показанията на М.Д. и М. Д., трима са останали заедно след деянието. Именно това единственото и най-благоприятно за защитната теза обстоятелство свидетелят случайно възприема, докато по стечение на обстоятелствата излиза да затвори входната врата. Настоящият състав на съда счита, че макар възможността последното да се случи да не може принципно да бъде изключена, то вероятността за същото е достатъчно малка, предвид което и в светлината на цялата доказателствена съвкупност, съдът счита, че показанията на свидетеля в тази им част не следва да бъдат кредитирани.

Показанията на свидетеля Б. Г. също не съдържат достатъчно данни, позволяващи извод за обстоятелствата деянието по начин, различен от възприетия. Свидетелят Г. осъществявал ремонт в банята, видял подсъдимите З.Н. и А.Н. да излизат, затворил вратата след тях, същите се върнали след 4-5 минути, свидетелят не е сигурен дали вратата останала отворена след тях. Подсъдимите не разказали къде да отишли и какво е станало. Последното по никакъв начин не изключва възможността за осъществяване на описаното деяние от страна на подсъдимите.

Що се отнася до въпроса, дали е възможно свидетелите Н. Н. и Б. Г. да не са чули шумове и викове във връзка с деянието, иначе възприети от свидетелите М.Д. и М. Д., то съда счита, че последното е принципно възможно и зависи от редица индивидуални субективни особености, неподлежащи на анализ. Все пак трябва да се приеме за по-вероятно подобни викове да бъдат възприети от всички свидетели на етажа. В този смисъл отново следва да се отбележи непоследователността в показанията на свидетеля Н., както и обстоятелството, че същият е съпруг и съответно баща на двете подсъдими, поради което има интерес да поддържа защитната позиция. Свидетелят Г. също е непоследователен в тази насока, заявявайки, че не е възприел нещо по необичайно, но същевременно признавайки голямата напрегнатост на обстановката след деянието, подбудила го скоро след това да си тръгне, което житейски е малко вероятно да е провокирано само от пострадалото от водата пране.

При преценка обясненията на двете подсъдими съдът констатира, че подсъдимите З.Н. и А.Н. описват сходна фактическа обстановка – З.Н. се качила нагорния етаж и поискала обяснение от тъжителката Д., не е имало физическа саморазправа и обиди, подсъдимата А.Н. дошла по-късно и само я придружила обратно до дома и. Съдът не  кредитира тези обяснения, доколкото същите противоречат на доказателствената съвкупност по делото и в частност – на свидетелските показания, както и установения обективен факт на физическо увреждане на Д., като ги счита за израз на една защитна позиция. 

От така изготвената съдебна медицинска експертизата се установява, че на частният тъжител М.И.Д. било причинено кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната мишница с размер 2/1 см., като описаното увреждане било получено при удар или притискане върху твърд тъп предмет и било напълно възможно да се получи по описания в тъжбата начин – стискане с ръце или при нанасяне на удари с ръце. При изслушване на вещото лице същия заявява, че следва да се съобразят и изнесеното от вещото лице, което посочва, че механизма на получаване на травматичните увреждания на това място е характерен и отпечатъците най-вероятно такива от върхове на пръсти, увреждането било поучено като при хващане с ръка, като било възможно било възможно при симетрично хващане на двете ръце само едната да получи увреждания. Сочи се давност на кръвонасяданията в рамките на три денонощия.   Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на останалите събрани по делото доказателства.

Така приетата експертиза съдържа доказателства относно установената телесна повреда и нейния характер, както и вероятния механизъм на нейното причиняване, който напълно съответстват на описаната и възприета от съда фактическа обстановка. С оглед на горното съдът не намира за неоснователно възражението на защитата, че  се твърдяло стискане и на двете ръце, а увреждане имало констатирано само на едната, предвид посочването на вещото лице, че това е напълно възможна. Съдът отчита и обстоятелството, че давността на кръвонасяданията е до три денонощия, но следва да се отбележи, че данните от експертното заключение следва да се разглеждат не изолирано, а в съвкупност с всички останали доказателства по досъдебното производство. Ето защо макар  да е принципно възможно увреждането да е настъпило и в предходния ден или два, то последното е твърде малко вероятно с оглед събраната по делото доказателствена съвкупност и не препятства заключението на съда намира, че установените травматични са настъпили в резултат на инкриминираното деяние.

Писмените доказателства - договор с „Водоснабдяване-2000“ ЕООД, протокол за извършване на ремонтни дейности и протокол от общо събрание не съдържат данни, от които може да се изведе заключение за фактическата обстановка по деянието или да се направи извод за истинността на определени свидетелски показания.

От така представената жалба до Трето РУ „Полиция“ – гр.Пловдив се извежда заключение за съществуващи битови конфликти между подсъдимата З.Н. и редица нейни съседи.

Отданните от получени от предприятията, предоставящи обществени комуникационни услуги, се установяват ползвани от М.И.Д. два броя мобилни телефонни номера – ****** – към оператора „Теленор България“ ЕАД и ******* към оператора „Мобилтел“ ЕАД.

От справката на „Теленор България“ ЕАД с изходя номер **** от 05.12.2014г. на дружеството се установява комуникация на Д. на дата 10.09.2014г. от номер ****** с абонатни номера на лица – М.Д., М.Д., П.С., за които не е установено да имат връзка с инкриминираното деяние.

От справка на „Мобилтел“ ЕАД с изходя номер **** от 04.12.2014г. на дружеството се установява комуникация на Д. на дата 10.09.2014г. от номер ******* с редица телефонни номера. След допълнително изискани справки от „БТК“ ЕАД с рег.номер **** от 27.01.2015г. на дружеството „Мобилтел“ ЕАД с изходя номер **** от 07.01.2015г. на дружеството се установява, че на дата 10.09.2014г. от номер ******* тъжителката Д. е комуникирала с абонатни номера на лица – К. Д., „ВЕЛИНАПЛАСТ“ ЕООД, Ц. Д., „ТАКСИ 1“ ООД, М. Ч., за които не е установено да имат връзка с инкриминираното деяние. Съгласно обяснение на свидетеля М.Д. от сдадено в хода на предварителна проверка, телефонен номер ******* се ползвал от М. Д.. Установява се проведен разговор между същата и М.Д. на 10.09.2014г., в 19:48 часа – или след момента на деянието, който разговор съдът счита, че не внася данни в насока различна от описаната и възприета от съда фактическа обстановка.  

При анализа да събраните в хода на преписка № 438000-5811/14 описа на Трето РУ „Полиция“ – гр.Пловдив се установява, че М.Д., М.Д. и М. Д. дават показания, напълно съответстващи на изложените в хода на съдебното производство. В този смисъл обстоятелството, че М.Д. и М. Д. не споменават обиди в хода на снетите обяснения не съставлява основание да се приеме, че такива не са отправяни, доколкото няма данни на същите да е поставян въпрос в тази насока и свидетелите да са отговаряли отрицателно, като явно в обясненията си свидетелите са отразявали това, за което са били питани от полицейския орган.

Следва да се отбележи обаче, че обясненията на подсъдимите З.Н. и А.Н., дадени по същата преписка, съществено се отличават от тези, дадени в съдебното производство, доколкото по преписката и двете подсъдими твърдят, че при същия инцидент М.Д. била хванала и извивала ръцете на З.Н., докато в хода на съдебното производство сочат, че нямало разправии и физическа саморазправа между страните.

Не се установява и твърдяното от защитата обстоятелство, че самата тъжителка била посочила, че на инцидента не присъствали други лица. Напротив, включително и в хода на полицейската проверка и снетите обяснения същата е посочила, че на помощ и се притекъл М.Д. и съпругата му М.. Не се установяват данни за липсата на присъствие на трети лица и при изслушване записа от тел.112.  

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия подсъдите З.Н.Н. и А. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал. 2 вр. чл. 130 ал. 1  от НК, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК,

както и за това, че З.Н.Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 146 ал. 1  от НК.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

З.Н.Н. на 10.09.2014г. в гр.П. като извършител в съучастие с А.Н.Н., ЕГН **********, последната – също като извършител, е причинила на М.И.Д., ЕГН ********** ***, лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болки и страдание без разстройство на здравето, а именно кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната мишница със размер 2/1 см;

З.Н.Н.  – родена ***г. в гр. С., живуща ***, б., българска гражданка, омъжена, с висше образование, пенсионер, неосъждана, ЕГН ********** на 10.09.2014г. в гр. П. е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, а именно е нарекла М.И.Д., ЕГН ********** „т.н.” в нейно присъствие;

А.Н.Н. – родена на ***г***, б., българска гражданка, неомъжена, с полувисше образование, работеща в поликлиника на МВР ф. като **, неосъждана, ЕГН ********** на 10.09.2014г. в гр. Пловдив като извършител в съучастие със З.Н.Н., ЕГН **********, последната – също като извършител, е причинила на М.И.Д., ЕГН ********** ***, лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болки и страдание без разстройство на здравето, а именно кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната мишница със размер 2/1 см..

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

Извършеното от подсъдимите З.Н. и А.Н. престъпление по чл.130 ал. 2 вр. чл. 130 ал. 1  от НК, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК е осъществено при форма и вид на вината – пряк умисъл, като същите са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са целяли настъпването на тези последици.

Извършеното от подсъдимата З.Н. деяние по чл. 146 ал. 1  от НК е осъществено при форма и вид на вината – пряк умисъл, като същата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е целяла настъпването на тези последици.

Извод за последното се прави от установената фактическа обстановка и в частност – действията на подсъдимите от които е видно, че същите пряко са целели да засегнат обекта на престъплението.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

Ето защо, предвид така установеното от обективна и субективна страна, настоящият състав на съда намери подсъдимата

З.Н.Н. – родена ***г. в гр. С., живуща ***, б., българска гражданка, омъжена, с висше образование, пенсионер, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 10.09.2014г. в гр. П. като извършител в съучастие с А.Н.Н., ЕГН **********, последната – също като извършител, е причинила на М.И.Д., ЕГН ********** ***, лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болки и страдание без разстройство на здравето, а именно кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната мишница със размер 2/1 см. - престъпление по чл.130 ал. 2 вр. чл. 130 ал. 1  от НК, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК;

З.Н.Н.  – родена ***г. в гр. С., живуща ***, б., българска гражданка, омъжена, с висше образование, пенсионер, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 10.09.2014г. в гр. П. да е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, а именно е нарекла М.И.Д., ЕГН ********** „т.н.” в нейно присъствие престъпление по чл. 146 ал. 1  от НК;

А.Н.Н. – родена на ***г***, б., българска гражданка, неомъжена, с полувисше образование, работеща в поликлиника на МВР ф. като **, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА, в това, че на 10.09.2014г. в гр. П. като извършител в съучастие със З.Н.Н., ЕГН **********, последната – също като извършител,е причинила на М.И.Д., ЕГН ********** ***, лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болки и страдание без разстройство на здравето, а именно кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната мишница със размер 2/1 см. престъпление по чл.130 ал. 2 вр. чл. 130 ал. 1  от НК, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК;

Съдът намери подсъдимата А.Н.Н. – родена на ***г***, б., българска гражданка, неомъжена, с полувисше образование, работеща в поликлиника на МВР ф. като **, неосъждана, ЕГН ********** за НЕВИНОВНА в това, че на 10.09.2014г. в гр. П. да е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, а именно да е нарекла М.И.Д., ЕГН ********** „и.н.” в нейно присъствие престъпление по чл. 146 ал. 1  от НК. Доказателства в тази насока не бяха събрани в хода на съдебното следствие. В своите показания свидетелят М.Д. посочва, че и А.Н. обиждала М.Д., но не можел да си спомни точно какво. Свидетелката М. Д. от своя страна заявява, че не била чула А.Н. да казва нещо. В този смисъл същото обвинение е недоказано, поради което на основание чл.304 от НПК съдът  оправда подсъдимата А.Н. по същото обвинение.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

I.Относно подсъдимата З.Н.Н.:

При индивидуализиране на наказанието за извършеното от подсъдимата З.Н.Н. деяние по чл.130 ал. 2 вр. чл. 130 ал. 1  от НК, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство факта, че деянието е извършено в съучастие, което увеличава степента на обществена опасност на деянието, а като смекчаващи такива – липсата на предходни осъждания, възрастта на подсъдимата и влошеното и здравословно състояние, за което са представени доказателства. Ето защо като прецени, че деянието и дееца не се отличават с висока степен на обществена опасност, както и че същото е извършено за първи път, от така алтернативно предвидените съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от НК, съдът счете, че следва да бъде наложено най-лекото такова, а именно – глоба, чийто размер, при отчитане и на отегчаващите обстоятелства, да бъде определен в размер на 200 лева. като намери, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК. 

При индивидуализиране на наказанието за извършеното от подсъдимата З.Н.Н. деяние по чл. 146 ал. 1  от НК съдът отчете смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно - липсата на предходни осъждания, възрастта на подсъдимата и влошеното и здравословно състояние, поради което намери, че следва да бъде определено наказание „глоба“ в минимално предвидения от закона размер, а именно – 1000 лева.

По приложение разпоредбата на чл.23 от НК:

Налице са основанията за приложение разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК, като на подсъдимата З.Н.Н. следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание, като в случая това е наказанието „глоба” в размер на 1000 лева.

II.Относно подсъдимата А.Н.Н.:

При индивидуализиране на наказанието за извършеното от подсъдимата А.Н.Н. деяние по чл.130 ал. 2 вр. чл. 130 ал. 1  от НК, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство факта, че деянието е извършено в съучастие, което увеличава степента на обществена опасност на деянието, а като смекчаващи такива – липсата на предходни осъждания и влошеното и здравословно състояние, за което са представени доказателства. Ето защо като прецени, че деянието и дееца не се отличават с висока степен на обществена опасност, както и че същото е извършено за първи път, от така алтернативно предвидените съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от НК, съдът счете, че следва да бъде наложено най-лекото такова, а именно – глоба, чийто размер, при отчитане и на отегчаващите обстоятелства, да бъде определен в размер на 200 лева. като намери, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК. 

 

         ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

         При така установено престъпно деяние по чл.130 ал. 2 вр. чл. 130 ал. 1  от НК, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, съдът счете така предявения от частната тъжителка М.И.Д. против подсъдимата З.Н.Н. за сумата от 1500лв, представляваща неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 146 от НК, в едно със законната лихва от датата на инкриминираното деяние, до окончателното изплащ за основателен. Установи се, че от престъпното деяние тъжителката Д. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, притеснение, безпокойство, подтиснатост  във връзка с причиненото деяние от страна на подсъдимата. Ето защо във, връзка с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счете, че същият иск следва да бъде уважен до размера от 500 лв., която сума по справедливост съдът намери за съответстваща на вида и характера на причинените вреди, както и на гражданските отношения, предвид размера на минималната работна заплата за страната към момента и др.. Така предявеният иск следва да бъде отхвърлен до размера от 1500 лв., като недоказан.

При така установено престъпно деяние по чл.130 ал. 2 вр. чл. 130 ал. 1  от НК, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, съдът счете така предявения от частната тъжителка М.И.Д. против подсъдимата А.Н.Н. за сумата от 1500лв, представляваща неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 146 от НК, в едно със законната лихва от датата на инкриминираното деяние, до окончателното изплащ за основателен. Установи се, че от престъпното деяние тъжителката Д. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, притеснение, безпокойство, подтиснатост  във връзка с причиненото деяние от страна на подсъдимата. Ето защо във, връзка с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счете, че същият иск следва да бъде уважен до размера от 500 лв., която сума по справедливост съдът намери за съответстваща на вида и характера на причинените вреди, както и на гражданските отношения, предвид размера на минималната работна заплата за страната към момента и др.. Така предявеният иск следва да бъде отхвърлен до размера от 1500 лв., като недоказан

         При така установено престъпно деяние по чл.146 ал. 1 от НК, съдът счете така предявения от частната тъжителка М.И.Д. против подсъдимата З.Н.Н. за сумата от 1500лв, представляваща неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 146 от НК, в едно със законната лихва от датата на инкриминираното деяние, до окончателното изплащ за основателен. Установи се, че от престъпното деяние тъжителката Д. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, притеснение, безпокойство, подтиснатост  във връзка с причиненото деяние от страна на подсъдимата. Ето защо във, връзка с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счете, че същият иск следва да бъде уважен до размера от 300 лв., която сума по справедливост съдът намери за съответстваща на вида и характера на причинените вреди, както и на гражданските отношения, предвид размера на минималната работна заплата за страната към момента и др.. Така предявеният иск следва да бъде отхвърлен до размера от 1500 лв., като недоказан.

         Поради липса установено престъпно деяние по чл.146 ал. 1 от НК, извършено от подсъдимата А.Н.Н. спрямо тъжителя М.Д., съобразно изложеното по-горе, съдът счита, че така предявеният на основание чл. 85 НПК от частния тъжител М.Д. за съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени вреди в размер на 1500 лева във връзка с повдигнатото обвинение по чл.146, ал.1 от НК срещу подсъдимата А.Н.Н., следва да бъде оставен без уважение, като недоказан по основание.

         ПО РАЗНОСКИТЕ:

         На основание чл.189, ал. 3 от НПК, съдът възлага и направените по делото разноски за процесуално представителство от страна на частния тъжител М.И.Д., в размер на 700 лева /за адвокатско възнаграждение/, както и 12 лева държавна такса, 3,50 лева банкова такса, 100 лева са СМЕ в хода на съдебното производство и 30 лева за издаване са СМУ, на подсъдимите З.Н.Н.  и А.Н.Н., като осъди същите да заплатят същата сума на тъжител М.И.Д..

Също така, предвид уважените граждански искови претенции, съдът осъди подсъдимата З.Н.Н. да заплатят сумата от 20 лева представляваща  държавна такса върху уважения размер на гражданския иск във връзка с деянието по чл. 130 ал. 2 от НК и сумата от 12 лева представляваща  държавна такса върху уважения размер на гражданския иск във връзка с деянието по чл. 146 ал. 1 от НК или общо сума в размер на  32 лева, както и подсъдимата А.Н.Н. да заплатят сумата от 20 лева представляваща  държавна такса върху уважения размер на гражданския иск във връзка с деянието по чл. 130 ал. 2 от НК.

По изложените  мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!ЙТ