НЧХД 2862/2014 - Мотиви - 27-03-2015

Мотиви по Наказателно дело 2862/2014г.

Мотиви към присъда по НЧХД № 2862/14 г.

по описа на ПРС - ХVІ н.с.

 

 

С частна тъжба С.Г.Д. е повдигнала обвинение срещу А.К.С. и същият е предаден на съд за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, за това, че на 11.12.2013г. в с. Х., обл. Пловдивска й е причинил лека телесна повреда – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК – контузия на дясната  долночелюстна става и травматичен оток и кръвонасядане по дясната лицева половина - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. Ведно с депозираната частна тъжба тъжителката е предявила и граждански иск за сумата от 1000 лв., като обезщетение за причинените й от престъплението неимуществени вреди – болка и страдание, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на деликта – 11.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В съдебно заседание частният тъжител чрез упълномощения от нея повереник – адв. З.Т. поддържа обвинението в частната тъжба, като пледира за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с ангажирането на административно-наказателната му такава по чл. 78 А от НК, както и за уважаване на гражданския иск в пълен размер. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание подсъдимият С. се представлява от адв. Н.Р., който пледира към съда за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния му, като намира, че обвинението с частната тъжба остава недоказано в процеса.

Подсъдимият А.С. не се признава за виновен, дава обяснения, моли съда да бъде оправдан.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият А.К.С. е роден на ***г***, живее в същото населено място, той е ****, с полувисше образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият С. ***, живеел в същото село. Тъжителката Д. ***, като към месец декември 2013г. същата била ***от партия „Атака“ в Общински съвет на Община Родопи. На 11.12.2013г. преди обедните часове тъжителката се намирала в центъра на селото. При разговор с неин съселянин, към тях се присъединил и подсъдимият, с когото започнали да обсъждат местни социални теми. Тъжителката и подсъдимият били привърженици на различни политически партии, като двамат влезли в задочен спор. В този момент тъжителката била забелязана от свид. В.С. – служител в местния ***, която я повикала. Тъжителката се насочила към **, за да разговаря със С.. Същата влязла в обекта, последвана от подсъдимия С., който продължавал да й говори на политически теми, като заявил, че никой не я обича в селото и нищо не била направила през годините. Д. от своя страна го попитала той като *** какво бил направил за селото, като го упракнала, че бил разпродавал общинско имущество. След като чул тези думи подсъдимият нанесъл на Д. силен удар в областта на долна дясна част на лицето. Ударът й бил нанесен от подсъдимия с лявата му ръка, свита в юмрук. Тъжителката изпитала силна болка, хванала се за лицето, попитала подсъдимия какво прави, след което излязла от пункта. Малко след нея излязъл и подсъдимият. Д. се прибрала у дома, но тъй като изпитвала силни болки в областта на челюстта и главата, на следващия ден съпругът й я завел в Клиниката по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ „Свети Георги“, където била снимана и предписано лечение с обезболяващи. По съвет на лекарите същата посетила и Катедрата по съдебна медицина, където била прегледана и освидетелствана. След няколко дни й паднала короната на зъб горе в ляво, за което същата посетила и зъболекар. Няколко дни същата приемала обезболяващи лекарства.

По делото бе назначена съдебно-медицинска и повторна такава експертизи. Заключенията съдът приема като обективно и компетентно изготвени, с необходимите професионален опит и познания в съответната област. Поради неяснота в заклйчението на вещото лице Х. досежно характера на телесните увреждания, съдът назначи повторна експретиза. Вещото лице С. дава заключение, че на тъжителя Д. са били причинени травматичен оток и кръвонасядане по дясната лицева половина и контузия на дясната долночелястна става с болезнено отваряне и затваряне на утата с данни за травматичен артрит на дясната долночелюстна става. Кратковременното затрудняване на говоренето и храненето в резултат на контузията на дясната долночулюстна става с лекостепенен травматичен  артрит според вещото лице са й причинили разстройства на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а другото травматично увреждане – болка и страдание без причиняване а разстройство на здравето.

Представеното експертно заключение съдът намира за компетентно и обективно изготвено с необходимите познания в съответната област, поради което го кредитира изцяло.

За да приеме за установена посочената по-горе фактическа обстановка съдът се основава преди всичко от показанията на свидетелите С. и Д., както и от представените от страна на тъжителката мудицински документи. Показанията на посочените по-горе свидетели съдът намира за обективни, логични и последователни.

Няма спор относно инкриминираната дата, която се сочи и в тъжбата – същата остава установена основно от показанията на свид. Д., който я свързва с последващия ден, когато е бил именник. Няма спор и касателно обстоятелството, че Д. и С. са били в недобри отношения отпреди инкриминираната дата, като причина за това и двамата, както и свид. В. посочват политически разногласия.

Обясненията на подсъдимия са както доказателствено средство в процеса, така и позиция на лицето, предадено на съд. Съпоставени като доказателствено средство с останалите гласни доказателства – с тези на свид. С. и на свид. В. - съдът не счита, че следва да кредитира обясненията на подсъдимия, че не е нанасял удар по тъжителката, тъй като остават изолирани. Свид. В. твърди, че не е видял С. да е нанясял удар по Д., но и същият не сочи да е влизал в тотопункта. Напротив – свидетелят сам посочи, че веднага отишъл до спирката на селото. Оттам обаче същият видял да излиза от тотопункта първо тъжителката, а едва след това я последвал подсъдимият. Изложеното от свидетеля опровергава твърденията на С., че същият първи напуснал тотопункта, тъй като се подразнил от агресивното поведение на Д., която му се заканвала, че ще го прокълне. За отправени клетви от кой да е от двамата спорещи свид. С. отрича, не споменава за такива и свид. В.. В показанията си последният посочва, че е разговарял за случилото се със С. ден-два по-късно, докато С. в обясненията си твърди, че В. стоял до вратата на тотопункта и дори го питал какво иска Д.. Ето защо съдът не приема за достоверни твърденията на подсъдимия.

Свидетелката С. подробно пресъздава какво се е случило между страните в настоящия процес в пункта. Същата сочи, че сама е извикала Д., която влязла, последвана от подсъдимия, който й говорел за избори. С тези си показания С. опровергава твърденията на С., че той бил влязъл първи в пункта, за да пусне фиш. Същата описва начин на причиняване на увреждането по тъжителката, което най- пълно кореспондира с вероятния механизъм, изложен от вещите лица. Свидетелката сочи да е видяла как подсъдимият ударил веднъж с лявата си ръка, свита в юмрук тъжителката в областта на дясната челюст, след което последната излязла от тотопункта. Според вещото лице С. констатираните по Д. травматични увреждания са причинени по общия механизъм на удар с или върху твърд, тъп предмет, като добре отговярат  по начин и време да са получени при нанесен удар с ръка в областта на десния долночелюстен ъгъл. Като изрично подчертава, че травматичното увреждане не е характерно да се получи при самонараняване. Експертизата като способ за проверка на доказателствата потвърждава показанията на свид. С., досежно това, че на Д. й е било причинено увреждане, както и механизма на неговото причиняване, поради което и съдът ги кредитира. Включително и в частта досежно авторството на престълението, като не остават опровергани от други доказателства. Както се посочи по-горе, отричането авторството от страна на подсъдимия, съдът намира за негова защитна позиция, неподкрепена от други доказателства, като обясненията му досежно другите обстоятелства се опровергават от показанията на свид. В. и на свид. С., което съдът вече коментира по-горе. От своя ствана не се установи С. да е в близки отношения или зависимост от коя да е от страните в процеса, за да се поставя под съмнение достоверността на изложеното от нея.

Свид. С. Д. описва състоянието на съпругата си няколко часа след нанасянето на травмата и в следващите дни, като свидетелства, че дясната страна на челюстта й била червена, същата изпитвала силни болки и не можела да се храни – храната й била предлагана пасирана, изпитвала затруднения да говори, трудно си отваряла устатата, като това й състояние било продължило почти месец. Свидетелката С. също посочва, че е посетила Д. след няколко дни, като потвърждава, че последната била на болкоуспокояващи. Заключенията и на двамата медици е за възстановителен период до две седмици, при препоръчана терапия, покой и щадящ хранителен режим.

Що се касае до изложеното в тъжбата, че след дни паднала и коронка на зъб от противоположната на удара страна, то макар да няма подобно повдигнато с тъжбата обвинение, не се и утановява категорично падането да е в причинно-следствена връзка с нанесения на Д. удар на 11.12.2013г. Още повече и вещото лице С. мотивирано коментира, че телесни повреди по смисъла на НК се ограничават до естествените структури, но не и коронки, протези и др.

Иначе не е спорно, че на 12.12.2013г. Д., придружена от съпруга си посетила Клиниката по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ „Свети Георги“, където била преглдана, снимана и предписано лечение с обезболяващи. По съвет на лекарите същата посетила и Катедрата по съдебна медицина, където била прегледана и освидетелствана, като й било издадено СМУ.

Няма категорични доказателства за провокативно агресивно поведение от страна на Д. спрямо подсъдимия преди последния да й нанесе удар по челюстта. Свид. С. единствено посочва, че упрекнала последния за работата му като *** преди години, но отрича да е чула отправени клетви или обиди от нейна страна. Също така посочва, че не е видяла свид .В.  в спорния момент пред или в тотопункта, като посочва, че не е възможно и лице извън тотопункто да види какво става вътре поради пердетата на прозцорците. Подсъдимият също в обясненията си не сочи с тъжителката да са си разменяли обидни квалификации. Единствено свид. В. излага, че тъжителката наричала С. „кьорчо“, а подсъдимият се обръщал към Д. с „лигло“. Няма други доказателства, които да потвърждават твърденията на В. за размяна на обидни квалификации между двамата, поради което съдът поставя игнорира показанията му в тази насока.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от правна страна се доказва по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият на 11.12.2013г. в с. Х., обл. Пловдивска е причинил на тъжителката Д. контузия на дясната  долночелюстна става и травматичен оток и кръвонасядане по дясната лицева половина.

От обективна срана, предприетото от него активно действие – нанасянето на удар с лявата ръка, свита в юмрук по дясната челюст на тъжителката - е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат – причинените леки телесни повреди. Причинените увреждания - контузия на дясната  долночелюстна става и травматичен оток и кръвонасядане по дясната лицева половина, както се посочи по-горе, остават безспорно установени от изготвените по делото две медицински експертизи. Контузията на дясната  долночелюстна става с болезнено отваряне и затваряне на устата, а в тази връзка и констатираното затрудняване на говоренето и храненето  в резултат на контузията, са причинили на пострадалата разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, в какъвто смисъл е и становището на вещото лице. Т.е.  лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК. Травматичният отток и кръвонасядането в дясната лицева половина сами по себе си са довели до изпитване на болка и страдание, без причиняване на разстлойство на здравето, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. Според задължителната съдебна практика, когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат  /Постановление №3/1979г. на ПВС, т.18,/ Престъплението е резултатно, същото е довършено с настъпването на вредните последици.

От субективна страна деецът умишлено е причинил телесните увреждания на пострадалата - при форма на вината пряк умисъл, доколкото е съзнавал общественоопасния характер на деянието. Не се събраха доказателства подсъдимият да е бил непосредствено провокиран от страна на пострадалата по някой от начините, предвидени в чл. 132, ал.1 от НК, щото пък да се коментира евентуалното приложение на този текст.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 130, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години или пробация,  деецът не е осъждан до настоящия момент, спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 78А от НК и от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. При преценка на всички тези обстоятелства, съдът намира, че са налице материално-правните предпоставки на чл. 78А от НК и ще следва подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание “глоба”. При определяне размера на наказанието, което следва да наложи, съдът отчита, че подсъдимият е с добри характеристични данни – видно от показанията на свид. В., не е криминално проявен, съдейства в хода на разследването. Освен това същият е пенсионер, като не се събраха доказателства за имотно състояние, мотивиращо налагането на глоба в размер, надхвърлящ минимума, посочен от законодателя. При преценка на горните обстоятелства съдът намира, че наложеното му административно наказание глоба ще следва да е в минимален размер от 1000 лв., тъй като именно този размер се явява адекватен да санкционира подсъдимия според степента на обществена опасност на деянието и дееца.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

За съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД е приет за разглеждане граждански иск, предявен от пострадалата Д. против подсъдимия в размер на 1000 лв., представляващ обезщетение за неимуществени вреди в следствие на престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 11.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата по иска.

Съдът с оглед на изложените по-горе мотиви досежно наличието на престъпление, неговото авторство и вина намира искът за доказан по основание, тъй като по делото безспорно се доказа реализираното от подсъдимия престъпление -причиняване на лека телесна повреда на тъжителката, която се намира в причинна връзка с поведението на подсъдимия. Причинените на пострадалата неимуществени вреди се изразяват в причинените й болки и страдания. Съгласно задължителната практика на ВС болката се определя като краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие, а страданието - като продължаваща болка – Постановление № 3/1979г. на ВС. Становището и на двете вещи лица е, че в конкретния случай пълното възстановяване от болките и страданието продължават до две седмици, като изпитваните от пострадалата болки и страдания са били умерени по сила и сравнително краткотрайни по продължителност, затихващи. В показанията на съпруга на пострадалата се сочи възстановителен период от почти месец, но не се ангажираха доказателства за настъпили усложнения или неблагоприятни преживявания, които да превишават нормалните такива, констатирани при този род телесни повреди. Поради което съдът приема становището на вещите лица за изпитваните неблагоприятни последици от тъжителката като опроделящо досежно възстановителния период. 

При преценка на горните обстоятелства и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че предявеният размер на претенцията за неимуществени вреди не е завишен, като същият е съобразен и адекватен на изпитаните от тъжителката неблагоприятни последици – затруднения в говора, в храненето и изпитваните от същата болки. Като същият следва да се уважи изцяло. Основателна в този смисъл е и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху уважения размер на гражданския иск, считано от датата на увреждането – 11.12.2013г. до окончателното изплащане.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК направените по делото разноски следва да бъдат заплатени от подсъдимия. Това са направените от съда разноски в размер на 90 лв. – по сметка на ВСС в полза на ПРС /за повторната СМЕ/, както и сумата от 50 лв. – държавна такса върху уважения граждански иск. На същото правно основание подсъдимият следва да заплати на тъжителката и сумата от 582 лв., направени разноски по делото.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: И.П.